Решение № 710 от 25.10.2019 г. на Административен съд - Хасково по дело № 697/2019 г.

Административен съд - ХасковоАдминистративно25.10.2019 г.докладчик ИВА БАЙНОВА

Диспозитив

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на чл.31 ал.2 и чл.36 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково. ОСЪЖДА Общински съвет – Хасково да заплати на Окръжна прокуратура - Хасково направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

Мотиви

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК. Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу чл.31, ал.2 и чл.36 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково (НОРИППСОБДТОХ, Наредбата). В протеста се сочи, че по съществото си местната наредба е подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. При въвеждане на правните норми в Наредбата било недопустимо да бъде пренебрегната рамката, наложена в чл.76, ал.3 АПК, според която общинските съвети издавали нормативни актове, с които уреждали съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Твърди се, че при проверка на актуалното съдържание на Наредбата се установявало, че някои от разпоредбите в нея противоречали на нормативни актове от по-висока степен. Сочи се, че с Решение №308/14.12.2012г. по Протокол №16/14.12.2012г. на Общински съвет (ОбС) – Хасково била изменена НОРИППСОБДТОХ в частта ѝ относно чл.5, чл.12 ал.2, чл.27 ал.9 и чл.31 ал.2. По оспорване на Областния управител на Област Хасково Административен съд –Хасково с Решение №63/03.04.2013г. по адм.д.№5/2013г. прогласил за нищожна разпоредбата на чл.31 ал.2 от НОРИППСОБДТОХ. Решението било оставено в сила с Решение №3129/05.03.2014г. по адм.д.№6252/2013г. на Върховния административен съд. За да влезе в сила и да породи отменителното си действие решението на АС-Хасково следвало да се обнародва така, както са обнародвани (разгласени) обявените снего за нищожни разпоредби. Това било сторено на 12.03.2014г. на интернет-страницата на ОбС-Хасково, където било разгласено Решение №63/03.04.2013г. по адм.д.№5/2013г. на АС-Хасково. Със свое Решение №411/26.04.2013г. по протокол №21/26.04.2013г. т.е. прието около 20 дни след постановяването на Решение №63/03.04.2013г. по адм.д.№5/2013г. за прогласяване нищожността на чл.31 ал.2 от НОРИППСОБДТОХ и преди влизането му в сила, ОбС-Хасково приел изменение и допълнение на Наредбата като в чл.31 ал.2 от същата бил приет образец на фиш за глоба. Възниквал въпросът какво е изменил общинският съвет в посочената разпоредба при положение, че с Решение №63/03.04.2013г. по адм.д.№5/2013г. АС-Хасково прогласил нищожността на разпоредба, предвиждаща същото - че образецът на фиш за глоба се одобрява от ОбС-Хасково. Хронологията на събитията показвала действия на местния орган, противоречащи на съдебното решение на АС-Хасково – на 03.04.2013г. било постановено съдебното решение, на 10.04.2013г. бил обявен проектът за изменение на прогласената за нищожна разпоредба, а две седмици по-късно тя била приета с идентично на прогласеното за нищожно съдържание (единствената редакционна разлика била думата „приема” вместо „одобрява”). Фискалните съображения на органите на местната власт обаче в случая не били съответни на закона и на мотивите на съда. Налице била хипотезата на чл.177 ал.2 от АПК. Според съдебната практика допустимо било издателят на административния акт да предприеме изменението му при наличие на висящ съдебен процес, както било в случая, като новият административен акт подлежал на оспорване по предвидения за това ред. В такива случаи, вкл. и при изменение на нормативен акт, административният орган рискувал обявяването на новия акт за нищожен, ако противоречи на влязлото в сила съдебно решение - чл.177 ал.2 от АПК ( Решение по адм.д.№6647/2013г. на ВАС, III о.) Сочи се, че сегашният текст на чл.31 ал.2 от Наредбата не е бил предмет на съдебен контрол и няма пречка такъв да бъде извършен, доколкото за нищожна била прогласена предишната му редакция. Излага се съображения, че протестираната норма явно противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Цитира се текстът на чл.186 ал.1 от ЗДвП, чието последно изречение предвиждало, че образецът на бланката на фиша се утвърждава от министъра на вътрешните работи и указаният в нея са на български и английски език. При липса на изрична норма в ЗДвП, предвиждаща компетентност по одобряване на образеца на фиш от друг орган, различен от министъра на вътрешните работи, се налагал извод, че приемайки разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредбата, ОбС-Хасково излязъл извън материалната си компетентност, респ. нормата се явявала нищожна и следвало отново да се прогласи за такава. На основание чл.177 ал.2 от АПК, както и поради подробните мотиви в решенията по адм.д.№5/2013г. на АС-Хасково и по адм.д.№6252/2013г. на ВАС, ОбС-Хасково не разполагал с компетентност да приеме такава разпоредба, вкл. и към днешна дата, въпреки незаконосъобразните му повтарящи се опити. С Решение №411/26.04.2013г. по протокол №21/26.04.2013г. - т.2 ОбС-Хасково одобрил бланка за фиш като отново се касаело за хипотезата на чл.177 ал.2 от АПК. Отделно от това се касаело и за решение, прието при отсъствие на материална компетентност – не се изменяла Наредбата, а на основание чл.31 ал.2 от същата се одобрявал образецът на фиш. Щом приемането на образец за фиш е недопустимо, то и съществуването на последните норми било безпредметно. В протеста се твърди също и незаконосъобразност на разпоредбата на чл.36 от Наредбата, предвиждаща отнемането на талона към СУМПС на водача. Въведена била процедура, аналогична на предвидената в чл.156 ал.7 от ЗДвП. Следвало обаче да се отчете разликата, че ЗДвП предвиждал задържане на контролния талон на водача в случаите на нарушения „по този закон”. Не се касаело за уреждане на отношения от местно естество. Талонът на водача не можело да се отнема в резултат на санкциониране по общинска наредба, защото служел за потвърждаване валидността на СУМПС в цялата страна, а и извън нея. Освен това в ЗДвП липсвала изрична разпоредба, която да предвижда компетентност на местните органи да приемат подобна разпоредба. По изложените съображения се предлага отмяна на протестираните разпоредбите на чл.31 ал.2 и на чл.36 от Наредбата като незаконосъобразни, поради противоречието им с нормативен акт от по-висока степен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, Общински съвет – Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С докладна записка на Кмета на Община Хасково, касаеща изменение и допълнение на Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, е предложено на Общински съвет – Хасково да вземе решение за изменение на конкретни разпоредби от същата (т.1), сред които и чл.31, както и да приеме образец на фиш (т.2). Според предложението чл.31 се изменя както следва:

Цитирани разпоредби

34