Решение № 5477 от 27.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12753/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 15887 от 04.10.2023 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 20894/2023 г. е отхвърлил предявения от Т. Д. П. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на извършеното от ответника нарушение, представляващо осъществен от негова страна спрямо ищеца тормоз, изразен под формата на две деяния, а именно- опит на ответника да разкрие ищеца като сигналоподател пред лицата, срещу които същият е бил пуснал сигнала си с цел да постави в опасност неговото здраве или живот, респективно- в закана на ответника да третира ищеца като лице, което е пуснало фалшив сигнал. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- Т. Д. П..Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне разпит на ответника по реда на чл.176 ГПК и да изиска записите на разговорите му с него и е направил погрешен извод, че той не е оказал съдействие за разкриване на твърденията в подадения сигнал.Поддържа становище, че не е отказал да съдейства, а да слезе пред блока и да извършва следствени действия заедно с патрула, за да не бъдат изложени на риск здравето и живота му.Излага твърдения, че съдът не е отчел факта, че ответникът е прекъснал разговора, защото не е искал да го изслуша и не е коментирал, че действието се е развило в район, който е много опасен.Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че въпреки неизпълнение на указанията на ответника, които са задължителни съгласно разпоредбата на чл.64 ЗМВР, последният не го е санкционирал, нито че го е заплашвал да го третира като лице, подало фалшиви сигнали, ако не слезе при патрула.Твърди, че ако ответникът е искал да се възползва от помощта му, е трябвало да го изслуша по телефона, да инициира разследване по случая и да бъде призован да даде показания като свидетел.Оспорва извода на съда, че въззивникът няма обществено положение на сигналоподател.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска. Ответникът по въззивната жалба- Х. Д. С. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът, който е подал сигнал, не получава лично или обществено положение различно от това на останалите граждани и е стигнал до извода, че не са налице предвидените в закона предпоставки.Правилен е и извода на съда, че ищецът не е поставен в по- неравностойно положение в сравнение с други лица.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.Ищецът- Т. Д. П. твърди, че на 30.09.2022 г. около 16, 30 ч. е видял, че пред бл.6, вх.Г в циганското гето на „Дружба 1“ има сватба/веселие и се е обадил на т. 112, за да помоли да дойде патрул и да санкционира празнуващите.След 10-15 минути шумът е утихнал и сватбарите са се прибрали.На 20-та минута от подаване на сигнала е пристигнал екип на 08 РУ, който не е установил сватба или шум.Ищецът е получил обаждане по телефона от лице, което се е представило като С.- дежурен на 08 РУ, който го е изкомандвал се яви веднага при патрула и заедно да направят проверка, като посочи къде са нарушителите, защото не е имало никой, в противен случай ще го счита за лице, което подава фалшив сигнал и губи времето на МВР.Ищецът твърди, че е отказал да се яви и че целта на ответника е била да го разкрие като сигналоподател и да изложи на риск здравето или живота му.Започнал е да му обяснява, че МВР отказва да взаимодейства с домоуправителите на входовете и игнорира предложенията му за оптимизиране работата на МВР в района.Ответникът е продължил да му разпорежда да слезе и да даде обяснения на патрула, като му е заявил, че пуска фалшиви сигнали и ще го третира като такъв и му е затворил телефона, нежелаейки за чуе позицията му.Ищецът излага твърдения, че е дискриминиран по признак обществено положение на лице, подало сигнал до МВР и че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗМВР, в която е заложен принципа за защита на информацията и източниците за нейното придобиване.Позовава се на нормата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако застрашават живота или здравето на лицето.Твърди, че целта на ответника е била да го разкрие като сигналоподател и да изложи на риск здравето или живота му и да го унижи, като го изкара пред входа, за да видят всички кой е пуснал сигнала и да си има неприятности, като отбелязва, че мястото, на който се развива случаят, е т.н. „циганско гето“ в „Дружба 1“, което е опасен район.По подаден сигнал от него срещу ответника е образувана пр.пр. № 42004/2022 г. /м-214/22/ СРП и последният е потвърдил всичко изложено.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът е извършил нарушение, представляващо осъществен тормоз спрямо него, изразен под формата на две деяния: опит на ответника да разкрие ищеца като сигналоподател пред лицата, срещу които същият е пуснал сигнал, за да постави в опасност здравето или живота му и закана да го третира като лице, което е пуснало фалшив сигнал. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че липсват факти, които да сочат на по-неблагоприятно третиране на ищеца по смисъла на чл.4, ал.2 и 3 вр. чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Първоинстанционният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът се е обадил по телефона на ищеца и го е приканил да слезе при изпратения патрул. Видно от материалите по представената пр.пр.№ 42004/2022 г. /М- 214/22/ по описа на СРП, образувана по сигнал на Т. Д. П. срещу ответника, същият е признал, че на 30.09.2022 г. е бил дежурен в 08 РУ-СДВР и че е получен сигнал за нарушаване на тишината около 16, 45 ч. за ромска сватба пред бл.6 в жк „Дружба 1“.Изпратил е група, която е докладвала, че на място не е установено такова нещо и е направил обратна връзка с подателя на сигнала, за да попита откъде точно идва музиката, като му е обяснил, че патрулът е на място, но не е установил твърдяното от ищеца.Заявил е, че е казал на ищеца ако има възможност да слезе при патрула и да покаже откъде идва музиката, но същият е заявил, че не може да се занимава с тях и че не си вършат работата.Попитал го е дали сигналът е фалшив, а той му е отговорил с ругатни /цитирани в сведение от 28.11.2022 г./.Около 17, 40 ч. е получил още един сигнал за струпване пред бл.6 и шум от тъпани и зурни, изпратени са отново сили на 08 РУ, които не са установил струпване на хора и шум от музика.Сигналът е подаден от Т. П..При втория сигнал не е установил връзка със сигналиста, същият не е отговорил на позвъняването. Останалите материали от преписката не представляват годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. С постановление от 12.10.2022 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратила пр.вх.№ 785500-7043/2022 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, пр.пр. 42004/22 г. /М-214/2022 г./ по описа на СРП. Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението. За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че от значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания и че ищецът, подавайки сигнал за извършено нарушение, не получава лично или обществено положение, различаващо го от останалите граждани, поради което не са налице признаци, поставящи го в по- различно лично или обществено положение и същият не е носител на защитен признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.Не е установено и той да е третиран по различен начин от което и да е лице, подавало сигнал до органите на МВР и да е бил поставен в по- неравностойно положение в сравнение с други лица. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. в производството по защита от дискриминация ищецът е длъжен да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответникът трябва да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен /в този смисъл-определение № 819 от 29.11.2019 г. по гр.д.№. 2956/2019 г., ВКС, III ГО; определение № 757/10.11.2020 г., гр.д.№ 2169/2020 г., ВКС, III ГО; определение № 10/10.02.2022 г., гр.д.№ 2557/21 г., III ГО; решение № 183/08.06.2015 г., гр.д.№ 7381/2014 г., IV ГО/. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.За наличието на дискриминация не е достатъчно установяването само на по-неблагоприятно третиране, а и че това по- неблагоприятно третиране е по признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като следва да се направи сравнение между начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато лица, намиращи се в сходно положение, биват третирани еднакво при упражняване на законоустановените им права, принципът за равно третиране е спазен. Ищецът основава исковете си с твърдения, че е дискриминиран по признак обществено положение на лице, подало сигнал до МВР по т.112.Както е приел и първоинстанционният съд, подаването на сигнал до МВР не придава някакво специално обществено положение на лицето и не е основание да се приеме, че е налице такъв защитен признак.По делото липсват и твърдения и доказателства ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно спрямо лица, които се намират в същото или сходно положение, поради което не са налице основания да се приеме, че спрямо ищеца е упражнена пряка или непряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Изложените твърдения за допуснати нарушения от страна на ответника на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.6 ЗМВР и на чл.64, ал.4 ЗМВР са ирелевантни в настоящото производство.От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този смисъл-определение № 424/31.05.2019 г. по гр.д. № 919/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО/.Ето защо посоченото деяние на ответника, изразяващо се в опит да разкрие ищеца като сигналоподател пред лицата, срещу които същият е бил пуснал сигнала си с цел да постави в опасност неговото здраве или живот, не представлява дискриминационно поведение. Поради изложеното оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба обстоятелства са неоснователни, тъй като същите не са относими към предмета на спора. Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.По отношение на оплакванията за допуснати процесуални нарушения въззивният съд е изложил мотиви в определението по чл.267 ГПК. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. Независимо от изхода на спора разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие с договорен размер на адвокатско възнаграждение и начин на заплащането му, нито са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното съдът