Решение № 1854 от 1.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23034/2024 г.

Производството е по реда на Част втора. Дял първи от ГПК. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД Армеец" АД , с ЕИК 121076907 срещу Столична община, с БУЛСТАТ : 000696329 , с която е предявен установителен иск по чл. 415 ГПК , с искане да се признае за установено, че Столична община дължи на ЗАД „Армеец" АД сумата от 1 674.54 лева /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и четири ст./- главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 525.56 лева за периода 26.07.2020 г. до 26.07.2023 г. , както и направените съдебно - деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 32710/01.11.2023г. по ч.гр.д. № 42268/2023г. по описа на СРС. Претендират се и сторени в исковото производство разноски. Ищецът твърди , че на 27.07.2023 г„ е депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГГЖ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696329, за сума в размер на 1 674.54 лв. - главница, за изплатено от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ на увреден от ПТП лек автомобил „БМВ 740“ с ДК№ ............., както и сума в размер на 525.56 лв. - мораторна лихва за забава, като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в исково и заповедно производство. В хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 32710/01.11.2023г. по ч.гр.д. № 42268/2023г. по описа на СРС, като предвид постъпило възражение на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуване на вземането си. Твърди се, че на 15.10.2018 г„ в гр.София, на кръстовището на улиците „Христо Чернопеев“ и „Александър фон Хумболт“, при разминаване с друг автомобил, лек автомобил марка „БМВ 740“ с ДК№ ............. попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока шахта с остри ръбове и камъни наоколо, като на лек автомобил „БМВ 740“ с ДК№ ............. са нанесени вреди - повредена задна лява джанта и други.При ищеца на 17.10.2018г. е депозирано Уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на претърпените вреди от процесното МПС.Твърди се, че описаният лек автомобил „БМВ 740“ с ДК№ ............. е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” е полица № 0000695360, със срок на действие от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г.Причинените имуществени вреди на собственика на л.а. „БМВ 740“ е ДК№ ............. са описани от експерти на ЗАД „Армеец" в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, като се посочва, че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил „БМВ 740“ е ДК№ ............. възлизат на 1 664.54 лева. Твърди се, че ЗАД “Армеец”, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” е образувало преписка по щета № 10018030129007 и е изплатило обезщетение за имуществени щети, нанесени на пострадалия автомобил в размер на 1674.54 лв. е плащане на 28.02.2019 г„ включително направените ликвидационни разноски на размер на 10.00 лева.Въвеждат се твърдения , че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка е чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на процесния пътен участък Община София е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.Позовава се на дадената легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя“ е дадена в Параграф 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл, липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя, или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана и необезопасена в нарушение на правилата шахта не представлява видимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Отделно от това е оглед посочената пасивна легитимация на иска се посочва, че дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските пътища, съгласно чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП се осъществява от кмета на съответната община. Тези дейности, съгласно чл.19, ал.2 и Параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение“. Пряко проявление на тези дейности, в съответствие е легалните им дефиниции, въведени е Параграф 1, чл.14 от ДР на ЗП е и дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното отстраняване в най-кратък срок - арг.чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените дейности ответникът, като юридическо лице изпълнява чрез служителите си, или други лица, на които е възложил извършването им.С оглед изложеното се сочи , че на основание чл.49 от ЗЗД, ответникът носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при, или по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия, или бездействия. Установеното нарушаване на целостта на пътното платно представлява „препятствие на пътя'“ по смисъла на Параграф 1 т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението. Твърди се , че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС, като на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.С писмо с наш изх. № Л - 2500/27.03.2019 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по образуваната щета № 10018030129007, получено на 28.03.2019 г., е поканен ответника доброволно да заплати сумата от 1 674.54 лева. но същата не е заплатена. В срока по чл. 131. ал.1 ТПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва посочената материалноправна легитимация по иска , с аргумент, че е сключила Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община от 23.12.1999 г., като с този договор Общината е предоставила на концесия експлоатацията на цялата водоснабдителна мрежа включително всички съоръжения прилежащи към нея, на дружеството „Софийска вода" АД. Съгласно Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община от 23.12.1999 г„ изменен с Първо допълнително споразумение от 15.12.2000 г„ Второ допълнително споразумение от 19.03.2008 г. и Анекс към второ допълнително споразумение от 17.10.2008 г„ и по конкретно т. 5.2.3 (стр. 27 от концесионния договор) и т. 17.1. (стр. 44 от концесионния договор), задължение на концесионера е да експлоатира и поддържа публичните активи (съществуващите активи и новите активи от момента, в който такива нови активи са на разположение за ползване от концесионера), в съответствие с добрата инженерингова и експлоатационна практика, така че да осигури достигането на изискванията към изпълнението.Твърди, че посочените задължения съответстват на разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и За ползване на водоснабдителните и канализационни услуги - чл. 42, ал. 1, т. 2 („Операторите са длъжни да поддържат Водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда) и чл. 47, ал. 2, т. 2 {„Когато причинителят на повредата не се установи, отстраняването е За сметка на оператора - за частите от водоснабдителната и канализационната система, които са извън имотите по т. 1 извън имотите на потребителите, в които е извършено присъединяването със сградните водопроводни инсталации и/или вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите след общия водомер).Позовавайки се на цитираните норми ответникът твърди , че задължението за поддържането на водоснабдителната и канализационната система, заедно с всички прилежащи й съоръжения, в това число и ревизионните шахти, е делегирано на дружеството „Софийска вода" АД и съответно вменено на неговите служители, като капаците на шахтите са част от канализационната система, поради което подмяната и поддръжката им се осъществява от „Софийска вода" АД. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, и причина за него е „дълбока шахта с остри ръбове", вследствие на което са настъпили материални щети за моторното превозно средство както е описано в исковата молба. Механизмът на ПТП, отразен в заявление за изплащане на обезщетение и декларация,според ответника не се потвърждава с преки доказателства, поради което е спорно дали изобщо е съществувало такова препятствие на пътното платно, както и в случай че е налична подобна неравност (шахта с остри ръбове), същата да се явява пряка и непосредствена причина за настъпване на твърдените щети. 13 тази връзка се оспорват представените документи - Уведомление-декларация за щета по Застраховка „Каско на МПС" от 17.10.2018 г. и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от 17.10.2018 г., по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства, относно реализирането на твърдяното \ събитие, свързани с времето, мястото и начина на настъпването. Същите са от категорията на N частните свидетелстващи документи, поради което не следва да се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържащите се 6 тях данни за обстоятелствата по реализиране на ПТП (в този смисъл и решение № 1826/04.01.2019 г. на СРС, ГО. 44-ти състав, по гр.д. № 35610/2015 г.). Позовава се на разпоредбата на т. 59.6.1. от Общите условия на Застраховката, които са задължителни за страните, при предявяване и за доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да представи: протокол за ПТП, издаден от компетентните съгласно ЗДвП държавни органи или двустранен констативен протокол или друг удостоверителен документ, издаден от компетентен орган., като се твърди , че в в настоящия случай не е представен нито един от посочените документи, поради което е налице нарушение и на общите условия по застраховката, с оглед на което са нарушени Общите условия по застраховката и обезщетение не е следвало да бъде изплащано. На самостоятелно основание се прави възражение за съпричиняване, като се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона За движение по пътищата (ЗДвП) водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Като съгласно т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Позовава се на понятието „ Принос“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, и при условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението. В проведеното публично заседание страните поддържат своите становища и искания. По допустимостта на иска: искът е предявен в едномесечния срок, оказан от заповедния съд, съгласно чл. 415, ал. 1 за вземането предмет на оспорената заповед за изпълнение издадена в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №42268/23 г. на СРС, поради което е процесуално допустим. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаната САТЕ, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: От представената по делото застрахователна полица № 0000695360, със срок на действие от 03.10.2018 г. до 02.10.2019 г., съдът приема за установено, че описаният лек автомобил БМВ 740 с рег.№ CB ........... MC е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр. София. Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения - арг. чл. 180 ГПК. Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“. От Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 17.10.2018 г., както и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие (лист 18, 32), подадени до ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД от водача А. Д. Б., се установява, че в срока на застрахователното покритие, а именно на 15.10.2018 г., в кв. „Гео Милев“ на кръстовището на улиците „Христо Чернопеев“ и „Александър фон Хумболт“, при разминаване с друг автомобил, лек автомобил марка „БМВ 740“ с ДК№ ............. попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока шахта с остри ръбове и камъни наоколо, като на лек автомобил „БМВ 740“ с ДК№ ............. са нанесени вреди - повредена задна лява джанта и други. Вредите по застрахованият автомобил от реализираното ПТП – задна лява джанта, се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета №10018030129007, видно от материалите по която причинените имуществени вреди на собственика на застрахования автомобил, описани от експерти на застрахователя в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, предвид и извършения ремонт от оторизиран сервиз, възлизат на 1664.54 лв. – равностойността на вложените части и материали за извършения ремонт. От представеното по преписката преводно нареждане от 28.02.2019 г. се установява, че сумата е изплатена по банкова сметка на автосервиза. На ответника Столична Община е изпратена регресна покана, получена на 28.03.19 г., с която се претендира сумата от 1674.54 лв (включително направените ликвидационни разсноски в размер на 10 лева). По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. Д. Б., от чиито показание се установява, че на 15.10.2018 г., при управление на процесния застрахован автомобил, собственост на „М РЕНТ“ ЕАД, в кв. „Гео Милев“, на улица „Христо Чернопеев“ от хотел Плиска в посока в кв. „Гео Милев“, при разминаване с друг автомобил задната дясна гума пропада в дълбока шахта и се къса; обадили се на телефон 112, след което завели щетата. На място нямало предупредителни знаци за шахтата. След три дни шахтата била поправена – повдигната и асфалтирана. При предявяване в съдебно заседание от 19.09.25 г. на уведомлението до застрахователя (лист 18) свидетелят заявява, че същото е подписано от него. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. А. Д. Б. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, подкрепят се от заключението на приетата по делото експертиза, като не са представени доказателства, оборващи тези показания. Прието е заключението на САТЕ, неоспорено от страните (в съдебно заседание техните процесуални представители изрично са заявили, че нямат въпроси към ВЛ, изготвило експертизата), от което се установява, че на 15.10.2018 г. лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег.№ ............. се движи по улица „Христо Чернопеев“ и в района на кръстовището с улица „Александър фон Хумболт“, при разминаване с друг автомобил, превозното средство попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока шахта с остри ръбове и камъни наоколо, като на лек автомобил „БМВ 740“ с рег.№ ............. са нанесени вреди - повредена задна лява джанта и други. Към заключението е представена схема на ПТП и цветни сателитни изображения с отразено най-верочтно разположение на превозното средство към момента на възникване на процесното ПТП. В следствие пропадането във въпросната шахта от така представения механизъм на ПТП в отговора на първа задача от САТЕ, сравнението на щетите в описа на застрахователя и посочените видими увреждания вещото лице е дало заключение, че се налага извод щетите по застрахования лек автомобил да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.10.18 г. произшествие, гр. София. Отчитайки, че към датата на застрахователното събитие 15.10.18 г. процесният автомобил е бил на две години и 11 дни от датата на първоначалната регистрация (04.10.16 г.), както и представените фактури за отремонтиране в официален сервиз – М Кар София ООД и след извършване на сравнително-експертен анализ между разходните документи и необходимите ремонтни операции, вещото лице е дало заключение, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1662.25 лв, както и че обичайните разноски по ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП за в размер между 15 и 25 лева. Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ТПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. При изслушването му в съдебно заседание на 24.07.25 г. вещото лице е изявило, че изцяло поддържа представеното писмено заключение, а процесуалните представители на всяка една от страните изрично са заявили, че нямат въпроси към вещото лице и молят заключението да бъде прието по делото. Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата. От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че между ищеца в качеството му на застраховател и собственика на лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег.№ ............. е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на МПС с период на покритие от 03.10.2018 до 02.10.2019 г., в който период е настъпило процесното застрахотвателно събитие. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по САТЕ, безспорно се установява, че на 15.10.2018 г. лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег.№ ............. се движи по улица „Христо Чернопеев“ и в района на кръстовището с улица „Александър фон Хумболт“, при разминаване с друг автомобил, превозното средство попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока шахта с остри ръбове и камъни наоколо, като на лек автомобил „БМВ 740“ с рег.№ ............. са нанесени вреди - повредена задна лява джанта и други. Според заключението на вещото лице, изложено в с.з. и неоспорено от страните, констатираното увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, относно липсата на съставен протокол за ПТП. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно-следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация. Установено е, че за нанесените увреждания по автомобила при ищеца е била заведена щета, по която след направена оценка на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 1664.54 лева, както и 10 лева ликвидационни разходи. Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1662.25 лв + ликвидационни разходи в размера между 15 и 25 лева. Видно от представеното по делото преводно нареждане по процесната щета застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“ 1674.54 лева. От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“. По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на посоченото МПС. В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане. По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие на пътното платно – необезопасена дълбока шахта. Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Разпоредбата на чл. 8. ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) определя собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, изложено в отговора, че Столична община няма пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като е сключила договор за концесия от 23.12.99 г., с който е предоставила експлоатацията на цялата водоснабдителна мрежа, включително всички съоръжения, прилежащи към нея на дружеството „Софийска вода АД“; капаците на шахтите са част от канализационната система поради което поддръжката им се осъществява не от Столична община, а от „Софийска вода АД“. Макар по делото да е представен този договор за концесия, отговорността остава за общината, тъй като връхната конструкция на шахтата е част от уличното платно, от улицата, за чиято поддръжка, ремонт и безопасност отговаря общината. Друг би бил въпросът, ако се касаеше за непочистена шахта, за преляла вода от шахтата, поради действия/бездействия на служители на съответните ЮЛ, на които е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК ситемите и съоръженията. В случая не става въпрос за неизправност на самата шахта, като съоръжение, а на пътната настилка около самата шахта. Посочената шахта, в която попада гумата, представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че същата е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за препятствие, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача, управлявал застрахования от ищеца автомобил. В тази насока ответникът, в чиято доказателствена тежест е установяването на твърдяното съпричиняване (указано и от съда в доклада по делото), не е представил каквито и да било писмени или гласни доказателства, съответно не е отправил въпроси към вещното лице, в това число и при представяне на САТЕ в съдебно заседание. Напротив, процесуалният му представител е заявил, че няма въпроси към вещото лице и моли заключението да бъде прието по делото. Изложените в отговора възражения за съпричиняване са бланкетни, без каквато и да било конкретика относно настоящия случай. Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования, поради това съдът намира претенцията на ищеца - застраховател за изцяло основателна, в размер на 1674.54 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 18.04.2024 г. до окончателното й заплащане. При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства последният да е погасил вземането на ищеца. По претендираната мораторна лихва за периода 26.07.2020 – 26.07.23 г. (до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК). Искането е основателно. Заплатеното застрахователно обезщетение по регреса възниква от поканата за плащането му – в случая 28.03.2019 г. (датата на получаване от Столична община на регресната покана по щета на ЗАД „АРМЕЕЦ“ №1001803129007 (л. 33- 34). Доколкото претенцията за лихва за забава се погасява с тригодишна давност, а исковата е именно за период 3 години назад, същата е доказана по основание. Относно размера: изчислена с онлайн калулатор е в размер 525.56 лв. По разноските: Предвид изхода на спора, на основание член 78, ал.1 и предвид изрично заявеното искане, ответникът дължи на ищеца заплатените в настоящето производство разноски в размер на общо 650 лева, от които 150 юристконсултско възнаграждание, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, вр. с чл. 25 от НЗПП, 100 лева държавна такса и 400 лева възнаграждение за вещо лице. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се произнесе за задължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, съобразно изхода на исковото. Видно от приложените към заповедното производство доказателства, следва да се присъдят на ищеца общо 94 лева, от които 44 лв. - държавна такса и 50 лв. - юристконсултско възнаграждение. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България горепосочените суми следва да бъдат присъдени в евро. Така мотивиран. Софийският районен съд