Решение № 5 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Пещера по дело № 140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН . Образувано е по жалба от „АДИСАН 2000“ ЕООД, ЕИК: 206900791, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, ••••, представлявано от управителя А. Ц. М., против Наказателно постановление № 305/26.11.2025 г., издадено от Заместник - Директор, И.Ф директор на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което за нарушение на чл. 14а, ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на жалбоподателя „А.САН 2000“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв. В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорват се фактическите твърдения, изложени в него. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е довело до невъзможност да разбере коя е нарушената разпоредба, не е посочен фактическия състав на нарушената разпоредба. Наред с това се сочи, че е налице неяснота по отношение на начина, по който е формиран размерът на наложената имуществена санкция. Направени са доказателствени искания, претендират се разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Р. И., надлежно упълномощен да го представлява. В съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна на НП и претендира присъждането на разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Христискова, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Моли за потвърждаване на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на насрещно претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: С влязло в сила Наказателно постановление № 32/07.02.2025 г. дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на 14а, ал. 1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , като му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв. При извършена на 18.11.2025 г. проверка от служители на РДГ - Пазарджик на обект по чл.206 от ЗГ, с регистрирана производствена марка Н0957, находящ се в гр. Батак, •••••, община Батак, стопанисван от „АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791, с изградена система за постоянно видеонаблюдение на обекта, са установили, че системата не съхранява записи от камерите на системата за видеонаблюдение за срок от 30 календарни дни назад, а именно: за периода от 22.10.2025 г. до 18.11.2025 г. Нарушението е извършено от 22.10.2025 г. до 18.11.2025 г., в обект по чл.206 от ЗГ, находящ се в гр. Батак, ••••, община Батак, стопанисван от „АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791. Описаното по-горе деяние, представлява нарушение на разпоредбата на чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Дружеството е осъществило състава на гореописаното административното нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, след като вече има влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, а именно HПI № 32 от 07.02.2025 г. на директора на РДГ - Пазарджик. С НП № 32 от 07.02.2025 г., за извършено от АДИСАН 2000" ЕООД, ЕИК 206900791 отново при условията на повторност административното нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии му е наложено административно наказание - имуществена санкция в троен размер - 300 лв., на основание чл.270 във връзка с чл.272 от Закона за горите. НП № 32 от 07.02.2025 г. на директора на РДГ - Пазарджик е влязло в законна сила на 01.04.2025 г. С оглед на горното в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.272 от Закона за горите. Съгласно горните констатации свидетелят по делото Г. П. и в присъствието на свидетеля С. Ш. – и двамата служители в РДГ – Пазарджик, съставил на дружеството „АДИСАН 2000" ЕООД АУАН със сериен номер 001981/ 18.11.2025 г. в присъствието на представляващия дружеството и негов управител А. М., която е вписала възражение „порА. многото камери в обекта не съм забелязала , че записите от камерите са за по- малко от 30 календарни дни назад“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения. Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 14а, ал. 1т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв. В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – Г. П. и С. Ш. - служители от РДГ – Пазарджик. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От показанията на св. Г. П. – актосъставител се установява, че на 18.11.2025 г. по време на дежурство по график провер или обекти по чл. 206 на територията на гр. Батак и същия ден проверили и фирмата „Адисан“. При прегледа на видеонаблюдението констатирали, че не отговаря на Наредба № 1, тоест, че не съхранява записи от видеонаблюдение 30 дни назад. Нямало за 30 дена назад запис. Управителката била там и казала, че не е погледнала, че камерата не съхранява записи 30 дни, тъй като имали много камери. Връчили акта, нямала възражения. Проверяващите ги интересувала тази камера на вход-изход. Нарушението е, че не съхранява записите за 30 дни назад и за това е наложената санкция по Наредба № 1. От показанията на свид. С. Ш. - се установява, че правили проверки на територията на Община Батак и установили, че в цеха на фирма „Адисан“ камерите не пазят записите 30 дни назад. Ноември месец било миналата година. Проверил и записите и установили, че не пазят записите за 30 дни назад. Камерата на входа тя трябва да пази 30 дни назад и непрекъснат запис трябва да пази. Управителката на фирмата обяснила, че са много камерите и че затова не могли да пазят. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни и писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, порА. което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, порА. следните съображения: При така установената фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 14а , ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Разпоредбата на чл. 14а, ал. 1т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., предвижда, че обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания: да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни. В конкретния случай, съдът счита, че не е налице допусната нередовност относно посочване на нарушената законова разпоредба. В АУАН и впоследствие в издаденото и връчено по надлежния ред наказателно постановление административнонаказващият орган е констатирал, че дружеството е осъществило състава на нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. С посочената разпоредба, изменена с ДВ, бр. 89 от 2019 г., е прието, че обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следното изискване: да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записи, като съхранява данните за последните 30 дни. Следователно дружеството е това, което има отношение към обекта и то е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако установи, че има проблем да сезира съответно компетентното лице, за изпълни изискванията на закона. Това задължение не е било изпълнено и така е допуснато процесното административно нарушение, за което е наложена имуществена санкция. Съдът намира,че е неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН , а именно, че в актът за установяване на административното нарушение и респективно в наказателното постановление не се съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното/непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Същите следва да си кореспондират напълно с описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма да се припокриват. Това е съществена гаранция за правото на защита на нарушителя, а неспазването им води до незаконосъобразност на НП. В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП е посочено, че констатираното нарушение е по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Този извод кореспондира с приетия доказателствен материал по спора. И в двата акта се съдържа нарушената законна разпоредба, а също така са описани фактите и обстоятелствата, довели до осъществяването състава на административното нарушение. Административнонаказващият орган е спазил всички изисквания на нормите на ЗАНН и правната квалификация на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, в изменената й редакция, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Настоящия състав намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. От обективна страна се установява, че в обекта, стопанисван дружеството в гр. Батак, не се осигурява непрекъснати записи на изображенията, с възможност за последващо разглеждане на записите, като не се съхраняват данните за последните 30 дни – от 22.10.2025 г. до 18.11.2025. При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение на процесното наказателно постановление. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – „Главен специалист горски инспектор“ при РДГ – Пазарджик съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЗАП-00782-2207.2025 на ИД по горите. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, с отразяване на всички елементи от състава му, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово поведение е бил наказан. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя. В този смисъл е и практиката - Решение № 195 от 14.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 26/2022 г. и др. По отношение на наложената санкция съдът намира следното: Съгласно чл. 270 от ЗГ за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 272 от ЗГ предвижда, че ако лице извърши нарушение по чл. 256, 257, 259, чл. 261 – 265, чл. 267 – 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер. В процесния случай се установи, че настоящото деяние е извършено в срок от една година от санкциониране на жалбоподателя за същото нарушение – по чл. 14а, ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание с влязло в сила НП № 32 от 07.02.2025 г. на директора на РДГ - Пазарджик е влязло в законна сила на 01.04.2025 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв. Както съдът вече отбеляза съгласно чл. 270 от ЗГ, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Налице е относително определена санкция, в която предвиденото наказание не е точно фиксирано по размер, порА. което същото може да бъде индивидуализирано по размер, съобразно конкретните особености на случая. Видно от наказателното постановление, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в троен размер, а именно 900,00 лв., от което следва, че АНО е определил санкцията по чл. 270 от ЗГ в размер на 300,00 лева. Съдът намира, че АНО не е допуснал съществено нарушение на правилата при определяне размера на наложената санкция, като не е посочил изрично, че налага санкция в размер на 300,00 лв., а директно е посочил, че определя санкцията в троен размер от 900,00 лв., доколкото в крайна сметка определеният краен размер съответства на предвиденото в приложимите санкционни разпоредби. Вярно е, че определената санкция в размер на 300.00 лева е над минималния размер, но попада в рамките на посочените от законодателя размери, като административният орган изрично е изложил обстоятелствата, които са го мотивирали да наложи санкция над минималния размер, като е посочил, че в хода на преписката са установени множество нарушения по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като е отчел и повторността на нарушението, както и че има вече наложено наказание отново за повторност на същото нарушение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения, порА. което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. В подкрепа на този извод съдът отчита и обстоятелството, че жалбоподателят не е осигурил непрекъснат запис за много дълъг период от време – от 22.10.2025 г. до 18.11.2025 . Не без значение е и обстоятелството, че процесното нарушение е осъществено от дружеството след малко повече от шест месеца, след като жалбоподателят е санкциониран за абсолютно същото нарушение, което свидетелства за едно упорито несъобразяване с вмененото му задължение да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрута на товарното превозно средство. Всичко това води до извода, че АНО правилно е приел, че размерът на наложената санкция следва да е над минимално предвидения в санкционната разпоредба, порА. което възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на съразмерност и пропорционалност, съдът намира за неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства. По изложените дотук съображения обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В аспекта на изложеното не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното нарушение е маловажно или представлява маловажен случай. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и е направила своевременно искане за присъждането им. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. Съдът намира, че справедливият размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв., като, за да определи размерът, съобрази вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в процесуално представителство в едно съдебно заседание и сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото. По аргумент от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН разноските следва да се присъдят в полза на учреждението, чиито орган е издал наказателното постановление, като в случая това се явява Изпълнителната агенция по горите. Мотивиран от изложеното Районен съд - Пещера