Решение № 681 от 21.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1224/2025 г.
Административен съд - София-Област21.05.2026 г.докладчик Даниела Петрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Смарт Софт“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 869/25.09.2025 г. по преписка № КЗК-86/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията от страна на „Смарт Софт“ ЕООД и на това дружество е наложена имуществена санкция в размер на 3% от нетните приходи от продажби за финансовата 2024 г., равняващи се на 37 410 (тридесет и седем хиляди четиристотин и десет) лева. ОСЪЖДА „Смарт Софт“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Т. Т., да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 150 /сто и петдесет/ евро, съставляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт. ОСЪЖДА „Смарт Софт“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Т. Т., да заплати на „Евроклас Консулт“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Б. сумата от 3 067,75 /три хиляди шестдесет и седем евро и седемдесет и пет цента/ евро, съставляваща сторени деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията. Решението да се съобщи чрез връчване преписи на страните. Съдия: �
Мотиви
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Смарт Софт“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Т. Т., чрез адв. Н. М., срещу решение № 869/25.09.2025 г. по преписка № КЗК-86/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на „Смарт Софт“ ЕООД и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3% от нетните приходи от продажби за финансовата 2024 г., равняващи се на 37 410 (тридесет и седем хиляди четиристотин и десет) лева. В жалбата, в хода на устните състезания по делото и в представените писмени бележки се развиват оплаквания и доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че КЗК не е посочила кои конкретни изрази в процесните писма представляват неверни сведения или изопачени факти, поради което решението е немотивирано. Излагат се съображения, че писмата са били насочени единствено към възложителите по обществени поръчки и съдържат възражения относно начина на провеждане на процедурите, а не твърдения относно качеството на услугите или възможностите на „Евроклас Консулт“ ЕООД като изпълнител. Поддържа се, че при възлагането на обществени поръчки факторът „имидж“ е ирелевантен, тъй като възлагането се извършва при условията на строго формализирана процедура. Навеждат се доводи, че изразените в писмата съмнения не могат да увредят доброто име на конкурента и че действията на дружеството представляват упражняване на право на защита. При условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция до установения от закона минимум. Претендират се разноски, като се представя списък по чл. 80 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по препр. от чл. 144 АПК и доказателства за извършването им. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК или Комисията/, представлявана от процесуален представител – мл. експерт Димова, оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания по делото и в писмена защита се развиват подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Поддържа се, че процесните писма съдържат недоказани твърдения и внушения за нерегламентирано влияние, манипулиране на обществени поръчки и незаконосъобразно поведение на „Евроклас Консулт“ ЕООД, които са годни да увредят търговската репутация на дружеството. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересуваната страна – „Евроклас Консулт“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Б. и по пълномощие от адв. А. М. и адв. Димитрова-Христова, оспорва предявената жалба. В писмен отговор по жалбата, в хода на устните състезания и в представените писмени бележки се развиват подробни съображения за нейната неоснователност и за законосъобразност на оспореното решение. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Жалбата на „Смарт Софт“ ЕООД е редовна и допустима като предявена в надлежна форма, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК, пред съд, комуто принадлежи родовата компетентност по правния спор. Жалбата е подадена от страна в административното производство, за която решението на КЗК е неблагоприятно, т.е., снабдена с правен интерес. Разглеждайки по същество постъпилата жалба, Съдът взе предвид следното: Оспореното решение № 869/25.09.2025 г. е постановено в производство по реда на Глава Дванадесета от ЗЗК, образувано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на „Евроклас Консулт“ ЕООД за установяване на извършени нарушения по чл. 30 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Смарт Софт“ ЕООД. По постъпилото искане със съответни разпореждане и заповед на председателя на КЗК е образувано производството по преписката, определен е наблюдаващ проучването член на КЗК и работен екип. Преди да отговори на въпроса осъществен ли е съставът на нарушение по чл. 30 от ЗЗК, Комисията, с оглед общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, е разгледала характера на отношенията между страните в производството и тяхното положение на пазара, произтичащо от осъществяваната от тях стопанска дейност. Анализирала е предмета на дейност на двете дружества и е взела предвид установените по преписката факти, че както „Смарт Софт“ ЕООД, така и „Евроклас Консулт“ ЕООД осъществяват дейност по доставка, внедряване и поддръжка на оборудване и софтуер, свързани с изграждането на STEM кабинети и технологична среда в образователни институции, като участват в едни и същи процедури за възлагане на обществени поръчки, организирани от учебни заведения по програми, финансирани със средства от Европейския съюз и държавния бюджет. Комисията е приела за установено, че двете дружества предлагат сходни услуги и се конкурират за възлагане на идентични обществени поръчки, поради което между тях са налице конкурентни отношения по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Комисията е взела предвид установените в производството факти, че в периода от м. август до м. септември 2024 г. от профила на „Смарт Софт“ ЕООД в системата Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/ са изпратени до трима възложители по обществени поръчки съобщения и писма, съдържащи твърдения и внушения относно дейността на „Евроклас Консулт“ ЕООД. В тях са изложени съмнения за нерегламентирани контакти между възложители и потенциален изпълнител, за предварително „напътстване“ на възложителите, за манипулиране на процедурите по възлагане и за възможни незаконосъобразни действия, свързани с провеждането на обществените поръчки. В част от писмата се съдържат предупреждения, че при възлагане на поръчките на „Евроклас Консулт“ ЕООД ще бъдат сезирани различни държавни институции, ще бъдат извършени проверки и могат да настъпят неблагоприятни последици за възложителите, включително за директорите на съответните учебни заведения. Комисията е приела за установено, че тези твърдения са били отправени до конкретни възложители по обществени поръчки чрез официалната комуникационна система ЦАИС ЕОП, използвана при провеждане на процедурите. Съобразила е и събраните доказателства, включително предоставената от възложители информация и приложената кореспонденция, от които е установила, че вследствие на изпратените съобщения част от възложителите са предприели допълнителни действия и консултации във връзка с провежданите процедури. Въз основа на тези установени факти Комисията е извършила преценка налице ли са елементите от фактическия състав на нарушение по чл. 30 от ЗЗК. Приела е, че изпратените от „Смарт Софт“ ЕООД съобщения съдържат неверни сведения и внушения по отношение на конкурент, доколкото твърденията за нерегламентирано влияние, манипулиране на процедури и незаконосъобразно поведение на „Евроклас Консулт“ ЕООД не са подкрепени с доказателства. Комисията е счела, че чрез използваните формулировки се създава негативна представа относно добросъвестността и коректността на дружеството като участник в процедури по обществени поръчки, като поведението е обективно годно да увреди доброто му име и доверието към него. КЗК е приела, че за осъществяване на състава по чл. 30 от ЗЗК не е необходимо да бъде доказано настъпването на конкретен вредоносен резултат, а е достатъчно разпространените сведения да са от естество да създадат реална възможност за увреждане на репутацията на конкурента. В тази връзка Комисията е отчела, че внушенията за манипулиране на обществени поръчки и нерегламентирано влияние върху възложители са особено чувствителни с оглед естеството на дейността и обективно са годни да породят съмнения относно законосъобразността и коректността на поведението на засегнатото дружество. Така мотивирана, КЗК е постановила оспореното решение, с което е установила извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на „Смарт Софт“ ЕООД и е наложила на това дружество имуществена санкция в размер на 3 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2024 г., равняващи се на 37 410 лева. Оставила е без разглеждане искането на „Смарт Софт“ ЕООД за възлагане в негова полза на разноските му в производството. При дължимата преценка за законосъобразност на решение № 869/25.09.2025 г. по преписка № КЗК/86/2025 г. на всички основания по чл. 146 от АПК /чл. 168, ал. 1 от АПК/ и наведените от страните доводи и възражения, Съдът счете следното: Обжалваното решение е постановено от независимия специализиран национален регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 8, т. 1, т. 2, т. 3, чл. 38, ал. 1, т. 3, чл. 98, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗК. Изводът е, че е прието от компетентен орган и не е опорочено по см. на чл. 146, т. 1 от АПК. Решението е валидно и от гледна точка на особените правила за приемането му с оглед положението, че КЗК е колективен орган - прието е при наличие на изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК. Не са налице пороци на формата му - чл. 146, т. 2 от АПК. КЗК не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е изяснила в пълнота и изцяло релевантните факти и е отговорила подробно и обосновано на всички наведени възражения и становища на страните. Относно нарушението по чл. 30 от ЗЗК: За осъществяване на състава е необходимо на първо място кумулативно да са налице предпоставките на общия фактически състав по чл. 29 от ЗЗК, а именно страните да осъществяват стопанска дейност и да се намират в конкурентни отношения, както и поведението да противоречи на добросъвестната търговска практика и да уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурент. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК забранява разпространяването на неверни сведения или представянето на факти в изопачен вид относно конкурент, неговото предприятие или предлаганите от него стоки и услуги, когато това е в състояние да увреди доброто му име или доверието към него. Фактическият състав на разпоредбата предвижда две форми на изпълнително деяние, което може да се осъществи единствено чрез действие – твърдение или разпространение на неверни сведения, или изопачаване на факти относно определени обстоятелства. Твърдението или разпространението на неверни сведения предполага изрично посочване на обстоятелства, каквито не съществуват в обективната действителност или не отговарят изцяло на действителното положение. Изопачаването на факти се свежда до преиначено, видоизменено, неточно или непълно представяне на обективно съществуващи в действителността факти. Необходимо условие, за да се ангажира отговорността на предприятието по посочения състав, е поведението да е насочено към конкретен конкурент или към неговата дейност, стоки или услуги, както и да е налице увреждане или реална опасност от увреждане на доброто име и доверието към него. За осъществяване на нарушението не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат, достатъчно е поведението обективно да е годно да създаде реална възможност за увреждане интересите на конкурента. На първо място, Съдът счита, че в случая правилно КЗК е приела, че дружествата „Смарт Софт“ и „Евроклас Консулт“ ЕООД осъществяват стопанска дейност и между тях съществуват конкурентни отношения, тъй като и двете дружества развиват дейност в областта на доставка, монтаж и внедряване на оборудване и софтуер и участват в едни и същи процедури по обществени поръчки. От събраните по преписката доказателства се установява, че до трима различни възложители по обществени поръчки чрез системата ЦАИС ЕОП са били изпращани писма и становища, съдържащи твърдения и внушения по отношение на „Евроклас Консулт“ ЕООД за нерегламентирано влияние върху възложители, предварително „напътстване“ при провеждане на процедурите, както и предоставяне на финансови стимули с цел определяне на конкретен изпълнител. Съдът напълно споделя мотивите на Комисията, че разпространените сведения засягат съществени характеристики на стопанската дейност и пазарното поведение на конкурента. В случая внушенията, че „Евроклас Консулт“ ЕООД упражнява нерегламентирано влияние върху възложители, предоставя „напътствия“ при провеждането на обществени поръчки и предизвиква незаконосъобразни решения, се отнасят пряко до неговата добросъвестност, професионална репутация и надеждност като участник в процедури по обществени поръчки. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че Комисията не е посочила точно кои думи и изрази от изпратените писма счита за неверни сведения или изопачени факти. В решението ясно са изложени подробни фактически и правни съображения относно съдържанието на процесните писма, характера на използваните формулировки и причините, поради които Комисията ги квалифицира като неверни сведения и внушения по отношение на конкурент. Комисията достатъчно ясно е индивидуализирала конкретните изрази и формулировки като получени от възложителите „конкретни напътствия“, че са извършени „редица процесуални нарушения“, както и предупреждения, че длъжностни лица могат да понесат санкции или да загубят заеманите от тях длъжности. Именно тези твърдения са приети за неверни и дискредитиращи, тъй като не са подкрепени с доказателства. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че процесните писма не засягат качеството на услугите на конкурента и поради това не могат да увредят репутацията му. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК защитава не само репутацията относно качеството на предлаганите услуги, а и доверието към предприятието като коректен и добросъвестен пазарен участник. Внушенията за манипулиране на обществени поръчки, нерегламентирани контакти и незаконосъобразно влияние са обективно годни да засегнат именно това доверие. Съдът споделя извода на Комисията, че процесните писма надхвърлят рамките на допустимо упражняване на право на защита. Макар формално адресирани до възложителите, съдържанието им е пряко насочено срещу конкретен конкурент и неговата стопанска репутация. Чрез използваните формулировки се внушава, че „Евроклас Консулт“ ЕООД упражнява неправомерно влияние върху възложители и комисии по обществени поръчки, манипулира процедурите и предизвиква незаконосъобразни решения. Подобни твърдения обективно са годни да създадат отрицателна представа относно добросъвестността и коректността на конкурента като пазарен участник. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесните писма били насочени единствено към защита на законността на процедурите по обществени поръчки. Дори участник да счита, че определена процедура по обществена поръчка е опорочена, защитата на неговите права следва да се осъществява чрез предвидените в закона способи. Правото на защита не включва право на разпространяване на недоказани обвинения и дискредитиращи внушения спрямо конкурент. Ирелевантни към предмета на настоящото производство са и доводите на жалбоподателя относно участието на „Евроклас Консулт“ ЕООД в множество обществени поръчки, начина на класиране и състава на оценителните комисии. Дори да съществуват съмнения относно законосъобразността на определени процедури, това не легитимира разпространяването на недоказани и дискредитиращи твърдения срещу конкурент. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че в случая били изразени единствено съмнения или предположения. Използваните формулировки, включително „получили сте конкретни напътствия“, „ще бъдете подведени“, „направили сте редица процесуални нарушения“, „директорът може да изгуби поста си“, не представляват неутрално изразяване на съмнения или добросъвестно поставяне на въпроси, а съдържат категорични внушения за неправомерно поведение, представени като факти, без да са подкрепени с доказателства, които да установяват истинността им. В тази връзка е без значение и субективният мотив на нарушителя при отправяне на процесните твърдения, доколкото намерението за увреждане не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 30 от ЗЗК /в този смисъл Решение № 7517 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2017 г., IV о./. Именно поради това правилно Комисията е приела, че се касае за разпространяване на неверни сведения и представяне на факти в изопачен вид по смисъла на чл. 30 от ЗЗК. Съдът намира за обоснован и изводът на Комисията, че процесното поведение е било в състояние да увреди доброто име и доверието към „Евроклас Консулт“ ЕООД. За осъществяване състава на чл. 30 от ЗЗК е достатъчно поведението обективно да е годно да създаде негативна представа у адресатите относно коректността и добросъвестността на конкурента, а възражението, че факторът „имидж“ не може да окаже влияние е необосновано. В случая внушения за манипулиране на обществени поръчки, нерегламентирани контакти и възможни санкции спрямо възложители и длъжностни лица безспорно са от естество да засегнат доверието към съответния участник в процедурите и реално са в състояние да предизвикат неблагоприятни последици. Следва да се отчете, че разпространените твърдения са свързани именно с обстоятелства, които по естеството си могат да бъдат възприети от възложителите като основание за незадължително отстраняване от процедура по възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП, а именно опит за влияние върху решенията на възложителя във връзка с подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, както и опит за получаване на неоснователно предимство в процедурата. Поради това подобни твърдения обективно са годни не просто в значителна степен да накърнят доверието към съответния участник, а дори да доведат до неговото отстраняване от процедурите. От доказателствата по преписката се установява, че част от възложителите са предприели допълнителни проверки и консултации във връзка с изложените твърдения, което потвърждава реалната възможност за засягане на търговската репутация на дружеството. Фактът, че в крайна сметка поръчките са били възложени на „Евроклас Консулт“ ЕООД, не изключва осъществяването на нарушението, тъй като съставът по чл. 30 от ЗЗК е формален и се счита довършен с разпространяването на дискредитиращите сведения. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оспореното решение противоречи на практиката на КЗК, обективирана в Решение № 740/22.07.2021 г. по преписка № 590/2020 г. Цитираните от жалбоподателя мотиви касаят спецификата на конкурентните отношения относно нарушение по друг специален състав на ЗЗК. За настоящия спор е ирелевантно дали твърденията, отправени към един възложител биха могли да възпрепятстват друг възложител да възложи поръчка на засегнатия участник. За разлика от цитираната хипотеза, в настоящия случай разпространените от „Смарт Софт“ ЕООД сведения са насочени именно към конкурент на дружеството, намиращ се в преки конкурентни отношения с него при участие в процедури по възлагане на обществени поръчки. Твърденията за нерегламентирано влияние върху възложители, предварително „напътстване“ и възможни нарушения на правилата по ЗОП са отправени пряко по отношение на „Евроклас Консулт“ ЕООД и осъществяваната от него стопанска дейност, поради което са обективно годни да засегнат доброто име и доверието към него като участник на съответния пазар. Ето защо, за разлика от посочената практика, поведението на жалбоподателя засяга пряко интересите на конкурент и попада в приложното поле на чл. 30 във връзка с чл. 29 от ЗЗК. В допълнение, относно възражението на жалбоподателя, че „Евроклас Консулт“ ЕООД в своето искане до КЗК е посочило, че писмо е било изпратено до директора на ОУ „Двайсти април“, гр. Панагюрище, Съдът намира същото за неоснователно, тъй като от административната преписка се установява, че в искането си „Евроклас Консулт“ ЕООД единствено посочва, че е участник в обществена поръчка с конкретния възложител. От гореизложеното следва, че обосновано от доказателствата и обстоятелствата и в съответствие с материалния закон Комисията е формирала решаващ извод за осъществено от страна на „Смарт Софт“ ЕООД нарушение на забраната по чл. 30 от ЗЗК. По въпроса за имуществената санкция: По отношение на наложената имуществена санкция съдът намира, че същата е определена при спазване изискванията на чл. 100, ал. 1 и 8 от ЗЗК и Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 607/10.06.2021 г. на КЗК, обн., ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г., в сила от 18.06.2021 г. /Методиката/. При индивидуализиране на имуществената санкция КЗК е съобразила характера и спецификата на извършеното нарушение, изразяващо се в разпространяване на неверни сведения и факти в изопачен вид по отношение на конкурент в рамките на процедури по възлагане на обществени поръчки. Отчетена е сравнително кратката продължителност на нарушението, осъществявано в периода август – септември 2024 г., т.е. за около два месеца. Наред с това Комисията е взела предвид, че въпреки краткия период на осъществяване, поведението е било обективно годно да доведе до по-съществен негативен ефект върху конкуренцията с оглед естеството на засегнатите обществени отношения и спецификата на процедурите по ЗОП. Съобразявайки тези релевантни обстоятелства, КЗК обосновано е квалифицирала нарушението като „не особено тежко“ по смисъла на чл. 20, ал. 7, т. 2 от Методиката, за което е предвиден основен размер на санкцията до 5 % от нетните приходи от продажби на предприятието за предходната финансова година. Съдът намира, че правилно Комисията е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство агресивния и заплашителен характер на използваните изрази, съдържащи внушения към възложителите за възможни финансови санкции, загуба на длъжност и незаконосъобразност на действията им, с което освен доброто име на конкурента са били засегнати и авторитетът и доверието към самите възложители. Обосновано е отчетено и обстоятелството, че вследствие на разпространените твърдения част от възложителите са предприели допълнителни консултации и проверки по процедурите, което е довело до ангажиране на допълнителен административен и времеви ресурс. При тези данни и при съобразяване с реализираните от дружеството нетни приходи от продажби за 2024 г., КЗК в съответствие с критериите по чл. 100, ал. 8 от ЗЗК и Методиката е определила имуществена санкция в размер на 3 % от нетните приходи от продажби, възлизаща на 37 410 лв. Така определеният размер е съответен на характера и тежестта на нарушението и е необходим за постигане целите на генералната и специалната превенция. Неоснователно е възражението, че санкцията е несъразмерна само поради обстоятелството, че кореспонденцията е изпратена до ограничен кръг адресати. Характерът на адресатите, а именно възложители по обществени поръчки, придава особена тежест на отправените внушения и увеличава потенциала им да засегнат доверието към конкурента. Неоснователно е и направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на наложената имуществена санкция до „законовия минимум“. В разпоредбата на чл. 100 от ЗЗК законодателят е предвидил единствено максимален размер на имуществената санкция, без да установява минимален праг. Определянето на конкретния размер на санкцията в рамките на предвидения максимум е предоставено на оперативната самостоятелност на административния орган при съобразяване на критериите по чл. 100, ал. 8 от ЗЗК и Методиката, като въз основа на тези обстоятелства КЗК е определила санкция в размер значително под законово допустимия максимум, който съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗК е в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година, както и близък към средния размер, предвиден за „не особено тежко“ нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 7, т. 2 от Методиката. В тази връзка следва да се отчете и разпоредбата на чл. 7 от Методиката, съгласно която при определяне на конкретните размери на санкциите КЗК осигурява достатъчна степен на прозрачност и предвидимост, без обаче да прилага автоматични аритметични методи при индивидуализирането им. Целта е да се предотврати възможността нарушителите предварително да изчисляват точния размер на санкцията и да го възприемат като предвидим „разход нарушение“. Поради това определянето на конкретния размер на имуществената санкция предполага индивидуална преценка във всеки отделен случай при съобразяване на релевантните факти и обстоятелства. Същевременно определеният размер на санкцията подлежи на съдебен контрол за съответствие с посочените по-горе критерии, включително относно тежестта и продължителността на нарушението, наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и принципа на пропорционалност. В случая Съдът намира, че КЗК е извършила необходимата индивидуална преценка и е определила санкцията при правилно приложение на относимите критерии, както и начина на извършване на нарушението, използваните изрази и потенциала им да увредят доброто име на конкурента. С оглед на това, Съдът намира, че определеният размер на имуществената санкция не е несъразмерен, съответства на тежестта на нарушението и целите на закона. Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена. Поради постановения изход от правния спор и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва присъждане в полза на ответника – Комисия за защита на конкуренцията на адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 150 /сто и петдесет/ евро, определен в размерите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Следва на основание 143, ал. 4 от АПК присъждане на разноски и в полза на заинтересуваната страна в размер на 3 067,75 /три хиляди шестдесет и седем евро и седемдесет и пет цента/ евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Наведеното възражение за прекомерност е неоснователно съобразно правната и фактическа сложност на делото. ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, СЪДЪТ
Цитирани разпоредби
31- чл. 29 ЗЗК
- чл. 30 ЗЗК
- чл. 30
- чл. 64, ал. 1
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 146, т. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 100 ЗЗК
- чл. 100, ал. 8 ЗЗК
- чл. 100, ал. 1 ЗЗК
- чл. 36, ал. 1 ЗЗК
- чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК
- чл. 62, ал. 1 ЗЗК
- чл. 64, ал. 1 ЗЗК
- чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП
- чл. 100, ал. 1
- чл. 145
- чл. 20, ал. 7, т. 2
- чл. 24
- чл. 37
- чл. 38, ал. 1, т. 3
- чл. 59, ал. 1
- чл. 7
- чл. 8, т. 1
- чл. 80
- чл. 94, ал. 1
- чл. 98, ал. 1, т. 1