Решение № 1189 от 13.12.2024 г. на Районен съд - Сливен по дело № 3058/2023 г.

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е имал трудови взаимоотношения с Министерство на отбраната на РБ по силата на Договор за военна служба № 8/26.05.2010 година, както и допълнително споразумение № 440/19.08.2013 година и допълнително споразумение № 691/09.05.2017 година, като старши специалист II степен по аварийно- спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер.

На 01.08.2018 година, около 09: 00 часа по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се е приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ Пловдив към ВМА София, за което му е издаден Болничен лист •••• година и му е поставена диагноза - травма на няколко структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 година. Тази злополука е квалифицирана като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане №5104-28-31 от 14.08.2018година, а със Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2019 година, комисията признава, че Д. И. Д. е получил средна телесна повреда.

На 13.08.2018 година ищецът е посетил ВМА - София, за което му е бил издаден Болничен лист ••••• година с диагнозата изкълчване, навяхване, разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018 година. В следствие на това започват ежемесечни посещения на ищеца до ВМА - София за прегледи, необходими за лечението му, за които са издадени болнични листи, с които му е бил удължаван болничния отпуск. Поради възникнали усложнения на ищеца е била извършена и медицинска интервенция - оперативно лечение (синовектомия - коляно) във ВМА - София на 15.01.2019 година, за което има издадена Епикриза.

Освен това, ищецът е имал няколко престоя в СВР-НК Поморие за периодите от 08.10.2018 година до 15.10.2018 година, от 27.11.2018 година до 02.12.2018 година, след това от 05.08.2018 година до 12.08.2018 година и от 26.03.2019 година до 02.04.2019 година, за които има издадени документи.

Със Заповед на командира на военно формирование 26030 № ЛС - 74 от 21.11.2019 година е бил прекратен Договор за военна служба на Д. И. Д., поради негодност за военна служба.

С последното Експертно решение № 3984 от 161/12.10.2020 година от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен, поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник, ищецът е определен с 30% трайно намалена работоспособност.

Характера на причинените физически увреждания на ищецът са - скъсване на задния и предния кръстосан лигамент на коляното и лезии на средната кръстосана връзка на лявото коляно, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 2 години, тъй като е предприето оперативно лечение със закъснение от 5 месеца след травмата - 15.01.2019 година. В последствие се е наложило провеждане на оперативно лечение на ищеца, след което около 1 месец след операция е бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства - патерици и наколенка за период от общо около 3 месеца. Възрастта на пострадалия е била 37 години, към датата на увреждането, а последиците от преживяна травма и оперативна интервенция налагаща постелен режим са му причинили изключителен психически и физически дискомфорт, затруднено придвижване, необходимост от придружител, който да го обслужва в ежедневните му нужди. Всичко това довело и до ограничаване на социалните контакти на ищеца, стрес и несигурност за бъдещето му.

Към настоящия момент, макар и приключил възстановителния период, при ищеца е налице невъзстановима неработоспособност 30% и кръстна връзка, която с реализиране на травмата при пострадалия се отключва артрозен процес на износване на ставата, който е по - ускорен от нормалното възрастово износване.

Във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на 6/шест/ брутни заплати по смисъла на чл. 233, ал.1 от ЗОВСРБ на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев Инс“ на основание чл. 6, ал.1, т.2 от Раздел V - Размер и изплащане на застрахователни обезщетения и суми, в размер на 6 000 лева.

С Решение № 198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21 година, по описа на ОС -Сливен на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 23 984 лева, за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилата трудова злополука, както и сумата от 1 221, 40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 година.

С Решение № 71/28.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 48/22 година, по описа на Апелативен съд - Бургас е отменено Решение № 198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21 година, по описа на ОС -Сливен в частта, с която Министерството на отбраната на РБ е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време на действието на сключения между страните договор за военна служба, в резултат от претърпяна на 01.08.2018 година, средна телесна повреда за размера над 8 984 лева до размера от 23 984 лева, ведно със законната лихва върху разликата над 8984 лева до 23 984 лева, считано от 01.08.2018 година, до окончателно изплащане на сумата. Решението на Апелативен съд - Бургас е влязло в законна сила.

Твърди се, че вследствие на претърпяната трудова злополука, ищецът е загубил възможността да продължи да изпълнява служебните си задължения по съществувалото правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази дейност.

В тази връзка, определянето на размера на обезщетението следва да се основава на онова възнаграждение, което би получил ищецът, ако увреждането не е настъпило, като се вземе предвид възнаграждението, което към момента на изискуемостта на претенцията би получавал в случай, че не е бил прекратен договорът му за тази длъжност и той би продължил да я заема.

Към датата на уволнението си ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 900 лева месечно.

От датата на прекратяване на служебното си правоотношение с ответника - 21.11.2019 година до 05.07.2022 година, ищецът не е работил и не е получавал други възнаграждения за труд, освен обезщетението от трудовата борса за цялата 2020 година в размер на 1 000 лева месечно.

На 05.07.2022 година, ищецът е сключил трудов договор РД - 15 - 19 - 18/05.07.2022 година, с РД “Борба с градушките“ - с. Старо село, общ. Сливен, по силата на който получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850.00 лева. На 14.10.2022 година, ищецът е сключил трудов договор РД - 07 - 05/14.10.2022 година, с ЦГТРА “Астрономическа обсерватория“ - Сливен, по силата на който получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 821.00 лева.

Излага се още, че в тази връзка ищецът за периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на депозиране на настоящата искова молба - 31.07.2023 година би получил брутно трудово възнаграждение в размер на 114 000 лева, представлява сбора от 60 месеца умножени по брутното трудово възнаграждение от 1900 лева.

Получените от ищеца суми през процесния период от 01.08.2018 година, до 31.07.2023 година са следните:

1. Обезщетение за временна неработоспособност от ТП на НОИ - Сливен за периода от 01.08.2018 година до 12.04.2019 година в размер на 11 534, 45 лева;

2.Обезщетение от ВФ 26030 Безмер при освобождаване от военна служба, поради негодност в общ размер на 32 431, 64 лева;

3.Обезщетение за безработица от Дирекция бюро по труда - Сливен в размер на 11 835 лева;

Брутно трудово възнаграждение от РД “Борба с градушките“ в общ размер на 10 200 лева;

Брутно трудово възнаграждение от ЦПРЛ Астрономическа обсерватория, Д - р Петър Берон“ - Сливен в общ размер на 7 400 лева;

Или в обобщение ищецът твърди, че за горепосочения период е получил суми, вследствие на трудовата злополука, освобождаване от военна служба, както и други суми поради прекратяване на договора му за военна служба с ВФ 26030 - Безмер в общ размер на 73 400 лева.

За целия исков период, имуществената вреда под формата на пропусната полза за ищеца е в общ размер от 40 600 лева, какъвто е посочен и в искова молба, представляващ разликата между трудовото брутно възнаграждение, което би получил и сумите, които е получил през целия исков период.

Излага се, че в случая са налице всички юридически факти, които са релевантни за ангажиране на отговорността на Министерство на отбраната по чл. 49 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди от злополуката, под формата на пропуснати ползи, настъпила при действието на съществувалото между страните по делото служебно правоотношение.

От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено Министерството на отбраната на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца сума в размер на 9 500 лева, частичен иск от 40600 лева - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, под формата на пропуснати ползи, претърпяна като военнослужещ при изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и получените от него суми, за периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на депозиране на настоящата искова молба - 31.07.2023 година, както и сумата от 4 900 лева, лихва за забава за периода от датата на увреждането - 01.08.2018 година, до датата на предявяване на иска - 31.07.2023 година, ведно със законната лихва, върху главницата - 9 500 лева, считано от датата на предявяване на иска - 31.07.2023 година, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по делото.

По делото в законоустановения срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска.

Сочи се, че в исковата молба е посочено, че ищеца Д. има договор за военна служба от 26.05.2010 година с командира на в.ф. 26030 - Безмер, който е оправомощен затова от министъра на отбраната, Д. е на длъжност старши специалист 2-ра степен по аварийно- спасителни работи в отделение „Летателно тактическа подготовка“ в това военно формирование. Посоченото в.ф. 26030 - Безмер е към Военновъздушните сили, които по силата на чл. 60 д от ЗОВСРБ са юридическо лице на бюджетна издръжка. Във всички такива случаи учреждението, в което се изпълнява работата трябва да осигури необходимите условия, за това то дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на работата. В подкрепа на горното са сочи практиката на ВКС (Решение№ 128 от 29.04.2011 година на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 1356/2009 година) и се излага, че иска следва да се предяви към тях, а не към Министерство на отбраната.

Предявения иск се явява предявен срещу ненадлежен ответник, а именно срещу Министерство на отбраната и настоящия състав не следва да го допуска.

По отношение на обезщетението, което се претендира е с характер на трудово възнаграждение, поради което се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание разпоредбата на чл. 111, б. „б" от Закона за задълженията и договорите, която гласи, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, като следва да се вземе предвид, че трудовата злополука е станала на 01.08.2018 година, който момент е начален за определяне на давността - от узнаване на увреждането, а крайният е - датата на внасяне на иска в съда - 21.12.2022 година. Исковата молба е входирана на 31.07.2023 година, както е уточнено в исковата молба, обезщетението за временна работоспособност, което се претендира в нея е за периода от 01.08.2018 година до датата на входиране на исковата молба, което попада в 3- годишния давностен срок.

Също така се прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претендираното обезщетение за лихва върху сумата, която по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД изтича след 3-годишен срок, а и е акцесорно вземане. Погасителната давност е юридически факт, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. След изтичане на давностния срок право на длъжника е да откаже изпълнение на задължението си и именно след като е изтекла давността, то не подлежи на принудително изпълнение и не следва да му се даде съдебна защита.

Счита се, че е неоснователен по основание и размер иска. Още повече, че Д. Д. вече бил обезщетен от Министерство на отбраната за причинените му имуществени вреди на чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ и са му изплатени 6 (шест) брутни работни заплати по смисъла на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев Ине“, в размер на 6 000 лева, които имат обезщетителен характер.

По силата на Решение № 198 от 28.10.2021 година на Окръжен съд- Сливен, гражданско отделение, по гр.дело № 224/2021 година, отхвърлено частично с решение № 71 от 28.04.2022 година на АС- Бургас по възз.гр.д. № 48 от 2022 година - влезли в сила на 01.07.2022 година и въз основа на изпълнителен лист № 52/ 27.07.2022 година на Окръжен съд- гр. Сливен на ищеца са изплатени следните суми: 8 984 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време на действащия между страните договор за военна служба, в резултат на претърпяна на 01.08, 2018 година средна телесна повреда, ведно със законната лихва от същата дата, до окончателно изплащане на сумата, 1 769 лв. за разноски по делото във всички инстанции.

Следва да се отчете обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност по своя характер е рискова, заради което той има застраховка и съответно е получил застрахователно обезщетение от „Лев Инс“ в размер на 6 000 лв.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск спрямо ответника като недопустим, неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощник, която заявява, че поддържа исковата молба и предявения с нея иск по основание, а по размер до сумите, съобразно поисканото и допуснато от съда изменение на размера му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна в съдебно заседание не се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне предявените с исковата молба искове по съображенията, изложени в отговора. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от доказателствения материал се установявя, че ищецът е бил в трудови взаимоотношения с Министерство на отбраната на РБ по силата на Договор за военна служба № 8/26.05.2010 година, допълнително споразумение № 440/19.08.2013 година и допълнително споразумение № 691/09.05.2017 година, като старши специалист II степен по аварийно-спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер.

На 01.08.2018 година, около 09: 00 часа по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се е приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ Пловдив към ВМА София, за което му е издаден Болничен лист •••• година и му е поставена диагноза - травма на няколко структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 година.С Разпореждане № 5104-28-31 от 14.08.2018 година злополука е квалифицирана като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, а със Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2019 година, комисията признава, че Д. И. Д. е получил средна телесна повреда.

На 13.08.2018 година ищецът е посетил ВМА - София, за което му е издаден Болничен лист ••••• година с диагнозата изкълчване, навяхване, разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018 година. В следствие на това започват ежемесечни посещения на ищеца до ВМА - София за прегледи, необходими за лечението му, за които са издадени болнични листи, с които му е удължаван болничния отпуск. Поради възникнали усложнения на ищеца е извършена и медицинска интервенция - оперативно лечение (синовектомия - коляно) във ВМА - София на 15.01.2019 година, за което има издадена Епикриза.

Ищецът е имал няколко престоя в СВР-НК Поморие за периодите от 08.10.2018 година до 15.10.2018 година, от 27.11.2018 година до 02.12.2018 година, след това от 05.08.2018 година до 12.08.2018 година и от 26.03.2019 година до 02.04.2019 година, за които има издадени документи.

Със Заповед на командира на военно формирование 26030 № ЛС - 74 от 21.11.2019 година е бил прекратен Договор за военна служба на Д. И. Д., поради негодност за военна служба.

С последното Експертно решение № 3984 от 161/12.10.2020 година от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен, поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник, ищецът е определен с 30% трайно намалена работоспособност.

Характера на причинените физически увреждания на ищецът са - скъсване на задния и предния кръстосан лигамент на коляното и лезии на средната кръстосана връзка на лявото коляно, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 2 години, тъй като е предприето оперативно лечение със закъснение от 5 месеца след травмата - 15.01.2019 година. В последствие се е наложило провеждане на оперативно лечение на ищеца, след което около 1 месец след операция е бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства - патерици и наколенка за период от общо около 3 месеца. Възрастта на пострадалия е била 37 години, към датата на увреждането, а последиците от преживяна травма и оперативна интервенция налагаща постелен режим са му причинили изключителен психически и физически дискомфорт, затруднено придвижване, необходимост от придружител, който да го обслужва в ежедневните му нужди. Всичко това довело и до ограничаване на социалните контакти на ищеца, стрес и несигурност за бъдещето му.

Към настоящия момент, при приключил възстановителния период, за ищеца е налице неработоспособност 30% и кръстна връзка, която с реализиране на травмата при пострадалия се отключва артрозен процес на износване на ставата, който е по - ускорен от нормалното възрастово износване.Няма данни и доказателства, сочещи условия за обратно развитие на работоспособността.

Във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 6/шест/ брутни заплати по смисъла на чл. 233, ал.1 от ЗОВСРБ на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев Инс“ на основание чл. 6, ал.1, т.2 от Раздел V - Размер и изплащане на застрахователни обезщетения и суми, в размер на 6 000 лева.

С Решение № 198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21 година, по описа на ОС -Сливен на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 23 984 лева, за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилата трудова злополука, както и сумата от 1 221, 40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 година.

С Решение № 71/28.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 48/22 година, по описа на Апелативен съд - Бургас е отменено Решение № 198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21 година, по описа на ОС -Сливен в частта, с която Министерството на отбраната на РБ е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време на действието на сключения между страните договор за военна служба, в резултат от претърпяна на 01.08.2018 година, средна телесна повреда за размера над 8 984 лева до размера от 23 984 лева, ведно със законната лихва върху разликата над 8984 лева до 23 984 лева, считано от 01.08.2018 година, до окончателно изплащане на сумата. Решението на Апелативен съд - Бургас е влязло в законна сила.

Към датата на уволнението си ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 900 лева месечно.

От датата на прекратяване на служебното си правоотношение с ответника - 21.11.2019 година до 05.07.2022 година, ищецът не е работил и не е получавал други възнаграждения за труд, освен обезщетението от трудовата борса за цялата 2020 година в размер на 1 000 лева месечно.

На 05.07.2022 година, ищецът е сключил трудов договор РД - 15 - 19 - 18/05.07.2022 година, с РД “Борба с градушките“ - с. Старо село, общ. Сливен, по силата на който получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850.00 лева.

На 14.10.2022 година, ищецът е сключил трудов договор РД - 07 - 05/14.10.2022 година, с ЦГТРА “Астрономическа обсерватория“ - Сливен, по силата на който получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 821.00 лева.

Съгласно експертното заключение брутното трудово месечно възнаграждение, което би получил ищеца, изчислен по начина, посочен в разпоредбата на чл. 212, чл. 213 и чл. 214 от ЗОВСРБ за длъжност старши специалист II степен по аварийно - спасителните работи в отделение „Летателно-тактическа подготовка“ на ВФ 26030 - Безмер, с военно звание „сержант“ за периода от датата на настъпване на трудовата злополука - 01.08.2018 година, до датата на завеждане на исковата молба - 31.07.2023 година е в общ размер на 122 349, 91 лева. Размерът на получените от ищеца суми, вследствие на трудовата злополука, освобождаване от военна служба, както и други суми поради прекратяване на договора му за военна служба с ВФ 26030 - Безмер, за периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на депозиране на настоящата ИМ - 31.07.2023 година, както и каквито и да са други установени и получени от него суми през процесния период, извън получените обезщетения по гр.д, № 224 / 21 година, по описа на СлОС се изчислява от вещото лице като възлизащо на е 108 749, 07 лв.

Вещото лице в заключението си определя разликата между брутното възнаграждение, което ищецът би получил, изчислено на 122 349, 91 лева и получените от ищеца суми 108 749, 07 лева, като възлизаща на сума в размер на 13 600, 84 лева.Исковата молба е заведена на 31.07.2023 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви. Взе предвид и експертното заключение, което не е оспорено от страните и представено от вещо лице, в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции за заплащане на сумата 13 600. 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, под формата на пропуснати ползи, претърпяна като военнослужещ при изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и получените от него суми, за периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на депозиране на исковата молба на 31.07.2023 година, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 31.07.2023 година, до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 7 032. 28 лева, лихва за забава за периода от датата на увреждането, станало на 01.08.2018 година, до датата на предявяване на исковата молба на 31.07.2023 година са допустими, а разгледан по същество са доказани по основание и до търсеният размер след надлежно направено и допуснато от съда искане за изменение на иска, поради което следва да се уважат изцяло.

По правило, според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: Д.ие, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между Д.ието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили Д.ието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.) В конкретния случай и предвид влезлите в законна сила съдебни решения, посочени в изложението по горе не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение, настъпването на трудова злополука и освобождаването на ищеца от военна служба, поради което са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди от настъпилата трудова злополука по време на изпълнение на служебните му задължения.

Ищецът е лице, на което ответникът - Министерство на отбраната на Република България се явява възложител на определена работа е Отделение „Летателно - тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер, което е част от въоръжените сили на РБ, под командването на Щабът на отбраната на въоръжените сили, интегриран в Министерството на отбраната по смисъла на чл. 77 и сл. от ЗОВСРБ.

В случая е налице противоправно бездействие от страна на длъжностни лица на ответника, които не са предприели необходимите мерки за предотвратяване на увреждането, претърпяно от ищеца. То се изразява в неизпълнение на задължения на тези лицапроизтичащи от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Бездействието на ръководството на Отделение „Летателно - тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер и подчинените му длъжностни лица, длъжни да следят за безопасността на ищеца при изпълнение на възложената работа - скокове с парашут, е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като вредата не е настъпила в следствие на непреодолима сила или случайно събитие, а по вина на ответника, в качеството му на възложител на обучението и военната подготовка на военнослужещите в Отделение „Летателно - тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер. Вината на ответника е доказана по безспорен начин от представените към исковата молба писмени доказателства. Установено и доказано е, че вредите за ищеца са настъпили при и по повод изпълнението на служебните му задължения - скокове с парашут, на посочената в исковата молба дата.

Вследствие на претърпяната трудова злополука, ищецът е загубил възможността да продължи да изпълнява служебните си задължения по съществувалото правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази дейност, т.е. в настоящият случай, с оглед на влезлите в законна сила съдебни решения, които са посочени по - горе не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение, настъпването на трудова злополука и освобождаването на ищеца от военна служба, поради което са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди от настъпилата трудова злополука по време на изпълнение на служебните му задължения. Посредством експертното заключение е установен и размера на претендираното обезщетение за пропуснати ползи, явяващо се разликата между брутното възнаграждение, което ищецът би получил, изчислено на 122 349, 91 лева и получените от ищеца суми 108 749, 07 лева и възлизащо на сума в размер на 13 600, 84 лева.

Поради изложеното се налага извода, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за реално претърпените от него вреди, произтичащи от невъзможността същият да изпълнява служебните си задължения по съществувалото правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази дейност.

Съгласно общите принципи на непозволеното увреждане ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. При това положение исковата претенция следва да се уважи до размер сумата 13 600. 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, под формата на пропуснати ползи, претърпяна като военнослужещ при изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и получените от него суми, за периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на депозиране на исковата молба на 31.07.2023 година, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 31.07.2023 година, до окончателното изплащане на задължението.

Предвид основателността на акцесорната претенция основателна и доказана в пълния претендиран размер е и акцесорната претенция за сумата от 7 032. 28 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на увреждането, станало на 01.08.2018 година, до датата на предявяване на исковата молба на 31.07.2023 година.

За пълоното на изложението следва да се отбележе, че бланкетните възражения на ответната страна за изтекла погасителна давност са неоснователни предвид, съображенията, изложени в обвързващото страните Решение № 22/05.02.2024 година, постановено по ВГД N° 433/23 година, по описа на Апелативен съд – Бургас, приобщено към доказателствения материал по настоящото гражданско дело, който е безпредметно да бъдат преповтаряни.

По правилата на процеса разноски се следват на претендиращата страна съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции. В случая исковите претенции на ищеца се уважават изцяло, поради което на него се присъждат разноски в размер общо на 3377 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът