Решение № 160 от 2.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 541/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Зам.директора на ТД на Митница – Русе чрез пълномощника му -юрк.Т. Ш. срещу Решение № 305/24.10.2025 г. постановено по АНД № 865 по описа на Районен съд - Ловеч, е което е отменено Наказателно постановление № 2028/2021 г., издадено от Р. П. И. – Заместник директор на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“. С процесното НП на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС, чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС във връзка с чл.53 от ЗАНН, е наложено по реда на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на ЕТ“Гириди-Георги Митев“, [ЕИК] за извършено нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението акцизни стоки - 63 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем съответно 45.8% vol при 20 градуса по целзии, годен за консумация в 6 броя пластмасови туби и 416 литра „тежко масло“ – „газьол“, съдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,0001% и 26 броя туби, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверящ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като предмета на нарушение се намира на съхранение в Териториална дирекция Митница Русе, МП Пристанище Свищов, като на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС е лишен от право да държи акцизни стоки по чл.2, т.1 и т.3 от ЗАДС – алкохол, алкохолни продукти и енергийни продукти в обекта, където е установено нарушението – автосервиз, находящ се в [населено място], [улица], за срок от един месец. С обжалваното пред касационната инстанция решение е прекратено административнонаказателното производство по делото и е осъден ответника (касатор в настоящото производство) да заплати на жалбоподателя ЕТ“Гириди-Георги Митев“, [ЕИК], направените по делото разноски в общ размер 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, от които 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство и 1 500 лева, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същото решение е осъден Заместник-директор на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“ да заплати по сметка на Районен съд-гр.Ловеч сумата в размер на 200 (двеста) лева за назначената по делото съдебно счетоводна експертиза. В касационната жалбата се релевират доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че неправилно районният съд е преценил, че в случая е изтекла абсолютната давност за административнонаказателното преследване на основание чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК. Излагат се аргументи, че неоснователното забавяне на разглеждането на делото се дължи изцяло на съда, поради което се е стигнало да поставяне на нарушителя в по-благоприятно положение и не е реализирана административнонаказателната му отговорност, каквото не била целта на закона за решаване на делата в разумни срокове. На следващо място в жалбата се развиват съображения, че неоснователно РС – Ловеч е отменил НП и в частта на отнемането на стоките –предмет на нарушението. В заключение в жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е определил и размера на адвокатското възнаграждение, което е присъдил. В съдебното заседание, проведено по делото, касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда са депозирани писмени бележки с вх. № 141/16.01.2026 г. от юрк.Ш. по хода и по същество на делото. Ответникът – ЕТ“Гириди-Георги Митев“ се представлява от пълномощника си -адв.И., който оспорва касационната жалба по аргументите, подробно развити в представения писмен отговор. Отправя молба към съда да потвърди обжалваното решение на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно. При такъв изход на правния спор претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В съответствие с чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оспореното решение РС – Ловеч е отменил наказателното постановление, поради изтекла погасителна давност, без да разгледа спора по същество. Съдът е приел, че нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател е извършено на 22.04.2021 г., като от тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. С издаването на наказателното постановление на 03.09.2021 год. давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 22.10.2025 год. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 от НК. Ето защо, съдът е приел, че е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено административнонакзателно преследване, поради което е отменил издаденото наказателно постановление и е прекратил производството. Настоящият касационен състав споделя решаващия правен извод на Районен съд – Ловеч за отмяна на НП, поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността и тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект, създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Безспорно е установено по делото датата на извършване на нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС, а именно 22.04.2021 г., от която дата е започнала да тече и давността. Наказателното постановление е издадено на 03.09.2021 г. и е било връчено на жалбоподателя, който го е обжалвал пред районния съд, поради което не е налице влязъл в сила акт и административното производство все още е висящо. Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила. В случая в административнонаказателното производство е приложима разпоредбата на чл.80, ал.1, т. 5 от НК по аргумент на по–силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по–висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по–силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по –нисък интензитет на обществена опасност, каквито са административните нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал. 3 от НК се следи само, когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл.80, ал.1 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, предвид изричното препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. С оглед вида на наложените в случая наказания, приложима е именно хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието, което в конкретния случай е – 22.04.2021 година. След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление трябва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде прекратено, без да се обсъждат релевантните за изхода на спора въпроси. На следващо място, настоящият съдебен състав не може да сподели изводът на решаващия състав от РС – Ловеч, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено и в частта му, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението - описаните акцизни стоки. Както правилно е посочено в касационната жалба, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК, според която независимо от административнонаказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушение, притежаването на които е забранено. Държането на посочените стоки е неправомерно, поради което съдът намира, че независимо от отмяната на атакуваното наказателно постановление, в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Наред с това разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ЗАДС изрично предвижда в случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 112а, ал. 3 и 4, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 - 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2, чл. 123в и чл. 126, ал. 1 и 2 както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Ето защо, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено, а наказателното постановление да се потвърди в тази си част, като правилно и законосъобразно. На последно място, по въпроса за присъдените от РС – Ловеч разноски в полза на жалбоподателя касационната инстанция намира следното: ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени случаите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо място - когато е налице отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен– чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление е отменено, но не като незаконосъобразно. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание– чл. 143, ал. 2 от АПК. Тази хипотеза също не е налице в случая. Наказателното постановление не е оттеглено. Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на производството, като в случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, а поради изтекла абсолютна давност. Горното води до извод за неприложимост на нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, която съдът е съобразил при постановяването на своя съдебен акт, без да го посочва изрично в решението си. При постановяването на решението в частта за разноските районният съд не е взел предвид обстоятелството, че абсолютната давност не е изтекла в хода на административното производство, а в рамките на съдебното такова. Разноски следва да се възлагат на административнонаказващия орган, само при установени от въззивната инстанция допуснати от него нарушения при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до неспазване на сроковете в административното производство, в резултат на което да са засегнати правата на жалбоподателя. В подадената жалба пред РС-Ловеч, като основание за отмяна не е посочено неспазване на срокове в административното производство, а незаконосъобразност на обжалавното НП. В случая съдът е възложил разноски на касационният жалбоподател, но не е съобразил, че отмяната на наказателното постановление е поради изтичане на абсолютната погасителна давност, без да е разгледан спора по същество ,доколкото след изтичане на давностният срок не е допустимо неговото разглеждане. Към датата на произнасяне от районния съд обаче е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което е наложило отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН, без да се разглежда спора по същество. Следва да се съобрази, че абсолютната давност е материалноправен институт и след нейното изтичане държавата губи правото си да преследва нарушителя. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. Поради това, след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество. Съдът при възлагане на направените разноски във въззивното производство, е следвало да съобрази, че наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, за да ги присъди в тежест на АНО, а поради изтекла абсолютна погасителна давност за административно наказателно преследване по отношение на евентуалния нарушител. Ето защо решението в обжалваната част относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено. При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски по съразмерност. Такива обаче не са претендирани от страна на касатора, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Ответникът чрез процесуалния си представител -адв.И. претендира присъждане на разноски в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане. Съдът намира, че в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева или 383.47 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр.чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Ловешки административен съд, I касационен състав