Решение № 1515 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1463/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от М. В. И., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], против заповед № 8121К-11825/14.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратено му е служебното правоотношение и му е отнето отличие „Почетен знак“ на МВР. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не е извършено вмененото нарушение на служебната дисциплина, като е била налице уважителна причина за неявяване на жалбоподателя на работа. Счита, че е следвало органът да спре дисциплинарното производството до произнасяне на НЕЛК – София по отношение на издаване на болничен лист за временна неработоспособност. Излага съображения, че с нарочно заявление жалбоподателят е информирал работодателя си, че е във влошено здравословно състояние и е в невъзможност да престира труд. Излагат се твърдения за субективно отношение, липса на събрани надлежни доказателства и несъобразяване на вида на наказанието с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Иска отмяна на административния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, и се представлява от адвокат К., който поддържа жалбата и направените искания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски. Ответникът, Министър на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.. По делото е представена административната преписка. Представителя на ответника оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Факти: Съгласно кадрова справка с рег.№ 7855р-2418/17.03.2024 г. (л.360), жалбоподателят И. е постъпил на работа в МВР през 1990 г., като последователно е заемал различни длъжности. Считано от 24.04.2015 г. до 28.11.2023 г. лицето заема длъжността началник сектор 01 към отдел 03 при ДВС МВР, след което е преназначен на длъжността разузнавач I в сектор 01 към отдел 04 при ДВС МВР, съгласно заповед № 8121-14472/22.11.2023 г. (л.1119). За заеманата от И. длъжност, към момента на извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение, е изготвена специфична длъжностна характеристика (л.456). Основните задължения на жалбоподателя включват предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършвани от служители на МВР, в това число и насочени срещу защитата на класифицираната информация в МВР. Служителят е запознат с длъжностната характеристика на 12.06.2020 г. (л.461). Районите на действие на териториалните звена на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР са определени със заповед № 8121з-1529/11.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи (л.323), изменена със заповед № 8121з-864/26.05.2023 г. на министъра на вътрешните работи (л.324). От 27.03.2023 г. до 22.09.2023 г. инспектор И. е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност (болнични листи № Е202304 4)021, № Е20230470035, E20231180413, № E20231180498, № Е20231556958, № Е202315570 2, № Е20232123155 и № Е20232123208). Последно издаденият болничен лист № Е20232123208 от 23.08.2023 г. е за периода от 24.08.2023 г. до 22.09.2023 г. На 13.09.2023 г. И. е постъпил за лечение в отделение по „Нервни болести“ в УМБАЛ Бургас, с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт и е изписан на 17.09.2023 г. Лекарска консултативна комисия (ЛКК) издава на И. болничен лист № Е20232120090 от 18.09.2023г. за временна нетрудоспособност за срок от 35 (тридесет и пет) дни, считано от 13.09.2023 г. до 17.10.2023 г. включително. В последствие този болничен лист е анулиран и служителят е насочен към Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при УМБАЛ Бургас за освидетелстване. С експертно решение № 00546 - 143 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК първи състав към УБАЛ - Бургас (л.447) на М. И. е определена 50 % трайна неработоспособност за срок от 2 (две) години до 01.09.2025 г. В същото експертно решение комисията на ТЕЛК сочи като дата на инвалидизиране считано от 23.09.2023 г., съобразно указаното в чл.70, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. Експертното решение е оспорено от И. пред НЕЛК, която частично отменя експертно решение, като е продължена временната неработоспособност до 28.09.2023 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 29.09.2023 г., а в частта, в която е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години (до 01.09.2025 г.) решението на ТЕЛК е потвърдено. Срещу решението на НЕЛК е подадена жалба до Административен съд Бургас, като с решение № 5271/13.07.2024 г., постановено по адм.д. № 2459/2023 г., е отменено експертно решение № 495 от 174- то заседание, проведено на 05.12.2023 г., на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено експертно решение № 546 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК І- ви състав към УМБАЛ Бургас АД. Решението е влязло в законна сила на 07.08.2024 г. На 26.09.2023 г. М. И. подава заявление с рег.№ 9584р-663/26.09.2023 г. (л.370), с което уведомява директора на ДВС, че поради хоспитализирането му в болнично заведение и влошеното му здравословно състояние е насочен към ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност. Към заявлението е приложен протокол № 80/20.09.2023 г. от ЛКК и епикриза, издадена от УМБАЛ Бургас. Поискано е и издаване на служебна бележка за ползвания размер на отпуск за временна неработоспособност, необходима при явяването му пред ТЕЛК. Издадена е служебна бележка (л.375), както и му е изпратено уведомление, че съгласно чл.16, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), следва да се яви за освидетелстване пред експертна лекарска комисия на МВР. Със заповед № 7855з-490/20.10.2023 г. (л.1052) във връзка с постъпили предварителни данни за извършени нарушения по повод подадено заявление за неплатен отпуск от М. И., е разпоредено извършване на проверка и определена поименна комисия, която да изясни фактите и обстоятелствата и да изготви писмена справка. В доклад с рег.№ 7855р-10804/16.11.2023 г. (л.1043) са изложени събраните в хода на проверката данни, извършените действия и събраните доказателства. Посочено е, че служителят е запознат със заповедта, с която е наредено да бъде извършена проверката. Хронологично са описани извършените действия, събраните сведения, информация относно медицинските документи на И., издаваните експертни решения, представените от служителя обяснения. Посочени са периодите, в които И. е бил в отпуск по болест. Коментиран е последният издаден на лицето болничен лист № Е20232120090 от 18.09.2023 г., за периода от 13.09.2023 г. – 17.10.2023 г. и последвалото му анулиране. Според комисията, с последния действителен болничен лист е № Е 20232123208 от 23.08.2023 г., на служителя е разрешен отпуск по болест до 22.09.2023 г. Видно от Експертно решение № 00546 -143 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК, първи състав към УМБАЛ Бургас, на М. И. е определена 50 % трайна неработоспособност на 28.09.2023 г., считано от 23.09.2023 г., съобразно указаното в чл.70, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. В доклада се сочи, че със заявление с вх.№ 9584р-707/16.10.2023 г. (л.1103) във връзка с образувано производство пред НЕЛК за удължаване на временна неработоспособност и на основание чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР жалбоподателят желае да му бъде разрешено ползване на неплатен отпуска за периода от 23.09.2023 г. до 31.10.2023 г. включително. Със заповед № 7855з-480/17.10.2023 г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, с която на И. се разрешава ползването на неплатен отпуск за периода от 16.10.2023 г. (денят на депозиране на заявлението за ползване на неплатен отпуск) до 31.10.2023 г. включително. Комисията е направила заключение, че жалбоподателят не се е явил на работа без уважителни причини в периода 29.09.2023 г. до 13.10.2023 г. а именно 11 последователни работни дни. Направено е предложение проверката да бъде прекратена на основание чл.35, ал.1 от Инструкция № 8121з- 877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и да бъде изготвено предложение до министъра на вътрешните работи с оглед започване на дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР. С писмо с pег.№ 7855р-10956/21.11.2023 г. (л.1035) е направено предложение да бъде образувано дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, в рамките на което да се проверят събраните данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.3 от ЗМВР от страна на М. И.. Със заповед № 8121-300/15.01.2024 г. (л.274) срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО) и са указани действията, които следва да се предприемат по отношение проверявания служител. Посочено е, че с неявяването си на работа без уважителни причини в два последователни дни в периода от 29.09.2023 г. до 13.10.2023 г., И. е нарушил чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.2, ал.1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. Уточнено е, че е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР. Определен е срок за изготвяне на становище относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност в 4-месечен срок от издаване на заповедта. Служителят е поканен да се запознае със заповед № 8121-300/15.01.2024 г., информиран е какви данни се проверяват, запознат е с правата в дисциплинарното производство (л.289). Определен е срок за депозиране на обяснения и възражения. Поканата е връчена на И. на 31.01.2024 г. С писмо с вх.№ 9587р-72/31.01.2024 г. М. И. прави искане за отвод на председателя на ДРО и един от членовете, като мотиви за това се посочва факта, че и двамата служители са в йерархическа служебна зависимост с директора на ДВС – ст. комисар Г., срещу когото И. е депозирал сигнал за оказан натиск (л.298). Според жалбоподателя това можело да повлияе върху обективното провеждане на дисциплинарното производство. В тази връзка в нарочни становища членовете на комисията (л.300-302), след запознаване със сочения от И. сигнал (л.347), изразяват позиция за липса на основания за отвеждането им от комисията. И. е направил искане и да му бъдат предоставени копия от всички материали и документи по дисциплинарното производство. С писмо с изх.№ 7855р-1079/01.02.2024 г. (л.339) на служителя са предоставени копия на наличните към момента материали по дисциплинарното производство, включително материалите от първоначално извършената проверка, приобщени към преписката с протокол № 7855р-774/24.01.2024 г. В писмени обяснения с вх.№ 9587р-94/09.02.2024 г. (л.304) И. твърди, че в предложението, по повод на което е образувано дисциплинарното произвдство срещу него, не се съдържат безспорни данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършил дисциплинарно нарушение. Посочва, че със заявление рег.№ 9584р-663/26.09.2023 г. (л.370) писмено уведомил директора на ДВС, че поради хоспитализирането му в болнично заведение и влошеното здравословно състояние е насочен към ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност, за което приложил протокол № 80/20.09.2023 г. от ЛКК и епикриза, издаден а от УМБАЛ Бургас. Със същото заявление поискал издаване на служебна бележка за ползвания размер на отпуск за временна неработоспособност, необходима при явяването му пред ТЕЛК. Служебна бележка рег.№ 7855р-9123/28.09.2023 г. получил чрез регистратурата на ДВС в ОДМВР Бургас. Сочи, че за посочения период 29.09.2023 г. – 13.10.2023 г., а и преди датата 29.09.2023 г. е бил във влошено здравословно състояние, което е продължило и през време на неплатения отпуск до 31.10.2023 г., както и след това до 20.11.2023 г., видно от епикриза от отделение по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ Бургас АД и болничен лист Е 20231477228 от 07.11.2023 г. Във възражението се посочва, че със заявление рег.№ 9584р-707/16.10.2023 г., е поискал разрешаване на неплатен отпуск по ЗМВР за времето от 23.09.2023 г. до 31.10.2023 г., с оглед неприключилите процедури по произнасяне на органите на медицинската експертиза по установяване на временна неработоспособност и/или трайно намалена му работоспособност и влошеното му здравословното състояние. Подробно и хронологически са описани последвалите събития, разговори и кореспонденция. В заключение се посочва, че в хода на провелата се проверка, предхождаща образуването на дисциплинарно производство, не е изследван въпросът относно причините за отсъствието му, както и че решението на експертната лекарска комисия, не е влязло в законна сила. В хода на провелото се производство са събрани множество сведения както от служители на МВР, относно поведението на служителя И. на работното място и неговите отсъствия, така и от лекарите, взели участие в комисията издала експертното решение на служителя. С нарочни заповеди срокът на дисциплинарното производство е удължаван, като жалбоподателят е уведомяван за това (л.279 – л.288). Изменян е и състава на ДРО. Изискана е подробна справка за използвания от М. И. законоустановен отпуск от 01.01.2022 г., както и кадрова справка, включваща информация за дадените на служителя награди, отличие и наложените (незаличени) дисциплинарни наказания. Представени са заповеди за командироване, заповеди за определяне на размера на допълнителното възнаграждение, копия на всички болнични листи, издадено за периода 01.01.2022 г. – 13.10.2024 г., медицинска документация и др. В изпълнение на заповедта за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно производство, ДРО изготвил справка рег.№ 7855р-6278/01.07.2024 г. (л.256), в която са описани всички предприети и извършени действия, събрани и разгледани писмени доказателства по установяване фактическата обстановка, относно вмененото на И. дисциплинарно нарушение. Описани са установените факти, както и събраните сведения и обяснения. В справката е посочено, че ДРО счита за безспорно доказано, че главен инспектор М. И. в качеството си на служител в ДВС МВР, заемащ длъжността началник сектор 01 в отдел 03 на ДВС МВР до 28.11.2023 г., вкл. и в периода от 29.09.2023 г. до 13.10.2023 г., без уважителни причини, в два последователни работни дни не се е явил на работа на определеното му със заповед № 8121 з-1529/11.11.2022 г. работно място в [населено място], [улица]. Направен е извод, че е налице бездействие и незаинтересованост от страна на гл. инспектор М. И. (към периода 29.09.2023 г. – 13.10.2023 г.), за които сочи и липсата на данни след 22.09.2023 г. (денят на изтичане на последния болничен лист), той да се е свързал със своя пряк ръководител или директора на ДВС МВР, за да ги уведоми, че чака решение на ТЕЛК, което евентуално ще даде законово основание за отсъствието му от работа. Според ДРО не следва да се коментират действията на медицинските служители по отношение на правилното или неправилното произнасяне по медицинската документация на И., тъй като те не са предмет на разследването по дисциплинарното производство. В справката е посочено, че служителят е заемал ръководна длъжност, която предполага и изисква познаване на нормативната уредба, а именно ЗМВР, ППЗМВР, ЗДСл, КТ, ПУДМВР, Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и др., както и съблюдаване спазването на служебната дисциплина от подчинените му служители, подобно поведение ДРО намира като неочаквано и некореспондиращо с дългогодишния му трудов стаж в МВР, предвид заеманата ръководна длъжност, и в противоречие с етичните стандарти за професионализъм, регламентирани с Етичния кодекс за поведение на е лужители на МВР. Като такъв, от него се е изисквало изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите в страната, компетентност, познаване и спазване на нормативната уредба и вътрешноведомствените актове, регламентиращи изпълнението на служебните задължения, както и способности и умения за тяхното коректно прилагане. Като служител на ДВС МВР и още повече ръководен, е следвало да подхожда с отговорност, обуславяща отчетност на действията или бездействията пред висшестоящите, съобразявайки законността на действията, които възнамерява да предприеме, а по отношение поведението се е очаквало да е за пример на подчинените му служители. Прието е, че анализът на всички доказателства, събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство водят до извод, че инспектор И. е бил наясно с обстоятелството, че попада в хипотезата на ползван от него отпуск поради заболяване в размер на 381 дни, с прекъсване, през последните три години и това е пречка да му бъде издаден болничен лист за периода от 29.09.2023 г. (съгласно ЕР на НЕЛК, в което 28.09.2023 г. е приет като коректна дата на инвалидизирането на служителя) до 13.10.2023 г. ДРО стига до извода, че служителят е бил наясно и е знаел какви следва да са законосъобразните действия от негова страна. Обстоятелството, че инспектор И. оспорва по съдебен ред ЕР на НЕЛК, в което компетентният орган се е произнесъл единствено по отношение на коректното определяне на датата на инвалидизиране, а не е се е произнесъл относно необходимостта от болничен лист за временна неработоспособност, ДРО не счел, че може да послужи за уважително обстоятелство за е явяването му на работа за разследвания период. Според изводите в справката ДРО приема за доказано по безспорен и категоричен начин, че инспектор М. И. не се е явил на работа, на определеното му със заповед № 8121 з-1529/11.11.2022 г. работно място, с адрес: [населено място], [улица], в сградата на ОД МВР Бургас, или друго структурно звено на ДВС МВР, в повече от два последователни работни дни без уважителна причина, с което е нарушил чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.2, ал.1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. Извършил е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. С действията си инспектор И. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР „неизпълнение разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Във връзка с установеното ДРО предлага да се приеме, че по безспорен начин е установено, извършено от инспектор М. И. дисциплинарно нарушение, за което да му бъде наложено наказание „уволнение“, както и отнемане на награда „Почетен знак на МВР“ III степен. С рег.№ 7855р-6281/01.07.2024 г. (л.255) И. е поканен за запознаване със справката и материалите по провелото се дисциплинарно производство и даване на писмени обяснения или възражения. В поканата е посочено, че в срок до 24 ч. от запознаване с обобщената справка служителят има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Поканата е връчена на служителя на 02.07.2024 г. И. е представил възражение с вх.№ 785500-5829/04.07.2024 г. (л.189), в което твърди, че е налице необективно провеждане на дисциплинарното производство и некредитиране на доказателствата, представени от него. Прави възражения срещу изводите на ДРО, подробно излага мотиви за това и твърди, че важни и съществени доказателства не са взети предвид при произнасянето на ДРО. За резултатите от работата си ДРО изготвил становище № 81216-94/11.07.2024 г. (л.171), в което се посочват обективираните в обобщената справка факти и обстоятелства, подробно са коментирани събраните доказателства и дадените от служителя възражения и обяснения. Формирано е становище, че в хода на извършеното дисциплинарно разследване по дисциплинарното производство се потвърждават изводите и предложението от обобщената справка, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Във връзка с направените установявания се предлага на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение да бъде прекратено, както и да му бъде отнета наградата „Почетен знак на МВР“ III степен. До жалбоподателя е отправена покана за даване на допълнителни писмени обяснения (л.122), връчена на 17.07.2024 г. И. се е възползвал от възможността да представи допълнителни писмени обяснения по резултатите от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО (л.113). В обяснението си жалбоподателят сочи, че е налице уважителна причина за неявяването му на работното му място, а именно влошеното му здравословно състояние, което обуслява времената му неработоспособност. Посочва многобройни основания за неангажиране на дисциплинарната му отговорност, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производството. Като възприел, че ДРО провел обективно разследване, като е събрал всички относими доказателства, министърът на вътрешните работи издал процесната заповед (л.24), в която обсъдил направените от дисциплинарноразследващия орган изводи, които възприел изцяло, посочил представените от И. възражения, разгледал цялостното му поведение като дългогодишен служител и на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т. I, пр.1 и 2 от ЗМВР, чл.203, ал.1, т.5 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор М. И. – разузнавач I степен в сектор 01, отдел 04 при ДВС МВР. На основание чл.210, ал.7 от ЗМВР, е отнето даденото на инспектор И. отличие „Почетен знак на МВР“ III степен. Административният акт е връчен на И. на 15.08.2024 г. По делото е разпитан свидетелят К. И., съпруга на жалбоподателя, която дава показания че на 13.09.2023 г. съпругът й е бил приет по спешност в неврологичното отделение на УМБАЛ Бургас с претърпян инсулт. След изписването му е бил насочен за продължаване на лечението в домашен режим. Към този момент И. е ползвал друг разрешен отпуск за временна неработоспособност, който изтичал и лекуващите лекари преценили, че състоянието му не позволява той да изпълнява служебните си задължения, а следва да продължи лечението си. В тази връзка бил насочен към лекарска консултативна комисия, която преценила, че служителят следва да се яви за освидетелстване за временна неработоспособност пред ТЕЛК, тъй като е бил изчерпал разрешената от ЛКК продължителност от 180 дни непрекъснат отпуск. В тази връзка ЛКК му изготвила медицински протокол и заедно с останалата медицинска документация на 21-ви септември, последният ден преди почивните дни, вкл. със септемврийския празник 22-ри, И. подала документите му в Регионалната картотека, като служителката, която приела документите я информирала, че съпругът й ще получи на домашния адрес писмо за датата, на която ще бъде освидетелстван. При проверка за хода на производството И. била информирана, че първо ще бъдат разгледани две жалби на директора на „Вътрешна сигурност“ (ръководител на И.) срещу предходни болнични листове, след което ще бъдат разгледани документите за освидетелстване. На 26-и, от името на съпруга си И. депозирала заявление в деловодството на Дирекция „Вътрешна сигурност“, което се помещава в ОДМВР, в което заявление И. уведомява директора на „Вътрешна сигурност“ относно престоя в болницата, претърпения инсулт, необходимостта от продължаване на лечение и насочването към ТЕЛК за освидетелстване и прилага медицинска документация. Поискано е и издаване на въпросната служебна бележка/удостоверение за размера на ползваните отпуски за временна неработоспособност. На 04.10.2023 г. И. получила служебната бележка и придружително писмо, подписано от директора на „Вътрешна сигурност“, с което ръководителят указва, че И. следва да се яви за освидетелстване в експертна лекарска комисия към МВР. От страна на двамата съпрузи последвали действия по изпращане на медицинските документи в Медицински институт на МВР. М. И. получил експертно решение, в което му е определена трайно намалена работоспособност 50 % и недоволен от това, той го обжалва пред НЕЛК, чието решение в последствие обжалвал пред Административен съд Бургас. Поради административното и последвалото съдебно оспорване на експертното решение, медицинската документация представена пред ТЕЛК Бургас, като част от производствата, не е можело да се изпрати в Медицински институт на МВР. Поради невъзможността да се изпрати медицинското досие, продължаващото лечение и влошено здравословно състояние, на 16-и октомври, И. депозирал заявление, което И. представила в деловодството на „Вътрешна сигурност“, до директора на „Вътрешна сигурност“ за разрешаване на неплатен отпуск до приключване на процедурата по освидетелстването му или до подобряване на здравословното му състояние. Такъв неплатен отпуск му бил разрешен до края на месец октомври, като едновременно с това директорът на „Вътрешна сигурност“ образувал и проверка за неявяване на работа без уважителни причини. Впоследствие лечението му продължило. През ноември отново поискал продължаване на неплатен отпуск от директора, който му отказал. Поради влошено здравословно състояние И. е приет по спешност в отделението по ендокринология на УМБАЛ Бургас. Там се провело лечение, което продължило до 20.11.2023 г., за което е издаден болничен лист, който директорът на „Вътрешна сигурност“ отново обжалвал. Здравословното състояние на И. се подобрило чак към края на месец ноември. Свидетелят И. пояснява, че е наясно със здравословното състояние на съпруга си, тъй като ежедневно е с него, цялата процедура по лечението и възстановяването му е минала и през нея, като негова най-близка и може да каже, че състоянието му е било изключително влошено и по никакъв начин не е видяла съдействие от директора на „Вътрешна сигурност“ с оглед възстановяване на здравословното му състояние. Напротив, виждала е как се пречи – чрез жалби, чрез откази да му разрешат неплатен отпуск, докато тече процедурата по освидетелстване. Впоследствие се развили и производствата – дисциплинарното, след като освидетелстванията продължавали. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са представени доказателства, които се явяват новонастъпило обстоятелство и са свързани със съдебното решение на Административен съд – Бургас: 1. болничен лист Е20242422851 – продължение, издаден на 04.12.2024 г. за временна неработоспособност за периода 23.09.2023 г.- 22.10.2023 г.; 2. болничен лист Е20242422868 – продължение, издаден на 18.12.2024 г. за временна неработоспособност за периода 23.10.2023 г. – 30.10.2023 г.; Експертно решение № 00526 от заседание № 172 от дата 29.11.2024 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас. Правото: Жалбата е подадена на 28.08.2024 г. и с оглед датата на връчване на заповедта, е подадена в срок. Жалбата е депозирана от надлежна страна – адресат, за който е налице правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Заповедта е издадена от Министъра на вътрешните работи в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.1 от ЗМВР възлага налагане на наказанието в компетентност на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл.197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности. Страните не спорят относно компетентността. При издаването на оспорения акт е спазена установената писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на оспорване. Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност на нарушителя се съдържа в обобщената справка и становището на ДРО, приети от ДНО и цитирани в оспорената заповед. В изпълнение на правилото по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), връчена на жалбоподателя. Съдът намира, че ДНО е извършил нарушение на принципа за безпристрастност по чл.10 от АПК. Още в заповедта за образуване на дисциплинарното производство ДНО е посочил, че деянието на служителя е нарушение на дължимото поведение, квалифицирал го като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2, т.4 и е посочил наказанието, което следва да бъде наложено. Изложените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство факти, констатации и квалификации, обосновават извод, че ДНО е формирал съзнание и убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение, както и воля да санкционира същото с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ още към момента на образуване на дисциплинарното производство и е заявил същите явно пред лицето, срещу което се води разследването, с което грубо е нарушил принципите за безпристрастност и обективност в процеса. Предвид указанията чл.206, ал.1 и 2 от ЗМВР е недопустимо ДНО предварително да изразява становище за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение и виновно поведение на служителя, преди да му осигури правото на изслушване – лично или в писмени обяснения. Такова произнасяне ДНО има право на направи едва със заповедта по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.10, ал.2 от АПК, в производството по издаване на административен акт не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. По аргумент от чл.41, § 1 от Хартата за основните права на ЕС, следва да се приеме, че принципът по чл.10, ал.2 от АПК има за цел да гарантира в пълен обем правото на лицата, засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от органите, водещи производства по АПК, безпристрастно и справедливо. Проявата от страна на ДНО на предубеденост в изхода на производството е основание по чл.10, ал.2 от АПК за отвод, независимо че не е поискан такъв, и като не се е отвел, ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща неговата отмяна. Нормата на чл.13, ал.6 от Инструкция № 8121з-877 за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, сочи, че ДНО е длъжен да изложи (предварително) свои доводи в писмени мотиви само в случаите, в които не приема изводите и предложенията на ДРО. И. е запознат с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. По този начин е осигурено правото да представя доказателства и да прави искания, бележки и възражения и да дава обяснения, включително допълнителни след запознаване с обобщената справка. Обобщената справка и становището съдържат реквизитите по чл.49 и чл.53 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. ДНО е приел писмените възражения на служителя. Смисълът на нормата е да осигури възможност на служителя да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на тезата си. В случая тези изисквания са изпълнени. Изложеното обосновава извод за спазване правото на защита на лицето в проведеното дисциплинарно производство. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Обвинението е за тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено в периода 29.09.2023 г. – 13.10.2023 г., в последствие редуциран до 05.10.2023 г. – 13.10.2023 г. Нарушението се счита за открито на датата, на която ДНО е установил неговото извършване и самоличността на нарушителя. Същото е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при ДНО. В случая становището на ДРО е изготвено на 11.07.2024 г., като до датата на издаване на заповедта не е изтекъл двумесечен срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР за налагане на наказанието. Не е изтекъл и двугодишният срок от извършване на нарушението. По отношение на приложението на материалния закон, настоящия съдебен състав намира следното: Производството по издаване на индивидуални административни актове и в частност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл.35 от АПК и чл.205, ал.2 и чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай – извършване на дисциплинарно нарушение. Според настоящия съдебен състав събраните доказателства не доказват твърдяното нарушение на служебната дисциплина. На първо място, съдът намира за необоснован извода на ДНО и твърденията на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят не е следвало да се явява за освидетелстване пред ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, а единствено пред ТЕЛК при Медицинския институт на МВР. Органът се позовава на чл.16, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно който се създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по ЗМВР (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР). По делото е представена заповед №8121з-67/09.01.2017 г. (л.87) на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Правила за медицинската експертиза в МВР (л.88 – 102). По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е уведомен за така издадената заповед и утвърдени правила. Дори да се приеме, че И. е запознат с цитираните документи, следва да се съобрази фактът, че съгласно чл.44, ал.1 от Правилата за медицинската експертиза в МВР медицинското освидетелстване на служителите се извършва след представяне на цялата налична документация, а според ал.2 на същата разпоредба самопредставяне на служителите за освидетелстване независимо по какъв повод не се разрешава. Съгласно чл.50, ал.1 от ЗМВР Медицинският институт (МИ) към МВР е лечебно заведение по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. В ал.2 на чл.60 от ЗМВР е установено, че ЦЕЛК е орган на МИ на МВР, в случаите когато издава разрешения и дава експертни заключения. ЗМВР не предвижда специален ред и условия за работата на ЦЕЛК. С изричната норма на чл.5 ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към МВР се осъществяват по реда на този правилник. От анализа на цитираната норма и доколкото в ПУОРОМЕРКМЕ липсват отделни правила за работа на ЦЕЛК и по отношение на този орган са съответно приложими разпоредбите, уреждащи дейността на НЕЛК като равни по степен органи на медицинската експертиза. Според настоящия съдебен състав липсва законово предвидена забрана лице – държавен служител по ЗМВР да се представя за освидетелстване пред общите ТЕЛК, респективно да се освидетелства единствено и само пред лекарските комисии към Медицинския институт на МВР. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са регламентирани Наредба за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. По тези правила функционират както общите ТЕЛК, така и специализираните като тези на МВР и явяването пред една от тях е достатъчно да бъде извършено надлежно освидетелстване на лице в конкретния случай. Твърдението, че държавният служител по ЗМВР следва да се освидетелства само от ЦЕЛК при МИ към МВР може да важи в други случаи, например когато се касае за освидетелстване във връзка с установяване на годност за постъпване на държавна служба, участие в международни мисии, претърпяна телесна повреда и други, предвидени в чл. 2 от Правила за медицинската експертиза в МВР, изискващи съобразяване със специфични условия на труд и особени изисквания към служителя, но жалбоподателят безспорно не попада в тези хипотези. Следва да се държи сметка както за факта, че И. изначално не е имал информация за нуждата от явяването му пред лекарска комисия към Медицинския институт на МВР, както и за предприетите впоследствие от него и съпругата му опити за подготвяне на документи за освидетелстване, което безспорно е препятствано от изпращането на медицинското досие на И. в НЕЛК и последвалото оспорване пред Административен съд – Бургас. Съдът не споделя доводите на наказващия орган, че не следва да се кредитира постановеното по адм.д. №2459/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас решение, с което е отменено експертното решение на НЕЛК и преписката е върната за ново разглеждане. Предмет на съдебното оспорване по това дело е именно експертно решение № 495 от 174- то заседание, проведено на 05.12.2023 г., на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено експертно решение (ЕР) № 546 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК І- ви състав към УМБАЛ Бургас АД, като е продължена временната неработоспособност до 28.09.2023 г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 29.09.2023 г. В конкретния случай е следвало органът да спре производството по налагане на дисциплинарно наказание и да продължи същото след приключване на процедурата по освидетелстване на служителя. На следващо място, съдът, на основание чл.142, ал.1 от АПК, при преценка на законосъобразността на оспорената заповед, следва да се вземе предвид и представените в последното открито съдебно заседание болнични листи за периода 23.09.2023 г. – 30.10.2023 г., които действително са издадени след постановяване на акта, но с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решение. В конкретния случай се налага извода, че за периода посочен в оспорената заповед И. има издадени болнични листи за времена неработоспособност, което изключва ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР. Дължима е отмяна на заповедта. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски. Адвокатското възнаграждение, поискано в размер на 1000 лв., отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на участието на защитата в процеса. В тази връзка следва да се присъдят разноски в размер както следва: 10 лв. държавна такса и 1000 лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, II-ри състав