Решение № 3289 от 20.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13197/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 20034504 от 05.02.2021 г. постановено по гр.дело № 1867/2020 г. по описа на СРС, І Г.О., 169 състав, е осъден „А.А.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.••••, на основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД да опразни и върне на Ф.А., БУЛСТАТ ••••, роден на •••• г. в Република Италия и П.А., БУЛСТАТ ••••, роден на •••• г. в Република Италия, със съдебен адрес: гр.София, ул.“••••, ½ от следния недвижим имот: стопанска сграда- гараж с площ от 360 кв.м., застроена на около 300 кв.м., заедно със спомагателните постройки и дворното място с площ 545 кв.м., находящи се в гр.София, р-н Оборище, ул.“••••. С решението на съда е отхвърлен предявения от Р. Л., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.София, ул.“••••, иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на „А.А.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.••••, на основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, да опразни и върне ½ от следния недвижим имот: стопанска сграда- гараж с площ от 360 кв.м., застроена на около 300 кв.м., заедно със спомагателните постройки и дворното място с площ 545 кв.м., находящи се в гр.София, р-н Оборище, ул.“••••. С решението на съда е осъден „А.А.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.••••, да заплати на Ф.А., БУЛСТАТ ••••, роден на •••• г. в Република Италия и П.А., БУЛСТАТ ••••, роден на •••• г. в Република Италия, със съдебен адрес: гр.София, ул.“••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 288 лв. разноски по делото. С решението на съда е осъдена Р. Л., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.София, ул.“••••, да заплати на „А.А.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.••••, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1000 лв.- разноски по делото. Срещу решението на СРС, 169 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.А.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.К. Д., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е осъден на основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.233, ал.1, пр.1-во ЗЗД, да опразни и върне на Ф.А. и П.А., ½ от следния недвижим имот: стопанска сграда- гараж с площ от 360 кв.м., застроена на около 300 кв.м., заедно със спомагателните постройки и дворното място с площ 545 кв.м., находящи се в гр.София, р-н Оборище, ул.“••••, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че в процесния случай за ищците е отпаднал правния интерес от водене на предявения иск, с оглед на обстоятелството, че след прекратяване на договора за наем с ответното дружество, същите са се разпоредили с имота и са предали владението на новия собственик, който от своя страна е отдал имота под наем на ответника по делото. С оглед на което ответникът държал процесния недвижим имот на валидно правно основание- договор за наем, сключен на 27.11.2020 г. Не претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемите страни- ищци Р. Л., Ф.А. и П.А., чрез пълномощника им адв.И. Г. в писмена молба депозирана по делото на 22.03.2023 г., молят съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като правилно и валидно. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на недвижим имот след прекратяването на наемно правоотношение между страните. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за недопустимо поради нарушаване правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като въпросът за нейното съществуване, респективно за нейната липса може да бъде повдигнат и служебно от съда до приключване на производството във втората инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно - арг. чл.119, ал.1 от ГПК. Нарушението на родовата подсъдност е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обуславя процесуална недопустимост на постановения съдебен акт от инстанцията, която не е родово компетентна да разгледа иска/ПП ВС 1-85/. Родовата /материална/ подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно и която не може да бъде дерогирана по взаимно съгласие на страните в процеса, а последиците от нарушаване на правилата на родовата подсъдност са различни и са обусловени от съда допуснал нарушението - окръжен или районен. Когато районен съд е разгледал, спор, който е подсъден на окръжния съд, като първа инстанция, постановеното от него съдебно решение, съгласно чл.270, ал.3 ГПК, е недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като порокът е неотстраним. Такъв именно е разглежданият случай. В разглеждания случай е предявен иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на недвижим имот след прекратяването на наемно правоотношение между страните. Цената на този иск се определя съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК и е в размер на наема за една година /в този смисъл разясненията, дадени в мотивите към т.20 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС/. Видно от данните по делото, договоР.ят в процесния договор за наем от 17.05.2019 г. размер на месечния наем е 1200 евро без ДДС, респективно наемът за една година възлиза на сумата от 14400 евро/ с левова равностойност в размер на сумата от 28163, 95 лв./, която е и цената на иска. Така определената цена на иска / в размер на 28163, 95 лв./, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК, е над 25000 лв., което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл.104 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция - чл.104, т.4 от ГПК /в случая на Софийски градски съд/. Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжен съд, като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лв. с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на производството и на постановеното съдебно решение, за наличието на която съдът следи служебно. С оглед на което, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.103 във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, районният съд е разгледал по същество спор, който е бил родово подсъден на окръжния съд /в случая на СГС/, поради което и решението му като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено изцяло /арг. от чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК/. Ето защо, като е разгледал и се е произнесъл по родово неподсъден иск, СРС, 169 състав е постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 и изр.2 от ГПК следва да бъде обезсилено, а делото изпратено на родовокомпетентния окръжен съд - Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, като първа инстанция. При този изход на спора, по направените от страните разноски следва да се произнесе родовокомпетентният да разгледа спора, като първа инстанция съд- Софийски градски съд, съобразно изхода на делото. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,