Решение № 239 от 21.8.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 375/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. Н. Н., с ЕГН •••••••••• против електронен фиш серия К № *, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради незаконосъобразност с подробно изложени доводи. В съдебно заседание редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Г. наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесния електронен фиш и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното: От фактическа страна: Според процесния ЕФ на 11.03.2023г. в 09.48 часа, в Софийска област, община Б., АМ-Х. 33+* км посока към гр. В., при ограничение на скоростта от 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС *, с регистрационен номер *, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M. При разрешена стойност на скоростта 70 км/ч., е засеча скорост на движение на описания автомобил от 113 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 40 км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на С. Н. Н.. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на дата 31.07.2026 година. По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 11.03.2023г., справки за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, заповед за ВОБД ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 33+* на АМ Х. с посока на движение към гр. В. и др., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си. От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.12.2022г. с протоколен номер № 11.41.22, от които се установява, че към датата на извършване на нарушението използваното техническо средство е било годно за експлоатация. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС. Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов собственик, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то. От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото. От правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП. Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата, който е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. От отразено в протокола като режим на измерване „С“ и от направената дигитална снимка на АТСС, която е приложена по делото еднозначно налага извод, че заснемащото устройство е било разположено временно на пътния участък, т. е. несъмнено е доказано, че режимът на измерване е бил стационарен, поради което неясното относно това обстоятелство не съществува. Означените място на използване на техническото средство – АМ Х., км. 33+* с посока към гр.В., времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 70 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г. По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява и приложения снимков материал, в който са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. От ежедневната форма на отчет се установява, че полицейският служител на проценото място и време е изпълнявал служебните си задължения по контрол по ЗДвП. От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобилът с рег. № *. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването. В случая е установен по несъмнен начин и субектът на отговорността. В настоящия казус се установява, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателя, който като собственик на МПС носи административно наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил автомобила негова собственост. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. В случая С. Н. Н. не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на именно на жалбоподателя. Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Възражението в обратна насока е неоснователно. От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява, че пътният знак е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и от въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 70 км/ч. Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26 в случая, на АМ Х. към дата 11.03.2023г., в участъка на км 33+* посока към гр. В. е било въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна. В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво административно наказание се налага за така установеното по категорично несъмнен начин административно нарушение от жалбоподателя. От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Независимо от изложеното, съдът намира, че към настоящия момент не може да се приеме, че нарушението е извършено при условията на повторност, поради настъпила законодателна промяна. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗАНН, в редакцията, действала при извършването на нарушението, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Нормата обаче е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като новата редакция предвижда по-тежка санкция за повторно нарушение само по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6, т. е. отпаднала е възможността за квалифицирането като повторно извършено нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, какъвто е разглеждания случай. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на ЕФ последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Доколкото актуалната нормативна уредба предвижда по-леко наказание от тази, действала към момента на извършване на нарушението, приложение следва да намери действащата редакция на ЗДвП, като следва да отпадне квалифицирането на нарушението като извършено при условията на повторност. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този случай приложение следва да намери нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 300, 00 лева за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, какъвто е и процесният случай. Поради това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът намира, че следва да измени ЕФ, като се преквалифицира основанието за налагане на санкцията и се приложи закон за по - леко наказуемо нарушение - по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а наложеното на жалбоподателя наказание следва да се намали до предвидения в цитираната норма фиксиран размер от 300, 00 лева /съответстващи на 153, 39 евро/. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на нарушението. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. ОСНК на ВКС и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, в административнонаказателното производство се прилагат два вида погасителни основания - по чл. 34 ЗАНН и по чл. 82 НК. В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение чл. 34 ЗАНН, но ал. 1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал. 3 на чл. 34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие едновременно на АУАН и на НП / вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. /, т. е. няма как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. Законът третира еднакво наказателното постановление и електронния фиш. Това се извежда по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП). В практиката си Конституционният съд също поддържа това становище (Решение № 1 от 2012 г. по к. д. № 10/2011 г.). В този смисъл, не би следвало да се изключи приложението на чл. 34, ал. 1 ЗАНН в процедурата по издаване на електронните фишове. Този съдебен състав споделя разбирането, че нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало, да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Проблемът за приложението на чл. 34 ЗАНН не произтича от разбирането, че той не се отнася за електронните фишове, а произтича от отсъствието на дата на издаване на електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Процесният електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа, е датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш, като в случая от справката от "АИС АНД" се вижда, че датата на издаване е 17.03.2023 г., при извършено на 17.03.2023 г. нарушение. В този смисъл, 1-годишният давностен срок от извършване на нарушението не е изтекъл. Следователно, към момента на издаването на ЕФ, правото на административнонаказващия орган да ангажира отговорността на жалбоподателя не е било погасено по давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая от датата на твърдяното нарушение /11.03.2023г./ до връчването на ЕФ на санкционираното лице / 30.07.3025г. – л. 6 от делото/ не са изминали 3 години /обикновената давност/. Според разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, в ЗАНН липсва правна регламентация и на института на абсолютната погасителна давност, като празнината се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и срокът е четири години и половина. Отнесено към конкретния случай, в който нарушението е извършено на 11.03.2023 г., това означава, че абсолютната погасителна давност за извършеното противоправно деяние не е изтекла. Тя ще изтече на 11.09.2027 година. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е разгледано в две съдебни заседания, а в хода на съдебното следствие не са разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 66,47 евро/ 130 лева. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят С. Н. Н., с ЕГН ••••••••••. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав