Решение № 801 от 5.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 900053 от 31 януари 2023г. по гр. д. № 124/2020г., Окръжен съд Благоевград е отхвърлил предявените от М. Я. М., ЕГН ••••••••••, действащ лично и в качеството му на едноличен търговец - ЕТ "ПММ - М. М." с ЕИК 020785416, срещу Прокуратурата на Република България искове, както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на липсващите 97 броя с.е., описани по вид и брой в изпълнителния лист на окръжен съд Благоевград от 01.05.2006г., както следва - Фундаменти: 04-21x21x13, 5 -3.1-7 броя; Ф4- 30х30х16 2.2 - 2 броя; Колони К2-72-14, А, Б, В - 5 броя; Греди Г-6-2а - 22 броя; Г-6-4а - 7 броя; Стенни панели/фасади/ ФПТ-600-180-1а - 14 броя; ФТП-600- 180-2а - 8 броя; ФТП-480-1г. - 6 броя; ФПЦ-66-60-1 - 26 броя и повредени Покривни панели Т-12А-3 - 8 броя. (Приложение № 20), на стойност 153 331.20 лева /сто петдесет и три хиляди триста тридесет и един лева и двадесет ст. /; - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, причинени от стреса, разочарованието, загубата на доверие в националните правоохранителни органи, - за заплащане на мораторна лихва, начислявана от датата на прекратяването на ДП - 04.05.2015г. до предявяването на исковете пред БлОС - сумата от 43 550 лева, ведно със законната лихва върху главниците, начислявана от датата на подаването на исковата претенция, до пълното изплащане на присъдените суми, и които вреди са настъпили в резултат от неправомерно поведение, в т.ч. действия/ бездействие на Прокуратурата по досъдебно наказателно производство (дознание № 1414/2004 г. на РПУ - Благоевград); осъдил М. Я. М., ЕГН ••••••••••, действащ лично и в качеството му на едноличен търговец - ЕТ "ПММ - М. М.", ЕИК 020785416, да заплати на Прокуратурата на Република България - разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на М. Я. М., действащ като ЕТ „ПММ – М. М.“, срещу решението по гр. д. № 124/20г. на ОС – Благоевград в негови отхвърлителни части – до размера от 115 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди; 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, посочен от ищеца, от 43 550 лв. С оплаквания, че решението е неправилно, - тъй като съдът е излязъл извън спорния предмет на делото, въпреки правилно установена хронология на развитието на наказателното производство, и не е изследвал релевантни обстоятелства за спорното право, като без да е изисквано да се прави ревизия на крайния извод в прокурорския акт – за липса на престъпление, е следвало да прецени дали изискванията за пълно, всестранно и обективно разследване и правомощията на прокурора след сезирането му за противоправно посегателство са били спазени, - иска отмяна на решението в атакуваните части и, изводимо от това искане, частично уважаване на исковете до размерите, за които е атакувано отхвърлянето им. Уточнил е, че не претендира обезщетение като компенсация за несъбираемо вземане срещу общинската фирма - продавач, обявена в несъстоятелност, а търси обезщетение за равностойност на вещите, които по време на висяща прокурорска проверка и разследване за престъпление от общ характер са натоварени, извозени и вложени в общинско дере в процедура по обществена поръчка и тези вреди се намират в причинна връзка с неупражнени надзорни правомощия на прокуратурата. Поддържа, че без анализ е оставено подаването на сигнал от управителя на общинска фирма Симора до полицията, а впоследствие и от него до прокуратурата с копие до МВР, за извозване на стоманобетонните елементи; че прокуратурата възлага проверка със срок от 20 дни, при все, че и двете страни по продажбата твърдят противозаконно посегателство в момента и е ясно къде се местят вещите, като проверката продължава 6 месеца без да се изиска информация за нейното развитие, тя е изискана от него по жалба за бавност, като през този период елементите са извозени и използвани за укрепване на бреговете на дере в с.Крупник в процедура по реда на НВМОП с възложител кметът на община Симитли, без да се предприемат неотложни следствени действия. След 6 месеца, въз основа на данните от сигнала му, вкл. за МПС и местоназначение на панелите, прокурор при РП – Благоевград през м.01.2005г. приема, че са налице данни за престъпление и те са достатъчни за образуване на производство по чл. 195 НК срещу неизвестен извършител, като нито преди това, нито след образуването на досъдебното производство (ДП), са предприети процесуално-следствени действия с предмет самите вещи – оглед, изземване, предаване за отговорно пазене. Сочи, че е настоявал съдът да извърши не проверка по същество на материалите от прекратеното ДП – дали е извършено престъпление и кой е автор, а дали визираните в закона изисквания за пълно, всестранно и обективно разследване и правомощията на прокурора са били спазени, съответно дали това е бил законосъобразният подход, което налага установяване на факта с какви данни е разполагал прокурора при ръководно–решаващите си действия след като е бил сезиран със сигнал. В тази връзка поддържа, че от свидетелските показания е установено натоварването, местонахождението на вещите и данни по чие възлагане и в чия полза е извършвана дейността, и въпреки тази доказателствена основа – къде и защо се намират вещите, с постановление на прокурор производството е спряно поради неразкриване на престъплението, като по констатации на ИВСС е спряно без причина и възобновено без да са налице нови обстоятелства (по негова жалба). Впоследствие, с постановление на прокурор от 15.03.2013г. е отменено постановлението за прекратяване на ДП, в което се съдържала оценка на пропуски да се извършат определени действия още от момента на получаване на сигнала му, в условия на неотложност при налични данни кой и къде, по чие указание премества конструкциите, още от 2004г. и в началото на 2005г. Следва 11 пъти искане за продължаване на срока за разследване и събиране на ненужна информация, без да са изпълнени указанията на прокурора от ОП, след което с постановление на РП – Благоевград ДП е прекратено поради липса на извършено престъпление без да е извършено обсъждане на указанията на ОП, то е потвърдено с определение на БлРС и с определение на БлОС от 09.06.2015г. Жалбоподателят поддържа, че ПРБ носи отговорност за допуснати в ДП процесуални нарушения и пропуски в ефективността на разследването и такива за предприемане на мерки за всеобхватно и обективно разследване, а в конкретната хипотеза следва да се съобрази и неотложността на случая. Илюстрира доводите си с установеното от ИВСС за неефективност на разследването, както и в производството пред съда по чл. 2б ЗОДОВ. Обобщил е, че основанието за отговорност на държавата се изразява в разпореждане и контролиране на проверка с оглед образуване на производството, както и наблюдаване на разследването по начин, нарушаващ чл. 13 НПК (навсякъде ищецът цитира НПК, в сила от 29.04.2006г.), чл. 14 НПК, чл. 15, ал. 4 НПК и общото задължение на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното провеждане на ДП. Преките му вреди, поддържа жалбоподателят, се съизмеряват с цената на отнетите стоманобетонни елементи, тъй като при навременни и ефективни действия в рамките на проверката, ако са били разпоредени неотложни действия, в т.ч. и ефективно разследване в образуваното производство, елементите биха му били предадени, въпреки че, както е възразила ПРБ, те не са били веществени доказателства. В практиката на ЕСПЧ, подчертава жалбоподателят, е изведен принцип за ефективност на официалното разследване – задължението е за използване на средства, а не за постигане на резултат. Прокуратурата на РБ е оспорила въззивната жалба, като счита за правилен извода на съда за липса на причинна връзка между воденото разследване и невъзможността вземането за обезщетение за вреди да се удовлетвори, като вземането на ищеца по договор от 28.12.1991г. е трансформирано в парично с определение на ОС – Благоевград, а поради наложена обща възбрана върху имуществото на продавача „Симора“ ЕООД и поради привилигировани публични вземания вземането на ищеца е останало неудовлетворено. Поддържа, че към датата, когато е била сезирана прокуратурата, панелите вече не са били налични и, че в случая се касае за неуредени граждански правоотношения без да е налице и противоправно поведение. За да постанови решението си, съдът е приел в крайните си решаващи мотиви, че макар прекратяването на ДП да е станало след 10 години от подаване на сигнала до РП, още през 2005г. на М. по съдебен ред е била присъдена равностойността на вещите и поведението /действията/бездействията/ на ПРБ няма връзка с несъбираемостта на вземането от длъжника-общинско дружество към 2005г. или след това, като ищецът сам е твърдял, че в изпълнението НАП е бил привилегирован кредитор. Следователно М. е получил съдебна защита при установяване през 2004 г., че вещите не могат да бъдат предадени. Дори да се приеме, според първоинстанционния съд, че има неефективни действия или бездействие от прокуратурата след сигнала му през юни 2004г., липсва причинно-следствена връзка между претърпяната загуба от ищеца и противоправното поведение на прокуратурата, тъй като вредата е настъпила без противоправно поведение на прокуратурата, доколкото липсват както твърдения, така и доказателства, че равностойността на процесните вещи не може да бъде събрана от ищеца по причина поведението на този орган. Така ОС е обобщил, че ищецът не е успял да установи противоправност на деянието, като само на това основание исковата му претенция следва да бъде отхвърлена. Не е установена според съда и причинна връзка между противоправно поведение /действие/бездействие/ на ответника и настъпилите за ищеца вреди - имуществени и неимуществени, поради което не са налице основания за ангажиране на гражданската отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно като резултат в тези части. Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ срещу процесуалния субституент на държавата – ПРБ като орган, ръководещ разследването и упражняващ надзор за законосъобразното му провеждане. Ищецът М. Я. М., действащ като ЕТ „ ПММ – М. М.“, твърди в ИМ от 05.05.2020г. (когато е подадена по пощата), че на 28.12.1991г. е сключил договор за продажба на стоманобетонни елементи (СЕ) и поради неизпълнение на задължението на продавача „Симора“ ЕООД да предаде елементите, с решение от 28.04.2004г. продавачът бил осъден да предаде елементите съгласно опис, като вземането му, поради липса на 95 от елементите, било трансформирано в парично и вместо липсващите елементи продавачът бил осъден да му заплати равностойността от 80 739 лв. Поради публични вземания на НАП и наложени обезпечителни мерки върху цялото имущество, вземането му станало неизпълнимо. Междувременно, докато е висящо производството по делото с продавача, на 25.06.2004г. ищецът бил уведомен от продавача, че част от елементите му, които би следвало да се съхраняват при продавача, са изчезнали, а други се извозват към с. Крупник, за което ищецът уведомил незабавно прокуратурата и РПУ. Била възложена проверка с постановление на БлРП по пр. пр. № 2012/2004г. за кражба със срок на проверката от 20 дни, без разбираема причина, която проверка продължила обаче 6 месеца – до 20.12.2004г. В хода на проверката, според ищеца, не са взети никакви мерки за преустановяване на неправомерното извозване към с. Крупник и трайното им монтиране за укрепване на бреговете на дере в селото, с което те станали неизползваеми. Въпреки че, ищецът предоставил решението на САС на БлРП, от 25.06.2004г. до края на м.07.2004г., част от СЕ били транспортирани и вложени без негово съгласие за укрепване на дерето в с. Крупник, което станало и без съгласието на държателя им – продавачът, който също сезирал РПУ Симитли. Според разпита на свидетели - полицаи от 10.02.2009г. по образуваното ДП № 1414/2004г., те установил, че 25 бр. СЕ са стоварени между жп гарата и бензиностанцията в гр. Симитли и свидетелите получили информация, че в извозването е замесен кметът на Симитли, на среща кметът бил информиран, че собственик на СЕ е ищецът и, че кметът няма право да се разпорежда с тях. Едва по-късно – на 1011.2009г. се появила версия, че панелите са извозени, тъй като създават опасност от задържане на дъждовни води. Въпреки че, още към м.07.2004г. имало достатъчно доказателства за извършителите на престъпното посегателство, не са привлечени отговорни лица към наказателната отговорност, а неправомерно с постановление на БлРП от 12.08.2005г. производството по ДП било спряно поради това, че извършителят не престъплението не бил разкрит, и това спиране продължило неоправдано до 25.04.2008г., въпреки жалбите на ищеца. ДП било възобновено отново по негова жалба. С постановление на разследващ полицай от 10.11.2009г. бил привлечен като обвиняем кметът на Симитли за самоуправство по смисъла на чл. 323 НК, като в постановлението било посочено, че кметът е приел, че СЕ са собственост на продавача „Симора“ ООД, въпреки че от разпита на полицая ставало ясно, че на проведена среща кметът е информиран, че собственик е той – ищецът, независимо от това обаче, индициращо тенденциозност на разследването, никой от посочените като присъстващи на срещата не бил разпитан. Вместо това, по ДП била приета заповед от 21.05.2004г., която не била заведена в деловодството на община Симитли, с която кметът разпореждал на „неустановените“ собственици на СЕ да ги премахнат, тъй като създават опасност от наводнение и въпреки даденият с нея срок, било допуснато и предварително изпълнение „поради непосредствена опасност от наводнение“, като СЕ са били извозени, по представен договор за превоз от 01.06.2004г., към с.Крупник. В постановление от 15.03.2013г. на прокурор при БлОП, с което било отменено постановление от 01.12.2011г. за прекратяване на ДП, било прието, че и заповедта, и договорът са съставени за оневиняване на кмета, като било изразено съмнение за истинската цел на издаване на заповедта, обсъдено е и противоречието, че вещите са предоставени за превоз, а са вложени в обект, предмет на малка обществена поръчка (МОП). Вместо да се изпълнят указанията на БлОП, разследващият полицай неоправдано искал продължаване на срока на разследването 11 пъти и се събирала обемна ненужна информация. Въпреки че не са изпълнени указанията на БлОП, с постановление от 04.09.2014г. на БлРП ДП било прекратено поради липса на престъпление, без да се обсъдят, според ищеца, ред релевантни обстоятелства, вкл. защо са извозени определени конструкции, а не всички (при положение, че пречат), в т. ч. панели, находящи се на друго място. Прекратяването на ДП било потвърдено с определения на съда – на БлРС и на БлОС. В производството по чл. 60а ЗСВ, в констативен протокол на ИВСС от 15.02.2016г. било прието, че е имало лоша организация на разследването и неупражнени в достатъчна степен постоянен надзор за законосъобразност от наблюдаващия прокурор, „…наблюдава се несвоевременност, неритмичност, … бездействие в много периоди от време.., спиране поради неразкриване на извършителя, … възобновено поради необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването за установяване на обективната истина, - извод, до който прокуратурата е могла да достигне на много по-ранен етап“ и пр. С решение на съда на ищеца било присъдено обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ в размер на 5 000 лв. Като е посочил, че държавата отговаря за всички вреди, причинени от публични институции – чл. 7 КРБ, и като се е позовал на чл. 13 ЕКЗПЧОС във вр. с процедурните норми на ЗОДОВ, ищецът е извел основание за отговорността на държавата на базата на деликтната отговорност, като за целите на ангажирането й се извърши преценка върху законността на действията на прокуратурата от гледна точка на целите и принципите на НПК. В тази връзка е изтъкнато, че не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина в ДП. Ищецът поддържа, че е нарушен от страна на прокуратурата не само чл. 13, ал. 1 НПК, а и чл. 14, ал. 1 НПК, чл. 15, ал. 4 НПК, чл. 46, ал. 2, т. 1, 2 и 4 НПК по преписка № 2012/2004г. По този начин обосновава неправомерното поведение. Преките вреди, които са му причинени, сочи, че се съизмеряват с цената на отнетите СЕ, които при навременни и ефективни действия на разследващите, биха били предадени в негово владение. Посочил е и, че не може да предяви иск по чл. 1 ЗОДОВ срещу община Симитли, тъй като заповедта от 21.05.2004г. на кмета не му е била връчена. От друга страна, е посочил ищецът, паричното вземане срещу „Симора“ ООД става неизпълнимо, въпреки образуваното изпълнително дело, като неефективните действия по прокурорската преписка са дали възможност процесните СЕ да не му бъдат предадени и са довели до ощетяването. Причинно-следствената връзка е обоснована по следния начин: след подаването на сигнала от негова страна, прокуратурата, съобразявайки влязлото в сила решение на САС от 28.04.2004г., е могла незабавно да разпореди спиране на извозването на СЕ и да постанови връщането им на ищеца, а от друга страна, още през м.06.2004г. полицаите са установили кой е разпоредил извозването на СЕ и къде са транспортирани, въпреки това обаче, действия по преустановяване на противоправното извозване и по връщането им не са предприети, като по този начин не са изпълнени правомощията на прокурора, визирани в чл. 196 и чл. 197 НПК, както и императивните задължения на разследващия орган по чл. 203, ал. 1 и 2 НПК. Обезщетението за имуществени вреди, което ищецът претендира, е равно на равностойността на липсващите 97 бр. СЕ, описани в изпълнителния лист на ОС – Благоевград от 01.05.2006г., а именно: Фундаменти: Ф4-21х21х13, 5-3.1-7 броя; Ф4- 30х30х16 2.2 - 2 броя; Колони К2-72-14.А.Б.В - 5 броя; Греди Г-6-2а - 22 броя; Г- 6-4а - 7 броя; Стенни панели /фасади/ ФПТ-600-180-1а-14 броя; ФТП-600- 180-2а - 8 броя, ФТП-480- 1г. – 6 броя; ФПЦ-66-60-1 - 26 броя и повредени Покривни панели Т-12А-3 - 8 броя, на стойност 80 739 лв. съгласно пазарната стойност на липсващите 97 броя елементи, изчислена от вещото лице по гр. дело № 652/96 г. по описа на БлОС. Ищецът твърди, че са му причинени и морални вреди, които оценява на 5 000 лв., - поради стреса, разочарованието, загубата на доверие в националните правоохранителни органи, в резултат от неправомерните действия на Прокуратурата. Ищецът твърди и, че се е затворил в себе си, нарушено е било обичайното му общуване с близки и познати, в резултат от претърпените негативни емоции. Претендира и присъждането на мораторна лихва върху сумите, представляващи обезщетения за вреди, акумулирана от датата на прекратяването на ДП - 04.05.2015г. до предявяването на исковете пред БлОС. Посочил е общ размер на обезщетението за забава - сумата 43 550 лв., иска и присъждане на законната лихва върху главниците, начиная от датата на подаването на исковата претенция до пълното изплащане на присъдените суми. В първото по делото открито заседание ищецът е поддържал исковата молба, уточнявайки, че неимуществените вреди произтичат от неправомерни действия от страна на прокуратурата, която не е осъществила надзора и ръководството на разследването - това са, сочи той, загуба на доверие, стрес, притеснения, дезинтересиране от бъдещи бизнес проекти, главоболие, безсъние, напрегнатост, затвореност, които понасял от 25.06.2004г. В молба – уточнение от 24.03.21г. и от 21.05.21г. ищецът отново е посочил правна квалификация според него на предявеното право - чл. 7 вр. чл. 13 КЗПЧОС чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Отново е подчертано, че противоправното поведение на ответника, „господар“ на ДП, от което произтичат претендираните вреди, каквито не са претендирани в производството по чл.2б ЗОДОВ, се изразява в нарушение на цитираните принципи на НПК, като акцентира на това, че към момента на сезиране на прокуратурата правото му на собственост е било установено с влязло в сила решение на САС от 28.04.2004г., представено на разследващите, въпреки това те не предприемат ефективни мерки за преустановяване на неправомерното им извозване и влагането им в общински строежи, като реализирано на инвестиционния му проект е забавено и впоследствие провалено. Преките му щети се съизмеряват с цената на отнетите СЕ, които при навременни действия на разследващите биха му били предадени. Към неимуществените вреди добавя разстройство на здравето – тромбофлебит, а за начало на негативните му изживявания, които продължавали, сочи 01.07.2004г. В първоинстанционното производтво е допуснато увеличение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, който е увеличен до размера от 153 331, 20 лв. В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е предприел на първо място процесуална защита срещу исковете – поддържа, че не е описан деликт, причинен от представител на прокуратурата. По същество е оспорил исковете като неоснователни, вкл. чрез правопогасяващо възражение за давност, в т.ч. и на вземанията за лихви. В тази връзка е поддържал, че липсва причинна връзка между посочените в исковата молба действия и бездействия и твърдените вреди, претърпени от неуредени граждански правоотношения между ищеца и съконтрагента му, като поради невъзможността вещите, присъдени на ищеца, да бъдат открити, му е присъдена равностойността на същите, равняваща се на 80 739 лв., която не е могла да бъде събрана по обективни причини извън действията на прокуратурата. Сочи още, че СЕ не са били приобщавани като веществени доказателства и не са били в държане на прокуратурата. Ищецът е бил обезщетен за неимуществените вреди на основание чл.2б ЗОДОВ, счита и, че евентуално легитимиран ответник по иск за обезщетение за вреди от несвоевременно преустановяване на „кражбата“ е МВР. Евентуално исковете са оспорени и по размер. По делото е установено, че ищецът в качеството си на ЕТ, осъществяващ търговска дейност с името „ПММ – М. М.“, е бил собственик въз основа на договор за продажба на родовоопределени вещи - СЕ, предмет на договор за продажба със „Симора“ ЕООД, сключен на 28.12.1991г. във формата на фактура № 182/28.12.1991г., в която не е направен опис на елементите, предмет на продажбата. Видно от изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1261/1992г. на БлРС въз основа на решението от 30.01.1995г., М. М. е осъден да заплати на „Симора“ ЕООД и сумата 71 000 лв. – неплатена цена на продадени железобетонни конструкции; правото на принудително изпълнение за това вземане е осъществено през 1996г., когато М. е платил дължимите суми. Концентрацията на вещите, предмет на продажбата, е била извършена в хода на съдебното производство, образувано по иска за доплащане на продажната цена, откогато собствеността се прехвърля (вж. чл. 24, ал. 2 ЗЗД). С решение от 28.04.2004г. по гр. д. № 1307/2001г., което не се спори, че е влязло в сила (то е влязло в сила на 10.05.2005г., когато е постановено решение № 421 по дело № 719/2004г. на ВКС, ТК), Софийски апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение от 02.02.2001г. по гр. д. № 652/1996г. на БлОС, е осъдил „Симора“ ЕООД да предаде на М. Я. М., действащ като ЕТ „ПММ – М. М.“, на основание чл. 187 вр. чл. 79 ЗЗД, фундаменти, колони, греди, стенни панели и покривни панели като описани от ищеца в настоящото производство, в което се претендира равностойност на по-малък брой от присъдените с решението на САС. Въз основа на това въззивно осъдително решение е бил издаден изпълнителен лист на 09.02.2005г., съгласно и извършеното удостоверяване върху него. Не се спори, че продадени вещи, описани в решението на съда, не са предадени на ищеца нито доброволно, нито по реда на принудителното изпълнение. С определение № 40а от 11.05.2006г. по гр. д. № 652/1996г. БлОС, отменено частично с определение № 498/12.07.2006г. по гр. д. № 1281/2006г. на САС, последното влязло в сила на 08.01.2007г., когато е оставено в сила - с определение № 18, по ч. т. д. № 383/2006г. на ВКС, ТК (съобразно данните в ДП), на ищеца, действащ като ЕТ, е присъдена на основание чл. 414, ал. 2 ГПК (отм.) равностойността на продадените вещи, обект на принудително изпълнение, поради това (видно от мотивите към определението на БлОС), че те не са намерени на 30.06.2005г. при изпълнението по издадения ИЛ по гр. д. № 1301/2001г. на САС, по който е било образувано изп. дело № 170/2005г. по описа на съдия - изпълнител при БлРС. Присъдената равностойност възлиза на 80 739 лв., която съдът е приел за пазарна стойност на вещите към момента на провеждане на изпълнението без ДДС. Местонахождението на вещи, предмет на обсъдената продажба, и влагането им в общински обект, е било предмет на разследване в образувано ДП, на чието развитие са основани разглежданите в настоящото производство искове. По хода на ДП, установен в първоинстанционното производство въз основа на приложените за послужване пр. пр. № 2012/2004 г. по описа на БлРП, както и ДП № 1414/2004 г. по описа на 01 РУ на МВР - Благоевград, няма спор на етапа на въззивното производство. В тази връзка е установено следното: На 25.06.2004г. ищецът М. е депозирал в БлРП с копие до РПУ- Благоевград жалба, че закупени от него елементи от фирма „Симора“, които не са му били предадени и е висящ съдебен спор пред ВКС във връзка с това, се извозват от посочени лица на 30.05.2004г., цитирани са и номера на превозни средства и, че М. е възприел лично на 10.06.2004г. извозване до района на с. Крупник; в сигнала си той се е позовал и на сигнал на управителя на фирмата – продавач до полицейски участък Симитли. С разпореждане от 25.06.2004г. на прокурор в БлРП е било възложено извършване на проверка от РДВР-Благоевград на данните за извършено престъпление по чл. 296, ал. 2 НК в жалбата на М. М.; определен е 20–дневен срок за проверката. С писмо от 02.11.2004г., прокурор от БлРП е указал на РПУ- Благоевград да се вземат незабавни мерки за докладване на преписката на БлРП, защото срокът за извършване на проверката е изтекъл. На 20.12.2004г. преписката е изпратена на БлРП с докладна записка от същата дата до началника на РЗ „Полиция“ - Благоевград с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление. ДП № 1414/2004г. по описа на РПУ - Благоевград е било образувано с разпореждане от 17.01.2005г. на прокурор при БлРП за започване на полицейско производство – дознание за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Разследването е възложено на дознател при РДВР- Благоевград, като е даден 30-дневен срок за приключването му. В отговор на подадената от М. М. на 19.01.2005г. жалба за бавност, на 02.02.2005г. БлОП го е информирала за посоченото разпореждане за започваналото полицейско производство. От 1 до 7 февруари 2005г. са били разпитани 7 свидетели във връзка с превозването на панелите и е било извършено едно доброволно предаване на документи (6 бр. товарителници) за превоз на панелите. На 09.02.2005г. началникът на РПУ-Благоевград е изпратил дознанието по компетентност на началника на сектор „Икономическа полиция” при РДВР-Благоевград, тъй като е прието, че в процеса на разпита на свидетелите са били установени данни за извършено икономическо престъпление и на същата дата (09.02.2005г.) разследването е възложено на дознател от сектор „Икономическа полиция“ в РДВР-Благоевград. От 15 до 25 февруари 2005 г. са били разпитани 7 свидетели, в т.ч. вече разпитани. На 23.03.2005г. е било извършено доброволно предаване на документ на дознателя. На 13 и 23 юни 2005 г. отново са разпитвани свидетели – 2 – ма, измежду които отново ищецът, за обстоятелства, свързани със сключването на договора за продажба и за споровете между продавача и купувача. На 23.06.2005г. дознателят е изискала документи, касаещи разследването, от БлОС и от БлРС, на които искания са получени отговори на 07.07.2005г. и 02.08.2005г. На 11.07.2005г. са изискани документи и от съдия изпълнител при БлРС, на 18 и 28 юли 2005 г. са били разпитани 6 свидетели. Със заключително постановление от 28.07.2005г. дознанието е изпратено на БлРП с мнение за спирането му, тъй като авторът на извършеното престъпление не бил разкрит. С постановление от 12.08.2005г. прокурор при БлРП е спрял наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради неразкраване на извършителя на инкриминираното деяние, като на РПУ Благоевград са дадени указания за продължаване на действията по разкриване на извършителя; копие от постановлението е било връчено на М. М. на 15.05.2006г. С определение № 4073 от 24.09.2007г. по ч.н.д.№ 1002/2007г. БлРС е оставил без разглеждане жалбата на М. М. срещу постановление от 12.08.2005г. на БлРП за спиране на наказателното производство и ДП е върнато на РПУ-Благоевград на 28.09.2007г. На 08.10.2007г. главен дознател е поискала определяне на служител, който да извърши оперативно- издирвателна дейност с цел разкриване и установяване на самоличността на лицето, извършило престъпното деяние. Въз основа на молба от 27.02.2008г. от М. М. за възобновяваяне на производството, в която е посочил кои фактически въпроси разследването не е разрешило според него, като е поискал и събиране на допълнителни доказателства, с постановление от 25.04.2008г. БлРП е възобновила производството с конкретни указания за събиране на доказателства, като възобновяването е постановено поради „възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването“ за установяване на обективната истина. На 23.05.2008г. М. М. е подал молба в ОДП-Благоевград, в която е посочил, че въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1307/2001г. на САС, ГК, 5 състав от 28.04.2004г. той е собственик на железобетонните конструкции – предмет на престъпното посегателство и е помолил да бъде информиран за хода на производството и да му бъде дадена възможност да участва в наказателното производство на осн. чл. 75 вр. чл. 224 НПК, като участва при извършването на действия по разследването. На 23.05.2008г. старши дознател при ОДП- Благоевград е изискал документи от кмета на община Симитли, касаещи разследването. На 09.06.2008г е изискал друго ДП, съдържащо документи от предмета на доказване, което е било върнато след послужване на БлРП на 17.10.2008г. На 29.07.2008г. е била назначена съдебнографологиче с к а експертиза с предмет на изследване договор за превоз от 01.06.2004г., заключението по която е получено в ОДП- Благоевград на 01.09.2008г., като в него е посочено, че лицата, сочени за подписали договора, не са го подписали. От 25.09.2008г. до 21.10.2008г. са били разпитани четирима свидетели, в т.ч. лицето, от чието име като превозвач е посочено, че е подписан договорът за превоз от 01.06.2004г., както и М. М., вкл. за обстоятелствата защо не е превозил вещите, които е платил; от 29.01.2009г. до 10.02.2009г. са разпитани още трима свидетели, в т.ч. св. Н. и св.Л., които са съобщили, че са присъствали на среща с кмета на Симитли, на която било съобщено, че панелите са частна собственост. На 25.02.2009г. дознателят е изискал документи от кмета на община Симитли – заповед от 2004г. за премахване на панели, намиращи се в района до фирма „Симора“ ЕООД, а на 28.04.2009г. дознателят е изпратил дознанието на БлРП за произнасяне, тъй като по делото били събрани доказателства за извършено престъпление по служба от кмета на община Симитли. На 14.07.2009г. БлРП е върнала дознанието на ОДП-Благоевград за продължаване на разследването поради липса на основания за изпращане на делото по компетентност на БлОП. На 12.08.2009г. старши дознател е назначил експертиза, вкл. и за изследване на въпроса за местонахождението на панели, собственост на ЕТ „М. М.“ при фирма „Симора“ ЕООД, както и вложени ли са такива в дерето в с.Крупник, заключение по която е изготвено на 02.10.2009г., в което е прието, че 62 панела са собственост на ЕТ. На 21.08.2009г. ОДМВР- Благоевград е уведомило БлРП, че поради пенсиониране на разследващия полицай разследването по ДП е възложено на друг разследващ полицай в ОДМВР- Благоевград. На 13.10.2009г. разследващият полицай е изискал от БлОС копие от влязло в сила решение по гр. д. № 652/1996г. по описа на същия съд, като същото е било изпратено на 20.10.2009г. С постановление на разследващия полицай от 10.11.2009г. А. С. А. – кмет на община Симитли, е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, като на същата дата постановлението му е било предявено и той е бил разпитан в качеството му на обвиняем. На 10.11.2009г. и разследването е било предявено на обвинаемия А., както и на пострадалия М. М. и със заключително постановление от 10.11.2009г. разследващият полицай е изпратил ДП на БлРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия А. А. за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.С постановление от 01.12.2011г. на БлРП наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, което е било отменено на 15.03.2013г. от БлОП и делото е върнато на БлРП за продължаване на разследването с конкретни указания. Измежду дадените указания са да се изследва дали не се касае за обсебване на чужди движими вещи, в т.ч. да се провери изпълнението на заповед № 109/21.05.2004г. на кмета на община Симитли (видно от заповедта, тя е адресирана до неустановени собственици на бетонови панели в „Чобанско дере“ в гр.Симитли, в близост до гробищния парк, които панели, според заповедта, създават непосредствена опасност от наводнение и следва да ги премахнат … като е допуснато предварително изпълнение на заповедта поради посочената опасност от наводнение, въпреки, че е даден 7–дневен срок за изпълнението й) и изпълнението на МОП по укрепване на дерето в с.Крупник, вкл. по чие нареждане е станал монтажът на панелите в стената за укрепване, при положение че е прието, че те не са общинска собственост, и че е сключен договор само за превоз с посочена дата 01.06.2004г. (с посочена страна товародател община Симитли), указано е да се изследва и дали е калкулирано монтирането им при заплащането на СМР по ОП и пр. На 15.04.2013г. наказателното производство е изпратено на разследващия орган с копие от постановлението от 15.03.2013г. за изпълнение на указанията на БлОП и на 13.05.2013г. разследващият полицай при ОДМВР- Благоевград е изискал информация от кмета на община Симитли, която му е била предоставена на 18.05.2013г. На 07.06.2013г. е проведен разпит на един свидетел и на още един свидетел по делегация на 08.08.2013г. На 14.10.2013г. от БлОС, САС и от ВКС са изискани копия от съдебните им актове. На 29.01.2014г. М. М. е поискал да му бъдат предявени материалите от разследването и да бъде информиран за хода на производството, а на 27.02.2014г. е депозирал молба в БлОП, в която е настоявал да се определи максимално кратък срок за приключване на разследването, препратена на БлРП с указания за своевременно извършване на разследването. На 11.04.2014г. е бил разпитан един свидетел. Със заключително мнение от 25.04.2014г., старши разследващ полицай е предложил ДП да се изпрати на БлРП за прекратяването му. На 29.08.2014г. М. М. е депозирал в БлОП молба, препратена на БлРП, в която е настоявал за осъществяване на контполните й функции, „ така щото БлРП да се произнесе в рамките на компетентността си“ с оглед недопускане на прекратяване на наказателното производство поради изтичане на давността за наказателно преследване. С постановление от 04.09.2014г. на БлРП воденото срещу А. С. А. наказателно производство за престъпление по чл. 323, ал.1 НК е било прекратено. Жалбата на М. М. срещу това постановление е оставена без разглеждане от БлРС. Определението на БлРС е било отменено с определение № 873 от 24.02.2015г. по в.н.ч.д.№ 12/2015г. на БлОС, върнал делото за произнасяне по същество на жалбата. С определение № 3480 от 04.05.2015г. по ч.н.д.№ 1444/2014г. БлРС е потвърдил постановлението на БлРП от 04.09.2014г. за прекратяване на наказателното производство. Това определение е било потвърдено с окончателно определение № 2470 от 09.06.2015г. по в.ч.н.д. № 192/2015г. по описа на БлОС, образувано по жалба на М. М.. По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си, дадени на 24.03.2022г., св. П. – близък приятел на ищеца, - е разказал, че с ищеца са в една приятелска компания, ищецът имал бизнес интереси, един от първите, открил фирма по Указ № 56, като бил в процес на изграждане на собствено строително хале, за което закупил елементи и земя; елементите били оставени при продавача първоначално, впоследствие се оказали разкомплектовани, тогава ищецът подавал жалби за действията на фирмата – продавач и до прокуратурата, като той споделял, че органите вместо да помагат за разкриване на виновните лица, по-скоро подпомагали незаконната дейност и накрая всички се „потулило“ и било прекратено. Преди това М. М. бил контактен, с много приятели в различни сфери, а после загубил амбиция за работа, доверие в държавните органи, споделял, че страда от безсъние, като настъпило подобрение около 2014 – 2015г. В показанията си, дадени също на 24.03.2022г., св. М. – приятел на ищеца, е потвърдил, че ищецът е открил фирма още през 1989г. и, че е закупил елементи за хале, както и земя за халето, но се оплаквал, че не знаел какви елементи е закупил поради липса на приемо – предавателен протокол и опис, впоследствие разбрал, че част от елементите се извозват, не могъл да реализира инициативата си и имал проблеми с разследващите полицаи, с бавенето на работата по разследването; оплаквал се от главоболие, безсъние, като и този свидетел е споделил, че ищецът все за елементите говорил, станал унил. Съгласно заключението на съдебнооценителната експертиза, изслушана по делото, пазарната стойност на 97 СЕ, посочени в ИМ, по която е образувано производството, към 06.10.2022г. възлиза на 115 000 лв. без ДДС или на 138 000 лв. с ДДС. В производство, образувано по иск по чл. 2б ЗОДОВ, с решение от 30.07.2018г. по гр. д. № 122/2017г. на БлОС, влязло в сила като необжалвано към датата на постановяване на въззивното решение на САС от 18.12.2019г., на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди – разочарование и загуба на доверие в разследващите органи, в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2016г. до окончателното плащане, поради нарушаване на правото му по см. на чл. 6, § 1 КЗПЧОС на разглеждане в разумен срок на ДП - дознание № 1414/2004г. на РПУ – Благоевград. При така приетото за установено, по основателността на исковете въззивният съд намира следното: Предмет на предявените искове срещу държавата в лицето на процесуалния й субституент е обезщетяването на вреди от противоправни действия на ответника във връзка с разследването в хода на проверка и ДП, при твърдения на ищеца за лошо проведено, неефективно разследване, вследствие на което са му причинени твърдените вреди, за чието репариране претендира обезщетения до размера, до който спорът е пренесен пред въззивния съд. Ищецът изрично е уточнил, вкл. и пред въззивния съд, че не претендира обезщетение за имуществени вреди като компенсация за несъбираемото вземане срещу продавача, а търси обезщетение, равняващо се на равностойност на вещите, които по време на висяща прокурорска проверка и разследване са вложени в общинско дере поради неупражнени надзорни правомощия на прокуратурата. Въз основа на обстоятелствата, на които са основани исковете, и с оглед установеното по делото и въззивният съд намира, че предявените искове, са неоснователни. Този извод е валиден, въпреки че от хронологията на процесуалните действия, извършени под ръководството и надзора на прокуратурата в рамките на възложената проверка по сигнала на ищеца, при подаден сигнал и от неговия съконтрагент, и тези в рамките на образуваното ДП, може да се заключи, че не са предприети мерки за ефективно и своевременно разследване с цел разкриване на обективната истина, вкл. и мерки с цел предотвратяване влагането на чужди вещи в общинско дере, при липса на фактическа и правна сложност на разследвания случай. Преките вреди за ищеца обаче от това неефективно разследване, не се съизмеряват в случая с равностойността на закупените от него вещи, които не са му били предадени от продавача, неизпълнил свое основно задължение по договора за продажба след приключване на спора между тях по повод плащането на продажната цена. Именно поради неизпълнението на задължението за предаване на родовоопределените вещи, ищецът се е снабдил с изпълнителен титул да получи фактическата власт върху тях (невлязлото в сила решение на въззивния съд), а впоследствие, тъй като те не са намерени у длъжника, е определена равностойността им в производство по чл. 414, ал. 2 ГПК (отм.). Следователно, при така развилите се отношения между страните по договора за продажба, ищецът като купувач на вещите е имал вземане към продавача за равностойността им, каквото би имал в хипотеза на чл. 414, ал. 2 ГПК (отм.) и без да има образувано ДП. Без значение за настоящия спор е дали ищецът е постигнал удовлетворение на това свое вземане към продавача, защото несъбирането на вземането не е свързано с поведение на ответника, а и сам ищецът не акцентира на този факт, въпреки че чрез искането си с предявения иск се домогва като резултат до получаване именно на такова вземане. Необосновима е правна конструкция, посредством която в разглеждания случай на ищеца да се признае като пряка вреда - последица от неефективното разследване, довело до влагане на вещите в общински обект, вземане за равностойността им наред с вземането му към продавача. Такова вземане към държавата, независимо кога ищецът е сезирал прокуратурата за посегателство върху вещите, на практика дублира вземането му като купувач, което той има спрямо продавача именно защото продадените вещи не са му били предадени като неоткрити при принудителното изпълнение у продавача. Дори да се приеме, както поддържа ищецът, че при навременни действия от страна на разследващите органи продадените му вещи биха му били предадени, при положение че, както твърди, се легитимира за техен собственик, което продавачът не оспорвал в сигнала си (тази легитимация е налице обаче от 10.05.2005г. нататък след като въззивното решение по гр. д. № № 1307/2001г. е влязло в сила), това не означава, че ищецът има вземане и срещу ответника за равностойността на вещите, доколкото вредата, изразяваща се в намаляването на патримониума му, – загубата е една. Ищецът не претендира поради поведение на „господаря“ на ДП обезщетение за имуществени вреди от „провала“ на инвестиционния проект, който е възнамерявал да реализира с процесните вещи. Отделен е въпросът дали при така установената по делото фактическа обстановка, - че вещите не са били отнети от ищеца поради неизпълнението на договорното задължение на продавача да му ги предаде, - има причинна връзка между действията/бездействията на прокуратурата и нереализирането на инвестиционното намерение. При положение, че съдът възприе тезата, че ищецът не е носител на вземане за обезщетение за претендираните имуществени вреди, като резултат от това приема и, че ищецът няма и вземане за претендираните неимуществени вреди от неефективното разследване, като, съобразно приетото от фактическа страна, той е бил обезщетен за вредите от нарушения разумен срок при разследването. По изложените по-горе съображения въззивният съд счете, че разглежданите искове за заплащане на обезщетения за вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят, а обжалваното решение като правилно като резултат следва да се потвърди и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото в мотивите към настоящото решение (чл. 272 ГПК). При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Така мотивиран, Софийски апелативен съд