Решение № 149 от 29.7.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, ЗИДАПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).

1. Делото е първоначално образувано пред Районен съд - гр. Силистра под № 1286/2023 г., като впоследствие е изпратено по компетентност на настоящия съд.

2. Постъпила е жалба от „Е. 1” ЕООД срещу Заповед № РД 04-209- 1/18.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) - гр. Силистра. Със заповедта е наредено:

2.1. на осн. чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ изземването на имот № 46927.1.83 от жалбоподателя;

2.2. на осн. чл. 34, ал. 6, във вр. с ал. 8 и 1 от ЗСПЗЗ жалбоподателя да заплати по сметка на МЗХГ сумата от 1 710, 68 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Малък Преславец, общ. Главиница, възлизащо на 57 лв./дка.

2.3. Жалбоподателят твърди, че не е обработвал имота през стопанската 2022/2023 г. Имотът бил обработван от друго лице, като жалбоподателя не уточнява кое е това лице.

2.4. Административният орган ДИРЕКТОРЪТ НА ОДЗ - ГР. СИЛИСТРА оспорва жалбата. Твърди, че законовите изисквания за издаването на заповедта са спазени.

2.5. Административният орган е упълномощил като свой проц. представител Г. К. - служител с юридическо образование (л. 20).

3. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не взема становище.

От фактическа страна Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено следното от фактическа страна:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите:

4.1. служители на ОЗД по констативния протокол - М. Цекова Н., Е. Е. Т., К. Д. К. (л. 47, 48);

4.2. служители на ОЗД извършили проверка по възражението на жалбоподателя - П. М. П., Х. Н. И. и М. Н. М. (л. 48, 49);

4.3. служител на жалбоподателя - Г. И. С. (л. 46).

5. Н а 31.05.2023 г. е съставен Констативен протокол № 1 (л. 9 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС) на комисия, назначена Заповед № РД 07-19/10.05.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра (л. 8 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС), в състав: свид. М. Н., Е. Т. и К. К.. В протоколът (л. 9 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС, на гърба) е посочено, че процесният имот с идентификатор 46927.1.83 се ползва неправомерно от жалбоподателя, като състоянието му към момент на проверката е записано: „едногодишни полски култури”.

6. Свидетелите по констативния протокол поясняват, че не е извършвана проверка на място. Изводът, че имотът се обработва от жалбоподателят е направен въз основа на наблюдение от системата „Сентинел”, в която се виждало, че целят масив бил обработван по един и същ начин. Затова те стигнали до извода, че имотът се ползва от ползвателя на масива, а именно жалбоподателя. Свид. К. пояснява, че до имота имало прокаран път, който се виждал върху сателитното изображение.

7. По делото не се спори, че имотът попада в масив за ползване по чл. 37в, с площ 2 824, 681 дка от ЗСПЗЗ, който е предоставен на жалбоподателя (л. 54). В този смисъл са и показанията на свид. С., който твърди, че жалбоподателят е обработвал имотите около процесния.

8. Н а 03.07.2023 г. жалбоподателят е уведомен за започналото срещу него производство по чл. 34, ал. 1 и 8 от ЗСПЗЗ (л. 14, 15 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС).

9. На 06.07.2023 г. е подадено възражение от жалбоподателя, в което е посочено, че процесния имот - не се обработвал от жалбоподателя (л. 16 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС), като същият го „заобикалял”.

10. Н а 17.07.2023 г. е проведено заседание на комисия по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ (л. 18 АХД № 1286/2023 г. на СсРС), чиито състав е определен със Заповед № РД 07-25/03.07.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра (л. 17 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС) - свид. П. П., Х. И. и М. М.. Комисията е приела, че подаденото от жалбоподателя възражение за процесния имот е неоснователно („за Община Главиница” - т. 10).

11. От показанията на членовете на комисията се установява, че те са извършили проверка на място, като са установили, че процесни имот и съседните имоти са засяти с царевица. Нямало разлика в обработките на процесния и съседните имоти. Свидетелите уточняват, че процесния имот няма излаз на път. Достъпът до процесния имот се осъществявал чрез прокаран път през съседните имоти № 46927.1.36 и № 46927.1.82, които също попадат в масива на жалбоподателя.

1 2. Според свид. Г. С. по време на жътвата през 2023 г. управителят на дружеството Е. Н. изрично е наредил да не жънат процесния имот и той бил „оставен така”.

13. На 18.07.2023 г. е издадена атакуваната Заповед № РД 04-209-2/18.07.2023 г. на Директора на ОДЗ - гр. Силистра. Същата е връчена на 20.07.2024 г. (л. 25, 26 от АХД № 1286/2023 г. на СсРС).

14. Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.08.2023 г. От правна страна Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

I. По допустимостта 1 5. Съгласно възприетите разрешения в т. 9, 10 и 11 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при прилагането на § 19 ЗИД на АПК водещ елемент за определяне на компетентния съд е законът, по който е издаден съответния индивидуален административен акт. Волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер. Изключения от този принцип може да има само в случаите, когато на първо място се касае за акт на министъра на земеделието, храните и горите и на второ място обжалваният индивидуален административен акт, макар да разкрива връзка със ЗСПЗЗ, по естеството си е акт по прилагането на друг закон, например ЗМСМА, ЗОС и др. Затова, след като заповедта на Директора на ОДЗ е издадена на основание, по ред и въз основа на правомощия, предвидени в ЗСПЗЗ, то контролът за законосъобразността й следва да се извърши по изключението на § 19 ЗИД на АПК от районният съд по местонахождението на земеделските имоти (Определение № 9 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 5/2021 г., 5-членен с-в на ВКС).

16. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

II. Компетентност и форма 17. Спазени са изискванията за форма и компетентност.

18. Заповедта е издадена на осн. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ от местно компетентният Директор на ОДЗ - гр. Силистра - Г. К.. III. Спазване на административнопроизводствените правила 19. Не са нарушени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт.

IV. Спазване на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона 20. Изземването на земеделските имоти по чл. 34, ал. 8, във вр. с чл. 1 от ЗСПЗЗ изисква:

20.1. имотите да са част от държавния поземлен фонд (ДПФ);

20.2. лицата, срещу които е насочена заповедта на ползват имотите;

20.3. да липсва правно основание за ползването на имотите.

21. По делото не се оспорва принадлежността на имота към ДПФ.

22. Жалбоподателят оспорва, че е ползвал имота. Имотът безспорно попада в масив, който му е предоставен за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Установява се, че процесния имот е бил засят с царевица към момента на проверката извършена от комисията, произнесла се по възраженията на жалбоподателя (състояща се от свид. П., И. и М.). Последното се подкрепя и от показанията на свидетеля на жалбоподателя - Г. С.. 23. Освен това се установява, че насажденията в процесният имот са били подложени на същият по вид обработка, като този в съседните имоти, които се ползват от жалбоподателя. Видимо не се установявала разлика във вида, качеството на обработката, фазата на развитие на полските култури в процесния и съседните имоти.

24. До процесният имот бил осигурен достъп чрез път, прокаран през други два имота от масива на жалбоподателя.

2 5. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че и процесния и съседните имоти са обработвани като блок. Последното изключва възможността трето лице да е засяло имот, намиращо се в масива на жалбоподателя, доколкото от една страна жалбоподателя не длъжен да го допуска, от друга страна за самия жалбоподател е икономически неизгодно да заобикаля имот от около 10 дка в масив от 2 824, 681 дка.

26. В тази връзка съдът приема, че процесният имот е ползван през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя.

27. Жалбоподателят не е установил правно основание за ползването, поради което направеният извод от административния орган, че имотът е ползван неправомерно, е обоснован и имотът е подлежал на изземване по реда на чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ.

28. Средното годишно рентно плащане за землището на с. Малък Преславец за годината предхождаща заповедта - 2022 г. (определено през м. януари 2023 г.) е 65 лв./дка (https: //www.mzh.government.bg/odz-silistra/bg). Административният орган е определил обезщетение върху по - ниска база - 57 лв./дка. В тази връзка положението на жалбоподателя не може да бъде влошено в резултат на подадената жалба.

V.Съответствие с целта на закона 29. Целите на производството по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ са възстановяване на фактическата власт на държавата върху имотите, които се ползват без правно основание и санкционирането лицата, облагодетелствали се неправомерно от ползването. Административният акт е в съответствие с тези цели.

30. Мотивиран от гореизложеното, съдът