Решение № 870 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 127/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба от Ц. Д. Х., [ЕГН], чрез адв. П. С. П. от САК срещу отговор от 06.03.2026 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434, съдържащ изричен отказ на длъжностното лице по защита на личните данни да се преустанови обработването на лични данни на жалбоподателя. С оспорения отговор е отказано да бъде преустановена обработката на адресите на субекта за целите на извършване на посещения и да бъдат изтрити телефонните номера на субекта на данни, представляващи права на субекта на данни по чл. 17, чл. 21, параграф 1 във връзка с чл. 18 от Регламент (ЕС) 679 от 2016г. на Европейския парламент и на Съвета („Регламента“). Твърди се, че отказът е нищожен и незаконосъобразен, постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли съда да постанови решение, с което да обяви отказа за нищожен и да върнете преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление, а в случай че приеме, че обжалваният изричен отказ е незаконосъобразен, да го отмени и да върнете преписката със задължителни указания за произнасяне. Претендира разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят Ц. Д. Х., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. В представени от упълномощен адв. П. П. от САК писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си за нищожност и незаконосъобразност на оспорения изричен отказ и моли съда да постанови неговата отмяна. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмена молба и отговор по жалбата, депозирани, чрез адв. А. Н. от МАК, надлежно упълномощена заявява неоснователност на жалбата с молба за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи: Настоящата жалба е допустима, като подадена от активно-легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена в законоустовения 14-дневен срок, тъй като писмото е получено на 06.03.2026 г., а жалбата е подадена на 12.03.2026г. По делото се установява, че на 06.02.2026г., чрез упълномощен представител жалбоподателят Х. е изпратила по електронен път заявление, с което на основание чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискала от „Изи Асет Мениджмънт“ АД изтриване на свързаните с него лични данни, които са в процес на обработване и по конкретно изтриване на телефоните й номера (в това число viber акаунта чрез телефонните номера), както и на личния й адрес и/или адреса на работодателя й за целите на извършване на посещения на адресите от служители или партньори на администратора, както и осъществяване на обаждания и изпращане на съобщения. С отговор от 06.03.2026 г. на посочената електронна поща бил получен имейл от ответника, с който жалбоподателят Х. е уведомена, че към настоящия момент между нея и дружеството съществуват висящи съдебни производства, а именно: гр. д. № 403/2025 и № 400/2025, както и заповедни производства № 3197/2025 и № 5831/2025, свързани с предявени от дружеството правни претенции по договори за потребителски кредит № 4562002 и № 4235431. В тази връзка обработването на част от личните й данни е необходимо за установяване, упражняване и защита на правните претенции на дружеството. Заявено е, че дружеството няма да обработва лични данни, свързани с нейния работодател за целите на събиране на вземания. Посочено е, че съгласно чл. 17, пар. 3, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 правото на изтриване не се прилага, когато обработването е необходимо за установяване, упражняване или защита на правни претенции. В тази връзка обработването на част от личните данни е необходимо за установяване, упражняване и защита на правните претенции на дружеството. Поради това дружеството не може да уважи искането за изтриване на личните данни, които са необходими за водене и защита на посочените съдебни производства. Допълнително е уведомена Х., че в качеството си на небанкова финансова институция дружеството - администратор на лични данни - е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Съгласно изискванията на този закон дружеството е длъжно да съхранява събраните лични данни за срок от 5 години след прекратяване на отношенията с клиента. С оглед на това законово задължение дружеството няма правно основание към настоящия момент да заличи съхраняваните във вътрешните си системи лични данни преди изтичане на законоустановения срок за тяхното съхранение. След постигане на целите, за които са събрани, и след изтичане на съответните срокове за съхранение, личните й данни и носителите, които ги съдържат, ще бъдат унищожени, освен ако не възникне друго правно основание за по-нататъшното им съхранение. Отговорът изготвил К. Б. и отговорил на заявлението на посочената електронна поща. От доказателствата се установява, че няма висящо производство със същия предмет и страни пред Комисията за защита на личните данни (писмо изх. № ППН-01-773-26/16.03.2026 г.). При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Подадената жалба е основателна, при следните съображения: Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между жалбоподателя Ц. Д. Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за паричен кредит, наличието на което обстоятелство не е спорно по делото. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, поспециално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено "Право на изтриване (право "да бъдеш забравен"), като съгласно § 1, б. "а" субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. В § 1, б. "б" е предвидено, че субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването. В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение лични данни за жалбоподателя Х. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с вземания по договори за кредит. Отговорът с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на искането по изложени в отговора мотиви, е изготвен от К. Б.. По делото няма данни, че на К. Б. е възложено да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. При служебна справка в публичния регистър на администраторите и обработващите лични данни, воден от КЗЛД, съдът установи, че К. Б. е вписан като длъжностно лице по защита на данните на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но това обстоятелство не води до друг извод. Правомощията на длъжностното лице по защита на данните са определени в чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същото подпомага, консултира, дава становища на администратора на лични данни, като правомощия да се произнася по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от името на администратора не са предвидени. Такива правомощия няма предвидени и в ЗЗЛД. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗЗЛД, администраторът възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи: 1. да информира и да съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за задълженията им по този закон и съгласно други нормативни изисквания за защита на личните данни; 2. да наблюдава спазването на този закон и на други нормативни изисквания за защита на личните данни и на политиките на администратора по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните проверки; 3. при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието по чл. 64 и да наблюдава извършването й; 4. да си сътрудничи с комисията, съответно с инспектората; 5. да действа като звено за контакт с комисията, включително за целите на предварителната консултация по чл. 65, и при необходимост да се консултира с комисията, съответно с инспектората по въпросите, свързани с обработването на лични данни. Липсват по делото доказателства, че на К. Б. са възложени и други задачи, различни от изброените в чл. 70, ал. 2 от ЗЗЛД, включително липсват доказателства да му е възложено от администратора да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно, към датата на издаване на отказа, длъжностното лице по защита на данните не е имало правомощие да го издаде. На следващо място под отговора издаден от К. Б. липсва подпис – ръкописен или електронен. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. 2 от АПК административните актове следва задължително да съдържат подпис на своя издател, като задължителен реквизит, част от задължителното съдържание и форма на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният акт се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност – нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника по жалбата относно законосъобразността на оспорения акт. Въз основа на изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а издаденият отказ следва да бъде обявен за нищожен, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за произнасяне по подаденото искане в определен срок, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи внесена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро, който размер не е прекомерен, съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗА и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд - Сливен