Решение № 174 от 25.6.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 218/2026 г.

наказателно дело № 20265640200218 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 875444-F866977/17.02.2026г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, вр. чл. 59, ал.1 т.6 от ЗВЕРБ, на „Марчела Ауто“ ООД –Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 2 556,46 евро за нарушение на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ. Недоволно от така наложеното наказание е останало дружеството – жалбоподател, поради което чрез упълномощения си защитник го обжалва в срок. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановлевние, поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и неправилност на НП, поради липса на съставомерно нарушение. В АУАН и НП липсвали съществени реквизити – пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и дата и място на извършването му. По същество НП било нерпавилно, тъй като дружеството – жалбоподател не било извършило вмененото му нарушение, тъй като повишаването на цените било обосновано с повишените разходи за дейността на дружеството, за които то представило доказателства, не не били взети предвид от АНО. Отбелязва се, че по този начин в условията на пазарна икономика където търсенето и предлагането определяли цените, държавата недопустимо се намесвала в ценообразуването. Иска от съда да отмени изцяло издаденото НП и да му присъди разноски по делото. Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото процесуален представител оспорва жалбата. Атакуваното НП било издадено от компетентен АНО, същото било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. Нямало допуснати съществени процесуални нарушения или материална незаконосъобразност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а жалбата - отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.01.2026г., по повод осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените във връзка с въвеждане на еврото като парична еденица в Р.България, от св.Д. Т. Д. и св.Р. Д. Д. - двамата на длъжност „инспектор по приходите” в ГД „Фискален контрол“ ТД на НАП – Пловдив, била извършена проверка в обект – Пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр.Хасково, бул. „Васил Левски“ №2, стопанисван от дружеството – жалбоподател. При извършването на проверката на място присъствал управителят на дружеството - А.М.Б. Проверяващите установили, че обектът е в работен режим и същият разполага с един брой функциониращо фискално устройство – модел „DATECS“ DP-150, с индивидуален номер •••••••••• и ИН на ФП 79000447, за което им бил предоставен договор за сервизно обслужване. От находящия се в обекта Ценоразпис от 01.01.2026г., проверяващите установили, че предлаганите в него услуги са на следните цени: лек автомобил - 60 евро/ 117,35 лв; такси - 70 евро/136,91 евро; микробус- 75 евро/146.69лв.; товарни автомобили– 90 евро/176.02лв.; ремарке – 60 евро /117.35лв.; автобус - 130 евро / 254.26лв. С цел сравнение на цените, в хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекта и за дати: 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. Били изведени и 3 бр. бр. справки „КЛЕН" от фискалното устройство в обекта за същите дати. От представените им документи проверяващите установили, че в обекта цената на годишния технически преглед за л.а. на дати: 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. е била 50 лева, а към момента на проверката – 12.01.2026г. – 60 евро/117,35 лева. Констатирали, че цената за тази услуга била повишена с 67,35 лева. Тези и останалите констатации при проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА №0222351 от 12.01.2026г., приет като писмено доказателство, ведно с приложени разпечатки от ФУ от дати 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. По време на проверката на контролните органи бил представен договор за наемни отношения от 01.01.2025г., сключен с „Марчела Трейдинг“ ООД с уговорен наем от 1000 евро на месец, което било отразено в протокола от извършената проверка, но препис от същия не е бил приложен към него. На присъстващия по време на проверката управител на дружеството било връчено лично срещу подпис Писмо с изх. №55-30-1040 от 12.01.2026г. относно спазване на изискванията на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, с което било изискано в 5 дневен срок дружеството да представи информация относно цените на предоставяните услуги в обекта – Пункт ГТП, за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. и 12.01.2026г., писмено обяснение относно факторите, довели до повишаване на цените и съответните документиращи ги документи, както и съответните данни за цените в табличен вид. В указания срок, от управител на дружеството – жалбоподател – Т. С., били представени писмени информация и обяснения относно промяната на цените в обекта, ведно с таблица на цените към указаните дати. В писменото обяснение било посочено, че основните фактори, довели до увеличение на цените, били промяната на наемната цена на стопанисвания пункт от 01.01.2026г., увеличението считано от същата дата на минималната работна заплата, респ.- на осигуровките на заетите в пункта лица, увеличение на таксите за задължителен технически и метрологичен контрол, за поддържане и калиброване на уредите, на цените на стикерите за ГТП, както и на необходимия комплект документи, инфлационното увеличение на използваните за дейността на пункта стоки и услуги. След като контролните органи достигнали до извода, че „Марчела Ауто“ ООД повишило необосновано цената на предлаганата услуга „ГТП на лек автомобил“ в обекта към 12.01.2026г. в нарушение на разпоредбите на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, на 16.01.2026г., от св. Д. Д. и в присъствието на св.Р. Д., срещу дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН ••••••••••. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството - А.М.Б, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В графата за възражения в АУАН същият вписал, че има възражения и представя обосновка относно завишените цени. Счита, че същите са икономически обосновани. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН срещу АУАН постъпили писмени възражения с вх. рег. № 55-26-260 от 22.01.2026г. от дружеството - жалбоподател, чрез негов законен представител, в който отново били изложени твърдения, че увеличението на цените в пункта било обосновано въз основа на посочените по-горе фактори и увеличението нямало общо с въвеждане на еврото, поради което липсвало нарушение. Това възражение било прието от АНО за неоснователно и на 17.02.2026г. въз основа на съставения АУАН срещу дружеството – жалбоподател било издадено процесното НП. В НП АНО възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в изпълнение на правомощието си по чл.53 ал.2 от ЗАНН посочил, че констатираното увеличение на цената на услугата - ГТП на лек автомобил е със 134% /в АУАН е посочено 234%/ и на основание чл.59 ал.5 т.6, вр. чл. 59 ал.1 т.6 от ЗВЕРБ наложил процесната административна санкция. Тази фактическа обстановка не е спорна в жалбата и се потвърждава от разпита на св.Д. Д. и св. Р. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : При съставяне на АУАН и НП не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП на процесуално основание. Не са допуснати нарушения във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на законен представител на санкционираното дружество и АУАН е бил надлежно връчен. Действително, установява се, че в АУАН е посочен процент на увеличението на процесната услуга от 234%, а реалният такъв е 134,70%. Процентното увеличение обаче не е елемент от обективната страна на вмененото административно нарушение, а освен това този процент е лесно определяем чрез съотнасяне на посочените в АУАН две стойности – стара и нова. Поради това липсва неяснота относно нарушението и не е нарушено правото на защита на нарушитеря. Освен това тази нередовност в АУАН е отстранена от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В АУАН и НП са налице ясни, точни и конкретни твърдения на коя дата е извършена проверката и кога е установено нарушението, а именно – на 12.01.2026г. Липсва посочване на коя дата конкретно е настъпилата промяна в цената на услугата ГТП на лек автомобил, но е ясно, че същата е била факт и действаща към датата на проверката, попадаща във времевия обхват на чл.15 ал.2 от ЗВЕРБ. Не се споделя възражението за липса на дата и място на извършване на нарушението и допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка. Относно датата на нарушението е налице съдебна практика - Решение № 922 от 18.05.2026 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 186/2026 г. От съдържанието на съставения АУАУН и издаденото НП, съвсем ясна дата, на която е извършено административното нарушение – 12.01.2026 г. и това е датата, на която е била извършена проверката и е било установено, че в пункт за ГТП, находящ се в гр.Хасково, бел. „Васил Левски“, цената на процесната услуга е била повишена. Т.е. - липсва неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението. Налице е пълно описание на съставомерната деятелност от гледна точка обективните признаци, включени в състава на нарушението. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия – видно от приложената Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026г. Спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В АУАН и в НП нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване, търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Според ал.2 на чл.15 от същия закон, периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026г. По силата на чл.59 ал.1 т.6 от ЗВЕРБ, който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лева, а според чл. 59, ал.5, т.6 от същия закон, за нарушение от юридически лица и еднолични търговци по алинея 1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лева, а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Според съдържанието на нормата, за да е съставомерно нарушението по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, следва кумулативно да са налице две условия – едното положително, а другото - отрицателно. Първо - в периода на двойното обозначение на цените - 8 август 2025 г. - 8 август 2026 г., да е налице увеличение на цените на предлаганите от търговеца стоки и услуги на потребители и второ – това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни икономически фактори. В случая липсва спор, че жалбоподателят е търговско дружество, че предоставя на потребители услуги по извършване на технически прегледи на МПС, както и че нарушението е констатирано в периода на двойното обозначаване на цените по чл.15 ал.2 от ЗВЕРБ. Не спорно и това, че е налице увеличение на цената на услугата – Годишен технически преглед на л.а., която към 12.01.2026г. е 60 евро, а към дати 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. цената е била 50 лева. Следователно първото условие е налице. На следващо място - разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ дава легално определение на понятието "Обективни икономически фактори", като определя това понятие като "външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. " Основният правен въпрос, на който съдът следва да отговори, за да се прецени наличието на второто условие, а оттам - и дали жалбата е основателна, е дали това повишение в цената на предлаганата услуга – ГТП на лек автомобил, е обосновано от обективни икономически фактори. За да прецени доколко увеличението на цените е обосновано, съдът намира, че трябва да изследва дали за търговеца са настъпили поради обективни икономически фактори промени в разходите в такъв размер, че да обусловят повишаването на крайната цена на визираната в АУАН и НП предлагана от дружеството - жалбоподател услуга с подобен процент от 134%. Съдът взе предвид изложеното от жалбоподателя, ведно с представените доказателства за обосноваване на увеличението. На първо място, твърди се увеличение на наемната цена на имота, в който се предоставят услугите по ГТП и се предоставят договор и анекси към договор за наем, последният от 01.01.2026г. Според настоящия състав обаче увеличение на разходите за наем не може самостоятелно да обуслови повишаването на цената на услугата с над 134%. Първо - същото не представлява обективен икономически фактор по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. Това е така, тъй като не е настъпило въз основа на „външни“ за търговеца икономически фактори, върху които същият да не може да влияе. Напротив – същият е равноправна страна по договора за наем и има възможността да договаря и да влияе върху съдържанието му. Аргумент в тази насока е и факта, че дружеството-жалбоподател е договаряло с дружеството – наемодател „Марчела Трейдинг“ ООД. От справки в ТРРЮЛ се установява, че при сключване на Анекс от 01.01.2026г. дружеството – наемодател Марчела Трейдинг“ ООД е представлявано от управителя и съдружник в дружеството Т. С. Савов, който от своя страна е управител и съдружник и в дружеството – наемател „Марчела Ауто“ ООД-Хасково. Освен това, в протокола за извършена проверка от 12.01.2026г., подписан и от присъствалия управител на дружеството – жалбоподател, е посочено че обектът е собствен на ТД. На следващо място – твърди се увеличение на цените на стикерите за ГТП. Това твърдение не отговаря на действителното положение и не предпоставя разход за търговеца считано от 01.01.2026г. С оглед въвеждането на електронно удостоверение за техническа изправност (чл. 38, ал. 1 от Наредба Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства), за пунктовете за ГТП е отпаднало изискването за закупуване на стикери, които да залепят върху предното стъкло на МПС, което обуславя спестяването на този разход. Разходите за извършване на метрологична проверка са външен икономически фактор. Липсват обаче твърдения какви са конкретните използвани уреди, имащи отношение към ценообразуването на услугата ГТП на лек автомобил, както и не са представени доказателства, удостоверяващи повишаването на разходите за метрологичната им проверка и калиброване във връзка с дейността на дружеството, съответно – как това се е отразило на ценообразуването на услугата. Дори да е налице повишаване обаче, следва да се има предвид, че тази метрологична проверка съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2 0 11 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, бива първоначална и последваща, като последващите се извършват периодично с указани в наредбата срокове, част от тях - веднъж годишно, на две години и пр. Имайки предвид, че обекта функционира от години и вероятно касаят извършване на периодични метрологични проверки, твърденията на дружеството – жалбоподател за повишаване на разходи, които се осъществяват веднъж или няколко пъти в годината, но не постоянно, не могат да обусловят подобно драстично увеличаване на цената на предлаганата основна услуга за ГТП на лек автомобил от 134%. Подобно увеличение не може да се приеме, че е обусловено от покриване на разходите за метрологична проверка. Относно увеличението на цените на необходимия комплект документи за ГТП- външен икономически фактор. За същото са представени от дружеството – жалбоподател фактури за закупуване на такива комплекти от дати 03.10.2025г., 26.01.2026г. и 01.02.2026г. Във фактурата от 03.10.2025г. е посочена единична цена на комплект от 8.80 лева, във фактурата от 26.01.2026г. единична цена 1.02 евро и във фактурата от 01.02.2026г. – 4.50 евро /8,80 лева/. Тоест – не се установява повишаване на единичната цена за комплект документи, в т.ч. и отчитайки обстоятелството, че фактурата от 01.02.2026г. касае комплект електронни документи, доколкото с въвеждането на такива с измененията в Наредба Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, отпада изискването за воденето им на хартиен носител. Това изменение в наредбата обуславя също и спестяване на разходи за обработка, разпечатване, сканиране, съхранение и като цяло - администриране на хартиени документи. Нарастването на разходите за внасяне на задължителни осигурителни вноски и изплащане на заплати на персонала – външни икономически фактори. Действително в общ план в страната е налице такова увеличение, но то не е в толкова висок процент, който да наложи увеличение с над 134% на услугата. Считано от 01.01.2026г. размерът на МРЗ е увеличен от 1077 лева на 620,20 евро / 1213 лв. Тоест – налице е увеличение на размера на МРЗ със 136 лева или 12,6 %. Липсват обаче доказателства по делото относно заетите на трудов договор лица в дружеството – жалбоподател, за да се прецени какво е реалното увеличение за търговеца по това перо, в т.