Решение № 170 от 29.9.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 69/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК. С решение №437 от 08.11.2022г., постановено по гр.д. №188/2021г., Окръжен съд-Велико Търново е приел за установено по реда на чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК че вземанията на Юробанк България АД-гр.София към А. Г. А. от гр.Велико Търново, предмет на издадени срещу нея по ч.гр.д. №39398/2011г. на СРС по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, и връчени й на 11.05.2012г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2011г., за чието принудително събиране е образувано изп.д. №519/2020г. на ЧСИ С. К., от района на Великотърновския окръжен съд, произтичащи от договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителни работи на недвижим имот №2445R/12.10.2006г. сключен с нейния баща и наследодател Г. И. А., починал на 15.05.2008г., както следва: за сумата 34 137, 66 лева, представляваща половината от главницата /68 275, 31 лева/, сумата 7 988, 11 лева, представляваща половината от възнаградителната лихва /15 976, 22 лева/, дължима за периода 12.06.2008г. до 15.09.2011г., за сумата 583 лева, представляваща половината от наказателната лихва за забава /1166 лева/ за периода 12.06.2008г. до 15.09.2011г., за сумата 160, 95 лева, представляваща половината от годишната такса в размер на 0, 5% или 321, 89 лева, за периода 12.06.2008г.- 15.09.2011г., изчислена по т.4.4.7 от раздел 4 на договора, законната лихва върху главницата за периода от 16.09.2011г. до окончателното изплащане, и за сумата 1511, 10 лева-разноски за издаването на заповедта за изпълнение, са погасени по давност. Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от Юробанк България АД-гр.София, чрез адвокат К. К., от Адвокатка колегия- Варна. Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт. Прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на същия, както и за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователен предявеният иск. Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции. Взискателят бил активен до 2016г. като е посочвал способи, заплащани са такси и са депозирани молби, доказателства за които има в изп.д. №385/2012г. на ЧСИ Д. Б.. Най-ранната дата, на която е започнал да тече срока по чл.110 от ЗЗД за взискателя е денят на постановяване на Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС. Дори и с оглед датата 26.06.2015г., давността е следвало да изтече на 26.06.2020г. но с оглед Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давностният срок е бил удължен и е изтекъл на 03.09.2020г. На 20.08.2020г. е прекъсната давността с образуването на изп.д. №519/2020г. на ЧСИ С. К., като в молбата изрично са посочени способи за изпълнение Въззиваемата ищца А. Г. А., чрез законната си представителка Й. Е., чрез адвокат В. Т., от Адвокатска колегия-София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна. Позовава се на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС, съгласно което не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение… Позовава се и на решение №252/17.02.2020г. по гр.д. №1609/2019г. на Върховния касационен съд, съгласно което „за заварените като висящи от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС 3/1980г., според което през времетраенето на изпълнителното производство- от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт, придаващ различно тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес, погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика са приемали, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителните производства се прекратяват на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Процесуалният представител на Юробанк България АД адвокат К. представя писмена защита. Процесуалният представител на ищцата адвокат В. Т. се явява в съдебно заседание и поддържа отговора на въззивната жалба. Като разгледа направените в жалбата оплаквания, възраженията в отговора, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и жалбоподателят има интерес да обжалва същия. Във връзка с преценка на нейната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част. Като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните Апелативният съд приема за установено следното: При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията. След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото. При тази проверка Апелативният съд намира, че първоинстанционният съд е изяснил всестранно, обосновано и обективно фактическата обстановка по делото въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на събраните доказателства, достатъчни за изясняване на делото, поради което в настоящото решение маркира накратко следните приети за установени факти. Издадена е заповед за изпълнение срещу ищцата и изпълнителен лист. Същата не е подала възражение в срока по чл.414 от ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителни работи на недвижим имот №2445/R/12.10.2006г. сключен с бащата и наследодател на ищцата Г. И. А.. Образувани са 2 изпълнителни дела, първото на ЧСИ Д. Б. от 2012г., второто на ЧСИ С. К. от 2020г. Наложена е и е вписана възбрана върху недвижимия имот. ЧСИ Д. Б. е прекратил първото изпълнително дело по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради перемпция. При тези приети за установени факти Апелативният съд, в настоящият състав, стига до следните правни изводи. Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл.439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищцата иска да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение, не съществува респективно не подлежи на принудително изпълнение по изпълнителното дело на ЧСИ С. К.. Не е спорно по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, в съдържанието на което е било включено процесното задължение, че е била издадена заповед за изпълнение, както и че е образувано изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. В чл.116 б.Б от ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва давността. Това е така, тъй като заповедното производство е едностранно производство и до постановяване на съдебния акт, с който на длъжника се разпорежда заплащане на определена сума, длъжникът не е уведомен за предприетите по отношение на него действия. Съгласно чл.116 б.В от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая след 18.05.2012г., когато е вписана възбрана, не са извършвани изпълнителни действия, поради което и започналата да тече нова погасителна давност по отношение на процесното вземане е изтекла към момента на образуване на второто изпълнително дело на ЧСИ С. К.. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в хода на изпълнителното производство давност не е текла. Действително такова разрешение е дадено с Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС, но то е обявено за загубило значение с приемане на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тълкуването на нормите, дадено с посоченото тълкувателно решение, има значение от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното решение – аргумент от чл.50 от ЗНА във връзка с чл.130 ал.2 от ЗСВ. Действително ЗСВ не съдържа норма със съдържанието на разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗНА, но с оглед разпоредбата на чл.46 от ЗНА, тя следва да намери приложение, като уреждаща подобни случаи и отговаряща на целта на закона. Следва да се посочи и това че в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че обстоятелствата, налагащи отмяната на Постановление №3/1980г. са настъпили още през 1991г., поради което и към настоящия казус намира приложение даденото тълкуване с тълкувателното решение, прието при действието и на нова уредба на несъдебните изпълнителни основания. В обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е стигнал до същия краен решаващ извод. Предвид изложеното при служебната проверка на правилността на първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново, се налага изводът че Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка по делото въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, както и че е направил правилни правни изводи относно основателност на предявения иск, както и относно това че обжалваното решение съответства на закона и на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което следва да бъде потвърдено. Апелативният съд споделя направените изводи в обжалваното решение от Великотърновския окръжен съд, както и намира възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение, както и препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение, постановено от Великотърновския окръжен съд. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от изложеното Апелативният съд