Решение № 516 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАВ/ във вр.с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „ПРИ ХАДЖИ Г.“ ЕООД, ЕИК: 206992829 със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ №9, представлявано от управителя Г. Г. А., действащо чрез процесуалния пълномощник адв. Ц. И. със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет. 1, против Разпореждане за насочване №0024/11.12.2025 г., издадено от д-р С. С. - главен инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Търговище, с което на оспорващото дружество е разпоредено унищожаване чрез предаване на екарисаж на описани в акта по вид и количество хранителни стоки, поради липса на поставен върху тях етикет. Оспорващата страна намира разпореждането за немотивирано и противоречащо на закона, тъй като цитираните в същото мерки съгласно чл. 138, §2, буква „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 касаели съвсем различни хипотези, а не констатираната при проверката. Сочи, че в акта липсват мотиви, от които да се изведе фактическия извод за това кое нарушение е довело до налагането на тази тежка мярка. Подчертава, че за описаното деяние в закона е предвидена административнонаказателна отговорност. Поради тези съображения моли съда да отмени оспореното разпореждане. В проведеното съдебно заседание оспорващата страна, редовно призовава, се представлява от адв. Ц. И., който поддържа жалбата и отново визира пълна липса на мотиви на оспорения акт, както и несъответствие между посочените в него правни основания и разпоредителната му част. Ответникът по жалбата – д-р С. Х. С. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Търговище, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. В Определение №11/08.01.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, от лице – адресат на оспорения акт, имащо личен и непосредствен правен интерес от обжалване на последния, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 11.12.2025г. служители на ОДБХ – гр. Търговище : д-р С. Х. С. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“, и д-р П. П. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“, са извършили проверка на подвижен обект №253000559 в гр. Търговище, принадлежащ на „ПРИ ХАДЖИ Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „Трайко Китанчев“ №9, представлявано от управителя Г. А., като проверката е извършена на основание ЗХраните, ЗВД, Наредба №14/2021г., Регламент №178/2002г., Регламент №852/2004г. и Регламент №625/2017г. При извършената проверка са констатирани и описани няколко несъответствия със законовите изисквания като при извършване на физическа проверка в транспортното средство са установени храни без етикетировка: бахур с количество - 8.185кг, сурова наденица с количество – 15.740кг, свински уши с количество – 7.215кг, пилешки шишчета с количество – 6.120кг, свинска пържола с количество – 6.235кг, суджук вакуум опаковка с количество – 4.300кг. Направените констатации са описани в съставения Констативен протокол (КП) от 11.12.2025г., в който е записано унищожаването чрез предаване на екарисаж на храни без етикет да се извърши в присъствие на ОВЛ. Като заключение в КП е отразено, че за констатираните несъответствия са изготвени и връчени Разпореждане за насочване №0024/11.12.2025 г., Разпореждане за забрана №00342/11.12.2025г. и ще бъде изготвен АУАН за нерегистрирано МПС. КП е подписан от двете длъжностни лица, извършили проверката и е връчен срещу подпис на управителя на оспорващото дружество. Описаното като издадено в КП и оспорено по настоящото дело Разпореждане за насочване №0024/11.12.2025г. е издадено от д-р С. Х. С. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Търговище, и със същото на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46 ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл. 138, параграф 2, буква „г“ и буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/ 625 е разпоредено унищожаване чрез предаване на екарисаж на следните хранителни стоки, намиращи се в подвижен обект №253000559 в гр. Търговище, стопанисван от „ПРИ ХАДЖИ Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „Трайко Китанчев“ №9: бахур - 8.185кг, сурова наденица – 15.740кг, свински уши – 7.215кг, пилешки шишчета – 6.120кг, свинска пържола – 6.235кг, суджук вакуум опаковка – 4.300кг. Като причини за даденото разпореждане е записано, че тази храни са без етикет. Разпореждането е връчено на управителя на оспорващото дружество на 11.12.2025г. срещу подпис. По административната преписка са приложени : 1/Удостоверение за произход към търговски документ №(без посочен номер), издадено от Месопреработвателно предприятие "КАПРЕ " ЕООД - c.Щръклево, датиращо от 10.12.2025г., в което са описани замразените продукти: дом.кайма, св.врат без кост, св.бекон, св.ребра, домашен суджук, филе по селски, годни до 09.01.2026г., и охладените продукти: пушено филе, годно до 17.12.2025г.; 2/ Търговски документ №0000299577 от 09.12.2025 г., издаден от „Енола мес“ООД – гр. Търговище за получателя „При Хаджи Генчо“ ЕООД, в който са описани кюфте 90г. бройка замразено-500 бр., и кебапче 90 гр. бройка замразено-500 бр. И двата документа не са подписани. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт - Разпореждане за насочване №0024/11.12.2025 г., е издадено на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46 ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл. 138, параграф 2, буква „г“ и буква „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 (БАБХ). Нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ определя като компетентни да налагат мерките по 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/ 625 ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, сред които е и Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ (чл. 7 ал.1 т.4 ЗУАВ/. Съгласно чл. 30 ал.1 т.9 б.“ж“ от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, Областните дирекции по безопасност на храните контролират на територията на съответната област безопасността и качеството на суровини и храни, фуражи, материали и предмети, предназначени за контакт с храни в обектите за производство, съхранение и търговия. Съгласно §2 от ДР на ЗУАВ за целите на този закон се прилагат определенията от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол). А според чл.2 §1 от Регламент (ЕС) № 2017/625, за целите на този регламент „официален контрол" означава дейностите, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: а) дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и б) дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила, включително за издаването на официален сертификат или официално удостоверение. Горецитираните норми ясно сочат, че проверките относно съответствието на предлаганите за продажба от търговците храни с изискванията на закона, се извършват от БАБХ и по – точно по места от служители на териториално компетентните ОДБХ на тяхната територия. Другата посочена като правно основание в оспорения акт разпоредба на чл. 46 ал.1 ЗУАВ оправомощава ex lege официалните ветеринарни лекари да насочват с разпореждане за унищожаване храни от животински произход в шест лимитативно изброени хипотези, предвидени в чл. 46 ал.1 т.1-6 ЗУАВ. Съгласно дадената в чл. 3 §32 от Регламент (ЕС) № 2017/625 дефиниция на понятието „официален ветеринарен лекар", това е ветеринарен лекар, определен от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2. А според чл. 41 ал.2 ЗУАВ официалните ветеринарни лекари по ал. 1 имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627. В случая, предвид предмета на оспорения акт – разпореждане за насочване, и с оглед дефиницията по Регламент (ЕС) № 2017/625, е налице материална компетентност у издалия го орган, тъй като видно от изисканата и приета Заповед №РД 11-977/22.05.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ, д-р С. Х. С. – старши инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Търговище, е определен за официален ветеринарен лекар. Съгласно приложената по преписката Заповед №ОСПП-41/21.11.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ д-р С. Х. С. е преназначен от длъжност старши инспектор на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Търговище. При положение, че д-р С. С. е определен за официален ветеринарен лекар и е служител – главен инспектор в ОДБХ – Търговище, същият се явява длъжностно лице, осъществяващо официален контрол, и е разполагал с материалната и териториална компетентност да издаде оспорения административен акт. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на предвидената в чл. 25 ал.1 т.2 от ЗУАВ форма - разпореждане, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същият съдържа всички предвидени в чл. 59 ал.2 т.1-8 АПК реквизити. Относно наличието на мотиви в оспореното разпореждане, в какъвто смисъл е и основният довод в жалбата, следва да се посочи, че съгласно чл. 46 ал. 2 и 3 от ЗУАВ, в случаите на издаване на разпореждане за насочване за унищожаване храни от животински произход официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на храните, подлежащи на унищожаване, който протокол е неразделна част от разпореждането по чл. 46 ал. 1 ЗУАВ. В настоящия случай е налице съставен КП според законовите изисквания като освен това описаните в него храни без етикетировка са описани и в оспореното разпореждане, в което изрично е посочено, че това са храни без етикет. Ето защо съдът приема, че в обжалвания акт са изложени достатъчно ясни мотиви за издаването му, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя за липса на такива. Предвид изложеното липсва отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК за неспазване на установената форма. При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Последният е издаден в деня на започване на административното производство с извършената проверка като съставените при тази проверка КП и разпореждане за насрочване са връчени надлежно на управителя на дружеството, стопанисващо проверения обект. Ето защо не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. При преценка на събраните доказателства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като правно основание за приложената мярка в оспореното разпореждане е посочена разпоредбата на чл. 138, параграф 2, букви "г" и "ж"" от Регламент (EС) 2017/625. Съгласно същата, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от член 138, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: б.“г“ - ограничават или забраняват пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане, б. „ж“ - разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение. В конкретния случай, предвид предмета на оспореното разпореждане, е приложена мярка по чл. 138, параграф 2, буква "ж" от Регламент (EС) 2017/625. Съгласно чл. 138 §1 от Регламент (EС) 2017/625 тези мерки се прилагат от компетентните органи при установено несъответствие, а съгласно чл. 138 §2 те се прилагат за гарантиране спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2. Съгласно чл.1 §2 б.“а“, Регламент (EС) 2017/625 се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните — включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни. Наличието на етикет върху хранителна стока с данни за съставките ѝ, произхода, срока ѝ на годност и др. е въпрос, свързан с безопасността и здравословността на храните, разпространявани в търговските обекти. В Закона за ветеринарномедицинската дейност, уреждащ и въпросите за безопасността на храните от животински произход при тяхното производство и транспортиране, пускането на пазара и търговията на суровини и храни от животински произход, се съдържа дефиниция на понятието „етикет“в §1 т.31 от ДР, като според същата това е информацията върху първичната или външната опаковка. Съгласно чл. 16 от цитираната в съставения при проверката КП Наредба №14 от 9.12.2021 г. за хигиената на храните, бизнес операторите осигуряват технологична документация за произвежданите от тях храни, съизмерима с характера и размера на производствената дейност на обекта, която включва определение на произвежданата храна, което включва данни за наименованието на храната по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите. Съгласно чл. 9 „Списък на задължителните данни“, §1 б. „а“ – „л“ от Раздел 1 "Съдържание и представяне" на глава IV "Задължителна информация за храните" от Регламент (ЕС) № 1169/2011, задължително за хранителните стоки се посочват следните данни: а) наименование на храната; б) списък на съставките; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минимална трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1; и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в член 26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин; к) по отношение на напитки, съдържащи по-вече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното обемно съдържание на алкохол; л) обявяване на хранителната стойност. Поставеният върху опаковката на храната етикет с тези данни дава информация на потребителя за произхода, състава и годността на стоката като по този начин се гарантира предлагането на безопасни и здравословни хранителни стоки на пазара. Липсата на етикет прави храната от животински произход такава с неизвестен произход, при което съгласно чл. 46 ал.1 т.2 ЗУАВ официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване тези храни. В оспореното разпореждане липсва точно посочване на конкретната точка/хипотеза от изброените в чл. 46 ал.1 ЗУАВ, но това не представлява нарушение на формата от категорията на съществените, тъй като от изложените факти става ясно коя хипотеза се визира /в т.см. и Решение № 505 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2024 г., V о./. В случая описаните в оспореното разпореждане храни са от животински произход, но без поставен етикет, което ги прави такива с неустановен произход. При това положение правилно компетентният орган е приложил мярката по чл. 138, параграф 2, буква "ж" от Регламент (EС) 2017/625 като е насочил тези харни към унищожаване чрез предаване на екарисаж. Приложените към жалбата два документа – удостоверение за произход и търговски документ, макар че са датирани от предходните два дни преди проверката, не представляват доказателство, оборващо материалната законосъобразност на оспорения акт. Тези два документа не са подписани, което не ги прави годни такива, а наред с това описаните в тях хранителни продукти са напълно различни от описаните в КП и в оспореното разпореждане, което прави тези документи неотносими към спора. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно отговорността за разноски – поради липсата на направени от страните претенции за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася по въпроса за тази отговорност. Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК съдът