Решение № 3194 от 15.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2550/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 339/09.01.2023 г., постановено по гр. д. № 19328/22 г. по описа на СРС, 87 състав, е отхвърлен предявения от М. Т. Х. срещу Министерство на външните работи иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11 992, 50 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на ответника поради прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г., което е било прекратено на 11.02.2022 г. със заповед № Т – 59/11.02.2022 г., връчена на същия ден от издаването й срещу подпис, като неоснователен. С решението М. Т. Х. е осъдена да заплати на Министерство на външните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща сторени от ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Подадена е въззивна жалба от М. Т. Х. срещу решение № 339/09.01.2023 г., постановено по гр. д. № 19328/22 г. по описа на СРС, 87 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в чл. 28, ал. 6 ЗА, е специално основание, което допълва основанията по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, поради което органът на изпълнителната власт може да прекрати трудовия договор с работника във всеки момент, но в случай, че не му връчи и не изчака изтичането на срока на предизвестието, следва да му заплати обезщетение за този период. Посочва, че в случая в трудовия договор № Т – 2/04.01.2022 г. е било уговорено 3 – месечно предизвестие при прекратяването му и за двете страни, но на ищцата не е било връчено такова предизвестие, нито е заплатено обезщетение. На следващо място, твърди, че длъжността „парламентарен секретар“ е мандатна длъжност, като за заемането й се сключва трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, както и че срокът му е до изтичане на мандата на органа на изпълнителната власт. Поддържа, че за разлика от безсрочните договори, които могат да бъдат прекратени с 1 – месечно предизвестие, при срочните договори е предвиден по – дълъг минимален срок на предизвестието – 3 – месечен съгласно чл. 326, ал. 2, изр. 3 КТ. Посочва, че ако се приеме, че основанието по чл. 28, ал. 6 ЗА се прилага без предизвестие, то се кредитира прекомерната субективна преценка на работодателя, без да се предвиждат никакви гаранции и закрила на работника. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски. Въззиваемата страна – Министерство на външните работи е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 28, ал. 6 ЗА гарантира възможността на органа на изпълнителната власт във всеки един момент да може да освободи лице от политическия кабинет по целесъобразност, без да може тази негова преценка да бъде поставяна на проверка и ревизирана от друг орган. Посочва, че приетото разрешение е такова, тъй като политическият кабинет на министъра има строго специфични функции /съвещателни, контролни и информационно – аналитични/, чрез които съответният министър реализира политиката в съответната област и лицата, които ще го подпомагат в тази дейност, следва да се ползват с необходимото доверие. Твърди, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 328 КТ относно дължимо предизвестие при прекратяване на договора, когато той се прекратява по преценка на органа, извършил назначението, поради което счита, че са неоснователни претенциите на ищцата за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Поддържа, че обезщетение се дължи, само когато работодателят е прекратил договора на някое от основанията, за които е предвидено да се дава предизвестие, а те са изчерпателно изброени, и той не го е спазил. Счита, че с трудовия договор страните не могат да заменят волята на законодателя, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА е специална по отношение на КТ и в нея законодателят не е предвидил даването на предизвестие, а страните не могат да уговорят обратното, а ако е направена такава уговорка, то тази уговорка е недействителна. В тази връзка поддържа, че уговореният в трудовия договор срок за предизвестие касае единствено случаите, при които такова се дължи, които са изчерпателно изброени в чл. 328 КТ. Счита за неоснователни доводите, че прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие на предвиденото в ЗА специално основание, потъпква принципите на трудово – правната закрила, тъй като законодателят е предвидил по отношение на механизмите за осъществяване на закрилата на служителя да намира приложение Кодекса на труда. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ. Ищцата М. Т. Х. твърди, че по силата на трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г., сключен с ответника Министерство на външните работи, е заемала длъжността „парламентарен секретар“ към политически кабинет. Посочва, че със заповед № Т – 59/11.02.2022 г., издадена от министъра на външните работи, е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 28, ал. 6 ЗА, считано от 11.02.2022 г. Твърди, че ответникът не е спазил уговореното в трудовия договор тримесечно предизвестие. Посочва, че съгласно чл. 28, ал. 5 ЗА е изпълнявала длъжност, за която се прилага трудовоправната закрила по КТ, а обстоятелството, че разпоредбата се съдържа в специален закон, не обуславя буквалното й прилагане. Счита, че основанието, предвидено в чл. 28, ал. 6 ЗА, е специално и допълващо основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ, поради което е следвало да се отправи от страна на ответника тримесечно предизвестие, така както е уговорено между страните по трудовия договор. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 11 992, 50 лв., представляваща обезщетение за неспазено от страна на работодателя предизвестие. Претендира разноски. Ответникът – Министерство на външните работи оспорва иска като неоснователен. Твърди, че предизвестието, уговорено в трудовия договор, не е елемент от фактическия състав, залегнал в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА. Счита, че посоченото основание за прекратяване на правоотношението „по преценка на органа на изпълнителната власт“ гарантира възможността на министъра да освободи по целесъобразност и по негова преценка лицето, наето в политическия му кабинет. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, като посочва, че политическият кабинет на министъра има строго специфични функции, чрез който министърът реализира политиката в съответната област и лицата, които ще го подпомагат тази дейност. Претендира разноски. Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г., сключен между ищцата и ответника, се установява, че ищцата е била назначена на длъжността „Парламентарен секретар“ в Министерство на външните работи, считано от 04.01.2022 г. В т. 3 от трудовия договор е уговорено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е 3 месеца. Със заповед № Т – 59/11.02.2022 г., издадена от министъра на външните работи, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 28, ал. 6 ЗА – „по преценка на органа на изпълнителната власт“, считано от 11.02.2022 г. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното: За основателността на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че сключеният между страните трудов договор е прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните, както и размера на брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението й. Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че по силата на сключен между страните трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г. ищцата е била назначена на длъжността „Парламентарен секретар“ в Министерство на външните работи, считано от 04.01.2022 г., както и че процесното трудово правоотношение е било прекратено със заповед № Т – 59/11.02.2022 г., издадена от министъра на външните работи, на основание чл. 28, ал. 6 ЗА – „по преценка на органа на изпълнителната власт“, считано от 11.02.2022 г. Спорният въпрос по делото е дали работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 28, ал. 6 ЗА следва да отправи предизвестие и ако го прекрати преди да изтече срока на предизвестието, дължи ли на служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ЗА началникът на кабинета, парламентарният секретар, говорителят, съветниците и експертите по ал. 4, техническите сътрудници, както и служителите по ал. 3, осъществяват своите задължения въз основа на трудов договор, сключен със съответните органи по чл. 27, ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му. Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че правото на уволнение, регламентирано в чл. 28, ал. 6 ЗА, а именно - „по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му“ е предвидено като специално основание в ЗА по отношение на лицата по чл. 28, ал. 5 ЗА и ръководителя на звеното или експерта за връзки с обществеността. Целта на посоченото законодателно разрешение произтича от обстоятелството, че политическият кабинет на министъра има съвещателни, контролни и информационно - аналитични функции, като подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото /арг. от чл. 27, ал. 2 ЗА/. Ето защо, на съответния министър е предоставена възможността да определя тези лица и да прекратява трудовите правоотношения с тях без да е необходимо да се мотивира, докато трае мандата му. Разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА е специална по отношение на основанията, предвидени в КТ, и в нея не е предвидено отправянето на предизвестие при прекратяване на трудов договор на посоченото основание. В разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА не е предвидено и препращане към чл. 328 КТ, респ. към чл. 326 КТ, относно отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 28, ал. 6 ЗА. Основанията, при които се прекратява трудовия договор от работодателя с предизвестие, са изчерпателно посочени в чл. 328, ал. 1 и 2 КТ, и същите не следва да се тълкуват разширително. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие се дължи само когато работодателят е прекратил трудовия договор на някое от основанията, за които е предвидено в КТ да се отправи предизвестие, и работодателят не е спазил срока на предизвестието. Обстоятелството, че в чл. 3 от процесния трудов договор е уговорено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е 3 месеца, също не води до друг извод. Това е така, тъй като уговореният срок на предизвестие от страна на работодателя касае единствено случаите, при които такова се дължи – арг. от чл. 328, ал. 1 и 2 КТ, и страните не могат да уговорят обратното, а ако е направена такава уговорка, то тя е недействителна. Неоснователни са доводите на въззивника, че прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие на предвиденото в ЗА специално основание, потъпква принципите на трудово – правната закрила, тъй като законодателят е предвидил по отношение на механизма за осъществяване на закрила на служителя да намира приложение Кодекса на труда. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11 992, 50 лв., представляваща обезщетение за неспазено от ответника предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се отхвърли като неоснователен. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 339/09.01.2023 г., постановено по гр. д. № 19328/22 г. по описа на СРС, 87 състав, следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът