Решение № 195 от 20.11.2008 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 376/2008 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Й.Н. ••• срещу решение №29/18.06.2008 г. по гр.д. №148/2008 г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея при условия на солидарност иск срещу ответника Г.Г. •••, в качеството му на ликвидатор на ТПКИ „Дружба” /в ликвидация/ гр. Търговище, за изплащане на полагащия й се като член-кооператор дялов и ликвидационен дял от имуществото на кооперацията, определени от ищцата в размер общо на сумата от 30 000 лв. С молба – уточнение /л.19/. Въззивникът счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск Въззивамата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното: Видно от обстоятелствената част на уточнената искова молба /л.12 и л.13/ и нейния петитум, ищцата с възстановено членствено правоотношение в кооперацията – втори ответник /в производство по ликвидация/, е поканила ликвидатора Г.Г. да й изплати полагащия й се дялов иликвидационен дял от имуществото на кооперацията. Поради неизвършено плащане, същата е предявила искова претенция срещу ТПКИ „Дружба” гр. Търговище и срещу ликвидатора Г.Г.Г. солидарно да й заплатят сумата от 30 000 лв., представляващи стойността на претендираните от нея дялов и ликвидационен дял. Като правно основание на претенцията си ищцата е посочила в исковата молба чл.45, чл.48 и чл.51 от ЗК, но тази материалноправна квалификация не обвързва съда. Въз основа на изложените факти и обстоятелства съдът е този, който следва да квалифицира иска или исковете. На запор и принудително изпълнение за негови задължения и подлежи на връщане нормите на чл.45 ЗК вр. с чл.31ЗК и чл.48 ЗК. Първоинстанционният съд е разгледал именно тези искове, проверка, която въззивната инстанция извършва служебно по чл.209 ГПК /отм./, поради което оплакването наведено в жълбата, че окръжният съд не се е произнесал по предявения срещу ликвидатора иск е неоснователно. В първоначално депозираната пред окръжния съд искова молба /л.3/ ищцата действително навежда друго фактическо основание на исковата си претенция срещу ликвидатора Г., но след извършеното уточняване на исковата молба претенциите срещу първия и втория ответник вече са солидарно предявени и са с правно основание горепосочените правни норми от ЗК. Съгласно чл.31 от ЗК всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чиито размер е начин на внасяне се определят в устава. Сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперацията. При това дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение и подлежи на връщане при прекратяване на членственото правоотношение, а така също и по реда на чл.45 ЗК. При прекратяване на кооперацията чрез ликвидация, както е в процесния случай, член-кооператорите имат право да получат от остатъка на актива й такава част от имуществото на кооперацията, което е пропорционално на дяловите им вноски – чл.48 ЗК, освен ако в устава не е предвидено нещо друго. Законът обаче и в двете хипотези, на чл.45 ЗК и чл.48 ЗК, визира вземания на член-кооператора към самата кооперация, а не персонално към ликвидатора, поради което и според чл.45 ал.2 ЗК имуществото на кооперацията, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между кооператорите. Ликвидаторът или ликвидаторите осъществяват процедурата по ликвидация и представляват кооперацията в тази фаза от нейното съществуване. Солидарна отговорност може да възникне по силата на закона или договора. Законът /ЗК/ не предвижда солидарна отговорност на кооперацията и нейния ликвидатор за изплащане на дяловите и ликвидационни вноски на член-кооператорите. Солидарната отговорност, уредена в чл.51 ЗК е на ликвидаторите, когато те са повече от един, и е спрямо кооперцията. По изложените по-горе съображения искът срещу ликвидатора Г.Г. е неоснователен и се отхвърля. Като е обосновал аналогичен краен извод и е отхвърлил иска за солидарно осъждане срещу ответника Г., окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. С оглед изхода на делото и на осн. чл.64 ал.2 ГПК /отм./ на ответника се присъждат сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът