Решение № 3009 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12387/2025 г.

Производството е образувано по повод осъдителен иск, с правна квалификация чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Е. П. Т., ЕГН ••••••••••, действаща чрез адв. М. С., срещу ЧСИ Д. З. П.-Я., ЕГН •••••••••• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 868,88 евро (3 655,22 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение в хода на изп. дело № */* г. по описа на ЧСИ Д. З. П.-Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, район на действие ОС-*, изразяващо се в незаконно наложен запор върху вземанията на ищцата за суми по банкови сметки, открити в „*“ АД, ведно с мораторната лихва, начислена за периода от 06.06.2022 г. до 26.11.2025 г. в размер на 835,11 евро (1 633,34 лева) и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2025 г. до окончателното погасяване на главницата.

С определение № 5703/15.04.2026 г., постановено по делото, съдът е конституирал ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ Д. З. П.-Я., ЕГН ••••••••••, по предявения срещу нея осъдителен иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ.

В исковата молба ищцата сочи, че покойната й сестра – С. П. Ж., била осъдена да заплати на „*“ ЕАД сумата от 697,70 лева - главница по договор за кредит и услуги № */* г.; 262,40 лева - договорна лихва; 254,88 лева – мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху границата до окончателното плащане на сумата, както и 125,00 лева разноски по ч. гр. д. № */* г. на РС-Варна и 125,00 лева разноски по гр. д. № */* г. на РС-Варна.

Впоследствие е било образувано изпълнително дело № */* г. при ЧСИ Д. П. – Я. за принудителното удовлетворяване на горепосочените суми.

Посочва се, че през 2019 г. сестрата на ищцата починала и съдебният изпълнител е конституирал нея и наследниците на другата й сестра като длъжници по изпълнителното дело.

Твърди се, че за действията на съдебния изпълнител не е получавала покана за доброволно изпълнение нито е получавала книжа, от които да разбере, че е конституирана като наследник на покойната си сестра за изплащането на нейния дълг.

Излага се, че ищцата живее в чужбина от много години и за действията на съдебния изпълнител разбрала в момента, в който решила да изтегли пенсията си от банковата си сметка, като твърди, че същата е била запорирана и от нея били преведени по сметката на съдебния изпълнител сумата от 3 098,20 лева и сумата от 557,02 лева.

Посочва, че след като е разбрала, че е конституирана като длъжник на мястото на сестра си, ищцата направила отказ от наследство, който представила пред съдебния изпълнител, като твърди, че последният е прекратил производството по делото.

Твърди се, че съдебният изпълнител е удържал неправомерно сумата от пенсията и поради този факт дължи връщането й.

Навежда доводи, че дори при наличие на правоприемство по чл. 429, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е следвало да провери както качеството на наследник, така и приемането на наследството, като при липса на доказателства в тази насока е следвало да определи срок по чл. 51 ЗН, като се твърди, че в случая не е установено съдебният изпълнител да е изпълнил посоченото изискване.

Поддържа, че едва след провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН изпълнителните действия спрямо наследниците биха били законосъобразни, като в противен случай същите подлежат на отмяна и може да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ.

Твърди се, че макар мълчаливо приемане на наследството да е възможно чрез конклудентни действия, при вписване на обстоятелството по чл. 51, ал. 2 ЗН и изтичане на предвидения срок, правото на приемане се преклудира изцяло, поради което извършените конклудентни действия не могат да породят правните последици на приемане на наследството.

Излага се, че не задължавайки наследника Е. Т. да представи доказателства за отказ от наследството на покойната й сестра С. Ж. или за приемане на наследството по опис, ответникът не е изпълнил разпоредбата на изр. първо от чл. 429, ал. 2 ГПК.

Поради изложеното моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – ЧСИ Д. П. – Я.. Оспорва исковата претенция като неоснователна.

Не оспорва, че е било образувано съдебно – изпълнително производство срещу наследодателя на ищцата – С. П. Ж. по изп. дело № */* г. по описа на ЧСИ, рег. № * в КЧСИ, район на действие ОС-*.

Излага, че изпълнителното производство е било образувано по молба на „*“ ЕАД за събиране на суми по издаден от ВРС изпълнителен лист по ч. гр. д. № */* г. за сумата от 697,70 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит и покупка на стоки или услуги с номер */*г., сумата от 262,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 01.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева – внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение; както и по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в законна сила на 11.07.2012 г. решение по гр. д. № */* г. за сумата от 125 лева, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Посочва се, че по молба за конституиране на нов взискател поради извършена цесия, с постановление на ЧСИ от 29.11.2018 г. като взискател било конституирано „*“ ЕАД, като се твърди, че при връчване на призовка за принудително изпълнение на 28.12.2019 г. призовкарят посочил, че длъжницата С. П. Ж. е починала.

Твърди се, че след снабдяване с удостоверение за наследници е установено, ще С. Ж. е починала на 07.09.2019 г. След смъртта на длъжницата по изпълнителното дело са конституирани като длъжници наследниците - ищцата Е. П. Т., П. В. Д. и С. В. Д.. Твърди се, че до новоконституираните длъжници били изпратени призовки за доброволно изпълнение.

Посочва се още, че с постановление от 16.04.2020 г. по делото като взискател е присъединена и ТД на НАП с вземане от 545,34 лева, за което е изпратено съобщение до ищцата с обратна разписка, което не било получено.

Посочва се също, че наследницата С. В. Д. е поискала изпълнителното производство по отношение на нея да бъде прекратено с молба с вх. № 11232/2020 г., като представила и декларация за отказ от наследството. Същата била уважена, като с постановление от 08.06.2020 г. производството по делото било прекратено по отношение на С. В. Д..

Твърди се, че съобщенията по изпълнителното дело са изпращани на постоянния адрес на ищцата, установен чрез справка в НБД „Население“ в гр. *. Поддържа се, че същата е била надлежно уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ, като й било указано на основание чл. 429 ГПК във вр. с чл. 51 ЗН в 14-дневен срок да заяви дали приема наследството на починалия длъжник.

Твърди се още, че въз основа на направена справка в Агенцията по вписванията било установено, че ищцата е продала наследствени имоти, които са били притежание на покойната й сестра. С нот. акт. № */* г. на Служба по вписвания * било установено, че на 08.07.2021г. ищцата заедно с нейните съсобственици е продала на купувача И. Г. Г. за сумата от 1300 лева общо пет поземлени имота, а именно:

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността Г., в землището на село Д., община *, обл. *.

Посочва се, че в изпълнителното производство на ищцата бил назначен особен представител – адв. П. Д. И. – *АК, който бил уведомен на 29.06.2022 г., че ищцата е конституирана като длъжник, както и размера на дълга, ведно с присъединените за събиране публични вземания – 3 932.07 лева.

Релевира се недействителност на направения от ищцата отказ от наследство, вписан в особената книга под № */* г. на ВРС по ч. гр. д. № */* г. с аргумент, че ищцата се е разпоредила с наследството, оставено от нейната сестра, а именно правото на собственост върху гореописаните имоти, с което по недвусмислен начин е приела наследството с конклудентни действия преди да направи изричен отказ от наследството.

Твърди се, че към 08.03.2022 г., за която дата се сочи да е настъпило увреждането на ищцата, ЧСИ и помощник съдебните изпълнители са били застраховани при ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * по застраховка „професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ съгласно ЗП № */*/*г., за което е заплатена застрахователна премия, съобразно Сметка № */* г., като срокът на застраховката е бил от 00:00 ч. на 18.04.2022 г. до 24:00 ч. на 17.04.2023 г.

Твърди се също, че към датата на предявяване на исковата молба ЧСИ и помощник съдебните изпълнители са били застраховани при ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * по застраховка „професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ съгласно ЗП № */* г., за което била заплатена и съответната застрахователна премия, като срокът на застраховката е от 00:00 ч. на 18.04.2025 г. до 24:00 ч. на 17.04.2026 г., като със същата полица било предвидено и ретроактивно действие – до 5 години преди датата на сключването й, в който ретроактивен период попадало и времето, по което ищцата твърди, че е настъпило увреждането.

В заключение оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, като релевира възражение за погистелна давност по отношение на претендираната мораторна лихва, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за периода от увреждането до три години преди завеждане на делото.

В хода на о.с.з. ищцата редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. Т., чрез която поддържа исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива доводите за основателност на предявените искове.

Ответницата редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. С. и адв. Е. С., чрез които поддържа писмения отговор.

Третото лице-помагач на страната на ответницата не се представлява в о.с.з. и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

Не се спори, че ищцата е наследник по закон на С. П. Ж., починала на 07.09.2019 г., на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН, доколкото е видно от удостоверението за наследници на л. 8, че е сестра на последната.

Не се спори по делото, а и от изисканото изп. дело е видно /л. 151 и следв./, че срещу покойната С. П. Ж. по молба на „*“ ЕАД, на чието място по късно по силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК е конституиран като взискател „*“ ЕАД /л. 183/, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № */* г. на РС-Варна и изпълнителен лист, издаден по гр. д. № */* г. на РС-Варна, е заведено изпълнително дело № * по описа за * г. на ЧСИ Д. П. – Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-*. Предмет на принудителното изпълнение са неудовлетворени граждански притезания, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 31.12.2007 г. – главница; акецесорни вземания за лихви и съдебноделоводни разноски.

Не се спори по делото, а и е видно от поканата за доброволно изпълнение на л. 216 от 25.03.2020 г., че ищцата е конституирана като длъжник на мястото на покойната С. П. Ж..

С постановление от 21.02.2022 г. ЧСИ на основание чл. 450 от ГПК е наложил запор върху вземанията на ищцата за суми по банкови сметки, открити в „*“ АД. Видно е от запорното съобщение, че общата дължима сума към 21.02.2022 г. по изп. дело възлиза на 3 655,22 лева, която включва освен вземанията по издадените изпълнителни листи и сумите за разноски по изп. дело и публичните задължения на ищцата към НАП, присъединени по силата на чл. 458 от ГПК към изп. дело.

На 08.03.2022 г., в изпълнение на запорното съобщение, по изп. дело е постъпила в сумата в размер на 3 098,20 лева от третото задължено лице – „*“ АД /л. 293/.

Видно е още от изисканото изп. дело, че на 11.03.2022 г. ЧСИ е изпратил съобщение до ищцата на настоящия й адрес в гр. *, с което на основание чл. 429 ГПК вр. чл. 51 от ЗН й указва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да се яви в кантората на ЧСИ и да посочи дали приема или се отказва от наследството. Съобщението е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

На 15.04.2022 г. ЧСИ е изпратил ново съобщение по чл. 429 ГПК вр. чл. 51 от ЗН до постоянния й адрес в гр. *. И това съобщение е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

На 06.06.2022 г. е постъпила сумата от още 557,02 лева /л. 294/ от „*“ АД.

С постановление от 09.06.2022 г. ЧСИ е назначил адв. П. И. за особен представител на ищцата /л. 285/. На същата дата ЧСИ е изпратил до ищцата чрез адв. П. И. съобщение за актуалния размер на дълга, който е видно от съобщението, че възлиза на 3 932,07 лева /л. 287/.

На 15.07.2022 г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилите по изп. дело суми по реда на чл. 460 от ГПК /л. 295 и следв./, като на същата дата е изпратил и съобщение за вдигане на наложения запор до „*“ АД.

На 12.09.2022 г. по изп. дело е постъпила молба /л. 316/, подадена от ищцата, към която е приложено удостоверение за вписан отказ от наследството, оставено след смъртта на С. П. Ж. /л. 318/.

На 13.09.2022 г. изп. дело е прекратено, като от съдържанието на постановлението не става ясно какво е правното основание за прекратяването му /л. 320/.

От изисканото нотариално дело № * г. по описа на нотариус В. Т., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-* /л. 364 и следв./ е видно, че на 08.07.2021 г. ищцата Т. заедно с още 15 съсобственици е прехвърлила в полза на Г. М. П. правото на собственост върху общо 5 поземлени имота срещу продажна цена от 1 300,00 лева. Договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № * г. на нотарису Т..

При изповядването на сделката пред нотариуса е представено решение № 16/27 от 17.06.1994 г. на Поземлената комисия – гр. *. От решението е видно, че продадените имоти са възстановени на наследниците на И. П. С..

От представеното пред нотариуса удостоверение за наследници /л. 420/ е вдино, че И. П. С. е починал на 03.02.1968 г. Сред неговите наследници е и майката на ищцата Т. и първоначалната длъжница С. Ж., а именно В. И. П., която е починала на 31.03.2000 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да бъде ангажирана специалната деликтна отговорност на ЧСИ, ищцата Е. П. Т. следва да установи в процеса на доказване по несъмнен начин кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ, а именно осъществено от ЧСИ противоправно деяние /незаконосъобразно действие или бездействие по принудително изпълнение/, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба имуществени вреди; причинно – следствената връзка между деянието и вредите и размера на претърпените вреди.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, а при установяването им от ищцата, да докаже изпълнение на задължението да репарира причинените вреди, както и своите дилаторни и перемпторни възражения.

Изпълнителният процес представлява по правната си същност позволена и уредена от закона принуда и за да бъде позволена същата следва да се упражнява законосъобразно. Материалната законосъобразност на изпълнителния процес е двуаспектна. Тя обхваща и е обусловена, на първо място, от съществуването на субективното материално изпълняемо право в патримониума на взискателя спрямо длъжника по изпълнението и второ, от възможността взискателят да се удовлетвори принудително от имуществения актив, върху който е насочил изпълнението. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес от своя страна обхваща съответствието на действията на съдебния изпълнител, от една страна, с общите правила, уреждащи индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, и от друга страна, съответствието на тези действия със специалните разпоредби, регламентиращи фактическия състав на избрания способ за индивидуално принудително изпълнение.

По-конкретно, в настоящия случай пред съда е поставен за разрешаване спора за това ЧСИ положил ли е необходимите усилия, за да събере достатъчно данни за това дали ищцата Т. е приела наследството на покойната й сестра Ж., срещу която е било заведено първоначално изп. дело № */* г. на ЧСИ П.-Я., или не го е приела.

Настоящият съдебен състав счита, че ЧСИ неправилно е приложил закона – в частност чл. 429, ал. 2 от ГПК вр. чл. 51 от ЗН. На първо място следва да се отбележи, че ЧСИ първо е пристъпил към принудително изпълнение като е наложил запор върху вземанията на Т. за суми по банкови сметки, открити в „*“ АД със запорно съобщение от 21.02.2022 г. и едва като са постъпили паричните средства в изпълнение на запорното съобщение, на ищцата й е изпратено съобщение да заяви в 14-дневен срок от съобщението дали приема наследството или се отказва от него – през месец март 2022 г. и месец април 2022 г., респективно до настоящия й адрес в гр. * и до постоянния й адрес в гр. *.

Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези. При първата, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията - чл. 538, ал. 2, изр. последно от ГПК. Втората хипотеза предполага заведено дело срещу наследника и при нея срокът се определя от съда в рамките на това производство или от ЧСИ в рамките на изп. дело по арг. от чл. 429, ал. 2 от ГПК. Законът предвижда лицето, което има право да наследява, да се призове, което предпоставя неговото редовно уведомяване. Съгласно чл. 540 от ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите на производството по чл. 51 от ЗН. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл. 134 от ЗЗД да приемат наследството.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 от ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК или чрез "Държавен вестник" по чл. 48 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството /така Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК/.

В настоящият случай съобщението по чл. 429, ал. 2 ГПК вр. чл. 51 от ЗН е връчено на ищцата Т. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което на последната е назначена особен представитле по редана чл. 430 от ГПК, след което е извършено и разпределение на постъпилоите парични средства по реда на чл. 460 от ГПК. ЧСИ не е следвало да пристъпи към принудителното изпълнение срещу Т., доколкото съобщението, с което на същата й се дава срок да заяви дали приема или се отказва от наследството на покойната й сестра – първоначална длъжница по изп. дело, е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който текст е неприложим в производството по чл. 51 от ЗН. ЧСИ е следвало да спре производството по принудително изпълнение на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, докато не се разреши този въпрос.

Ищцата е представила пред ЧСИ удостоверение, от което е видно, че с определение № 9523/01.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 11878/2022 г. по описа на РС-Варна, е вписан отказът на Т. от наследството, останало след смъртта на С. Ж. – длъжница по изп. дело, като веднага след това цялото производство по изп. дело е прекратено, но без посочване на конкретното правно основание.

Поставен за разрешаване пред съда е и въпросът за валидността на отказа, доколкото се поддържа, че ищцата е приела наследстото с конклуидентни действия още на 08.07.2021 г., тъй като се е разпоредила с имуществото на наследодателката Ж., поради което същият е нищожен.

По въпроса за мълчаливото приемане на наследството в хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ЗН съществува задължителна практика на ВС, създадена при действието на ГПК (отм.) Постановление № 4/30.10.1964 г. на Пленума на Върховния съд, както и задължителна практика на ВКС, формирана по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 от ГПК от 2007 г. напр. решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ г. о., решение № 395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г. о. и др. С ППВС № 4/1964 г. са дадени указания, че при спор дали е извършено мълчаливо приемане на наследството съдилищата имат възможност да преценяват свободно всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливото приемане на наследството. В цитираните решения, съобразявайки указанията в ППВС № 4/1964 г., отделните състави на ВКС са изразили разбиране, че мълчаливо приемане на наследство съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник; действията не трябва да са двусмислени, а трябва по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че наследникът приема или има намерение да приеме наследството; законът предвижда във всеки отделен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, което означава, че въпросът за конкретните действия, с които се осъществява мълчаливото приемане на наследство, е фактически и различен за всеки казус.

В настоящия казус ищцата Т. е страна по договор за покупко-продажба от 08.07.2021 г., за който се твърди от ЧСИ, че има за предмет активи, които са част от наследствената маса на покойната С. Ж.. Договорът за покупко-продажба е разпоредителна сделка и като такава несъмнено, ако има за предмет наследствено имущество, представялва действие по мълчаливото приемане на наследството, доколкото продажбата не би се осъществила от страна на Т., освен в качеството й на наследник, тъй като при продажбата не става върпос за действие по обикновено управление на наследствените активи.

Отчитайки обаче конкретиката на нотариалното дело, не може да се достигне до категоричния извод, че ищцата Т. се е разпоредила с наследствено имущество, оставено след смъртта на длъжницата С. Ж.. Това е така, защото поземлените имоти, които са предмет на разпоредителната сделка, са били собственост на И. П. С., които по-късно са били обобществени и след това с решение на ПК – гр. Д. са възстановени на неговите наследници на 17.06.1994 г. Пряк наследник на И. П. С. е неговата дъщеря и майка на Т. и Ж. - В. И. П., която към датата на решението на ПК е била жива, следователно поземлените имоти са възстановени в нейния патримониум. След нейната смърт на 31.03.2000 г. няма данни наследството й да е било прието от дъщеря й и първоначална длъжница по изп. дело С. Ж., за да се приеме, че съответната квота от тези поземлени имоти са станали част от нейния патримониум и оттам да се приеме, че с продажбата от 08.07.2021 г. ищцата Т. да се е разпоредила с неин актив – съотвтените ид. ч. от поземлените имоти. Такива данни няма нито по нот. дело, от което не става ясно кой продавач какви ид. ч. притежава от продадените поземлени имоти, вкл. как са придобити тези ид. ч. – дали само по наследяване или и по друг, предвиден в чл. 55 от ЗС, начин; нито по настоящото дело, нито по изп. дело и най-вероятно именно заради това ЧСИ не е насочил принудителното изпълнение върху притежаваните от С. Ж. ид. ч. от тези поземлени имоти в периода от образуване на изп. дело – * г. до смъртта на първоначалната длъжница Ж. – 2019 г., с които се твърди, че ищцата се е разпоредила едва през 2021 г.

В заключение, така насложилите се във времето фактически и правни действия не водят до категоричния извод за намерението на ищцата Е. Т. да придобие с конклудентни действия наследството на нейната сестра С. Ж., доколкото не са налице убедителни доказателства, че последната е приела наследството на майка си и отделно, че предмет на разпоредителната сделка са и притежаваните по наследство от Ж. ид. ч. от поземлените имоти, които са продадени от Т. и още 15 други съсобственици.

Вината по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не е задължително да е умишлена, може и да е непредпазливост, включително и небрежност. Вината, във формата на небрежност, е неполагането на дължимата грижа, както е в случая, и тя, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага. Презумпцията за вина, не е оборена, доколкото е извършено деяние, което съдебният изпълнител е могъл и е трябвало да не извърши. От това негово противоправно действие са произтекли имуществени вреди за ищцата, от чиято семтка, открита в „*“ АД, в изпълнение на наложения запор по реда на чл. 450 от ГПК са преведени по сепциалната сметка на ЧСИ парични средства в общ размер на 3 655,22 лева, което обуславя и наличието на причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите в имуществената сфера на длъжника загуби.

Крайният извод на съда е за доказаност на осъдителния иск както по основание, така и по размер, доколкото ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 429 от ГПК вр. чл. 51 от ЗН и чл. 49, ал. 2 от ЗН, проявявайки професионална небрежност при изследване на въпроса ищцата Т. дали е приела наследството на своята сестра или се е отказала от него, в резултат на което ищцата Т. е претърпяла имуществени вреди в размер от 3 655,22 лева, което обуславя уважаването на иска за присъждане на главница.

Основателността на иска за присъждане на главница, обуславя уважаването на претенцията за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Обезщетението за забава по иск за непозволено увреждане срещу частен съдебен изпълнител се присъжда от деня на увреждането (момента на извършване на неправомерното действие/бездействие, от което са настъпили вредите). Тъй като отговорността на ЧСИ е частичен случай на деликтна (чл. 45 ЗЗД), съгласно трайната съдебна практика на ВКС длъжникът се счита в забава от момента на самото вредоносно събитие и не е необходимо изпращането на изрична покана – арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В настоящия случай първият превод е от 08.03.2022 г., а вторият е от 06.06.2022 г., следователно вредата е настъпила най-късно на 06.06.2022 г., от която дата е и претенцията на ищцата, с която съдът следва да се съобрази по арг. от принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.

Ответникът е инвокирал перепмторно възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно цитираният законов текст, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Т.е. всички вземания за периода от 06.06.2022 г. до 26.11.2022 г. са покрити от погасителния давностен срок, доколкото давността е прекъсната по арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с предявяване на иска на 26.11.2025 г. Размерът на мораторната лихва, начислена върху главницата от 3 655,22 лева за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.11.2025 г. възлиза на 1 419,11 лева, който размер е служебно изчислен от съда посредтсвом електронния калкулатор от официалната интернет страница на НАП /https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/, което обуславя отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 1 419,11 лева до 1 633,34 лева.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 496,20 евро, от която сум 392,43 евро – хонорар за един адвокат и 103,77 евро – държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, в полза на адв. Е. С. и адв. Г. С. следва да се присъди хонорар за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 17,17 евро.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,