Решение № 1110 от 5.7.2017 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1407/2017 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Я.Й.П., ЕГН••••••••••, ••• против С.Д.П., ЕИК•••, със седалище и адрес на управление: •••, в която твърди, че по силата на договор за управление № 18/28.06.2011г., сключен със „••• /•••/, ищеца изпълнявал длъжността „•••" в периода 28.06.2011г. до 22.09.2013г., когато договорът му бил прекратен със Заповед №172/20.09.13г. на •••-•••, считано от 23.09.2013г. Твърди, че при сключване на договора, изпълнил вмененото му в чл. 16 задължение за внасяне, под формата на гаранция за изпълнение, на сумата от 1064, 00 /хиляда шестдесет и четири/ лв, която ответникът задържал на основание чл. 17, ал. 4, т. 2 от същия, с издаване на процесната Заповед № РД13-2/08.01.2016г. Счита изложените в заповедта на •••-••• мотиви за отказ да му бъде върната внесената гаранция за неоснователни и незаконосъобразни. Твърди, че издадената заповед №РД13-2/08.01.16г. на ••• гр.••• е обжалвана в законоустановените срокове пред АС-Плевен и ВАС - София, които с Определение №119/03.02.16г, и Определение №5141/28.04.16г. оставят без разглеждане жалбата му с мотив, че обжалваната заповед не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване по административен ред а по общ исков ред. Счита, че издадената заповед на ••• е акт на действие по договор за управление който подлежи на съдебен контрол, още повече когато тя е незаконосъобразен акт и е в ущърб на една от страните по договора. Твърди, че цитираната заповед №РД13-2/08.01.16г. на ••• гр.•••, е за проверка на период и прекратяване на Договор за Управление №18/28.06.11г. прекратен със заповед №172/20.09.13г. считано от 23.09.13г. или одита е извършен, а обжалваната заповед е издадена 27 месеца (2 години и три месеца) след установеният срок в чл.17 ал.2 от прекратеният му ДУ-№18/28.06.11г. Твърди, че посоченият срок за извършеният одит и издаването на заповед е в нарушение, както на цитираният ДУ№18/2011г., така и всички посочени срокове в АПК, ГПК и законодателството в Р.България което грубо е нарушило правото му на защита. Твърди, че със Заповед № РД 13-2/08.01.2016г. на •••-•••, внесената от него гаранция в размер на 1064, 00 лв., представляваща обезпечение за качествено изпълнение на договор за управление, е разпоредено да остане в полза на •••-•••. В заповедта е посочено, че в качеството си на •••на •••, е управлявал стопанството през периода от 28.06.2011г. до 22.09.2013г. и в резултат на неговите действия и/или бездействия са причинени вреди на ДГС-Плевен в размер на 3065, 34 лв., представляващи основание за задържане на внесената от него гаранция. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта е записано, че е извършен финансов одит за периода 01.01.13г. до 31.12.14г., като в текстовата част е написано, че ищеца е бил •••до 22.09.2013г. (видно и от Заповед №172/20.09.13г. на •••), като не е записано кога и през какъв период от време е извършван въпросният одит. Твърди, че съшото е направено с цел да се прикрие грубо нарушение от страна на ••• и да ограничи правото му на защита, като е нарушен чл.17 ал.2 от ДУ №18/28.06.11г. в който е записано, че „одитьт се възлага от ••• в срок от 14 дни след прекратяване договора за управление". Твърди, че одит след прекратяване на ДУ №18/11г. не е възлаган и съгласно нормативната уредба ДГС-Плевен е направило отчет за изпълнение на •••-Плевен към 31.12.13г. от който е видно, че на стопанството от заложена финансова загуба от 164809 лв., като е реализирало финансова загуба от 91407лв. или загубата за стопанството е намалена с 73402лв., като финасовият отчет за 2013г. е приет от ••• без забележки. Твърди, че в мотивите е упоменато, че „в резултат на неговите действия и/или бездействия'% което само по себе си ограничава правото му на защита, като не може да се конкретизира и не е упоменато с какви конкретни действия или с какви конкретни бездействия са причинени вредите и на кого. Твърди, че ••• не е конкретизирал и оценил с кое изпълнително деяние -„действие" или „бездействие" се е извършило „нарушението". Твърди, че в точка I. от заповедта е упоменато, че неоснователно е увеличил разходите за средства за работна заплата в размер на 2900лв., без да е посочено през кой период от време е станало това, като се цитират два договора за управление с № 18/28.06.2011г. и № 134/01.12.2014г. което грубо нарушава правото на защита на ищеца, като се задържа гаранция по договор №18, а за договор №134 не се споменава нищо. Твърди, че при издаване на просцесната заповед не е обследван и обсъден въпроса, че сумата от 2900лв. е предоставена, като награди на служители на ДГС-Плевен, заради това, че с техните действия са икономисани, заложени като разход във ФП, над 15000лв. или при обикновен прочит на одитния доклад е видно, че няма ощетяване и нанасяне на вреди на ДГС-Плевен, а има реализирана печалба от над 12000лв. само по този компонент от работата на стопанството. Твърди, че при издаването на заповедта, •••, не се е съобразил и с даденото на ищеца право в чл. 13 ал.7 от БКТД за 2013г. (подписан и от •••), където са му делегирани права като •••на ДГС-Плевен да предоставя парични средства под формите на награди на служителите на ДГС-Плевен за свършена работа. Твърди, че в точка II. е посочено, че е увеличил неоснователно разходите на стопанството вече с конкретизирана - 2013 година в размер на 165, 34лв., въпреки, че е отбелязано, че тази сума е по Решение №37/02.01.13г. на Пл.РС по гр.дело 5916 от 2010г. и това дело е било вече обект на обсъждане и проверка от Финансов Одит за предходни проверявани години. Твърди, че ••• не се е съобразил, че плащането е за обезщетение на неизползван платен годишен отпуск служител и то по никакъв начин не може да се тълкува като вреда, като е дължимо по КТ. В този случай, правата и интересите на ответника не са накърнени, а защитени частично с оглед изхода на делото. Твърди, че в точка III. е записано, че „инж.Я.П. е наредил изплащането на възнаграждения само на част от членовете на комисии(само служители на ДГС-Плевен) и т.н, като с горепосочените действия/бездействия е допуснал нарушение на чл.10 ал.4 от Етичният Кодекс, което е грубо нарушение на правото му на защита и набеждаване, защото с нищо и чрез никой не е доказано, че е нареждал такова нещо. Отново в същата точка не е вписано през кой период и по кой Договор за Управление е констатирано евентуално такова нарушение и по какъв начин е разпоредил..констатираното нарушение". Счита, че от въпросната заповед не е ясно при описаното действие или бездействие с какво е нарушил финасовата политика и с какво е нанесъл вреди на ДГС или •••3 за да е критерии за задържане на гаранция, като в ДУ-№18 в чл.17 ясно е записано кога се задържа гаранция. Счита, че отново ••• грубо е нарушил правото му на защита тъй като няма яснота действал ли е или е бездействал за нарушението и кога? Отново не е посочен конкретен размер на причинена вреда, с която имуществото на ответника е намаляло. Твърди, че ••• при издаване на процесната заповед, не се е съобразил и с факта, че възнагражденията, начислени на служителите на ••• за участие в комисии, са изпратени на 11.12.15г. с банкови преводи по сметка на •••. При издаването на Заповед № РД13-2/08.01.2016г., ••• е нарушил личните права на ищеца, като е издал цитираната заповед без да иска обяснение от него и без да провери всички факти и обстоятелства и да събере всички доказателства. Счита, че за да бъде реализирана тази специална имуществена отговорност, трябва да са осъществени, както вредоносните действия на управителя спрямо ответника, така й да е издадена мотивирана заповед за възстановяване на сумата или за нейното задържане. Правото на ответника да търси имуществените последици от неизпълнение на управленското задължение при т.нар. управленски деликт, се осъществява при кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие, както на активно поведение, така и въздържане от действия при съществуващо задължение да извърши такива, от които е настъпила вреда /претърпяна щета или пропусната полза/ на дружеството; да е налице причинна връзка между вредата и поведението на управителя и негова вина, а също и да е издадена мотивирана заповед. В тази връзка и предвид подробно изложените по-горе съображения счита, че в конкретния случай, не са налице елементите от фактическия състав за реализиране на отговорността му и ответната страна неоснователно е задържала уговорената в чл. 16 от ДУ № 18/28.06.2011г. и внесена от него гаранция за качествено изпълнение на договора в размер на 1064, 00 лв. Твърди, че от управленската му дейност няма настъпили вреди в патримониума на ответника •••-•••. Моли ответника •••- ••• да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1064.00 лв, представляваща задържана гаранция по договор за управление № 18/28.06.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва върху задържаната сума в размер на 248, 17лв.(за период от 23.09.13г. до 08.01.16г.), както и направените съдебно-деловодни разноски. В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че внесената от ищеца инж. Я.П. гаранция в размер на 1064.00 лв. е задържана въз основа на Заповед № РД13-2/08.01.2016г. на •••, издадена след извършен одит на ТП ••• за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. Твърди, че съгласно цитираната заповед инж. Я.П., действайки в качеството си на •••на •••, със своите действия и/или бездействия, е причинил вреди на териториалното поделение в размер на 3065.34 лв. Твърди, че действията/бездействията на ищеца, довели до вреди в посочения размер, са подробно описани в точки 1 и 3 от цитираната по-горе заповед. Твърди, че 1. Инж. Я.П. е увеличил неоснователно разходите за средства за работна заплата със сума в размер на 2900.00 лв., изплащайки на служители на ••• награди за изпълнение на възложени задачи, без да е налице заповед на •••, в която да е определен размера и вида на наградите, и в нарушение на действащото законодателство, с което е нанесъл вреда на ТП •••. Твърди, че със свои Заповеди №№ 41/18.03.2013г., 68/27.05.2013г. и 102/27.08.2013г., инж. П. в качеството си на •••на •••, е наредил изплащането на парични награди на изрично посочени свои служители, като определените средства са за сметка на •••. Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ••• и неговите териториални поделения, за изпълнение на възложени задачи от дейността на •••, ДГС/ДЛС се определят персонални парични и предметни награди, като размера и видът на наградите се определя със заповед на ••• в рамките на наличните средства. Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ••• и неговите териториални поделения са утвърдени със Заповед №240/21.12.2012г. на ••• и действат и към настоящия момент. Твърди, че определяйки еднолично наградите на своите служители и не съобразявайки се с цитираните вътрешни правила, инж. Я.П. е допуснал неоснователно и незаконосъобразно увеличение на разходите на стопанството за 2013г. Твърди, че •••на ••• ••• не е запознат с определените от •••на ••• награди, наредени с горецитираните заповеди, нито пък е издавал своя заповед за определяне на техния вид и размер, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ••• и неговите териториални поделения. Твърди, че независимо от финансовия резултат на •••, постигнатите икономии и реализираната печалба, редът за поощряване на служителите на стопанството е точно разписан. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 13, ал. 7 от БКТД 2013-2014, не само не противоречи на ВПРЗ, а изрично препраща към него - „За изпълнение на важни задачи от дейността на ДП, ДГС и ДЛС могат да се определят в рамките на средствата за работна заплата парични награди или стойността на предметните награди на основание КТД и ВПРЗ". Твърди, че с горепосочените си действия/бездействия е допуснал нарушения на чл. 172, ал. 1, т. 2, т. б и т. 10 от Закона за горите;