Решение № 111 от 17.4.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 481/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба против Решение №172/10.10.2025г. по гр.д. №677/2024г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Н. Г. против В. Т. П. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ на по ¼ ид.ч. от 13 броя подробно описани недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Съдийско поле, ЕКАТТЕ 70490, общ. Нова Загора. С Решението е признато за установено по отношение на М. Н. Г., че В. Т. П. е собственик, въз основа на придобивна давност, на по ¼ ид.ч. от 13- те подробно описани недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Съдийско поле, ЕКАТТЕ 70490, общ. Нова Загора. Присъдени са разноски на ответницата В. Т. П. в размер на 1520лв. Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство М. Н. Г. чрез пълномощника адв. В. К. от АК – Ямбол и с нея се атакува посоченото решение изцяло. С Определение №775/15.12.2025г. по настоящото въззивно гр.д. №481/2025г. СлОС е констатирал, че е налице ОФГ, като районният съд е пропуснал да отрази в диспозитива формираната в мотивите воля за отхвърляне на осъдителната част на ревандикационния иск за предаване на владението и е върнал делото на НЗРС за поправяне на допусната в решението ОФГ. С Решение №222/30.12.2025г. по гр.д. №677/2024г. по описа на РС – Нова Загора е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на Решение №172/10.10.2025г. по гр.д. №677/2024г. на Новозагорски районен съд, като на стр. 18, ред 19, след „70490.80.2.“ се чете следното: “70489.80.2 и ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане В. Т. П. да предаде владението върху ¼ ид.ч. от описаните по-горе земеделски земи.“ Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство М. Н. Г. чрез пълномощника адв. В. К.. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка една от двете въззивни жалби от насрещната страна – ответницата в първоинстанционното производство В. Т. П. чрез пълномощника адв. М. Г. от АК - Сливен. Отговорите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба. Във въззивната жалба против Решение №172/10.10.2025г. по гр.д. №677/2024г. на Новозагорски районен съд, М. Г. чрез пълномощника адв. К. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в една част и незаконосъобразно в останалата част. Посочва, че съдът се е произнесъл по иск, който никога не е предявяван. Ответницата не била предявила насрещен иск за установяване спрямо първоначалната ищца право на собственост върху ¼ ид.ч. от процесните земеделски имоти. Съдът се е произнесъл, без да е сезиран и в тази част решението било недопустимо. На следващо място посочва, че предявеният иск е по чл. 108 от ЗС, който включва не само установяване собствеността, но и искане за предаване на владението. На следващо място въззивницата посочва, че решението е незаконосъобразно. Съдът стигнал до абсурден фактически и правен извод, че починалият наследодател на ответницата – Т.Д.Н., починал на •••••••г. през 1998г. е извършил действия, с които е променил държането във владение на идеалните части на другия съсобственик, като бил въведен във владение на процесните имоти. Посочва, че протоколът за въвод във владение по чл. 32 от ППЗСПЗЗ се извършва в присъствието на представител на сънаследниците и ползва всички тях. Фактът, че един от тях е въведен във владение, не означава, че въведеното с протокола за въвод лице демонстрира пред останалите воля да завладее земите за себе си. Макар и вписан в протокола за въвод, Т.Н. е бил починал към този момент и не е бил въведен във владение на процесните земи на 15.06.1998г. Посочва, че тя безспорно е придобила по реституция ¼ ид.ч. от процесните земеделски земи, като наследник на Д.М.. Заявява, че по делото липсвали доказателства, че ответницата е придобила нейната идеална част по давност. Това не се установило и от свидетелските показания, които не били съпоставени със събраните по делото писмени доказателства. Посочва, че правилно съдът приел договора за делба от 11.07.1995г. за нищожен, но не само поради заверката му от кмета на селото, но и поради това, че към него момент земята още не била възстановена с решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Поради това и самият договор не можел да предаде владението върху процесните земеделски земи. Земите били възстановени едва на 15.06.1998г., като не може да се приеме, че са делени три години по-рано. Следователно, с договора от 1995г. не може да се установи фактическа власт върху нещо, което все още ни било възникнало. Преди да бъде възстановена земята не можело същата да бъде владяна. Освен това въззивницата посочва, че било налице разминаване относно имотите в договора от 1995г. и двете решения от 1998г., както по площ, така и по местности. Посочва, че пред районен съд са оспорили факта, че майката на ищцата е получила за уравняване на дела си 15000лв. от Т.Н.. Установената разлика в химикалната паста, според нея, говори за допълнително вписване на израза в договора от 1995г. От постановлението на прокуратурата се установявало, че към м. май 1998г. Р.П.Д. не е признавала договора от 11.07.1995г. и е уведомила ответницата В. П., че го счита за развален. Р.Д. не е предала владението върху своята част от земите на ответницата, сама ги е владяла, получавайки и дължимата за тях рента. За плащането на сумата от 15000лв. нямало писмени документи, които да установяват този факт. Въззивницата твърди, че земите не са завладени и през следващите години. Доказателства за преобръщане на държането във владение нямало ангажирани. Договорите за аренда не били такова доказателство. Цитира съдебна практика в тази насока. Въззивницата се позовава на ТР №11/21.03.2013г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК. Посочва, че решението за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. При това положение, тъй като и двете страни разполагат с нотариални актове, то ответницата следвало да установи елементите на давностното владение. Единственото обаче доказано по делото било отдаването на имотите под наем и аренда, чрез които действия обаче земите неможели да се придобият по давност. Показанията на свид. С.С. не следвало да се кредитират, защото той говорил за продажба на земи през 1993г., а процесните земи са възстановени едва през 1998г. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства. Въззивницата счита, че ответницата не е придобила по давност ¼ ид.ч. от процесните земеделски земи. Налице били и другите предпоставки по чл.108 от ЗС – имотите се владеели от ответницата, която се снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и същата нямала правно основание да ги владее, защото не ги е придобила по давност. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска й по чл. 108 от ЗС и да постанови ново, с което да признае за установено, че тя е собственик на ¼ ид.ч. от процесните земи и да осъди ответницата да й предаде владението върху тези земи. Моли съда да отмени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт №••т.*, рег. №••••, нот. дело №•••/2023г. на нотариус Н.Б., с който ответницата била призната за собственик на ¼ ид.ч. от процесните земеделски земи. Моли съда да обезсили решението в частта, с която В. Т. П. е призната за собственик по давност на ¼ ид.ч. от процесните земеделски земи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Във въззивната жалба, подадена от М. Г. против Решение №222/30.12.2025г. по гр.д. №677/2024г. по описа на РС – Нова Загора, се посочва, че решението, с което се допуска поправка на ОФГ, се обжалва, тъй като същото е неразделна част от първоначалното, обжалвано от нея първоинстанционно решение. Въззивницата поддържа изцяло съображенията изложени във въззивната жалба против първоначалното решение. Посочва, че изводът на районния съд, че ответницата е станала собственик и на нейната ид. част от останалите й по наследство земеделски земи е неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да отмени двете, обжалвани решения и да постанови ново, с което да уважи исковата й претенция по чл. 108 от ЗС по отношение на ¼ ид.ч. от 13-те земеделски имота, находящи се в землището на с. Съдийско поле, общ. Нова Загора и да отмени констативния нотариален акт по нот. д. №•••/2023г. на нотариус Н.Б.. С въззивните жалби не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. С отговора на първата въззивна жалба, въззиваемиата В. Т. П., чрез пълномощника си адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска на ищцата по чл. 108 от ЗС е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че по делото се установило, че имуществените отношения спрямо възстановените земеделски земи между майката на ищцата и бащата на ответницата са уредени с договор за делба на наследствени земеделски земи от 11.07.1995г. От назначената и приета по делото графологична експертиза се доказало, че подписът под договора е положен от майката на ищцата Р.П.Д.. Това се потвърдило и от показанията на свидетелите М.Б. и Г.Б.. Посочва, че преди да почине, бащата на ответницата е установил фактическа власт върху земеделските земи, върху които с договора за доброволна делба е прекратена съсобствеността върху тях между наследодателите на страните. От момента на постановяване на отказа за образуване на досъдебно производство - 19.05.1998г. наследниците на Т.Н. владеели наследствените идеални части на майката на ищцата явно, със знанието и без противопоставянето, необезпокоявани от никой заинтересован и от трети лица. Посочва, че ищцата е следвало да обори изводите на нотариуса в нотариалния акт относно принадлежността на правото на собственост, съгласно разрешенията, дадени с ТР №11/21.03.2013г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК. Нямало данни и доказателства по делото, от които да се направи убедителен и категоричен извод, че към момента на издаване на констативния нотариален акт за собственост на В. Т. П. не е била настъпила придобивна давност в нейна полза. Ищцата не ангажирала никакви доказателства, които да оборят тезата, че ответницата и нейните праводатели са превърнали със своите едностранни действия държането във владение. Не са ангажирани доказателства, че ищцата по явен и недвусмислен начин е показвала отричане владението на ответницата. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свид. К.А., некореспондиращи с останалите, събрани по делото доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С отговора на въззивната жалба против решението за отстраняване на ОФГ, въззиваемата В. П. чрез пълномощника адв. Г. посочва, че решението е правилно и законосъобразно. Излага аргументи по съществото на спора, аналогични с тези в отговора на първата въззивна жалба. С отговорите не са направени доказателствени искания за въззивното производство. В с.з., въззивницата М. Н. Г., редовно призована, не се явяват. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. К., която поддържа подадените въззивни жалби и моли за уважаването им на изложените в тях основания. Развива аналогични съображения относно основателността на исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В с.з. въззиваемата В. Т. П., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г., която оспорва и двете въззивни жалби, като неоснователни. Поддържа подадените отговори. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. При проверката за допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Н. Г., че В. Т. П. е собственик, въз основа на придобивна давност, на по ¼ ид.ч. от 13-те подробно описани недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Съдийско поле, ЕКАТТЕ 70490, общ. Нова Загора. Съображенията за това са следните: Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск. В случая, признавайки ответницата В. П. за собственик на ¼ ид.ч. от процесните земеделски земи, районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Запознавайки се подробно с пъвоинстанционното производство и с отговора на исковата молба, подаден от В. Т. П., съдът констатира, че с него е направено възражение за завладяване и изтекла придобивна давност по отношение на процесната ¼ ид.ч. от земите, но извън това възражение ответницата не е предявила насрещен положителен установителен иск за признаване правото й на собственост върху идеалната част от имотите, поради изтекла придобивна давност. Друг е въпросът има ли интерес от такъв иск с оглед наличието на констативен нотариален акт относно това обстоятелство. Районният съд не е приемал такъв иск за разглеждане с определението си по чл. 140 от ГПК, нито е давал указания с доклада по чл. 146 от ГПК в тази насока. Следва да се посочи, че по направено с отговора възражение за придобивна давност, съдът не следва да се произнася с нарочен диспозитив. По този начин, с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в грубо нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е произнесъл по непредявен иск. Решението в тази му част е недопустимо. Въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение в тази му част, като недопустимо – произнасяне по непредявен иск. В останалата обжалвана част - относно иска по чл. 108 от ЗС с постановеното, като неразделна част, решение за отстраняване на ОФГ, решението на Новозагорски районен съд е допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства /пред настоящата инстанция няма направени доказателствени искания/, намира, че обжалваното първоначално решение, заедно с това за отстраняване на ОФГ, е незаконосъобразно и неправилно. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: Страните са наследници по закон на Д.Н.М., починал на 22.02.1990г. След смъртта си Д.М. е оставил за наследници Р. П. М. – внучка по право на заместване на майка си Г.Д.Д. Д. /дъщеря на Д.М./, починала на •••••••г.; В. П. М. – внучка по право на заместване на майка си Г.Д.Д. /дъщеря на Д.М./, починала на •••••••г. и син Т.Д.Н.. Р. П. М. е починала на •••••••г., като е оставила наследник дъщеря си - ищцата М. Н. Г.. Т.Д.Н. е починал на •••••••г. и е оставил наследник дъщеря си – ответницата В. Т. П.. С Договор за делба на наследствени земеделски земи №1577 от 11.07.1995г., сключен между Т.Д.Н., Р.П.Д. и В. П. Д. поделят помежду си земеделска земя в землището на с. Съдийско поле, като всеки съделител получава в дял земи, като е отбелязано в договора, че поради по-големия си дял Т.Н. е броил на Р.Д. 15000лв. Договорът е подписан от тримата съделители. Подписите са заверени от кмета на с. Съдийско поле. С Решение №33040/15.06.1998г. на Поземлена комисия гр.Нова Загора на наследниците на Д.Н.М. са възстановени, недвижими имоти, както следва: в стари реални граници: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.1.2 с площ от 2282 кв.м в местността „Над село”, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, с номер по предходен план – 001002 и 2.поземлен имот с идентификатор № 70490.75.8 с площ от 11999 кв.м в местността „Казанлъка - ДГФ“ с трайно предназначение на територията - Горска, начин на трайно ползване - Друг вид недървопроизводителна горска площ, отдел 44, подотдел „п“, вид на гората - иглолистни, вид на подотдела - склопена култура, с номер по предходен план – 075008; а съгласно план за земеразделяне, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ: 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.9.2 с площ от 1400 кв.м в местността „ШУМ РЪТ“, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - Овощна градина, категория на земята - пета, с номер по предходен план – 009002; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.16.24 с площ от 15999 кв.м в местността „Азмачето“, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, с номер по предходен план – 016024; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.19.28 с площ от 16099 кв.м в местността „МИШ ЕЛИКА“, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Нива, категория на земята - осма, с номер по предходен план - 019028, 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.27.99 с площ от 8002 кв.м в местността „СЪРТА“ с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - втора, с номер по предходен план - 027099, 7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.32.44 с площ от 998 кв.м в местността „АЛЯ ЧЕШМА“, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - Овощна градина, категория на земята - четвърта, с номер по предходен план -032044; 8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.33.7 с площ от 6200 кв.м в местността „АЛЯ ЧЕШМА”, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Нива, категория на земята - четвърта, с номер по предходен план 033007; 9. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.41.7 с площ от 2999 кв.м в местността „КУРБАШЕВ КЛАДЕНЕЦ“, с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, с номер по предходен план – 041007; 10. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.57.82 с площ от 2000 кв.м в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ”, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Лозе, категория на земята - осма, с номер по предходен план 057082; 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.63.4 с площ от 5199 кв.м в местността „КОКАРДЖАТА“, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Лозе, категория на земята - четвърта, с номер по предходен план 063004; 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.73.22 с площ от 9601 кв.м в местността „КАРА ОРМАН”, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Лозе, категория на земята - пета, с номер по предходен план – 07302; 13.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70490.80.3 с площ от 1400 кв.м в местността „НАД СЕЛО“, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - Нива, категория на земята - осма, с номер по предходен план – 080003. На 15.06.1998г. е съставен и подписан протокол №33040 за въвод във владение на имоти в землището на с. Съдийско поле, с който е въведен във владение на имотите по решение №33000/15.06.1998г. на ПК, на основание чл. 32, ал.1 от ППЗСПЗЗ пълномощника на наследниците Т.Д.Н.. С договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт №••• от •••••••г., том Х, рег. №•••, дело №••• на помощник нотариус Н.П. при нотариус Я.