Решение № 92 от 25.10.2024 г. на Районен съд - Троян по дело № 114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „СЕ АС“ ЕООД, със седалище и адерс на управление с. Старо село, обл.Ловешка, ул.“Шарбан“ №33, представлявано от А.Е.Е. срещу наказателно постановление №11-2300149/09.04.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инпекция по труда“ гр.Ловеч, с което за нарушение по чл.303, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500.00 лева. В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, посочва се, че не е описано конкретно нарушението и не са посочени доказателства, които го потвърждават. По изложените съображения моли да бъде отменено НП изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят „СЕ АС“ ЕООД, се представлява от адв. Н. И. от САК, които поддържат жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в по същество и в представена по делото писмена защита. Навеждат се доводи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Административнонаказващия орган Дирекция „Инпекция по труда“ гр.Ловеч се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на административно нарушение. За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, представител не се явява в с.з. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка: На 12.09.2023 година, около 11.55 часа свидетелите В. Ц. и П. Н. извършили проверка в ресторант „На ръбъ", в с. Старо село, ул. „Централна" № 151, общ. Троян, обл. Ловеч, стопанисван от "СЕ АС" ЕООД, ЕИК 201201563, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", п. к. 9005, ж. к. „Чайка", ет. 1, ап. 2. В кухнята на ресторанта била заварена да почиства фритюрници З.А. И.а с ЕГН ••••••••••. В собственоръчно попълнена и подписана от нея декларация на 12.09.2023 година, З.А. И.а е посочила, че работи в ресторант „На ръбъ", с. Старо село, като чисти, има установено работно време от 10: 00 до 21: 00 часа. Обяснила, че в деня на проверката била започнала работа в 10: 00 часа, че средствата, с които работи са на фирмата, работното облекло е предоставено от фирмата, служител на фирмата е, следи и контролира процеса на работа и не е подписвала никакъв договор. На 12.09.2023 г. около 16: 35 часа била извършена втора проверка в ресторант „На ръбъ", в с. Старо село, ул. „Централна" № 151, общ. Троян, обл. Ловеч, стопанисван от "СЕ АС" ЕООД. В кухнята на ресторанта била заварена отново З.А. И.а с ЕГН ••••••••••, този път да завива палачинка с шоколад, след което лицето сигнализирало посредством звънец сервитьорката, че поръчката е готова. В собственоръчно попълнена и подписана декларация, З.А. И.а отново посочила, че работи в ресторант „На ръбъ", с. Старо село, посочила, че правила палачинка, че има установено работно време от 10: 00 до 21: 00 часа, че в деня на проверката е започнала работа в 10: 00 часа, че средствата, с които работи са на фирмата, работното и облекло е предоставено от фирмата, служител на фирмата следи и контролира процеса на работа и не е подписвала никакъв договор за работа с фирмата. От попълнените две декларации е установено, че към момента на проверката лицето е било непълнолетно /не е навършило 18 години/. При проверката, с призовка са изискани документи по спазване изискванията на трудовото законодателство, включително трудови досиета и други документи по наемането на работа. От представените графици за работа и таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа, е било установено, че посоченото лице /Златомира И.а/ е постъпило на работа на 26.06.2023 г., както и че на същото за този месец е било начислено трудово възнаграждение за пет дни, което е било получено от нея срещу подпис. На 21.09.2023г. в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Ловеч е извършена проверка на представената от управителя на "СЕ АС" ЕООД документация по спазване на трудовото законодателство за проверявания обект, при която било установено, че за З.А. И.а, ЕГН •••••••••• е изискано и не е представено разрешение по чл.303 ал.3 от КТ за приемане на работа на лицето на 12.09.2023г. Извършена е служебна проверка в регистъра на ДИТ Ловеч, при която отново било установено, че към 12.09.2023г. от ДИТ Ловеч не е издавано разрешение за приемане на работа на З.А. И.а. В хода на проверката и от представената от дружеството писмена документация, било установено, че между дружеството жалбоподател и лицето З.А. И.а, ЕГН•••••••••• е бил сключен писмен трудов договор № 19/04.10.2023 г., подписан и от двете страни по него, за изпълнение на длъжността „работник кухня” за непълно време – 2 часа, уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 200.00 лева и вписана дата за постъпване на лицето - 04.10.2023 година, който (според представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ) е бил регистриран в ТА на НАП на същата дата. Като се базирали на изложеното по-горе, на непълнолетието на посоченото лице, както и на обстоятелството, че към момента на постъпване на работа на въпросната длъжност, непълнолетната не е имала издадено разрешение за нея от Дирекция „ИТ” Ловеч, проверяващите са приели, че дружеството е извършило нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Резултатите от проверката са отразени в протоколи за оглед от 12.09.2023г.. Въз основа на свързаните със същите констатации до управителя на „СЕ АС“ ЕООД, е била изпратена покана /Изх. № 23091186 от 26.10.2023 г./ за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за съставяне на акт във връзка с установяване на това (и други констатирани) нарушение на посочена в поканата дата 10.11.2023 година. В съответствие с предварително съобщеното в поканата, след съставянето на акта на 10.11.2023 г. е бил предявен лично на управителя на дружеството и е бил подписан от него, след като се е запознал с отразените в него констатации във връзка с нарушението. По-късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по административно- наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който е съставен по надлежния ред и представлява годно доказателствено средство за констатациите в него се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя - свид.В. П. Ц. и свид. П. Н. Н., които твърдят, че при извършената на 12.09.2023 година, около 11.55 часа проверка, било установено, че непълнолетната Златомира И.а полага труд в ресторант „На ръбъ", находящ се в с. Старо село, който обект се стопанисва от „СЕ АС“ ЕООД, без разрешение от Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Ловеч, по реда на чл.303 ал.3 от КТ за приемане на работа на лицето на 12.09.2023година. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че същият ден, около 16: 30 часа, проверяващите извършили отново посещение в обекта и отново „…заварихме Златомира И.а в кухнята да работи - правеше палачинка с шоколад и след като я зяви сигнализира на сервитьора в ресторанта, че е готова. При второто посещение лицето също попълни декларация, свързана с работата й….“. Настоящият състав намира показанията на свидетелите Н. и И.а за еднопосочни, без вътрешни противоречия, подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло. При така описаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Данните, в приложените по делото писмени материали сочат, че обжалваното постановление е било връчено на управителя на дружеството на датата 18.04.2024 г. Жалбата против същото (според отрезените в нея входящ номер и дата) е постъпила при наказващия орган на 24.04.2024година, в рамките на определения с чл. 59 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че жалбата е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление, поради следните съображения: Съгласно чл. 303 ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Приемането на работа е фактическо действие, свързано с началото на изпълнение на трудовото правоотношение, което трябва следва сключването на писмен трудов договор, а условие за съответствие на това поведение с установения ред на управление, е снабдяването с разрешение от Инспекцията по труда. Приемането на работа следва да бъде осъществено след като се изпълнят общите изисквания за предоставяне на екземпляр от трудовия договор и уведомлението до НАП и специалните на чл.303 ал.3 от КТ за настоящия случай. Следователно, фактическото обвинение изисква да се посочат фактите, които позволяват единствения извод, че между две лица съществува отношение по престиране на работна сила срещу възнаграждение / това е минималното съдържание на едно трудово правоотношение/, чието фактическо изпълнение е започнало, без разрешение от Инспекцията по труда, което обстятелство е налице в настоящият казус, тъй като са посочени конкретни факти по изпълнение на трудовите функции, посочвайки конкретна дата, час и място и въз основа на тях административно наказващия орган е установил, че лицето е прието на работа, без разрешение от Инспекцията по труда. Безспорно е установено, че към датата на проверката – 12.09.2023г., в ресторант „На ръбъ", находящ се в с. Старо село, който обект се стопанисва от „СЕ АС“ ЕООД, непълнолетната З.А. И.а, ЕГН•••••••••• е полагала труд, без разрешение от Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Ловеч, по реда на чл.303 ал.3 от КТ. Установено е, че между дружеството жалбоподател и лицето не е бил сключен писмен трудов договор, а такъв е сключен едва на 04.10.2023 година, т.е. към датата на нарушението е съществувало трудово правоотношение между лицето и дружеството, установено от представените по делото писмени доказателства. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да бъде съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които е и това да съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било осъществено. Актът отговаря на изискванията не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразило то. Наличието на същото може да се приеме за безспорно от фактическа страна, тъй като по него е безспорно установено, че към момента, в който е било допуснато до работа, лицето З.А. И.а е било непълнолетно, както и че е било допуснато до работа без наличие на предварително издадено разрешение за това, каквото се е явявало необходимо от аспект на указаното в чл. 303 ал. 3 от КТ. То е и установено според нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен (по смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е издадено и обжалваното наказателно постановление, което съдържа и необходимите данни, визирани в разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 вр. с чл.6 от ЗАНН, с което то е санкционирано впоследствие от него. Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената квалификация на нарушението и правно-организационна форма на съответния нарушител, който се явява юридическо лице, съдът намери наложената за нарушението имуществена санкция за законосъобразна по отношение на нейния размер. При издаване на постановлението, наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за санкциониране на самото нарушение въз основа на предвиденото с чл. 415в от КТ заради липсата на основания за неговата законова квалификация като маловажен случай. Доколкото същите отговарят на действително установеното от закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които биха могли да обосноват приложението на предвидената възможност по чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, обжалваното постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС на РБ, НК и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните със същото обстоятелства явно са били отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, след като той е определил имуществената санкция в минимално предвидения от закона размер. Конкретната сума от 1500.00 лева не е ниска, но предвид естеството на извършеното нарушение наложеното наказание очевидно отговаря в най-пълна степен, както на естеството на съответното нарушение и на неговата тежест, така и на целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане. За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че след извършената на 12.09.2023 година, около 11.55 часа проверка, при която било безспорно установено, че непълнолетната Златомира И.а полага труд в ресторант „На ръбъ", находящ се в с. Старо село, който обект се стопанисва от „СЕ АС“ ЕООД, покъсно същият ден, около 16: 30 часа проверяващите извършили второ посещение в обекта и отново, според показанията на свид. П. Н. Н. и свид.В. П. Ц. „…заварихме Златомира И.а в кухнята да работи - правеше палачинка с шоколад и след като я зяви сигнализира на сервитьора в ресторанта, че е готова. При второто посещение лицето също попълни декларация, свързана с работата й….“. Изложените по-горе аргументи мотивират състава да приеме, че не са налице основания, които да налагат отмяната или изменяването на обжалваното постановление и счита, че следва да го потвърди. По разноските: Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, с оглед изхода на делото и като съобрази Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., съгласно което, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство и като взе в предвид направеното от юриск.А. Д. искане за присъждане на разноски в размер на 100.00 – сто лева, обективирано в съдебния протокол от проведеното на 15.10.2024г. открито с.з. по настоящото дело, съдът счита, че същите следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя. След като отчете направеното искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба) страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80.00- осемдесет лева, доколкото ИА „ГИТ”, към която в организационно отношение спада и самия процесуален представител от Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, се явява юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на същата, приет с ПМС № 2/13.01.2014 г., обн. ДВ брой 6/21.01.2014 г., изм. и доп. с ДВ брой 28/29.03.2018 г. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът