Решение № 4409 от 7.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „••••••• ••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес за кореспонденция – гр. С., р-н С., ул. „•••••• ••••••“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д. А. Т. – Д., против наказателно постановление № 22-2300484/23.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - С., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в НП липсва посочване на конкретна фактическа обстановка, при която е извършено нарушението, както и доказателства, които да го потвърждават. Твърди се, че от страна на дружеството са предприети всички възможни действия служителят да бъде открит и да получи дължимото на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение. Прави се възражение, че АУАН не съответства на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е посочен точния адрес на свидетелите подписали акта. Навежда доводи за липса на посочване на мястото на извършване на нарушението, което от своя страна е довело до нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН. Релевирани са и съображения за наличие на основания за квалифициране на деянието като „маловажен случай“ и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят „••••••• ••••“ ЕООД, редовно призован, се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен, който моли НП да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В постъпили писмени бележки, депозирани чрез юрк. Р., жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - С., редовно уведомена, се представлява от юрк. С., която моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В допълнение са представени подробни писмени бележки, в които се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска съдът да потвърди същото. Най-напред се изтъква, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в частност се подчертава факта, че ако дружеството е разполагало с доказателства за изплащане на дължимото обезщетение на Д. М. С., след съставяне на АУАН е имало правната възможност да ги представи с подаване на възражението по реда на чл. 44, ал. 1 от КТ, но не го е сторило. В допълнение се сочи, че не са допуснати процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: В периода от 15.09.2023 г. до 30.10.2023 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - С. на „••••••• ••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••, била извършена документна последваща проверка по спазване на трудовото законодателство. Проверката била за извършване на последващ контрол по изпълнението на дадени задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2321948 от 23.08.2023 г. На 23.08.2023 г. този протокол бил връчен лично на Т. Г., упълномощено от дружеството – жалбоподател лице, въз основа на нотариално заверено пълномощно. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2321948 от 23.08.2023 г. не е бил обжалван по административен или съдебен ред. В хода на извършената последваща проверка било констатирано, че „••••••• ••••“ ЕООД, в качеството на работодател, не е изпълнило дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с горепосочения протокол за извършена проверка предписание под № 6, със следното съдържание: „Работодателят да изплати определеното в заповед № 1206-01/12.06.2023 г. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на Д. М. С., ЕГН ••••••••••, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на това предписание изтекъл на 31.08.2023 г., включително, респ. административното нарушение е извършено на 01.09.2023 г. В хода на проверката, от страна на „••••••• ••••“ ЕООД били представени изпратени покани до Д. М. С. по електронна поща – stoynev.d@gmail.com, с които същият бил поканен да се яви в офиса на дружеството за да получи дължимите работни заплати. Не са представени доказателства, че лицето е получило поканите или че между него и дружеството е било договорено връчване на документи чрез горепосочената електронна поща. Чрез ССЕВ в Дирекция „Инспекция по труда“ – С. е постъпила декларация от управителя на дружеството „••••••• ••••“ ЕООД - Д. А. Т. – Д., към която били приложени фишовете за заплати на Д. М. С., ведно с декларации от двама свидетели, че на С. били изплатени трудовите възнаграждения за м. април 2023 г. и м. май 2023 г. „при отказ да се подпишат ведомости“. Представен е и разходен касов ордер от 19.05.2023 г., според който на Д. М. С. са изплатени 1000 лв. без да е посочено основание за плащанията и сумата не съвпада с дължимата съгласно фишовете за заплати на С.. В хода на последващата проверка, резултатите от която били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2336867 от 30.10.2023 г., работодателят не представил на контролните органи документи (подпис на лицето във фиш за заплата, разходен касов ордер с основание на плащането на трудовото възнаграждение или банково извлечение), доказващи изпълнението на така даденото предписание. С оглед на така установеното било прието, че „••••••• ••••“ ЕООД, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство в срок до 31.08.2023 г., с което на 01.09.2023 г. в предприятието на работодателя било извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. За така констатираното нарушение свидетелят А. С. А. – старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - С., в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, съставил против „••••••• ••••“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 22-2300484 от 30.10.2023 г. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. АУАН бил предявен и връчен на упълномощен представител на „••••••• ••••“ ЕООД, който го подписал без възражения. Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения от управителя на дружеството, с искане за прекратяване на административно-наказателното производство, основните аргументи в които били идентични с тези, изложени в иницииралата настоящото съдебно производство жалба. Въз основа на така съставения АУАН и от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - С. било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2300484/23.11.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на „••••••• ••••“ ЕООД, в качеството му на работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 19.12.2023 г., като на 28.12.2023 г. пред наказващия орган била депозирана жалба срещу постановлението. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А. С. А., писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - известие за доставяне на НП, заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР- 1526/03.10.2022 г., заповед № ЧР-1449/22.08.2022 г. и заповед № 1744/20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностна характеристика, протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2336867/30.10.2023 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2321948/23.08.2023 г., покана до Д. М. С. от 13.09.2023 г., покана до Д. М. С. от 13.09.2023 г., покана до Д. М. С. от 19.09.2023 г., покана до Д. М. С. от 19.09.2023 г., писмени обяснения от Д. А. Т. – Д. – управител, декларация от Д. А. Т. – Д. – управител, декларация от С. М. Г., декларация от А. Й. Х., платежни фишове и разходен касов ордер, пълномощно на Т. М. Г. с рег. № 17140 от 14.08.2023 г., както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени доказателства. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От показанията на свидетеля А. С. А. се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН. След предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от свид. А. АУАН № 22-2300484 от 30.10.2023 г. същият потвърждава, че е съставил и подписал акта, в присъствието на двама свидетели, един при установяване на нарушението и друг при съставяне и връчване на акта. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а именно от старши инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ - С. към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - С., който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ в изпълнение на правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Настоящият съдебен състав намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно чрез съставомерните му признаци, коректно са отразени датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. Мястото на извършване на нарушението, а именно предприятието на работодателя, е конкретно посочено по начин, който не допуска ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не създава неясноти по отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Съставът на съда намира, че не са допуснати нарушения и при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, както и на двама свидетели, един от които лично е участвал при извършване на проверката и установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите и е връчен срещу подпис на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател „••••••• ••••“ ЕООД. С оглед изложеното, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото му на защита. Административнонаказателната отговорност на „••••••• ••••“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В посочената като нарушена разпоредба като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Процесното задължително предписание представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева. Извършването на процесното административно нарушение се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ. Доколкото конкретното предписание не е било обжалвано и е влязло в сила, то въпросът за неговата законосъобразност не може да бъде обсъждан в рамките на настоящето производство. Освен това, видно от протокола за извършена проверка № ПР 2321948/23.08.2023 г., е дадено процесното предписание на работодателя да изплати определеното в заповед № 1206- 01/12.06.2023 г. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на Д. М. С., ЕГН ••••••••••, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. При последващата проверка обаче, не са представени от страна на работодателя доказателства за изпълнение на това предписание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е изпълнил даденото му предписание, доколкото това представлява единствено и само твърдение, което не се основава на подпис на лицето във фиш за заплата, разходен касов ордер с основание за плащане на трудово възнаграждение или банково извлечение. Видно от чл. 5 от приложения по делото трудов договор /л. 13-14/ основното месечно трудово възнаграждение се изплаща с периодичност ежемесечно, като в чл. 6 на същия договор е вписан и процент допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж. В случая липсва подпис на работника по съставените от работодателя ведомости, не са приложени по делото разписки за полученото от работника обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, нито се установява извършването на превод по банкова сметка. Действително, в тежест на работодателя е да представи писмени доказателства, удостоверяващи плащането на дължимите на работника суми, представляващи уговорено и начислено трудово възнаграждение, както и за дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Обстоятелства, че „••••••• ••••“ ЕООД, в качеството му на работодател, не е изпълнило даденото в протокол № 2321948 от 23.08.2023 г. предписание под № 6, се потвърждават и от показанията на свидетеля А. А., според които до приключване на проверката не са били представени платежни документи, доказващи изплащане на обезщетението на Д. С.. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че С. не е оказал необходимото съдействие за да представи банкова сметка за получаване на сумата. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които да бъде установено, че Д. С. е предоставил такава /л.51/. Следва да се отбележи и, че не са налице доказателствени данни даденото предписание да са било оспорено по административен или съдебен ред, поради което същото е влязло в сила. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 23.08.2023 г. е било отправено предписание със срок за изпълнение до 31.08.2023 г., с което жалбоподателят е бил запознат, тъй като на 23.08.2023 г. протоколът с предписанията е бил връчен на Т. Г. упълномощено от дружеството – жалбоподател лице, въз основа на нотариално заверено пълномощно. В случая доказателственият материал е достатъчен, непротиворечив и несъмнено води до категоричния извод, „••••••• ••••“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, след като не е изпълнило в срок до 31.08.2023 г. даденото за изпълнение предписание под № 6 в протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2321948/23.08.2023 г., а именно да изплати определеното в заповед № 1206- 01/12.06.2023 г. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на Д. М. С., ЕГН ••••••••••, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда“, на първия присъствен ден след изтичане на срока - на 01.09.2023 г., с бездействието си е извършило вмененото му административно нарушение. Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна /безвиновна/, то не следва да се изследва въпросът за субективната страна на нарушението. Предвид гореизложеното, налагането на административно наказание на „••••••• ••••“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е законосъобразно. Не са налице предпоставки случаят да бъде третиран като маловажен по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото липсват данни даденото предписание въобще да е изпълнено до приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив - разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът констатира, че същият е в границите, определени от законодателя в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а именно от 1 500 до 10 000 лева. Доколкото наложената имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер, същата не подлежи на редуциране. Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата оставена без уважение като неоснователна. По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /съобразно редакцията на закона, действала към датата, до която страните са могли да предявят претенциите си по разноските, а именно датата, на която делото е разгледано в открито съдебно заседание и е обявено за решаване/, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен