Решение № 931 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16197/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110216197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „••••••“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 008230/16.10.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството са наложени следните административни наказания:

1. имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП;

2. имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от ЗЗП за нарушение на чл. 64 от ЗЗП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че констатациите по пункт 1 от НП са изцяло в интерес на потребителите и по никакъв начин не са накърнени техните права, тъй като продажната цена е пониска от тази, упомената на опаковката. Твърди, че цената за килограм и за конкретния грамаж на разфасовката се отпечатва и поставя чрез етикет на самата стока от производителя преди излагането й в търговска зала и последваща промяна е невъзможна по подробно изложени съображения. Посочва, че в търговския обект е осигурено устройство „Прайс чекър“, посредством което потребителят може да се информира за покупната цена на стоките. Относно нарушението по чл.64 от ЗЗП жалбоподателят счита, че АНО не е изследвал дали реално процесните стоки са били на промоционална цена, като обстоятелството, че една стока е с жълт етикет не може да се разгледа като достатъчно доказателство за съществуване на намаление. Излага доводи за неяснота на правната квалификация на деянието, доколкото са посочени и трите хипотези на чл.64 от ЗЗП, което е ограничило правото на защита. Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност - да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като излага доводи за наличието на маловажен случай.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрк. Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи за липсата на конкретизиране на деянието, тъй като от една страна в НП се развиват аргументи относно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП, а след това се посочва и нарушение по чл.64 от ЗЗП. Счита, че не е доказано извършването на нарушение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност относно възнаграждението на насрещната страна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като счита, че от събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че търговецът е извършил сочените в НП нарушения. Излага доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.07.2025 г. инспектори от КЗП, съвместно със служители в НАП, извършили проверка в обект - магазин „•••“, находящ се в •••••••••••••••••, стопанисван от „••••••“ ЕООД, по отношение на обявяване на цените на предлагани за продажби стоки в търговския обект. В хода на проверката контролните органи установили, че в обекта се предлагало за продажба прясно пиле „Месни изкушения“, производител „•••“ ЕООД, •••, разфасовано в тарелки, например:

• тарелка 1,458 кг. с обявена върху опаковката цена 6,99 лв./кг, за опаковка - 10,19 лв.,

• тарелка 1,410 кг. с обявена върху опаковката цена 6,99 лв./кг, продажна цена за опаковка 9,86 лв.

Пред стоката търговецът бил поставил жълт търговски етикет със следната информация: „пиле тарелка охладено, кг 5,59 лв/кг.“ Относно стоката прясно пиле „Месни изкушения“ търговецът бил обявил само продажната цена за единица мярка - 1 кг., без да обяви продажната цена за разфасовката след извършеното намаление.

При същата проверка контролните установили също така, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки с намалени цени, които са обявени върху жълти етикети, като на част от жълтите етикети са обявени две цени - предишна цена задраскана и нова намалена продажна цена, а на друга част от жълтите етикети е обявена само намалената продажна цена. Такива стоки, върху етикетите на които не била обявена предишната цена, която се е прилагала преди намалението, били например:

• свински бут без кост, произход Испания с обявена цена върху жълт етикет - 6,99 лв.;

• сурова наденица едрокълцана с обявена цена върху жълт етикет - 9,99 лв.;

• пилешко филе (от витрината) с обявена цена върху жълт етикет - 9,99 лв.;

• кашкавал от краве мляко (от витрината) с обявена цена върху жълт етикет - 13,99 лв.;

• бяло саламурено сирене „•••“ (от витрината) - с обявена цена върху жълт етикет - 11,99 лв./кг;

• пиле лудогорско мариновано печено - с обявена цена върху жълт етикет - 11,99 лв.

Описаните стоки били публикувани и в промоционалната брошура на „•••“ № 27 (от вторник 01.07. до 07.07.2025 г.). В промоционалната брошура всички продажни цени на стоките били обявени на жълт фон, като на част от стоките са обявени две цени - предишна цена задраскана, нова намалена продажна цена и % на намалението. На описаните по-горе стоки в брошурата били обявени само намалените продажни цени, без да са обявени предишните цени и % на намалението.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-2754788/03.07.2025 г., съставен в присъствие на управителя на обекта. В КЗП постъпило становище от дружеството-жалбоподател относно

извършената проверка.

Свидетелката И. И. К. – заемаща длъжността главен инспектор в КЗП, съставила срещу „••••••“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 008230/18.08.2025 г. за извършени нарушения на чл. 20, ал. 1 и на чл. 64, т.1, 2 и 3 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП издал обжалваното НП № 008230/16.10.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател били наложени следните административни наказания:

1. имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 200 от ЗЗП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП;

2. имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от ЗЗП за нарушение на чл. 64 от ЗЗП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката И. И. К., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - констативен протокол № К- 2754788/03.07.2025 г., ведно с приложение към него; становище от „••••••“ ЕООД; известие за доставяне; заповед № 5357/09.06.2025 г. на председателя на КЗП; докладна записка; покана за съставяне на АУАН; заповед № 7748/08.10.2025 г. и заповед № 318ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП; копие на брошура № 27 за периода от 01.07.2025 г. до 07.07.2025 г. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелката К.. Показанията й изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, като кореспондират с констатираните факти в съставения протокол за извършена проверка, както и с приложеното по делото копие на брошура.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидената писмена форма. Спазен е срокът за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани с приложените по делото заповеди в съответствие с разпоредбата на чл.233 ЗЗП.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. Спазена е процедурата по съставяне на АУАН, който е предявен на надлежно упълномощено от дружеството-жалбоподател лице. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата за неяснота и непълнота при описание на обстоятелствата, при които са реализирани нарушенията. Надлежно са разграничени двете извършени

нарушения, индивидуализирани са с всички съставомерни елементи, дадена им е отделна правна квалификация, като не е налице смесването им нито от фактическа, нито от правна страна. Относно нарушението по пункт 2 от НП – посочването и на трите точки на чл.64 от ЗЗП не води до неяснота на приетото за установено, респективно за дадената му правна квалификация, доколкото в посочената разпоредба са описани алтернативно трите начина, по които законодателят е регламентирал възможността търговецът да направи съобщението за намаление на цените, като в конкретния случай намалението не е отразено по който и да било от трите начина. С оглед на това съдът намира, че пред жалбоподателя не са били налице каквито и да било пречки да организира защитата си.

Относно нарушението пункт 1 от НП:

Отговорността на „••••••“ ЕООД правилно е ангажирана за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, а когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗП цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. Задължение на търговеца е да обяви цената на стоката, както за съответната мерна единица, така и за разфасовката, ако е различна от нея, или за брой, т. е. при разлика между цената за единица мярка и цената за съответното количество/обем търговецът следва да обяви и цената, която отговаря за премереното количество. Обозначаване само на първоначалната цена за разфасовката, не го освобождава от задължението да обяви и цената за разфасовка от търговеца, която е меродавна за продавания от него продукт след намалението на общата цена за килограм. Отделно от чл. 19, ал. 2 от ЗЗП, разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП също изисква за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за разфасовка от производител, но и тази от търговеца, да се поставят върху опаковката, т. е. и според тази разпоредба на търговеца не е предоставен избор, а е задължен да посочи и двете цени. Следователно както чл. 20, ал. 1, така и чл. 22, ал. 1 от ЗЗП задължават търговеца да посочи и цената за единица мярка. На процесната стока - прясно пиле „Месни изкушения“, която се е продавала в разфасовки на тарелка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е била посочена само цена за опаковка от производител. Доколкото по отношение на тези продукти разфасовките са различни от съответната мерна единица, която в конкретния случай е килограм, както и се касае за стоки търгувани според теглото им, търговецът е бил длъжен да посочи, както цената за разфасовката от производител, така и за цена на разфасовка от търговец, още повече след като същата се е различавала предвид намалението, което се е прилагало за нея. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че преетикетирането по никакъв начин не би било заблуждаващо за потребителя, напротив – същото се изисква от законодателя, като търговецът следва да създаде подходящи условия в тази насока. В конкретния случай няма ангажирани доказателства, че опаковката не позволява да се постави етикет, който да сочи продажната цена на търговеца. Изтъкнатите аргументи за риск относно здравето на потребителите не са подкрепени от каквито и да било доказателства, поради което се приемат за неоснователни (в този смисъл Решение № 13577 от 1.08.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3602/2024 г.). Освен това наличието на затруднения от организационен характер за изпълнението на законоустановените изисквания са ирелевантни и не могат да обосноват извод за неприложимост на посочените изисквания.

На следващо място, обстоятелството, че реалната продажна цена, която потребителят би заплатил, е по-ниска от посочената върху етикета на разфасовката, каквито са твърденията на жалбоподателя, нито санира нарушението, нито може да се приеме като липса на неблагоприятни правни последици за потребителите (в този смисъл Решение № 3563 от 3.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 9881/2024 г.). Предвид липсата на обявена реална цена за разфасовка, потребителят е бил поставен в невъзможност да направи своя икономически избор дали да закупи съответната разфасовка с продукта или да предпочете друг сходен продукт.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че съществуващото в търговските обекти електронно устройство „прайс чекър“, чрез което цената на отделните опаковки би била достъпна до потребителя не е достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Предназначението на електронното устройство не е с него да се обозначи цената, а да се извърши проверка на грамажа, респ. цените, които са обозначени за съответната стока. Наличието на това устройство, с оглед неговата функционалност не оправдава липсата на поставяне на точна цена за съответното количество. Законът изисква предоставяне на точна и пълна информираност на потребителя за конкретния опакован продукт без използване на допълнителна техническа опосреденост и без да бъдат извършвани допълнителни проверки и последващи изчисления. (в този смисъл Решение № 11036 от 8.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2502/2024 г.).

Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан и не следва да се изследва въпросът за това кой конкретно носи вина за извършеното нарушение, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец – юридическо лице, която е обективна и безвиновна.

С оглед гореизложеното съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца на основание чл. 200 от ЗЗП чрез налагане на имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лева, която няма възможност да бъде редуцирана в настоящото производство.

Не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е взето предвид при определяне на размера на имуществената санкция. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредни последици за потребителите не е елемент от състава на нарушението, като настъпването на такива би могло да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Етикетирането на предлаганите стоки е предмет на специфични регулаторни изисквания, произтичащи от възможността чрез него да се повлияе върху цялостното поведение на пазара, с оглед на което процесното нарушение не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Относно нарушението по пункт 2:

Съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна и другото му вменено нарушение - по чл.64 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗП предвижда съобщението за намаление на цените да се прави по един от следните начини: чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана; чрез думите „нова цена“ и „предишна цена“, последвани от съответните суми, или чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана. В конкретния случай намалението не е обявено по начина, предписан от закона, като от събраните по делото доказателства се установява, че в обекта за стоките, включени в намаление посредством поставянето на специален жълт етикет и отразяване в седмична брошура за търговския обект, била посочена само една цена. Разпоредбите на чл.63 и чл.64 от ЗЗП са императивни по своя характер и всеки търговец дължи надлежното им изпълнение, включително – да се въздържа от практики, прикриващи евентуалното им неизпълнение. От показанията на свидетеля К. се установява, че стоките, за които е било спазено изискването на чл.64 ЗЗП да се отрази намалението по някой от алтернативно предвидените начини, и процесните стоки, описани в НП, са били с поставен еднакъв по своите външни характеристики етикет (жълт на цвят), не са били поставени на обособено място в търговския обект, съответно са създавали обоснованото очакване у потребителя, че се касае именно за намалена цена. Последното и действително е било така предвид констатациите в приложението към протокола за проверка, в който например бяло саламурено сирене „•••“ контролните органи са установили, че е било със стара цена 21,79 лв., а се е предлагало към момента на проверката на цена 11,99 лв.

Относно субективната страна на нарушението следва да се отбележи, че в случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец – юридическо лице, която е обективна и безвиновна.

Правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца на основание чл. 209 от ЗЗП, която предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. на едноличните търговци и юридическите лица за нарушение на чл.64 от ЗЗП. АНО е наложил санкция в законоустановения минимум, който се явява справедлив и съответен на тежестта на нарушението.

Същевременно не са налице предпоставките за третиране на нарушението като маловажно, което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва отново да се отбележи, че видът и характерът на обществените отношения регулирани със Закона за защита на потребителите предполага по-висока степен на обществена опасност при тяхното неизпълнение или нарушаване. С оглед спецификите на конкретният казус и предвид факта, че установеното нарушение отразява цялостна търговска кампания, обхващаща период от една седмица, съдът приема, че същото не може да се приеме за маловажно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН има въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 130,00 лева в евровата му равностойност от 66,47 евро.

Така мотивиран, съдът