Решение № 1810 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2403/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба от А. М., роден на [дата]. в Украйна, [ЛНЧ] с настоящ адрес: гр. Варна, [улица], ет. *, ап. *, баща на малолетната З. М., родена на [дата]., [ЛНЧ], чрез адв. Д. А. от Фондация достъп до права – ФАР, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], вх. *, ет. *, ап. * против Заповед № ЗСПД/Д-В/22298 от 19.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д-В/22298/15.09.2025 г. с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закон за семейни помощи за деца за дете в първи клас, за детето З. М. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие с целта на закона. Релевира липса на мотиви, доколкото в заповедта са посочени единствено правни основания, но не и мотиви. Сочи, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). В тази връзка изтъква, че семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. С приложен списък на разноски прави искане за възнаграждение за адвокат осъществил безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ответната страна – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът приема за установено от фактическа страна следното: Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца № 3СПД /ДВ/22298/15.09.2025 г. е подадено от С. М. [ЛНЧ], която е декларирала, че е [семейно положение] с дете З. А. М. [ЛНЧ] и съпруг А. М., като детето е записано в 1-ви клас в училище за учебната 2025/2026 г. Заявлението-декларация е разгледано от социален работник, който на 07.08.2025 г. е дал заключение, че е налице основание за отказ, като е отбелязано, че членовете на семейството са украински граждани и няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи – чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Със Заповед № 3СПД/Д-В/22298/19.09.2025 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна е отказал на С. М. отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето З. М., на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В хода на съдебното обжалване на заповедта от страна на жалбоподателя са представени като доказателства по делото и следните писмени документи: Регистрационна карта на чужденец А. М. с валидност до 04.03.2026 г. Удостоверение от ОУ "Черноризец Храбър" – Варна, от която е видно, че З. М. е записана в първи клас през учебната 2025/2026 г.Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А. М.. Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена чрез системата за сигурно електронно връчване на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 11.10.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Основателно обаче жалбоподателя твърди, че оспорената заповед не е мотивирана, с което е нарушено както общото правило по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му), така и специалното правило по чл. 10, ал. 5, изр. 1 от ЗСПД (според посочената разпоредба отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира). В графата "мотиви" на заповедта е вписано само: "На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на.... Няма сключена спогодба между Република България и... за изплащане на семейни помощи за деца", т. е. не са посочени фактическите основания за постановения отказ. В заявление – декларация, въз основа на която е започнало административното производство се съдържа част, която е попълнена от длъжностно лице - главен социален работник "СЗ" в ДСП – Варна, посочени са следните мотиви за отказ "Членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи – чл. 3, т. 5 ЗСПД". В оспорената заповед не е посочено, че ответникът е възприел тези мотиви, за да може да се приеме, че те са такива на оспорения административен акт. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване, или да бъдат изложени от издалия го административен орган и отделно, в придружителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, като липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и когато по-горестоящият административен орган е потвърдил мотивирано акта (в случая не е налице такава процедура). Допълнително изложените мотиви, след издаването на акта, трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, като е недопустимо да се излагат мотиви към акта след сезирането на съда с жалба (вж. в т. см. Решение № 2064/24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2022 г., V о. и Решение № 3503/04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2022 г., V о.). В случая конкретни съображения за издаването на процесната заповед не са изложени допълнително в съответствие с тълкувателното решение и има за своя последица незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазване на установената форма. Въпреки че липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая са налице предпоставките за предоставяне на исканата помощ, което обуславя извод за противоречие на заповедта с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят и непълнолетното му дете З. М. са граждани на Украйна, като не е спорно, че на двамата е предоставен статут на постоянно пребиваващ чужденец на територията на Република България. Спорен в случая е въпроса дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл. 10а, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2, т. 6 от ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която жалбоподателят има достъп по силата на друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на спорния въпрос е положителен, по следните съображения: Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 10а, ал. 2 от ЗСПД е предвидено, че помощта се отпуска независимо от дохода на семейството. В § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД е дефинирано кои лица включва семейството, сред които са родителите и техните ненавършили пълнолетие деца. В чл. 3 от ЗСПД изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца по този закон. Измежду тях в чл. 3, т. 5 от ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай, че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Детето на заявителката е записано в трети клас на училище през учебната 2025/2026 година, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, които обстоятелства не са спорни по делото. За да откаже отпускането на еднократната помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, видно от становището на длъжностното лице, ответникът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като той и детето му са чужди граждани, имащи разрешение за постоянно пребиваване, за които не е предвиден достъп до този закон на реципрочна правна основа или в друг закон. Отглеждането на децата до пълнолетието им по силата на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България се подпомага от държавата. В основния закон е прогласено и правото на гражданите на социално подпомагане – чл. 51, ал. 1. Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция, с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство по арг. от чл. 26, ал. 2 от КРБ. В същия смисъл е и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ, който предвижда, че чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. В чл. 3 от ЗСПД са изброени групите лица, които имат право на семейни помощи за деца. Според т. 5 на нормата към тях се причисляват бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Следователно получаването на семейни помощи по националното право не е обвързано винаги с българско гражданство, а допуска подпомагането на чужденците, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната. Не е спорно по делото, че жалбоподателят фактически постоянно пребивава и отглежда детето си в РБ, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от КРБ и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ има право на достъп до социалната система наравно с българските граждани. Това тълкуване е в съответствие и с относимата нормативна уредба в областта на закрилата на детето. С Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 12.07.1991 г., която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, се придава първостепенно значение на интересите на детето. Съгласно чл. 2, § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 от КПД. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието на децата трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Държавите – страни по Конвенцията осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като съгласно чл. 5 зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите да осигуряват подходящи насоки и ръководство на детето при упражняване на правата му по тази конвенция. Разпоредбата на чл. 3, § 1 от КПД предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по нея се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие, което е въведено с цел да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Съдържанието му се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда и непосредствените му нужди. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване. Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Според § 2 от с. р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. От анализа на тази нормативна уредба следва изводът, че децата на чужденци с разрешено постоянно пребиваване в Република България не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца - граждани на Република България или лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по закон. В допълнение към горното следва да се подчертае, че като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. - конкретно в чл. 13 и чл. 16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл. 13 от ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл. 16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл. 16 от ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V "Недопускане на дискриминация", упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл. 34, § 1 на ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от с. р., всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 от с. р., с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл. 34, § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл. 13 от ЕСХ. Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи, които се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на КС). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, както и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон и забраната за дискриминация по чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на детето. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Процесната помощ по чл. 10а, ал. 1 е еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година за деца, които са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 2 на чл. 10а от ЗСПД, тази помощ се отпуска независимо от дохода на семейството. Така регламентираната помощ, без съмнение, е част от общата система за социално подпомагане, израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес. Като такава попада изцяло в обхвата на чл. 16 от ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето. Ето защо, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното и пряко прилагане на чл. 27, § 1 от КПД, вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ, достъпът до помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД следва да се предостави и на лицата, постоянно пребиваващи на територията на РБ, каквито безспорно са жалбоподателя и детето му. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 от КПД, чл. 21, ал. 2 от ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ. От анализа на тази нормативна уредба следва изводът, че децата на чужденци с разрешено постоянно пребиваване в Република България не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца - граждани на Република България или лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по закон. Съотнасянето на горните норми на КПД и ХОПЕС към вътрешното право сочи на противоречието с тях на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, ограничаваща правото на семейни помощи за деца от семействата на чужди граждани, постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си в страната, само до случаите, в които получаването им е предвидено изрично в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. С оглед на това липсата на сключена спогодба между Република Украйна и Република България в областта на социалното подпомагане не може да е основание за непредоставянето на исканата материална помощ. В случая са налице всички предпоставки по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД по отношение на детето З. М., поради което ограничаването на достъпа до подпомагане на жалбоподателя като негов родител е недопустимо. Видно от гореизложеното обжалваният отказ е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени по арг. на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация с вх. № 3 СПД/ДВ/22298 от 15.09.2025 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК и чл. 57, ал. 1 от АПК съдът определя 14 – дневен срок на ответника за издаване на административен акт. Относно разноските: Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Агенция за социално подпомагане е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане /УПАСП/, към която структура е ответника на основание чл. 7, ал. 2 от УПАСП. Съобразно § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 5. 11 евро /10 лева/. Представен е Пълномощно от 02.10.2025 г. от жалбоподателя за адвокати, между които и адв. Д.А. за процесуално представителство пред ДСП – Варна и съдилища и такова е осъществено. Договор за правна помощ и съдействие от 30.01.2026 г., между жалбоподателя и адв. Д.А., е подписан от жалбоподателя и адв. А. от АК - Варна. В договора е посочено, че адвокатът предоставя правната помощ и съдействие безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 5, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатите могат да оказват безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица. От представената декларация от 02.02.2026 г. от жалбоподателя се установява, че семейството й се състои от съпруга – С. М. и две деца– В. и З., няма доходи, недвижими имоти с едно МПС и плаща наем от 570 €. С оглед тези доказателства съдът приема, че жалбоподателят е материално затруднено лице, на което е оказана безплатно адвокатска помощ, поради което адв. Д. М. А. от АК – Варна има право на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. От ответника не е направено възражение за прекомерност, но при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като се извърши преценка какъв размер се явява справедлив и обоснован в контекста на легитимната цел по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Като обективен ориентир следва да се съобразяват и предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Същата в чл. 8, ал. 3 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение [рег. номер]. В случая предмет на производството е законосъобразността на заповед на директора на ДСП – Варна по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с която е отказана помощ по чл. 3, т. 5 от ЗСПД на лице, което не е български гражданин, но е с постоянно пребиваване. С оглед формираната константна съдебна практика по този вид дела, спорът не следва да се квалифицира като сложен от фактическа и правна страна. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание. Не са събирани доказателства, извън представените от страните. Адв. А. е изготвила жалбата и е изразила писмено становище по спора. С оглед изложеното настоящият състав приема, че при спор, който не се отличава с особена трудност, възнаграждението, което следва да се определи като справедливо и обосновано е в размер на 255, 65 евро /500 лева/ и същото следва да се заплати от Агенция за социално подпомагане, съгласно § 1, т. 6 ДР АПК, вр. чл. 2, ал. 3 от Устройствен правилник на агенцията за социално подпомагане. На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът