Решение № 4139 от 22.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11004/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 20134644 от -8.06.2021 г., постановено по гр. д. № 71033/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав, са отхвърлени предявените от акад. Проф. Б. Г. Т. срещу проф. П. А. Д., проф. С. Д. С., проф. Р. Е. К., доц. Л. П. Т., искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за солидарно осъждане за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 136 лв., представляваща законна лихва от деня на увреждането до датата на исковата молба. Ищецът е осъден да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 650 лв. на всеки от тях – разноски по производството. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца акад. проф. Б. Г. Т., с която го обжалва изцяло.излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че не е налице противоправност на поведението на ответниците, като не е обсъдил тяхното поведение и резултата от него. По силата на чл.32, ал.1 КРБ правото на чест, достойнство и добро име са защитени. Тези права са абсолютни и всяко лице е длъжно да ги зачита. Регламентираното в чл.39, ал.2 КРБ право на свободно изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго. Поддържа, че оспорването на неговата почтеност, професионалната компетентност, морално-етичните и кО.иални качества, не е правомерно. Поддържа, че публичните оповестените квалификации не представляват изразяване на мнение по повод осъществяване на наумен проект, както неправилно е приел решаващия съд. Необосновано решаващият съд е приел, че твърденията му, изразяващи се в цитиране на изявления на ответниците, съставляват плод на собствените му оценъчни съждения. С отговора на исковата молба ответниците не са оспорили авторството на описаните в исковата молба изявления. Позовава се на нарушение на Етичните правила за почтеност на научните изследвания.. моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира стоР.те по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Р. Е. К., С. Д. С., П. А. Д. и Л. П. Т., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил твърденията на ищеца, както и ангажираните по делото доказателства. След преценка на доводите на страните съдът е достигнал до обосновани изводи. Поддържат, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже по делото противоправно поведение от ответниците, настъпили вреди в резултат от него, както и солидарност на ответниците. Поддържат, че въпреки създалия се конфликт в професионален план, не са извършили действия или бездействия, с които се цели уронване престижа и доброто име на ищеца. от представената по делото кореспонденция се установява, че предмет на обсъждане са били единствено и само задачите и необходимото съдействие за тяхното изпълнение от страна на ищеца. поддържат, че в конкретния случай се касае за изразяване на различни мнения по повод осъществяването на научен проект. Поддържат, че несъгласието с мнението и действията на ищеца, което е станало достояние на лице, имащи отношение към осъществяването на научния проект, не съставлява разпространение на позорни обстоятелства. Съгласно формираната съдебна практика изразяването на мнение, включително с негативна оценка, за определена личност не представлява противоправно поведение, не поражда отговорност, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Считат, че от ангажираните по делото свидетелски показания не се установява претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в засягане на доброто име, професионалната репутация, честта и достойнството на ищеца. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Не претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претенидрано от насрещната страна. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран с иск обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 16.12.2016 г. е сключен договор № ДН 03/13-16.12.2016 г. между Фонд „Научни изследвания“ – от една страна, както и Медицински университет и ищеца – от друга. По силата на договора Фонд „Научни изследвания“ се е задължил да финансира фундаментален научноизследователски проект на тема „Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермините процеси в протеома с механизма на формиране на плаки“. На 12.08.2016 г. е сключено споразумение между Медицински университет – София, в качеството на базова организация за горепосочения проект и ищеца, като автор и ръководител на проекта – от една страна, като възложители и от друга – Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН – организация-партньори. По силата на споразумението последните са се задължили да изпълнят конкретни действия (дейности), конкретизирани в работните пакети, за постигане на целения в проекта резултат. Партньорските институти нямали права и задължения към Фонд „Научни изследвания“, произтичащи от посочения договор Организациите-партньори са посочили поименно физически лица – координатори, които в хода на изпълнението на проекта да осъществяват определени функции по координиране на дейността, необходима за изпълнението на проекта в съответния институт. Последните също не са страна по договора и споразумението и не е предвидена отговорност във връзка с неизпълнението на задълженията им. Институтът по органична химия с Център по фитохимия (ИОХЦФ) при БАН е определил за координатор един от членовете на формирания научен колектив по проекта – про. П. А. Д., а Институтът по невробиология при БАН е определил доц. Л. Т.. Член на научния колектив е била и проф. Р. К. – директор на Института по невробиология при БАН Ищецът е бил ръководител по проекта и като такъв носел пълна финансова и административна отговорност за неизпълнението му. През 2017 г. ищецът констатирал извършването на разходи, които не съответствали на целите, условията и сроковете на проекта и съответно на договора и споразумението. В периода 21-26.04.2017 г. проф. Р. К. и доц. Л. Т. са осъществили командировка в Лондон със средства по процесния договор, за което не бил уведомен. Участието в конференцията нямало връзка с процесиня проект. След провеждане на конференцията не отчели разходите за командировка. Отправил искане до ИОХЦФ при БАН и Института по невробиология при БАН за спиране на плащанията, осъществявани с предварително превеждане на суми по проекта, както и поискал от посочените ответници да предоставят отчети за извършената работа по проекта до момента. Ищецът не приел извършените за провеждането на командировките разходи, в резултат на което ответниците спрели изпълнението на задачите по проекта и предприели конкретни действия срещу него. В исковата молба са описани писма от ответниците и тяхното съдържание. Заявено е, че всички твърдения на ответниците са неистинни или представляват действително осъществени факти в напълно изопачен вид, като тяхната цел е да бъде увредено и компрометирано доброто му име и научната му репутация, да бъдат обезсмислени основателните му претенции и положени усилия за точното изпълнение на договора и за понасянето на отговорност за неизпълнението му. Поддържа, че игнорирането или отричането на авторството на проекта, което стои в основата на проектните усилия, разкрива липсата на кО.иално, етично сътрудничество в научната общност. Оспорва твърдението на ответниците да проявено от него тотално незачитане правата на партньорите по проекта Клеветническо е твърдението, че не е предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първи етап, въпреки че е бил длъжен да го направи. Невярно е твърдението, че неправомерно се е предоставил на ИОХФЦ проби от третирани със скополамин плъхове и поради това е възпрепятствал работата по проекта, тъй като не бил поемал такова задължение. Невярно счита, че е и твърдението, че в нарушение на проекта е предоставял проби от хора, тъй като проектът предвижда и изисква анализ на проби от хора. Счита за невярно твърдението, че целял да използва колективите на двата институти, за да спечели проекта, като по – нататък е провел действия да ги изолира от изпълнението на договора. Невярно счита и твърдението, че институтите преодоляли създадените от него трудности по изпълнението на проекта и успешно продължили изпълнението му. Счита, че деянието е противоправно, тъй като е в нарушение на чл.32 КРБ, на чл.19 от Етичния кодекс на БАН и етичните правила за почтеност на научните изследвания. Поддържа, че ответниците са съавтори на процесните изявления, поради което и на основание чл.53 ЗЗД отговорят солидарно. В резултат на клеветническите твърдения било засегнато доброто му име и професионалната му репутация. Твърденията за некомпетентност и даване на вреден пример на младите учени, арогантност, са уязвили честта и достойнството му- в продължителен период от време, в състояние на претърпян силен стрес, негативни емоции, отрицателни психически изживявания и притеснение бил ангажиран да доказва неистинността на тези твърдения. Преживял силни емоционални страдания и неудобство. Също така трайно се нарушили кО.иалните отношения в ръководения от него научен колектив, което предизвикало у него безпокойство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, сумата от 136 лв. – мораторна лихва за периода 19.04.2019 г. – 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира стоР.те по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че процесният договор и споразумение са сключени на основание чл.23, ал.1, т.2, чл.24 и чл.29, ал.4 от Закон за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) в редакцията към 26.02.2016 г. За да може научен колектив, състоящ се от учени от две или повече научни организации да кандидатства за получаване на финансиране от ФНИ, при подаване на документите за кандидатстване трябва да бъде представено споразумение за партньорство, което се определя базовата научна организация, която представя проектно предложение пред ФНИ, разпределението на дейностите и задачите между партньорите, както и предварително финансово разпределение на средствата по проекта между партньорите по етапи. С оглед на това оспорват твърдението, че ищецът бил конституиран като ръководител на научния колектив. Твърдят, че в хода на изпълнение на заложеното проектно предложение задачи са възникнали затруднения в комуникацията с ищеца и останалите участници. Независимо от това не са извършвали действия или бездействия, с които да се цели уронване на престижа и доброто име на ищеца- в кореспонденцията между ищеца и П. Д. са били обсъждани единствено и само задачите и необходимото съдействие за тяхното изпълнение от страна на ищеца. твърдят, че през цялото време са участвали активно и са изпълнявали необхосивите за реализирането на целите на проекта дейности. Поддържат, че неизпълнение на проекта може да се установи единствено по ФНИ по изрично предвидения за това в Правилника на фонда ред.. в случая проектът не бил получил своята окончателна оценка на първия етап от изпълнение. На основание чл.85 от Правилника на ФНИ финансовите отчети на проектите се проверяват за допустимост на разходваните средства от одитор, който е субектът, овластен да преценява правилността и законосъобразността на изразходваните средства. Твърдят, че отчетите да дейността са били изготвени и представени самостоятелно пред ФН твърдят, че единствените, изисквани от двата института при БАН документи, са били отчети, отразяващи финансовата, но не и научната дейност по проекта. С решение № 59118 от 05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 29574/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, са били отхвърлени изцяло предявените от Б. Т. против ИН-БАН искове. Считат, че в исковата молба не се твърди разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Изразяването на мнение, което е различно от това на ищеца, не съставлява клевета. Позовават се на свободата на изразяване на мнение и отстояването на това мнение. Твърденията в исковата молба считат, че са плод на субективна интерпретация на съществуващите взаимоотношения от работен порядък във връзка с осъществяване на проекта. Не е налице и сочената от ищеца позорност на изявленията, които са субективно интерпретирани оценъчни съждения. Съгласно практиката на ВКС изразяването на мнение, включително и с негативна оценка, за определена личност не представлява противоправно поведение и не поражда отговорност. С оглед на това считат, че несъгласието от страна на ответниците с тълкуването на текстове от сключените между тях и ищеца споразумение и договор не може да бъде определено като клевета. Излагат съображения, че за двата института не съществува задължение предварително да съгласуват с ръководителя на проекта изразходваните средства, които са определени за тях в работната програма и финансовия план. Позовават се на относителна автономност на участниците в проекта. Изразяването на несъгласие относно вменените им задължения от страна на ищеца и изразяването на становище, противоположно на неговото, относно работата му и ефективното му участие в проекта, по никакъв начин не може да бъде определено като потивоправно действие, включително засягащо честта и доброто му име. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират стоР.те по делото разноски. Във връзка с указания на въззивния съд относно редовността на исковата молба, ищецът е депозирал заявление, имащо характера на уточнение на обстоятелствената част на исковата молба. В него е уточнил, че неблагоприятните за него правни последици притичат от цялостния текст на описаните в исковата молба писма, които са били съставени единствено с цел публично да бъдат направени лъжливи съобщения и да бъде злепоставен ищецът. Затова действителният смисъл на тези изявления може да бъде извлечен само от текста, разгледан в неговата цялост, а не от отделни фрагменти – изрази и изразни средства. Адресати на писмата са министъра на образованието и науката, ректора на Медицинския университет, Председателя на БАН, събраното на академиците и член - креспондентите, управителя на ФНИ и др. поддържа, че очевидното намеР.е и цел на авторите на писмата е ищецът да бъде омаскарен, изложен пред всички посочени лица посредством цялостно изложение, а не чрез отделни неистини и обидни твърдения. С оглед на това счита, че процесните писма следва да бъдат разглеждани изцяло и във взаимна връзка помежду им. Твърди, че клеветническите твърдения вменяват на ищеца извършването на неотговарящи на истината действия или бездействия и представляват определени събития в неистински, изопачен контекст. Основните клеветнически твърдения, обективирани от ответниците в процесните писма са следните: според писмо от 16.07.2018 г. вх. № 4311/18.07.2018 г., адресирано до ректора на МУ, с копие до председателя на БАН е посочено: от страна на акад. Т. било налице „тотално незачитане на партньорите по проекта“; от ръководителя било създавано „напрежение и възниквали конфликти“; акад. Т. не бил предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първия етап от договора, както и работна програма, финансово разпределение за втория етап и/списък/ на колектив за втория етап; акад. Б. Течнов отказвал да предостави проби от третирани със скополамин плъхове и вместо тях предоставял проби от хора, които му били необходими за други проекти; акад. Б. Т., като ръководител на проекта „целял да използва колективите на двата института само за спечелването на проекта, като по – нататък ги изолира от изпълнението на договор; институтите „преодолели“ създадените от ответника „трудности“ по изпълнението на проекта и „успешно продължили“ изпълнението му. Според писмо вх. № 0903/133 от 17.10.2018 г., отправено до председателя на Изпълнителния съвет на ФНИ и управителя на ФНИ: в хода на изпълнението на проекта (авторите на изявлението) срещали „сериозни затруднения в комуникацията с г.н Т.“; г- н Т. не само не бил представил копие от сключения договор с ФТИ, но и работната програма (за проекта); в хода на проекта г-н Т. не им предоставил необходимите проби на третирани със скополамин плъхове да протеомен анализ. Вместо това предоставил проби от здрави плъхове и хора с тумори или кръвна плазма ог хора, страдащи от Паркинсонова болест, очевидно необходими му, според авторите на писмото, по „други проекти“; акад. Б. Т. сериозно нарушава правилата за отчитане на научни проекти, финансирани от ФНИ, като не представя във ФНИ обобщен отчет с партньорски организации за работата по проекта през пъривя етап“; акад. Б. Т. не само не спомагал за работата на екипа, „но съзнателно уронвал престижа“ на авторките на писмото като български учени пред международната научна общност; подобно „арогантно“ поведение било „несъвместимо с научното звание“, което акад. Б. Т. имал, давало неприемлив пример на младите кО.и и давало „негативно отношение на обществото към хората на науката“; в края на писмото е отправено искане акад. Б. Тенчев да бъде отстранен от участие в проекта, защото за това се изисква професионална компетентност, морално- етични и кО.иални качества. В писмо от 19.04.2019 г., адресирано до министъра на образованието и науката, до председателя на ИС на ФНИ и до управителя на ФНИ, подписано от Л. Т. и П. Д., е посочено: “повече от две години научните колективи на ИОХЦФ-БАН и ИНБ-БАН, както и директорите на институтите получават различни писма от проф. Б. Т., ръководител на проекта, в които той си позволява да поставя недопустими квалификации и обиди към нас“; според авторите „укрил“ техните частични отчети и неги предоставил във ФНИ; твърдели, че „притиска одиторката“ по проекта „да не приема разходите им“; в изложение, изпратено от Д. до редакцията на списание „Journal of Proteomics & Bioinformatics“ същата твърди „проблемът с Т. е много стар, защото ние решихме да го отстраним от проекта“. В подкрепа на свое твърдение е изпратила „списък на участниците във втория етап на проекта“, съпътстван с твърдението й, че: „Т. не фигурира сред тези лица“. Ищецът поддържа, че обидите (обидните квалификации) несправедливо и незаслужено накърняват честта и достойнството му. Основните обиди в писмата, квалифициращи ищеца, са следните: „некоректно поведение“ – писмо от 16.07.2018 г. вх. № 4311/18.07.2018 ); „липса на почтеност“; „липса на професионална компетентност“; „липса на морално-етични и кО.иални качества“; „уронване авторитета на цялата научна общност в България“; „подобно арогантно поведение не се е случвало до сега“. Поведението на ищеца не отговаряло на почетното звание „академик“ – писмо от 19.04.2019 г., адресирано до министъра на образованието и науката, подписано от всички ответници. В рамките на определения от въззивния съд срок ответниците са изразили становище по направеното уточнение на исковата молба. Твърди, че процесната кореспонденция касае изцяло служебни взаимоотношения, свързани с осъществяването на научноизследователски проект, като е свързана с работата по проекта. Поддържат, че научните спорове по повод работата по проекта, изказването на различно мнение от това на ищеца, не съставлява обида или клевета. Считат, че нито един от посочените от ищеца изрази не е клеветнически, не съдържа елементите на клевета, в която и да е от двете форми – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Излагат съображения, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление, като е необходимо то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не са представлява оценъчно съждение, които се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психична дейност, съгласно формираната практика на ВКС. Твърденията, на които се позовава ищеца, считат, че не са клеветнически, не съдържат никакви конкретни или определени факти, които могат да бъдат приети като позорящи. Поддържат, че изразяването на негативна оценка или мнение не могат да бъде тълкуване като обида или клевета. На 12.08.2016 г. между Медицински университет – София (МУ- София), базова организация и ИОХФЦ при БАН, както и ИНБ при БАН, организация-партньор, е подписано споразумение за участие на колективи от трите организации и за предварително процентно разпределение на финансови средства по научно-изследователски проект към „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания-2016“ на ФНИ към МОН. Страните са договорили да обединят своите усилия за осъществяване на съвместна дейност за изпълнение на научноизследователски проект на тема: „Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермните процеси в протеома с механизма на формиране на плаки“, с ръководител на проекта акад. Б. Г. Т., дбн, както и базова организация – МУ-София. Страните са постигнали съгласие относно процентно разпределение на средствата помежду им. Представен е договор № ДН 03/13 от 16.12.2016 г. за финансиране на научноизследователски проект в Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания-2016 г., сключен между ФНИ от една страна и Б. Г. Т., академик, професор, дбн – ръководител на научния колектив и МУ- София – базова научна организация – бенефициенти. Предмет на договора е финансиране на научноизследователски проект с вх. № Н 0328 с посочената по – горе тема, определен за финансиране въз основа на проведен от ФНИ конкурс за финансиране на фундаментални изследвания-2016 г. Ищецът е ангажирал по делото кореспонденцията, посочена в исковата молба и уточнена във въззивното производство. В нея се съдържат изразите, които ищецът счита, за обидни и клеветнически – обстоятелство, което не е спорно в отношенията между страните. По делото е ангажирано извлечение от протокол № 39/06.11.2020 г. от проведеното заседание на ИК на ФНИ, на което е взето решение за прекратяване на договор за финансиране № ДН 03/13-16.12.2016 г. С решение от 05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 29574/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, са отхвърлени предявените от акад. Проф. Б. Г. Т. против Институт по невробиология при БАН, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за сумата от 10 098 лв. – главница и 153 лв. – лихва за забава, считано от 12.04.2017 г. върху част от главницата в размер на 5 049 лв. и считано от 26.07.2017 върху част от главницата в размер на 4 049 лв., до окончателното изплащане, като неоснователни. От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.Л.Т. се установява, че познавал ищеца. Бил е негов студент, слушал негови лекции. От 2013 г. се запознали и работели заедно, след като спечелил конкурс за професор в катедрата, в която работел свидетеля. Имали спечелени 7 научни проекта, по които работели заедно. Във връзка със спечелен проект, работели по две направления – изследване на паркинсон и алцхаймер. Свидетелят изследвал пробите, които получавали от Института по невробиология. Ангажимент на лабораторията бил допълнително охарактеризиране на пробите от Института по органична химия с помощта на електрофереза. В началото на проекта били заложени мишки, но в течение на проекта, поради невъзможност да се изолират някои специфични биологични течности от тях, били заменени с плъхове. Затова се променили основните параметри на проекта. Шест месеца след началото на проекта ищецът извикал свидетеля, за да провери всички параметри на пробите, пристигащи от Института по невробиология. След извършената проверка се установили огромни отклонения от нормата, поради което възобновили създаването на тези системи в тяхната лаборатория. Проектът бил съвместен между ищеца и свидетеля Свидетелят направил цялата серия от моделни животински системи, които описал подробно в изготвения от него отчет с обем от 200 страници. Свидетелят не бил запознат дали партньорските институции са представили отчет относно първия етап. Ищецът бил особено недоволен в края на първия етап от това, че са работили с нещо, което било променено, както и че системата не е чиста и е интерпретирал резултата погрешно. Ищецът бил с особен характер, с който свидетелят бил свикнал. В този период обаче бил още по – особен. Ищецът бил въвел стандартизираните протоколи, които били протоколи да обра лабораторна практика. До този момент свидетелят не бил работил с такава строгост на изпълнение на работата. Свидетелят бил запознат с проекта на ФНИ само в частта, в която той работел. Не го познавал в цялост и не знаел защо не се изпълнявал. От показанията на свидетеля В.Н.Б. се установява, че познавал ищеца от много години, бегло. Имали общи приятели. Виждал се с него в качеството му на член на УС на БАН. Имал кореспонденция с ищеца, както и два проведени телефонни разговора във връзка с възникналия спор свидетелят работел в Института по инженерна химия при БАН, както и бил Главен редактор на списанието „Bulgarian Chemical Communication“ – списание за научни работи. Бил издаден специален брой, посветен на конференцията за биологично активните вещества ищецът се обадил и възразил срещу включването му като автор в статия на негова колежка, като твърдял, че не са имали никакво авторство. Ищецът му се обадил в хода на публикуването на статията. Ищецът се съгласил да отпадне неговото име и на колежката му от авторския колектив. Свидетелят не бил запознат с проекта, към който препращала статията. По делото е представено извлечение от електронната кореспонденция между свидетеля В.Б. и ищеца относно премахването на името на ищеца от авторския колектив на статията. По делото са ангажирани доказателства относно изпълнението на посочения договор. Предвид предмета на настоящото производство, същите се явяват неотносими към спорното право, поради което не следва да се обсъждат. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с описаната в исковата молба и уточнена във въззивното производство кореспонденция, съдържаща изявления от ответниците, които поддържа, че са обидни и клеветнически. Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото. Относно наличието на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците правно релевантни са изрично посочените от ищеца конкретни изрази и действия на ответниците от процесната кореспонденция, от които е засегнат, а не всички изявления, съдържащи се в нея. Само въз основа на заявените от ищеца в исковата молба и уточнителната молба конкретни изрази съдът следва да извърши преценката дали същите пряко засягат неговото достойнството или не, дали заявените факти са неверни и позорни или не. (решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г., ГК., ІІІ ГО на ВКС). Нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в текста на чл.10, т.2 КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата - умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, както и на клеветата - съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму. С оглед на това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо, както от КРБ, така и от КЗПЧОС. Правно релевантни за деликтната отговорност са само обективно заявени фактически твърдения, а не обстоятелства, които се подразбират или се извеждат логически и са резултат на интелектуална дейност, която е субективна. Също така оценъчните съждения не подлежат на проверка за тяхната вярност. На проверка за истинност подлежат само фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на лицето, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика (решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели. При така очертаната правна рамка следва да се посочи, че описаните в уточнителната молба изразни средства, които ищецът поддържа, че са клеветнически – „тотално незачитане на правата на партньорите по проекта“, създаване на „напрежение и възникнали конфликти“; ищецът не е предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първия етап от договора, както и работна програма, финансово разпределение за втория етап и (списък на) колектив за втория етап; ищецът отказал за предостави проби от третирани със скополамин плъхове и вместо тях представял проби от хора, които му били необходими за други проекти; като ръководител на проекта „целял да използва колективите на двата института“, „само за спечелването на проекта, като по – нататък ги изолира от изпълнението на договор“; институтите „преодолели“ създадените от ищеца „трудности“ по изпълнението на проекта и „успешно продължили“ изпълнението му; в хода на изпълнението на проекта отевтниците срещнали „сериозни затруднения в комуникацията с г-н Т.“; ищецът не само не бил представил копие от сключения договор с ФНИ, но и работната програма (за проекта), в по- голямата си част съставляват изразена негативна оценка от ответниците за работата на ищеца в общия им научен проект. Тези изявления са направени във връзка с възникнали спорове между страните относно точното изпълнение на научния проект. Всяка от спорещите страни в представената по делото кореспонденция е изложила доводи в подкрепа на тезите си, включително относно професионалните и етични качества на участниците в този научен проект. Твърдение за факт са изразите, че ищецът не е предоставил на партньорските организации обобщен отчет за първия етап от договора, както и работна програма, финансово разпределение за втория етап и колектив за втория етап, отказал за предостави проби от третирани от третирани със скополамин плъхове и вместо тях представял проби от хора, които му били необходими за други проекти; както и не е представил копие от сключения договор с ФНИ, но и работната програма (за проекта). Макар тези твърдения да сочат на неточности в изпълнението на проекта, според авторите на изявлението, те не могат да се определят, че носят информация за обстоятелство, което е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна отрицателна оценка на обществото (решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596/2015 г. на ВКС, НК, ІІІ НО). Използваните изразни средства са в контекста на възникналия спор между страните относно точното изпълнение на договорните задължения по процесния научен проект и сключените на 12.08.2016 г. споразумение и на 16.12.2016 г. договор, както и разходването на средствата по него. Въззивният съд счита, че горепосочените изрази не съставляват разгласяване на конкретни факти и обстоятелства, които са позорни за ищеца или които да приписват извършване на престъпление. Обидата от своя страна съставлява умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него. Ищецът поддържа, че обидни са изразите: „некоректно поведение“, „липса на почтеност“, „липса на професионална компетентност“, липса на морално- етични и кО.иални качества“; „уронване авторитета на цялата научна общност в България“; „подобно арогантно поведение не се е случвало досега“. Поведението на жалбоподателя „дава неприемлив пример на младите кО.и, работещи усърдно по този проект“; поведението на жалбоподателя „не отговаря на почетното звание академик“, Въззивният съд счита, че описаните от ищеца изрази съставляват оценъчни съждения и не съдържат твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които са позорящи честта и достойнството на ищеца. Нужно е да се отбележи също така, че съгласно разясненията, дадени с решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 1797/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.20 ГПК, изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността. В случая не се установи посочените изрази да са използвани от ответниците с цел да засегнат достойнството на ищеца. Също така не се установи да съставляват злоупотреба с право, извън горепосочените нормативно установени предели. Изразите са употребени в кореспонденция относно изпълнението на конкретен научен проект и приноса на всеки от участниците в него. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, произтичаща от нормата на чл.154, ал.1 ГПК, разпределена с доклада на делото, да докаже виновно и противоправно действие на ответниците, от което е претърпял завените в исковата молба неимуществени вреди. Ето защо предявеният иск относно претендираната главница, както и акцесорната искова претенция за мораторна лихва се явяват неоснователни Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците по жалбата имат право на разноски за настоящото производство. Предвид изявлението на процесуалните им представители, че не претендират разноски за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да им де присъждат. Воден от гореизложеното, съдът