Решение № 373 от 17.11.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 546/2023 г.
Окръжен съд - Стара Загора17.11.2023 г.докладчик Мариана Мавродиева Мавродиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239/11.05.2023г., постановено по гр.д. № 1085/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък. ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН ••••••••••, от гр.К., •••, да заплати на Етажна собственост на Сграда “А“ и Сграда “Б“ с адрес гр.С., •••, представлявана от П.И.В.- управител на ЕС сумата от 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. В. Д. против Решение № 239/11.05.2023г., постановено по гр.д. № 1085/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава за установено по отношение на Г. В. Д., че съществува вземане на Етажна собственост на Сграда “А“ и Сграда “Б“, с адрес гр.С., •••, представлявана от П.И.В. - Председател на управителния съвет, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД сумите: 3274.27 лв. главница за ремонт на общи части в сградата в режим на етажната собственост по прието от общото събрание на собствениците решение от 03.07.2021 г., 0.91 лв. лихва за забава от 19.07.2021 г. до 07.09.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата 07.09.2021 г. до изплащането на вземането като отхвърля иска за лихва за забава в частта над 0.91 лв. до 46.39 лв. като неоснователен, за които вземания е издадена Заповед №1070/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2749/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък; присъдени са разноски на страните. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че въззиваемият не представил Договор за управление, сключен между Общото събрание на „Етажна собственост – •••“ и представляващата се за Управител на въпросната ЕС – П.В., който договор да бил вписан в Агенцията по вписванията, съгласно чл.2, ал.2, ал.3 от ЗУЕС. Твърди, че не били представени оригиналите на документи за учредяването на ЕС и за валидна регистрация на такава „Етажна собственост – •••“ в регистъра на Общината, като законно учредена ЕС, което било изискване по чл.44, ал.1, ал.3 от ЗУЕС. Твърди, че не били представени доказателства и документи от въззиваемия, доказващи, както съществуването на ЕС в сградите А и Б, така и регистрация в регистъра към Община „Витоша“ – С. на такова сдружение на собствениците на обекти и апартаменти в сградите А и Б (съществуващи отделно една от друга) с адрес: гр. С., •••. Също така по делото не били представени и други документи, свързани с управлението и поддръжката на общите части в сградите в режим на ЕС, като домова книга, в която да са посочени имена на собственици и ползватели. Твърди също, че не били представени и други документи, като приходни и разходни документи, от които да е видно, че действително били правени разходи за поддръжка на сградите и разходи, свързани с ремонта на общите части. Не била представена и заверена от контрольор счетоводна сметка на „ЕС – •••“. Тъй като такъв договор за управление на общите части не бил представен пред съда, по времето, когато притежавал собственост в сграда А, не бил нито живущ в сграда А, нито бил клиент на фирма, сключила договор за управление на ЕС, нито доверител по договор, съгласно ЗЗД, счита че не дължи посочената в иска сума. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови ново решение, с което да уважи иска или да го отхвърли изцяло, като необоснован и недоказан. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Етажна собственост на Сграда „А“ и Сграда „Б“ на •••, гр. С., чрез адв.С. Ц. от АК - София, в който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, като излага подробни съображение по оплакванията в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски. Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 14.09.2015 г. ответникът Г. В. Д. станал собственик на недвижим имот, находящ се в построената Сграда „А“ с идентификатор 68134.1935.219.1, изградена в УПИ ХV-219, кадастрален идентификатор 68134.1935.219, квартал 184 по плана на гр.С., район “Витоша“, местността •••, с площ от 1273 кв.м., при граници: ул.“Генерал Кутузов“, УПИ XVI-219, УПИ VІІІ- 203 и УПИ XIV-220, а именно: самостоятелен обект в сграда - жилище №1 /едно/, с идентификатор 68134.1935.219.1.1, съгласно Схема № 15-322359-29.07.2015 г. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 68/02.12.2010 г. на АГКК, находящо се в гр.С., •••, блок “А“, на партерния етаж, с площ съгласно схема и акт за собственост от 38.04 кв.м., състоящо се от входно преддверие, стая, тераса, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня, при граници: двор, двор, асансьор, стълбище, коридор, апартамент №2, а съгласно схема: на същия етаж: 68134.1935.219.1.2, под обекта: 68134.1935.219.1.20, над обекта: 68134.1935.219.1.3, заедно с 2, 877% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7, 08 кв.м. Ответникът придобил така описания недвижим имот с Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я., рег. №844 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, вписано в СП- гр.С. с вх. рег. № 54300 от 14.09.2015 г., акт № 127, том 128. На 16.08.2017 г. ответникът станал собственик и на мазе №1, с площ от 2, 33 кв. м., находящо се на партера на блок „А“, при граници: коридор, мазе №2, двор, двор, заедно с 0.055 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0, 13 кв.м. С придобиването на описаните по-горе недвижими имоти, ответникът придобил и съответни идеални части от общите части на сградата, съответно 2, 877 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към апартамент №1 и 0, 055 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към мазе №1 или 2, 932 % общо идеални части от общите части на сградата. Към момента на придобиване на описаните по-горе недвижими имоти, сградата била в степен на завършеност „груб строеж“, съгласно удостоверение за степен на завършеност на строеж V-та категория от 10.06.2014 г., издадено от Столична община, район „Витоша“. След изграждането на сградата в „груб строеж", правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху самостоятелно обособени обекти в новоизградената сграда - арг. от чл.181, ал. 2 от ЗУТ, поради което от този момент възниквала и етажната собственост. След като станал собственик на двата описани самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост, ответникът бил задължен да се съобразява с всички изисквания на ЗС и ЗУЕС, както и с решенията на общото събрание и управителния съвет на етажната собственост, които органи управлявали самата етажна собственост и решенията им били задължителни за всички собственици в етажната собственост, съгласно разпоредбите на ЗУЕС. На 07.03.2021 г. било проведено общо събрание на всички собственици на самостоятелни обекти в посочената сграда „А“, като заседанието било редовно свикано, съобразно изискванията на ЗУЕС. Участие взели необходимата за съставяне на кворум част от съсобствениците на идеални части в сградата в режим на етажна собственост и съгласно определения дневен ред било взето решение за избор на органи на етажната собственост - управителен съвет и контролен съвет, като за Председател била избрана П.И.В.. На 03.07.2021 г. било проведено общо събрание на всички собственици на самостоятелни обекти на сградите в режим на етажна собственост, свикано при спазване на всички изисквания на ЗУЕС. Решенията от посоченото общо събрание били обективирани в Протокол за проведеното общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна страда, находяща се в гр.С. от 03.07.2021 г., както и присъствен списък към него. На посоченото събрание било взето решение да се приеме предложената ценова оферта за изпълнение на СМР - довършване на сградите и изваждане на разрешение за ползване №С-2007 от 03.07.2021 г., от дружество „П.А.И.“, извършващо строителни и монтажни работи, като същото дружество да извърши строителни и монтажни работа върху общите части от сградите в режим на етажна собственост. Съгласно т.1 от протокола за проведеното общо събрание от 03.07.2021 г., определено било всички собственици да заплатят определените суми, дължими към Етажната собственост по банков път, в срок до 18.07.2021 г. По така гласуваната оферта било прието да бъдат извършени подробно посочени довършителни строителни и монтажни работи в общите части на сградата, описани в ценова оферта, с посочени количество, единична цена и обща стойност. Така представената ценова оферта била одобрена от етажната собственост, като на проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание било прието решение, да се сключи договор за извършване на СМР с „П.А.И." ЕООД. Общата стойност на довършителните строителни и монтажни работа по приетата от Етажната собственост оферта била в размер на 209 801.44 лв., с ДДС. Предвид притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, той следвало да заплати общо 3274.27 лв., определена съгласно таблица за площообразуването и формиране на задълженията. След взетото решение на общото събрание, същото било обявено при спазване на изискванията на ЗУЕС. На 04.07.2021 г. било залепено съобщение за изготвен протокол от проведено общо събрание на 03.072021 г., с което Етажната собственост уведомявала всички собственици на самостоятелни обекта в сградата, че били взети решения съгласно поканата и обявения дневен ред, като всеки собственик имал правото на достъп до протокола след предварителна уговорка с Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост - П.И.В.. За поставянето на съобщението на входната врата на сграда „А" и сграда „Б" бил изготвен и нарочен констативен протокол от 04.07.2021 г., от който било видно, че на 04.07.2021 г. в 10: 00 часа било залепено цитираното по-горе съобщение в присъствието на двама свидетели, с оглед спазване на всички изисквания съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Тъй като Етажната собственост имала група в социалната мрежа „Facebook", както и във „Вайбър", сканираният протокол от решенията на Етажната собственост бил „качен" и достъпен там. Освен това, на всички собственици, които предоставили имейл адреси за кореспонденция, сканираният протокол бил изпратен и по електронната поща. Ответникът не предоставил имейл адрес за кореспонденция, поради което протоколът не му бил изпращан, но същият бил член на групата на Етажната собственост в социалната мрежа „Facebook", където бил запознат или могъл да се запознае с представените там материали, тъй като там се обявявали всички документи, касаещи Етажната собственост, включително поканите за свикване на общи събрания, протоколите от проведените общи събрания с взетите решения, предложения, сигнали и т.н. Предвид това решението на общото събрание на Етажната собственост било валидно и законосъобразно взето и на основание чл. 6, ал. 1, т.8 от ЗУЕС във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС било задължително за всички собственици в Етажната собственост, независимо дали са присъствали и как са гласували на общото събрание, на което било взето и съответното решение. Определената сума следвало да бъде заплатена от ответника в срок до 18.07.2021 г. Тъй като същата не била заплатена, върху нея се дължала законна лихва за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. От 19.07.2021 г. - до 07.09.2021 г. (дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) просрочието било 51 дни, а законната лихва в размер на 46.39 лв. Тъй като ответникът не заплатил в определения в решението на общото събрание срок своите задължения, на 07.09.2021 г. било изпратено по пощата заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до Районен съд- Казанлък, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №2749/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, №1070/14.09.2021 г., срещу която ответникът-длъжник, подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в законоустановения срок. Предявен бил установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК в едномесечния срок за установяване на вземането. Етажна собственост на Сграда „А" и Сграда „Б", находящи се на адрес гр.С., район Витоша, местност „Гърдова глава", ••• било неперсонифицирано правно образувание, на което законът изрично предвидил ограничена правосубектност за водене на съдебни процеси. Надлежно конституираните органи, които управлявали Етажната собственост редовно свиквали общи събрания, като на 03.07.2021 г. било взето решение, с което била одобрена подробно представена ценова оферта от дружество, извършващо строителни и монтажни работи, като били определени и сумите, които всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата следвало да заплати. Неплащането на сумите от ответника породило правният интерес да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, което законът изрично предвидил като възможност предвид разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. В. Д., че вземането на Етажна собственост на Сграда “А“ и Сграда “Б“, находящи се на адрес гр.С., район Витоша, местност “Гърдова глава“, •••, представлявана от П.И.В. - Председател на управителния съвет на Етажната собственост, съществува за следните суми по Заповед №1070/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение: 3274.27 лв. главница, формирана от незаплатените суми по прието от общото събрание на етажната собственост решение от 03.07.2021 г. за ремонт на общи части в сградата в режим на етажната собственост, 46.39 лв. законна лихва за забава от 19.07.2021 г. до 07.09.2021 г. (дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 07.09.2021 г. до пълното погасяване на задълженията. В отговора си на исковата молба, ответникът оспорва иска като недопустим, тъй като между същите страни било постановено решение №60/18.02.2022 г. по гр.д.№3367/21 г. със същия предмет, което било влязло в сила. Твърди, че нямало надлежно учредено сдружение на собствениците в сгради в режим на ЕС, поради което липсвала активна легитимация на ищеца. Считано от 10.12.2021 г. не бил собственик на процесното жилище. Оспорва иска по основание и по размер, като неоснователен. Оспорва всички представени от ищцата доказателства. Оспорва съществуването на законосъобразно учредено сдружение на собствениците на процесните жилищни сгради. В Публичния регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на ЕС на територията на Столична община по Наредба НРД02-20-8/11.05.2012 г., към дата 14.06.2022 г. в Район Витоша нямало регистрирано сдружение на ЕС с адрес м."Гърдова глава", •••, бл.А и бл. Б. Нормата на чл.21, ал. 4 от ЗУЕС предвиждала, че при нововъзникнала етажна собственост избор на управителен съвет (управител) се провеждал в 6- месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация. В случая, сградата все още не била въведена в експлоатация. Моли съда, да вземе предвид и изложените твърдения и приложените доказателства към възражението срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2749/2021 г. по описа на РС- Казанлък. Оспорва представителната власт на П.И.В. като председател на управителния съвет на ЕС. Управител и протоколчик на ОС на ЕС било едно и също лице - П.И.В., на чиято фирма се възлагало и извършването на СМР- та. Новата банкова сметка също била с титуляр същото лице - П.И.В. и И.К., на когото били възложени СМР. Налице бил конфликт на интереси. П.В. като управител и протоколчик си възлагала на себе си да извърши СМР в ЕС, плащала от името на ЕС на себе си. Краен срок на офертата бил 30.08.2021 г. Оспорва изпълнението й, както и плащането от страна на ЕС по нея. Твърди, че не бил запознат с взетото решение на ОС, поради което нямал възможност да го обжалва и за него срокът за плащане не бил започнал да тече. На 04.07.2021 г. било изготвено съобщение, че протоколът от ОС на ЕС, проведено на 03.07.2021 г., било на разположение след поискване от П.И.В.. Същото съобщение се сочело, че било залепено на обратната страна на вратата на сградата за сведение на живущите в нея, но сградата била необитаема, със степен на завършеност само до акт 14 и нямало как собственик, който не живее там, да се запознае със съобщението по този начин. Оспорва факта, че бил уведомен за взетите от ОС на ЕС решения и счита, че за него те не били влезли в сила. Не му били изпращани нито по поща, нито по имейл, нито по друг начин, въпреки, че бил предоставил телефон и имейл за връзка. На 15.02.2022 г. бил издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15) досежно процесните жилищни сгради. Както било видно от него, строител бил “В.И.“ ООД, с ЕИК: •••, което дружество нямало нищо общо с дружеството, дало представената като доказателство по делото оферта С- 2007. Сочените в Офертата дружества „П.А.И.“ и „П.А.Х.“ не фигурирали като изпълнители, строители на процесните имоти. Тези две дружества, собственост на П.И.В. и И.К., вероятно извършвали ремонтни и довършителни дейности в собствените си имоти, но не и в общите части на ЕС. Заявява, че не дължи плащане на тези фирми, а и липсвали доказателства за платени суми от името на ЕС за извършване на СМР в общите части на сградата съобразно представената по делото оферта, която офертата не била доказателство за плащане. Моли съда да отхвърли иска като недопустим, алтернативно като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си КРС е приел за установено следното: По ч.гр.д.№2749/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък по заявление от ищеца е издадена Заповед №1070/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. В. Д. от гр.К., за сумите: 3274.27 лв. главница, 46.39 лв. законна лихва за забава за периода от 19.07.2021 г. до 07.09.2021 г., законната лихва върху главницата 07.09.2021 г. до изплащането на вземането, както и 66.41 лв. разноски за държавна такса, което вземане е възникнало от взето решение на ОС на собствениците на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в режим на ЕС, находящи се на адрес гр.С., •••, проведено на 03.07.2021 г. и обективирано в протокол от проведено общо събрание на собствениците на ЕС на 03.07.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е възразил. В срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. От приложеното гр.д.№3367/2021 г. по описа на РС-Казанлък, съдът е установил, че с постановено решение №60/18.02.2022 г. е признато за установено по отношение на Г. В. Д., че дължи на етажна собственост на Сграда „А“ и Сграда „Б“, по Заповед за изпълнение №1001/27.08.2021 г., по ч.гр.д.№2658/2021 г. по описа на РС- Казанлък, сумите: 2887.24 лв. главница; 58.15 лв. законна лихва за забава за периода от 13.04.2021 г. до 30.06.2021 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е възникнало от взето решение на ОС на собствениците на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в режим на ЕС, находящи се на адрес гр.С., •••, проведено на 28.03.2021 г. и обективирано в протокол от проведено общо събрание на собствениците на ЕС на 28.03.2021 г. От приложеното Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я. с рег. №844 на КЧСИ, с район на действие СГС, вписано в Служба по вписванията - гр. С. с вх. рег.№54300 от 14.09.2015 г., акт №127, том 128, съдът е приел, че ответникът Г. В. Д. е станал собственик на недвижим имот, находящ се в построената Сграда „А“ с идентификатор 68134.1935.219.1, изградена в УПИ ХV - 219, кадастрален идентификатор 68134.1935.219 от квартал 184 по плана на гр. С., район „Витоша“, местността жк.“Гърдова глава“, •••, а именно: самостоятелен обект в сграда - жилище №1, с идентификатор 68134.1935.219.1.1, съгласно Схема № 15-322359- 29.07.2015 г. по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на АГКК, с административен адрес: гр. С., •••. С Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие -Софийски градски съд, вписано в Служба по вписванията - гр. С. с вх. рег. № 53519 от 16.08.2017 г., акт № 193, том 121, на 16.08.2017 г. ответникът Г. В. Д. е придобил недвижим имот, находящ се в построената Сграда „А“ с идентификатор 68134.1935.219.1, изградена в УПИ ХV -219, кадастрален идентификатор 68134.1935.219 от квартал 184 по плана на гр. С., район „Витоша“, местност „ж.к. Гърдова глава“, ••• с площ от 1273 кв.м., а именно: мазе № 1, с площ от 2, 33 кв. м., находящо се на партера на блок „А“ при граници: коридор, мазе № 2, двор, двор, заедно с 0, 055 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0, 13 кв. м.. От представения протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, съдът е установил, че на 07.03.2021 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда „А“, на което са избрани членове на управителния съвет, като за Председател е избрана П.И.В.. С Протокол за проведеното общо заседание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, е видно, че на 03.07.2021 г. на проведеното общо събрание на собствениците в сградата в режим на етажна собственост са взети решения сред които да се приеме предложената офертна цена на изпълнение на СМР- довършване на сградите и изваждане на разрешение за ползване, от „П.А.И.“ ЕООД и заплащане от собствениците на определените суми в срок до 18.07.2021 г., подробно описани в приложени ценова оферта в табличен вид за изпълнение на СМР с подробно описани дейности, в общ размер на 209 801.44 лв. без ДДС и разпределение на чистата площ на самостоятелните обекти спрямо общата жилищна площ в табличен вид, в което под №1 е записан собственик Г. Д. като собственик на апартамент №1 със сума за плащане 3274.27 лв. От приложеното съобщение за изготвен на 04.07.2021 г. протокол от проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание, съдът е приел, че управителят на ЕС е уведомил собствениците, ползвателите и обитателите за изготвен протокол, съдържащ взетите решения на редовно проведеното ОС на ЕС на 03.07.2021 г., както и че всеки има право на достъп до протокола и да се запознае с решенията в него, посочен е тел.номер за връзка с управителя. Съгласно приетият констативен протокол от 04.07.2021 г., подписан от председателя на УС и двама свидетели- собственици на ап.9 в сграда Б, в 10: 00 часа председателят на УС е залепил съобщения на вътрешните страни на входните врати на Сграда “А“ и Сграда “Б“, с които се уведомяват собствениците, ползвателите и обитателите в Етажната собственост, че е изготвен протокол с решенията от проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание на собствениците в ЕС. От нотариален акт за дарение №198, том втори, рег. №19605, дело № 362 от 2021 г. на Нотариус С.С. рег. №107 на НК, с район на действие Районен съд - София, на 10.12.2021 г., съдът е установил, че ответникът Г. В. Д., е дарил на малолетната си внучка К.Т.Х. процесния недвижим имот, при запазено право на ползване. КРС е приел, че установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК във вр. чл. 38 от ЗУЕС за допустим като предявен в законоустановения едномесечен срок. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед №1070/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че на проведено на 03.07.2021 г. общо събрание на собствените на сграда “А“ и сграда “Б“ в режим на ЕС, находящи се в гр.С., ••• е взето решение за заплащане от всеки собственик на конкретно посочена сума за ремонт на общите части. Срокът за заплащане на дължимата сумата от ответника сума в размер 3274.27 лв. е 18.07.2021 г. Съобщение за изготвения протокол от проведено на 03.07.2021 г. общо събрание на собствениците е поставено на 04.07.2021 г. т.е. в срока по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Ответникът не е навел доводи, а и не е представил в хода на делото доказателства, че той или друг собственик е поискал от районния съд по местонахождението на етажната собственост в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, отмяна на решенията на общото събрание, проведено на 03.07.2021 г. и/или че изпълнението им е спряно или че са отменени. Извън предвидения в чл.40 от ЗУЕС срок и ред не може да се извършва контрол за законност на решенията на Общо събрание в сграда в режим на етажна собственост. Поради това въпросите относно процедурата по уведомяването за решенията от проведеното на 03.07.2021 г. общото събрание и срока за изпълнението им са ирелевантни за спора. Тези решения обвързват ответника и следва да бъдат зачетени техните правни последици. Съдът е приел, че определеният срок за изпълнение на решение от проведено на 03.07.2021 г. общо събрание на собствениците на сградите в режим на ЕС е изтекъл на 18.07.2021 г. С оглед притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата според съда, ищецът се легитимира като кредитор на претендираното парично вземане. Ответникът не е навел доводи и не е представил доказателства да е заплатил претендираната сума за ремонт на общите части в размер на 3274.27 лв., поради което претендираната сума е дължима и предявеният иск за главница следва да бъде уважен. С оглед основателността на претенцията за главница, основателен е и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. За претендирания период от 19.07.2021г. до 07.09.2021 г. ответникът дължи лихва за забава в размер на 0.91 лв., определен от съда на основание чл.162 от ГПК, а в частта над уважения до претендираните 46.39 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд от събраните по делото доказателства. По ч.гр.д.№2749/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък по заявление на ищеца е издадена Заповед №1070/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. В. Д. за сумите: 3274.27 лв. главница, 46.39 лв. законна лихва за забава за периода от 19.07.2021 г. до 07.09.2021 г., законната лихва върху главницата 07.09.2021 г. до изплащането на вземането, както и 66.41 лв. разноски за държавна такса, което вземане е възникнало от взето решение на ОС на собствениците на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в режим на ЕС, находящи се на адрес гр.С., •••, проведено на 03.07.2021 г. и обективирано в протокол от проведено общо събрание на собствениците на ЕС на 03.07.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е възразил. В срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. От приложено гр.д.№3367/2021 г. по описа на РС-Казанлък и влязло в сила решение №60 от 18.02.2022 г., се установява, че е признато по отношение на Г. В. Д. че дължи на етажна собственост на Сграда „А“ и Сграда „Б“, по Заповед за изпълнение №1001/27.08.2021 г. по ч.гр.д. №2658/2021 г. по описа на РС- Казанлък, сумите: 2887.24 лв. главница; 58.15 лв. законна лихва за забава за периода от 13.04.2021 г. до 30.06.2021 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането. Вземането е възникнало от решение на ОС на собствениците на Сграда „А“ и Сграда „Б“ в режим на ЕС, находящи се на адрес гр.С., •••, проведено на 28.03.2021 г. и обективирано в протокол от проведено общо събрание на собствениците на ЕС на 28.03.2021 г. От Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я. с рег. №844 на КЧСИ, с район на действие СГС, вписано в Служба по вписванията - гр. С. с вх. рег.№54300 от 14.09.2015 г., акт №127, том 128, се установява, че ответникът Г. В. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в построената Сграда „А“ с идентификатор 68134.1935.219.1, изградена в УПИ ХV-219, кадастрален идентификатор 68134.1935.219 от квартал 184 по плана на гр. С., район „Витоша“, местността жк.“Гърдова глава“, •••, а именно: самостоятелен обект в сграда - жилище №1, с идентификатор 68134.1935.219.1.1, съгласно Схема № 15-322359- 29.07.2015 г. по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на АГКК, с административен адрес: гр. С., •••. С Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 в регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие - Софийски градски съд, което постановление е вписано в Служба по вписванията - гр. С. с вх. рег. № 53519 от 16.08.2017 г., акт № 193, том 121, на 16.08.2017 г. ответникът Г. В. Д. е станал собственик и на недвижим имот, находящ се в построената Сграда „А“ с идентификатор 68134.1935.219.1, изградена в УПИ ХV-219, кадастрален идентификатор 68134.1935.219 от квартал 184 по плана на гр. С., район „Витоша“, местност „ж.к. Гърдова глава“, ••• с площ от 1273 кв.м., а именно: мазе № 1, с площ от 2, 33 кв. м., находящо се на партера на блок „А“ при граници: коридор, мазе № 2, двор, двор, заедно с 0, 055 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0, 13 кв. м. От протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, е видно, че на 07.03.2021 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда „А“, и сграда „Б“, на което са избрани членове на управителния съвет, като за управител на ЕС е избрана П.И.В.. Видно от Протокол за проведеното общо заседание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда от 03.07.2021 г., на проведеното общо събрание на собствениците в сградата в режим на етажна собственост е взето решение да се приеме предложената офертна цена на изпълнение на СМР- довършване на сградите и изваждане на разрешение за ползване, от „П.А.И.“ ЕООД и заплащане от собствениците на определените суми в срок до 18.07.2021 г., подробно описани в приложени ценова оферта за изпълнение на СМР, в общ размер на 209 801.44лв. Съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от сградата е изготвено „Разпределение на чистата площ на самостоятелните обекти спрямо общата жилищна площ в сграда А“ в табличен вид, в което под №1 е Г. Д. - собственик на апартамент №1 със сума за плащане 3274.27 лв. Направено е съобщение за изготвен на 04.07.2021 г. протокол от проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание, с което управителят на ЕС уведомява собствениците, ползвателите и обитателите, че протоколът, съдържащ взетите решения на редовно проведеното ОС на ЕС на 03.07.2021 г. е на разположение при управителя. Съставен е констативен протокол от 04.07.2021 г., подписан от председателя на УС и двама свидетели- собственици на ап.9 в сграда Б, от който се установява, че на 04.07.2021г. в 10: 00 часа председателят на УС е залепил съобщения на вътрешните страни на входните врати на Сграда “А“ и Сграда “Б“, с които се уведомяват собствениците, ползвателите и обитателите в Етажната собственост за изготвен протокол с решенията от проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание на собствениците в ЕС. С нотариален акт за дарение №198, том втори, рег. №19605, дело № 362 от 2021 г. на Нотариус С.С., рег. №107 на НК, с район на действие Районен съд - София, на 10.12.2021 г. ответникът Г. В. Д., е дарил на малолетната си внучка К.Т.Х. процесния недвижим имот, при запазено право на ползване. Безспорно е по делото, че Етажната собственост на собствениците на жилищни сгради „А“ и „Б“ не е регистрирана като ЮЛ и не е вписана в публичния регистър. ЕС притежава особена "специална" правосубектност, покриваща активно и пасивно представителство на собствениците, а самата ЕС се представлява от управителя си, респ. председателя на УС. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелен обект в сграда имат задължението да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл.48, ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл.6, ал.1, т.8 и чл.38 от ЗУЕС, че всеки собственик следва да изпълнява решенията на органите на управление на етажната собственост и на общото събрание, в определените в тях срокове. От събраните по делото доказателства се установява, че на проведеното на 03.07.2021 г. общо събрание на собствените на сграда “А“ и сграда “Б“ в режим на ЕС, находящи се в гр.С., ••• е взето решение заплащане от всеки собственик на конкретно посочена сума за ремонт и довършителни работи на общите части. Ответникът Г. В. Д. е собственик и член на етажната собственост на страда „А“. Срокът за заплащане на дължимата от ответника сума - 3274.27 лв. е 18.07.2021 г. Ответникът не е представил доказателства за обжалване на решението пред районния съд по местонахождението на етажната собственост – РС – София, в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Не са налице доказателства за отмяна на решението на общото събрание, проведено на 03.07.2021 г. или че изпълнението му е спряно. Извън предвидения в чл.40 от ЗУЕС срок и ред не може да се извършва контрол за законност на решенията на Общо събрание в сграда в режим на етажна собственост. Всички оплаквания на въззивника относно късното му узнаване на решението от проведеното на 03.07.2021 г. общото събрание са ирелевантни за спора. Решението на общото събрание на ЕС обвързва ответника и същият дължи посочената сума за ремонт и довършителни работи по сградата. Срокът за изпълнение на решението от 03.07.2021 г. на ЕС е изтекъл на 18.07.2021 г. Тъй като ответникът е собственик на жилищен обект в процесната ЕС и притежава съответни идеални части от общите части на сградата, същият дължи на ищеца заплащане на определеното задължение, съгласно решението на ОС на ЕС от 03.07.2021г. Ответникът не спори, че не е заплатил претендираната сума за ремонт на общите части в размер на 3274.27 лв., поради което процесната сума е дължима, а предявеният иск за нея правилно е уважен. Основателна е и претенцията за лихва за забава в определения от съда размер - 0.91 лв. за претендирания период. Неоснователно е оплакването в жалбата на въззивника, че решението на първоинстанционният съд е необосновано, тъй като съдът приел иска за допустим, въпреки че ищецът не представил договор за управление, сключен между ОС на ЕС и управителя П.В.. Такъв договор не се твърди в исковата молба да е съставен, а и управителят на ЕС П.В. не е професионален домоуправител, за да е необходим договор за управление. Посочените разпоредби на чл. 2, ал.1 и 2 от ЗУЕС от въззивника не касаят настоящия случай. Съгласно ал. 1 на чл. 2 ЗУЕС, управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Съгласно ал.2 на същия член, договорът по ал. 1 се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели. Твърдението на въззивника, че не бил уведомяван за решенията на ОС на ЕС не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Недоказано е останало твърдението на въззивника, че оспорил по реда на чл. 40 ЗУЕС процесното решение на ЕС. Неоснователно е оплакването, че не била представена заверена от контрольор счетоводна сметка на ЕС, нито, че не били представени документи на ЕС – Домова книга, приходни и разходни документи, доколкото тези документи са неотносими към предмета на настоящото дело. Неприложимо е посоченото решение на СЕС по дело С- 485/21 от 27.10.2022г. доколкото ответникът няма качеството на потребител в ЕС, а е собственик в сградата. Неоснователно е оплакването, че решението е неправилно защото се основавало на заверени копия на документи, а не на оригинали. Заверените от страните копия на документи имат същата доказателствена стойност като оригиналите – чл. 183, ал.1 ГПК. Неотносими към предмета на делото са оплакванията на въззивника, относно конкретните строително – монтажни дейности, включени в офертата на строителната фирма. Невярно е твърдението на ответника, че същият не притежава идеални части от собствеността на сградата, както и от частен двор. Тези оплаквания също са неотносими, доколкото следва да се поставят на разглеждане в производство по оспорване законността на решението на ОС на ЕС, по съответния ред и пред компетентен съд. Същото се отнася и за оплакванията за сключване на договор между свързани лица, че ремонтните и довършителни работи в сградата били извършени от друга строителна фирма, както и че едва на 15.02.2022г. бил съставен Констативен акт за установяване годността и приемане на строежа – Акт 15 на сградата. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1800 лв. Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Цитирани разпоредби
32- чл. 410 ГПК
- чл. 415 ГПК
- чл. 422, ал. 1 ГПК
- чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
- чл. 38 ЗУЕС
- чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
- чл. 40 ЗУЕС
- чл. 162 ГПК
- чл. 183, ал. 1 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 272 ГПК
- чл. 414 ГПК
- чл. 414, ал. 1 ГПК
- чл. 414, ал. 2 ГПК
- чл. 415, ал. 1 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 2 ЗУЕС
- чл. 21, ал. 4 ЗУЕС
- чл. 38, ал. 2 ЗУЕС
- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
- чл. 48, ал. 3 ЗУЕС
- чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС
- чл. 181, ал. 2 ЗУТ
- чл. 2, ал. 2
- чл. 2, ал. 1
- чл. 415, ал. 4
- чл. 422
- чл. 44, ал. 1
- чл. 6, ал. 1, т. 8
- чл. 6, ал. 1, т. 9