Решение № 9795 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 400/2026 г.

Производство е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия Регламент (Наредба № 4 от 25.10.2024 г.). Образувано е по жалба от Л. В. Л., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. С.. С. с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, ап. *срещу Решение № 13-265-РД/194 от 11.11.2025г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което е постановен отказ от финансиране по заявление за подпомагане № 070225/800905/113661/91806 по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) на Република България за периода 2023-2027 година. С жалбата административният акт се оспорва като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се също, че в хода на производството органът неправилно е установил фактите – оспорва основният аргумент на ответника, посочен от него като основание за издаване на оспореното Решение, а именно, че не е допустим кандидат за участие в конкретната интервенция с оглед на обстоятелството, че, съобразно данни от регистри на БАБХ, оспорващият Л. Л. е имал регистриран животновъден обект (ЖО) с № 9160-0009р. Девня за периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. Счита, че тези неправилни установявания са довели до формиране на неправилни изводи, съответно - неправилно е приложен материалният закон. Твърди, че при провеждане на административното производство са нарушени основни принципи в административното право, каквито са принципът на истинност и този за служебното начало, закрепени от законодателя в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Въз основа на посочените аргументи моли съда да отмени оспореното Решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ като незаконосъобразно. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Ответната страна – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 07.02.2025г. от Л. В. Л., [ЕГН] е подадено заявление за подпомагане с рег. № в СЕУ 070225/800905/11366/91806 и ИД № 03/Д.3/01/000286 в И. по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) на Република България за периода 2023-2027година. Към заявлението е приложен бизнес-план, от който е видно, че началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) е 38 017,91 ( тридесет и осем хиляди евро и деветдесет и един евроцента). Във формуляра кандидатът е посочил, че предвижда с участието си в интервенцията да увеличи икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО към периода за проверка изпълнението на бизнес-плана чрез планирано увеличаване с 20 (двадесет) декара на обработваните от него площи, засети със слънчоглед, и с увеличение с 15 (петнадесет) декара на площите, засети с пшеница – СПО 2594,81 евро (Раздел „Критерии за оценка“ – четвърта колона от ляво надясно – л. 62 от делото). Посочен е в същия формуляр, че към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес-плана предвиждането е икономическият размер на стопанството на заявителя (измерен в СПО) да е 40656,18 евро. Бизнес-планът обхваща пет стопански години – стопанската година, в която е подадено заявлението 2024г. -2025г., 2025г. – 2026г., 2026г. – 2027г., 2027г. – 2028г. и 2028г. – 2029 година. В Раздел „Текущо състояние на земеделското стопанство към дата на кандидатстване“ Л. Л. подробно е описал земеделските имоти, в които извършва дейността си – 50 на брой, находящи се в землищата на [населено място], община Ветрино, на [населено място], община Девня и на [населено място], община Девня. Общата площ на обработваемата от заявителя Л. Л. земя е 534,266 декара. В Раздел А.3 от формуляра - „Налични животни по видове“, няма посочени такива. Във връзка с обработката на заявлението на Л.В. Л. от служители на ДФЗ на 20.05.2025г. е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в приложения към административната преписка Контролен лист. Заключението на проверяващите е, че е налице съответствие между декларираните от заявителя данни за СПО с установеното при посещението на място. Това обстоятелство е надлежно отразено от органа и в електронното досие по заявката в И. – Регистър. При проверка на заявлението ответникът е извършил справка в „Регистър животни и пчелини“ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в И., при която е установено, че в периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. кандидатът е имал регистриран животновъден обект (ЖО) с № 9160-0009 в [населено място], община Девня, област Варна, за който липсва информация в подаденото заявление. С оглед горната констатация до заявителя Л. Л. е изпратено уведомително писмо изх. № 13-265-6500/118 от 14.07.2025г., с което от същия е изискано обяснение относно регистрацията и дейността на посочения ЖО – колко и какъв вид животни са отглеждани в него, копие от документ за собственост и/или копие от документ за ползване на същия и др. За изясняване на обстоятелствата относно посочения в уведомителното писмо животновъден обект на 18.07.2025г. заявителят е внесъл в Областна дирекция – Варна на БАБХ молба вх. № ЗЖ-4319. В отговор е получено писмо изх. № ЗЖ-4319 от 22.07.2025г., в което е посочено, че при извършена справка в Интегрираната информационна система на БАБХ Вет ИС е установено, че за лицето Л. Л. с посочено ЕГН, съответстващо на ЕГН на заявителя, съществуват записи за вписан животновъден обект и животни, който ЖО към датата на изготвяне на писмото е неактивен и няма налични животни. Изрично е посочено, че за същото лице няма издадено от ОДБХ – Варна Удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД. На 25.07.2025г. оспорващият Л. Л. е изпратил отговор на уведомителното писмо, в който отново заявява, че никога не е купувал, гледал и продавал животни и не е получавал подпомагане по програми на ДФЗ за животновъдство. Към писмото-отговор е приложено копие от писмото на ОД – Варна на БАБХ. При горните фактически установявания и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 4 от 25 октомври 2024г. и във връзка с т. 2.2 и т. 3 и от I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване по интервенция II.Д.З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от СПРЗСР 2023-2027г., заявление за подпомагане с peг. № ОЗ/Д.З/01/000286 в И. и СЕУ № 070225/800905/113661/91806, подадено от Л. В. Л. е получило пълен отказ от финансиране, обективиран в Решение за отказ № 13-265-РД/1 94 от 11.11.2025година. Основният аргумент, посочен от органа като основание за постановяване на отказа, е резултатът от извършената справка в „Регистър животни и пчелини“ на БАБХ, според която в периода 17.08.2008г. – 30.12.2022г. кандидатът е имал регистриран животновъден обект с № 9160-0009 в [населено място], като за периода от 17.08.2008г. до 09.05.2015г. в обекта са отглеждани шест броя едри преживни животни, а за периода от 10.05.2015г. до 30.12.2022г. е отглеждано едно говедо. За издаване на административния акт кандидатът е уведомен на 11.11.2025г. чрез Системата за електронно управление. Предприето е оспорването му по съдебен ред. За установяване на релевантните факти по същество на повдигнатия правен спор съдът е изискал от БАБХ, като трето неучастващо лице, цялата документация по регистрацията, воденето и закриването на животновъдния обект в [населено място], за който се счита, че е стопанисван и управляван от заявителя Л. В. Л.. В отговор е постъпило писмо рег. № Ю-224 от 20.04.2026г. (л. 44 и 45 от делото), като в същото е посочено, че в Интегрираната информационна система (ИИС) на БАБХ – ВетИС има регистриран ЖО с № 9160-0009 в [населено място] с посочени конкретни координати. Изложено е в писмото, че в ИИС на БАБХ има сканиран и прикачен документ от 09.05.2015г. , съставен от д-р Т. И. на длъжност официален ветеринарен лекар за община Аврен и Девня и от доктор С. С. – регистриран ветеринарен лекар, в който документ изрично е посочено, че в ЖО с № 9160-0009 няма налични животни и преминава в лично стопанство. Посочва се, че Л. В. Л. е записан в регистрите като собственик, считано от 17.08.2008г. до 30.12.2022г. Този животновъден обект е служебно закрит от фирмата, която поддържа операционната система ВетИС, като е отбелязан в системата, че обектът е неактивен и че собствеността на лицето е прекратена, считано от дата 30.12.2022 година. Няма данни за регистрация на посочения обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В писмото са представени изображения от информационната система, с която към настоящия момент оперира БАБХ, както и от предходната такава. Посочва се, че в полетата с данни за регистрация „Регистрация на обекта:/Регистрации на ОЕЗ:“ е записано в полето Номер – „(служебен трансф.)“ с вид „Удостоверение за регистрация“, създаден от Националната ветеринарномедицинска служба и с дата 06.02.2003. Тези данни са прехвърлени служебно от предишната информационна система „Wold Vet“ на БАБХ. По настояване на оспорващия и неговия процесуален представител пред съда, като доказателства, са събрани гласните показания на Ж. Л. Л. – дъщеря на оспорващия Л. В. Л.. Пред съда свидетелката заявява, че нейният баща е производител-земеделец. Работи и като багерист във ВиК-дружеството. В земеделската си дейност се занимава с отглеждане на зърнени култури – слънчоглед, пшеница. Заявява, че от около 3-4 години помага на баща си с чисто административната част от дейността му на земеделски производител. Категорично заявява, че баща й никога не се е занимавал с животновъдство. Спомня си, че баща й разбрал, че на негово има или е имало регистриран животновъден обект през септември – октомври 2025година. В тази връзка лично тя е водила кореспонденцията на баща си с БАБХ и МЗХ, но, според свидетелката, тези институции действали твърде бавно. На някои от изпратените писма все още нямало получени отговори. На въпроси на процесуалния представител на ответника отговаря, че нейният баща се занимава със земеделие от доста време. Не може да посочи конкретно от колко години, но заявява, че от 3-4 години този бизнес „се води на негово име“. Преди това същият се е водил от нейния дядо – баща на баща й. Твърди, че животновъден обект никога не е бил нито откриван, нито закриван от нейния баща. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, което е адресат на спорения административен акт, поради което разполага с правен интерес да го оспори. Жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗПЗП Министерството на земеделието и храните (МЗХ) разработва Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и неговите изменения в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/2115. Според чл. 50, ал. 1 от ЗПЗП МС с решение определя Управляващия орган на Стратегическия план в рамките на структурата на МЗХ, като ал. 4 от разпоредбата предвижда възможността Управляващият орган, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор на ДФЗ функции по изпълнението на Стратегическия план. По делото не е спорно, че на ДФЗ са делегирани такива функции, вкл. и по отношение на процесната интервенция за подпомагане, по която е кандидатствал жалбоподателят Л. В. Л.. Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (РА) и съответно организира и ръководи дейността на РА и я представлява, като разполага и с правомощието за вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите, мерките и интервенциите на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от РА. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП РА е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното решение е подписано електронно от изпълнителния директор на ДФЗ, избран с Решение по т. 4.3. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ по Протокол № 228 от 07.05.2024г. (л. 3 от делото), предвид което не е налице основание за прогласяване нищожността на акта, както и за отмяната му като незаконосъобразен на основание т. 1 от чл. 146 от АПК. Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за извършения отказ от изплащане на исканата от заявителя л. Л. безвъзмездна финансова помощ (БФП). Доколко изложените в акт фактически констатации кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос, касаещ материалноправната законосъобразност на акта, а не неговата форма. Следователно обжалваното решение съдържа регламентираните в чл. 59 от АПК реквизити, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. При проверка за спазването на административнопроизводствените правила се установява, че производството по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателя, подадено в срока, определен със заповедта по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. – заповед № РД09-1224 от 29.11.2024г. на РУО на СПРЗСР 2023-2027г., която е публично достъпна на електронната страница на ДФЗ: Схеми и мерки за подпомагане (СПРЗСР 2023-2027/Приключили процедури за подпомагане). В срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024г. по заявлението на жалбоподателя Л.В. Л. на 20.05.2025г. е извършена административна проверка на място в негово присъствие. Не се установява от данните по преписката, в т.ч. и от съставения контролен лист, от проверяващите да са установени несъответствия между декларираните от кандидата обстоятелства и установеното на място. Относно това страните в съдебното производство не спорят. Независимо от изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Мотивите за това са следните: Единственият аргумент на ответника да постанови оспореното Решение за отказ от финансиране по заявление на Л. В. Л. за подпомагане № 070225/800905/113661/91806 от 07.02.2025г. по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) на Република България за периода 2023-2027г. е, че заявителят е имал регистриран животновъден обект в [населено място] за периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г., поради което не отговаря на изискването да е нов земеделски стопанин, т.е. не изпълнява едно от условията за допустимост. Позовава се на легалната дефиниция на понятието „нови земеделски стопани“, дадена в Раздел 2, т. 18 от Условията, според която това са лица, които към датата на подаване на заявлението за подпомагане са на възраст от 41 до 65 години (включително) и притежават съответни професионални умения и компетентности, и се установяват за първи път като ръководители на земеделско стопанство, или вече са се установили през последните 12 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане. Други съображения за постановяване на отказа не са изложени. Съгласно ал. 1 на чл. 170 от АПК в тежест на административния орган и на лицата, за които актът е благоприятен е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него (в акта), и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В разглеждания случай ответникът не се е справил успешно с лежащата върху него доказателствена тежест. Изводът на органа за недопустимост на заявлението за финансиране от фактическа страна е обоснован единствено с данни, получени при извършена служебна справка в Регистър „Животни и Пчелини“ в системата на БАБХ за наличие на регистриран на името на заявителя Л. Л. ЖО в [населено място]. Други доказателства за установяване съществуването или несъществуването на този факт не са събирани в хода на развилото се пред ответника административно производство. Такива не са представени и в хода на настоящото съдебно производство. Както се посочи и по-горе в изложението, с протоколно определение от 01.04.2026г. съдът е изискал от БАБХ цялата документация по регистрацията, воденето и закриването на животновъдния обект в [населено място] на оспорващия Л. Л.. В отговор в съда е постъпило писмо изх. № Ю-224/20.04.2026година (л. 44 от делото). В него са предоставени изрезки от две екранни снимки (screenshot) от оперативната информационна система, която се ползва от БАБХ към настоящия момент, както и от информационната система „World Vet“, която е използвана от същата администрация в предходен период. В писмото е посочено, че в използваната към настоящия момент информационната система данните са трансферирани служебно от предходната такава. При съпоставката на данните от двете екранни снимки е видно, че съществува несъответствие в данните, а именно: в информационната система, която е използвал ответника за нуждите на административното производство, действително е отразено, че заявителят Л. В. Л. е собственик на ЖО за периода от 17.08.2008г. до 30.12.2022г., докато данните от предходната информационна система сочат период на съществуване на животновъдния обект от 06.02.2003г. до 06.02.2003година. Няма данни за собствеността на такъв животновъден обект. Тоест такъв обект не е съществувал и няма регистриран, което съответства и на данните, предоставени от БАБХ, че няма регистриран такъв обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. В същия смисъл са и гласните показания на свидетелката Ж. Л. Л.. Извън предмета на настоящото съдебно производство лежи въпросът на какво се дължи установената разлика в данните, съдържащи се в използваната по-рано от БАБХ информационна система и тази, която се ползва от институцията към настоящия момент. Това единствено обосновава извод, че е възможно наличие на грешки в използваните от администрацията информационни системи и масиви, което мотивира съда да приеме, че обосноваването на крайния административен акт, с който дадено производство приключва, единствено с данни от съответната информационна система, без наличие на каквито и да било други доказателства за отразените в нея обстоятелства, не е достатъчно. Не е изпълнено условието за чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Още повече, че в разглеждания случай заявителят своевременно е възразил срещу констатациите на органа за притежаването на ЖО с посочения номер, но от ответника не са събирани никакви други доказателства, които да потвърдят или да опровергаят възраженията на Л. Л.. Следва да се има предвид, че извадката на данни от информационна база данни не следва да се приравнява по съдържание, смисъл и правно значение на понятието „официален документ“, дефиниран в чл. 179, ал. 1 от ГПК. Това е така с оглед на обстоятелството, че разглежданият казус не е изолиран случай за наличие на грешка в използваната от органа информационна база данни. С оглед горното, основателни са твърденията на оспорващия, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на два от основните принципи в административното право, закрепени законодателно в чл. 7 и чл. 9 от АПК – принципите за истинност и за служебното начало. Допуснатото от органа нарушение на процесуалните правила е съществено и е резултирало и в неправилно приложение и на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения процесното решение следва да бъде отменено, тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. При този изход на спора, съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 618,66 евро, от които 5,11 евро внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 613,55 евро заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000001143 от 14.11.2025 година. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът