Решение № 609 от 15.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6174/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 17.06.2024 г. по НОХД № 1232/ 2021г. на СРС, НО, 131-ви състав е признал: Подсъдимият В. М. В. с ЕГН •••••••••• за невинен в това, че на 26.03.2018г. около 21:20 часа в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“, пред вх.1 на бл. 175, действайки като извършител и в съучастие с Н. Б. Л. - помагач и с неустановено по делото лице - подбудител, причинил на А. С. И. - Ю. средна телесна повреда, като плиснал в лицето и по тялото й смес от концентрирана солна киселина и концентрирана азотна киселина, в резултат на което тя получила телесни увреждания, реализирали медико - биологичните признаци „обезобразяване на лицето и други части на тялото“, и „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, съставляващи средна телесна повреда, а помагачът Л. умишлено улеснил В. да извърши престъплението по друг начин - като управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг.№ СА••••M X, обозначен и оборудван като таксиметров, в който се намирал съучастникът му В., проследил управляваният от пострадалата А. С. И. - Ю. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№ •••• по бул. „Александър Стамболийски“, в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175, където спрял автомобила и дал възможност на В. да слезе, след което го изчакал в района, отново го качил в таксиметровият автомобил, и обикалял с него в района, докато пострадалата паркирала автомобила си пред вх.1 на бл.175, след което спрял таксиметровия автомобил в близост до бл.175, В. излязъл от таксиметровия автомобил, отишъл при пострадалата И. - Ю. и плиснал киселината по лицето и тялото й, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и подсъдимия Н. Б. Л. с ЕГН •••••••••• за невинен в това, че на 26.03.2018г. около 21:20 часа в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“, пред вх.1 на бл. 175, действайки като помагач и в съучастие с В. М. В. - извършител и с неустановено по делото лице - подбудител, умишлено улеснил В. да извърши престъпление - да причини на А. С. И. - Ю. средна телесна повреда, като плиснал в лицето и по тялото й смес от концентрирана солна киселина и концентрирана азотна киселина, в резултат на което тя получила телесни увреждания, реализирали медико - биологичните признаци „обезобразяване на лицето и други части на тялото“, и „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, съставляващи средна телесна повреда, като Л. умишлено улеснил В. в извършването на престъплението по друг начин - като управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг.№ ••••, обозначен и оборудван като таксиметров, в който се намирал и неговият съучастник В., проследил управляваният от пострадалата А. С. И. - Ю. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№•••• по бул. „Александър Стамболийски“, в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175, където спрял автомобила и дал възможност на В. да слезе, след което го изчакал в района, отново го качил в таксиметровият автомобил, и обикалял с него в района, докато пострадалата паркирала автомобила си пред вх.1 на бл.175, след което спрял таксиметровия автомобил в близост до бл.175, В. излязъл от таксиметровия автомобил, отишъл при пострадалата И. - Ю. и плиснал киселината по лицето и тялото й, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 НПК съдът е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавните органи. Срещу постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП от 18.06.2024г. Прокурорът излага доводи, че намира присъдата за неправилна. Иска отмяна на присъдата, с която подсъдимите са били признати за невинни по така повдигнатите им обвинения, както и да се постанови от СГС нова осъдителна присъда по така повдигнатите им обвинения за подсъдимия В. М. В. в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а за подсъдимият Н. Б. Л. в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК. С депозирания протест не са направени доказателствени искания, като се сочи, че в подкрепа на обвиненията са изявленията на част от разпитаните свидетели, включително и на тримата свидетели с тайна самоличност, заключенията на експертизите назначени в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Посочва се от държавния обвинител, че независимо от липсата на свидетели, които да могат да разпознаят извършителите съвкупния анализ на събраните косвени доказателства води до категоричен извод, че именно подсъдимите са извършители на инкриминираното престъпление и то в посочените форми на съучастие отразени в обвинителния акт. В разпоредителното заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обективната истина по делото не следва да се провежда въззивно съдебно следствие. Прокурорът поддържа протеста в хода на съдебните прения. Намира, че първостепенният съд неправилно е отхвърлил като противоречиви показанията на Г.С., Г.Г., Т.Т. и тримата свидетели с тайна самоличност. Настоява, че липсата на конкретика и неяснотата в тези показания се обективира от изтеклия период от време и от личността на подсъдимия като лице всяващо страх. Неоснователно съдът е кредитирал показанията на свидетелите А., А. и К. обективиращи данни за оказвано въздействие от страна на свидетеля П.Л. да свидетелстват срещу В. като и в тях липсва конкретика защо Л. би сторил това. Липсва в присъдата коментар на фотосъпоставителното изследване, което е установило сходство с фигурата, охранеността и движението на извършителя с личността на подсъдимия В., не се коментирало и движението на извършителя по напускане на местопрестъплението като съдът се е увлякъл в коментари на това дали извършителя е бил облечен като „клошар“. Извършителят е бил облечен по начин, който да затруднява разпознаването му. Прокурорът изтъква, че действително пострадалата не разпознава извършителя като дава друго описание, но нейните възприятия са били под стреса от деянието. В заключение настоява, че по делото са събрани достатъчно съвпадащи косвени доказателства, които обосновават категоричната теза на прокуратурата. Защитата на подс.В. - адв.К. Г. заявява, че първостепенния съд е направил правилна преценка на наличностите в делото, както и че настояването на прокуратурата за преоценка на доказателствата е несъстоятелно. Пострадалата не разпознава В. като извършител и дава различно описание на осъществилия престъпното посегателство спрямо нея и това е обективен факт по делото, като емоционалното състояние на същата не е основание за елиминация на този извод на СРС. Производните доказателства, които прокуратурата настоява да бъдат кредитирани не следва да се кредитират, именно защото са такива, без значение е дали се касае за обстоятелства пресъздадени в процеса като чути от подсъдимия или от друг свидетел. Увредата на пострадалата е установена, но не и авторството на лицето, което е реализирало същата. Желае от въззивната инстанция присъдата на СРС да бъде потвърдена. В правото на лична защита подс.В. подкрепя казаното от защитника. Защитата на подсъдимия Л. – адв.К. К. счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Доказателственият анализ на СРС е обстоен и води до безспорен извод за невинност на подсъдимия Л.. Пряко доказателство по делото в подкрепа на обвинителната теза няма, според процесуалния представител. Моли въззивната инстанция да потвърди постановената присъда. Подс. Л. е заявил, че поддържа тезата на защитника си. В правото на последна дума подс. В. В. моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция. В правото на последна дума подс. Н. Л. моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция. Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата. Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на данните по делото счита, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира за нужно да коригира данните относно фактическата обстановка, тъй като при проверката им достигна до идентични изводи, които са следните: Подсъдимият В. М. В. с ЕГН: •••••••••• е роден на ••••г. в гр. София, българин, с българско грА.нство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови Искър, ул. ••••. Подсъдимият Н. Б. Л. с ЕГН: •••••••••• е роден на ••••г. в гр. София, българин, с българско грА.нство, разведен, осъждан, безработен, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ••••. Свидетелката А. С. И. - Ю., заедно със съпруга си - свидетелят Д. Ю. и непълнолетната си дъщеря, живеела в апартамент на адрес гр.София, бул. ••••. Двамата стопанисвали сладкарница "Антеп баклава", специализирана в производството и предлагането на турски сладкиши. Свидетелката И. - Ю. притежавала лек автомобил марка "Мерцедес", като освен това регулярно управлявала лек автомобил марка "Опел" с peг.№••••, с който преимуществено се придвижвала в града. На 26.03.2018г., пострадалата след като обиколила различни места, включително заведения и игрална зала, около 21:20 часа паркирала горепосочения лек автомобил марка "Опел" на тротоара пред дома си. А. И. - Ю. излязла от колата, отворила задната лява врата, за да вземе дамската си чанта, и в този момент към нея се приближило неустановено по делото лице от мъжки пол, с височина около 180 см, облечен с тъмен панталон, яке с качулка, покриваща главата. Тя се изправила, обърнала се към него и след като се гледали няколко секунди, мъжът плиснал срещу свидетелката И. - Ю. смес от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина, която попаднала върху горната част на тялото и лицето й. От дрехите и тялото й започнал да се издига дим, част от сместа от киселини попаднала в очите й, и тя спряла да вижда. Силните и викове и необичайния и вид веднага привлекли вниманието на свидетеля Г.П., съсед на пострадалата, който се притекъл на помощ. Тя съблякла дрехите си, от които се издигал дим и свидетелят П. и дал своето яке, което обаче също се повредило от киселинната смес. Пострадалата успяла да извади мобилния си телефон, обадила се на съпруга си - свидетелят Д. Ю., който веднага слязъл пред жилището и се опитал да отмие киселината с вода. На място пристигнал екип на ЦСМП- София, като свидетелката била незабавно транспортирана в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където й била оказана медицинска помощ. От своя страна мъжът, който я залял с киселина, пристигнал на местопроизшествието около половин час по-рано, като носел със себе си буркана със сместа от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина. Същият изчакал идването на пострадалата, а след като я залял, хвърлил буркана, в който носел течността на земята, където същият се счупил, а той самият избягал. Първоначално свидетелят П. се опитал да го догони, но след като видял, че мъжът твърде бързо се отдалечава, се насочил към пострадалата, на която оказал помощ. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, в резултат на заливането със сместа от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина, на пострадалата А. И.-Ю. били причинени следните увреждания: химическо изгаряне на площ 24 % от общата телесна повърхност, от втора и трета степен, в областта на лицето, шията, двата горни крайника, гръдния кош, гърба и двата долни крайника. Изгарянето е с дълбочина втора и трета степен, предвид, на което дори след зарастването остават ръбци (белези), с постоянен характер. С оглед наличието на морфологичен дефект, който загрозява образа на лицето, шията, гръдния кош и крайниците, като съществено изменя чертите, като остава до живот, по медико-биологичната си характеристика уврежданията се квалифицират като обезобразяване на лицето, и други части на тялото. Наред с това самото състояние на пострадалата непосредствено след деянието, а именно - понижено кръвно налягане, повишена дихателна честота, наред с диагнозата "шок", поставена при приема в спешния център се определят като разстройство на здравето, временно опасно за живота. В допълнение е констатирано и трайно отслабване на зрението на лявото око. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на Софийски районен съд по фактите е формирано на основата на верен анализ и съпоставка на събраната по делото доказателствена съвкупност. Фактическата обстановка по делото и изградените правните си изводи са формирани въз основа на следните доказателства, доказателствени средства и способи на доказване: гласни доказателствени средства: Обясненията на подс.В. В. присъединени от съдебния състав по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК, обясненията на подс.Н. Л. дадени пред първоинстанционния състав, показанията на свидетелите А. С. И. – Ю. пред съда, Г.Г. П. пред съда и частично прочетените му на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от ДП, А.А.С. пред съда, И.Р. А. пред съда, Л.И. А. пред съда, А.К.Д. пред съда, А.Г. пред съда и частично прочетените и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от ДП, А.С.И. пред съда, М.А.Д. пред съда, А.И.И. пред съда и частично прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК от ДП, Т.Г.Т. пред съда и прочетените му изцяло показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК от ДП, Г.Т.Г. пред съда и прочетените му изцяло показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК от ДП, Ш.М.Б. пред съда, Д.Е.К. пред съда, С.А.И. пред съда, Д. Ю. пред съда, Г.И.С. пред съда и прочетените и изцяло показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК от ДП, Й.Б.Ч. пред съда, Б.З. К. пред съда и прочетените и изцяло показания на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК от ДП, Е.Е. С. пред съда, Д.Ш.И. прочетени показания на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК от ДП, П.Г. Л. пред съда, П.П.П. пред съда, П.В.П. прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК от ДП, както и показанията на свидетели с тайна самоличност, с идентификационни номера 001 пред съда и прочетените му частично показания на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК от ДП, 002 пред съда и прочетените му изцяло показания на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК от ДП и 003 пред съда, Писмени доказателства и писмени доказателствени средства приложени в ДП: протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2018г. в гр.София, бул. “Александър Стамболийски“ до бл.175, протоколи за разпознаване на лице от свидетелите А. И.-Ю. и Г.С., с приложени към същите фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване и следствен експеримент в къща в гр.Нови Искър, ул.•••• и протокол за претърсване и изземване в гр.София, къща на ул.••••, протокол за обиск на В. В., епикризи и медицински документи, касателно състоянието на А. И.-Ю., копия от протоколи от съдебни заседания от 11.11.2021г. и 09.05.2022г. от НОХД№9150/21г. по опис на СРС, НО, 94 състав, електронни съобщителни данни, справки от ИА АА и от ОК Супер транс, свидетелства за съдимост за подсъдимите В. и Л.. способи на доказване: заключения на СМЕ и допълнителна СМЕ изготвени от вещите лица д-р А.М. и д-р М.В., заключение по видео техническа експертиза по Протокол №117-Ф/2019 изготвена от вещите лица П.В., В.К. и Н. М., заключения на ФХЕ по Протоколи №18/ФЗХ-140 и №18/ФЗХ-141 изготвени от вещото лице А.П., заключение по СМЕ ДНК профилиране по Протокол №18/ДНК-184 изготвена от вещото лице Ж. И., заключение по дактилоскопна експертиза по Протокол №18/ДКТ-96 изготвена от вещото лице М.на Б., заключение по трасологична експертиза по Протокол №18/БАЛ-99 изготвена от вещото лице А.А., заключение по техническа експертиза по Протокол №316-Ф/2018 изготвена от вещите лица В.К. и Д.С., заключение по техническа експертиза по Протокол №64-Ф/2020 изготвена от вещите лица В.К. и Д.С., балистична експертизи, заключение по антропологична експертиза изготвена от вещите лица Р.С. и В.К., заключение по съдебна СППЕ изготвена от вещите лица д-р Е.С. и Д.А.. Доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Същото становище се застъпва и в по-новата практика на ВКС, а именно Решение№ 50003 по НД № 535/22 г., НК, II НО на ВКС. Въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на направените обструкции от страна на прокурора. Основателно в тази връзка проверяваният съд е посочил, че дошлите на местопроизшествието непосредствено след деянието свидетелите А.С., Д. Ю., Ш.Б. дават сведения за настъпилия инцидент, респективно за състоянието на пострадалата и за предприети действия по хоспитализацията й, но с показанията си не допринасят съществено за изясняване на въпросите за авторството на деянието или мотива за извършването му. Свидетелите А.И., С.И., А.Г., М.Д. /А./, Д.К., Д.И., П.П. дават показания за отношенията си с пострадалата, за нейната личност, навици, ежедневие и за отношенията й с трети лица. И според настоящата инстанция е ниска доказателствената стойност на показанията им по отношение на фактите от предмета на доказване в настоящото производство. Показанията на свидетелят А.И. действително касаят приобщаването и съдържанието на част от веществените доказателства по делото - видеозаписи от охранителни камери на стопанисван от него търговски обект в близост до местопроизшествието. Показанията му са корелативни със съставения протокол за доброволно предаване от същия свидетел и основателно СРС е заключил, че показанията му имат косвено значение, свързано с оценката на изследваните видеозаписи с техническите експертизи, като от същите се установява момента на предаването им, както и възможната неточност на отразения час при промяната на зимно и лятно часово време. Показанията на частния обвинител А. И. – Ю. проверявания съд също е преценил обективно като е посочил, че тя дава хронологичен, подробен и логически издържан разказ за инцидента, като сочи време, място, механизъм, по който е получила увреждането и сведения относно естеството на травмите си. Въззивната инстанция също намира същите за съответни на показанията на свидетелите Г., П., на протокола за оглед на местопроизшествие, с който са иззети веществени доказателства обследвани впоследствие с множество експертизи, на приложените медицински документи и на заключенията на двете СМЕ. Показанията и заслужават пълна кредитация. Проверяваната инстанция е посочила, че показанията и касателно извършителя се свеждат до най-общо описание на лицето - мъжки пол, ръст около 170 см, светла кожа, липса на отличителни белези, като е посочила че същата е могла да възприеме извършителя за изключително кратко време - няколко секунди преди деянието. Настоящата инстанция ще допълни този доказателствен извод на първата. Самата пострадала е заявила, че е наблюдавала извършителя от разстояние около един метър, не е носела очила /като няма сведения за проблеми със зрението на свидетелката преди датата 26.03.2018г./, мястото е било добре осветено включително и от фаровете на колата и, и съответно е възприела слабо момче около 19-20 годишно. Видно е от разпитите на свидетелката в хода на цялото производство, че няма отстъпление от даденото от същата първоначално описание на извършителя, като още изначално свидетелката е заявила, че може да го разпознае, като е запомнила добре очите и погледа му. В тази връзка са обструкциите на прокурора, че действително пострадалата не е разпознала извършителя, но тя е била под стрес от деянието. Още в първия и разпит свидетелката описва непосредственото си впечатление от извършителя, като в хода на производството това описание не се е променило като при извършеното разпознаване по фотоснимки свидетелката не е могла да разпознае подс.В. като извършител. Следва да се акцентира, че разпознаването е било осъществено на 18.12.2019г. във време значително по-приближено към деянието от настоящия момент. Пред първоинстанционният състав свидетелката също не е разпознала подсъдимия В. като е изяснила, че след като е била залята с киселина от извършителя е спряла да вижда, но не веднага, като първоначално погледът и е станал мъглив. Оттук насетне ревизиращата инстанция ще изтъкне, че действително вследствие на нанесеното и телесно увреждане пострадалата е преживяла значителен стрес, но същата дава показания и то с устойчив спомен, както е коментирал и първостепенния съд, касателно външността на нейния нападател, като се акцентира от нея че е запомнила очите и погледа му. С оглед разстоянието, от което са се реализирали визуалния контакт на пострадалата с извършителя, осветеността на местопроизшествието, физическото състояние на А. И.-Ю., начина и времето на възприемане на външните белези на извършителя от свидетелката, въззивната инстанция категорично прецени, че същата е имала и обективна и субективна възможност да възприеме външните индивидуализиращи белези на лицето въз основа, на които впоследствие да го индивидуализира или не, и това не се е повлияло от стресовата и реакция впоследствие, както настоява прокурора. Проверяваната инстанция е посочила, че се доверява на показанията на св. Г.П. излагащи сведения за време, място, обстановка, за състоянието на свидетелката И. - Ю., непосредствено след деянието, за описанието на извършителя, в частност начина му на приближаване и оттегляне от местопроизшествието, с което изложеното от него допринася за изясняване на обстоятелствата по делото. Изтъква се от свидетеля в разпита му пред първата инстанция, че наблюдаваното от него лице в гръб е било високо над 185 см. атлетично сложено като в момента, в който свидетеля се е опитал да го догони след деянието твърде бързо е увеличило дистанцията. Свидетелят е споделил, че десетилетия се е занимавал с гребане и на тази база е преценил, че лицето е имало предварителна подготовка. Тези му показания са съпоставими с резултата от извършването по Протокол №316-Ф/2018г по опис на ОЕКД СДВР обследване на видеозаписи по охранителни камери за видеонаблюдение на местопроизшествието, на Столична Община и СДВР, които по своето съдържание потвърждават описанието направено от свидетеля на извършителя с оглед неговия ръст и посока на оттегляне и са съпоставими с показанията и на частната обвинителка. Съдът от ревизиращата инстанция споделя изводите на СРС относно доказателствената стойност на показанията на този свидетел и също ги цени. Първата инстанция е посочила касателно показанията на свидетелите Г.Г. и Т.Т., че изложеното от свидетелите в най-добрия случай може да се определи като слухове за участие на подс. В. в инкриминираното деяние, което наред с влошените отношения между тях и подсъдимия го е мотивирал да не им се довери. Прокурорът настоява в пледоарията си пред въззива същите да бъдат кредитирани. Съдът от въззивната инстанция направи внимателен анализ на показанията на въпросните свидетели дадени пред първоинстанционния съдебен състав, както и на прочетените им от фаза досъдебно производство и не успя да стигне до различен извод от проверявания съд. Единствено свидетелят Г.Г. след прочитането на показанията му от досъдебното производство е обективирал изявление, че от П.Л. се е сдобил с въпросната информация, че последният му бил разказал, че В. В. бил залял с киселина жена по поръчка на В.Д.. От своя страна свидетеля Л. при разпита му пред съда е заявил, че това пък се е говорело от негов приятел М., както и че се е говорело между хората. В този смисъл съдът не намира каквото и да било основание за преразглеждането на становището на първия съд доколкото изявленията на свидетелите за въпросната информация са базирани на слухове, а не на непосредствени впечатления от случили се събития. Същите са без достатъчна конкретика на източник, дата, място и възможност за проверка на източника на сдобиване, а и потвърждават основанията за особено критичната доказателствена оценка на показанията на свидетелката Г.С., доколкото разказа на Г.Г. обективира факти, че действително св.Л. активно и целенасочено е препредавал информация срещу подс.В. без надежден източник. Първата инстанция не е кредитирала показанията на свидетелката Г.С., акцентирайки върху тяхната уклончивост и липса на конкретика като е посочила, че свидетелката не може да каже нито от кого е разбрала за това, че подс.В. е залял жена с киселина, нито кога и къде, или с кого се е намирала, като обобщава източника на информация с думите "то се говореше из целия град". От друга страна е потвърдила прочетените и показания от досъдебното производство без съгласието на страните като декларативно е поддържала по-рано дадените показания, изключая факта, че спонтанно е решила да ги депозира. Като съмнително се преценява и от въззивната инстанция поведението на свидетелката. В досъдебното производство същата сочи конкретни дати, на които се е случило въпросното събитие, при което В. е разказал своето участие в престъплението и е налице изрично волеизявление, че свидетелката сама се е явила в полицията, за да свидетелства, което е отрекла пред първата инстанция като разказът и пред съда е меко казано твърде далеч от конкретиката на първоначалния и разказ пред органите на досъдебното производство. Пред съда свидетелката е декларирала близки отношения с жената на П.Л. и твърдения, че неколкократно са обсъждали случая, като включително и че е споделяла на последната какво е казала в полицията. Съставът на СРС е изтъкнал, че са налице процесуални ограничения за ползването на показанията на свидетелката от ДП, с оглед реда по който са присъединени в процеса, което е обективно законово положение, както и че в принципен план същите имат изцяло производен характер, доколкото се свеждат до пресъздаване на извънпроцесуални обяснения на подсъдимия. Прокурорът настоява, че липсата на конкретика и неяснотата в тези показания се обективира от изтеклия период от време и от личността на подсъдимия като лице всяващо страх. Такива обективни факти по отношение на свидетелката Стойнева не се установяват в процеса. Напротив, същата пред съдебния състав е потвърдила, че на множество места в компании и в заведения е била заедно с подсъдимия В. и се е срещала с него чрез общи познати като последно го е виждала през зимата на 2021г., доколкото разпита и пред СРС е бил на 14.11.2022г. Въпреки изразените от същата опасения от личността на подсъдимия в ДП и твърденията и, че последния носи пистолет, пред съда същата не е обективирала подобни данни като вече заявява, че само е чувала, че В. притежава оръжие. СГС не възприема обструкцията на прокурора. От материалите по делото не се установяват доказателства за застрашително поведение от страна на подс.В. към свидетелката с намерение същата да ревизира своите показания в хода на процеса, а периодът от първоначалния и разпит пред органите на полицията до разпита и пред съдът не е до толкова дълъг, че да доведе до такава трансформация на изложените от нея факти. На следващо място за изводът на съда за некредитиране на показанията на свидетелката са послужили и изнесените факти от страна на свидетелите Б. К., И. А. и Л. А., като първите две съобщават за въздействие от страна на свидетеля П.Л. по отношение на свидетелката С. да даде именно въпросните показания дадени от нея в досъдебното производство, което е обективен факт при прегледа на същите. Прокурорът е възроптал пред настоящата инстанция за това, че първоинстанционния състав е кредитирал показанията на свидетелите И. А., Б. К. и Л. А. обективиращи данни за оказвано въздействие от страна на свидетеля П.Л. да свидетелстват срещу подсъдимия като в тях липсвала конкретика защо Л. би сторил това според държавния обвинител. В мотивите към първоинстанционният акт достатъчно ясно е изяснен този въпрос като се сочи, че А. и К. независимо една от друга споделят, че трето лице - П.Л., е разпространявал в заведението, и в населеното място въобще, твърдението, че подсъдимият В. е залял с киселина непозната жена, като наред с това е убеждавал и други лица да свидетелстват за този факт, с цел да навреди на подсъдимия В.. Изяснено е в показанията на свидетелките, които са корелативни, че това е станало в началото на 2019г. В показанията на свидетеля Л. А. също се откриват факти, че е наблюдавал сцена, при която свидетеля П.Л. е убеждавал неустановено лице по делото да споделя обстоятелства за подсъдимия, с употребен израз от Л.: “Този трябва да го премахнем.“ Приложените писмени доказателства, а именно заверени копия от протоколи от съдебни заседания от 11.11.2021г. и 09.05.2022г. от НОХД№9150/21г. по опис на СРС, НО, 94 състав обективират факти за повдигнато обвинение срещу В. В. по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК с пострадало лице П.Л., за деяние осъществило се на 07.12.2019г. Разпитът на свидетелката Г.С. в ДП по настоящото дело е от 20.01.2020г. В протоколът от съдебно заседание провело се на 09.05.2022г. са налице и твърдения на свидетеля Л. в качеството му на такъв по НОХД№9150/21г. по опис на СРС, НО, 94 състав, че е свидетел по делото на В. В., за залятата с киселина жена. Прочетените обяснения на подс.В. от ДП от 27.01.2020г. дадени в присъствието на защитник също обективират факти, че свидетелят Л. го е малтретирал психически и физически, за да депозира показания в качеството на свидетел по настоящето дело, в които е свидетелствал срещу Н. Л. и които същия в присъединените му обяснения вече като обвиняем отрича. Такива показания като свидетел действително са налице от страна на подсъдимия В. по делото от 19.12.2018г. и макар да нямат доказателствена стойност са обективен факт в производството като проведено следствено действие. В този смисъл настоящата инстанция формира извод, че в процеса е достатъчно изяснен мотива за противоправното поведение на свидетеля Л. по отношение на свидетелите А. и К.. Събраните писмени доказателства в делото включително и времеизвършването на съответните следствени действия по разпит на конкретните свидетели – Г.С., Е. С., Г.Г., Т.Т., разпит на подс.В. В. в качеството на свидетел подкрепят изнесените от свидетелите Б. К., И. А. и Л.А. факти за тежко влошени отношения между подс.В. и св.Л. и причините за поведението на последния, като въззивната инстанция преценява доказателствената оценка на първата за вярно формирана. Показанията на свидетеля П.Л. са корелирани от първостепенния съд с показанията на свидетелките К. и А. и с приложените писмени доказателства от горепосоченото НОХД. Съдът от настоящата инстанция ще посочи, че в тази връзка твърденията му, че не е уговарял К. и А. да свидетелстват срещу В. са в противоречие с техните изявления, като същите не заслужават кредит на доверие. Че свидетелят е имал негативно отношение към подс.В. се установява от достатъчно доказателствени източници, включително и показанията на св.А., а следва да се посочи, че и свидетеля Г.Г. е изтъкнал, че именно св.Л. му е разказал версията за участието на подс.В. в заливането на жена с киселина. Оттук насетне показанията на свидетеля Л. следва да се оценят като недостоверни. Обективна е и преценката на първата инстанция на показанията на Й.Ч. и Е. С. - бивши интимни приятелки на двамата подсъдими, че същите нямат пряко отношение към инкриминираното деяние, макар да заслужават кредитация. Въззивната инстанция също прецени като ирелевантни към предмета на доказване показанията на свидетелите Д. и П. и не намира основание за преразглеждане на отказа на СРС да ги обсъжда. В анализа на показанията на свидетелите с тайна самоличност първата инстанция също е подходила отговорно. Доказателствените си изводи СРС е извел на база преценка на свидетелстването на свидетел с идентификационен номер 001 пред съда и прочетените му частично показания на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК от ДП дадени пред съдия на 06.08.2019г. при внимателната им съпоставка с други доказателствени източници като е установил съществени противоречия с тях. Свидетел с идентификационен номер 001 е посочил, че разказът на подс.В. за участието му в инкриминираното деяние заедно с Н. Л. е станало пред обща компания, в присъствието на 10 -15 човека, включително свидетеля Г.С., като той още на следващия ден е съобщил на органите на реда. Първият разпит на свидетел с идентификационен номер 001 в досъдебното производство е пред съдия и е на 06.08.2019г. и именно в него е инкорпорирана въпросната информация. Последващият му разпит пред орган на ДП е на 14.10.2019г. В показанията си от ДП от 20.01.2020г. свидетелката Г.С. твърди, че в компанията са били само няколко човека, като събирането се е провело в началото на месец декември 2019г. т.е. месеци по-късно от първоначалния разпит на свидетел с идентификационен номер 001. Това несъответствие внася основателно съмнение в показанията и на двамата свидетели. Същите се разминават съществено по отношение на обективните факти за времето на провеждане на твърдяната им обща среща с подсъдимия В. доколкото именно на нея би следвало В. да е обективирал твърдяния разказ и пред двамата. Свидетел с идентификационен номер 002 пред съда е заявил, че В. му е разказал, че е залял жена с киселина, като Н. го е возил с таксито и че жената е била залята на бул.“Стамболийски“ до МОЛ, като В. му бил казал коя жена да залее. Прочетените изцяло показания от досъдебното производство на свидетеля по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК са потвърдени от него и същите обективират разказ за това, че В. Д., първо предложил на него да изкара 1000 лева, но той отказал, при което Н. Л. и В. следвало да се придвижат до мястото и да огледат за камери, при което Д. оставил буркан с киселина до кофа, В. се преоблякъл в таксито, взел буркана и лиснал буркана в лицето на жената и избягал, при което В. и Н. Л. получили по 2500 лева от В.. Този разказ според свидетеля в досъдебното производство е бил направен от В. Д. пред него през м.април-май 2018г. в кв.Кумарица, гр.Нови Искър. Впоследствие В. му разказал, че първо оглеждали с Н. за камери, че жената се казвала А. и имала пекарна, а В. му оставил буркан с киселина до кофа като му казал, че е киселина, както и да се преоблече в клошарски дрехи, както и че двамата са били с Н., като той се е преоблякъл в таксито, взел буркана, лиснал жената в лицето и избягали с Н. като се върнали в Световрачане. Показвал на свидетеля и снимка на жената. Първата инстанция е съпоставила разказът на този свидетел с показанията на свидетел с идентификационен номер 001 като е констатирала противоречия изразяващи се в присъствието на лицето В. Д. в таксиметровия автомобил по време на деянието, като свидетел 001 сочи, че той и двамата подсъдими заедно са пътували с таксито, а свидетел 002, посочва, че след деянието двамата подсъдими са се върнали при Д. в Световрачене, а Д. е наблюдавал извършването на престъплението. Противоречие се установява и относно размера на получената от подсъдимия В. сума за извършване на деянието, а именно 1000 лева при първия свидетел, респективно 2500 лева при втория. Констатирала е първата инстанция, че изнесените от свидетел 002 детайли от разказа на подсъдимия В. не кореспондират с обективно установени обстоятелства, като нито пострадалата, нито свидетеля Г.П., които непосредствено са възприели извършителя сочат същият да е имал вид на клошар, напротив и двамата свидетели излагат твърдения за нормално облечен мъж. Такива обстоятелства не се установяват и от прегледа на видеозаписите от местопроизшествието, които показват извършителя, като лице с тъмни дрехи, но не и с вид на бездомник. Свидетел 002 посочва, че бурканът съдържащ киселината е бил предварително оставен от В. Д. в близост до местопроизшествието. Изготвената видео - техническа експертиза установява, че извършителят носи същия със себе си при приближаването към местопроизшествието е констатирала първата инстанция. Проверени от въззивната инстанция тези обективни несъотвествия бяха констатирани в цялост. Втората инстанция ще допълни и че направената внимателна преценка на показанията на въпросния свидетел с идентификационен номер 002 водят до трудна диференциация на твърденията, които В. Д. е разказал на свидетеля за действията на подсъдимите в смисъл, какво е следвало да извършат и до разказът на самия подсъдим В. пред него какво всъщност са извършили. Свидетелят е разпитан на 05.05.2020г. в досъдебното производство пред съдия като нееднократно в разпита му е заявявал, че не е свидетелствал срещу В., както и че поради продължилите пререкания, му е писнало и така отвътре му е дошло да свидетелства. Първата инстанция също е коментирала, че описваните взаимоотношения от страна на този свидетел с подс. В. не насочват за степен на близост и доверие между подсъдимия и свидетеля предполагащи разказ от страна на подсъдимия пред свидетеля за подобно престъпление и забележката е основателна. От показанията на свидетел с идентификационен номер 003 е установимо че в началото на 2020г. е бил в ареста на НСлС , при което подс. В. му е разказал, че е залял жена с киселина от буркан, на бул „Стамболийски“ в София като е следвал автомобила на жената, но друг е бил шофьор, като при спирането на автомобила на жената се е затичал към нея и я е залял. Дали в действителност свидетелят е бил задържан в следствения арест по едно и също време с подсъдимия В. не може да бъде установено, доколкото е налице ограничението на чл.141, ал.1 от НПК. Правилна е констатацията на СРС, че показанията му по отношение на инкриминираните събития се свеждат до пресъздаване на извънпроцесуални признания на подсъдимия, като същите са общи и фрагментарни по отношение на престъплението, което не дава възможност за съпоставянето им с други доказателствени източници. Оттук насетне е верен извода на СРС, че показанията на свидетели с тайна самоличност 001 и 002 не кореспондират напълно помежду си, нито с други доказателствени източници, а показанията на свидетел 003, са общи и непроверими чрез други доказателствени средства, поради което същите не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда, срещу който и да е от двамата подсъдими. Обясненията на подсъдимия Л. във връзка с инкриминираните събития се свеждат до твърдение за липса на спомен за конкретната дата и че е карал такси. Те са съпоставими с показанията на свидетелката Чераджиева посочваща, че към м.март 2018 г. същият е работел като таксиметров шофьор. Съпоставени и с писмените доказателства по делото справки от ИА АА и от ОК Супертранс установяват, че подсъдимия е управлявал в периода от 20.12.2017г. до 15.05.2018г. таксиметров автомобил „Хюндай Соната„ с ДК№СА••••МХ към фирма ОК Супертранс. Категорично обаче не би могло да бъде установено, че на конкретната дата 26.03.2018г същият е управлявал около 21.20ч. в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175 доколкото дори по така приложените заключения на видео техническите експертизи да се идентифицира МПС със силует на л.а „Хюндай Соната“, неговия ДК№ не се установява никъде, а още по-малко се установява, че подсъдимия го е управлявал. Обясненията на подсъдимия В., дадени пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им, след отказ на същия да даде обяснения пред съда, се свеждат до отричане от по-рано депозирани свидетелски показания, които са изгубили доказателствената си стойност. Твърденията му за конфликт между него и свидетеля Л. се подкрепят от показанията на свидетелките К., А. и А., поради което и въззивната инстанция ги преценява като истинни и както бе посочено по-горе съпоставими и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. С доверие е кредитирал заключението на експертите първостепенният съд по СППЕ по отношение на подсъдимия В., като го е определил като обективно, пълно и научно обосновано, потвърждаващо възможността му да носи наказателна отговорност, да участва в производството и да дава достоверни сведения за обстоятелствата по делото, в случай, че желае. Такова е и според настоящата инстанция. Експертите са констатирали известни характерови особености и затруднения в социалната адаптация на подсъдимия, както и психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, но категорично при него разстройство на личността не се е констатирало, поради което и от въззивната инстанция подсъдимия се преценява като вменяем. Заключенията на двете СМЕ изготвени от вещите лица д-р А.М. и д-р М.В. дефинират естеството на претърпените увреждания на здравето, което кореспондира с разказа на пострадалата и подкрепя изложената от нея фактология, а наред с това имат съществено значение за правната оценка на престъпния резултат като вид телесна повреда е заключил състава, като това е мнението и на СГС. Първата инстанция е обективирала становище, че в същата насока следва да се ценят и приложените по делото медицински документи и това е обективен факт в производството. Заключенията на ФХЕ по Протоколи №18/ФЗХ-140 и №18/ФЗХ-141 са изготвени от вещото лице А.П.. Според първата експертиза стъкленият съд, парчетата, от който са представени за изследване е съдържал смес от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина, като обектът е част от стъклен съд и парчета стъкло иззети с протокола за оглед на местопроизшествие от 26.03.2018г. по делото. Според втората експертиза пораженията върху представените дрехи за изследване са причинени от заливане със същата смес. В този смисъл и съобразно корелативната връзка между СМЕ по делото и съответните ФХЕ съпоставени с медицинските документи и показанията на пострадалата и свидетеля Г.П. може категорично да се заключи, че получените от частната обвинителка телесни увреждания на 26.03.2018г. са именно от заливане със смес от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина. СГС се солидаризира със становището на СРС, че посочените експертизи следва да бъдат дарени с доверие. Трасологичната експертиза по Протокол №18/БАЛ-99 изготвена от вещото лице А.А. по своето съдържание установява, че съответните стъклени парчета иззети при огледа са части от едно цяло - буркан с обем 2 литра, което в принципен план кореспондира с механизма на извършване на престъплението споделен от пострадалата. Законосъобразно е и становището на проверяваната инстанция, че заключение по СМЕ ДНК профилиране по Протокол №18/ДНК-184 изготвено от вещото лице Ж. И. и заключение по дактилоскопна експертиза по Протокол№18/ДКТ-96 изготвена от вещото лице М.на Б., без да са налице основания за съмнение в техните изводи, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, предвид липсата на установен идентификационен материал. Заключенията по техническа експертиза по Протокол №117-Ф/2019 изготвена от вещите лица П.В., В.К. и Н. М., по техническа експертиза по Протокол №316-Ф/2018 изготвена от вещите лица В.К. и Д.С., по техническа експертиза по Протокол №64-Ф/2020 изготвена от вещите лица В.К. и Д.С. и антропологичната експертиза следва да се обследват корелативно. Обект на експертно обследване по Протокол №316-Ф/2018г. са видеозаписи от охранителни камери на местопроизшествието и от видеонаблюдение на Столична община и СДВР. От посоченото експертно изследване се установява времето на пристигането и оттеглянето на извършителя, начина на придвижване на същия до местопроизшествието, а именно с лек таксиметров автомобил със силует на марка "Хюндай" модел "Соната" брандиран със стикери с разположение, форма и големина на графичните елементи на фирма "ОК Супертранс", носения от лицето стъклен буркан, момента на деянието, както и общия вид на извършителя - дрехи, ръст, телосложение, като с всички тези данни експертното заключение допринася за изясняване на факти от предмета на доказване. В Протокол № 117-Ф/2019 е обективирано заключение на видео- техническа експертиза с предмет на изследване записите от видеонаблюдение и насочена конкретно към установяване идентификационни признаци на таксиметровия автомобил, с който се придвижва извършителя и установяването има ли пътник в него. Заснето е движението на таксиметров автомобил „Хюндай Соната“ на фирма „ОК Супертранс“, който се е движил без включена сигнална светлина свободно/заето, но на представените записи не са установени изображения на лица или автомобили с потенциална идентификационна стойност т.е поради ниското качество на изображенията не могат да се установят характерни индивидуализиращи белези на превозното средство и да се установи дали и кога има пътник в него. Задачата на Експертиза №64-Ф/2020г. е възможно ли е посоченото в Протокол №316- Ф/2018 г. по опис на ОЕКД СДВР лице описано като „Лице 1“ да е В. М. В.. Вещите лица са формирали извод, че това може да е едно и също лице. Съдът е заключил, че посочените признаци са крайно общи, за да позволят формирането на категорични изводи за идентичност, при което е назначил основателно антропологична експертиза със задача: Налице ли са съвпадения във форма и големина на торса, телосложението между торса и крайниците, формата на долните крайници един спрямо друг /успоредни, Х-образни, О- образни или други/ и при възможност с оглед годността на записа и наличните белези да се отговори дали означеното „Лице 1“ на видеозаписа и подсъдимият В. са едно и също лице. Вещите лица са заключили в писменото си заключение: „Не може да бъде отхвърлена възможността като Лице 1 от видеозаписите да е заснет подсъдимия В. В.“. Видно от заключението на същата експертиза, е коментирал СРС в мотивите, предвид допълнителните уточнения направени от вещите лица при изслушване в съдебно заседание, по експертен път не може нито да се отхвърли, нито да се потвърди идентичност на двете лица - извършителя и подсъдимия В. като изготвеното изследване допринася за пълнотата на съдебното следствие, но не дава яснота на един от централните въпроси на производството, а именно - авторството на деянието. Доколкото представителят на прокуратурата отправя укор към първостепенния съд, ч е липсва в присъдата коментар на фотосъпоставителното изследване, което е установило сходство с фигурата, охранеността и движението на извършителя с личността на подсъдимия В., настоящата инстанция ще коментира няколко обстоятелства. Видно от заключението по Протокол №64-Ф/2020 по техническа експертиза от вещите лица се сочи, че по Протокол №316-Ф/2018г по опис на ОЕКД СДВР е извършено фотограметрично изследване на ръста на Лице 1, при което е установена височина от порядъка на 180 см./ като ръста е измерен с обути обувки - с дебелина около 2 см. на подметката и тока/ и с поставена на главата качулка. В. В. е бил измерен с ръст от 180 см. При извършеното визуално съпоставяне на изображенията на телосложението на Лице 1 и В. не се установяват съществени различия, при което се достига до извод, че на изследваните видеозаписи е възможно да е заснето лицето В. В.. С оглед извършеното замерване на лицето с фотограметричното изследване с цел установяване на ръста по Протокол №316-Ф/2018 заснето пред читалище „Аура“ и слизащото от такси с графични елементи на ОК Супертранс“ като силует отговарящо на „Хюндай Соната“ по Протокол №316-Ф/2018 действително може да се предположи, че лицето е било с ръст от около 180 см, /както сочи и свидетеля П./. Лицето е облечено със сиво-синьо яке, с поставена на главата качулка, поставени ръкавици и най-вероятно маска на лицето. Обуто е с панталон вероятно в синята гама и с тъмни обувки. По Протокол №64-Ф /2020 вещите лица са извършили само визуално съпоставяне на изображенията по Протокол №316-Ф/2018 на телосложението на Лице 1 и изображението на В. В., при което не са установили съществени различия. Антропологичната експертиза назначена от съда в хода на съдебното следствие е посочила, че на видеоматериалите се вижда лице вероятно от мъжки пол, което се движи доста пъргаво, което предполага млада възраст и добро физическо развитие, но без специфични анатомични белези, като това не позволява нито да се идентифицира лицето, нито да се отхвърли възможността това лице да е подс.В.. Освен това при подсъдимия се наблюдава тенденция за напълняване, което не е характерно за лицето от видеоматериала, като това може да се дължи на разликата от две години от видеозаписа и снимковия материал на подсъдимия, като и в двата случая се касае за мезоморфен /атлетичен/ тип. Ръстът на лицето от видеозаписите е около 180 см., което съвпада с ръста на В.. В съдебна зала вещите лица са посочили, че в случая не може да се каже нищо определено и не могат да дадат категоричен отговор за това дали лицето от видеозаписа е подсъдимото лице, като лицето което е на видеозаписа е около 175-180 см., но само в България такива хора има милиони и просто подсъдимия е един от тях. Дори подсъдимият да бе на снимковия материал с панталон по тялото, пак не би могло да се даде категорично становище, че лицето от видеозаписа е подсъдимия при съпоставката с фигурата на кадрите от видеозаписа.. В този смисъл съдът от настоящата инстанция ще посочи, че при фотосъпоставителното изследване, което явно визира прокурора по Протокол №64-Ф /2020 вещите лица са извършили само визуално съпоставяне на изображенията на Лице 1 по Протокол №316-Ф/2018 с подсъдимия В., при което не са установили само съществени различия между видео изображенията и снимковия материал на подсъдимия, което по никакъв начин не означава че са установили идентичност, а са допуснали че е възможно да е подсъдимия. Охранеността на подсъдимия е коментирана от антропологичната експертиза, както и начина на придвижване на лицето от видеозаписа, като експертите са посочили, че лицето от видеозаписа се придвижва бързо, което предполага, че е младо, както и че подсъдимия е с лека тенденция към напълняване, което не се констатира за лицето от видеозаписа. Тези две обстоятелства, както и разумно е заключил районния съд не водят до разрешаването на основния въпрос в производството. В заключенията на тази поредица от разгледани експертизи, /всяка, от които заслужава кредитация и според настоящата инстанция/ не се дава категоричен отговор на въпроса дали заснетото лице е подсъдимия. По нито една от тези експертизи не са установени идентификационни белези в достатъчна степен на въпросното лице заснето на видеоматериала, които да водят до възможност за категоричен извод. Окончателният извод на антропологичната експертиза е, че не може да отговори дали заснетото лице е именно подсъдимия, доколкото единствено и предполагаемо само ръста му би могъл да съвпада със заснетия извършител и не се констатират никакви други анатомични белези позволяващи неговата идентификация с нужната степен на категоричност. Поради горните причини настоящата инстанция преценява като несъстоятелно възражението на държавния обвинител и лишено от доказателствена опора. Приложеното писмено доказателствено средство - протокол за оглед на местопроизшествие, по несъмнен начин установява обстановката на местопроизшествието, респективно приобщаването на откритите на място веществени доказателства, включително парчета от стъклен буркан, използван за пренос на киселинната смес, явяваща се средство на престъплението. Същият е изготвени при спазване изискванията за форма и съдържание, установени в НПК, поради което се явява годен доказателствен източник и според СГС Приложения протокол за разпознаване на лице, с участието на пострадалата И.- Ю. в качеството на разпознаващ също се преценява от въззивната инстанция като годно писмено доказателствено средство. Обективен факт в делото е, че пострадалата не разпознава подсъдимия В. като извършител на инкриминираното деяние, както в досъдебното производство, така и в съдебното. С оглед направените по-горе коментари относно обструкцията на прокурора, че свидетелката е била под стрес от случилото се съдът ще допълни, че разпознаването в ДП е било осъществено в период от време разумен като срок от самото събитие от една страна, а от друга дори в досъдебното производство да е извършено разпознаване по фотоснимки, в съдебната зала свидетелката е могла да възприеме В. непосредствено и въпреки това отново не го е идентифицирала като нападателя си. Извършените следствени действия претърсване и изземване и следствен експеримент в къща в гр.Нови Искър, ул.••••, претърсване и изземване в гр.София, къща на ул.••••, обиск на В. В., за които са съставени протоколи приложени в делото са осъществени законосъобразно и протоколите са годни доказателствени средства, но не установяват свързани с настоящото производство факти, а иззетите веществени доказателства нямат отношение към процесното деяние, както основателно е заключил СРС Становището на първостепенния съд по присъединените с извършеният оглед на местопроизшествие и с протоколи за доброволно предаване веществени доказателства е, че видеозаписите са били предмет на изследване от страна на изброените по-горе видео технически експертизи, които са установили съдържанието им. Парчетата стъкло иззети при огледа, както и дрехите на пострадалата, позволяват да се установи вида и естеството на течността, използвана като средство на деянието е посочил СРС като СГС се солидаризира с това становище и също намира, че останалите предмети, приобщени по делото не се явяват релевантни за изясняване на обстоятелствата във връзка с деянието. Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция споделя крайния правен извод на първоинстанционния съд, че подс. В. М. В. не е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а подс. Н. Б. Л. не е осъществил престъплението по по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият В. М. В. е годен субект на престъплението по чл.131, ал.1, т. 10, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Установява се обективният факт на причиняване на телесно увреждане по отношение на частния обвинител А. И. - Ю.. Установява се, че на 26.03.2018г. около 21:20 часа в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“, пред вх.1 на бл. 175, същата е била залята със смес от концентрирана солна и концентрирана азотна киселина, в резултат, на което е получила химическо изгаряне, засегнало 24 % от площта на тялото, и довело до обезобразяване на лицето, и други части на тялото, както и до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Всеки от двата резултата, самостоятелно изпълва медико - биологичните признаци на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК. Обвинението касателно В. е, че действайки като извършител и в съучастие с Н. Б. Л. - помагач и с неустановено по делото лице – подбудител е причинил на А. И. - Ю. средна телесна повреда, като плиснал в лицето и по тялото й смес от концентрирана солна киселина и концентрирана азотна киселина на инкриминираната дата и място. Обвинението следва съгласно чл. 303 от НПК да е доказано по несъмнен начин. Прокуратурата претендира, че е налице съвкупност от косвени доказателства съобразно които може да се направи категоричен извод, че престъплението е извършено от двамата подсъдими в съучастие и по начина описан в ОА. Косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изгрА.не на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният, което в случая не се обосновава от доказателствата събрани в делото. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението - Р №34 по н.д.№6/85г. на II Н.О. В казусната конкретика такава последователност от улики не се установява въобще. Пострадалата не разпознава подсъдимия В. като извършител на инкриминираното деяние срещу нея. Свидетелят П. не може да опише извършителя, а поредицата от обсъдени по-горе експертизи видео технически и антропологична в тяхната взаимовръзка водят съда до съждението, че не може да бъде изведено заключение, че подсъдимия е заснетото лице, доколкото колкото вероятно е да е той, толкова вероятно е и да е всяко едно лице в сравнително млада възраст с ръст около 180 см. В този смисъл е резонно мнението на СРС, че единствените доказателства, които свързват В. с инкриминираното деяние са показанията на свидетелите Г.С., Г.Г. и Т.Т. и на тримата свидетели с тайна самоличност. Показанията на Г.Г. и Т.Т. са по своето съдържание основани на слухове и на преразкази от трети лица и в този смисъл и втората инстанция ги прецени по-горе като недостоверни. Основателно е посочено в мотивите, че показанията на С. са противоречиви в хода на процеса, като показанията и от ДП са в рамките на ограничението на чл. 281, ал.8 от НПК. Те противоречат и на показанията на свидетел с идентификационен номер 001 по отношение на време и обстановка, при която е направено самопризнанието пред тях от подсъдимия В.. Показанията на свидетелките К. и А. допълнително ги разколебават, а и писмените доказателства касателно делото между св.Л. и подсъдимия не са в подкрепа на лансираната версия от С.. Всичко това води до липса на основание да се възприеме свидетелката като достоверен източник на информация. Първият съд е посочил, че липсва безспорна и убедителна съвкупност от явни доказателствени източници, която да преодолее ограничението на чл.124 НПК за постановяване на присъда единствено на база показанията на свидетели, депозирани по реда на чл.141 НПК, както и че не е налице дори и едно такова доказателствено средство. Това е съждение на първата инстанция, което е абсолютно правилно. Резонен е изводът на СРС, че показанията на защитените свидетели сами по себе си, не са напълно кредитируеми, като съдържат противоречия помежду си и с други доказателствени материали, или пък са въобще лишени от доказателствено проверима конкретика. В случая са налице общо три показания на свидетели с тайна самоличност представляващи сами по себе си производни доказателства и както вярно е акцентирал проверявания съд пресъздават възприети от тях извънпроцесуални признания на подсъдимия В., които не са направени при спазване на процесуалния ред или гаранции за това. Първата инстанция се позовала на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НПК формулираща императивна забрана осъдителна присъда да се базира, само на самопризнанията на привлеченото към наказателна отговорност лице, обосновавайки извода си с практика на върховната инстанция. Цитираната забрана касае не само лични изявления на подсъдимия, но и такива правени пред други лица, разпитани впоследствие се е аргументирал състава като е акцентирал, че количественото натрупване на свидетелски показания, отразяващи извънпроцесуално признание не може да преодолее естеството на същите, като се е позовал на Решение № 518 от 21.09.2009г. по н.д. № 435/2008г. на II н.о. на ВКС. Изброената от СРС практика е вярно посочена и константна. Развита е както в акуратно изброените от състава произнасяния на върховната инстанция, така и в Р№32/2018г. III Н.О., Р№347/2012г. I Н.О и множество други. Без никакво съмнение тя е приложима и към извънпроцесуални признания на подсъдимото лице сторени пред свидетели с тайна самоличност. Мярката за защита на един свидетел не променя неговия статут единствено на участник в процеса още повече, че касателно показанията на въпросните свидетели са налице особени правила за тяхното събиране, а и за тяхната доказателствена оценка, доколкото самото им естество на свидетели, чиято самоличност не е известна на подсъдимите предполага изначално ограничаване на възможността на подсъдимия да разгърне правото си на защита в пълен обем при разпита им. Поради гореизложените причини СГС е абсолютно солидарен с изводът на проверяваната инстанция, че събраните в подкрепа на обвинението на В. гласни доказателства, които се свеждат до пресъздаване на извънпроцесуално признание пред анонимните свидетели на подсъдимия В. за участието му в инкриминираното деяние са крайно недостатъчни да изпълнят изискването на чл.303, ал.2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Законосъобразно е в този смисъл признаването на В. за невинен и оправдаването му на основание чл.304 НПК по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.10, вр. чл.129, ал.2, в. ал.1 вр. чл.20, ал.2, в. ал.1 НК поради недоказано участието на подсъдимия В. в извършване на инкриминираното деяние. На подсъдимия Н. Л. е било повдигнато обвинение като помагач, че е действал в съучастие с неустановено лице като подбудител и като той самият умишлено улеснил В. да извърши престъплението - да причини на А. И. - Ю. средна телесна повреда - като управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг.№СА••••MX, обозначен и оборудван като таксиметров, в който се намирал и неговият съучастник В., проследил управляваният от пострадалата А. И. - Ю. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.№•••• по бул. „Александър Стамболийски“, в посока от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Вардар“, до адреса на пострадалата на бул. „Александър Стамболийски“, пред бл. 175, където спрял автомобила и дал възможност на В. да слезе, след което го изчакал в района, отново го качил в таксиметровият автомобил, и обикалял с него в района, докато пострадалата паркирала автомобила си пред вх.1 на бл.175, след което спрял таксиметровия автомобил в близост до бл.175, където е било извършено престъплението от В.. Прав е СРС, че единственият факт, от това обвинение, който се явява установен е осъществяваната от страна на подсъдимия таксиметрова дейност, с лек автомобил "Хюндай Соната" с посочения регистрационен номер, в каквато насока са както справките от таксиметровата компания, така и собствените му обяснения. Изготвените видео-технически експертизи не може да установят обаче категорично, нито че това е именно автомобила, от който е слязъл извършителя, а още по-малко, че същият е управляван от подсъдимия Л. на инкриминираната дата и място. Заключението по Протокол № 117-Ф/2019 е с предмет изследване записите от видеонаблюдение и е следвало конкретно да установи идентификационни признаци на таксиметровия автомобил, с който се придвижва извършителя. Заснето е било движението на таксиметров автомобил „Хюндай Соната“ на фирма ОК Супертранс, който се е движил без включена сигнална светлина свободно/заето, но на представените записи не са установени изображения на лица или автомобили с потенциална идентификационна стойност. Следва да се посочи, че заключението по Протокол № 316-Ф/2018 борави с термина силует на таксиметров автомобил „Хюндай Соната“ като регистрационен номер на автомобила не се визуализира по нито една от двете експертизи, нито лица, чието идентификационно извършване да би могло да е възможно. Приложените по делото данни от съответните предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по реда на чл.159 а от НПК също не установяват доказателства дори за присъствие на подсъдимия на датата и мястото на инкриминираното му деяние. Оттук насетне единствено показанията на двама от свидетелите с тайна самоличност с номера 001 и 002, обективират гласни доказателства за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние, както и прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК показания на свидетеля Томов с обсъдените по-горе обструкции водещи до невъзможност за тяхната кредитация от гледна точка на достоверност, които е безпредметно да се преповтарят. В заключение по отношение и на този подсъдим са налични процесуалните забрани на чл.116, ал.1 от НПК и на чл.124 от НПК, които не могат да бъдат преодолени от наличната доказателствена маса. Касателно и този подсъдим не са събрани в хода на процеса нито едно доказателство или доказателствено средство, които да преодоляват въпросните забрани, от което следва че обвинението по отношение на него следва да се охарактеризира като недоказано от обективна страна и по смисъла на закона следва да бъде оправдан. Решението на проверяваната инстанция и по отношение на този подсъдими за признаването му за невинен по обвинението в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.10, вр. чл.129, ал.2, в. ал.1 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК и оправдаването му на основание чл.304 НПК е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В хода на производството са били събрани множество веществени доказателства. Касателно тях СРС не се е произнесъл, но няма пречка това да бъде сторено от първоинстанционния състав в производство по реда на чл.306, ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК. Водим от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийски градски съд, НО, XVII-ти въззивен състав