Решение № 2336 от 14.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15670/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от П. Й. Н., с ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Б. А. П., АК - П., с адрес за призоваване ••• срещу СУ „Найден Геров“ – гр. Пловдив, с ЕИК 000453125, представлявано от •••• С. К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, от КТ. В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът заемал длъжността „•••“ в СУ „Найден Геров“ – гр. Пловдив. Съгласно заповед •••г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата. Ищецът счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Според него ••• заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, защото същата не била достатъчно мотивирана. Ищецът твърди, че извършеното нарушение на щата е незаконно, защото според него не е нормално да съществува училище, в което се освобождават всички ••• учебна дейност и не остава нито един такъв, който изпълнява тази дейност. П. Н. излага това, че учебната дейност е едно училище е основна и най-съществена. За да бъде ••• законно обаче, е необходимо не само да се закрият изцяло щатните бройки в щатното разписание, но и повече тази дейност да не се изпълнява за в бъдеще. Освобождаването на всички ••• учебна дейност означава, че повече това училище няма да завършва основната си учебна дейност, което ищецът счита за основание за незаконност на ••• заповед. Ищецът поддържа, че е нарушена изцяло процедурата по съкращаване на щата, защото са нарушени норми на КТ. Ищецът смята, че са и нарушени разпоредби на Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование, които предвиждат възможности за пренасочване на освободения персонал на други работни места в образователната система. П. Н. твърди, че не е получил подобно предложение. Моли се съдът да отмени извършеното •••, наложено със Заповед •••••••••г. и да обяви същото за незаконно. Моли се също, П. Й. Н. да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди •••, а именно – „••“. Претендират се и направените разноски. В срока по чл. 131 ГПК е допозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, ответникът излага своите свъображения за това, че Заповед •••г. е достатъчно мотивирана. Посочват се причините за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно утвърдено щатно разписание на длъжностите в учебната институция, считано от 26.06.2024 година. Поради обстоятелството, че П. Й. Н. е ••• на КТ „Подкрепа“ в СУ „Найден Геров“ – гр. П и на основание ••• му членство и предварителната закрила съгласно чл. 333, ал. 4 КТ се е изискало и получило съгласие от ••• на КТ „Подкрепа“ в училището. Ответникът твърди, при условията на отказ на •••г. е връчена Декларация по чл. 333 КТ на П. Й. Н.. Ответникът счита, че във връзка с ползван от П. Н. отпуск поради временна неработоспособност е посикано и получено предварително разрешение за съкращаването на служителя от •••• на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П. от дата •••г. Поради изложеното ответникът смята, че твърденията на ищеца относно липса на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение са неоснователни. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът твърди, че е посочил изчерпателно в процесната заповед и законовите основания за издаването й, а именно чл. 328, ал. Т. 2, предл. 2 от КТ, във връзка с чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, във връзка с чл. 259 от ЗПУО, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Ответникът поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на ищеца на ••• часа. Ответникът смята, че основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ винаги е налице, когато е извършено съкращаване на щата, незвисимо от обуславящите го причини и че при евентуално оспорване, предмет на делото ще бъде извършено ли е реално съкращаване на щата. Твърди се още, че съкращаването на щата означава намеление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При премахване на определеното звено в едно предприятие, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношение с работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 или чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, като изборът е въпрос на целесъобразност. Ответникът счита, че изложените съждения в исковата молба за това че училището няма да може да извършва учебната дейност са неоснователни и не са предмет на настоящото дело. Ответникът смята, че тази дейност ще се извършва от •••• на училището и че разпределението на трудовите функции е въпрос на целесъобразен и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът счита, че ищецът не е конкретизирал кои норми от КТ и от колективния трудов договор са нарушени, а само бланкетно е посочил, че са нарушени разпоредби, като не сочи и доказателства в подкрепа на твърденията си. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, което е в размер на 1000 лв. Моли се съдът да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 като неоснователни и недоказани. Претендират се направените разноски по делото. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно по делото е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор. От представените писмени доказателства се установява, че със заповед от ••• г. •••••• на СУ „Найден Геров“ е прекратил трудовото правоотношение с П. Й. Н. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ — съкращаване на щата, като ищецът е заемал длъжността •••. Учебната дейност е основна и задължителна функция на всяко училище, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. За осъществяването се изисква структурирано и целенасочено ръководство. Длъжността „•••“ е предназначена именно да организира, контролира и координира процесите, свързани с провеждането на обучението. Тя не е допълнителна или спомагателна функция, а ключова за нормалното функциониране на училището. Функциите на •••••-•••• по учебната дейност включват: изготвяне на седмични разписания, осъществяване на контрол върху учебните часове, организиране и проследяване на вътрешното оценяване, координиране на педагогическия персонал, гарантиране на съответствието с държавните образователни стандарти, както и пряка комуникация с Министерството на образованието и науката. Отсъствието на такъв ръководен кадър би довело до организационен и административен дефицит в цялостната образователна дейност на институцията. Съдът констатира, че съгласно чл. 195 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение да мотивира решението си, да осигури предизвестие, както и да представи всички документи, свързани с трудовия стаж и възнаграждение на работника. В настоящия случай няма доказателства за изпълнение на тези задължения. Не е изготвена надлежна и обоснована оценка относно необходимостта от съкращаване на точно тази длъжност, нито са представени данни за намалена учебна дейност или структурни промени в училището. Формалният характер на съкращението се потвърждава и от обстоятелството, че непосредствено след освобождаването на ищеца, е назначено друго лице, което поема идентични управленски функции. Това поставя под съмнение добросъвестността на работодателя и сочи към нарушение на принципите на равнопоставеност, обективност и законосъобразност в трудовите отношения. По разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство. Представени са доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1000 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата. Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ ). Така мотивиран, съдът