Решение № 4663 от 11.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 73327/2024 г.

дело № 20241110173327 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от К. Д. Л., в качеството му на процесуален субституент на „Алгира“ ООД, чрез адв. С., срещу Ц. Р. Г., с която е предявен косвен (сурогационен) иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 57 СК, евентуално чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Ц. Р. Г. да заплати на „Алгира“ ООД сумата от 2438,23 евро (4768,77 лв.), предявена като частичен иск от сума в размер на 23 263,78 евро (45 500 лв.), представляваща дължимата наемна цена за ползването на недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, в периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г., евентуално представляваща обезщетение за ползване на описания недвижим имот за посочения период. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.07.2011 г. сключил граждански брак с ответницата, който бил прекратен с Решение № 14419 от 27.08.2023 г. по описа на СРС, 89 с-в. През 2015 г. съпрузите учредили дружеството „Алгира“ ООД, при равни дялове за всеки от тях, както и при уговорено съвместно управление. Ищецът сочи, че дружеството придобило право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.4091.739.6.20, находящ се в гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, както и върху два гаража в същата сграда. Твърди, че по силата на бракоразводното решение, процесният имот бил предоставен за ползване от ответницата като семейно жилище – собственост на трето лице. В тази връзка счита, че между ответницата и дружеството е налице наемно правоотношение, поради което същата му дължи заплащането на съответния пазарен наем за ползването на имота. Излага доводи, че ответницата ползвала жилището и прилежащия към него гараж без да заплаща наемната им цена, както и дължимите консумативни разходи. Сочи, че предвид уговореното съвместно управление на дружеството, ответницата блокирала дейността му, като същото не извършвало активна търговска дейност и не разполагало с налични средства за покриване на задълженията. В тази връзка, с цел да избегне евентуално принудително изпълнение срещу „Алгира“ ООД, ищецът погасил със собствени средства дългове на дружество в общ размер на 2438,23 евро (4768,77 лв.), от които 2084,58 лв. – дължимите за процесния имот местни данъци за периода от 2019 г. до 2024 г.; 1784,19 лв. – сбор от дължимите такси за битови отпадъци за периода от 2019 г. до 2024 г., както и 900 лв. – дължимо от дружеството възнаграждение по договор за предоставяне на счетоводни услуги, сключен с „Актив – СК“ ЕООД, съгласно издадени фактури № ••••, № •••• и № •••••. Ищецът обосновава правния си интерес за погасяване на посочените дългове на дружеството, доколкото принудителното им събиране би довело до намаляване на стойността на дружествения му дял. В тази връзка счита, че се е суброгирал в правата на кредиторите на дружеството за стойността на погасените задължения. Твърди, че предвид обогатяването на дружеството за негова сметка, последното му дължи възстановяване на сумата от 2438,23 евро (4768,77 лв.). Излага доводи относно бездействието на длъжника за събиране на изискуемите от ответницата вземания за наемни вноски. Счита, че освен чрез иск по реда на чл. 134 ЗЗД, за „Алгира“ ООД е налице обективна невъзможност за събиране на вземанията от ответницата, предвид уговореното съвместно управление на дружеството от К. Д. Л. и Ц. Р. Г.. Сочи, че бездействието на длъжника уврежда интересите му като кредитор, поради което в качеството му на процесуален субституент предявява иск за събиране на вземанията на дружеството от ответницата. Твърди, че сборът от дължимите от ответницата наемни вноски за ползването на процесния имот в периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. възлиза на 23 263,78 евро (45 500 лв.). В тази връзка моли съда да осъди ответницата да заплати на „Алгира“ ООД сумата в размер на 2438,23 евро (4768,77 лв.), предявена като частичен иск от сума в размер на 23 263,78 евро (45 500 лв.), представляваща сбор от дължимите наемни вноски за ползването на недвижим имот с идентификатор 68134.4091.739.6.20, в периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. Прави искане за конституиране на „Алгира“ ООД като съищец по делото. С Определение № 13716/24.03.2025 г., на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ГПК, съдът е конституирал като съищец по делото „Алгира“ ООД. В рамките на указания от съда срок дружеството „Алгира“ ООД, чрез назначения му особен представител – адв. Р., е взело становище по исковата молба. Счита, че не са налице основания за суброгиране на ищеца в правата на длъжника. Твърди, че вземанията на ищеца са недоказани по основание и размер. Оспорва правния интерес на ищеца от предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД. Излага съображения, поради които счита, че не са налице предпоставките по чл. 134 ЗЗД. В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. К. – Ч., е подала отговор на исковата молба. Потвърждава, че по силата на Определение № 17650/13.07.2022 г. по гр.д. № 25960/2021 г. по описа на СРС, 89 с-в, съдът е постановил привременни мерки, съгласно които ползването на семейното жилище, собственост на „Алгира“ ООД, й било предоставено. Твърди, че считано от месец май 2025 г. не живее в процесния имот. Сочи, че не е получавала покана за заплащане на наемната цена за ползването на имота от страна на „Алгира“ ООД. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заплащала консумативните разходи във връзка с ползването на имота, както и твърденията, че блокирала дейността на дружеството. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл. 134 ЗЗД. Твърди, че „Алгира“ ООД разполага с достатъчно имущество за обезпечение на кредитора. Оспорва правния интерес на ищеца от упражняване на правата на длъжника. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: Не е спорно по делото, че на 01.07.2011 г. между К. Д. Л. и Ц. Р. Г. e бил сключен граждански брак, като съпругата е променила фамилното си име от Г. на Г. – Л.а. Безспорно е също така, че през 2015 г. съпрузите К. Д. Л. и Ц. Р. Г. учредили дружеството „Алгира“ ООД, при равни дялове за всеки от тях, както и при уговорено съвместно управление. Безспорно е между страните по делото, а и от представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот НОМЕР, том III, рег. № •••••• от •••••••• г., се установява, че на посочената дата продавачът „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД продал на купувача „АЛГИРА“ ООД, чрез неговите управители К. Д. Л. и Ц. Р. Г. - Л.а правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 68134.4091.739.6.20, находящ се в гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, както и върху два гаража в същата сграда. Като доказателство по делото е представен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека НОМЕР, том I, рег. № •••••• от ••••••• г., от който се установява, че „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД предоставило на К. Д. Л. – кредитополучател, а Ц. Р. Г. – Л.а и „Алгира“ ООД – солидарни длъжници по Договор за жилищен кредит № ••••••••••г., кредит в размер на 340 000 лв. с цел закупуване и/или ремонт на жилище, като за обезпечаване на която и да е част от вземанията била учредена от „Алигра“ ООД, представлявано заедно от управителите К. Д. Л. и Ц. Р. Г. – Л.а, договорна ипотека в полза на кредитора „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД върху посочените по – горе недвижими имоти, собственост на „Алгира“ ООД, а именно Апартамент № Д-20, находящ се в гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, както и двата гаража в същата сграда. Представен е по делото и дружествен договор на „Алгира“ ООД, сключен на 05.10.2017 г. между съдружниците К. Д. Л. и Ц. Р. Г. – Л.а, в който е отразено, че дружественият капитал е в размер на 10 лв., разпределен на 10 дяла по 1 лв. всеки, като дяловете се поемат от съдружниците, както следва: К. Д. Л. – 5 дяла по 1 лв. всеки, на обща стойност от 5 лв. и формиращи 50% от дружествения капитал; Ц. Р. Г. – Л.а - 5 дяла по 1 лв. всеки, на обща стойност от 5 лв. и формиращи 50% от дружествения капитал. Видно от представената разпечатка от Търговски регистър за актуално състояние към 09.12.2024 г. дружеството „Алгира“ ООД се управлява заедно от управителите К. Д. Л. и Ц. Р. Г. – Л.а. От представеното по делото Определение № 17650 от 13.07.2022 г. по гр.д. № 73327/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, постановено в производство по чл. 323 ГПК, се установява, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. “••••••••, бл. ••••••••, вх.2, ет. 5, ап. Д20, е било предоставено на Ц. Р. Г. – Л.а. От представеното по делото Решение № 14419 от 27.08.2023 г. по гр.д. № 25960/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, се установява, че на посочената дата бил прекратен бракът, сключен между К. Д. Л. и Ц. Р. Г., като на основание чл. 56, ал. 1 СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. “••••••••, бл. ••••••••, вх.2, ет. 5, ап. Д20, било предоставено на Ц. Р. Г. – Л.а. Представена е по делото и нотариална покана от 12.09.2024 г., изпратена от К. Д. Л. до Ц. Р. Г., в която е посочено следното: „Уважаема г-жо Г., обръщам се към Вас в качеството Ви на съдружник и управител на „Алгира“ ООД. Както Ви е известно, през 2024г. Общото събрание на Дружеството не успя да проведе редовното си годишно събрание поради пълния Ви отказ да бъде свикано такова, както и нежеланието Ви Дружеството да приеме изготвените ГФО за финансовата 2023 г. въз основа на неприсъствено решение, което да бъде взето съгласно чл. 19 от дружествения договор. Обръщам Ви внимание, че от това Ваше бездействие могат да възникнат съществени вреди за дружеството, на което сте управител и съдружник, притежаващ 50% от вписания му капитал. С настоящата покана, също така, Ви уведомявам, че всички санкционни последици, които дружеството търпи поради Вашето бездействие, ще бъдат превъзложени на Вас като вреди на дружеството, претърпени от пасивното Ви поведение и лошото му управление от страна на единия от двамата му управителя. Наред с това, отново Ви напомням, че към настоящия момент дружеството няма счетоводно обслужване поради прекратяване на договора за счетоводни услуги като резултат от Вашето поведение по отношение на представляващия „АКТИВ-СК“ ЕООД. Поради това и до настоящия момент дружеството няма текущ счетоводител, който да осчетоводява записите, да подготвя и подава изискуемите по закон декларации и справки. С настоящата покана Ви уведомявам, че поради създалите се обстоятелства съм принуден да свикам Общо събрание на дружеството въз основа на чл. 18, ал. 2 и 3 от дружествения договор, което ще се проведе на 26.09.2024 г. в кантората на нотариус Ивайло Николов от 13 часа на адрес: гр. С., бул. „Патриарх Евтимий“ № 31, ет. 2, при следния дневен ред: 1. Приемане на ФГО на „Алгира“ ООД за 2023 г. съгласно изпратения с настоящата нотариална покана проект; 2. Обсъждане и сключване на нов договор за счетоводни услуги; 3. Разни“. В нотариалната покана е отразено, че същата била връчена на ответната страна на 18.09.2024г. Представена е по делото и втора нотариална покана от 09.10.2024 г., изпратена от К. Д. Л. до Ц. Р. Г., относно заплащане на задължения към „Алгира“ ООД за ползване на процесното жилище, собственост на дружеството, в която е посочено, че от постановяването на Определение № 17650 от 13.07.2022 г. по гр.д. № 73327/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, ответната страна Ц. Р. Г. е в наемно правоотношение с дружеството и като наемател дължи заплащане на пазарния наем в размер на 3500 лв. на месец за периода от средата на м.07.2022 г. до датата на получаване на поканата, както и всички разноски, свързани с ползването на жилището. В нотариалната покана е отразено, че същата била връчена на ответната страна на 10.10.2024 г. На 17.10.2024 г. е изпратен от Ц. Р. Г. отговор на нотариалната покана от 09.10.2024 г., в който е посочено следното: „Уважаеми Господин К. Л., както Ви е известно аз също съм съдружник и управител на „Алгира“ ООД, което дружество е собственик на жилище, апартамент, находящо се в гр. С., ж.к. “••••••••, бл. ••••••••, вх.2, ет. 5, ап. Д20, което е седалището и адреса на управление на дружеството. Същото жилище беше и семейното ни жилище по смисъла на закона, в което аз, Вие и роденото от брака ни дете живеем от 2017 г. В действителност с Определение № 17650 от 13.07.2022 г. на СРС, 89-ти състав, ми беше предоставено полазването на семейното жилище, находящо се на адреса на управление на дружеството, собственост на същото. Решение № 14419 от 27.08.2023 г. на СРС, 89-ти състав, потвърди посоченото в цитираното определение относно ползването на семейното жилище. Въпреки така постановеното Вие продължихте да живеете в семейното ни жилище, собственост на дружеството, на което от друга страна собственици на капитала сме аз и Вие. В тази връзка моля да имате предвид, че всичко изложено рефлектира както върху наемната вноска, която сте посочили в нотариалната си покана, така и върху сумата за разноски, свързани с ползването на жилището. Моля да имате предвид също и това, че аз и Вие имаме качеството на собственик и управител на дружеството „Алгира“ ООД, което можем да управляваме само заедно и в тази връзка всички действия от името на дружеството следва да бъдат извършвани от двама ни заедно“. Представено е по делото потвърждение за плащане, издадено от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от 28.08.2024 г., в което е посочено, че К. Д. Л. е заплатил на „СО ПАМДТ ОТДЕЛ •••••••“ сума в размер на 1784,19 лв. на основание „ТБО П.NO 7213Н157703, АЛГИРА ООД ЕИК 203619419 ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АЛГИРА ООД ЗА ПЕРИОДА ОТ 2019 Г. ДО 2024 Г. ВКЛ“. Представено е по делото потвърждение за плащане, издадено от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от 28.08.2024 г., в което е посочено, че К. Д. Л. е заплатил на „СО ПАМДТ ОТДЕЛ •••••••“ сума в размер на 2084,58 лв. на основание „ДНИ П.NO 7213Н157703, АЛГИРА ООД ЕИК 203619419 ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АЛГИРА ООД ЗА ПЕРИОДА ОТ 2019 Г. ДО 2024 Г. ВКЛ“. Представени са по делото и 3 бр. потвърждения за плащане, издадени от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от 28.08.2024 г., в които е посочено, че К. Д. Л. е заплатил на „АКТИВ-СК“ ЕООД сума в общ размер на 900 лв. на основание Фактури № ••••/31.12.2022 г., № ••••/31.07.2023 г. и № •••••/01.12.2023 г. за счетоводни услуги на „Алгира“ ООД за периода от м.07.2022 г. до м.12.2023 г., вкл. Като писмени доказателства по делото от ответната страна са представени: 2 бр. платежни нареждания за кредитен превод, в които е отразено, че Ц. Р. Г. е заплатила на „Софийска вода“ АД сумата в общ размер на 447 лв. с посочено основание за преводите: клиентски № 1005341222, вода за АЛГИРА ООД, ••••••• 2 БЛ •••••••• ВХ 2, ЕТ. 5, АП. 20; 1 бр. платежно нареждане за паричен превод, в което е отразено, че Ц. Р. Г. е заплатила на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер на 500 лв. с посочено основание за превода: КЛ.Н 446940, АЛГИРА ООД, С., ••••••• 2, БЛ. ••••••••, ВХ. 2, ЕТ. 5, АП. 20; 5 бр. вносни бележки от 16.12.2024 г., 23.01.2025 г., 24.03.2025 г., 20.05.2025 г. и 23.07.2025 г., от които е видно, че Ц. Р. Г. е заплатила на „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ООД сума в общ размер на 3525,36 евро за поддръжка на процесния Апартамент № Д-20, находящ се в гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20; 1 бр. вноска бележка от 05.06.2025 г., от която е видно, че Ц. Р. Г. е заплатила на Етажните собственици на сградата в режим на Етажна собственост, находяща се на горепосочения адрес, сумата в размер на 670 лв. за „Фонд ремонт и обновяване“ за „АЛГИРА“ ООД; извлечения от сметка на „Алгира“ ООД от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД за периода от 25.03.2021 г. до 19.11.2025 г., от които е видно, че през посочения период по сметката на дружеството е имало парични средства в размер между 818,34 лв. и 7625 лв. С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.10.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 20.11.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че в периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. Ц. Р. Г. е упражнявала фактическа власт спрямо предоставеното в нейна полза семейно жилище, с адрес: гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, собственост на „Алгира“ ООД. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот за периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. възлиза в размер на 25 885,20 евро. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявен е косвен (сурогационен) иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 57 СК, евентуално чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Трайно е разбирането в доктрината и в съдебната практика, че процесуалноправната легитимация в гражданския процес се определя от правните твърдения в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение, като проверката дали твърденията отговарят на действителното правно положение е въпрос на доказване и винаги по същество на съдебния спор. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а по материалноправната легитимация, установяваща надлежните страни по материалното правоотношение, съдът се произнася със съдебното решение. Не е налице процесуална легитимация, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други. Изключение са хипотезите на процесуална субституция (в този смисъл е Решение № 61 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС, IV ГО). Изключението от принципа, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, установено в чл. 26, ал. 2 от ГПК, се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съд наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител (според вида процесуална субституция). Тъй като представлява изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 от ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл. 134 от ЗЗД, чл. 26, ал. 3 от ГПК и др. Изключенията са уредени изчерпателно и за тях чл. 26, ал. 4 от ГПК изисква по делото да се призове като страна и лицето, чието право е предявено. Правилото на чл. 26, ал. 4 от ГПК намира приложение само когато по силата на изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се различава от материалноправната му легитимация и същият предявява пред съд чуждо материално право (Решение № 86 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 1025/2011 г. на ВКС, II ГО). Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът (чл. 134, ал. 2 ЗЗД). Уважаването на косвения (сурогационен) иск е предпоставено от наличието на следните предпоставки на чл. 134 ЗЗД, а именно: 1/ ищецът (процесуален субституент) твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът (процесуален субституент) твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца (процесуален субституент) заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията. В частност уважаването на предявения иск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки, а именно: 1/ ищецът К. Д. Л. (процесуален субституент) е кредитор и разполага с вземания от „Алгира“ ООД, възникнали на договорно или извъндоговорно основание; 2/ „Алгира“ ООД бездейства и не упражнява имуществените си права, възникнали на основание наемно правоотношение между дружеството и Ц. Р. Г., с предмет - недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, както и размера на наемната цена, а в условията на евентуалност, че ответницата е ползвала през исковия период процесния недвижим имот, съответно размера на претендираното обезщетение; 3/ неупражняването на правата на „Алгира“ ООД заплашва удовлетворяването на ищеца К. Д. Л.-кредитор, т.е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът К. Д. Л. в качеството си на процесуален субституент претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията - „Алгира“ ООД. Легитимацията по чл. 134 от ЗЗД се определя от изложени изрични твърдения в депозираната пред съда искова молба за наличието на неудовлетворено вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на чл. 134 от ЗЗД право. За допустимостта на иска не е необходимо субституентът да доказва кредиторовото си качество, а само то да следва от надлежни твърдения и да не е отречено с влязло в сила решение. Това разрешение е възприето относно Павловия иск в мотивите на т. 2 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС ("Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти... Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо"), а на по-голямо основание същото важи за косвения иск, тъй като за разлика от Павловия, при който кредиторовото качество е елемент от фактическия състав на потестативното право да се иска обявяване на относителна недействителност (според мотивите на т. 2 на цит. ТР "признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху.... основателността на предявения иск"), при косвения иск кредиторовото качество е въпрос само на процесуална, но не и на материална легитимация (материална легитимация се преценява спрямо ищеца, тъй като предмет на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, е вземането на ищеца към ответника, а не вземането на субституента). Ето защо всички доводи срещу съществуването на вземането на субституента към ищеца се явяват ирелевантни. Също така за предявения иск качеството си на кредитор ищецът следва да установи като материалноправна предпоставка, без да е необходимо да провежда пълно и главно доказване на правата, от които черпи материалноправния си интерес, тъй като правоотношенията, от които произтича вземането му, не са предмет на установяване със сила на пресъдено нещо в настоящото производство (в този смисъл е Решение № 1553 от 11.11.2024 г. на СГС по т. д. № 66/2023 г., и др.). В конкретния случай исковата молба съдържа фактически твърдения, че К. Д. Л. има конкретно неудовлетворено вземане към „Алгира“ ООД, на което сочат и представените по делото доказателства. Успешното упражняване на чуждото имуществено право по реда на чл. 134 ЗЗД предпоставя не само доказване на качеството кредитор у ищеца, но и това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, като застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане (така Решение № 159 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 759/2020 г., IV г. о., ГК). Настоящият съдебен състав приема, че са осъществени и останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно „Алгира“ ООД да бездейства, т.е. не упражнява имуществените си права, което застрашава удовлетворението на неговия кредитор К. Д. Л.. В този смисъл следва да се отбележи, че бездействието има обективен характер - за кредитора е ирелевантно дали липсата на иск се дължи на небрежност или на умишлено блокиране дейността на дружеството от страна на другия управител. Важен е крайният резултат – имущественото право не се упражнява, което застрашава събирането на дълга на кредитора. Относно вземането на „Алгира“ ООД от Ц. Р. Г. следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация от една страна ограничава правомощията на собственика да ползва лично вещта си, а от друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък - гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз на прокламираната с чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед постигането на правна симетрия е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, наемното правоотношение може да се учреди за определен срок – докато се упражняват тези права, когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до една година, когато семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг (чл. 56, ал. 3 СК). Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В случаите, когато в съдебното решение не е определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл. 56, ал. 5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД (в този смисъл Решение №160/2015/29.02.2016 г. по дело №2290/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.). Следва да се отбележи също така, че при регламентиране на ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя (чл. 249 ЗЗД). По делото се установи с безспорност, че с Решение № 14419 от 27.08.2023 г. по гр.д. № 25960/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, бракът между К. Д. Л. и Ц. Р. Г. е прекратен с развод, а ползването на процесния апартамент, собственост на „Алгира“ ООД, е било предоставено съгласно чл. 56 СК на Ц. Р. Г., упражняваща родителските права по отношение на детето. С решението не е определен наем от съда по чл. 57, ал. 1 СК, както и липсва между страните договореност ползването да е безвъзмезно (като при заем за послужване). Тъй като към момента на постановяване на бракоразводното решение процесният имот е бил собственост на „Алгира“ ООД, съдружници и управители на което са двамата бивши съпрузи К. Д. Л. и Ц. Р. Г., всеки от които притежава по 5 дяла, формиращи по 50% от дружествения капитал, то следва да се приеме, че между „Алгира“ ООД и ответницата е възникнало наемно правоотношение по силата на закона. От доказателствата по делото се установява, че от съвместното съжителство на К. Д. Л. и Ц. Р. Г. има родено едно дете, което е непълнолетно към началото на исковия период – 27.08.2023 г., като упражняване на родителските права спрямо детето и ползването на семейното жилище е предоставено на майката. С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 07.10.2025г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че в периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. Ц. Р. Г. е упражнявала фактическа власт спрямо предоставеното семейно жилище, с адрес: гр. С., ж.к. „•••••••“, ул. „С.К.“, жилищна сграда „••••••“, секция „Д“, ет. 5, ап. Д-20, собственост на „Алгира“ ООД. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано. За установяване размера на средния месечен наем на процесния имот по делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. След извършен оглед на място, както и проучване на наемния пазар през процесния период в конкретния регион, вещото лице е достигнало до заключение, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот за исковия период от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. възлиза в размер на 25 885,20 евро. При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие "жилищна площ" - чл. 57 СК, като следва да се отчетат и дадените разяснения с ППВС № 12/1971 г., според които семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл, както е посочено в него, жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца от брака, следва да се има предвид техния дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която им служи за спалня (в посочения смисъл е Решение № 123 от 4.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г. на ВКС, IV ГО). С Решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът се намалява наполовина. По делото се установи въз основа на заключението на съдебната оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК, че средният пазарен наем за процесния недвижим имот за периода от 27.08.2023 г. до 25.11.2024 г. възлиза в размер на 25 885,20 евро, респ. за ½ е в размер на 12 942,60 евро, като съдът отчита обстоятелството, че наем не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака. Горните факти обуславят извода, че е доказано основанието за възникване на вземането на „Алгира“ ООД, поради което предявеният иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 57 СК за заплащане на сумата от 2438,23 евро (4768,77 лв.), предявена като частичен иск от сума в размер на 23 263,78 евро (45 500 лв.) е основателен изцяло и следва да бъде уважен. С оглед уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, поради което съдът не дължи произнасяне по него. По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца К. Д. Л. направените по делото разноски в общ размер на 1261,87 евро, от които: 97,66 евро – държавна такса, 397,27 евро – депозит за особен представител, 255,65 евро – депозит за съдебно-оценителна експертиза и 511,29 евро – адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви, съдът