Решение № 1 от 7.1.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 315/2025 г.

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Варна и жалби от процесуалния представител на подс.Г. К. Ж.-адв.П. Н.; от защитника на подс.К. Н. Ж.-адв.П. Н.; от адв.П. В.-защитник на подс.Д. Д. и от защитника на подс.М. С.-адв. А. А. против присъда №36 от 20.05.2025г. по НОХД №69 по описа за 2025г. на Окръжен съд гр.Варна.

С атакувания съдебен акт :

1.Подс.Г. К. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпления, както следва: по чл.210, ал.1 т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, като е ОПРАВДАН да е извършил

деянието при условията на чл.20, ал.2 от НК; престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1 , вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 3500,00 лева.; престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2 т.8, вр. с чл.20 ,ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 5000,00 лева; престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ

МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000,00 /пет хиляди/лева в полза на Държавата.

2.Подс.К. Н. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпления както следва: по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ

МЕСЕЦА; престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26 ал.1, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като е ОПРАВДАВАН да е извършил деянието при условията на чл.20, ал.2 от НК; престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 3500,00 лева; престъпление по чл.214, ал.2 т.1 вр. с ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,

както и наказание ГЛОБА в размер на 5000,00 лева.; престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 4200,00 лева.; престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените наказания, като е ОПРЕДЕЛИЛ да изтърпи найтежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/лева в полза на Държавата. На основание чл.25,ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено ОБЩО наказание по настоящото дело и по НОХД № 3497/2022г. по описа на РС– Пловдив в размер на най-тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД №1942/2021 г. на Специализирания наказателен съд в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

3.Подсъдимият М. М. С. е признат за виновен в извършване на престъпления както следва: по чл.210, ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26 ал.1, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, като е ОПРАВДАН да е извършил

деянието при условията на чл.20, ал.2 от НК; престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 3500,00 лева; престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 4200,00 лева.; престъпление по чл.321,ал.З, пр.2, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,

при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 4200,00 /четири хиляди и двеста/ лева в полза на Държавата.

4.Подсъдимият Д. С. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления както следва: престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА; престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като е

ОПРАВДАН да е извършил деянието при условията на чл.20 ал.2 от НК; престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.8, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000,00 лева.; престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е ГРУПИРАЛ така наложените наказания, като е ОПРЕДЕЛИЛ да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, както и наказание ГЛОБА в размер на 5000,00 /пет хиляди/лева в полза на Държавата.

С присъдата подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. И М. М. С. са осъдени да заплатят на Н. Г. Н. ЕГН •••••••••• и К. В. Г., ЕГН ••••••••••, сумата от 32 800 /тридесет и две хиляди и осемстотин/ лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.210, ал.1 т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно с дължимата лихва до окончателното й изплащане; подс.К. Н. Ж. И Д. С. Д. са осъдени да заплатят на Н. Д. Д., ЕГН ••••••••••, сума в размер на 3000 /три хиляди/ лева, представляващ обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК; подсъдимите Г. К. Ж. И К. Н. Ж. са осъдени да заплатят солидарно на Н. П. К., ЕГН ••••••••••, сумата от 27 000 /двадесет и седем хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, лихва в размер на 6220,15 лева, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът се е разпоредил за направените разноски и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове.

В протеста и мотивите към него се излагат съображения за неправилност на постановената присъда в частта й, досежно неприлагането на чл.24 от НК. Счита се, че са налице предпоставките за увеличаване на определеното общо наказание по съображения, изложени пред първоинстанционния съд. Предлага се изменение на присъдата, с приложение на чл.24 от НК и увеличаване на определеното общо наказание по отношение на четиримата подсъдими.

С жалбите на подс.Г. Ж. и подс.К. Ж. се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Депозирани са и допълнителни съображения към наведените основания. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска нейното изменение, с намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Подс.Д. Д. счита обжалвания акт за неправилен, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата с намаляване размера на всяко едно от наложените наказания към законовия минимум, като определеното общо наказание бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК.

С жалбата на подс.М. С. се оспорва правилността на присъдата. Иска се в условията на алтернативност: отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения на ДП; отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия; намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание протеста се поддържа изцяло от представителя на апелативна прокуратура. Излагат се съображения за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

Въззивниците лично и чрез защитника си–адв.Я., поддържат жалбите изцяло на посочените основания и оспорват протеста.

В личната си защита и последна дума подсъдимият К.Ж. заявява, че няма какво да допълни към защитата и иска делото да се гледа отначало.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Г.Ж. заявява, че няма какво да допълни и иска да се върне делото.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Д. заявява, че няма какво да допълни и иска това, което искат адвокатите.

В личната си защита и последна дума подсъдимият С. заявява, че няма какво да допълни към защитата и иска делото да се върне.

Поради наличие на възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване на наказателното производство и вземане на решение за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 от НПК, тези доводи следва да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като евентуалното наличие на същите би предопределило отмяната на атакувания съдебен акт.

Настоящият състав намира, че твърденията за нарушения при предявяване на разследването са несъстоятелни.

По отношение на подс.Д. такова възражение е било отправено и пред първоинстанционния съд, на което същия е отговорил мотивирано и законосъобразно. Съображенията, с които е отхвърлен този довод, следва да бъдат споделени от настоящия състав, поради коeто не е необходимо да бъдат излагани отново.

Правилно съдът е аргументирал своя извод с посоченото в Решение на Съда на Европейския съюз от 5 юни 2018г. по дело С-612/2015г., че правото на Съюза и по-специално чл.7&3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство допуска да бъде предоставен достъп до материалите по делото и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди да започне разглеждането на обвинението по същество и преди началото на пренията пред него. Единственото условие в тази хипотеза е да бъдат взети всички необходими мерки, за да се гарантират правото на защита и справедливия процес. Това изискване е било спазено, като още с акта си за насрочване на разпоредително заседание съдията докладчик е указал на подсъдимия неговите права, вкл. да се запознава с обвинението и събраните доказателства, както и обстоятелството, че материалите по делото са на разположение на страните по делото. В този смисъл, допуснатото нарушение при предявяване на материалите по делото на подс.Д. в отсъствие на неговия защитник, не се преценява като съществено.

По отношение на подс.К. Ж. предявяване на материалите по делото е започнало на 07.01.2025г., в присъствие на неговия защитник-адв.П. Н.. Действително подсъдимия е заявил, че има болки в окото, поради което не е в състояние да чете в този момент. На Ж. е било предложено да му бъдат прочетени и разяснени материалите по делото, на което същия е отказал, като е заявил, че иска лично да ги прочете. Процесът по предявяване е продължил на 08.01.2025г., когато подсъдимия лично и в присъствие на неговия защитник се е запознал с материалите за времето от 13,56ч. до 16,40ч., което е продължило и на следващия ден-09.01.2025г./вж л.297,т.14 от ДП/. Защитникът е направил доказателствени искания, това е сторил и самият подсъдим.

В този смисъл, възражението на адв.Я. за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо е в непредоставяне на възможност на подсъдимия да се запознае с материалите по делото се преценява като неоснователно. По отношение на подс.Ж. важи и изложеното по-горе за подс.Д..

ВстъпИ.т в процеса пред въззивната инстанция защитник на подс.Г. Ж. и подс.К. Ж.-адв.Я. в депозирани допълнителни съображения към въззивната жалба застъпва и още едно процесуално нарушение. Същото е свързано с липса на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Твърди се, че самопризнанията на двамата подсъдимите не се подкрепят от доказателствата по делото. Това възражение се споделя и от останалите защитници в процеса.

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК. Няма спор, че проведената диференцирана процедура не освобождава съда от задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и направеното от подсъдимите самопризнание, съдът е длъжен да направи съпоставка дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след това да изложи своите правни изводи.

В разпоредителното заседание, проведено на 17.04.2025г. подсъдимите и техните защитници не са заявили желание за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност чл.371,т.2 от НПК. Това са сторили с изрични молби след проведеното заседание, преди даване на ход по делото по общия ред. Молбите са били докладвани в открито съдебно заседание на 23.05.2025г. Съдът е разяснил на подсъдимите правата им по НПК и процедурата по чл.371,т.2 от НПК, като същите са заявили, че разбират правата си и са съгласни делото да бъде разгледано по този ред.

Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти. С определение по чл.372,ал.4 от НПК, след като е взел предвид изявленията на подсъдимите, с които признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е преценил, че са налице предпоставките на чл.372,ал.4 от НПК, а именно, че самопризнанията се подкрепят от събраните в ДП доказателства съдът е приел, че делото следва да протече по диференцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК.

Първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Законът и съдебната практика са категорични, че за законосъобразно проведена процедура по чл.373,т.2 от НПК са необходими следните три предпоставки: подсъдимият да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което трябва да направи чрез свободно волеизявление; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите факти и на последно, но не по важност място, самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Именно последното се оспорва от защитата на четиримата подсъдими.

„ Липсата на което и да било от тези условия би довела до незаконосъобразна процедура, ако е допуснато и проведено съкратено съдебно следствие с признание на фактите, като в този случай нарушението следва да се прецени като съществено и да обоснове отмяна на постановения съдебен акт. За подсъдимия е налице не право, а правна възможност да поиска делото да протече по реда на обсъжданата диференцирана процедура, като за нейното законосъобразно провеждане е необходимо не само изявлението на подсъдимото лице за признаване на фактите по обвинението, но и преценката на решаващия орган за доказателствена подкрепеност на тези факти. Изискването за подкрепеност на направеното от подсъдимото лице признание на фактите по обвинението е условие, без което не може да се проведе законосъобразно съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и тази процедура е недопустима, ако даже и част от обвинителните факти са доказателствено необезпечени. Ако събраните на досъдебното производство доказателствени материали са противоречиви или не подкрепят изложената фактология, макар и само в определена част, е налице пречка за провеждане на диференцирана процедура“/вж Решение №185 от 07.02.2019г. по н.д. №956/2018г. трето н.о. на ВКС/.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционния съд е постановил своето определение по чл.372,ал.4 от НПК, като е провел дължимата задълбочена оценка относно обосноваността на самопризнанията на четиримата подсъдими, отчитайки липсата на съществени противоречия и празноти в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираните престъпления и авторството им, което е предпоставка за разглеждане на делото по общия ред, при съблюдаване предписанията на чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК. Съдът не е пренебрегнал задължителните указания, залегнали в ТР-1-2009-ОСНК, а именно, че до осъждането на подсъдимите не може да се достигне само въз основа на техните самопризнания.

Няма спор, че решението за предварително изслушване с последващо съкратено съдено следствие е израз на правомощие на съда. Последното е ограничено от закона, чрез посочване на критериите, от които трябва да се ръководи компетентния орган при произнасянето по този въпрос. Действително е недопустимо провеждането на съкратено съдебно следствие, когато след запознаване с материалите по делото съдът приеме, че събраните на ДП доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието. В такива случаи за разкриване на обективната истина е нужно делото да се разгледа по общия ред/вж ТР-1-2009-ОСНК/.

Няма спор, че от ТР е изведено принципното положение, че разпоредбата на чл.372, ал.4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.

При фактическия анализ и юридическата оценка на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани по-строги критерии и предявявани повисоки изисквания от установените в теорията и практиката по отношение на правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на обвинението в пределите на съдебно производство по общия ред. При констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл.13,14 и 107 от НПК/ВЖ ТР№1/2009г./.

В конкретния случай, настоящият състав намира, че преценката на първоинстанционния съд, за пристъпване на разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК, е правилна.

Тъй като защитата е изложила конкретни аргументи за несъставомерност по отделните деяния, съдът ще се спре подробно при оценка на доказателствата.

Няма спор, че в провежданата диференцирана процедура допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели обаче, могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

За времето от 15.09.2019г. до 15.05.2024г. подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж., М. М. С. и Д. С. Д. участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел- да извършват измами и изнудвания, чрез които противозаконно да получават имотни облаги. Групата била с изразена структура и разпределение на задачите между участниците в нея, без да има определен ръководител. В организираната престъпна група, четиримата подсъдими извършвали користни престъпления по следния механизъм: Под предлог, че ще осъществяват строителна дейност- изграждане и ремонт на покриви и други строително-монтажни работи, подсъдимите въвеждали в заблуждение физически лица, че са добри специалисти в областта на строителството, че ще извършат качествено изграждане, или ремонт на съответния строителен обект, с влагане на всички необходими нови материали, в кратки срокове, при изгодни цени, че притежават необходимата квалификация, че имат нужната техническа и кадрова обезпеченост, както и поддържали тия заблуждения у пострадалите, с цел да набавят за себе си имотна облага. На практика подсъдимите нямали намерение да изпълнят в пълен обем строителномонтажните работи, качествено и в кратък срок, нито да вложат всички необходими нови материали. По отношение на първоначално предложените от тях ниски цени, намерението на подсъдимите било след започване на строително-монтажната дейност да поискат от пострадалите по-големи суми, които значително да надвишават стойността на реално вложените материали и положения труд. На следващо място, подсъдимите нямали строително образование, нужната квалификация, техническа и кадрова обезпеченост, за да извършат строително-монтажните и ремонтните дейности качествено и в съответствие с техническите изисквания за такъв вид дейност. След започване на строителните работи, подсъдимите въвеждали пострадалите в заблуждение и го поддържали относно стойността и качеството на извършените строително-монтажни работи и вложените материали, като искали да им се заплатят суми, които били значително по- големи от действителната стойност на вложените материали и труда, необходими за извършването на строителните работи.

За да привлекат вниманието на потенциалните жертви на престъпленията, първоначално подсъдимите поставяли хартиени обяви на различни обществени места, съдържащи информация, че извършват ремонтни дейности с посочен телефон за връзка. На някои от обявите, оформени като брошури, било изписано и името на фирмата- „Ж. СТРОЙ 20" ЕООД. Друг начин за намиране на клиенти било публикуването на обяви в интернет. Характерно за измамливия подход на подсъдимите било да започват строителни дейности много бързо, дори преди постигане на окончателна уговорка, за да убедят пострадалите, че са сериозни в намеренията си и че ще приключат в кратък срок ремонта. Подсъдимите били много убедителни и по всякакъв начин се опитвали да създадат впечатление у пострадалите, че са много добри специалисти в областта на строителството, че фирмата им е солидна и с големи възможности, че работят много бързо и качествено и че други хора били останали много доволни от работата им. Впоследствие започвали умишлено да бавят работния процес, или изобщо да не отиват на работа, с цел пострадалите да им заплатят още пари. След като пострадалите платели поредната искана сума, подсъдимите отново организирали извършването на ремонта за известно време, след което отново бавели или спирали строителството. Този подход се прилагал многократно от подсъдимите до получаване на суми, многократно надвишаващи реалната стойност на вложените в ремонта материали и труд. След като пострадалите заплатели първоначално уговорената цена, подсъдимите продължавали многократно да им искат още пари, под предлог за закупуване на материали, или извършване на строително-монтажни дейности, от които на практика нямало необходимост. Друг способ да измамят пострадалите бил да ги въвеждат в заблуждение относно площта на покривите, която следвало да се ремонтира, като по този начин претендирали за заплащане от пострадалите на нереално завишена стойност на труда и вложените материали. В същото време подсъдимите не предоставяли на пострадалите лица писмени документи: разписки, касови бонове, фактури или други документи, от които да е видно реално какви материали и откъде са закупили, нови или употребявани са същите, нито давали каквито и да са оправдателни документи за парите, които получавали от пострадалите. В редките случаи, когато бил създаден документ, отразяващ предоставяне на парични средства от пострадалите на подсъдимите, впоследствие бил унищожаван от последните. По този начин, подсъдимите предварително създавали условия да не може да бъде установено и доказано какви точно материали са закупили, каква точно работа е била извършена и какви суми са им били изплатени от пострадалите. На следващо място, в някои случаи подсъдимите се представяли и с чужди имена, за да скрият истинската си самоличност. За да са сигурни, че ще получат от пострадалите пари, подсъдимите настоявали лично да ги придружават до банки, или банкомати, докато не получели паричните суми. В повече от случаите, след като получели значителна сума пари от пострадалите, подсъдимите започвали да се крият и да не отговарят на телефонните обаждания. В случай на отказ от пострадалите да им изплатят поисканите от тях по- големи парични суми, подсъдимите започвали да ги изнудват. С цел да принудят пострадалите да им заплатят исканите от тях пари, респективно- да набавят за себе си по лесен и незаконен начин имотна облага, подсъдимите ги заплашвали с насилие и увреждане на имуществото им. Понякога отправяли директно формулирани словесни заплахи, в други случаи заплашвали пострадалите с фактически действия, а в част от случаите, с цялостното си поведение създавали обстановка, застрашаваща живота и здравето на пострадалите и тяхното имущество, като настройвали наетите от тях работници против пострадалите. Тъй като последните не били наясно с престъпния замисъл на подсъдимите, започвали да се държат агресивно спрямо пострадалите, като по този начин неволно подпомагали четиримата подсъдими в осъществяване на престъпните им намерения. С действията си, подсъдимите принуждавали част от пострадалите да се подчинят на волята им и да им заплатят исканите от тях суми, като разпокривали покривите, където следвало да извършват ремонтни дейности, в някои случаи под предлог, че трябва да се извърши определена дейност, от която реално нямало нужда. Притиснати от обстоятелствата, че покривът на къщата им е разпокрит и че при последващи валежи ще настъпят вреди за имуществото им, пострадалите се принуждавали да платят на подсъдимите исканите от тях парични суми. В някои случаи подсъдимите успявали да принудят пострадалите, противно на волята им, да им заплатят исканите от тях по-високи парични суми, като ги принуждавали да сторят това чрез заплашване.

Четиримата подсъдими участвали в организираната престъпна група в периода от 15.09.2019г. до 15.05.2024г., когато били задържани от органите на полицията. В изпълнение на решението на организираната престъпна група да вършат престъпления с користна цел, по описания механизъм, за посочения период подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж., М. М. С. И Д. С. Д., в различно съучастие помежду си, като извършители, осъществили следните престъпления от общ характер:

1. На 15.09.2019г. преди обед, пострадалият Н. Д. Д. отишъл в имот, находящ се в местност „Боровец-Юг" в гр.Варна, ул.„Виктория" №28. Имотът представлявал дворно място от 600 кв.м., с поставен в него метален фургон и бил собственост на пострадалия Н. Д. и сестра му– св.Петя Д.а М.ва. Около обед, докато Д. се намирал на двора, към него се приближил подсъдимият К. Н. Ж. и го заговорил, като попитал Д. дали искал да му направи навес пред фургона. Подсъдимият К. Ж. се представил на св.Д. с името „Н.", като казал, че бил строител на частни начала и имал бригада, с която извършвал различни строителни дейности. Подсъдимият обяснил на Д. своите виждания за изграждане на навес, като добавил, че след това ще санира и самия фургон, като постави изолация и битумни керемиди. Стойността на санирането заедно с изграждането на навеса било определено на 400 лева. В проведения разговор подс.Ж. попитал пострадалия Д. какво смятал да прави с мястото си. Последният споделил, че имал намерение да направи лятна кухня, като показал мястото, но не направил уговорка с подсъдимия за нейното изграждането. Св.Д. обяснил на подсъдимия К. Ж., че първо трябва да говори с някой от домакинството си за извършване на тези дейности и поискал за връзка телефонен номер от подсъдимия. Последният не му предоставил телефонен номер и си тръгнал, като след няколко минути се върнал при пострадалия Д. и му казал „Дай бе, дай да го направим". Тъй като посочената сума била преценена от свидетеля като ниска, Н. Д. се обадил по телефона на сестра си Петя Д.а М.ва и й обяснил, че един мъж му предложил изграждане на навес пред фургона, изолация и поставяне на битумни керемиди, като трудът и строителните материали щели да струват общо 400лева. Свидетелката Петя М.ва се съгласила и пострадалият Д. казал на подсъдимия К. Ж., че е съгласен да започнат работа за уговорената цена от 400 лева. Подсъдимият К. Ж. уверил Д., че щели да свършат цялата работа за три дни и си тръгнал. Малко след това, подс.К. Ж. се върнал и разтоварил дървени греди, като подал на пострадалия Д. листче с написан на него мобилен телефонен номер ••••••••••. На 16.09.2019г., подс.К. Ж. се обадил по телефона на постр.Д. и му предложил да отиде в имота си, да види какво е направено и дали му харесва. Д. отишъл в имота и заварил там подсъдимия К. Ж. и още двама мъже, неустановени по делото. Същият видял няколко дървени греди поставени върху бетонни стъпки. На 17.09.2019г. Н. Д. отново отишъл до описания по-горе имот, заедно със сина си- св.Д. Н.ев Д.. Видял, че имало поставени още греди, като било започнато тяхното свързване. На 18.09.2019г. до имота отишъл само синът на пострадалия Д.-св.Д. Н.ев Д.. Той съобщил на баща си, че работниците не са на мястото. Н. Д. помолил сина си да направи снимки, за да види какво било свършено. Когато ги видял, пострадалия разбрал, че не е бил полаган повече труд. На 19.09.2019г., подс.К. Ж. се обадил по телефона на постр.Н. Д. и настоял да отиде до имота си. Когато отишъл до имота си в местност „Боровец-Юг" в гр.Варна, ул.„Виктория" №28, св.Н. Д. заварил там подсъдимия К. Ж. и същите двамата мъже, с които подсъдимият Ж. идвал предходните дни. Там бил и подс.Д. С. Д., който се представил с имената Д. Д. и заявил, че бил технически ръководител на бригадата. Подс.Д. казал на постр.Д., че трябвало да подпишат договор за извършването на цялата услуга, по причина, че били фирма и за да нямат проблеми със съседите, докато работят. Д. се съгласил и подс.Д. извадил бланка и започнал да пише. Д. поискал да бъде извършено измерване, при което подсъдимият Д. измерил разстояние от 70метра. Подсъдимият Д. записал в договора сумата от 100лева за квадратен метър. Св.Д. попитал дали стойността на уговорено възлиза на 7000 лева, при което подсъдимият Д. потвърдил. Тогава св.Д. казал на подсъдимия Д., че всъщност с „Н." /подсъдимият К. Ж./ имали уговорка за общо 400лева. Н. Д. поискал от подсъдимия К. Ж. да потвърди, че са се уговорили за 400лева, но подсъдимият Ж. не потвърдил думите му. При това положение, постр.Д. казал, че не желае да продължават работа, като отказал да подпише договора. Подсъдимите Д. и Ж. започвали да викат, че са работили и че искат да им плати и подс.Д. скъсал документа, който започнал да пише. Н. Д. помолил да посочат цена за закупените материали и положения до момента труд. Подс.Д. казал, че искат 6000- 7000 лева. Д. изразил несъгласие, като казал, че направеното не струва толкова и не можел да даде толкова пари. Подс.Д. се съгласил вместо 7000 лева пострадалият да му даде 3000 лева, но Д. обяснил, че сумата е голяма и не може да я плати, защото банките работят до 17.00ч., а вече било около 17.30 - 18.00ч. Тогава подсъдимият К. Ж. му казал „Взимаш 3000 лева и ги даваш на тези", като посочил двамата работници, които били с него и с подс.Д. казал, че не разполагал с такава сума, но подс.Д. го попитал с коя банка работел и като разбрал от Д., че това било „Сосиете Женерал Експресбанк"АД, обяснил на пострадалия, че имало клон на тази банка, който работел до 18.00ч. Подс.Д. казал на Д. да плати и щели да се махнат. Пострадалият Д. се видял принуден да плати исканата му сума, тъй като не желаел да има неприятности с подсъдимите и другите двама мъже. Н. Д. отишъл с автомобила си до клона на "Сосиете Женерал Експресбанк"АД, като бил придружен от двамата работници, които се движели с друг автомобил. Д. изтеглил сумата от 3000лева, които предал на двамата работници. Последните взели парите, преброили ги и си тръгнали. Д. не получил документ за платената от него сума. След около два дни, постр.Н. Д. се обадил по телефона на подсъдимия К. Ж. и му казал да си довършат работата, като уточнил, че дадената от него сума от 3000лева била голяма „за едни голи дъски". Подс.К. Ж. започнал да говори несвързано, като не признавал, че вече са взели пари от Д.. Тогава пострадалия Д. разбрал, че е бил измамен и затворил телефона. По-късно подал жалба за случилото се в полицията. Извършената по делото строителнотехническа оценителна експертиза установила, че за изграждането на навес пред фургон в дворното място на пострадалия Н. Д. Д., находящо се в местност „Боровец Юг" в гр.Варна, ул.„Виктория" № 28, били вложени материали и труд на обща стойност 960 лева, по цени към месец септември 2019г. От заключението на извършената в хода на разследването комплексна строително-техническа и оценителна експертиза е видно, че извършените в имота на Н. Д. Д. и Петя Д.а М.ва, находящ се в местност „Боровец-Юг" в гр.Варна, ул.„Виктория" № 28, строително- монтажни работи не са били извършени качествено.

С описаните по-горе действия, подсъдимите въвели в заблуждение пострадалия Н. Д. Д., че са добри специалисти в областта на строителството, че ще извършат качествено строително-монтажните работи, с влагане на всички необходими нови материали, в кратки срокове, при изгодни цени, че притежават необходимата квалификация, че имат нужната техническа и кадрова обезпеченост. Пострадалото лице било заблудено и досежно стойността на вложените материали и труд. Подсъдимите поддържали тия заблуждения у пострадалия, с цел да набавят за себе си и за всички членове на организираната престъпна група имотна облага, след като извършили некачествено, в нарушение на нормативните изисквания и не в пълен обем строителните работи. По този начин подсъдимите К. Н. Ж. и Д. С. Д. причинили на пострадалия Н. Д. Д. имотна вреда в размер на 3000лева.

2.През лятото на 2021г. свидетелите А. Т. Ч. и М. Г. Ч. решили да направят ремонт на покрива на къщата, в която живеели и на която св.Ч. била собственик на етаж. Къщата се намирала на адрес - гр.Варна, ул. „Прилеп" № 52а. А. Ч. научила от своя колежка телефонния номер на човек, който се занимавал с ремонти на покриви и в началото на месец юли 2021г. му се обадила по телефона. На 10.07.2024г. в дома на свидетелите А. Т. Ч. и М. Г. Ч. дошли подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С., като и двамата се представили с имена „Г.". Свидетелите и двамата подсъдими се качили в таванското помещение. Подсъдимите огледали покрива и казали, че ще се заемат с ремонта, като щели да премахнат изцяло стария покрив до плоча и щели да изградят нова покривна конструкция с нови керемиди. Подсъдимите Г. Ж. и М. С. предложили цената на ремонта да бъде по 80лева на квадратен метър. Свидетелите А. и М. Ч. се съгласили с предложената цена и още на същата дата-10.07.2024г. св.А. Ч. и подс.Г. К. Ж. подписали договор за строителноремонтни дейности, в който било вписано, че срокът за изпълнение на работата бил 20 календарни дни от подписването на договора. Подс.Г. Ж. се представил като собственик на фирма „Ж. СТРОЙ 20" ЕООД, която била вписана в договора като „ИЗПЪЛНИТЕЛ". Св.А. Ч. няколкократно попитала двамата подсъдими дали цената няма да се изменя и всеки път подсъдимите потвърждавали, че цената е твърда, а именно 80 лева на квадратен метър, което включвало труд и материали за изцяло нов покрив. Подсъдимите Г. Ж. и М. С. заявили на семейство Ч., че нямало нужда да дават предварително пари, тъй като подсъдимите имали всички материали, а свидетелите щели да платят впоследствие. Двамата подсъдими били много убедителни в тези свои твърдения, като демонстрирали, че разбират от строително-монтажни работи, държали се вежливо и приятелски. На 13.07.2021г. подс.М. М. С. отишъл с няколко работника в къщата на семейство Ч. и започнали да събарят стария покрив. Подс.С. не работел, а надзиравал работата, като се представял за бригадир. Сред работниците в бригадата бил и подс.К. Н. Ж., който също се изявявал като организатор и демонстрирал, че е вещ в строителните работи. След края на работния ден, подс.М. М. С. поискал от пострадалите сумата от 2000 лева, за да плати на работниците, за такса за камионите с отпадъци и други разходи. Постр.М. Ч. дал на подсъдимия С. 2000 лева. През следващите дни подсъдимите и работниците съборили покрива и изнесли боклуците. В един от следващите дни вечерта, постр.М. Ч. се прибрал след работа и заварил в дома си подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С.. Те му съобщили, че цената за ремонта на покрива от 80лева на квадратен метър се променяла на 165лева на квадратен метър. Постр.Ч. попитал защо е тази двойна промяна и то на фаза съборен покрив, останал на гола плоча, когато нищо не можел да направи. Подс.Ж. и С. започнали да му обясняват, че в цената от 80лева не се включвало двойна скара от летви, каквато би следвало да се полага по принцип и да влиза в общата цена. Освен това казали, че смяната на носещата покривна конструкция /хоризонтални и вертикални греди/ била с цена 35лева на квадратен метър, въпреки че тя трябвало да влиза в първоначално уговорената цена от 80лева на квадратен метър. Подсъдимите добавили също, че трябвало да се изгради бетонов пояс около 10 х 25 см по обиколката на плочата, като цената щяла да бъде 100лева на линеен метър с труд и материали. Пострадалият казал на подсъдимите, че му „извиват ръцете" със съборен покрив, но те заявили, че те работели на тези цени- 165лева за квадратен метър. Пострадалите А. и М. Ч. с неохота се съгласили подсъдимите да продължат работа. В следващите дни работниците направили бетонния пояс, а след това започнали да правят носещата конструкция.

Междувременно, подсъдимите Ж. и С. поискали авансово на два пъти по 4000лева и пострадалият М. Ч. предоставил исканите суми на подсъдимия М. С.. Така сумата, която пострадалите дали авансово на подсъдимите, станала общо 10000лева, въпреки че първоначално подсъдимите убеждавали пострадалите, че заплащането щяло да стане след извършване на ремонта, както и че няма да има промяна в първоначално уговорената цена. За да плащат на подсъдимите, пострадалите били принудени да поискат пари назаем от сина си- Г. М. Ч.. Като разбрал от родителите си, че подсъдимите постоянно завишават цените на ремонта, Г. Ч. отишъл до дома на родителите си и разговарял с подсъдимия М. С.. Попитал го защо се налага родителите му да заплащат допълнителни суми, без да е приключила работата и поискал да се уточни колко квадратни метра е покривът, тъй като от родителите си знаел, че уговорената цена била за квадратен метър. Подс.С. обяснил, че допълнителната сума се налагала, защото първоначално мислели да сменят само керемидите, а сега се налагало да сменят и гредите. Подс. С. твърдял, че покривът бил 200 квадратни метра, а впоследствие 150, което не отговаряло на истината. Като видял че го лъжат, св.Г. Ч. поискал покривът да бъде измерен от специалист, но подс.С. започнал да се възмущава че им нямали доверие и че това щяло да го оскъпи допълнително. След като разбрал, че няма да му кажат действителния размер на покрива, св.Г. Ч. довел строителен инженер, който установил, че покривът бил с площ 100,02 квадратни метра. Подс.М. С. не се съгласил с посочения размер на покрива и довел свой човек, който след измерването му съобщил, че е 180 квадратни метра. Постр. М. Ч. не се съгласил с тия размери и след повторно измерване, човекът на подс.С. го определил на 140 квадратни метра. М. Ч. отново не се съгласил с така представения му размер на покрива. Постр.А. Ч. многократно настоявала подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С. да кажат крайна сума за ремонта, но те през цялото време не посочвали такава сума, а само казвали „ще видим", че щели накрая да измерят. Тъй като подсъдимите постоянно завишавали цената на ремонта, пострадалата А. Ч. отново помолила подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С. да се разберат за крайна цена, защото не можело постоянно да я изменят. Подс.М. С. заявил, че крайната цена била 35000лева. Пострадалите Ч. казали на подсъдимия С., че тази сума многократно надвишава първоначалната цена, че е нереална и не са съгласни да я платят. Обяснили на подсъдимите, че трябвало да говорят със сина си, тъй като той трябвало да им даде пари на заем. Тогава подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С. предложили на семейство Ч. да изтеглят кредит, за да им заплатят исканите от тях суми за ремонта, но пострадалите отказали. След като пострадалите отказали да изтеглят кредит и да платят на подсъдимите исканата от тях завишена цена, от 21.07.2021г. подсъдимият К. Н. Ж. започнал да се обажда по телефона на пострадалата А. Ч. и да я заплашва, с цел да принуди пострадалите да платят исканата от подсъдимите по-висока цена. Подс.К. Ж. се обаждал на пострадалата Ч. по телефона многократно и отправял закани от различен характер. Първоначално започвал с клетви /да се разболеели от рак, да умрели от някаква болест, на цялото й семейство да се случело нещо лошо/, след това подс.К. Ж. отправял заплахи, отнасящи се до сина на пострадалата - че ако се срещнат в някоя дискотека ще му се случи нещо. Всички заплахи, подсъдимият К. Ж. отправял към пострадалата Ч. със заплашителен тон, поради което последната ги възприела като сериозни заплахи, притеснила се много за всички от своето семейство и споделила за тия заплахи на съпруга си и на сина си. На 23.07.2021г. подсъдимите Г. К. Ж. и М. М. С. отишли в дома на семейство Ч. и поискали да разговарят относно заплащането на ремонта. В дома на родителите си отишъл и Г. М. Ч.. Подсъдимите казали, че искали още 15000лева, т.е. общата цена ставала 25000лева, за да довършат ремонта на покрива. Св.Г. Ч. заявил на подсъдимите, че той и родителите му няма да им дават повече пари и ако имали претенции по изпълнението на договора, спорът да се уреди по съдебен ред. Подсъдимите се ядосали и започнали да отправят заплахи към пострадалите и сина им, с цел да ги принудят да заплатят исканата от тях сума от 15000лева. Подс.М. М. С. заплашил пострадалите А. Т. Ч., М. Г. Ч. и Г. М. Ч., че със собствените си ръце щял да ги бие, че щели да доведат 100 циганина, които да хвърлят камъни по къщата и щели да запалят къщата, ако пострадалите не платели исканата им сума от 15000 лева. С. заплашил Г. Ч., че ще убие него и адвоката, който му давал съвети. Подсъдимите искали сумата от 15000лева да им бъде платена още на другия ден, а не както била първоначалната уговорка- след завършване на строителните работи, но пострадалите отказали да платят такава сума. Пострадалите А. Т. Ч., М. Г. Ч. и Г. М. Ч. се притеснили и уплашили от отправените им от подсъдимите заплахи и съобщили по телефона в полицията, че са им отправяни заплахи. В дома на Ч. отишли полицейски служители, но подсъдимите вече си били тръгнали. Впоследствие пострадалите наели друга фирма, която довършила ремонта на покрива.

Изготвената по делото комплексна строително-техническа и оценителна експертиза установила, че стойността на извършените видове строителномонтажни работи в имота на А. Т. Ч. и М. Г. Ч. - къща, находяща се на адресгр.Варна, ул. „Прилеп" № 52а, към момента на извършването на СМР, включващо труд и материали, е 3514,19лв. без ДДС. ДДС не е начислено, тъй като няма данни за данъчна регистрация. От заключението на вещите лица става ясно, че извършените в имота на пострадалите А. Т. Ч. и М. Г. Ч. на адрес - гр.Варна, ул.„Прилеп" № 52а, строително-монтажни работи не са били извършени качествено.

Тъй като строителните работи били извършени в нарушение на нормативните изисквания и не в пълен обем, за пострадалите А. Т. Ч. и М. Г. Ч. настъпила имотна вреда в размер на 10000лева.

3.През пролетта на 2021г. пострадалите Н. Г. и К. В. Г., които живеели на семейни начала, закупили къща с двор, находяща се в село Чернево, обл.Варна, ул. „Пирин" №21. Тъй като покривът на къщата бил стар,

пострадалите решили, че трябва да бъде подменен с нов. За целта започнали да се интересуват от оферти за смяна на покрив. Постр.Н. Н. позвънил на различни фирми, които му предлагали цени между 150 - 160 лева на квадратен метър, в които цени били включени труд и материали. В началото на месец август 2021г., в пощенската си кутия, в блока където живеел- в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл.4 вх.12 ет.8 ап.22, постр.Н. Н. намерил обява, в която било вписано извършване ремонт на покрив, без посочени цени, като бил написан телефонен номер за връзка. На 08.08.2021г. Н. Н. се обадил на посочения в обявата телефон и разговарял с мъж, който предложил да се видят още същия ден в село Чернево. След по-малко от два часа, при пострадалия, в село Чернево, с лек автомобил „Фиат Стило" с рег.№ ТХ7073ХМ, пристигнали подсъдимите К. Ж. и М. С.. Подс.К. Ж. първоначално не си казал името, а впоследствие се представял с името „Г.". Постр.Н. обяснил на подсъдимите, че иска да се събори старият покрив, да се направи бетонен пояс и да се изгради нов покрив. Подсъдимите К. Ж. и М. С. огледали покрива и предложили на пострадалия Н. цена от 120лева на квадратен метър, в която били включени труд за демонтаж на стария покрив, изхвърляне на строителните отпадъци и изграждане на изцяло нов покрив. Пострадалият Н. Н. се съгласил. Подс.К. Ж. казал на Н., че имали фирма за строителна дейност, но „шефът" го нямало и щял да дойде на следващия ден. Подсъдимите К. Ж. и М. С. настоявали да започнат работа още на следващия ден, но пострадалият Н. им казал да не започват работа, докато не подпише договор с тях. На 09.08.2021г. сутринта постр.Н. Н. отишъл до къщата им в с.Чернево. Там заварил подсъдимите К. Н. Ж. и М. М. С.. С двамата подсъдими имало много работници, които вече били на покрива на къщата на пострадалите. Работниците били започнали събаряне на покрива, а подсъдимите К. Н. Ж. и М. М. С. стояли и ги наблюдавали. След обед, в имота на пострадалите, в село Чернево, дошъл и подс.Г. К. Ж., който пристигнал с лек автомобил марка „Мерцедес" - черен на цвят и се представил като собственик на фирмата „Ж. СТРОЙ 20" ЕООД. Г. Ж. извадил непопълнени бланки на договор. Постр.Н. попълнил необходимите данни в договора и двамата с подс.Г. Ж. подписали договора на същата дата- 09.08.2024г. В договора бил записан срок за изпълнение на работата- 20 календарни дни от датата на подписването му. След подписване на договора, подс.Г. Ж. си заминал. Тогава подсъдимите М. С. и К. Ж. поискали от пострадалия аванс, в размер на 5000 лева, за да закупят дървен материал и да платят надници на работниците. Подс.М. С. повишавал тон, а подс.К. Ж. играел ролята на „доброто ченге", като карал подсъдимият С. да се дръпне и започвал да говори с по-мек тон. Накрая пострадалият Н. се съгласил и дал на подсъдимия К. Ж. сумата от 1400 лева, но не получил от него документ за дадената сума. Когато започнали работа по покрива, подсъдимите много бързо разрушили стария покрив с наетите от тях

работници, но работата по изграждането на новия покрив вървяла много бавно. Подсъдимите К. Н. Ж., Г. К. Ж. и М. М. С. целенасочено организирали работата така, че да бавят изграждането на новия покрив и да искат допълнително пари от пострадалите под най-различни предлози. През следващите дни подсъдимите симулирали някаква работа по покрива и отново поискали пари от пострадалия Н.. Подс.М. С. отново се държал нагло и безочливо и обяснявал искането на допълнителни пари с това, че желязото било скъпо, че трябвало да се плаща на хората и да се купуват материали. Когато подсъдимите видели, че търпението на пострадалия се изчерпвало, подс.К. Ж. започвал да говори същото, но с по-спокоен тон. Пострадалият отново се съгласил и дал на подсъдимите М. С. и К. Ж. сумата от 4000 лева. През следващите дни подсъдимите продължили да действат по същия начин, като в някои дни работниците работели по изграждането на покрива, а в други дни никой не отивал да работи. Подс.М. С. се държал като ръководител и играел ролята на бригадир на работниците. При контактите си с него, пострадалите научили, че бил известен като „М. вятъра". Когато постр.Н. звънял на подсъдимите М. С. и К. Ж. да ги пита защо не работели, те посочвали най-различни причини, като обяснявали, че или майстора го нямало, или че са взели друг обект, или посочвали някакъв друг предлог. Всъщност, пострадалите заварвали различни хора, а не един и същ майстор, който да работи по изграждането на покрива им и забелязали, че строителството се извършвало крайно некачествено, а някои от строителните материали, които подсъдимите носели за построяването на покрива, били в изключително лошо състояние. Така ламперията, която донесли, била в голямата си част гнила и от различни видове дървен материал. Подсъдимите М. С. и К. Ж. заблуждавали пострадалите, че материалът бил суров и затова изглеждал така. Подс.С. се държал по-грубо, но подс.К. Ж. „сладкодумно" поддържал у пострадалите заблуждението, че работата върви добре и че ще изпълнят качествено възложените им строителни работи. Двамата подсъдими продължили да искат още пари от пострадалите под различни предлози. Когато пострадалите им давали някакви суми, работата по покрива продължавала за известно време, но впоследствие спирала, след което отново искали пари. В един момент, когато паричната сума, която пострадалите били дали на подсъдимите надвишила първоначално уговорената цена, пострадалите започнали да се съмняват дали са избрали правилните хора за строителството. Когато запитали подсъдимите М. С. и К. Ж. защо сумата надвишава уговореното, подсъдимите убедително ги заблуждавали, че това се дължи на различни причини, като например вдигане на цената на материалите. Пострадалите били принудени да дават още пари на подсъдимите, тъй като били притиснати от обстоятелствата, създадени от подсъдимите. От една страна, пострадалите вече били дали значителна сума пари, които щели да изгубят. А от друга страна, нямало как да оставят покрива недовършен, тъй като наближавал дъждовния сезон и след него зима, а нямало време да търсят други хора, които да продължат строителството, което било изключително некачествено. Пострадалите установили, че част от гредите не били правилно наредени, били на различно разстояние една от друга, ламперията на места не била закована добре, тухлите не били иззидани правилно и имало дупки между тях, а на места в дупките между тухлите били поставяни торби от цимент, които да запълват кухините, както и други нередности по строителството. Поведението на подсъдимите да спират работа и да искат още пари, а след като ги получат да продължават с бавното и некачественото строителство, докато пострадалите не им дадат още пари, продължило по време на целия ремонт на покрива- до 10.09.2021г. За периода от 08.08.2021г. до 10.09.2021г. пострадалите изплатили на подсъдимите, по тяхно искане, общо сумата от 32800лева. Част от парите пострадалите дали на подсъдимите К. Н. Ж., Г. К. Ж. и М. М. С. в село Чернево, обл.Варна, а друга част от паричните суми платили при срещи с подсъдимите в гр.Варна. Подсъдимите не предоставяли на пострадалите никакви оправдателни документи за закупени материали или за изплатени пари на работници. Когато платената на подсъдимите парична сума достигнала 32800лева, пострадалият Н. Н. казал на подсъдимите К. Н. Ж., Г. К. Ж. и М. М. С., че няма да им дава повече пари и че трябва да приключат работа. След 10.09.2021г. подсъдимите и работниците повече не се появили да работят по ремонта на покрива. Изграденият покрив бил толкова некачествен, че при дъжд протичал от много места. През месец декември 2023г. пострадалите Н. Г. Н. и К. В. Г. видели предаване по „Нова телевизия", с водещ свидетелката Вероника Д.а, на тема измами, свързани с ремонти на покриви. В това предаване разпознали подсъдимия К. Н. Ж. и подсъдимия Г. К. Ж.. Пострадалите се свързали с репортера Д.а и впоследствие участвали в репортаж по „Нова телевизия", в който разказали за извършената спрямо тях измама от страна на подсъдимите К. Н. Ж., Г. К. Ж. и М. М. С..

Видно от заключението по назначената по делото комплексна строително-техническа и оценителна експертиза стойността на извършените видове строително- монтажни работи в имота на пострадалите Н. Г. Н. и К. В. Г.- къща с двор, находяща се в село Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, ул. „Пирин" №21, към момента на извършването на СМР, включващо труд и материали, е 13713,33лева без ДДС. ДДС не е начислено, тъй като няма данни за данъчна регистрация. От заключението на вещите лица е видно, че извършените в имота на пострадалите Н. Г. Н. и К. В. Г. строително-монтажни работи на адрес село Чернево, общ. Суворово, обл.Варна, ул.„Пирин" №21 не са били извършени качествено, в нарушение на нормативните изисквания и не в пълен обем, за пострадалите Н. Г. Н. и К. В. Г. настъпила имотна вреда в размер на 32800лева.

4. На 24.08.2020г. пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я. закупили къща с двор в село Генерал Кантарджиево, общ.Аксаково, обл.Варна, която започнали да обитават с майка си- пострадалата Т. Т. Я.. През пролетта на 2022г. пострадалите установили, че покривът на къщата е протекъл и решили да потърсят фирма, която да извърши ремонт на покрива. На 15.06.2022г. постр.Т. Я. видял на контейнера за боклук, в близост до къщата им, залепена обява, на която пишело:„Ремонт на покриви, поставяне на хидро и термо изолация и други ремонтни дейности. Фирма „Ж. Строй 20“ ЕООД. Тел.за връзка ••••••••••“. Т. Я. се обадил на посочения в обявата телефон и провел разговор с подсъдимия Г. Ж., като се уговорили да направят оглед още същия ден. Скоро след разговора им, в имота на пострадалите пристигнал подсъдимият Г. Ж. с още един мъж, който представил за свой брат. Т. Я. обяснил, че покривът тече и е необходимо да се извърши ремонт. Уговорили се пострадалият Т. Я. да се обади на подсъдимия и да се разберат кога да започнат работа, след което подсъдимият и другият мъж си тръгнали. На 16.06.2022г. вечерта, около 20.30ч., след като се върнали от работа в къщата си в село Генерал Кантарджиево, пострадалите Т. Я. и Ц. Я. установили, че покривът бил разпокрит и керемидите били струпани на купчини върху покрива. Пострадалите се учудили, тъй като все още нямали уговорка с подсъдимия Г. Ж. за започване на ремонта. На постр.Т. Я. се видяло съмнително обстоятелството, че е разпокрит целия покрив и то без тяхно съгласие и се обадил по телефона на подсъдимия Г. Ж., като го попитал защо са разпокрили покрива. Подсъдимият отговорил, че са го направили, за да установят какво трябва да се извърши и успокоил пострадалия, че това било нормално и нямало опасност къщата да стои без покрив. На 17.06.2022г. вечерта, след като се върнали от работа, пострадалите Т. Я. и Ц. Я. заварили в къщата си подс.Г. Ж. и още двама работници. Подсъдимият Ж. предложил да положат два слоя хидроизолация и битумни керемиди. Казал, че цената за ремонта на целия покрив щяла да бъде около 18000 - 19000лева, което включвало труд, материали и всички допълнителни разходи, които можело да възникнат. Подс. Г. Ж. и постр.Т. Я. сключили договор за строително ремонтни дейности, в който Т. Я. попълнил данните си в графа „Възложител", а подсъдимият Г. Ж. фигурирал като представляващ изпълнителя - „Ж. СТРОЙ 20" ЕООД. Подс.Ж. попълнил строително-ремонтните работи, които следвало да бъдат изпълнени, описани като точки 1,2 и 3. Вписан бил аванс в размер на 5000 лева, срок за изпълнение на работата- 20 календарни дни от подписването на договора, както и гаранционни срокове- 25 години от деня на предаване на обекта с приемо-предавателен протокол, след което подсъдимият Г. Ж. и пострадалият Т. Я. подписали договора. След подписване на договора, Т. Я. дал сумата от 5000лева на подсъдимия Г. Ж.. На 18.06.2022г. работниците, доведени от подсъдимия Г. Ж., свалили керемидите от покрива на къщата на пострадалите, като хвърляли керемидите от покрива на земята и голяма част от тях се изпотрошили. На същата дата подс.Г. Ж. влязъл в къщата, където в момента се намирала пострадалата Т. Т. Я.. Ж. взел екземпляра от договора, който бил оставен на пострадалите и се намирал на видно място на масата във всекидневната, и дописал в него още две точки към строителните работи - т.4 и т.5, за които нямали уговорка с пострадалите. Вечерта на 18.06.2022г. подс.Г. Ж. пристигнал в къщата на пострадалите, заедно с подсъдимия К. Ж., когото представил за свой съдружник. Подс.Г. Ж. поискал пострадалите да му дадат още 3000 лева за материали. Т. Я. дал на Г. Ж. исканата сума от 3000 лева, тъй като подсъдимите Г. Ж. и К. Ж. се държали приятелски и били много убедителни, че разбират от строителство и ще си свършат работата. За да си придаде важност, подсъдимият Г. Ж. се представял като човек, който имал връзки с полицията и прокуратурата, че бил прокурорски зет. Г. Ж. не дал на пострадалите разписки за получените от него суми в размер на 5000лева и 3000лева, като обяснил на пострадалите, че не искал да издава документи, понеже трябвало да плаща данъци и това щяло да повиши цената. На 20.06.2022г. пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я. се намирали в къщата в село Генерал Кантарджиево, тъй като били в отпуск. Там била и майка им- Т. Т. Я.. Около обед, в двора на къщата им пристигнали подсъдимите Г. К. Ж. и К. Н. Ж. с всички работници от бригадата. Скоро след това, с лек автомобил марка „Мерцедес" пристигнал подсъдимият Д. Д., облечен официално с костюм и придружен от трима мъже. Представен бил на пострадалите като „Ромският лидер на Варна" и като баща на подсъдимия Г. К. Ж.. Появата на подсъдимия Д., официалното му облекло и начинът по който бил представен, били част от действията на подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д., насочени към поддържане на внушението и заблуждението у пострадалите, че ремонтът им се извършва от отговорни и влиятелни хора, със сериозни намерения. След идването на подс.Д. Д., подс.Г. Ж. казал на пострадалите Т. Я. и Ц. Я., че трябвало да платят още 35000лева за допълнителните дейности, които бил дописал в т.4 и т.5 от договора и за материали. Същият предупредил, че ако не платели исканата сума, щели да спрат работа, ще приберат работниците, материалите и инструментите и да напуснат. Тъй като Т. Я. възразил, че това са много пари, подс.Г. Ж. станал враждебен и заплашил пострадалите Т. Я. и Ц. Я., че ако не платят исканите от него 35000 лева, можело да стане инцидент, тъй като работели с горелки и леснозапалими материали /можело да стане пожар, да запали къщата и майка им, която е трудно подвижна, да изгори в къщата/. Пострадалите възприели сериозно заплахата на подсъдимия Г. Ж. да запали къщата, защото от майка си знаели, че в един от предходните дни покривът се бил запалил, при неизяснени обстоятелства. Същевременно подс.Д. Д. и доведените от него трима мъже, със здраво телосложение, двама от които носели метални щанги тип „кози крак", се разположили демонстративно в двора. Подс.Д. седнал на верандата на къщата, единият от тримата мускулести мъже застанал пред вратата към улицата с разкрачени крака, а другите двама мъже застанали до пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я.. С поведението си, подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д. успели да настроят враждебно работниците, намиращи се в имота на пострадалите - около 12-13 мъже, срещу пострадалите, създавайки обстановка, при която привидно се получавало, че искат полагащи им се пари, а пострадалите отказват да им ги дадат. Работниците, които не съзнавали умисъла на тримата подсъдими, насочен към сплашване на пострадалите, с цел получаване на неследваща им се имотна облага, започнали да крещят на ромски език, а някои хвърляли от покрива инструменти. Пострадалите се уплашили не само от отправената им от подсъдимия Г. Ж. заплаха, но и от присъствието и цялостното поведение на подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д., доведените от подсъдимия Д. С. Д. мъже и множеството работници. Принудени от отправените им заплахи и държането на подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д., техните работници и придружаващи ги мъже, Т. Я. и Ц. Я. дали на подсъдимия Г. Ж. сумата от 17000лева, с която разполагали. Подс.Г. Ж. преброил парите и ги предал на подсъдимия Д. С. Д., като отново не дал на пострадалите документ за предадената му сума. Въпреки че пострадалите му дали 17000лева, подсъдимият Г. Ж. останал недоволен и настоявал да му дадат остатъка до 35000лева, но като разбрал, че пострадалите не разполагали с повече пари, поискал да изтеглят кредит. Поради описаните по-горе заплахи, пострадалите Т. Я. и Ц. Я. били много уплашени и се съгласили. Подс.Г. Ж. откарал с лек автомобил пострадалия Т. Я. до клон на банка „ДСК", находящ се в Гранд Мол Варна в гр.Варна. Подс.Ж. инструктирал Т. Я. да посочи като основание за отпускане на кредита закупуване на автомобил, защото при заявен ремонт се налагало да се посочат данни за фирмата, което същия не желаел. Постр.Т. Я. изпълнил всичко, което подсъдимият К. Ж. искал от него, тъй като бил изключително уплашен за живота и здравето на майка си и брат си. След като били оформени документите за потребителски кредит в размер на 15000лева, служителката в банка „ДСК" казала на постр.Т. Я., че ще може да изтегли отпуснатата му сума по кредита на следващия ден. Подс.Г. Ж. откарал с автомобил пострадалия Т. Я. до дома му в село Генерал Кантарджиево. Уговорили на следващия ден, когато служителката от банката потвърди отпускането на кредита, Т. Я. да се обади по телефона на подсъдимия Г. Ж., който с автомобил да го отведе до банката и да получи парите от кредита. След това подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д., както и работниците и доведените от подсъдимия Д. мъже си тръгнали. На 21.06.2022г. около обед, след като получил потвърждение от служителката в банка „ДСК", че може да изтегли парите, отпуснати му по потребителския кредит, пострадалият Т. Я. се обадил по телефона на подсъдимия Г. Ж. и той отишъл при пострадалите в село Генерал Кантарджиево. Междувременно, наетите от подсъдимите работници били дошли и работели по покрива. Подс.Г. Ж. отново откарал с автомобил пострадалия Т. Я. до клона на банка „ДСК" в Гранд Мол Варна в гр.Варна. Там отишъл с автомобила си и пострадалият Ц. Я.. След като изтеглил сумата от 15000лева, постр.Т. Я. предал парите на подс.Г. Ж., който отново не дал разписка, или друг документ за предадената му сума, под предлог да не плащал данъци. Въпреки че получил сумата от 15000лева, подсъдимият Г. Ж. казал на пострадалите Т. Я. и Ц. Я., че трябвало да му дадат още 5000лева, за да си свършел работата без инциденти. Пострадалите му обяснили, че можели да съберат максимум 2000лева. Подс.Г. Ж. се съгласил, но казал, че нямало да постави капаци на покрива. Пострадалият Т. Я. изтеглил от банкомат сумата от 800лева. След това тримата се върнали в село Генерал Кантарджиево. Там двамата братя успели да съберат сума в общ размер на 2000лева и пострадалият Т. Я. я предал на подс.Г. Ж., който отново не дал на пострадалите документ за получените от него пари. След като взел парите, подс.Г. Ж. си заминал, а работниците продължили да работят на покрива. В един момент, пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я. и Т. Т. Я. чули тропане и викове отвън и излезли да видят какво е станало. Работниците им казали, че един от тях бил паднал от покрива. Пострадалата Т. Я. се обадила на телефон 112 да повика линейка и съобщила, че човек е паднал от покрива. Единият от работниците се обадил по телефона на подсъдимия Г. Ж. и след разговор с него казал на пострадалите, че те щели да отведат с кола падналия човек до болницата, като впоследствие всичките напуснали. Т. Я. се отново се обадила по телефона и обяснила, че отказва линейката. Малко по-късно, при пострадалите в къщата им дошъл полицейски служител и служители от Инспекцията по труда. Пострадалите Я.и разказали какво се било случило. По искане на полицейския служител, постр.Т. Я. се обадил на подс.Г. Ж. по телефона, като включил телефона на високоговорител. Я. обяснил на подсъдимия Ж., че са идвали от полицията и от Инспекцията по труда. Подс.Г. Ж. казал на Т. Я. да отрича какво се е случило, защото иначе пострадалите щели да имат проблеми, че той щял да „оправи работите" с Инспекцията по труда, щял да намери някой, когото да представи че е бил на обекта и че нямало да търсят пострадалия, нито от Полицията, нито от Инспекцията по труда. На 23.06.2022г. подс.Г. Ж. отишъл до къщата на пострадалите Я.и в село Генерал Кантарджиево. Там дошли и двама работници, които след като свършили нещо по покрива започнали да товарят инструментите си в микробус, с който били дошли. Постр.Т. Я. поискал от подс.Г. Ж. да му издаде фактура за парите, които са му дали. Подс.Ж. казал, че на следващия ден щял да изготви пълна и подробна фактура и щял да изпрати брат си да я донесе на пострадалите, но после така и не изпълнил обещанието си. Подс.Г. Ж. казал, че ремонтът бил приключен и нямало да има приемопредавателен протокол, без да обясни причините за непредоставяне на документа. Като натоварили инструментите си, подсъдимият Г. Ж. и работниците си тръгнали. След няколко дни завалял дъжд и покривът на къщата на пострадалите Я.и протекъл на много места. Те търсили многократно по телефона подсъдимия Г. Ж., но той не отговарял на повикванията. Впоследствие, пострадалите Т. Я. и Ц. Я. подали сигнал в РУ МВР - Аксаково за това, че са били измамени и изнудвани.

На досъдебното производство била назначена комплексна строителнотехническа и оценителна експертиза, видно от заключението по която стойността на извършените видове строително- монтажни работи в имота на пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я.- къща с двор в село Генерал Кантарджиево, общ.Аксаково, обл.Варна, към момента на извършването на СМР, включващо труд и материали, е 2181,90лева без ДДС. ДДС не е начислено, тъй като няма данни за данъчна регистрация. От заключението на вещите лица е видно, че извършените в имота на пострадалите Т. Й. Я. и Ц. Й. Я. в село Генерал Кантарджиево, общ.Аксаково, обл.Варна, строително-монтажни работи не са били извършени качествено,в нарушение на нормативните изисквания и не в пълен обем, за пострадалите Т. Т. Я., Т. Й. Я. и Ц. Й. Я., от описаната по-горе измама, настъпила имотна вреда в размер на 8000лева. Допълнително, с описаното по-горе изнудване, подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и Д. С. Д. причинили на пострадалите Т. Т. Я., Т. Й. Я. и Ц. Й. Я. имотна вреда в размер на 34000 лева.

5. През месец юни 2023г. пострадалият Н. П. К. закупил имот- къща с дворно място, находящ се на адрес гр.Варна, местност „Вилна зона", ул.„25- та" № 15. К. решил, че трябва да се направи ремонт на покрива и споделил за намерението си на предходната собственичка на имота- свидетелката Б. П.а П.а-П., която продължавала да живее на първия етаж в закупената от него къща, по тяхна взаимна уговорка. Скоро след това, отново през месец юни 2023г., докато била на двора, свидетелката Б. П. чула някой да свирка и да вика откъм улицата. Видяла че това е мъж, който я заговорил и се представил с името „Н.". Това бил подсъдимият К. Ж.. Подсъдимият казал на свидетелката П., че покривът на къщата бил за ремонт, като обяснил, че се занимавал с ремонти на покриви. П. му обяснила, че вече не е собственик на имота. Тогава подс.К. Ж. дал на свидетелката листче с напечатан телефонен номер и надпис „ремонтни дейности", на което написал името с което се бил представил - „Н." и след това си заминал. Още на същия ден, св.П. се обадила по телефона на постр.Н. К. и му обяснила, че е минал човек, който предлагал ремонтни дейности. По молба на К., св.П. се обадила по телефона на подсъдимия К. Ж. и той дошъл до къщата на К. и огледал покрива. Постр.Н. К. и подс.К. Ж. провели разговор по телефона и се уговорили да се срещнат. На 29.06.2023г. Н. К. и подсъдимият К. Ж. се срещнали на пазара в кв.Виница, гр.Варна и К. обяснил, че искал частичен ремонт на покрива на къщата му. Подс.К. Ж. казал на пострадалия, че ремонтът на покрива можел да започне още на следващия ден и щял да струва 6000лева. Подсъдимият К. Ж. обяснявал на пострадалия и на жената, с която К. живеел на семейни начала - свидетелката Л. Ж. Р., че бил работил в чужбина, че ако се уговорели веднага ще започнат ремонта и щели да работят бързо, че били голяма фирма със значителен капитал, с което създавал впечатление, че може да се разчита на него и на фирмата. Показал снимки на покриви от телефона си, за които твърдял, че те били ремонтирали и че хората са останали доволни. Уговорили се на следващия ден да отидат до къщата на К. и подсъдимият отново да огледа покрива. На 30.06.2023г. около 10,00ч. Н. К. отишъл до къщата си гр.Варна, местност „Вилна зона", ул. „25- та" № 15 и видял, че по-голямата част от покрива бил разпокрит, като площта била по-голяма от уговореното с подс.К. Ж.. К. попитал подс.Ж. защо са разкрили толкова много и Ж. отговорил, че видели много счупени и изгнили греди и трябвало да сменят ламперия, но цената щяла да остане същата– 6000лева. К. оставил работниците на Ж. да работят и си тръгнал. На 01.07.2023г. Н. К. отново отишъл до къщата си и заварил подс.К. Ж. и още четирима работника. Вече бил разпокрит целият покрив на къщата и работниците хвърляли керемидите от покрива. Малко по-късно, с лек автомобил „Шкода Октавия", пристигнал подсъдимият Г. Ж., който се представил като собственик на фирмата. Той потвърдил, че цената за ремонта оставала същата, каквато била уговорена първоначално. След това поискал от Н. К. 5000лева, под предлог, че трябва да закупи материали. К. казал че ще отиде с такси да изтегли пари, но подс.Г. Ж. много настоявал да отидат заедно двамата. С автомобил „Шкода" подсъдимият Ж. отвел К. до банкомат на банка „ДСК" в квартал Виница, гр.Варна. К. изтеглил 5000лева и ги дал на подсъдимия Г. Ж., който не му дал разписка за получените пари. През следващите дни, пострадалият Н. К. ходел до къщата и виждал, че строителите работели. Подс.К. Ж. също бил при работниците, но по-скоро имитирал, че работи, или че наглежда работниците. На 01.07.2023г. или 02.07.2023г. подс.Г. Ж. и постр. Н. К. сключили договор. Г. Ж. попълнил договора и в него записал, че крайната сума за ремонта на покрива щяла да бъде 17500 лева, но не написал дата на сключване на договора. След това, подсъдимите Г. Ж. и К. Ж. започнали да искат от пострадалия Н. К. още пари, под най-различни предлози- например, че имало спукани греди, които трябвало да се подменят, че трябвало да закупи улуци и челни дъски, които не влизали в първоначалната цена и други. Предложили на пострадалия да направят ремонт на една от терасите на къщата и започнали дейности по ремонта на тази тераса. Подсъдимите убеждавали пострадалия да им дава пари, като говорели „сладко" и създавали впечатление, че са компетентни в строителните дейности. Били много убедителни, че няма да има проблеми, че всичко ще бъде направено качествено и с хубави материали. Така, двамата подсъдими успявали да убеждават Н. К. да им заплаща различни парични суми, без да му обяснявали точно защо сумите постоянно нараствали, въпреки

първоначалните им уговорки. Освен първоначално дадените 5000лева, Н. К. дал на подсъдимите Г. Ж. и К. Ж. 9500лева на 03.07.2023г., още 9500 лева на 05.07.2023г., 3000 лева на 05.07.2023г., като общата сума, която К. заплатил на двамата подсъдими за ремонта на покрива била 27000лева. На 07.07.2023г. пострадалият Н. К. решил да провери какво са извършили подсъдимите с техните работници и се качил заедно с подсъдимия Г. Ж. на покрива на къщата си. К. забелязал множество нередности, които поискал да бъдат отстранени. Тогава подс.Г. Ж. казал на пострадалия Н. К. да внимава да не падне от покрива, което К. възприел като индиректна заплаха и се почувствал застрашен. Подсъдимите Г. Ж. и К. Ж. привидно се съгласили да направят промени, но след 07.07.2023г. повече не се появили в имота на пострадалия и не довършили ремонта на покрива и на терасата. Самият ремонт бил извършен некачествено. Н. К. ги търсил многократно по телефона, но подсъдимите не отговаряли на позвъняванията му. К. помолил свидетелката Б. П. да потърси подсъдимия К. Ж.. Тя се обадила по телефона на подсъдимия К. Ж. и той обещал, че ще отидат да довършат ремонта на къщата, но така и не изпълнил обещанието си.

В хода на ДП била назначена комплексна строително-техническа и оценителна експертиза, видно от заключението по която стойността на извършените видове строително- монтажни работи в имота на пострадалия Н. П. К., находящ се на адрес гр.Варна, местност „Вилна зона", ул. „25-та" № 15, към момента на извършването на СМР, включващо труд и материали, е 5185,19 лева без ДДС. ДДС не е начислено, тъй като няма данни за данъчна регистрация. От заключението на вещите лица става ясно, че извършените в имота на пострадалия Н. П. К., находящ се на адрес гр.Варна, местност „Вилна зона", ул. „25-та" № 15, строително-монтажни работи не са били извършени качествено и не в пълен обем, за пострадалия Н. П. К., от описаната по-горе измама, настъпила имотна вреда в размер на 27000.00 лева.

6.Пострадалите Г.М. В. и Д.А. Й. имали имот- къща с двор, находящ се в гр.Севлиево, ул.„Огоста" № 12, който пострадалият Й. получил по наследство от родителите си. Къщата била стара и пострадалите решили да направят ремонт. Тъй като двамата пострадали работели в Германия и през повечето време от годината се намирали там, Г.В. започнала да търси по интернет фирма, която да извърши ремонта. В онлайн социалната мрежа „Фейсбук", В. видяла обява на фирма „Ремонт строй"ЕООД - Варна, с посочен телефон, като фирмата предлагала услуги на добри цени. На 07.09.2023г. пострадалата В., която по това време била в Германия, се свързала от своя телефон с посочения в интернет телефонен номер, чрез приложението „Вайбър", и разговаряла с подсъдимия Г. К. Ж., който се представил като „Васко" или „Наско". Попитала го дали има „Вайбър" и той потвърдил. Отначало, чрез чат, обяснила, че иска да им се изгради навес и описала как искала да изглежда навеса. След пазарене с подсъдимия Ж., постигнали съгласие за цената на труда и материалите. Подсъдимият Ж. казал, че още на другият ден ще отидат в град Севлиево, което силно изненадало пострадалата В., тъй като знаела, че майсторите по принцип са заети. По приложението „Уотсап" подсъдимият Ж. изпратил на Г.В. снимки на къщи, за които твърдял, че били ремонтирани от фирмата им. При разговорите им по телефона я убеждавал, че щели да подпишат договор, че нямало „лъжа и измама". В. му посочила адреса на къщата в гр.Севлиево, където трябвало да се изгради навеса. Г. Ж. казал, че на следващия ден около 10.00 часа ще отидат до къщата им, ще огледат мястото, ще купят материали и ще започнат работа. Щели да искат предварително една малка сума, но не уточнил каква. Подсъдимият Г. Ж. обещал да направят навеса за една седмица. На 08.09.2023г. подсъдимият Г. К. Ж., с още трима работници, отишъл до адреса, където трябвало да се извърши строителството на навеса- в гр.Севлиево, ул.„Огоста" № 12. Там ги посрещнал пострадалият Д.А. Й., който се намирал в България и бил предупреден от съпругата си, че ще идват майстори. Подс.Г. Ж. огледал имота и казал, че директно започват работа. Работниците извадили инструменти и започнали да копаят две дупки. По инициатива на подс.Г. Ж. - той и пострадалият Й. сключили договор, в който била вписана цена 7000лева, включваща труд и материали, аванс в размер на 4000лева, гаранция от 5 години за извършените видове работи и срок за изпълнение- един месец. Пострадалият Й. разговарял по телефона със съпругата си Г.В. и й разказал, че майсторите са при него и искат 4000 лева, при което пострадалата Гюнеш поискала да говори с подсъдимия Г. Ж.. При разговора й с подсъдимия Ж., В. го попитала дали ще може да направи навеса така, както го искали. Подсъдимият я успокоил, че ще направят навеса точно както го искала. Тъй като разговорът се провеждал чрез видео-връзка, пострадалата Г.В. поискала подсъдимият Г. Ж. да вдигне телефона си, за да му види лицето, понеже той държал така телефона си, че се виждала само тениската му. Подс.Ж. вдигнал телефона си и постр.В. разгледала лицето му. След това, подс.Г. Ж. откарал с автомобил постр.Д. Й. до магазин за строителни материали, за да изберат колонки. После отвел Й. до банка ОББ в гр.Севлиево, откъдето Д. Й. изтеглил пари, а подсъдимия го чакал в автомобила. Й. дал на Г. Ж. сумата от 4000 лева и двамата се върнали до имота му. Подс.Ж. не дал разписка на пострадалия за платената сума. Междувременно работниците били изкопали две малки плитки дупки, с дълбочина 5-10 сантиметра. Подс.Г. Ж. казал на постр.Д. Й., че с работниците ще отидат да обядват, след което заминали с автомобила, с който били дошли и повече не се върнали при пострадалия. Й. помолил съпругата си да потърси подсъдимия и работниците по телефона. Г.В. се обадила по телефона на подсъдимия Г. Ж., който казал, че се хранели и после щели да се върнат да работят. След известно време Д. Й. отново позвънил на съпругата си и казал, че майсторите не са се появили. В. за втори път позвънила по телефона на подсъдимия Г. Ж., който я излъгал, че отивали да купят материали и щели да се върнат, но така и не се върнали. Когато Г.В. му позвънила за трети път, подсъдимият Г. Ж. не отговорил на позвъняването. По-късно, на същата дата- 08.09.2023г. пострадалата Г.В. за пореден път позвънила на подсъдимия Г. Ж. чрез видео-връзка, но този път телефона вдигнал подсъдимият Д. С. Д.. В. попитала подсъдимия Д. къде е момчето, с което се разбрали за навеса. Той отговорил на пострадалата, че имала грешка. Тя му обяснила, че досега говорила с друг човек с този телефонен номер и попитала дали това бил синът му, но подсъдимият Д. преустановил разговора. В. отново се свързала чрез видео-връзка с подсъдимия Д. С. Д., който й казал да не го безпокои и да търси сина му в Германия. След този разговор, подсъдимите Г. К. Ж. и Д. С. Д. изключили телефоните, които били посочени в интернет обявата, от която ги видяла пострадалата Г.В. и повече не отговаряли на повикванията. Впоследствие, пострадалите подали сигнал до органите на полицията и прокуратурата за извършената спрямо тях измама. Тъй като в имота на пострадалите Г.М. В. и Д.А. Й. в гр.Севлиево, ул.„Огоста" № 12, освен изкопаните две дупки, не били извършени никакви строителни работи, от описаната по-горе измама, за двамата пострадали настъпила имотна вреда в размер на 4000лева.

7.Пострадалите К.В.И. и И.Н.И. имали къща с двор в с.Орешак, обл.Варна, ул.„Първа" № 15. На 09.12.1999г., двамата пострадали дарили първия и втория етаж от къщата на сина си Д. И.Н., а третия етаж- на дъщеря си П.И.Н.. Въпреки дарението, пострадалите продължили да стопанисват къщата, тъй като синът им и дъщеря им живеели от дълги години в чужбина. През лятото на 2023г. пострадалите К.И. и И.И. забелязали, че има теч от покрива на къщата. Един ден /в първите дни на месец октомври 2023г./, докато се разхождал, постр.И.И. видял хартиени брошури, залепени на стълбовете и контейнерите за смет в село Орешак, обл.Варна. В брошурите било изписано, че фирма „Ж. СТРОЙ 20" ЕООД извършвала ремонти на покриви, била написана цена 25лева на квадратен метър и бил посочен телефонен номер за връзка. На 04.10.2023г. пострадалият И.И. се обадил на посочения в брошурата телефон и още на същия ден, много скоро след разговора по телефона, при пострадалите в село Орешак пристигнали подсъдимият К. Н. Ж., който се представил с името „Иван" и подсъдимият М. М. С., който се представил като „Гошо" и като бригадир на фирмата. Подс.К. Ж. се качил на покрива, вдигнал с ръце две счупени цигли и ги показал на пострадалите като причина за теча. Допълнил, че имало нещо дребно да се оправи по свода и обещал, че ако веднага започнат с ремонта, щели да свършат бързо- до вечерта. Подсъдимият споменал като цена 100 лева на квадратен метър, но пострадалата К.И. му казала да не се шегува, защото на обявата пишело цена 25 лева на квадратен метър. Подс.К. Ж. започнал да разпокрива покрива, а подс.М. С. се обадил на някого да докарат материали- хартия и гредички. След известно време пристигнал автомобил, с който донесли гредички и хартия за изолация. Подс.М. С. поискал от пострадалите 500 лева. К.И. му платила 500лева, като той се подписал на предоставен от пострадалата лист, че е получил парите. След като разпокрили половината покрив, подсъдимите К. Ж. и М. С. казали на пострадалите, че новите гредички били по-високи от техните стари греди и керемидите нямало да се напаснат- щяло да остане около три пръста разстояние. Подсъдимите започнали да убеждават пострадалите, че се налагало да се махнат всички стари гредички и да сложат нови. Пострадалите К.И. и И.И. били поставени пред свършен факт, тъй като половината покрив бил открит и т.к. решили че нямали никакъв избор, се съгласили с предложението на подсъдимите. Като си тръгвали, подсъдимите поискали още 1000лева за материали. Постр.К.И. платила на подсъдимия М. С. сумата от 1000лева, който отново се подписал, че е получил тази сума. На 05.10.2023г. при пострадалите, в имота в село Орешак, отново отишли подсъдимите К. Н. Ж. и М. М. С.. С тях бил и подсъдимият Г. К. Ж., който се представил като „баш шеф" на фирмата и казал да го наричат „Жоро". Постр.К.И. дала на подсъдимия Г. Ж. двата листа, на които подсъдимият М. С. се бил подписал, че е получил от нея пари. Г. Ж. ги взел, скъсал, смачкал и ги прибрал. Г. Ж. извадил две бланки за договор, в който пострадалата К.И. вписала имената си, адрес и ЕГН в графата за възложител, а като изпълнител, с печатен текст, бил посочен Г. К. Ж., като представляващ „Ж. СТРОИ"ЕООД. Като срок за изпълнение на работата, в договора било посочено 20 календарни дни от подписване на договора. Пострадалата К.И. поставила въпроса за цената и казала, че с мъжа си искат 25 лева на квадратен метър, както било посочено в обявата на фирма „Ж. СТРОЙ 20"ЕООД, но подсъдимият Г. Ж. се направил, че не я чува, а написал в договора какво трябвало да се извърши и увещавал пострадалите, че давал 15 години гаранция. След това, подс.Г. Ж. поискал от пострадалите още 3500лева за материали и те му дали тази сума. Подсъдимите продължили да работят по покрива, без изобщо да попитат пострадалите какво искат да се направи. Периодично изтъквали, че са открили нещо, което не пасвало и трябвало да го махнат и да направят и него. Така под различни предлози, подсъдимите си измисляли допълнителни ремонтни

дейности, които сами си създавали. Нарочно разпокрили почти целия покрив, махнали гръмоотвода, отстранили улуците и челните ламарини, като обещавали после да ги възстановят. Използвайки обстоятелството, че пострадалите били възрастни хора и не можели да се качат на покрива и да видят какво всъщност е реалното му състояние, респ. какво се върши, подсъдимите непрекъснато ги „пресирали", като някой от тях слизал от покрива и започвал да обяснява колко зле били нещата и как те ще ги направят много качествено, след което отново започвали да работят нещо. Пострадалите чувствали, че нямат никакъв избор, освен да се съгласяват, защото подсъдимите вече били развалили това, което твърдели, че трябвало да се смени по покрива. Привидно, подсъдимите създавали впечатление у пострадалите, че си вършели работата. В един момент, пострадалата К.И. разговаряла с подсъдимия Г. Ж. и му казала, че в договора не била вписана обещаната от него 15 години гаранция. Г. Ж. обещал да донесе договора и да впише гаранцията, но после не изпълнил обещанието си. На 06.10.2023г. подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и М. М. С. отишли в имота на пострадалите с още много работници и заявили, че ще приключват ремонтните работи. Подс.Г. Ж. започнал да иска още пари от пострадалите, като изтъквал найразлични причини като закупуване на материали и плащане на работниците. Постр.К.И. се опитвала да спори с Г. Ж., че вече му е дала пари за материали, но той се ядосвал и казвал, че ако не му дадат пари щели да си тръгнат. К.И. се притеснила, защото имало непокрити части от покрива и дала на подсъдимия Г. Ж. още 5000лева, като общата сума, която вече дала на подсъдимите, станала 10000лева. По едно време, подсъдимият Г. Ж. влязъл в къщата и поискал от пострадалата К.И. лист и химикал, за да изчислял квадратурата, като поискал също и екземпляра от договора, който бил дал на пострадалите. Г. Ж. влязъл в битовата стая, а К.И. отишла до спалнята да вземе химикал и лист. Подсъдимият Г. Ж. останал в битовата стая сам. Като се върнала при подсъдимия, К.И. видяла, че липсвал техният екземпляр от договора, който преди това се намирал на масата в битовата стая. И. попитала Г. Ж. къде е техния екземпляр от договора и дори му казала директно, че той го е взел, но Г. Ж. отрекъл. Въпреки че до момента чрез измама подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и М. М. С. успели да получат от пострадалите сума в общ размер 10000лева, те започнали да искат от пострадалите още пари, като излъгали, че били ремонтирали 200 квадратни метра и вече ремонтът щял да струва 22000лева, като по този начин искали да получат неследваща им се имотна облага в размер на още 12000лева. Пострадалите обяснили на подсъдимите, че това били твърде много пари и че нямали толкова. Тогава подсъдимите казали, че ако пострадалите не платят още 1000 лева, те щели да си тръгнат и ще оставят къщата така, да оставят покрива непокрит, защото нямали материали да го покрият. Тъй като пострадалата К.И. разбрала, че подсъдимите ги изнудват, решила да спечели малко време и макар да имала в дома си 1500лева, казала на подсъдимите, че ще отиде да потърси пари назаем. Излязла от къщата, разходила се из селото и като се върнала видяла, че подсъдимите и работниците били покрили покрива, без да поставят гръмоотвода и водосточните тръби. Пострадалата била изненадана, тъй като преди да излезе от къщата, подсъдимите твърдели, че нямали материали и затова искали пари. И. попитала съпруга си дали подсъдимите са ходили за материали и той й казал, че не са ходили. К.И. попитала подсъдимите как така са успели да покрият покрива, след като нямали материали. Тогава подсъдимите и работниците наобиколили пострадалата. Подс.М. С. започнал да снима с телефона си пострадалата И.. След това започнал да я заплашва, че ако с мъжа й не платят, подсъдимите щели да извикат мутрата „Шишарката", който щял да изреже портата и щял да убие пострадалата К.И.. Подсъдимият С. попитал К.И. къде искала да я погребат. Пострадалата К.И. дала на подсъдимия Г. К. Ж. сумата от 1000лева, тъй като се уплашила от заплахите, които й отправил подсъдимия М. М. и от враждебното поведение на подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и М. М. С., които я били наобиколили застрашително, заедно с работниците. Работниците не съзнавали престъпния умисъл на тримата подсъдими, насочен към сплашване на пострадалите, с цел получаване на неследваща им се имотна облага. След като взел парите, подс.Г. Ж. обещал, че на следващия ден ще се върнат и ще довършат ремонта. После подсъдимите и работниците си заминали. През следващите дни подсъдимите и работниците не отишли в имота на пострадалите и не продължили ремонта на покрива. Пострадалите се обадили по телефона на подсъдимия Г. К. Ж. и той казал, че работели в гр.Вълчи дол и обещал, че като свършат ремонта там, ще се върнат при пострадалите, но така и не изпълнил обещанието си. Нито подсъдимите, нито работниците отишли в имота на пострадалите да довършат ремонта. Пострадалите позвънили още няколко пъти на подсъдимия Г. Ж., но той не отговарял на повикванията. Междувременно, докато прибирали части от старите и новите греди, пострадалите установили, че те нямали разлика във височината и подсъдимите ги били излъгали относно това обстоятелство, което било изтъкнато от тях като причина да разпокрият покрива. Пострадалите осъзнали, че изобщо не е имало нужда да се сменя нищо от покрива, освен счупените цигли. Тогава пострадалите се оплакали в полицията за това, че са били измамени и изнудвани от подсъдимите.

В хода на ДП била назначена комплексна строително-техническа и оценителна експертиза видно от заключението по която стойността на извършените видове строително- монтажни работи в имота, стопанисван от пострадалите К.В.И. и И.Н.И.- къща в село Орешак, обл.Варна, ул. „Първа" № 20, към момента на извършването на СМР, включващо труд и материали, е 1525,60 лева без ДДС. От заключението на вещите лица е видно, че

извършените в имота, стопанисван от пострадалите К.В.И. и И.Н.И. - къща в село Орешак, обл.Варна, ул. „Първа" № 20 - строително-монтажни работи не са били извършени качествено и не в пълен обем, за пострадалите К.В.И. и И.Н.И., от описаната по-горе измама, настъпила имотна вреда в размер на 10000лева. По този начин подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж. и М. М. С. причинили на пострадалите К.В.И. и И.Н.И. имотна вреда в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната е от въззивниците в процедурата по гл.27 НПК и съдът намира, че същата се установява по един непротиворечив начин от наличната по делото доказателствена съвкупност.

Преди да пристъпи към анализ на доказателствата, съдът следва да разясни, че съобразно практиката на ВКС, настоящата въззивна инстанция, която по естеството си е втора първа инстанция, не е длъжна в случаите, в които възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, да преповтаря анализа на доказателствата, направен от този съд. Законът в чл.339,ал.2 от НПК, задължава въззивната инстанция да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата срещу присъдата. Поради това нов анализ на вече обсъдени от първата инстанция доказателства се налага, когато те се оспорват във въззивната жалба, или протест или когато въз основа на тях се иска направата на различен фактически, или правен извод.

По материално правната квалификация на деянията на подсъдимите съдът съобрази следното:

I.Престъпление по чл.209,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК за подсъдимите К. Ж. и Д. Д., с пострадало лице Н.Д..

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че фактическата обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Н. Д. /л.51,т.1;л.10,т.2 от ДП/; Петя М.ва /л.61,т.1/ и Д. Д. /л.62,т.1/.

Законосъобразен е и правния извод, досежно съставомерност на деянието по чл.209,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.

Мотивационните действия, чрез които пострадалия е бил въведен в заблуждение са подробно анализирани от първоинстанционния съд и са получили вярна правна оценка, поради което не следва да се преповтарят.

Изпълнителното деяние на класическата измама може да бъде осъществено в две форми: възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването, или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната

действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане и/или поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на пострадалия, или вече са били създадени от подсъдимия, или друго лице.

В конкретният казус, подсъдимите са осъществили деянието и при двете форми на изпълнителното деяние. Подс.К.Ж. е мотивирал пострадалия да даде съгласие за извършване на строително-ремонтни дейности, чрез предложена ниска цена, демонстриране на познания в областта на строителството и наличие на материален и човешки ресурс. Заблуждението се е поддържало чрез извършваните строителни дейности в обекта, в продължение на няколко дни.

Възползвайки се от създаденото заблуждение у пострадалия, подс.Д. е поискал сключването на писмен договор, в който записал цена от 100лв. на квадратен метър, като измерил разстояние от 70метра. Т.е. цената била завишена от 400лв. на 7000лв., която след протест от страна на пострадалия, била намалена на 3000лв. Пострадалият се е съгласил с посочената цена и я е заплатил, тъй като действително в обекта са били извършени строителни дейности и е очаквал, същите впоследствие да бъдат довършени от подсъдимите. Постр.Д. разбрал за измамата, когато потърсил подс.Ж. за да поиска довършване на работата, след заплащането на сумата от 3000лв., при което последния отрекъл своята съпричастност.

От данните по делото се установява, че подсъдимите изначало не са имали намерение да извършат посочената дейност, т.к. не са специалисти по строителството, не са разполагали с финансов, материален и човешки ресурс и не са имали намерение да извършат уговорената дейност за сумата от 400лв. Целта е била единствено да получат имотна облага от пострадалия, завишавайки драстично цената.

II.Престъпление по чл.210,ал.1,т.2 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за подсъдимите М. С. и Д. Д., а по отношение на подс.Г. Ж. и К. Ж. и по т.5-големи размери.

1.По отношение на пострадалите А. Ч. и М. Ч., извършено от подс.Г.Ж.,К.Ж. и М.С..

За квалифицираната измама по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209 от НК важат същите теоретични постановки, изложени по-горе.

Няма спор, че пострадалите са били мотивирани да възложат ремонт на покрива на подсъдимите Г.Ж. и М.С., поради предложената ниската цена от 80лв. на кв.м.-една от най-ниските на пазара. Като част от мотивационната дейност по въвеждане в заблуждение на пострадалите е и сключеният договор за извършване на строително-ремонтни дейности в кратки срокове, качествено и на ниска цена, с изпълнител подс.Г. Ж.. Свидетелите неколкократно са задавали въпрос на подсъдимите дали това е крайната цена, в която са включени труд и материали, на което са получавали потвърдителен отговор. Подс.С. поискал авансово 2000лв. за положен труд и др. разходи, които му били предоставени от постр.Ч.. В следващите дни, подсъдимите Г.Ж. и М.С. заявили, че цената на кв.м. се променяла от 80лв. на 165лв. Двамата подсъдими поддържали поредната заблуда у пострадалите за причините, налагащи тази промяна, а именно необходимостта от двойна скара от летви, смяна на носещата конструкция и бетонов пояс, които не били включени в първоначалната цена и оскъпявали ремонта. Въпреки, че не били съгласни изцяло с новите искания, пострадалите се съгласили с новите условия и заплатили исканите суми, които възлизат общо на 10000лв.

Като неоснователни се преценяват възраженията на адв.Я.- защитник на подс.Г.Ж. и подс.К.Ж. досежно липсата на действия от страна на подсъдимите по въвеждане в заблуждение на пострадалите. С предлагането на най-ниската цена на пазара, уговаряне на кратки срокове и качествена дейност, същите са ги мотивирали да се съгласят за извършването на строителна дейност в своя имот. Подсъдимите поддържали това заблуждение, демонстрирайки извършване на строителни дейности в обекта. „Минаха две или три седмици, през което време ремонта на покрива вървеше и не сме имали никакви проблеми. Не сме се карали за нищо. Г. бригадира предлагаше какво да направят, ние с някои неща се съгласявахме, с други така и не постигнахме консенсус“/вж показания на св.А.Ч. на л.97,т.3 от ДП/. Възползвайки се от създаденото заблуждение, подсъдимите увеличили двойно цената, което мотивирали с извършване на нови строителни дейности, използвайки неопитността и неосведомеността на пострадалите, както и обстоятелството, че покривът е бил разпокрит и трябвало да се довърши.

Неоснователни са и възраженията за необективност на заключението на изготвената КСТЕ/л.6,т.12 от ДП/. Видно от заключението, вещите лица са извършили оглед на имота, като фактическите им констатации са надлежно мотивирани, ведно с приложени снимков материал. Стойността на извършените СМР с труд и материали вещите лица определят на 3414,19лв., при заплатени от пострадалите 10000лв.

Обстоятелството, че пострадалите лица са заявили, че нямат финансови претенции към подсъдимите, не променят достигнатите изводи. В своите показания, св.Ч. сочи, че ремонтът бил довършен от друга бригада, за която дейност заплатили 6000лв., като специалист е дал предписания какви нередности е констатирал в извършените строителни дейности, които следва да бъдат отстранени и какво допълнително следва да бъде сторено/л.102,т.3 от ДП/. В последващи показания свидетелката е заявила, че ако е казала, че не е имало заплахи, то това е било, защото са искали всичко да приключи, т.к. за нея това е било стрес, който дълго време е останал в нея /вж показания на л.100,т.3 от ДП/. Изложеното, ведно с показанията на подс.Ч., че са подали жалби до полицията „превантивно“, защото се притеснявали да не им „направят нещо впоследствие“ и „ако има нещо неуредено, ще го решим по съдебен ред“/вж показания на л.43,т.3 от ДП/ водят до извода, че заявената липса на финансови претенции към подсъдимите са израз единствено на желанието им да приключат окончателно работа със същите, за да не настъпят за тях неприятни последици.

2. По отношение на пострадалите Н. Н. и К. Г., извършено от подсъдимите Г.Ж.,К.Ж. и М.С..

Проверяваният съд е изложил подробни аргументи досежно съставомерността на деянието. Правилен е извода, че подсъдимите първоначално са въвели в заблуждение пострадалите, предлагайки да извършат строително-ремонти работи за сумата от 120 лева на квадратен метър, в която били включени труд за демонтаж на стария покрив, изхвърляне на строителните отпадъци и изграждането на изцяло нов покрив. За целта бил сключен и писмен договор, подписан от подс.Г.Ж. и пострадалия. Впоследствие подсъдимите нееднократно завишавали цената, като убеждавали пострадалите в необходимостта от закупуване на материали на повисоки цени и извършване на нови строителни работи. Заблуждението било поддържано с демонстриране на дейност, която спирала, когато са искани нови суми и възобновявана след тяхното плащане. Въпреки установените нередности в строителството, пострадалите изплатили на подсъдимите общо сума, в размер на 32800лв. След като пострадалите лица заявили, че нямат повече средства, подсъдимите преустановели работа и оставили покрива недовършен. Видно от заключението на КСТЕ в имота били извършени строителни работи, на стойност 13 713,33лв.

Правилно е прието от проверявания съд, че обективната съставомерност на деянието е доказана по несъмнен и безспорен начин, деянията са извършени в съучастие, като всеки един от подсъдимите е имал предварително определена роля при формиране на неверните представи у пострадалите и тяхното поддържане.

Вярно е, че не всяко неизпълнение на договорености следва да бъде квалифицирано като измама, но е вярно също, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, какъвто е настоящият случай. Наличието на користна цел- получаване на материална облага, наред с липсата на намерение и възможност за изпълнение на поети договорености, отграничава измамата от възникнала например впоследствие обективна

невъзможност за неизпълнение, или от виновно договорно неизпълнение като аномалия в гражданския оборот. Когато договорни отношения се ползват при осъществяване на измамата, деецът няма намерение да се задължи по тях, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши съответно имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход, какъвто е настоящият случай. Извършените от подсъдимите действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия, което в конкретния случай се установява по делото.

3 . За пострадалите Т. Я., Т. Я. и Ц. Я., извършено от подсъдимите Г.Ж.,К.Ж. и Д.Д..

При правилно установена фактическа обстановка, кореспондираща с подробните и еднопосочни показания на св.св.Т. Я., Т. Я. и Ц. Я., законосъобразно съдът е извел съставомерността на деянието по отношение на подс.Г.Ж., К.Ж. Д.Д.. Подсъдимите са мотивирали пострадалите да извършат имуществено разпореждане, възползвайки се от тяхната неосведоменост за необходимите строително-ремонтни дейност и реалната им стойност; самоволно добавяйки нови дейности в сключения вече договор, завишавайки цената; представяйки се за лица, с възможности и връзки в различни среди. Подсъдимите демонстрирали, че в обекта се извършва работа, като влагали материали с ниско качество, ремонтът бил извършван некачествено, като в същото време подсъдимите непрекъснато увеличавали сумите. Правилен е извода на съда, че е налице причинна връзка между имущественото разпореждане на пострадалите, респ. настъпилата имотната вреда и създаденото и поддържано у тях заблуждение от подсъдимите, че ремонта се извършва качествено и в срок, за което са искани допълнителни средства, значителни над уговорените.

4. За пострадалият Н. П. К., извършено от подсъдимите Г.Ж. и К.Ж..

Първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил подкрепеността на фактическите обстоятелства със събраните доказателства от ДП-показанията на пострадалия Н. К. и е достигнал до законосъобразен извод досежно съставомерността на деянието по чл.210,ал.1,т.2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.26 от НК. Механизма на измамата е сходен с вече изложените.

5.Пострадалите Г.В. и Д. Й. за измама, извършено от подс.Г.Ж. и Д.Д..

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена и се подкрепя от събраните на ДП доказателства-показанията на пострадалите лица. Същите са подробно обсъдени в мотивите към присъдата, затова не следва да се преповтарят.

Като незаконосъобразен обаче се преценява правния извод на съда, че подс.Д. е осъществил съставът на престъплението. Видно от данните по делото, в измамливите действия по въвеждане в заблуждение на пострадалите е участвал единствено подс.Г.Ж.. Същият е заблудил пострадалите, че неговото фирма многократно е извършвала строителни дейности, като е представил на св.В. и снимков материал. За да ги мотивира допълнително, Ж. сключил договор със св.Й., с уговорка за крайната цена, срок за изработка и аванс, в размер на 4000лв., който своевременно получил. Същият е въвел в заблуждения пострадалите, като е демонстрирал извършването на строителни дейности, дори е завел пострадалия до магазин за строителни материали, за да избере колонки. Видно от показанията на двамата пострадали, през цялото време на въвеждане и поддържане на заблуждение е участвал само и единствено подс.Г.Ж..

Участието на подс.Д. се свежда единствено до обстоятелството, че е отговорил на телефонно обаждане от св.В. до телефонен номер, на който отговарял подс.Г.Ж., след като последния и работниците са преустановили своята работа и напуснали обекта. При този разговор, подс.Д. отрекъл съпричастност и заявил, че пострадалата е допуснала грешка.

За да бъде извършена измамата от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, следва да бъде установена предварителна общност на умисъла за осъществяването й, като е безусловно необходимо в изпълнение на престъплението да участват и двете лица. Теоретичните постановки за кражбата, извършена след предварителен сговор /ТР №54/1989г. на ОСНК/ се отнасят и до измамата. По делото е безспорно установено, че подс.Д. не е участвал при осъществяване на изпълнителното деяние, а именно въвеждане в заблуждение, довело до имуществено разпореждане. Не са налице доказателства и за участието на Д. под друга форма на съучастие.

По изложените съображения, подс.Д. следва да бъде признат за невинен и оправдан по това му обвинение, както и за разликата над 8000лв. в продължаваното престъпление по чл.210,ал.1,т.2 от НК. Последното води и до оправдаване на подс.Г.Ж., че е осъществил в съучастие, като съизвършител с Д.Д. деянието по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 от НК.

6 . Измама по отношение на пострадалите К.И. и И.И., извършено от подсъдимите Г.Ж., К.Ж. и М.С..

Настоящият състав намира, че при правилно установена и доказателствено обезпечена фактическа обстановка, проверявания съд е достигнал до законосъобразен извод, досежно съставомерността на деянието, извършено от тримата подсъдими по чл.210,ал.1,т.2,и т.5 вр. чл.209,ал.1 от НК.

Няма спор, че пострадалите първоначално са се съгласили да бъде извършен частичен ремонт на покрива на техния имот, мотивирани от хартиената брошура, залепена на ел.стълб, където била обявена цена от 25лв. на квадратен метър. Въпреки, че многократно пострадалите поставяли въпроса дали това е крайната цена, същият бил отклоняван от подсъдимите. По този начин, обявявайки нереално ниска цена, подсъдимите са ги мотивирали да приемат офертата. Впоследствие последните поддържали заблуждението у пострадалите, като твърдели, че закупените греди са с различна дебелина, което налагало ремонтиране на цялата страна от покрива и изисквало завишени цени. В процеса на работа подсъдимите неколкократно завишавали сумите, излагайки ред причини, като необходимост от закупуване на материали, извозване на отпадъци и плащане на работниците, възползвайки се от неосведомеността на пострадалите. Същите поддържали заблуждението, създавайки впечатление, че продължават да изпълняват строително-ремонтни дейности качествено, за да искат по-високи суми.

Видно от показанията на св.И., “работниците работеха“, като „уж“ направили цялата страна на покрива, а подсъдимите ги извикали за да демонстрират същото. „Отстрани изглеждаха наредени керемидите, но ние не можехме да се качим горе да видим. В същото време се оказа, че са разградили и останалата страна на покрива.“/вж показания на л.24,т.8 от ДП/. Подсъдимите продължавали да искат пари за труд и за материали, като посочвали какво още им е необходимо за да покрият целия покрив. Така мотивирали пострадалите да извършат имущественото разпореждане.

По делото се изяснява, че от самото начало подсъдимите не са имали намерение за извършат качествено, в срок и при обявената цена уговорените дейности. Целта е била да заблудят пострадалите в техните намерения, като ги мотивират да им предоставят допълнително парични средства, използвайки тяхната неопитност, неосведоменост и напреднала възраст. Подсъдимите предвиждали настъпването на престъпния резултат, като са целили получаване на имотната облага, която възлиза на 10 000лв.

По отношение наличие на квалифициращите обстоятелства.

Извършването на престъплението от две или повече лица е дефинирано в чл.93,т.12 от НК– когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица. По делото е несъмнено установено, че са извършени от подсъдимите поредица от координирани, често и съвместни действия за въвеждане в заблуждение на пострадалите лица и поддържането на това заблуждение. Описаните от свидетелите действия за поддържане на първоначално формираната невярна представа, също очертават активното участие на повече от двама от подсъдимите. От това следва извод за предварително планувана от подсъдимите дейност и взето общо решение, реализирани с координирани общи действия. Всеки от подсъдимите е реализирал деянията със съзнанието, че е активно подпомаган от другия, при общото съзнание за това. Преследвали са и обща цел- всеки да се обогати лично.

Престъплението е осъществено при квалифициращият признак „големи размери“ по отношение на К. Ж. и Г. Ж. т.е. в размер на 70 минимални работни заплати съгласно ТР-1-98 ОСНК.

Деянията са извършени и при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.

Като неоснователно се преценява възражението на адв.Я.,че при деянията по чл.210,ал.1,т.2 вр. чл.209,ал.1 вр.чл.26 от НК липсват заключения на съда, че същите са извършени в изпълнение на предварително взето решение на организирано престъпно сдружение.

На първо място, посочените престъпления съставляват т.н. вторична престъпна дейност, което вече беше обсъдено при престъплението по чл.321 от НК. На следващо място, в чл.210 от НК не е предвидена квалификация, че деянието е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.8, както за престъплението по чл.213а от НК.

III.Престъпление по чл.213а,ал.2,т.4 и 5 вр. ал.1 вр. чл.142,ал.2,т.8, вр.чл.20,ал.2 от НК по отношение на подсъдимите К. Ж., Г. Ж. и М. С..

Фактическата обстановка е правилно установена, като съответна на събраните гласни доказателства.

Настоящият състав намира, че при правилно установени факти, съдът е дал незаконосъобразна правна оценка за съставомерността на деянието по отношение на подс.Г. Ж., като съизвършител.

Данни за отправяни заплахи от подс.К. Ж. и М. С. се съдържат в показанията на св.А. Ч. и св.Г. Ч.. Действително, първата ги е конкретизирала едва при повторния си разпит, когато е допълнила своите първоначални показания /л.44,т.3 от ДП/, в които не сочи за заплахи от подсъдимите. Свидетелката дава обяснение и за причините за това: “Категорична съм че имаше отправени заплахи към семейството ми, по-специално към сина ми. Не си спомням какво съм казала на разпита си във Второ РУ, но ако съм казала, че не е имало заплахи, то това е било, защото сме искали да приключи най-после. Това за мен беше стрес, който дълго време остава в мен, породен от заплахите и цялата ситуация, в която изпаднах/вж показания на л.100,т.3 от ДП/.

Видно от данните по делото, липсват доказателства за осъществени от подс.Г. Ж. заплахи спрямо пострадалите лица. По делото е безспорно установено, че същия се е представял като собственик на фирмата, имал е водеща роля при провеждането на преговорите и отправяне на искания за повисоки суми към пострадалите, като активно е участвал в тяхното убеждаване. При отказ на последните да платят сумата от 35000лв., св.Г. Ж. ги е мотивирал да изтеглят кредит, за което в следващите дни многократно е звънял по телефона на св.А. Ч., но без да отправя заплахи /вж показанията на св.Ч. на л.98,т.3 от ДП/. Свидетелката многократно заявява, че Г.Ж. „собственика на фирмата“ е идвал винаги, когато трябва да се плащат определени суми.

Както беше вече посочено, при квалифициращия признак на изнудване, извършено от две или повече лица е необходимо в самото осъществяване на изпълнителното деяние да участват поне две лица, като не се изисква предварителен сговор.

Настоящият състав намира, че поведението на подс.Г. Ж. не е било обсъдено внимателно спрямо повдигнатото обвинение и в съответствие с допустимите по чл.20 от НК други форми на съучастие. Действията на този подсъдим, изразяващи се от една страна в мотивиране на пострадалите да извършат имуществено разпореждане, физическото му присъствие на отправяните от подс.М. С. заплахи към пострадалите, демонстрирайки заплашително поведение и от друга-липсата на други активни действия, включително и вербални /каквито са били ползвани от подсъдимите К.Ж. и М.С./ е трябвало да бъдат преценени от гледище на участието на подсъдимия в изпълнителното деяние, което е основната разлика между извършителя /съизвършителите/, от една страна, и помагачите /подбудителите, от друга страна.

Настоящият състав съд намира, че поведението на подс. Г. Ж. установено в съдебния акт, разкрива помагачество към деянието, защото обективно е улеснило извършителите и ги е подпомогнало в осъществяването му. Ето защо, същия се явява помагач по смисъла на чл.20,ал.4 от НК, а не съизвършител. Той не е участвал в изпълнителното деяние по чл.213а от НК, т.к. не е упражнявал принуда. В субективен план Г.Ж. е действал с користна цел, за да набави за себе си и за подсъдимите К.Ж. и М.С. имотна облага, като е съзнавал, че пострадалите не са имали воля да се разпоредят с исканата сума, за което спрямо тях е била осъществена принуда. Същият е действал със съзнанието, че подпомага и улеснява подсъдимите да осъществят деянието.

В този смисъл, възражението на адв.Я. за липсата на факти, с които да е прецизирано с какви конкретни действия и/или реплики подсъдимият Г.Ж. е осъществил изпълнителното деяние в съучастие е основателно.

По изложените съображения, присъдата по отношение на подс.Г.Ж. следва да бъде изменена, като участието на същия в престъплението по чл.213а,ал.2,т.4 и 5 вр. ал.1 вр. чл.142,ал.2,т.8 се квалифицира като помагачество, по смисъла на чл.20,ал.4 от НК, респ. следва да бъде оправдан, че е действал като съизвършител.

Не така стои въпрос с останалите двама подсъдими-К.Ж. и М.С.. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата отправените от подсъдимите заплахи спрямо пострадалите са разграничени и диференцирани ясно на л.403/гръб от делото. Същите безспорно попадат в изчерпателно изброените средства в чл.213а от НК.

Предвид преквалификацията на деянието, извършено от Г.Ж., подсъдимите К.Ж. и М.С. следва да бъдат оправдани, че са осъществили деянието в съучастие с Г.Ж., като съизвършител, и че деянието е извършено от ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЛИЦА- по т.4 на чл.213а,ал.2 от НК.

Правилно съдът е процедирал и по отношение на пострадалите Я.и на л.406 от делото и пострадалите Иванови на л.408/гръб/ от делото. Предвид подробния анализ и изложени аргументи, настоящия състав не намира за нужно да ги преповтаря.

Що се отнася до възражението на защитата на подс.Г.Ж. и К.Ж.-адв.Я. за липса на конкретизиране на конкретните заплахи в диспозитива на присъдата, то настоящия състав счита, че същите не следва да се описват подробно в диспозитива, а единствено в мотивите към присъдата /вж в този смисъл Решение № 655 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова; Решение № 315 от 18.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1121/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова; Решение № 60179 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 709/2021 г., I н. о., НК, докладчик председателят Румен П. и др./.

4. Престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4 вр. чл.20,ал.2 от НК по отношение на пострадалите Т. Я. и Ц. Я., извършено от подсъдимите К. Ж., Г. Ж. и Д. Д..

Преди да пристъпи към разглеждане на повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.214,ал.2,т.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4 и 5 вр. ал.1 вр. чл.142,ал.2,т.8 вр. чл.20,ал.2 от НК, настоящия състав следва да отбележи следното.

Квалифицираните състави на деянието по чл.214 от НК са предвидени в ал.2, като е налице препращане към съответните квалифицирани състави на чл.213а от НК-изнудване, при условията на чл.213а,ал.2, 3 и 4 от НК.

Това означава, че деянието по чл.214 от НК изначало е било квалифицирано неправилно във вр. с т.5 на чл.213,ал.2 вр. чл.142,ал.2,т.6 и 8 от НК, тъй като такова препращане не съществува, което е пренесено и в съдебния акт. Ето защо, подсъдимите следва да бъдат оправдани по т.5 на чл.213а,ал.2 от НК.

На следващо място, въззивната инстанция намира, че при очертаване на правната квалификация на деянието по чл.214 от НК е допусната известна юридическа непрецизност, по отношение на приетата необходимост от допълнително обективиране в същата на института на съучастие/чл.20,ал.2 от НК/. Последният, като форма на задружен престъпен акт се включва имплицитно в квалифициращото обстоятелство, визирано в ал.2,т.4 на чл.213а от НК-изнудване от две или повече лица /вж Решение №82/25.04.2016г. по н.д. №281/2016г., трето н.о./. Същото може да бъде преодоляно, като подсъдимите бъдат оправдани за съучастие по чл.20,ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е мотивирал по един непротиворечив начин съставомерността на деянието /с изключение на препратката към чл.213а,ал.2,т.5 от НК и чл.20,ал.2 от НК/, с пострадали лица Т. Я. и Ц. Я. по отношение и на тримата подсъдими, което настоящата инстанция не следва да преповтаря.

Налице е престъпно мотивиране на пострадалите Ц. и Т. Я.и да предприемат определено поведение против волята си, като подсъдимите са използвали принуда, която е средството пострадалите да предприемат желаното от дейците поведение-да извършат имуществено разпореждане. Принудата, под формата на заплашване е подробно мотивирана от първоинстанционния съд, като същата е от естество да възбуди основателен страх у пострадалите и е мотивирала последните да се разпоредят със сумата от 34000лв. в полза на подсъдимите. Налице е изискуемата причинноследствена връзка между извършената от подсъдимите принуда /средствата за постигането на която за разлика от чл.213а от НК не са конкретизирани/ и причинената имотна вреда на пострадалите. Предаването на парите е именно функция от предходното поведение на тримата подсъдими, свързано с упражняване на психическо въздействие върху пострадалите.

Неоснователни са възраженията на защитата на подс.Д. за липса на заплаха от страна на подсъдимия спрямо пострадалите. Както беше посочено вече, принудата по чл.214 от НК може да се прояви във всички форми: физическо, или психическо въздействие, което застрашава изнудвания с бъдещо деяние, което е от естество да изложи живота, здравето, честта или имота на заплашения, или на друго лице на опасност, като за съставомерността няма значение характера на заплашването. От значение е единствено същото да е годно да внуши основателен страх. Именно принудата е начина и средството да мотивира лицето да извърши акт на имуществено разпореждане, поради която същата го предхожда.

Действията по заплаха, от страна на подс.Д. Д., се установяват на първо място от показанията на св.Ц. Я.: „Междувременно беше дошъл, впоследствие разбрахме че се казва Д. Д., другия от група изнудвачи с още трима борцицигани и се настаниха без да ги каня в имота, настаниха се на верандата и по двора и просто действията им бяха заплашителни. Докато ние правехме каквото кажеше Г., стояха и заплашваха със самото си присъствие там. Носеха кози крак. Единият хвърляше инструменти по двора…Д. Д. беше там, като той получи тези 17000лв.от Г.. След като брат ми ги даде на Г., той ги даде на Д. Д.“/вж показания на л.218,т.5 от ДП/. От показанията на свидетеля се установява страхът, който е изпитал същия и този на неговия братпострадалия Т.Я. от присъствието и поведението на подсъдимите: “лично аз исках всичко това да приключи, каквото искаше Г. да му дадем и да се маха, уплашен бях. Брат ми трепереше през цялото време… Брат ми непрекъснато повтаряше „тоз иска много пари“ и вече като дойдоха борците разбрахме, че е сериозно и искахме да приключи“.

Еднопосочни с изложеното са и показанията на Т. Я.: „ Понеделникстрашния ден дойде ромския лидер /Д.Д./-солиден, представителен и с Мерцедес този Лидер се разположи тук на верандата, крак върху крак, разперени ръце и чака нещо.…Дойдоха трима-за мен мутри-черни, яки, набити-като сключи ръце-само мускули, с черни тениски и черни очила, единият обкрачил вратата в разкрачен стоеж, други двама със синовете ми………..донесоха два кози крака, подпряха го на стълбите. За мен това беше началото и като че ли ще има физическа саморазправа“/свидетелката плаче/вж показания на л.223,т.5 от делото/.

В посочения смисъл са и показанията на св.Т.Я., който заявява, че бил изключително уплашен от тяхното поведение и действия и искал просто да се махнат и „да няма вземане-даване с тях“/вж показания на л.235,т.5 от ДП/.

Обстоятелството, че едва при последните си разпити пострадалите са посочили поименно подс.Д.Д. се обяснява от тях с обстоятелството, че първоначално подсъдимите са се представили под чужди имена и едва след показани им снимки от журналист, същите са разпознали подс.Д..

По изложените съображения, възражението на защитата на подс.Д. се преценява като неоснователна.

5. Престъпление по чл.214,ал.2,т.1 вр. чл.213а, ал.2,т.4 вр. чл.20,ал.2 от НК, извършено от подсъдимите К. Ж., Г. Ж. и М.С., с пострадали лица К.И. и И.И..

Първоинстанционният съд подробно е мотивирал съставомерността и авторството на деянието /с изключение препращането към чл.213а,ал.2,т.5 от НК и чл.20,ал.2 от НК/. Правилно съдът е приел, че упражнената психическа принуда върху постр.К.И. е било средството, начина за мотивиране на жертвата да предприеме противно на действителната си воля желаното от подсъдимите поведение, а именно да се разпореди със сумата от 1000лв., в полза на тримата подсъдими. Доколкото мотивите на първата инстанция са изчерпателни и аргументирани, респ. липсват възражения от защитата в тази насока, настоящия състав намира че не е нужно да ги преповтаря.

Налице са и квалифициращите признаци на чл.214,ал.2,т.1 вр. чл.213а,ал.2,т.4 от НК, а именно деянието е извършено от две или повече лица, което предполага института на съучастие, като форма на задружна престъпна проява.

По отношение квалификацията по чл.20,ал.2 от НК важат дадените разяснения, при престъплението по чл.213а от НК.

6. Деянията по отношение на подсъдимите Г. К. Ж., К. Н. Ж., М. М. С. и Д. С. Д. правилно са квалифицирани и по престъпния състав на чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Чл.93,т.20 от НК съдържа легална дефиниция на понятието "Организирана престъпна група". Анализът на тази дефиниция показва, че на първо място, за да е налице ОПГ, следва да се прецени количествен критерий – изискването е сдружението да е на три или повече лица. На следващо място е необходимо също да се установи, че се касае до трайно структурирано сдружение. Този признак означава обективно, че общност от най-малко три лица, си е поставила за цел да извършва съгласувано в страната и чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Изисква се тази насоченост на дейността да не е инцидентна, за някакво определено престъпление, или за определен момент, а да обхваща изрично съгласие на лицата за създаване на предпоставки, за извършване на поне две престъпления от категорията на посочените в закона, като се изисква съзнание, че сдружението е направено, за да осъществява целите – извършване на престъпления. При ОПГ участниците в групата не са се събрали случайно, инцидентно, а са постигнали предварителна съгласуваност за осъществяване на престъпления.

Наличието на визираните предпоставки се установява от данните по делото по категоричен начин.

На първо място е изпълнен количествения критерий за наличието на ОПГ, доколкото в нея са участвали четири лица.

На следващо място подсъдимите са се намирали в обективна връзка помежду си, с цел извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години-измами и изнудване, а от субективна страна са действали със съзнанието за принадлежност към престъпното сдружение. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че четиримата подсъдими с активни действия са участвали в различна конфигурация във вторичната престъпна дейност, която обхваща множество престъпления, извършени през дълъг период от време; на част от листовките са били изписани отделни мобилни номера, на които са отговаряли повече от един от подсъдимите, а на други са били посочени ЧЕТИРИ мобилни номера, ползвани от четиримата подсъдими; същите са извършвали множество еднородни деяния: измама и изнудване по еднотипен механизъм-използвайки възрастни и неосведомени лица, мотивирайки ги с първоначални изгодни условия, а впоследствие драстично завишавайки цените, с цел да получат имотна облага. С цел да принудят пострадалите да заплатят исканите от тях суми, подсъдимите ги изнудвали, като ги заплашвали с насилие и увреждане на имуществото им. Изложеното сочи на предварително съгласувана дейност, а не обикновено съучастие.

Законодателят не е предвидил като критерий времетраенето на престъпната група, а изискването за трайност, следва да се разглежда на плоскостта на трайни организационни връзки и структура. На следващо място, за да се приеме, че сдружението е структурирано, е достатъчно да бъде установена обективно съществуващата между три или повече лица връзка, определена от общата насоченост за извършване на престъпления, като не се изисква наличие на формално разпределение на ролите, на функциите на лицата, а се изисква доказване на това, че фактическите, общи и обединени действия на участниците са насочени към извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над три години.

Четиримата подсъдими са признати за виновни в това, че са участвали в ОПГ, насочено към извършване на измами и изнудване. При тази форма на изпълнително деяние "участие в ОПГ", деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата, като в случая се касае до фигурата на продължено престъпление.

Подсъдимите са извършвали отделни дейности, представляващи част от единния процес по престъпната дейност. Разпределението на функциите, конспиративността на групата, чрез използването на чужди имена и телефонни номера в разговорите с пострадалите, и обективните действия на подсъдимите по тяхното мотивиране и изнудване, извършвани по еднотипен механизъм, по недвусмислен начин сочат на съгласуваност на волите на участниците в сдружението. Четиримата съпроцесници са били осъдени единствено за участие в ОПГ, като е без значение кога, от кого и по какъв начин тя е била създадена, кога и къде обвинените лица са се събрали и взели решение да организират престъпна група, в какъвто смисъл е наведен довод от защитата. След като подсъдимите не са организатори на ОПГ, няма как същите да се съберат и вземат решение за нейното създаване.

За процесния период са налице целенасочени и организирани действия, а не изолирани и инцидентни случаи с участие на някои от подсъдимите по измами и изнудване. Налице е общност от четиримата подсъдими, които обективно са имали връзка помежду си и съгласувано са вземали решения по осъществяване на вторичната престъпна дейност.

Разпределението на функциите между подсъдимите не е било с категоричност определено, а с възможност взаимно да се заменят в предприеманите дейности. Продължителността на участието им,

последователността в извършваната вторична престъпна дейност, съществуващата комуникация по координирани взаимоотношения показва, че е налично съгласуване във волите им и една предварителна подготовка, съзнателна предварителна дейност за постигане целта на сдружението. Поради това, настоящия състав намира за правилен извода, че всеки от тях е действал под форма на вината пряк умисъл. Извършените от подсъдимите съвместни действия представляват обективен израз на оформените в съзнанието им представи за общественоопасния характер на общата им дейност и желанието тези последици да се обективират в действителността. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на тяхната деятелност, предвиждали са нейните общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

Налично е и квалифициращото обстоятелство - користна цел, заради която е сформирано престъпното сдружение, тъй като от разпитите на пострадалите лица се установява, че мотивът за извършване на дейността са генерираните от него парични средства. Доказателствата непротиворечиво установяват и че групата е съществувала, с цел извършване на измами и изнудване в различни квалификации.

Контролираната инстанция подробно е мотивирала характеристиките на престъпното участие на подсъдимите в организираната група, от гледна точка на връзката му с участниците в същата и съзнанието за принадлежност към конкретната структура като вид, състав и предназначение, поради което не следва да ги преповтаря.

Възражението на адв.Я. за липса на доказателства за наличието на ОПГ към 15.09.2019г., настоящия състав преценява като основателно.

Съдът счита, че по делото не са налице данни, че към 15.09.2019г. подсъдимите са имали съпричастност към ОПГ, респ. са участвали в такова престъпно сдружение.

На първо място, в самия обвинителен акт липсват факти, които да установяват това обстоятелство. На следващо, такава съпричастност не се установява и от осъществената вторична престъпна дейност, имайки предвид и отдалечеността във времето на деянието от 15.09.2019г. от последващите, започнали през юли 2021г. Както вече беше пояснено, законът не поставя изискване всички участници в групата да се познават, респ. да осъществяват пряк контакт помежду си, или при установяване на такива контакти, те да са постоянни, ежедневни. Изпълнителното деяние "участие в ОПГ" се осъществява посредством действия, чрез които деецът се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата, като за съставомерността на престъплението не е необходимо осъществяване на каквато и да е дейност от участващите в групата по отношение на вторичните престъпления, цел на групата, респ. всеки един от членовете да участва в тях. Въпреки това, по делото не са събрани доказателства подсъдимите да са се намирали в обективна връзка по между си, изразяваща се в извършване на съгласувани действия, насочени към определена престъпна дейност и постигането на общи престъпни цели, за които те са постигнали съгласие по принцип за периода 15.09.2019г.-м.юли 2021г., а от субективна страна- да са имали съзнание за принадлежност към такова сдружение за посочения период. Този извод не се променя от обстоятелството за наличната родствена връзка между подсъдимите Г.Ж. и К.Ж., т.к. същото не покрива визираните законови изисквания за участие в ОПГ.

По тези съображения, възражението на защитата за липса на факти досежно съществуването на ОПГ към 15.09.2019г. са основателни. Ето защо, присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимите бъдат оправдани да са участвали в организирана престъпна група за периода 15.09.2019г.-м.юли 2021г.

По основанието на жалбите за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера, респ. начина на изпълнение на наложените наказания.

За да определи размера на наложените наказания, съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието по отношение на четиримата подсъдими.

Правилно като отегчаващи обстоятелства са отчетени: престъпната упоритост, имайки предвид, че деянията са извършени в един продължителен период от време; по отношение на множество лица, в голямата си част пенсионери; високият размер на причинените имуществените вреди и тези, значително надхвърлящи квалификацията „големи размери“/по отношение на подсъдимите Г. Ж. и К. Ж./; по-активно участие в престъпната дейност на групата по отношение на подс.Г. Ж., подс.К. Ж. и подс.М. С.; лоши характеристични данни; специфичния механизъм на измамата и изнудването ползвайки работници, които са били настройвани срещу пострадалите, използвайки неосведомеността на последните за необходимите ремонтни дейности и тяхната стойност, придружаването им до Б.и институции за теглене на парични средства и отпускане на парични заеми.

Като смекчаващи правилно са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимите, с изключение на К. Ж.; обремененото семейно положение на подс.Г. Ж. и К. Ж.; младата възраст на подс.Г. Ж.; влошено здравословно състояние по отношение на подс.К. Ж., М. С. и Д. Д..

Подс.Г. Ж. към момента на извършване на деянието е бил неосъждан по смисъла на закона, но съдът е разполагал с данни за влязла в сила присъда за идентично деяние/чл.209 от НК/, след извършване на настоящите. Това осъждане, неправилно е било ценено от съда при индивидуализацията на наказанието. При налагане на наказанието по настоящето обвинение, визираното осъждане не може и не бива да бъде обсъждано, като това може да стане едва по реда по чл.25 от НК и при решаване евентуално на въпросите, указани в чл.24 от НК.

Не се установява от данните по делото проявена от подсъдимите критичност към извършеното, извън декларативното съжаление. В категорията на смекчаващите обстоятелства с относително високо значение следва да се включи и отрицателната оценка на дееца за собственото му поведение, когато същата е заявена на досъдебното производство и пред съдебните инстанции. Декларираното от подсъдимия разкаяние за извършеното няма формален характер, само ако последователно е отстоявано и в двете фази на наказателния процес и същевременно е подплатено с дадени от него обяснения с характер на самопризнание, подпомагащо разкриването на обективната истина. Единствено такова обективно проявено отношение е индиция за искреност на декларираната от подсъдимия критичност към извършеното и съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.

Без основание е претенцията на защитата, като смекчаващо вината обстоятелства по отношение на подсъдимите, да бъде отчетено направените от тях самопризнания и процесуално поведение. Обстоятелството, че подсъдимите са признали фактите по обвинителния акт, не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази процесуална позиция е премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието. Смекчаващо вината обстоятелство би било налице, ако с поведението си подсъдимите са допринесли за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител /в този смисъл ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/, каквото поведение в случая не се установява по отношение на нито един от подсъдимите. Поради това, признанието по чл.371,т.2 от НПК, направено от подсъдимите не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Правилно първоинстанционния съд е преценил, че визираните смекчаващи обстоятелства не покриват кумулативно дадените в чл.55 от НК предпоставки - наличие на многобройни такива или от изключителен характер, очертаващи несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в особената норма наказание, поради което този институт е недопустим.

Законосъобразно съдът е приел висока обществена опасност на деянията и на четиримата подсъдими, т.к. доказаната престъпна дейност дълбоко е засегнала обществените отношения, гарантиращи нормалното осъществяване на правото на собственост. Броят на пострадалите лица и размерът на понесените от тях вреди очертава мащаби на отрицателното въздействие, значително надхвърлящо тези на обичайните измами и изнудвания. За разлика от тях, подсъдимите са използвали механизмите на свободния пазар и предприемачество, за да създадат заблуждение в пострадалите и да ги мотивират да направят имуществени разпореждания. Продължителността на престъпното поведение, проявената от подсъдимите изобретателност и находчивост за поддържане на заблудата в гражданите, чрез твърдения, обещания и поемане на нови ангажименти, разкриват много висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дейците.

Постигането на предвидените в чл.36 от НК цели спрямо подсъдимите лица и удовлетворяването на преследваната с определените санкции генерална превенция мотивират адекватни на репресивната и поправителновъзпитателна функция на наказанието последици, което ВОС е съобразил при индивидуализацията на отговорността на подсъдимите. В този смисъл се преценява като неоснователно оплакването за фаворизиране на генералната превенция.

По отношение приложението на чл.24 от НК.

Налице са формалните предпоставки за приложението на чл.24 от НК по отношение на наложените общи наказания и на четиримата подсъдими, доколкото същите са от един и същи вид „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Видно от изложените по-горе мотиви при индивидуализацията на наложените наказания, извършените от подсъдимите деяния се

характеризират съc завишена обществена опасност. В същото време, имайки предвид, че са осъществени множество деяния, в продължителен период от време, отчитайки тяхната организираност, мотивите за извършването и начина на осъществяването им характеризират подсъдимите, като личности със завишена обществена опасност. Съдът намира, че от доказателствата по делото следва извода, че определеното общо наказание няма да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие. Този извод се обосновава с броя на деянията, част от които извършени при условията на продължавано престъпление, осъществени в значителния период от време, високата степен на засягане на защитените обществените отношения и активната роля на подсъдимите при осъществяване и довършване на престъпленията. Върху степента на обществена опасност на подсъдимите не оказва съществена роля чистото им съдебно минало /без К.Ж./. Както беше посочено, престъпната дейност на подсъдимите е интензивна и организирана, което свидетелства за установени престъпни маниери. Тук следва да се съобрази и последващата престъпна деятелност на подс.Г. Ж. и К.Ж., с влязла в сила присъда за идентично престъпление/чл.209 от НК/, след извършване на настоящите.

Обществената опасност и характеристиките на извършените от подсъдимите множество престъпни деяния, част от които при условията на продължавано престъпление и с множество квалифициращи признаци; демонстрираната престъпна упоритост на подсъдимите, проектирана в неправомерните прояви, индициращи на изграден стереотип на асоциално поведение обуславят категорични изводи, че и най-тежката наказателна санкция за всяко една от визираните групи съвкупности от престъпления не би изпълнила предвидените в чл.36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на изискуемото се поправително личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, категорично мотивира необходимост от приложение на института на чл.24 от НК.

Привилегията, предвидена от законодателя с процедурата по глава 27 от НПК, се отнася само за случаите по чл.371,т.2 от НПК , когато подсъдимият има възможност и я упражни в първоинстанционния съд и да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за съответното престъпление, с оглед да се определи наказание под предвидения минимум, независимо че не са налице предпоставките по чл.55 от НК. Други по-благоприятни последици не са предвидени, поради което няма пречка, с оглед постигане целите на наказанието, общо определеното да се увеличи, ако са налице предпоставките по чл.24 от НК.

Определените общи наказания по отношение на подсъдимите Г.Ж., К.Ж., М.С., и Д.Д. съдът намира, че следва да бъдат увеличени с ПО ЕДНА ГОДИНА, като Г. Ж. да изтърпи 5 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим, К. Ж.- 5 години, при строг режим, а М. С. и Д. Д. по 4 години и 4 месеца лишаване от свобода при общ режим. Осъществени са престъпни деятелности с много висока степен на обществена опасност, реализирани от дейци със същите характеристики. В изключителна степен, мотивираща да се приложи нормата на чл.24 от НК е упоритостта при изявата на престъпните посегателства. От значение е и обстоятелството, че след извършване на настоящите деяния, подсъдимите Г.Ж. и К.Ж. са осъдени, с влязла в сила присъда за идентично престъпление/чл.209 от НК/. По тези причини изводът, че общото наказание се оказва недостатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК и не съответства на извършеното не е произволен, а резултат на цялостна и задълбочена оценка на всички относими за отговорността на наказанието обстоятелства - смекчаващи и отегчаващи. Размерът от една година не е в нарушение на изискването да не е с повече от една втора от определеното най-тежко наказание, нито надминава общия сбор на отделните, определени преди това наказания от същия вид. Същото няма да превиши и максималния размер, определен за този вид наказание „лишаване от свобода“.

Настоящият състав намира, че прилагайки чл.24 от НК ще се постигне наказание, адекватно на целите на чл.35 от НК, както на плоскостта на индивидуалната, така и на генералната превенция.

Водим от горното и на о сн. чл.337,ал.1,т.2, ал.2,т.1 и чл.338 от НПК, съдът