Решение № 568 от 14.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Левикс Билдинг“ ЕООД – чрез назначения особен представител адв. К. П. срещу решение №1653 от 28.11.2024 г., постановено по т.д.№ 2121/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено на основание чл. 155, ал.1, т.3 ТЗ еднолично дружество с ограничена отговорност „Левикс Билдинг“ЕООД с ЕИК 204632070, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Свети Наум“ №25. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Навежда се, че неправилно съдът е приел, че по делото е доказан факта на смъртта на Ф. М. Ф. от представеното извлечение от НБД „Население, което отразява дата на смъртта-••••••••г. Не бил представен и смъртен акт, който категорично да установял настъпилата на Ф. смърт. Жалбоподателят счита също така, че е неправилен извода на съда, че намерението на наследниците на починалия по отношение на дружеството било без правно значение. Моли решението да бъде отменено. Отговор на въззивната жалба не е постъпвал. Пред въззивната инстанция е депозирана и частна жалба от адвокат К. П.-оособен представител на „Левикс Билдинг“ЕООД срещу определение 853/27.02.2025г. постановено по т.д.№ 2121/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е изменено постановеното по делото решение № 1653/28.11.20204г. като е определено допълнително възнаграждение на особения процесуален представител адвокат К. С. П. в размер на още 400 лв. /четиристотин/ наред с присъдените с решението 100 лв. и е оставена без уважение, като неоснователна молбата за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. Отговор на частната жалба не е постъпвал. Софийски Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прецени правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Софийски градски съд е сезиран с иск от Софийска градска прокуратура срещу „Левикс Билдинг“ЕООД с ЕИК 204632070, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Свети Наум“ №25 за прекратяване на дружеството на основание чл.155 т.3 от ТЗ. От представените по делото доказателства се установява следното: Дружеството е вписано с управител Ф. М. Ф.. Видно от представената справка и извлечение от НБД Население Ф. М. Ф. е починал на ••••••••г. Видно от направената справка по партидата на „Левикс Билдинг“ ЕООД в търговския регистър, дружеството няма друг вписан управител. Решаващият съд е приел, че са налице предпоставките за допустимост на иска. Констатирал е, че дружеството няма вписан управител повече от три месеца и наследниците на едноличния собственик на капитала не са избрали и вписали такъв, както и не са поискали продължаване на дейността му. Поради наличието на законовите изисквания е преценил иска за основателен и е прекратил дружеството. По наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, а именно: Съгласно чл. 22 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) Национална база данни „Население“ е електронната форма на регистъра на населението в България, който от своя страна се състои от личните регистрационни картони на физическите лица, намиращи се в трайни отношения с българската държава под формата на гражданство, дългосрочно или постоянно пребиваване, съответно осигурено убежище. Нормата на чл. 25 т. 22 ЗГР предписва като елемент от съдържанието на личния регистрационен картон и отразяване факта на смъртта, съответно идентификационни белези за акта на смъртта – документа, в който фактът на смъртта бива удостоверен. От текста на чл. 55 ал. 1 ЗГР еднозначно следва, че актът за смърт не отразява непосредствената констатация на длъжностното лице, а извежда удостоверената с този официален документ информация от нарочно предписан източник – писмено съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице. Следователно при все че актът за смърт е призван да удостовери гражданското състояние на физическо лице, той не отразява непосредствено констатиран от съставителя му факт на смъртта, а единствено регистрира получена информация, относима към личния статус на физическото лице. Идентичен е подходът за документиране на това обстоятелство при нормативно предписани правила и в регистъра на населението. Нормата на чл. 179 ал. 2 ГПК утвърждава доказателствена стойност на извлечена от официален документ информация, аналогична на произтичащия от самия документ. При тези съображения няма основание за различно третиране доказателствената сила на акта за смърт от една страна и на националния регистър от друга. В настоящото производство /първоинстанционно и въззивно/ не е повдигнат спор относно автентичността на представения документ за смърт и липсват данни, подлагащи на съмнение достоверността на тази информация. При тези съображения настоящият състав също приема за доказан фактът на смъртта на Ф. М. Ф., чийто единен граждански номер съответства на посочения в нотариално заверената декларация, налична сред книжата по регистрацията. Представеното извлечение от НБД „Население“ отразява като дата на смъртта •••••••• г. От данните по партидата на дружеството не се установява след тази дата, а и до приключване на устните състезания по делото да е вписана промяна. По отношение оплакването във въззивната жалба, че намерението на наследниците на починалия Ф. по отношение на дружеството е без правно значение съставът намира следното: наследственото правоприемство не е достатъчно, за да възникне членствено правоотношение. Нормата на чл. 157 ТЗ не регламентира изключение от правилото на чл. 155 т. 3 ТЗ, а напротив – изрично изисква призованите към наследяване на покойния едноличен собственик 1) да обективират и 2) огласят желанието си, а и 3) да конституират волеизявляващия орган в предписания от закона като приемлив тримесечен срок. Обстоятелството, че дружеството е без вписан управител в продължение на три месеца е достатъчно основание за неговото прекратяване, независимо от причината за това (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв). Ето защо, настоящия съдебен състав на Софийски апелативен съд, приема, че въззивната жалба е неоснователна, а разгледан по съществото, предявеният иск от Софийска градска прокуратура с правно основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон е основателен. При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъда потвърдено. По частната жалба: Пред Софийски градски съд е депозирана молба с вх. № 132893/01.12.2024 г. на адв. К. П., назначена за особен процесуален представител по делото на ответната страна „Левикс Билдинг“ ЕООД. В молбата е посочено, че от адвокатския съвет при нейното определяне за процесуален представител по делото и е определено възнаграждение в размер на 1 000 лв. и такова се следва от бюджета на СГС и при това положение тя е поела защитата на ответната страна по делото. Ако съдът е считал, че се следва по ниско възнаграждение, то е следвал да я уведоми за това. Наред с това намира определеното от съда за унизително ниско и несъответно на положения труд. С решение № 1653 от 28.11.2024г. по т.д.№ 2121/2023г. на СГС съдът е уважил иска и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., а с обжалваното определение е присъдил още 400 лв. допълнително възнаграждение на адвокат П.. Въззивният състав счита, че постановеното определение е правилно, предвид сложността и обема на делото, както и участието на особения представител в едно открито съдебно заседание пред първоинстанционният съд. Предвид изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното съдът