Решение № 896 от 31.7.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1039/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25493/28.03.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от А. Р. Д., ЕГН ••••••••••, Д. И. Д., ЕГН ••••••••••, Д. Н. К., ЕГН ••••••••••, Д. С. Х., ЕГН ••••••••••, Д. А. К., ЕГН ••••••••••, И. А. С. - гражданка на Руската федерация, И. П., гражданка на Германия, К. Х. Б., ЕГН ••••••••••, М. Ф. О., ЕГН ••••••••••, Р. С. Т., ЕГН ••••••••••, С. С. Ч., ЕГН ••••••••••, Т. Т. И., ЕГН ••••••••••, Ф. М. П., родена на 25.01.1952г. гражданка на Руската федерация, чрез процесуалния им представител срещу решение № 564/22.02.2024г. постановено по гр.д.№ 929/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав В ЧАСТТА, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателите срещу Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. •••• искове с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на Решения по т.1 до т.14 от дневния ред на проведено на 20.12.2022г. Общото събрание на Етажна собственост с административен адрес: гр. •••• и са ОСЪДЕНИ да заплатят на Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. •••• сума в размер на 942, 67 лева – разноски по делото. Въззивниците оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Считат, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доказателства и не е формирал мотиви по всички възражения на ищеца. Поддържат, че на проведеното на 20.12.2022г. общо събрание на етажната собственост в нарушение на чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС не е приет годишен бюджет за приходите и разходите и не са одобрени годишните отчети на управителя и на контрольора, което прави невъзможно да се изготви бюджет за следващия период. Поддържат се и възраженията, че Етажната собственост не притежава басейн, нито портиер и охрана, за която са предвидени разходи, а отделно от това е взето решение за „такса поддръжка“, чийто размер е крайно завишен. Възразява се и срещу еднолично гласуваното от управителя 8 евро/кв.м. за ремонти без да е изготвен план за ремонти и без такива да са необходими за етажната собственост предвид на това, че същата е сравнително нова и с ремонтиран покрив през 2021г., което е прието от съда за законосъобразно. Възразява срещу решението по т.3 от дневния ред на общото събрание от 20.12.2022г. касателно избора на управител на етажната собственост предвид липсата на изготвен отчет за дейността му, който се дължи в края на мандата, като счита, че същото е самостоятелно основание за отмяна на взетото решение. Счита, че решенията по т.5 касаещи разходи за озеленяване, поддръжка на басейн и ел.енергия, по т.6 – за избор на „Вселена“ АД за дружество, което да осъществява поддръжка и управление на общите части на сградата и прилежащите й обекти и по т.13, с което са одобрени разходи в размер на 12438 лева годишно за поддръжка на басейн и ел.енергия са незаконосъобразни и необосновани предвид на формираният от съда извод, че процесната етажна собственост не представлява комплекс от затворен тип, нито попада в комплекс „Света Елена“, където се намират басейна и площите за озеленяване. По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени и оспорените решения да бъдат отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. ••••, чрез управителя на етажната собственост. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Поддържа, че общото събрание на етажна собственост проведено на 20.12.2022г. е свикано по реда на чл.12, ал.2 от ЗУЕС от етажния собственик „Вселена“ АД, който притежава 52, 946% ид.части, съставен е протокол, който отговаря на всички изисквания на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, включително с отразяване на присъствалите лица и начина, по който са гласували, удостоверен с подписа им. Счита за правилни формираните от първоинстанционния съд изводи за законосъобразно проведена процедура по свикване на събранието и за законосъобразност на взетите решения съгласно разпоредбите на ЗУЕС, включително изводите за липса на правомощия на съда да преценява целесъобразността на същите. Сочи, че правилно съдът е отхвърлил исковете за отмяна на решенията на общото събрание на етажна собственост касаещи разходите за текуща поддръжка и основни ремонти на общите части за 2022г. /по т.13/, а също и решението, с което е определена годишна вноска от 8 евро/кв.м. за всеки етажен собственик, които да се включват във фонд „Ремонт и обновяване“. Възразява и срещу оспорването на решението по т.3 от дневния ред за избор на управител на ЕС –П.Ш., като посочва, че същият отговаря на изискванията на чл.19, ал.5 от ЗУЕС доколкото е собственик на обект в етажната собственост. Искането е за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира се и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивниците и въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат изразената позиция по спора. Правят искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Р. Д., Д. И. Д., Д. Н. К., Д. С. Х., Д. А. К., И. А. С., И. /В./ П., К. Х. Б., М. Ф. О., Р. С. Т., С. С. Ч., Т. Т. И. и Ф. М. П. против Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. ••••, представлявана от председателя на управителния съвет иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за постановяване на съдебно решение, с което да се отменят взетите от общото събрание на етажната собственост решения, обективирани в протокол от 20.12.2022г., а именно решенията по т.1 до т.15 включително. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост с ид. ••• по Кадастралната карта, находяща се в гр. ••••. Излагат, че на 20.12.2022г., по искане на етажния собственик „Вселена" АД, притежаващ повече от 20% ид.части от общите части на сградата, било свикано и проведено общо събрание на етажната собственост, на което били взети решения, както следва: 1. Решение за избор на П.Ш. за председател и водещ на общото събрание; 2.) Решение за избор на протоколчик на общото събрание – М. Д.; 3) Решение за избор на управител на етажната собственост за срок от 2 години – П.Ш.; 4) Решение за избор на касиер на етажната собственост за срок от 2 години – М. Д.; 5) Решение за приемане на бюджета за 2023г. на етажната собственост, както и за въвеждане на такса „Вход“ включваща разходите за осветление, почистване и потиер на общите части на етажна собственост, която да се събира всеки месец считано от 01.01.2023г. в размер на 10 лева за всяко лице ползващо обекта; Определяне размер на общата годишна вноска за текущи и основни ремонти на общите части на етажната собственост в размер на 8 евро за всеки 1 кв.м. притежавана площ от собственик, както и срокове за плащането й; 6) Решение за избор на „Вселена“ АД с управител П.Ш., което да извършва поддръжка и управление на общите части на сградата и прилежащите и площи и обекти за срок от 2 години; 7) Решение за упълномощаване на управителя на етажната собственост за сключване и прекратяване на договори за поддръжка и управление на общите части на сградата при цени и условия, каквито намери за добре, с избраното лице и/или фирма в рамките на приетия от общото събрание бюджет; 8) Решение за упълномощаване на управителя на етажната собственост да сключва или прекратява договори за основни и неотложни ремонти на общите части на сградата, чиито разходи да се разпределят между собствениците на етажната собственост според собствеността им в общите части на сградата; 9) Решение за упълномощаване на управителя на етажната собственост да предприеме съдебни действия и процедури срещу собствениците неплатили в срок вноската за разходите за управление и поддръжка на сградата; 10) Решение за въвеждане на индивидуално отчитане на консумираните в отделните обекти в сградата ток и вода, както и на други разходвани индивидуални консумативи считано от 01.01.2023г.; 11) Решение за отчитане на ток, вода и другите консумативи консумирани от етажната собственост при ползване на общите части на сградата считано от 01.01.2023г.; 12) Решение за приемане на Правилник за вътрешния ред в етажната собственост считано от 01.01.2023г. и упълномощаване на управителя на етажната собственост да следи за спазването на правилника и за налагане на санкции при неспазването му; 13) Решение за одобряване на направените разходи за текущи и основни ремонти и експлоатационни разходи на общите части на етажната собственост през 2022г., както и за разпределянето им за плащане от собствениците в етажната собственост според притежаваните от тях идеални части в сградата; 14) Решение за упълномощаване на управителя на етажната собственост да извършва неотложни ремонти и/или разходи за етажната собственост, считано от 01.01.2023г. и 15) Решение за избиране на контролен съвет в състав П.М., С.М., А.Б., както и на председател на контролния съвет – А.Б., както и за възлагане на проверка на контролния съвет за икономическото състояние на етажната собственост и изготвяне на доклад. Решенията били взети с мнозинство от 51, 102%. Съобщение за изготвяне на протокола от събранието било поставено на видно и общодостъпно място на входовете на сградата на 27.12.2022г., като в законоустановения 7- дневен срок ищците Р. Т. и Ф. П. оспорили съдържанието му пред управителя на етажна собственост. След запознаване с протокола изготвен за проведеното общо събрание се установило, че има неточно отразени и липсващи изявления на етажни собственици досежно липсата на отчетност по смисъла на чл.23, ал.2 от ЗУЕС за последните 4 години, както и несъгласието на етажните собственици с размера на дължимите от тях вноски за етажната собственост; не били изписани идеалните части притежавани от явилите се лица, не били посочени номера на самостоятелния обект както и начина, по който са гласували лицата, не били положени и подписи от тях освен подписите на председателя и протоколчика. Считат, че това представлява нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС касателно формата за валидност на протокола и взетите решения. Отделно от това посочват, че няма данни избраният протоколчик на събранието – М. Д. да е етажен собственик, наемател или ползвател на обект в етажната собственост. На това основание претендират да бъдат отменени всички взети решения, а в условията на евентуалност да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията по т.5, 7, 8, 0, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 взети от общото събрание на етажната собственост на 20.12.2022г. на посочените основания, а именно: По решението по т.5 – възразяват за приетия проекто бюджет, поради това че в него липсва приходна и разходна част. Възразяват срещу приетата такса „Вход“ в размер на 10 лева на човек, поради липса на законово основание за приемането й, а отделно от това посочват, че отделните входове на етажната собственост няма назначени портиери. Възразява се и срещу приетия размер на общата годишна вноска за текущи и основни ремонти на общите части на етажната собственост и прилежащите и обекти в размер на 8 евро за кв.м. Посочват, че сградата, в която се намират обектите им не е от затворен тип и не разполага с прилежащи обекти и площи, който да се нуждаят от ремонт, поради което определените вноски по това перо се явяват крайно завишени. Отделно от това се твърди, че липсва взето решение за извършване на основен ремонт на общи части, поради което решението за събиране на такса във връзка с тях е нищожно, евентуално незаконосъобразно. По отношение на решенията по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 – се възразява за тяхната незаконосъобразност поради това, че са взети с мнозинство от 52, 102%, което е по-малко от изискуемите по чл.17, ал.7 от ЗУЕС 67%. По решението по т.13 се твърди, че не е бил приеман отчет за направените разходи по смисъла на чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, което е предпоставка за одобряване на разходите за общите части за текущата година. В уточняващата молба от 09.02.2023г. изрично са посочили, че оспорват наличието на кворум за провеждане на събранието, както и мнозинство за вземане на решения от общото събрание на етажната собственост. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Етажна собственост с административен адрес: гр. ••••, представлявано от управителя е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител. Заявява становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че решенията на общото събрание на етажната собственост са били приети при спазване на предвидената в закона процедура за свикване и провеждане както и при наличие на изискуемите кворум и мнозинство. Твърдят, че ищците не са оспорили съдържанието на протокола от общото събрание в предвидения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, поради което същият се е стабилизирал и се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на обективираните в него решения. Възразява срещу твърденията, че протоколът е съставен в нарушение на чл.16, ал. 5 от ЗУЕС и не съдържа законоустановените реквизити. Посочва, че част от исканията направени от етажните собственици не са били вписани в протокола, поради това, че общото събрание не може да се произнася по въпроси извън приетия дневен ред. Излага, че няма законово изискване протоколчикът, както и касиерът да са етажни собственици. Счита за законосъобразно решението за избора на П.Ш. за управител на етажната собственост, както и това за приемане на проекто бюджета. По отношение на таксата „Вход" излага, че тя представлява сумата, дължима за управление и поддръжка на общите части на ЕС, а годишната вноска в размер на 8 евро на кв.м. била приета в съответствие с чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, като под площ следвало да се разбира тази, съответстваща на притежаваните от всеки етажен собственик ид.части от общите части на сградата. Посочва, че общото събрание на етажната собственост било длъжно да приеме правилник за вътрешния ред в етажната собственост, но нямало императивно изискване съдържанието му да бъде предварително представено на етажните собственици и обсъдено от тях. По т.13, общото събрание е одобрило разходите по отчета, а не е приело доклад за дейността на управителния съвет, по отношение на който законът изисквал предварителното му оповестяване. Излага, че всички решения на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2022г. са взети законосъобразно включително при спазване на необходимото мнозинство, поради което моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебно- деловодните разноски. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: По делото са представени доказателства – нотариални актове и схеми на самостоятелни обекти в сградата построена в имот с ид.••• по Кадастралната карта, находяща се в ••••, от които се установява, че А. Р. Д. е ползвател на самостоятелен обект с ид.•••; Д. И. Д. е собственик на самостоятелен обект с ид.•••; Д. Н. К. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; Д. С. Х. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; Д. А. К. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; И. А. С. е собственик на самостоятелни обекти с ид. •••, с ид.••• и с ид.•••; И. /В./ П. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; К. Х. Б. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; М. Ф. О. е собственик на самостоятелни обекти с ид. ••• и с ид. •••; Р. С. Т. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; С. С. Ч. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••.33; Т. Т. И. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; Ф. М. П. е собственик на самостоятелен обект с ид. •••; П.Ш. е собственик на офис 2 с ид. •••. Видно от представения протокол № 001/20.12.2022г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост на сграда в ••••, събранието е проведено на 20.12.2022г. от 18: 00 часа при посочен дневен ред. Посочено е, че събранието е свикано по искане на „Вселена“ АД собственик на 52, 102% идеални части от етажната собственост на сградата. Отразено е, че събранието е открито в началния час от управителя при кворум от 68, 256%. Присъствали са пълномощници на етажни собственици, както следва: адв.С.А. като пълномощник на „Вселена“ АД, адв.Ц.З. като пълномощник на С.К., С.Х. и Е.К.; адв. П.В. като пълномощник на А.П., както и Р. Т. като пълномощник на Д. К.а, Д. К. и К.К.. Взети са процесните решения по 15 точки от дневния ред с мнозинство от 52, 102% - „За“, 0% - „Против“ и 0% „Въздържали се“. Протоколът е подписан от протоколчикът М. Д. и от председателят на общото събрание на етажната собственост – П.Ш.. Представен е и списък на собствениците в етажната собственост находяща се в ••••, участвали в проведеното на 20.12.2022г. общо събрание /л.111/, в който са посочени имената на собствениците, номера на притежавания обект и срещу всеки от тях е положен подпис. Представени са списъци отразяващи притежаваните от всеки от етажните собственици идеални части от етажната собственост и начина, по който е гласувано по всяко от взетите решения скрепено с подпис на гласувалия етажния собственик /л.121-174/. Като доказателства по делото са приети проекто бюджет - разходна част за 2023г. /л.179/, както и списък на разходи за жилищата част – блок Б и С на Етажната собственост за 2022г. /л.183-185/. Представено е и заключение по проведено частно експертно обследване на оценител Ф.С. – член на камарата на независимите оценители в България /л.200-201/, в което е посочено, че общият процент на общите части притежавани от „Вселена“ АД в процесната етажна собственост е 52, 102%, а останалите идеални части в размер на 47, 898% се притежават от останалите етажни собственици. По делото е проведена Съдебно-техническа експертиза, чието заключение поддържано в съдебно заседание от вещото лице М. А. установява, че процесната сграда с ид.••• по Кадастралната карта находяща се в гр.Варна, •••• е изградена в поземлен имот с идентификатор № •••, който е с площ от 8856 кв.м., а застроената площ на сградата с ид. ••• е 2190 кв.м. Посочено е, че тя се състои от три входа, като вход „А“ е хотел, във вход „Б“ са изградени 2 броя офиси, 59 броя студио; 49 броя апартаменти и ателиета; 5 броя камериерски офиси, а във вход „С“ са изградени 39 броя апартаменти, 1 брой магазин и 1 брой бар. В имота е изграден подземен паркинг с 80 броя гаражни клетки, а в ПИ с ид. ••• са налични още басейн, детска площадка, външен паркинг, трафопост и е извършено озеленяване. Достъпът до сградата е контролиран и се осъществява чрез бариера. На база на тези констатации вещото лице е заключило, че сградата с ид. ••• и поземления имот, в който е изградена с ид. ••• отговаря на определението за затворен комплекс. С решение на Общински съвет-Варна № 36/19.12.2018г. е одобрен ПУП –ПРЗ за УПИ IX-11 – „за хотел, жилища и трафопост“ и за УПИ X-11 „за болница“ в кв.11 по плана на ••••. Видно от графичната част на плана, изграденият басейн попада в УПИ X-11 „за болница“. В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Д.К. и М. Т. Д.. От показанията на св.К. се установява, че е живее в имот находящ се в процесната жилищна кооперация, в която достъпът бил свободен – нямало жива охрана, нямало и портиер, нито чистачка. Достъпът на автомобили бил контролиран чрез бариера. През проход с дължина от 20-30 метра се стигало до сграда, която се ползвала като болница, както и до хотел „Света Елена“. В двора на сградата, в която се намирал имота на свидетелката нямало басейн, а имало шадраван, който не работел. Излага, че в сградата не били извършвани ремонти работи. Становището й е, че приетата с решение на общото събрание такса от 8 евро за всеки кв.м. притежавана собственост е висока. Посочва, че откакто живее в обект на процесната ЕС не е виждала отчет на управителя й за разходите. Свидетелката Д. посочва, че работи като домоуправител на жилищната част в комплекс „Света Елена“, който включвал два жилищни входа, хотелска част и рехабилитационен център. Част от хотелската част била трансформирана в жилищни помещения, за които пак отговаряла свидетелката. За болничната част отговаряла друга фирма. Във функциите на свидетелката влизало да засича показанията за потребление на ток и вода на живущите по контролните им електромери и да им съобщава с писма сумите на потреблението, както и да решава всякакви ежедневни проблеми. Посочва, че в комплекса има външен басейн, който е разположен в парковата част на застроения имот и който се ползвал безплатно от всички живущи, чиито имена са посочени в списък, който се дава на спасителя и който контролира достъпа. Посочва, че в таксата за поддръжка на комплекса се включват разходите за техническа поддържка на сградата и инфраструктурата, за професионален домоуправител, за охрана, озеленяване, почистване, асансьор, дератизация, дезинфекция и др. Посочва, че в комплекса има 24 часова жива охрана, а в сградата на вход „С“ има специално изградено помещение, в което се осъществява 24 часово видео наблюдение. Достъпът до сградата с автомобил се извършва през бариера, като преди нея има общински паркинг, а след нея има платен паркинг. Общите части на жилищните сгради се почиствали от камериерка веднъж седмично, а всеки месец се извършвала дератизация. В двора към имота имало и място, където се гледали гълъби. Уточнява, че подходът за жилищните блокове и центъра за рехабилитация е един. СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от правна страна: Предмет на настоящото въззивно производство е законосъобразността на взетите решения по т.1 до т.14 включително на проведеното на 20.12.2022г. общо събрание Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. ••••. Искът, с който първоинстанционният съд е разгледал законосъобразността на решението по т.15 от дневния ред на същото събрание не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Предявеният главен иск е конститутивен с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС и с него се иска отмяна на всички взети решения поради нарушение на процедурата по приемането им свързана със съставяне на протокола от проведеното общо събрание, който ги обективира /чл.16, ал.5 от ЗУЕС/. В условията на евентуалност се иска отмяна само на решенията по т.5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 поради незаконосъобразността им на конкретно въведените основания. Исковете са процесуално допустими, изхождащи от активно процесуално легитимиран субекти в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС въвежда изискване за подаване на молбата в 30-дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. В случая протоколът обективиращ взетите решения на проведеното общо събрание от 20.12.2022г. е обявен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 27.12.2022г. чрез поставяне на съобщение на информационното табло във входа на процесната сграда, а отделно от това на същата дата е било връчено копие от него и на ищеца Р. Т. /по собствените му твърдения в исковата молба/. Исковата молба е депозирана на 26.01.2023г., което обуславя извод, че исковете са предявени в законоустановения преклузивен срок. Преценката за законосъобразността на проведеното общо събрание и взетите на него решения на база въведените от ищците възражения за нарушение на императивната разпоредба на чл.16, ал.5 от ЗУЕС /въведена със ЗИД от 2016г./ изисква извършването на проверка на наличието на минимално изискуемото съдържание на протокола, като той трябва да включва датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерът на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Коректното посочване на съсобствениците – тяхното явяване лично или по пълномощие, кворумът на събранието и начинът на гласуване на всеки собственик позволява да се направят изводи за спазване на изискванията на чл.15, ал.7 от ЗУЕС, както и самото вземане на решенията чрез проверка начина на гласуване на всеки участник. Липсата на който и да било реквизит на протокола от уредените в чл.16, ал.5 от ЗУЕС е равносилно на опорочаване на формата му, а от там и до недействителност на протокола и на взетите решения. Видно е от съставения протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост от 20.12.2022г., че дневният ред, по който се е провело съответства на предварително обявения такъв с поканата за свикването му, отразен е кворумът на присъствалите лица – 68, 256% за първия час на събранието, взетите решения, както и мнозинството, с което са приети. Към протокола е съставен и списък на етажните собственици, които са участвали на събранието /л.111-112/ с посочване на техните имена, притежавани обекти, както и подписите им, а също и списъци отразяващи притежаваните от всеки от етажните собственици идеални части от етажната собственост и начина, по който е гласувано по всяко от взетите решения скрепено с подпис на етажния собственик /л.121- 174/. Посочените документи, съставени във връзка с проведеното общо събрание на етажната собственост – протокол, присъствен списък и списъци удостоверяващи начина на гласуване на етажните собственици представляват частни свидетелстващи документи, които в единство удостоверяват извършените от общото събрание действия и приетите решения. Съдържанието на съставения протокол и прилежащите му списъци удовлетворяват изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, доколкото удостоверяват датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневния ред, явилите се лица /съгласно присъствения списък/, идеалните числа от етажната собственост, които представляват, приетите решения и начина, по който са гласували, удостоверени с техен подпис /съгласно списъците за провежданите гласувания/. Протоколът е изготвен в законоустановения 7- дневен срок от провеждане на събранието по чл.16, ал.6 от ЗУЕС и носи подписите на председателстващия и протоколчика. Възраженията срещу валидността на взетите решения, обосновани с твърдения, че протоколчикът на събранието е бил незаконосъобразно избран поради това, че не е лице, което не е етажен собственик, наемател или ползвател са неоснователни, доколкото ЗУЕС не поставя към него подобни изисквания за принадлежност. Твърденията в исковата молба за проведено оспорване на съдържанието на протокола по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС поради неотразяване в него на изявления на етажните собственици по повод проведена дискусия предхождаща вземането на решения не са установени по категоричен начин. Представеното с исковата молба писмено възражение на Р. Т. не е датирано, а това на Ф. П., видно от посочената в него дата /05.01.2023г./ се явява просрочено с оглед законоустановения срок за подаването му /7-дневен срок от съобщаването му по реда на ал.7 - 27.12.2022г./. И за двете липсват доказателства да са достигнали до управителя на етажната собственост, за да е било дължимо провеждането на процедура по тях, а тежестта за установяване на предприето срочно оспорване на съдържанието на протокола е за оспорващите ищци. Авторството на протокола от 20.12.2022г. и съставените по повод провеждане на събранието допълнителни списъци, отразяващи начина на гласуване на етажните собственици не е оспорено от ищците, поради което съдът приема, че същите отразяват вярно взетите решения. Събранието е проведено при наличие на изискуемият кворум от 67% съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС /в приложимата към датата на провеждане на общото събрание редакцията от 2016г./. Видно е от отбелязването в самия протокол, че общото събрание е започнало работа в 18: 00 часа при кворум от 68, 256% oт присъствалите етажни собственици, достатъчен за провеждането му, който след 20: 30 часа, когато е започнало гласуването е спаднал до 52, 102%. Посоченият процент всъщност отразява притежаваните само от един етажен собственик „Вселена“ АД идеални части в етажна собственост, но с оглед датата на провеждане на събранието /2022г./, разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗУЕС /въведена със ЗИД от 2023г./ изискваща кворум от най-малко 75 на сто идеални части от общите части на етажната собственост е неприложима. На това основание настоящият съдебен състав приема, че претенциите на ищците за отмяната на решенията на общото събрание от 20.12.2022г. по т.1 до т.14 включително поради нарушение на императивните изисквания за съдържанието на протокола, който ги обективира и за липса на изискуемият кворум за провеждане на събранието са неоснователни. Горното налага да бъдат разгледани въведените в евентуалност възражения за материална незаконосъобразност на решенията по пункт по т.5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 от протокола на проведеното на 20.12.2022г. общо събрание на етажната собственост – ответник. Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно вземането им, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост не може да бъде постигната поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора и въз основа на извършена от съда служебна проверка. В този смисъл е Решение № 37/20.04.2016г. по гр.д.№ 4432/2015г. на ВКС. Ищците са въвели като основание за незаконосъобразност на решението по т.5 от протокола на проведеното общо събрание на етажната собственост от 20.12.2022г. твърдение, че в т.5.1 е приет проекто бюджет за 2023г., в който липсва приходна и разходна част. Бюджетът на етажната собственост включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части на сградата. Видно е от представените от ответника приложения към протокола от проведеното общо събрание, че в табличен вид /л.179/ са отразени по пера и стойности предполагаемите разходи на етажната собственост за 2023г. Със самото решение по т.5.2 и т.5.6 са посочени по вид и определяеми по размер и източниците на приходи – вноските и условията, при които ще се дължат от етажните собственици, ползватели и/или обитатели на самостоятелни обекти в сградата. В т.5.2 общото събрание е взело решение за дължимост на такса „Вход“ /за осветление, почистване и портиер/, а в т.5.3 е определен размерът на дължимата годишна такса за текущи и основни ремонти на общите части на етажната собственост. Определянето на размера и на двете парични вноски е уреден като компетентност именно на общото събрание на етажната собственост съответно по чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС /размерът на паричните вноски за разходите за управление и разходите за поддържането на общите части на сградата/, респективно по чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС /размерът на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Решенията по т.5 са взети с необходимото мнозинство по чл.17, ал.3 от ЗУЕС, следователно не е налице материална незаконосъобразност на същите. Таксите формират приходната част на бюджета на ЕС за 2023г. като тяхното определяне и събираемост не е функция от предварително взето решение за провеждане на конкретни ремонтни или подобрителни дейности. При необходимост от планирани ремонти дейности, същите се предприемат по решение на общото събрание на етажната собственост по чл.11, ал.1, т.10а от ЗУЕС, а при необходимост от неотложен ремонт – по решение на управителя по реда на чл.49 от ЗУЕС с вече събраните средства от фонда за „Ремонт и обновяване“. Що се отнася до въведените с исковата молба възражения срещу размера на вноските като надвишаващи пределите за поддръжка на общите части, както и относно перата, по които ще се разходват, следва да се отбележи, че правомощията на съда при обжалване на решение на общото събрание на етажната собственост са надзорни за съответствие със закона, но не и за целесъобразността на взетото решение, когато то не противоречи на закона. Следователно, ако не е налице противоречие с императивна правна норма и взетото решение е от компетентността на ОС на ЕС, същото не подлежи на отмяна като нецелесъобразно. Само за пълнота следва да се отбележи, че от съвкупният анализ на доказателствата може да се заключи, че процесната етажна собственост има характеристиките на жилищен комплекс от затворен тип. Съгласно легалната дефиниция по §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е такъв, който е обособен като отделен УПИ, с който са построени една или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изискванията за контролиран достъп за външни лица. Процесната етажната собственост представлява една жилищна сграда с три входа, два от които за жилищно насТ.ване и един с предназначение болнична и хотелска част, която е била построена върху един УПИ с изградени обслужващи обекти и съоръжения – трафопост, зона за озеленяване, детска площадка, външен паркинг и басейн. Басейнът е бил част от поземления имот, в който е построена сградата като предназначението му е било, а и понастоящем е /съгласно показанията на св. Д./ за обслужване на нуждите на всички етажни собственици. Урегулирането на имота през 2018г. с ПУП-ПРЗ одобрен с решение на Общински съвет-Варна № 36/19.12.2018г. в два самостоятелни такива – УПИ IX-11 “за хотел, жилища и трафопост“ и в УПИ X-11 „за болница“, в следствие на което басейнът остава в У П И X-11 „за болница“ не променя факта, че той продължава да има характер на съоръжение за общо ползване на цялата единна сграда на етажната собственост. Имотът, в който е построена сградата е с контролиран достъп, което се установява както от заключението на вещото лице по СТЕ, така и от показанията на св.Д.. При това положение разходите за поддръжката на басейна, както и на останалите посочени по-горе съоръжения с обслужващо значение, в качеството им на общи части в етажната собственост, следва да се понасят от всички етажни собственици. Решенията по т.7, 8, 9, 10, 11, 12 и 14 от протокола на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2022г. са оспорени с възражения за липса на законово изискуемото мнозинство по чл.17, ал.1, т.7 от ЗУЕС за вземането им. Приложимата редакция на цитираната разпоредба към датата на вземане на решенията е тази от 2016г. и съгласно нея, решение на общото събрание на етажната собственост за възлагане на правомощия от общото събрание към управителя, се взема с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В случая решенията са приети с гласовете само на 52, 102% ид.части – тези на „Вселена“ АД, което обуславя извод за незаконосъобразността им. Отделно от това с оспорените решения по посочените точки, общото събрание е възложило правомощия на управителя на етажната собственост касаещи сключване на договори за текуща поддръжка и управление на общите части на сградата /т.7/; сключване или прекратяване договори за основни и неотложни ремонти на общите части на сградата, чиито разходи да се разпределят между собствениците на етажната собственост според собствеността им в общите части на сградата /т.8/; правомощия за предприемане на съдебни действия и процедури срещу собствениците неплатили в срок вноската за разходите за управление и поддръжка на сградата /т.9/; правомощия за въвеждане на индивидуално отчитане на консумираните в отделните обекти в сградата ток и вода, както и на други разходвани индивидуални консумативи /т.10/; Възлагане на правомощия за отчитане на ток, вода и другите консумативи консумирани от етажната собственост при ползване на общите части на сградата /т.11/; правомощия за управителя да следи за спазването на правилника и за налагане на санкции при неспазването му /т.12/; правомощие за управителя да извършва неотложни ремонти и/или разходи за етажната собственост /т.14/. По същността си посочените дейности и компетентности са такива свързани с обикновеното управление на общите части в етажната собственост по смисъла на чл.23, ал.3 от ЗУЕС, както и по представителство на етажната собственост във връзка със съдебни процедури срещу финансово неизправни етажни собственици по чл.23, ал.4 от ЗУЕС, които по силата на закона са правомощие на управителя. Само по изключение, когато става дума за действия на разпореждане, на учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части /чл.23, ал.3, изр.2 от ЗУЕС/, както и при искове н а етажната собственост срещу трети лица /чл.23, ал.4, изр.2 от ЗУЕС/, управителят представлява собствениците в етажната собственост само, ако бъде упълномощен от общото събрание. Доколкото в случая оспорените решения касаят действия на обикновено управление на общите части в етажната собственост, следва да се приеме, че не е налице законово основание общото събрание на етажната собственост да иззема правомощия, които по закон са от компетентността на управителя на етажната собственост /чл.23, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС/, за да му ги възлага /упълномощава/ с решение. С оглед изложеното решенията по т.7, 8, 9, 10, 11, 12 и 14 от протокола на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2022г. се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Решението по т.13 от протокола на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2022г. касае одобрени от общото събрание разходи за текущи и основни ремонти и експлоатационни разходи на общите части на етажната собственост за 2022г., както и разпределението им между етажните собственици според притежаваните от тях идеални части в сградата. Възраженията на ищците срещу законосъобразността на това решение са обосновани с липсата на приет отчет на управителя за разходите на етажната собственост за предходната година, каквото задължение е вменено с нормата на чл.23, ал.1, т.4 от ЗУЕС. В приложимата редакция същата предвижда, че управителят изготвя годишен бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишен план за извършване на ремонти, както и отчети за изпълнението им. Чл.23, ал.2 от ЗУЕС пък въвежда задължение за управителя да се отчита ежегодно с доклад пред общото събрание, като докладът следва да бъде оповестен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. След оповестяването на докладите и годишните отчети на управителя същите подлежат на одобрение от общото събрание на етажната собственост съгласно чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС в приложимата редакция от 2021г. Изложеното налага извод, че преди общото събрание да вземе решение за одобряване на разходите за издръжка на етажната собственост за текущата година /чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС/, следва да бъдат изготвени отчети за тях от управителя и оповестени по надлежен ред и срокове. В случая по делото липсват доказателства както да е изготвен отчет за разходите на етажната собственост - ответник за 2022г. от управителя, така и той да е бил сведен до знанието на етажните собственици, за да могат последните информирано да гласуват за одобряването или неодобряването им. Горното е основание за отмяна на взетото решение по т.13 по протокола от 20.12.2022г. поради незаконосъобразността му. В обобщение, предявените искове по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за обявяване незаконосъобразността на взети решения на проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда с адм. адрес: гр. •••• от 20.12.2022г. се явяват основателни касателно решенията по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, на което основание следва да бъдат отменени и неоснователни касателно решенията по т.1, 2, 3, 4, 5 и 6. Произнасянето на първоинстанционния съд по законосъобразността на решението по т.15 е влязло в сила. Предвид частичното съвпадение на крайните изводи, до които достигна настоящия съдебен състав, обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която исковете по чл.40, ал.1 от ЗУЕС са отхвърлени касателно решенията на общото събрание на етажната собственост по т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 и същите да бъдат уважени, а решението в частта, касателно решенията на общото събрание на етажната собственост по т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 - следва да бъде потвърдено. Решението на ВРС следва да бъде отменено изцяло и в частта за разноските, като отговорността за тях бъде разпределена наново с оглед крайния резултат от съдебното произнасяне. Предвид направените възражения и от двете страни за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и след като прецени фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да включи в общия размер на сторените и от двете страни съдебно-деловодни разноски адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от по 1000 лева. Така разноските на ищците в първоинстанционното производство са в размер на 1480 лева /80 лева – заплатена държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице и 1000 лева – адвокатско възнаграждение/, от които съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени такива общо в размер на 888 лева на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД. Разноските на ответника в първоинстанционното производство са в размер на 1010 лева /10 лева – такси за СУ и 1000 лева – адвокатско възнаграждение/. От тях, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да му се присъди част в размер на 403, 98 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Във въззивното производство разноските на въззивниците са общо 1040 лева /40 лева - заплатена държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение/, от които следва да им бъде присъдена част в размер на 594, 29 лева. На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 214, 29 лева от общо сторените в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.