ч. за заплащане на осигуровки от работодателя. В тази връзка от дружеството – жалбоподател са представени справки Фонд Осигуровки общо за фирмата, съответно за м. декември 2025г. и за м. януари 2026г. При съпоставка на сумите по двете справки се установява наличие на увеличение на разходите за работодателя, но същото е малко над 10% и само по себе си то не може да обоснове повишение на услугата с над 134%. Повишаването цената на електроенергията представлява външен икономически фактор. Липсват обаче каквито и да било представени доказателства как този фактор се е отразил в конкретния случай на разходите, свързани с дейността на дружеството и съответно по какъв начин и в какъв обем е намерил отражение в ценообразуването на услугата по извършване на ГТП, най вече - има ли пряко и съществено отражение върху себестойността на услугата. На следващо място, вярно е изложеното от жалбоподателя, че процентът на инфлация на НСИ за 2025 г. е 5%. Според съда обаче и това обстоятелство не може да обуслови подобен драстичен ръст в цената на предлаганата услуга. Увеличението на цената на услугата по ГТП, предлагана от дружествотожалбоподател е с малко над 134%, което е почти двадесет и седем пъти надхвърлящо инфлационния процент. Сам по себе си и инфлационният индекс не предполага увеличение на услугата правопропорционално. Инфлацията обаче не е нито един от факторите, визиран в разпоредбата на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. Инфлацията представлява общо увеличение на цените на стоките и услугите в една икономика, но не всички цени на стоки и услуги са увеличени с този посочен инфлационен индекс, който е осреднен. В този смисъл относимите към дейността на жалбоподателя изменения в цени на стоки и услуги не могат да бъдат подведени под този индекс, доколкото за част от тях може да има понижение, за други повишаване, и то с различни от осреднената инфлационна стойност, а друга част да са неотносими към дейността му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че нито едно от изложените обстоятелства самостоятелно не може да обуслови подобно драстично увеличение от 134% в цената на предоставената услуга - ГТП на лек автомобил. Съдът намира също така и че съобразени в тяхната съвкупност, тези обстоятелства отново не обуславят наличието на обективни икономически фактори, които да налагат такова увеличение в цената на предоставяната от дружеството-жалбоподател услуга по технически преглед на леки автомобили. В хода на производството не бяха събрани доказателства, от които да се установи, че разходите на дружеството-жалбоподател са увеличени драстично, което да обуслови подобно повишаване на цената на предлаганата услуга със 134%. Не е посочено също как е достигната тази стойност. В хода на съдебното следствие не се установи как е определено това завишаване, какви са икономическите и математически показатели за отмерването му, как твърдяните увеличени разходи на търговеца са дали отражение върху ценообразуването на услугата и как е достигнат точно този размер на увеличение, за да се приеме, че търговецът е определил цените добросъвестно и прозрачно. Следователно, налице е и второто условие за съставомерност на нарушението. Ето защо, съдът прие, че е налице драстично увеличение (от над 134%) в цената на предлагана от „Марчела Ауто“ ЕООД услуга – годишен технически преглед на лек автомобил, което не се дължи на обективни икономически фактори и че дружествотожалбоподател е осъществило описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. Не се касае за маловажен случай по чл.28 ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличаване се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите от същия вид. Напротив – извършването на годишен технически преглед на автомобилите е задължително, което обуславя неизбежност на този разход от собствениците на ППС, а необоснованото драстично увеличаване на цените на тази услуга неминуемо се отразява негативно на потребителите. По-насетне, разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ предвижда, че за нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон се налага административно наказание "глоба" на физическите лица в размер от 1 000 до 6 000 лв., а посочената в НП разпоредба на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ предвижда, че за това нарушение, извършено от юридическо лице, се налага административно наказание "имуществена санкция" в размер от 5 000 до 100 000 лв., като размерът на наказанието се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Наложеното на дружеството-жалбоподател административно наказание "имуществена санкция" е в размер на 2 556.46 евро, което се равнява на 5000 лева. Т.е. - с НП е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер. При установено нарушение това е най-благоприятния вариант. Няма как съда да наложи по-леко по размер или вид наказание. Ето защо съдът счете, че наказанието е правилно определено по вид и размер. Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт, които следва да бъдат определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006г., съобразно фактическата и правна сложност на делото, близко до предвидения минимум, а именно - в размер на 70 евро. Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът