Решение № 115 от 6.10.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 168/2026 г.

Искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Р. Л. А. от гр. ••••••., действащ чрез пълномощника си Адвокат Е. А. от АК-Т. твърди в исковата си молба, че на 01.12.2022 г. в гр. ••••••••. е бил спрян за полицейска проверка от органите на МВР. При извършена проверка е техническо средство Drager DrugTest 5000 е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества - кокаин. Въз основа на този резултат на същата дата е било образувано бързо производство № 448/2022 г., впоследствие преобразувано в досъдебно производство № 448/2022 г. по описа на РУ - П. за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК).На същата дата - 01.12.2022 г. - спрямо ищеца са били предприети незабавни, изключително интензивни действия на държавна принуда и наказателна репресия, а именно: задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР; извършване на личен обиск; физическо отнемане на свидетелството за управление на МПС; налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на правото да управлява автомобил; официално образуване и задвижване на наказателно преследване.Незабавно след проверката, в съответствие с правото му по закон, е дал кръв и урина за лабораторно изследване, като е бил убеден в своята невинност. С постановление по досъдебното производство била назначена съдебна химико- токсикологична експертиза. Поради изключително мудната организация и забавяне на държавния апарат, изследването на биологичните му проби отнело близо 20 месеца. Съгласно химико-токсикологична експертиза № Е-223 от 19.07.2024 г., изготвена от Военномедицинска академия (ВМА) — гр. В., в предоставените от него проби не е установено наличие на кокаин или негови метаболити. Експертизата категорично и безусловно опровергава първоначалния резултат от техническото средство Drager. Следователно към момента на извършване на проверката не е било налице управление след употреба на наркотични вещества. Въз основа на това заключение, Районна прокуратура — Търговище, Териториално отделение - Попово, с Постановление от 24.10.2024 г. прекратила досъдебно производство № 448/2022 г., приемайки, че липсва извършено престъпление. По този начин окончателно е било установено, че ищецът не е управлявал МПС след употреба на наркотически вещества и че цялото проведено срещу него преследване е изначално незаконно.В продължение на приблизително 23 месеца ищецът е третиран от държавните органи като извършител на престъпление. Наказателното производство е било насочено изцяло и персонално срещу него. Спрямо него са били стоварени най-тежките фактически и правни последици на процеса. Съгласно консистентната практика на ВКС (в т.ч. Решение № 121 от 2023 г. по гр. д. № 52/2022 г., ВКС, 111 г. а), изразът „обвинение“ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се тълкува широко за нуждите на специалния деликт. Държавата дължи обезщетение, когато фактически срещу лицето е провеждано наказателно преследване, макар и формално да не е издавано изрично постановление по чл. 219 от НГ1К. Ответникът — Прокуратурата на РБ носи пълна обективна отговорност за вредите от цялото производство, включително и за първоначалните действия на органите на МВР (задържане, обиск, отнемане на книжка), тъй като те са послужили за поставяне на началото на незаконното наказателно преследване. Посочените действия на органите на МВР са били извършени във връзка с образуваното наказателно производство и са част от общата репресия претърпяна от ищеца вследствие на незаконно наказателно преследване.Ищецът упражнява свободна дейност, свързана с издирване, оглед, закупуване и доставка на моторни превозни средства от страната и чужбина. Тази дейност е изцяло немислима без притежаването на правоспособност за управление на автомобил. Незаконното отнемане на свидетелството му за управление на МПС за максималния срок от 18 месеца е довело до пълно и съществено блокиране на възможността му да упражнява дейността си и да реализира доходи.За да изпълни поетите вече ангажименти към свои клиенти и да спаси бизнеса си от фалит, ищецът е бил принуден да наеме външно лице - шофьор. За целта сключил договор за извършване на транспортни услуги и управление на автомобил с лицето Д. П. П.. По този договор за периода на репресията извършил общо 13 плащания по банков път. всяко в размер на 500,00 лв.. на следните дати:31.03.2023 г. /възнаграждение за месец март/, 05.05.2023 г./ възнаграждение за месец април/,31.05.2023 г. /възнаграждение за месец май/, 26.06.2023 г. /възнаграждение за месец юни/, 03.08.2023 г. /възнаграждение за месец юли/,01.09.2023 г. /възнаграждение за месец август/, 02.10.2023 г. /възнаграждение за месец септември/, 30.10.2023 г. .възнаграждение за месец октомври/,30.11.2023 г. /възнаграждение за месец декември/,01.02.2024 г./ възнаграждение за месец януари/, 05.03.2024 г. /възнаграждение за месец февруари/ , 30.04.2024 г. /възнаграждение за месец април/ и 31.05.2024г./възнаграждение за месец май/ — или общо 6 500,00 лв. За всяко от тези банкови плащания е заплатил банкова комисиона в размер на 10,00 лв., или общо 130,00 лв. за тринадесетте превода. Всички тези разходи съставляват чиста имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от незаконното отнемане на шофьорската му книжка и поддържането на незаконното производство. Банковите комисиони представляват пряка и необходима последица от извършените плащания по договора за транспортни услуги и също подлежат на обезщетяване. Всички посочени банкови вносни бележки и касови бонове за гориво /автомобилът реално е бил ползван и транспортната дейност е продължила до връщането на свидетелството — касовите бонове за гориво не се претендират като самостоятелна имуществена вреда, а се представят като косвени доказателства удостоверяващи дейността/ - удостоверяват реално извършени плащания и следва да бъдат ценени като писмени доказателства за размера на претърпените имуществени вреди. Общият размер на претърпените имуществени вреди възлиза на 6630.00 лв равностойността в евро е 3389.87 евро.В резултат на незаконното наказателно производство ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, морални страдания и душевни болки, които моли да бъдат възмездени по справедливост: Продължителен психически стрес и тревожност: В продължение на 23 месеца живял в денонощен страх от несправедливо наказателно осъждане за тежко престъпление с висока обществена укоримост (наркотици). Несигурността за бъдещето съсипало съня и психическото му здраве. Накърняване на честта и достойнството: Преживял е дълбок срам и унижение от полицейското задържане в ареста за 24 часа и последвалия го личен обиск. Тъй като ищецът живее и работи в сравнително малка общност — гр. •••••••, слуховете за задържането му за „кокаин“ се разпространили бързо, и са увредили репутацията му и довели до социална изолация и подозрения. Невъзможност за грижа за семейството: Ищецът полага постоянни грижи за своите възрастни баба и дядо, които се нуждаят от ежедневна битова помощ, транспорт до лекари и снабдяване с лекарства. Лишаването му от възможността да управлява автомобил го поставя в обективно безпомощно състояние, което е родило дълбоко чувство за вина и морално страдание в него, чувство за драстична несправедливост, като претендираната сума е съобразена с факта, че бил лишен от правоуправление за максималния срок от 18 месеца при пълна невинност. Ответникът оспорва основателността на предявения иск с възражения за липсата на предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение, евентуално с възражения за прекомерността му, като излага следните доводи:Според изложените в исковата молба обстоятелства, претърпените от А. неимуществени и имуществени вреди са в резултат на водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл. 3436, ал. 3 от НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 448/2022г. по описа на РУ - П..Искът е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Налице е формалното законно основание установено в разпоредбата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за незаконно обвинение, което е приключило с прекратяване на наказателното производство. Считаме претенцията за изцяло неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ прокуратурата отговаря единствено и само за имуществените и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.На 01.12.2022 г. в гр. ••••••• ищецът е бил спрян за полицейска проверка от органите на МВР. При извършена проверка с техническо средство Drager DrugTest 5000 е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества - кокаин. Въз основа на този резултат на същата дата е било образувано Бързо производство № 448/2022 г., впоследствие преобразувано в Досъдебно производство № 448/2022 г. по описа на РУ - П. за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.От делото е видно, че производството е започнало по реда на чл. 356 от НПК за извършено престъпление от общ характер. Поради липсата на възможност производството да приключи в срока по ал. 5 на чл. 356 от НК делото е преобразувано в ДП. Причината за преобразуване на делото от бързо производство в такова по общия ред е несвоевременното изготвяне на химикотоксикологична експертиза от Военномедицинска академия (ВМА) - гр. В.. Експертизата е била назначена на 01.12.2022 г. от разследващия орган по бързото производство, а е изготвена на 19.07.2024г.В исковата молба се твърди, че на 01.12.2022 г. спрямо ищеца са били предприети незабавни, изключително интензивни действия на държавна принуда и наказателна репресия — Задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР; Извършване на личен обиск; Физическо отнемане на свидетелството за управление на МПС; Налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на правото да управлява автомобил, както и официално образуване и задвижване на наказателно преследване.Посочените действия са извършени от органи на МВР в обсега на техните правомощия, като прокуратурата не е участвала, не ги е разпореждала и няма отношение към извършването им. След измененията на НПК досъдебното производство се образува за установяване дали е извършено престъпление - в конкретния случай по чл. 3436, ал. 3 НК, а не срещу конкретно лице. Ищецът не е бил призоваван в процесуално качество като обвиняем, единственото процесуално следствено действие с него е извършено на 10.09.2024г., след изготвяне на химикотоксикологична експертиза, същият е бил разпитан като свидетел по ДП № 448/2022г. През целия период прокуратурата не е извършвала никакви действия по разследването с негово участие, поради което не е налице което и да е от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1 т. 1 — т. 10 отЗОДОВ, включително и която и да е хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като основание за ангажиране отговорност на ответника — Прокуратура на Р. Б. (решение № 50047 от 10.03.2023 год. по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на ВКС.) Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.В исковата молба се твърди, че в продължение на приблизително 23 месеца ищецът е третиран от държавните органи като извършител на престъпление. Наказателното производство е било насочено изцяло и персонално срещу него и спрямо него са били стоварени най-тежките фактически и правни последици на процеса. Нито едно от тези твърдения не отговаря на действителността, както бе посочено по-горе. Твърди се, че практиката на ВКС, изразът „обвинение“ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се тълкува широко за нуждите на специалния деликт. Държавата дължи обезщетение, когато фактически срещу лицето е провеждано наказателно преследване, макар и формално да не е издавано изрично постановление по чл. 219 от НПК. Ответникът - Прокуратурата на РБ - носи пълна обективна отговорност за вредите от цялото производство, включително и за първоначалните действия на органите на МВР (задържане, обиск, отнемане на книжка), тъй като те са послужили за поставяне на началото на незаконното наказателно преследване. Налице е противоречива практика на тричленни състави на Гражданска колегия на ВКС, поради което е образувано тълкувателно дело № 2/2025г. с въпрос: ’’Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем". Към момента няма постановено тълкувателно решение по делото, което да дава задължителен отговор на така поставения въпрос.В исковата си молба ищецът твърди, че е понесъл неимуществени и имуществени вреди във връзка със спиране за проверка от полицейските органи, тестване с техническо средство, съставяне на документи въз основа на предварителен полеви резултат, задържане за 24 часа по реда на ЗМВР, отнемане на СУМПС и регистрационните табели на автомобила и от фактическото лишаване на ищеца да ползва автомобила си. Прокуратура на Р.Б. не е пасивно процесуално легитимиран ответник и не може да носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ за действия и актове на други органи /органите на МВР/ и понесените вследствие на тях неимуществени и имуществени вреди.В депозираната искова молба липсват твърдения за понесени неимуществени вреди от ищеца, като пряк и непосредствен резултат от актове и действия на органите на ответника. Към молбата ищецът е приложил индивидуални административни актове, издадени единствено от органи на МВР, а не от Прокуратура на Р. Б., което ги прави неотносими към предмета на доказване по делото. Предвид това съдът не следва да ги приема, като доказателства по делото. Освен това А. не твърди и не представя доказателства да е обжалвал издадените от МВР индивидуални административни актове пред компетентния административен съд, поради което те са влезли в сила и не може да се считат за незаконосъобразни. В законодателството е предвидено, че отговорността за административна дейност /незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на МВР / се търси по друг ред и не гражданския съд е компетентния такъв. В този смисъл, всички описани фактически твърдения за понесени от ищеца неимуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от действия и актове на длъжностни лица при МВР, а не от действия или актове на ответника по делото, което впрочем ищецът и не твърди. В исковата молба липсват посочени действия и актове с увреждащ ищеца характер точно на ответника и това поражда неяснота защо ищецът е посочил като ответник Прокуратурата на Р.Б. .Относно оплакванията за продължителността на досъдебното производство /около 23 месеца/, следва да се отбележи, че същата единствено е обусловена от изготвяне на съдебно химико - токсикологична /токсикохимична/ експертиза, и съдът следва да отчете този факт при постановяване на решението си, имайки предвид разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ.Твърди се, че в резултат на воденото наказателно производство А. бил под продължителен психически стрес и тревожност: В продължение на 23 месеца живял в денонощен страх от несправедливо наказателно осъждане за тежко престъпление с висока обществена укоримост (наркотици). Несигурността за бъдещето съсипало съня и психическото му здраве. Накърняване на честта и достойнството: Преживял е дълбок срам и унижение от полицейското задържане в ареста за 24 часа и последвалия го личен обиск. Г ъй като ищецът живее и работи в сравнително малка общност - гр. •••••••., слуховете за задържането му за „кокаин“ се разпространили бързо, и са увредили репутацията му и довели до социална изолация и подозрения. Невъзможност за грижа за семейството: Ищецът полага постоянни грижи за своите възрастни баба и дядо, които се нуждаят от ежедневна битова помощ, транспорт до лекари и снабдяване с лекарства. Лишаването му от възможността да управлява автомобил го поставя в обективно безпомощно състояние, което е родило дълбоко чувство за вина и морално страдание.Може да се приеме, че в исковата молба се сочат обичайно претърпени психически неудобства във връзка с наказателното производство. В подкрепа на тях липсва каквато и да е медицинска документация, която да сочи наличието на такива вреди, както и наличие на причинна връзка между действия на Прокуратурата на Р Б. и тези вреди. Ищецът не сочи никакви доказателства свързани с действия на прокуратурата, довели до психическото му травмиране, както и за злепоставяне пред колеги, приятели и семейство и опозоряване на доброто му име, предвид че Прокуратурата не е разпространявала данни по делото.В исковата молба се твърди, че ищецът упражнява свободна дейност, свързана с издирване, оглед, закупуване и доставка на моторни превозни средства от страната и чужбина. Тази дейност била немислима без притежаването на правоспособност за управление на автомобил. Незаконното отнемане на свидетелството му за управление на МПС за максималния срок от 18 месеца довело до пълно и съществено блокиране на възможността му да упражнява дейността си и да реализира доходи. В подкрепа на твърдяното липсват каквито и да са легални документи за осъществяване на подобна дейност. Да не говорим, че така описана дейността би могла да се тълкува като правно нерегламентирана. Липсва правно основание за ангажиране отговорност на ответника по чл.2 ЗОДОВ за твърдените от ищеца имуществени вреди /под формата на претърпяна загуба /в размер 3 389, 87 евро/, представляващи разноски на ищеца в размер 6630 лева по договор за превоз с МПС от 08.03.2023 г. / наем на шофьор с автомобил /, за което ищецът твърди, че е заплащал месечни възнаграждения на лицето Д. П. П. по банков път / за 13 месеца по 500 лева на месец в периода 08.03.2023 г. до 03.06.2024 г. / и съответно банкови такси / по 10 лева / за превод по банков път на възнагражденията по договора / 130 лева/. Видно от твърденията на ищеца в исковата молба, тези разходи, които се претендират от ответника - Прокуратура на Р.Б. като имуществена вреда, не са в пряка причинно следствена връзка с „незаконни принудителни мерки по ДП № 448/2022 г. по описа на РУ-П.“. Заявените имуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от собствените на ищеца действия по сключване на договор за транспортни услуги. От фактическото изложение в исковата молба, е видно, че не воденото наказателно производство за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК е причинило претендираните имуществени вреди, а те са последица от индивидуален административен акт - приложената към ИМ Заповед от 01.12.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т. 1, б „б“ ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС на ищеца, което е станало по реда на ЗДвП, а не като действие на правозащитните органи по разследването за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК. Индивидуалният административен акт не е бил обжалван пред АдмС — Т. и съответно отменен, поради което неоснователно ищецът заявява, че бил „незаконосъобразен“.Ако съдът приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ., то следва да съобрази разпоредбите на чл. 5 ЗОДОВ относно претендираните имуществени вреди.Наказателното производство не се отличава със завишена процесуална принуда или интензитет, всъщност липсват такива. Спрямо А. не са прилагани мерки за процесуална принуда.С присъда по НОХД№ 122/2021 г. Районен съд - П. е осъдил Р. А. за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал.1 от НК. Наложено му било наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, което е било отложено за изпитателен срок от 3 години, наказание глоба, както и наказание право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 12.05.2021г. А. е бил реабилитиран на 24.04.2024г. на осн. чл. 86, ал. 1 от НК. Възниква въпросът заради кое от наказателните производства, ищецът е изпаднал в състоянието, което описва в подадената искова молба. Няма как да бъде доказано по категоричен начин, дали постановената осъдителна присъда или разследването е довело до отрицателните емоции и преживявания на ищеца, за да бъдат търсени неимуществени вреди само по ДП№448/2022г. по описа на РУ П..Друг критерий определящ размера на претърпените неимуществени вреди е икономически. При всички случаи съдът следва да съобрази определени обстоятелства - практика на върховната съдебна инстанция по аналогични случаи, практиката на ЕСПЧ, икономически стандарт в Р. Б., стандарт на живот и средностатистически показатели за доходите и покупателната способност. Както е посочил и ВКС в Решение №480/23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г. на ВКС- IV ГО - „Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия. Претенцията по исковата молба в размер на 15 000 EUR определено по - скоро цели посоченото в предходното изречение, а не справедливо възмездяване на причинени вреди. Този размер е в разрез с принципа на обезвреда по ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД, въвеждащ критерия за справедливост. В тази връзка могат да се посочат няколко съдебни решения при далеч по — тежки обвинения и при наказателни производства с далеч по-голям интензитет и процесуална принуда упражнявана срещу обвиняеми лица - Решение № 147 от 7.10.2014 г. на ВнАС по в. гр. д. № 323/2014 г., Решение № 147 от 7.10.2014 г. на ВнАС по в. гр. д. № 323/2014 г. Решение № 11 от 6.02.2015 г. на ВнАС по в. гр. д. № 613/2014 г.Като ответник по делото прокуратурата оспорва размера на претенцията. В случай, че се съберат доказателства за претърпени неимуществени вреди и наличие на основание за присъждане обезщетение предвид твърдяното от Р. А., то предявената претенция е силно завишена и не съответства на принципа за справедливо обезщетяване на вредите, въведен с константната съдебна практика по ЗОДОВ.По отношение претенцията за лихви. Доколкото претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, а в настоящия отговор са изложени основания за недължимост на главните вземания, то и исковете за лихви също са неоснователни. В случай, че съдът прецени, че са налице причинени вреди на ищеца, то началната дата за претенция за лихви следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. и чл. 111 от ЗЗД. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на А. на 25.10.2024г. и е влязло в сила на 01.11.2024г., поради което претенцията за лихва през периода 24.10.2024-01.11.2024г. е неоснователна.Претендират се разноски по делото, включително и адвокатски хонорар. Към депозираната искова молба не са представени доказателства за твърдените имуществени вреди, предвид на което се оспорват същите по основание и размер. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Ищецът Р. Л. А. е от гр.•••••••, като при управление на л.а.“Ауди А4“ на 01.12.2022г. в гр. ••••• е бил спрян за полицейска проверка от органите на МВР и при извършена проверка е техническо средство Drager DrugTest 5000 е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества - кокаин. Въз основа на този резултат на същата дата е било образувано бързо производство № 448/2022 г., впоследствие преобразувано в досъдебно производство № 448/2022 г. по описа на РУ - П. за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК).На същата дата спрямо ищеца са били предприети задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР; извършване на личен обиск; физическо отнемане на свидетелството за управление на МПС; налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на правото да управлява автомобил за 18 месеца.След проверката дал кръв и урина за лабораторно изследване.По досъдебното производство била назначена съдебна химико- токсикологична експертиза, като изследването на биологичните му проби отнело близо 20 месеца. Съгласно химико-токсикологична експертиза № Е-223 от 19.07.2024 г., изготвена от Военномедицинска академия (ВМА)-В., в предоставените от него проби не е установено наличие на кокаин или негови метаболити. Експертното заключение опровергава първоначалния резултат от техническото средство Drager за употреба на наркотични вещества и Районна прокуратура-Т. с Постановление от 24.10.2024г. е прекратила досъдебно производство № 448/2022 г., приемайки, че липсва извършено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, т.е. държавата дължи обезщетение за незаконно обвинение.С оглед разясненията в р ешение № 187/13.06.2012 г. по гр.д.№1215/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №3418/05.10.2012г. по гр.д.№1310/2011г. на ВКС, ІV г.о.; решение №353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. на ВКС, IV г.о.; решение №397/26.11.2015г. по гр.д.№ 6047/2013г. на ВКС, IVг.о. и решение №425/ 01.12.2015г. по гр.д.№3143/2015г. на ВКС, IVг.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, изразът "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл, т.е. когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, дори и на същото да не е повдигнато обвинение и да не е привлечено в качеството на обвиняем, като в последствие производ-ството е прекратено поради неизвършено престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ . Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него нака-зателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение, поради което предявеният иск попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Отговорността е от обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, когато наказателното преследване е прекратено и независимо от обстоятелствата дали при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждането му, както и дали всички процесуално-следствени действия са извършени в съответствие с разпоредбите на НПК-решение №78/18.02.2009г. по гр.д.№5838/2007г. на ВКС, ІІг.о. Разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ посочва като пасивно легитимирани страни по исковете по чл.2 съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно принципното разрешение по т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК по т. д. № 3/2004 г. - пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Ето защо, Прокуратурата е пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. При разследването разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата Съобразно задължителните разяснения на ТР № 5/2015 г. на ВКС, че длъжник по материалното правоотношение е държавата, а правозащитните органи я представляват като процесуални субституенти, както и че дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случай, че искът е насочен към повече от един правозащитен орган, то отговорността на ответниците е солидарна, на осн. чл. 53 от ЗЗД. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и наказателното производство е прекратено, като пасивно отговорни са всички държавни органи, измежду изброените в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, при условията на солидарност. Няма значение дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство и прокуратурата са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите Съгласно чл.7 от ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е прокуратурата, тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Предвид разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, необходимо е претърпените от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като следва да се преценят характера на обвинението, осъществените процесуални мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия, с оглед доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, съобразно конкретиката на случая-решение №223/04.07.2011г. по гр.д.№295/2010г. на ВКС, ІVг.о. В конкретния случай, съгласно неопроверганите показанията на св.Е. Р. Р., майка на ищеца и св. Н. Н. Н., негов приятел, след образуване на разследването за шофиране след употреба на наркотици, настъпила промяна в емоционално-психическото му състояние, като същият изпитвал притеснения, безпокойства и терзания с чувство за накърнено добро име.Станал необщителен, затворен, недоверчив и с притеснения относно затрудненията в търговската си дейност по доставка на употребявани автомобили и авточасти от чужбина, както и по полагане на грижи за възрастния си дядо. Макар значителна част от възпроизведените от свидетелите факти да не са лично възприети от тях, а споделени им от самия ищец, както и че в предходен период същият е наказан по чл. 3436, ал.1 от, то следва да се приеме, че и наказателното разследване по чл.343б, ал.3 от НК се е отразило негативно на емоционално-психическото му здраве, на контактите, положението му в обществото и възможностите за професионални изяви, а и се касае за престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години, което несъмнено също е създало допълнително чувство за тревожност и страх у ищеца, т.е. предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание. При отчитане на посочените обстоятелства, касаещи степента и характера на увреждането на емоционално-психическата сфера на ищеца, при изключително отегчаващ вредоносен фактор, а именно значителната продължителност на наказателното производство-близо две години, което е в разрез с разумно необходимото време за провеждане на процесуалноследствени действия за посоченото престъпление, наред със задържането, обиска и отнемане на свидетелството за правоуправление за 18 месеца, от една страна, както и обстоятелствата, че спрямо същия не е прилагана каквато и да е мярка за неотклонение, нито му е повдигано обвинение в извършването на престъпление, както и че с негово участие е осъществено само едно единствено процесуално действие-разпит и то в качеството му на свидетел на 10.09.2024г., от друга стграна, то изводът е за наличие на увреждания, за чието възмездяване съобразно интензитета на негативните последици и изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД, следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата 9 000 евро., като не са налице основания по чл.5 от ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността на държавата, поради изключителна вина или принос на пострадалия за увреждането- т.3 от ТР №3/22.04.2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. С оглед на тези доводи, предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени морални вреди следва да бъде уважен до посочения размер от 9 000 евро, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното постановление- 01.11.2024г. до окончателното плащане, като в останалата част до пълния й размер от 15 000 евро претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Съгласно регламентацията на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение и за причинените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай, макар и не под някаква обособена правноорганизационна форма, ищецът осъществява позволена от закона търговска дейност по доставка на стари автомобили и авточасти от чужбина, за транспортирането на които несъмнено се нуждае от свидетелство за правоуправление, от което е бил лишен.Първоначално е разчитал на услуги от приятели, но в последствие се е наложило да наеме шофьор при възнаграждение в размер на 500 лв. на месец и 60ст. на км/пробег, удостоверено с приложения договор за превоз с МПС от 08.03.2023г., като от 31.03.2023г. до 31.05.2024г. заплатил с 13 превода по банков път на наетото лице Д. П. П. общо сумата 6 500 лв., а ведно с банковите такси-6 630 лв. или 3 389.87 евро, за които разходи също следва да бъде възмезден, ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2024г. до окончателното плащане, обуславящо уважаване на претенцията за имуществени вреди в пълния й размер. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 014.04 евро, определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Въз основа на изложените съображения, съдът