П., рег. №183, район на действие НЗРС, В. П. М. продала на В. Т. П. своите ¼ ид. части от гореописаните 13 броя поземлени имота в земището на с. Съдийско поле, общ. Нова Загора, ЕКАТТЕ 70490. С Нотариален акт № ••т.*, рег.№ ••••, дело № •••/2023г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с район на действие РС-Нова Загора, В. Т. П. е призната за собственик по давностно владение, на ¼ ид.ч. от всеки от 13-те поземлени имота, находящи се в землището на село Съдийско поле, общ. Нова Загора, описани по-горе. Осем от 13-те земеделски имота са отдавани под наем с едногодишни договори за наем на земеделска земя от В. Т. П. на Г.Ж.Б., като последният договор е за стопанската 2024/2025г. Данните за наемните договори и ползването на земите от Б. са за периода след 2019г., поради унищожаване на документацията за предходните години в ОСЗ – Нова Загора, поради изтекъл срок на съхранение. По отношение на два от имотите са сключвани едногодишни договори за наем на земеделска земя със Слав Ботев Славов в периода 2019 -2025г. По делото не е представен договор за наем на земеделска земя за настоящата стопанска 2025/2026г. Св. М.Б., председател на поземлената комисия през 1991г. и кмет на с.Съдийско поле от 1999г. до момента, заявил при изслушването си пред районния съд, че познава процесните имоти на Т.Н.. Не можел да каже дали всички или някои от имотите се обработвали, като само Т.Н. ги обработвал. Не било имало досега спорове за имотите. Св. Г.Б., земеделски производител в селото заявява, че обработвал около 70-80 % от земите в селото, в т.ч. и земите на В. П. /наследник на Т.Н./ от около 2000г. До момента никой освен В. не е имал претенции за рентата от земите. Според него бащата на В. бил изкупил всичката земя от роднините си. Св. К.А. свидетелства, че познавал ищцата М. Г. от 1993-1994г. Известно му било от нея, че притежавала наследствени земи в с. Съдийско поле, Новозагорско. Споделя, че през 2018-2019г., ищцата му споделила че леля й желаела да изкупи нейната процесна земеделска земя, но М. не била съгласна, защото не я устройвала цената. Бил свидетел на многократни телефонни разговори между ищцата и леля й по повод общата им земя. Във връзка с това те заедно посетили офис на фирма за изкупуване на земеделска земя и тогава узнали, че М. изгубила правото си на собственост върху земите. Бил свидетел как М. е получавала от непозната жена пари, които ищцата му казала че са от „аренда“. Св. З.Д. разказва, че познавала ищцата и станала свидетел на телефонен разговор с леля през 2023г., когато двете се скарали, относно цената на земята, която леля й искала да изкупи от М.. Ищцата споделила, че е ходила в Ямбол да провери за цената на земята и узнала, че леля й била „превзела“ имотите. Ищцата споделяла на свидетелката, че не желае да продава земята си в с.Съдийско поле на този етап. Свидетелката не знае дали лелята е давала рента на М.. Св. С.С., председател на ликвидационния съвет в с.Съдийско поле в периода 1992-1995г. заявява, че през 90-те години е изкупувал земеделска земя, но когато попитал Р. М. за нейната, тя му заявила че я е продала. Св. В.М., заявява че се запознал с В. П. по повод въпроси за земеделски земи, за които тя се консултирала с него. Имал спомени, че е уреждал въпроси за земи преди около 30години между ответницата и друга жена, като въпросът най-вероятно е бил за прекратяване на съсобственост. При отговор на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищцата М. Г. заявила пред районния съд, че майка й не била получавала никакви пари от Т.Н.. От заключението на назначена съдебно-графологична експертиза се установява следното: Подписът срещу Р.П.Д. в Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 14, ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ на поземлена комисия № 1555 в землището на село Съдийско поле от 11.07.1995г. е положен от Р.П.Д. (М.). Ръкописния текст „За уравняване на дела на Р.П.Д.: Тъй като Т.Д.Н. получава по-голям дял той заявява, че е броил петнадесет хиляди лева, а тя, че е получила петнадесет хиляди лева, като последната няма да има повече претенции към земеделските земи” на лицевата страница от Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 14, ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ на поземлена комисия № 1555 в землището на село Съдийско поле от 11.07.1995 г. е започнат със син на цвят химикал, тъмно син нюанс, дори по-тъмно син от основния текст и той продължава до „За урав-„, след това е използван химикал също със син химикал, но по-светъл син нюанс от цвета на химикала от основния текст.“, като „следва, че в този ръкописен текст са използвани два различни химикала и двата различни по цвета на нюанса от основния текст“. Ръкописния текст в основния ръкописен текст и ръкописния текст „За уравняване на дела на Р.П.Д.: Тъй като Т.Д.Н. получава по-голям дял той заявява, че е броил петнадесет хиляди лева, а тя, че е получила петнадесет хиляди лева, като последната няма да има повече претенции към земеделските земи”, са изписани с един и същ почерк, следователно от едно и също лице. По отношение на откритото производство по оспорване истинността на Договор за делба на наследствени земеделски земи №1577/11.07.1995г. следва да се отбележи, че с оглед заключението на съдебно-графологичната експертиза, договорът е истински частен документ, подписан от Р.П.Д., а частите, написани с различна химикална паста, са изписани с един и същ почерк, т.е. от едно и също лице. По отношение обаче на действителността на договора и породил ли е той действие, съдът ще се спре в мотивировъчната част на решението. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните прави изводи: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационни искове по отношение на ¼ ид.ч. от 13 броя земеделски земи, находящи се в землището на с. Съдийско поле, общ. Нова Загора, с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка № ••т.*, рег.№ ••••, дело № •••/2023г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с район на действие РС-Нова Загора. Предявените искове съдът намира за основателни и доказани. Изложените във въззивната жалба оплаквания относно първоначалното съдебно решение са основателни. За да бъде основателен, искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно. От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху процесните 13 броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Съдийско поле, общ. Нова Загора е възстановено с решение на Поземлена комисия – Нова Загора по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Н.М., които към момента на постановеното решение – 15.06.1998г. са били Р. П. М. /майка на ищцата М. Г./, В. П. М. и В. Т. П. /ответницата/. Към този момент бащата на ответницата - Т.Д.Н. вече е бил починал /поч. на •••••••г./. При това положение, към момента на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи с влязлото в сила решение на ПК – Нова Загора, съгласно правилата на ЗН и наследствените квоти, майката на ищцата - Р. П. М. и сестра й В. П. М. са придобили по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесните земи, а ответницата В. Т. П. е придобила ½ ид.ч. от имотите. След смъртта на Р. П. М. /•••••••г./ нейната ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти е преминала по пътя на наследяването върху ищцата М. Н. Г.. Следователно се касае за съсобственост между страните, възникнала по пътя на наследяването по отношение на реституирани по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Следва да се отбележи, че с договор за покупко-продажба от •••••••г., сключен под формата на нотариален акт, ответницата В. Т. П. е придобила чрез деривативен способ още ¼ ид.ч. от процесните земи, притежавана от В. П. М.. Така ответницата е придобила ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесните земи. Първото възражение на ответницата, поддържано и с отговора на въззивната жалба пред настоящия съд е за уреждане на имуществените отношения спрямо възстановените земеделски земи с договора за делба на наследствени земеделски земи №1577 от 11.07.1995г. Това възражение е неоснователно. Въззивният състав споделя изцяло извода на първоинстанционният съд за нищожност на договора и от там за непораждане на правни последици в отношенията между сключилите го лица – праводателите на страните. На първо място същият не е сключен в изискуемата от закона форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите, тъй като заверката на подписите е направена от кмета на с. Съдийско поле, който няма правомощието да заверява подписи на частни документи, подлежащи на вписване, какъвто е процесният договор за делба на земеделски земи /чл.83 от ЗННД/. На следващо място, договорът е нищожен и поради липса на предмет, тъй като правото на собственост върху посочените в договора земеделски земи е възстановено с влязло в сила решение на Поземлена комисия три години след сключване на делбения договор. Поради това договорът като недействителен не е породил правни последици. Същият е ирелевантен спрямо правото на собственост на страните по отношение на процесните имоти. Следва да се посочи, че отразеното вписване на плащане на 15000лв. поражда само облигационни отношения между страните и е ирелевантно за настоящия спор. Следващото възражение на ответницата В. Т. П. е че е придобила правото на собственост върху ¼ ид.ч. от земите, притежавана от ищцата чрез оригинерния способ давностно владение. Въззивният състав намира възражението за недоказано. На първо място следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответницата, че нейният баща Т.Н. е завладял процесните имоти от момента на подписване на договора за делба от 11.07.1995г. Към този момент имотите не са били възстановени с надлежен акт на компетентен орган, което е станало едва три години по-късно, поради което и върху тези земи към този момент не е било възможно за се установи владение с цел своене. Земите не са били индивидуализирани, не е била възстановена собствеността върху тях и не е било предадено владението. Налице е било само заявяване на реституционни претенции от наследниците на бившите собственици, но реституционната процедура не е била извършена. Следва да се посочи, че едва на 15.06.1998г. е съставен и подписан протокол за въвод във владение върху възстановените земеделски земи, като това става спрямо всички наследници и не води до учредяване на фактическа власт единствено и само на лицето, посочено в протокола и то изрично посочено като представител на наследниците. Друг е въпросът, че това лице е невъзможно да е бил Т.Д.Н., тъй като към този момент същият е бил починал. Остава неясно чий е подписът върху протокола за въвод във владение на наследниците по отношение на възстановените земеделски земи. Поради изложеното, този момент също не може да се приеме като начален момент на установяване на владение за себе си от страна на ответницата /нейният наследодател вече е бил починал/. Тъй като съсобствеността върху процесните имоти е възникнала от наследяване, следва да се посочи, че в случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая, законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС. От събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни такива, съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на ответницата в първоинстанционното производство В. Т. П., не е налице. По делото няма ангажирани доказателства относно тези обстоятелства, в т.ч. промяна на намерението и довеждането му до знанието на другия сънаследник – ищцата М. Н. Г., а преди 2000г. и спрямо майка й Р. П. М. /починала 2000г./. Ищцата владее сънаследствените имоти именно чрез ответницата, дори и в случая, когато само ответницата ги е отдавала под наем. Ответницата е държател на идеални части на ищцата. Не е доказано по никакъв начин отблъсване на нейното владение. Факта, че земите са били отдавани под наем от В. П. /държател по отношение на идеалните части на останалите сънаследници/, не означава сам по себе си, че е отблъснато владението на останалите сънаследници на имота, в случая това на ищцата. Ищцата просто владее чрез В. П.. Следва да се посочи, че договор за наем на земеделска земя, обвързващ и останалите съсобственици, може да се сключи от съсобствениците, притежаващи повече от 25 % от съсобствения имот. За сключване на такъв договор не е необходимо земята да е изцяло собственост на лицето, което сключва договора. Факта на отдаване под наем на сънаследствените земеделски земи от страна на ответницата на свид. Б. и на други лица чрез сключване само от нея на договор за наем не е правомощие на изключителен собственик, а е необходимо, за валидното му сключване да е притежател на повече от 25% от собствеността върху земите. Поради това е неоснователно възражението, че с отдаването под наем на целите земи, ответницата е манифестирала намерението си за своене по отношение на идеалната част на ищцата. Това поражда само облигационни отношения между страните, но не и завладяване на имотите. Ответницата не е обективирала промяна в намерението си за своене на идеалните части на сънаследницата - ищцата, нито е извършила каквито и да са действия на отблъскване на нейното владение. Факта, че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху земите, не означава, че е загубила владението върху тях, тъй като тя го осъществява чрез ответницата /държател на нейните идеални части/ Ответницата не е манифестирали промяна на държането във владение. Доказателства в тази насока няма ангажирани. Никой от разпитаните свидетели не дава показания в тази насока, за действия, извън отдаването под наем на имотите, което да демонстрира промяна на намерението на ответницата. До знанието на ищцата не са доведени по никакъв начин действия на такова манифестиране и отблъсване на владението. Напротив, от показанията на свид. А. и свид. Д. се установява, че ищцата винаги е знаела и коментирала, че има земеделски земи в с. Съдийско поле. Двамата са били свидетели на разговори между ищцата и ответницата именно за продажба от първата на втората на идеалните части от тези земи. Споровете не са били за действия, манифестиращи завладяване на имотите. Споровете са били за евентуалната продажна цена на тези имоти. Ответницата в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докаже по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на другия сънаследник – на ищцата, да докаже, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до нейното знание, както и момента, от който това е налице. За превземане на имотите е станало дума едва след като ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2023г. Едва от този момент всъщност е налице външно изразено действие на преобръщане на държането във владение, на промяна в намерението. От момента на снабдяването с въпросния нотариален акт 08.11.2023г. до подаване на исковата молба на 03.07.2024г. /направено именно с оглед това обективиране/ не е минал изискуемия по закона 10-годишен давностен срок, за да може ответницата да придобие правото на собственост и върху процесните идеални части на ищцата по силата на този оригинерен способ. По този начин възражението за придобиване правото на собственост върху идеалната част на ищцата от процесни недвижими имоти – земеделски земи, по силата на давностно владение, е неоснователно и недоказано. От събраните по делото пред районния съд доказателства, се установява и следващата предпоставка – владение на процесните земеделски земи от ответницата. По отношение на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, следва да се отбележи, че тежестта на доказване на правно основание за владение/държане на идеалните части на ищцата от процесните имоти се носи от ответницата, която в хода на производството не успя да установи такова. В тази насока е и недоказаността на направеното от нея възражение за наличие на такова правно основание – придобиване правото на собственост върху целите имоти въз основа на давностно владение. Други основания за владение на идеалните части на ищцата от процесните земеделски земи, няма наведени и доказани от носещата доказателствената тежест страна – ответницата. Следователно са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.108 от ЗС по отношение и на процесните недвижими имоти. Предявените ревандикационни искове относно ¼ ид.ч от процесните 13 броя недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Съдийско поле, общ. Нова Загора, са основателни и доказани. По отношение на искането по чл.537, ал.2 от ГПК, следва да се посочи, че с оглед изложеното по-горе, а именно установено право на собственост на ищцата върху ¼ ид.ч. от процесните недвижими имоти, то искането е основателно и следва да се уважи. Констативният нотариален акт № 68, т. IV, рег.№ ••••, дело № •••/2023г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с район на действие РС-Нова Загора, с който В. Т. П. е призната за собственик по давностно владение, на ¼ ид.ч. от всеки от 13-те поземлени имота, находящи се в землището на село Съдийско поле, общ. Нова Загора, следва да се отмени. Като е достигнал до друг краен правен извод, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, с което предявените ревандикационни искове се уважат. По отношение на Решението за поправка на ОФГ, същото като неразделна част от първоначалното отхвърлително решение, следва също да се отмени. Изложените във въззивната жалба против него съображения всъщност касаят именно спора по същество и факта, че това решение е неразделна част от първоинстанционното решение по съществото на спора. По разноските: С оглед изход на спора, на ищцата се дължат направените по делото разноски пред първата инстанция в пълния доказан размер от 1573,35 евро /3077,21лв./, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност, вида и броя на исковете, като съдът го намира за справедливо и отговарящо на положения от пълномощника на ищцата труд. На ответницата не се дължат разноски. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските. Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба, следва да се възложат на въззиваемата, като тя понесе своите, така, както ги е сторила и заплати на въззивницата сторените от нея разноски в доказания размер от 1038,34 евро. Ръководен от гореизложеното съдът