Решение № 758 от 12.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 48298/22.05.2023 г., подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез гл. юр.к. Б. Ш. срещу решение № 531/21.04.2023 г., постановено по търг. дело № 1625/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на МБАЛ „Света София“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 104, с ЕИК: 130466880 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 292 677.60 лв., представляваща цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. и сумата 2 440 лв., представляваща цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 69 585.96 лв. - лихва за забава върху главниците в размер 257 196.60 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.08.2022 г., както и да заплати сумата 6 404.42 лв. - лихва за забава за периода 01.01.2021 г. - 31.08.2022 г. върху главницата от 37 921 лв.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 834.05 лв. – разноски за производството за държавна такса. Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано, с оглед и на което моли апелативния съд да го отмени и постанови друго решение, с което да отхвърли предявените от МБАЛ „Света София“ ЕООД искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Излага подробни съображения в подкрепа на извода си, че съгласно нормативната уредба, действаща в процесните периоди, липсвало правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в приложение № 2 към индивидуалния договор годишни, респективно - месечни, стойности за осъществена болнична помощ, както и за неоснователност на доводите на ищеца за задължение на болницата да оказва болнична помощ на всички нуждаещи се здравноосигурени лица, независимо от определените по договор с НЗОК стойности. Прави възражение за изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД по отношение на претендираните вземания, които били периодични. Излага доводи и за неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава. В заключение твърди, че НЗОК осъществила дейността си в пълно съответствие с нормативните изисквания и договорните клаузи, поради което не дължала заплащане за медицински дейности, извършени извън определените с приложение № 2 към процесния договор стойности. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна МБАЛ „Света София“ ЕООД не е подала отговор. В хода на устните състезания, жалбоподателят НЗОК чрез юр.к. Б. Ш. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски – заплатена държавна такса в размер на 7 422.16 лв. От своя страна, МБАЛ „Света София“ ЕООД чрез адвокат Д. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски в каквато връзка прави искане за отлагане на делото като му се даде възможност да представи доказателства за тяхното извършване, което искане е оставено без уважение. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявения от МБАЛ „Света София“ ЕООД срещу НЗОК осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: 1) На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 295 117.60 лв., от която 292 677.60 лв., представляващи цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. и 2 440 лв., представляващи цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г.; 2) На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 90 425 лв. – лихва за забава за периода 25.04.2019 г. - 31.08.2022 г.; 3) В условията на евентуалност: На основание чл. 59 ЗЗД сумата 295 117.60 лв., представляваща стойност на извършена болнична медицинска помощ за периода м.03.2019 г. - м.08.2019 г. и м.12.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил. Ищецът твърди, че в качеството си на дружество, извършващо дейност като болнично лечебно заведение – многопрофилна болница за активно лечение, по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл.10а ЗЛЗ, сключил на 22.05.2018 г. с ответника договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който се задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г. и § 8, ал. 1 ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл. 1, ал. 1 от договора, а ответникът се задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25-то число на месеца, следващ отчетния, а при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. За периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. извършил дейности, които надхвърляли определените в договора месечни лимити в общ размер 295 117.60 лв. (съгласно уточнение в съдебно заседание на 21.03.2023 г.). Ответникът следвало да заплати тези дейности, доколкото били част от предмета на договора и прогнозни, а болницата изпълнила задължението си да предостави медицинската помощ на здравноосигурените лица, които не били обвързани от лимитите, тъй като не били страна по договора и не можело да им бъде отказано лечение, а сумата за м.12.2019 г. била дължима, поради упражняване на правото по чл. 369, ал. 8 от НРД2020/2022 да прехвърли икономия за м.04.2020 г. за периодите по чл. 368, ал. 1 от НРД2020/2022 г., в които попада. В тази връзка счита, че клаузите от индивидуалния договор за оказване на болнична помощ, между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ, които уреждали забрана да се отчитат дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи тези за съответния месец, от Приложение 2, били нищожни поради противоречие с императивни правни норми - чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО и чл. 35, т. 1 вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО, поради което не подлежали на изпълнение и нямали за последица нищожност на целия договор, предвид обществената му значимост. Предвид неизпълнението ответникът изпаднал в забава и дължал лихва за забава върху посочената главница в размер 90 425 лв. за периода 25.04.2019 г. - 31.08.2022 г. В евентуалност, в случай, че не било налице посоченото по-горе договорно задължение за плащане и доколкото ответникът, съгласно действащото законодателство дължал заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ на здравноосигурени пациенти, неизвършвайки плащане, се обогатявал неоснователно за сметка на лечебното заведение. Ответникът признава факта на сключване на договора със соченото в исковата молба съдържание, но оспорва исковете с твърдения, че в договора бил уговорен определен обем медицинска помощ, по вид болнична и по стойност, съгласно Приложение 2, което не се покривало с понятието „основен пакет от здравни дейности“, а процесните дейности били извън уговорения обем. Оспорва да е възникнало правото по чл. 369, ал. 8 от НРД2020/2022 за м.12.2019 г. с твърдения, че съгласно ал. 12 на същия член ал. 10 и 11 не се прилагали за дейности, отчетени по реда на предходни НРД, а м.12 се отчитал именно по такъв ред. Лимитът бил въведен за осигуряване на териториално разпределение на средствата като ги разпределял между изпълнители за цялата страна, с което не се ограничавало, а осигурявало право на достъп до медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, а правото на достъп не било равнозначно на правото на избор на изпълнител. Ответникът не приемал надлимитните дейности нито изрично, нито с конклудентни действия, а дори и договора да имал характеристики на договор в полза на трето лице, ищецът не можел да се позовава на права на това трето лице (ЗОЛ). Резервът по чл. 25 ЗЗО, за непредвидени разходи бил за форсмажорни обстоятелства, каквито процесните не били, поради което този довод на ищеца за наличие на излишък бил неоснователен. Липсвала норма, която да разделяла заплащане на дейността, според нейния характер – планов или спешен и правилата важали за дейност, попадаща в предмета на договора, поради което лимитът важал и за спешните случаи, но последните имали приоритет пред плановите, които следвало така да се организират, че да имало във всеки един момент ресурс за спешна помощ. Относно твърдението за прогнозни стойности на дейностите по договора, твърди, че чл. 56г ЗЗО бил отменен преди сключване на процесния договор, поради което бил неприложим, а отделно от това след одобряването им от НЗОК ставали част от общата стойност на разходите, разпределена за всяка РЗОК, която определяла стойностите по договорите с изпълнителите на БМП, които вече не били прогнозни, а определени в приложение 2 към договора. Счита неоснователно възражението за нищожност на клаузите от процесния договор, определящи лимити, тъй като съгласно чл. 4 ЗЗО обемът и обхватът на здравните дейности бил определен и това била рамката, в която здравноосигурените лица можели да ползват помощ, на което клаузите на договора не противоречали, а извод за тяхната нищожност, би имал за последица нищожност на целия договор, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като договорът не би се сключил за неограничен обем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода м.03.2018 г. – м.07.2018 г. Оспорва иска за лихва поради акцесорния му характер, спрямо неоснователния иск за главница. В допълнителната искова молба и съдебно заседание ищецът уточнява размера на иска за главница на сумата 295 117.60 лв., предвид допуснатите несъответствия при сбора на отделните суми по посочените в исковата молба фактури. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, с твърденията, че плащанията нямали характер на периодични задължения, тъй като зависели от ползване на медицинската помощ от трето лице, имащо случаен характер. Допълва възражението за нищожност на клаузите за определяне на лимити с твърдения, че противоречали на закона, тъй като правото на лечение и правото на избор на лечебно заведение били свързани и последното не можело да бъде ограничавано. Липсата на пари не можело да освободи ответника от задължение да заплаща лечение на здравноосигурени лица, на което задължение бил единствен длъжник. Счита неправилно тълкуването на чл. 2, ал. 1 ЗЗО и чл. 52 КРБ, тъй като пакет дейности означавало видове дейности, а не стойност. Твърди, че след като извършил дейностите, и здравноосигуреното лице не дължало плащане, следвало да се заплатят от НЗОК, на която държавата възложила заплащане на медицинската помощ. Възражението за нищожност на целия договор, в случай на нищожност на клаузите, въвеждащи лимити, твърди, че било неоснователно, доколкото за ответника било налице задължение да сключи договор за възлагане извършването на медицинските дейности на лечебни заведения, тъй като по този начин държавата осигурявала безплатно здравеопазване. В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът твърди, че периодичният характер на задължението за плащане, произтичал от това, че закупуването на обема здравни услуги се извършвало в месеца, следващ отчетния, а не се преценявало на годишна база. Поддържа вече изложените, в отговора възражения по основателност на исковете. Настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД са процесуално допустими, съответно и постановеното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество МБАЛ „Света София“ ЕООД осъществява дейност като болнично лечебно заведение – многопрофилна болница за активно лечение по смисъла на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10, т. 3а ЗЛЗ по силата на разрешения за осъществяване на лечебна дейност № МБ-304/24.01.2014 г., № МБ-304/20.04.2016 г., № МБ-304/28.03.2019 г. и № МБ-304/28.09.2021 г., издадени от министъра на здравеопазването и което лечебно заведение е регистрирано с рег. № 2201211064 в регистъра по чл. 49, ал. 1 ЗЛЗ към Министерство на здравеопазването. На 22.05.2018 г. между ищцовото лечебно заведение в качеството му на изпълнител от една страна и от друга страна НЗОК (представлявана от директора на СЗОК) в качеството й на възложител на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2018 г., е сключен индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който (чл. 1, ал. 1) ищецът-изпълнител приема да изпълнява болнична помощ на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. и на лица по § 9, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 17а „Клинични пътеки“ към НРД 2018 и приложение № 176 „Клинични пътеки № 51, 120 и 206“ към НРД 2018, като в чл. 1, ал. 1 от договора конкретно са посочени клиничните пътеки, по които ще се извършва болничната дейност, а от своя страна ответникът-възложител се е задължил (чл. 1, ал. 2) да заплаща дейностите съгласно глава деветнадесета от НРД 2018. В чл. 20, ал. 1 от договора са посочени единичните цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности като заплащането обхваща дейностите, описани в чл. 20, ал. 2 от договора. По силата на чл. 46 от договора ответникът дължи заплащане на договорената и извършена дейност по клинични пътеки до 25 число на месеца, следващ отчетния, с изключение на хипотезите по чл. 46, т. 1, т. 2 и т. 3. Съгласно чл. 41, ал. 1 от договора при забава в плащането възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за забава в размер на законната лихва. За извършената болнична дейност по процесния договор ежемесечно ищцовото дружество издава на ответника фактури, придружени със спецификация за болнична медицинска помощ, в която за съответния период са описани извършените дейности по клинични пътеки по видове и цени, определени по реда на чл. 55д ЗЗО. Неразделна част от договора е приложение № 2, наименувано „Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, в което са определени стойностите на медицинските услуги. През процесните месеци от 2019 г., описани по-долу, ищцовото дружество е извършило лечебна дейност по договора в полза на здравноосигурени пациенти, която надхвърля определените в договора месечни лимити, както следва: За м. март, 2019 г.: 23 040 лв., за която наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, е издадена и фактура № 1100000336/17.04.2019 г. със спецификация към същата, представена за плащане на ответника с писмо вх. № 22-2441-22/17.04.2019 г. по описа на СЗОК. За м. април, 2019 г.: 44 450 лв., за която наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, са издадени и фактура № 1100000344/13.05.2019 г. за 43 850 лв., фактура № 1100000345/13.05.2019 г. за 600 лв. и фактура № ••••••••••/13.05.2019 г. за сумата от 1 360 лв., със спецификация към всяка от тях, представени за плащане на ответника с писма вх. № 22-2441-29/13.05.2019 г. и вх. № 22-6974-9/ 13.05.2019 г. по описа на СЗОК. За м. май, 2019 г.: 78 937 лв., за която сума наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, са издадени и фактура № 1100000355/12.06.2019 г. за 350 лв., фактура № 1100000356/12.06.2019 г. за 130 лв. и фактура № 1100000357/12.06.2019 г. за сумата от 78 937 лв., със спецификация към всяка от тях, представени за плащане на ответника с писма вх. № 22-2441-35/12.06.2019 г. и вх. № 22-6974-11/12.06.2019 г. по описа на СЗОК. За м. юни, 2019 г.: 34 469 лв., за която сума наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, са издадени и фактура № ••••••••••/11.07.2019 г. за 1 435.60 лв., и фактура № 1100000368/11.07.2019 г. за 34 469 лв., със спецификация към всяка от тях, представени за плащане на ответника с писмо вх. № 22-2441-43/11.07.2019 г. по описа на СЗОК. За м. юли, 2019 г.: 43 239 лв., за която наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, е издадена и фактура № 1100000377/12.08.2019 г. със спецификация към същата, представена за плащане на ответника на 12.08.2019 г. с писмо изх. № 266/12.08.2019 г. по описа на ищеца. За м. август, 2019 г.: 28 706 лв., за която наред с фактурата за дейностите в рамките на лимита, бе издадена и фактура № ••••••••••/12.09.2019 г. със спецификация към същата, представена за плащане на ответника с писмо вх. № 22-6974-19/12.09.2019 г. по описа на СЗОК. За м. декември, 2019 г.: 37 921 лв., за която ищецът депозира до ответника писмо вх. № 22-441-27/11.05.2020 г. по описа на СЗОК. Наред с това, след отказа на НЗОК да плати за надлимитната дейност за м. 12.2019 г. от бюджета за м. 04.2020 г., е издадено дебитно известие № 6000000578/18.08.2022 г. със спецификация към същото към фактурата за дейността през м. 12.2019 г. № 1100000416/09.01.2020 г. чрез което се коригира дължимата се сума по фактура № 1100000416/09.01.2020 г. с добавяне на сумата от 37 921 лв. към сумата до лимита. С оглед на така установените факти и обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното: По делото се установи, което е и безспорно между страните, че между тях е възникнало облигационно правоотношение въз основа на валидно сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и че процесните дейности, попадат в обхвата на уговорените с договора видове и че са реално извършени по отношение на здравноосигурени лица по клинични пътеки за предоставена болнична помощ над уговорените лимити на обща стойност 295 117.60 лв. за периода м.03. – м.08 2019 г. и м.12.2019 г. По спорния въпрос, обуславящ основателността на иска, изразяващ се в това дали възложителят дължи заплащане на лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, на реално извършените и отчетени от него на основание индивидуалния договор по чл. 59 ал. 1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато стойността неоснователно е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка, настоящият съдебен състав намира, че следва да се отговори положително. Основното възражение на ответника-въззивник, че не дължи заплащане на извършената от ищцовото дружество медицинска дейност над договорените лимити не кореспондира с поетото от държавата задължение за гарантиране уреденото с чл. 52 КРБ и ЗЗО основно право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда на неговото финансиране, чрез гарантиран посредством задължителното здравно осигуряване свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (чл. 4, ал. 1 ЗЗО), с конкретизирани в чл. 35, т. 1 от същия закон обем и обхват на правата на здравноосигурените лица, а именно – да получават медицинска помощ в обхват на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ, там където попаднат. При изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 3 КРБ за осъществяване закрила на гражданите като публично благо и цел на националната здравна политика държавата разполага с публичен ресурс, който е гарантиран, но ограничен в рамките на бюджета на НЗОК, осигуряващ присъщия за задължителното здравно осигуряване пакет от здравни дейности, определен на база годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ (чл. 22 ЗЗО). За непредвидени и неотложни разходи задължително се предвижда резерв, от който се плащат и разходи в случай на значителни отклонения от равномерно разходване на средствата за здравноосигурителни плащания (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО). Бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащане чрез системата на задължителното осигуряване. Здравноосигурените лице обаче не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК (чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО), а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет (чл. 45, ал. 1 ЗЗО) на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по приложение № 2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването неоснователно в листата на чакащите. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НЕОСНОВАТЕЛНО на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗО. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне заплащането на извършената дейност. По тези въпроси и в същия смисъл, включително дали противоречат на императивни правни норми клаузите на сключения между настоящите страни договор по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, установяващи в приложение № 2 към него лимити на заплащането на извършените дейности и вложени медицински изделия е налице трайна и последователна практика на ВКС, обективирана в решения, както следва: № 47/19.04.2022 г. по т. д. № 418/2021 г. на І-во т.о.; № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на II-ро т. о.; № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II-ро т.о.; № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г. на I-во т. о.; № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на II-ро т. о. и др. Макар по арг. от чл. 290, ал. 3 ГПК тази практика да няма характера на задължителна такава, решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към възприетото с нея разбиране, включително и изложеното по-горе, съобразно което здравно осигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети, вкл. и че уговорените клаузи в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между НЗОК и изпълнител на медицински дейности (вкл. болнична помощ и амбулаторни процедури), съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансови-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в приложение № 2, се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО и чл. 35, т. 1 вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО. Предвид така изложените съображения и с оглед нищожност на клаузата на чл. 41а от процесния договор за предоставяне на болнична помощ, съгласно която не се заплаща болнична помощ в нарушение на договорените обеми и лимити, извършената медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя, при установени по делото извършени от изпълнителя дейности в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности. Неоснователно е възражението на ответника-въззивник за изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД по отношение на претендираните вземания, които били периодични. Вземането на болницата за извършената надлимитна болнична дейност, стойността за която е предмет на предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО не притежава правната характеристика на периодично плащане по смисъла на даденото задължително тълкуване с тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тъл. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като няма повтарящ се характер, поради което и не се погасява с изтичане на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, в какъвто смисъл е и утвърдената практика на ВКС (напр. решение № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ІІ-ро т.о.). Поради това и предвид началния момент на давността – датата на изискуемост на вземането, в каквато връзка първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което същият препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, се налага извод, че в случая от 01.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г., не е изтекъл срок по- дълъг от 5 години, поради което и неоснователно се явява релевираното от ответника- въззивник възражение за погасяване на вземането по давност. Предвид гореизложеното, така предявения основен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО се явява основателен и доказан и следва договор бъде уважен за сумата от 292 677.60 лв., представляваща цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г., както и за сумата от 2 440 лв., представляваща цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г. Основателни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени (в случая 31.12.2019 г.), поради което в деня следващ тази дата ответникът изпада в забава и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва. С оглед на това, за периода 01.01.2020 г. - 31.08.2022 г. (до датата на предявяване на иска), законната лихва върху главницата от 257 196.60 лв. ( за м.03 - м.08.2019 г.) е в размер 69 585.96 лв., а за главницата 37 921 лв. (за м.12.2019 г.) след като ищецът признава, че е поискал плащане с писмо от 11.05.2020 г., т. е. след изтичане на бюджетната 2019 г., то за това плащане ответникът е изпаднал в забава на 01.01.2021 г., а не на 01.01.2020 г., при което за периода до 31.08.2022 г. лихвата за забава е в размер 6 404.42 лв. Следователно, исковете за лихва за забава върху вземанията за главница в общ размер 257 196, 60 лв. са основателни за сумата 69 585.96 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.08.2022 г., а върху главницата от 37 921 лв. за м.12.2019 г. – за сумата 6 404.42 лв. за периода 01.01.2021 г. - 31.08.2022 г., в които размери и периоди исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени. Предвид извода за основателност на главния иск не е сбъднато вътрешно процесуалното условие, при което е предявен евентуалният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане. Не следва да се присъждат разноски на въззиваемата страна, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София