РЕШЕНИЕ

№ 57

гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000308 по описа за 2022 година С Решение № 16/19.07.2022 год. по т. д. № 220/2018 год. Великотърновският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София да заплати на М. М. Н. от гр. Д. Оряховица сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейния баща М. К. Н., починал при ПТП на 26.11.2016 г. на път VTR-1182 при 3+770 с посока на движение от гр. Д. Оряховица към гр. Лясковец, настъпило по вина на Б. А. А. – водач на л. а. „Форд Мондео“ с временен рег. № 005••••, ведно със законната лихва от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до 200 000 лв.

Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати по см. на ВТОС сумата 4 750 лв. ДТ, на М. М. Н. – 150 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част на иска, а на адв. Й. Ц. Й. – сумата 2 358 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно на уважената част на иска.

Осъдил М. М. Н. да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД сумата 80 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено

при участието на Б. А. А. - трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД.

С Определение от 19.09.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК, решението в частта за разноските е изменено, като присъденото на осн. чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. Й. Й. е увеличено с 1 572 лв., или общо дължимото възнаграждение е в размер на 3 930 лв.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт М. В.. Счита решението за незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Сумата не е дължима от дружеството, тъй като то не е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е в покритие спрямо лек автомобил „Форд Мондео“ към датата на настъпване на инцидента. В подкрепа на това становище са изложени подробни аргументи, включително и по приложението на Наредба № I- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че не е налице съпричиняване на резултата от пострадалия. Не са изложени мотиви и относно механизма на транспортния инцидент и техническите причини, поради които е настъпил. Неправилно според жалбоподателя е присъдена законна лихва върху обезщетението от 06.08.2018 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Д. Т.. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор от ищцата М. М. Н.. В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Й. Й. заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи. Моли съда да потвърди решението като присъди направените разноски, както и възнаграждение на пълномощника по чл. 38 от ЗА.

Ответникът по евентуалния иск Гаранционен фонд – гр. София не е подал отговор. В съдебно заседание пълномощникът адв. Н. И. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.

Третото лице Б. А. А. не е подал отговор. С писмена молба прави искане за уважаване на въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:

Ищцата М. М. Н. е предявила против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния баща М. К. Н., настъпила при ПТП на 26.11.2016 год., причинено от Б. А. А. при управление на л. а. „Форд Мондео“, с рег. № 005••••, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху горната сума от 05.08.2018 год., до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност - в случай, че предявеният главен иск не бъде разгледан или бъде отхвърлен, ищцата е предявила против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на сумата 200 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от същия деликт, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху горната сума от 05.08.2018 год. до окончателното изплащане.

Първостепенният съд е счел за частично основателен и е уважил предявения главен иск, като е осъдил първия ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, решението не е било обжалвано от ищцата и е влязло в сила.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно по съществото си:

На първо място, въззивният съд обсъжда и се произнася относно пасивната материалноправна легитимация на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по предявения иск, като при това намира въззивната жалба за основателна:

Безспорно по делото е, че ПТП на 26.11.2016 г. е причинено от водача на л. а.

„Форд Мондео“, с рег. № 005•••• при управление на същия автомобил. Спорно е наличието на валидно застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на водача на този автомобил при първия ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Установено е по делото, че лек автомобил „Форд Мондео“ е бил с временни табели с регистрационен № 005••••, издадени на търговеца „Мартин – Йоана“ ЕООД – гр. Лясковец в съответствие с чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изд. от МВР (писмо от 18.01.2018 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново).

Ищцата не оспорва обстоятелството, че „Мартин – Йоана“ ЕООД не притежава документ за придобиване на процесния л. а. „Форд Мондео“, че автомобилът никога не е бил собственост на дружеството и не е бил включен в активите на дружеството към датата на ПТП, че липсва договор, по силата на който автомобилът е предоставен от дружеството на консигнация или лизинг на Б. А. А., както и че във водения по реда на чл. 30 от Наредба I-45/24.03.2000 год. дневник на дружеството автомобилът не е вписан.

От представените по делото фактура за продажба от 08.07.2016 год., данни за регистрация и прехвърляне на собствеността от 08.07.2016 год., писмо до Б. А. от 11.07.2016 год. и удостоверение за смяна на собствеността от 27.10.2016 год. във връзка със свидетелство за управление, талон и свидетелство за регистрация се установява, че към датата на ПТП – 26.11.2016 год., лекият автомобил „Форд Мондео“ с рама № WF04XXG•••••••••• е бил собственост на Б. А. А...

От представеното по делото заверено копие от Застрахователна полица № BG/22/116002600835 от 06.10.2016 год., описана и в констативния протокол от 26.11.2016 год., се установява сключването на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между „Застрахователна компания Лев инс“ АД и „Мартин – Йоана“ ЕООД за лек автомобил „AVA“, с шаси № •••••••••• и рег. № 005••••, с предназначение на автомобила за търговска дейност, за срок от 07.10.2016 год. до 06.10.2017 год. По делото е представено и копие от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от фирми, извършващи внос и продажба на превозни средства за предоставени им временни регистрационни табели, неразделна част от който е посочената по-горе застрахователна полица. Видно от него, обектът на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, в резултат на експлоатация на МПС с временни регистрационни табели, издадени в съответствие с чл. 30 от Наредба № 1-45. Предмет на застраховане е „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по чл. 249 ал. 1 от КЗ на неограничен брой леки автомобили с оформен временен или постоянен внос, придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела. Посочената в договора табела е с № 005••••.

От приложените към исковата молба две справки от Информационния център към Гаранционния фонд се установява, че при проверка по временния регистрационен номер е налице резултат за активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при „Застрахователна компания Лев инс“ АД за периода от 07.10.2016 год. до 06.10.2017 год., с полица № BG/22/116002600835. При извършена справка по номера на рамата на лекия автомобил „Форд Мондео“ липсват данни за активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед на така установеното, съдът приема следното относно пасивната легитимация по предявения иск:

Съобразява Решение № 50013/24.03.2023 год. на ВКС по т. д. № 855/2022 год., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с което е допуснато до касационно обжалване решение на САС на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос: за наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 от КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба I-45/24.03.2000 год. на МВР. Касационната инстанция е приела, че съгласно чл. 483 ал. 5 КЗ търговците, извършващи внос и продажба на МПС, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на временните табели. Условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се съдържат в Наредба № I – 45/24.03.2000 год. на МВР. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата, временни табели с регистрационен номер за срок от 1 година се предоставят на лице-търговец по смисъла на ТЗ, извършващо внос и продажба на превозни средства, за ползване при управление на МПС на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.

Предмет на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483 ал. 5 от КЗ са временните табели с регистрационен номер, които са издадени по реда на чл. 30 от Наредбата на търговец, извършващ внос и продажба на МПС. Застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483 ал. 5 от КЗ не се отнася за конкретно МПС, а за неограничен брой определяеми МПС, които са внесени в страната от търговеца с цел продажба, на които е монтирана временната регистрационна табела, издадена на търговеца по реда на чл. 30 от Наредбата. Застрахователното покритие по чл. 483, ал. 5 от КЗ се предоставя за временните табели с регистрационен номер при използването им за управление на МПС на територията на страната с цел тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение, както и при използването им в съответствие с останалите изисквания на чл. 30 от Наредбата. Въз основа на този анализ ВКС е дал следния отговор на поставения въпрос: не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал. 5 от КЗ, когато издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са използвани в съответствие с чл. 30 от Наредба № I –45/24.03.2000 год. на МВР.

По делото е установено, че монтираните към момента на ПТП на управлявания от Б. А. негов собствен лек автомобил „Форд Мондео“ временни табели с регистрационен № 005•••• са издадени в съответствие с чл. 30 от Наредба № I-45 на „Мартин – Йоана“ ЕООД - търговец, осъществяващ внос и продажба на превозни средства, и са предмет на сключения на 06.10.2016 год. между „Мартин – Йоана“ ЕООД и ответното застрахователно дружество едногодишен застрахователен договор и застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пътният инцидент е настъпил на 26.11.2016 г. около 1.30 ч., поради което, следва да се приеме за безспорно установено, че в нарушение на чл. 30 от Наредба № I–45/24.03.2000 год. на МВР, временните табели с регистрационен номер не са били използвани при управление на л. а. „Форд Мондео“ за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Временните табели са били монтирани на лекия автомобил, който към момента на ПТП не е бил собственост и не е предмет на търговската дейност на търговеца „Мартин – Йоана“ ЕООД. Към същия момент автомобилът е бил собственост на делинквента Б. А., подлежал е на регистрация, но не е бил регистриран, нито за него е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 483 ал. 1 т. 2 от КЗ. Предвид това, поради неправомерното използване на временните регистрационни табели, към момента на ПТП не е налице застрахователно покритие на деликтната отговорност на водача на този автомобил. Изводът за липса на застрахователно покритие на деликтната отговорност на водача на автомобила се потвърждава и от справката в системата на Гаранционен фонд по номера на рамата му.

С оглед липсата на валидно застрахователно покритие към датата на процесното ПТП, не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Предявеният против този ответник иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претендираната законна лихва.

Поради неоснователността на иска против застрахователя, въззивният съд не следва да обсъжда доводите във въззивната му жалба за неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и за неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Неоснователността на иска против първия предпочитан ответник е процесуално условие за разглеждане на иска против евентуалния ответник – Гаранционен фонд. Висящността на евентуалния иск е възстановена на осн. чл. 271, ал. 2 от ГПК и тъй като той се основава на същите факти и обстоятелства, въззивният съд следва да го разгледа по същество, като се произнесе и по възраженията на Гаранционния фонд, релевирани с отговора на исковата молба. В тази насока въззивният съд се произнася по наличието на предпоставките на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ, по справедливия размер на обезщетението, както и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. При това намира предявеният иск за основателен до размер на 120 000 лв. по следните съображения:

Авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца Б. А. са установени с влязла в сила Присъда № 72/12.07.2019 год. на ВТОС по НОХД № 324/2017 год. по описа на съда, която е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

Безспорно е, че ищцата М. М. Н. е дъщеря на починалия при процесното ПТП М. К. Н.. По-горе подробно бяха изложени мотиви за липсата на застрахователно покритие по отношение на виновния за ПТП водач към 26.11.2016 год., съответно – налице е основанието за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ.

На 04.05.2018 год. ищцата е предявила претенцията си пред Гаранционен фонд, който е отказал изплащане на обезщетение по заведената щета и е уведомил за това ищцата с писмо от 14.05.2018 год.

Предвид изложеното, налице са всички предпоставки по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и предявеният иск е доказан по своето основание.

По отношение доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира:

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. К. Т. – леля на ищцата и сестра на починалия, се установява, че М. Н. бил опора за детето си, за родителите си. С готовност се впускал във всичко в името на семейството си. Ищцата била неговата „малка принцеса“. Винаги прекарвал време с нея, когато не бил на работа – играели си заедно. Участвал активно във възпитанието. Отношенията им били споделени. При новината за смъртта на баща си, ищцата изпаднала в шок. Не желаела да влезе на мястото, където било погребението и да види баща си в това състояние. От този момент нататък се затворила в себе си. Не била жизнена и емоционална както преди. Майка я изоставила, поради което със загубата на баща си ищцата М. Н. била лишена от всякаква родителска подкрепа, като единствено нейната леля (свидетелката) и родителите се стараели да бъдат до нея. Когато се събирали по празници вкъщи, имало моменти, в които М. Н. се усамотявала и плачела. Споделяла, че си няма никого. Докато бил жив М. Н., ищцата поддържала повече отношения с него, отколкото с майка си. Била на 19 год., когато загубила баща си. Три години по-късно родила дете, което нарекла на името на покойния си баща и което понастоящем отглеждала сама.

Свидетелските показания следва да бъдат ценени независимо от възможната тяхна заинтересованост (чл. 172 ГПК), защото не са опровергани от останалите доказателства по делото. Освен това, мъката нa една дъщеря от внезапната загуба на нейния баща е оценима и с чисто житейски критерии.

Като се съобрази изложеното по-горе, както и всички останали релевантни обстоятелства, включително възрастта на пострадалия и на ищцата, както и социално- икономическите условия в страната към датата на произшествието (2016 год.), съдът намира, че обезщетение в размер на определения oт първоинстанционния съд — 120 000 лв., в достатъчна степен репарира претърпените oт ищцaтa бoлки и страдания oт смъртта на баща ѝ, настъпила в процесното ПТП.

He ca налице основания за намаляване на обезщетението под тoзи размер. Към датата на инцидента пострадалият е бил на 37 год., липсват данни да е страдал от здравословни проблеми или да са били налице други обстоятелства, които да са били пречка за пълноценния му живот. Смъртта му е била внезапна, а загубата за неговата дъщеря – мнoгo болезнена и тежка. По делото няма данни за отчуждаване между тях и за формалност на връзката им. Напротив, от свидетелските показания се установява, че поради определени житейски обстоятелства ищцата е поддържала много по-близка и силна връзка със своя баща. Вследствие на инцидента, в млада възраст (на 19 год.) М. Н. е била лишена завинаги от бащина подкрепа и любов.

В отговора на исковата молба Гаранционен фонд е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна по пострадалия, което, според изложените твърдения се изразява в това, че той сам е поставил живота си в риск, като след употреба на алкохол е предприел действия по изтегляне на друг автомобил без поставена светлоотразителна жилетка, в нарушение на разпоредбите на чл. 59 и чл. 101 от ЗДвП. Съдът намира възражението са неоснователно:

Посочените от ответника разпоредби касаят поведението на водача на МПС, който при принудително спиране извън платното за движение, през нощта и при намалена видимост следва да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал (чл. 59, ал. 1 от ЗДвП), а при спиране поради възникнала повреда или неизправност, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка (чл. 101, ал. 1 от ЗДвП). По делото обаче липсват данни именно М. Н. да е бил водач на установения в платното за насрещно движение лек автомобил „ВАЗ 2121“ (че не е бил собственик на автомобила е видно от присъдата на ВТОС по НОХД № 324/2017 г., според която „ВАЗ 2121“ с рег. № ВТ 15•••• е собственост на П. Д. Д.). Фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, понеже е извън задължителната сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК и е свързан с гражданските последици от деянието, следва да бъдат установен от страната, която е въвела възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по гражданското дело. В случая ответникът Гаранционен фонд не е доказал възражението си при условията на пълно и главно доказване, поради което не може да се приеме наличието на принос на пострадалия за тежкия резултат от деянието поради неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.

От присъдата по НОХД № 324/2017 г. по описа на ВТОС се установява, че смъртта на М. К. Н. е настъпила, когато той се е намирал на пътното платно зад л. а. „ВАЗ 2121“ с рег. № ВТ 15••••. В заключението си вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, допусната от първоинстанционния съд, е посочило, че и двата автомобила към момента на удара са били с включени фарове на къси светлини. Според експерта, директното излъчване на светлина от автомобилните фарове е с по- голям интензитет в сравнение с този на отразената светлина. Предвид обстоятелствата около настъпване на произшествието и по-конкретно – атмосферните условия и мястото, на което се е намирал пострадалият Н. към момента на удара, възможната видимост не би се променила съществено дори той да е бил с поставена светлоотразителна жилетка. След като вредоносният резултат би настъпил независимо от обстоятелството дали пострадалият е бил с поставена жилетка или не, поведението му не се намира в пряка причинна връзка с настъпването на инцидента, респективно – не е налице съпричиняване на деликта от негова страна.

С оглед изложеното, наведеното от Гаранционния фонд възражение за съпричиняване е неоснователно. Определеното по-горе обезщетение в размер на 120 000 лв. не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съобразно изхода на делото по главния иск, основателна е и акцесорната претенция за законна лихва, като съобразно направеното искане същата следва да бъде присъдена считано от 05.08.2018 год.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в осъдителната спрямо „Застрахователна компания Лев Инс“ АД част. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ против застрахователя следва да бъде отхвърлен за сумата от 120 000 лв. (в останалата част решението е влязло в сила). Вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на М. М. Н. сумата 120 000 лв. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, ведно със законната лихва от 05.08.2018 год. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото, решението, изменено с Определение от 19.09.2022 год., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъде отменено и в частта за разноските, в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 4 750 лв.; в полза на М. М. Н. разноски в размер на 150 лв. за ДТ и вещо лице и в полза на адв. Й. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 3 930 лв.

Вместо това, Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на ВТАС), сумата 4 750 лв. – ДТ за производството пред първата инстанция съобразно уважената част от иска, а в полза на М. М. Н. – сумата 150 лв. разноски за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска.

В частта, с която М. М. Н. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съобразно отхвърлената част на иска, решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати в полза на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата 2 400 лв. – ДТ по депозираната от застрахователя въззивна жалба, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., или общо сумата от 2 600 лв.

Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Й. Й. сумата 3 930 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за производството пред първата инстанция и сумата 3 930 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за производството пред въззивния съд, или общо сумата от 7 860 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът: