Решение № 785 от 12.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10279/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „И.И.“ООД срещу решение № 20118070/17.05.20201г. по гр.д.№62344/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените срещу ЗАД „А.“АД, както следва:

-с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за разликата над 39, 50 лв. до предявения размер от 6654, 00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по образувана щета с № 10020030110889/26.05.2020г. относно товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••••••, предмет на имуществена застраховка и поради настъпване на застрахователно събитие на 03.06.2019г.;

• с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 0, 54 лв. до пълния предявен размер от 92, 42 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 23.10.2020г. – 10.12.2020г. както и в частта, с което е въззивникът е осъден да заплати разноски по делото на насрещната страна.

В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата по делото, съответно в постановеното решение първоинстанционният съд е стигнал до погрешки фактически и правни изводи и решението му противоречи на материалния закон. Счита, че по несъмнен начин е установен размера на вредите и неизплащане в пълен размер на обезщетението от въззиваемата страна. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат в пълен размер.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск по чл.405 от КЗ предполага ищецът при условията на пълно и главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените към исковата молба писмени документи - комбинирана застрахователна полица № 0306Х0479558, свидетелство за регристрация – I част, удостоверение от 02.06.220г. от СДВР – МВР, удостоверение от 27.05.2020г. от ГДПБЗН-МВР, постановление за спиране на наказателното производство от 30.07.2020г., 3 броя приемателни протоколи между страните, уведомление от ответника до отдел „ПП“, опис заключение по щета, доклад експертна оценка, платежно нареждане от 23.10.2020г., че: между страните по делото към дата 03.06.2019г. е съществувало действително правоотношение по договор за имуществена застраховка относно собствения на ищеца товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••••••, като на 03.06.2019г. е настъпило застрахователно събитие по покрит риск – запалване на автомобила при престой на паркинг, за което по реда на чл.403 ал.1 от КЗ застрахователят е уведомен с искане за изплащане на обезщетение, застрахователят е образувал щета, извършил всички необходими действия- оглед, опис, доклад, приложени са удостоверения от съответните компетентни органи, които удостоверяват настъпването на събитието вкл. и постановление за спиране на наказателното производство за умишлен палеж, поради неоткрИ.е на извършителя, като е установена тоталната щета на застрахованото имущество и е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 13875, 00 лв.

Спорът между страните, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото въззивно е досежно размера на дължимото от застрахователя обезщетение.

Няма спор, а и се установява безпротиворечиво от заключенията по САТЕ изслушани и пред районния съд и пред въззивния /в която част кореспондират и с доклада на застрахователя/, че е налице тотална щета на застрахованото имущество т.е. стойността на разходите за ремонт надвишават надвишава 70 на сто от действителната му стойност – чл.390 ал.2 от КЗ.

При определяне на дължимото обезщетение в случай на тотална щета на застрахованото имущество, действително няма определена в закона формула, по която да се изчисли и определи точния размер на обезщетението, но това не е й необходимо, тъй като:

Съгласно чл. 399 КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет на застрахователния договор, максималният размер на вредите, за които застрахователят носи отговорност може предварително да бъде определен, поради което и застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото - чл. 400 КЗ, като не се допуска надзастраховане- чл. 388 КЗ. Съобразно чл. 400 ал. 2 КЗ страните по застрахователния договор могат да договорят застрахователна стойност под действителната /възстановителната стойност. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, I ТО, решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 1678 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II ТО/.

От представената комбинирана застрахователна полица – л.5 от делото на СРС, е видно, че застрахователната сума и до която е определено застрахователя да носи риск от повреждане на застрахованото имущество е 23249, 00 лв.

От изслушаното заключение в настоящото въззивно производство, се установява, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на сключване на имуществената застраховка е 18 598, 00 лв. Т.е налице е надзастраховане по смисъла на чл. 388 КЗ за сумата над 18598, 00 лв. до застрахователната стойност уговорена в полицата – 23 249, 00 лв. Тъй като разпоредбата на чл.388 ал.1 от КЗ е императивна, застрахователната сума следва да бъде намалена до размерите по чл.388 ал.1 от КЗ в случая 18 598, 00. и до който размер се определи застрахователното обезщетение на увреденото МПС, но съобразно действителната стойност на вредите към датата на ПТП.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

Според чл.386 ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност/каквато хипотеза не е налице/. Размерът на обезщетението следва да се определи в рамките на застрахователната сума, ако друго не е предвидено, като се съобрази действителната стойност на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие, като се приспаднат запазените части /ако има такива/ - чл.386 вр. чл.394 от КЗ, в случая на тотална щета. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.

Действителният размер на вредите при условията на тотална щета в настоящият случай установен с компетентно и обосновано заключение пред СРС е определен на сумата от 13914, 50 лв., а по заключението по САТЕ, изслушано във въззивното производство - 13716, 28 лв. Първоинстанционният съд е уважил частично иска, съобразявайки именно посочената стойност на вредите – 13914, 50 лв. и с оглед принципа за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя /чл.271 ал.1 изр.2 от ГПК/, настоящата инстанция, въпреки че е установила по – нисък размер на дължимото обезщетение, не следва да намалява размера на присъденото, предвид липса на жалба от ответника.

Следователно, ищецът не установи, че размерът на вредите към датата на застрахователното събитие е в размер надхвърлящ установения със заключението по САТЕ в първоинстанционното производство, съответно при съобразяване на изплатеното от ответника обезщетение преди завеждане на делото и частта, за която е уважен иска пред районния съд, настоящият състав счита, че ищецът е получил в пълен размер дължимото му се обезщетение.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. При условие, че не се установи ответникът да е задължен за главница по иска с правно основание чл.405 от КЗ в различен размер от присъдения в първоинстанционното решение и липса на доводи срещу конкретния размер на обезщетението за забавено изпълнение присъдено със същото, въззивният съд намира решението и в тази му част правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради съвпадане на изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично направеното още в отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди в размер на 100, 00 лв.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд