Решение № 1461 от 15.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 151/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на Н. Д. П. от [населено място], обл. Благоевград срещу отказ рег. № 339р-1339 от 20 януари 2026 г. на началника на Районно управление (РУ) - Сандански към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД-МВР) - Благоевград да издаде разрешение за носене и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за него на жалбоподателя. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, относими към основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице законовите предпоставки за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Иска се съдът да отмени отказа на началника на РУ - Сандански към ОД-МВР - Благоевград като незаконосъобразен и да присъди в полза на жалбоподателя разноските по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ц.. Ответникът – началникът на Районно управление - Сандански към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - „Вип Секюрити“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. Б. А., не изразява становище по жалбата. Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление с вх. № УРИ 339000-44/05 януари 2026 г., подадено от „Вип Секюрити“ ЕООД, [населено място], до началника на РУ – Сандански към ОД-МВР – Благоевград, с което дружеството е поискало да бъде издадено разрешение за носене на служебно оръжие – пистолет „АР“ 7,65 мм, сер. № ЕЕ 7098, от служителя му Н. Д. П. с цел охрана. В заявлението също така е посочен и деклариран адрес на обекта, в който оръжието ще бъде съхранявано, а именно в [населено място], както и отговорното лице, което ще борави с оръжието. Към заявлението са приложени медицинско удостоверение от 29 октомври 2025 г., издадено от д-р О. В. – психиатър, с което се удостоверява, че Подгорски е психично здрав и не се води на отчет за психично заболяване. Представено е свидетелство за съдимост на Н. П., видно от което лицето не е осъждано, но има наложено административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, на което основание е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“. Приложено е удостоверение от Районна прокуратура – Благоевград, в уверение на това, че към 17 ноември 2025 г. срещу Подгорски няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства. Представена е диплома за завършено средно образование и застрахователна полица на Н. Д. П., [жк], заповед от 26 ноември 2025 г. за зачисляване на служебно оръжие - пистолет „АР“ 7,65 мм, сер. № [рег. номер] работещия като охранител в дружеството Подгорски, съгласно представен трудов договор. С административната преписка е представено и удостоверение № 11/2010 г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадено на Н. П.. Въз основа на така представените към заявлението на „Вип Секюрити“ ЕООД документи, с обжалвания в настоящето производство административен акт, началникът на РУ - Сандански към ОД-МВР – Благоевград на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 4 и чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ е отказал да издаде разрешение за носене и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за него на жалбоподателя Н. П.. Отказът е мотивиран с констатацията, че в архивите на РУ - Сандански по отношение на Н. П. има заведени два броя ЗМ в качеството му на извършител - за престъпление по чл. 194 от НК през 2010 г. и по чл. 325 от НК през 2018 г., има данни за нарушаване на обществения ред и наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Отказът е връчен лично на Н. П. на 22 януари 2026 г., а жалбата до съда е изпратена чрез административния орган и е заведена в РУ – Сандански с вх. № УРИ-339-000-987/29 януари 2026 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество като подадена от надлежна страна, адресат на акта и срещу подлежащ на оспорване административен акт - чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ. В тази връзка следва да се посочи, че издаденият отказ рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на жалбоподателя, тъй като с него се отрича наличието на конкретно право за Подгорски, макар заявлението за образуване на административното производството да не е подадено от него. С издадения акт се отказва носенето и употребата на късо нарезно оръжие именно от жалбоподателя, като по този начин се засягат пряко и непосредствено негови права и законни интереси, същият е адресат на административния акт, поради което за последния е налице правен интерес от обжалването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за произнасянето й по съществото. Спорът е родово и местно подсъден на Административен съд – Благоевград на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. Разгледана по същество е основателна. При извършването на съдебната проверка на оспорения административен акт, съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително за неговата валидност. Оспореният в производството отказ е издаден от началника на РУ - Сандански към ОД на МВР – Благоевград, който разполага с материалната компетентност да се произнася при постъпване на документи по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. По делото е представена изисканата от съда заповед, удостоверяваща длъжността на лицето, подписало оспорения в производството отказ към момента на издаването му. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и спрямо него не са налице основанията по чл. 146, т. 1 от АПК. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, същият е мотивиран и съдържа необходимите реквизити. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и е приложен неправилно материалния закон, поради което оспореният отказ е незаконосъобразен. На първо място, както се посочи и по-горе, административното производство е образувано по заявление, подадено от „Вип секюрити“ ЕООД, като административният орган е сезиран с конкретно искане именно от това дружество в качеството му на лице по чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Съответно административният орган е следвало да извърши преценка на искането, с което е сезиран и да се произнесе относно наличието на предпоставките и исканията, заявени с него. В този смисъл като адресат на административния акт е следвало да бъде посочен именно заявителят в производството - „Вип секюрити“ ЕООД, в качеството му на юридическо лице, което е подало заявлението за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие на свой служител, съответно за служебни цели, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В случая с издаването на процесния отказ началникът на РУ - Сандански към ОД на МВР – Благоевград е отказал издаването на разрешение по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ на Н. П., като е посочил последния като адресат на административния акт, с каквото искане на практика не е бил сезиран. Дейностите, свързани с издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете служебни цели, а именно за охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности. Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересувания правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение, по аргумент на чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата, които налагат и въз основа на които иска да му бъде издадено разрешението, и за това именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка – Сравн.: чл. 58, ал. 1, т. 3 с.з. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са отнапред определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ служебно установявани факти. Служебната ангажираност на дадено лице не може да бъде причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за лични цели. Ако работата на субекта крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, юридическото лице, с което същият има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели, какъвто е и настоящият случай, но редът, както и заявителят, в тази хипотеза са различни. В случая, въз основа на изложеното в заявлението, органът е следвало да съобрази, че приложим е редът по чл. 94 във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който, когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци, спортни и културни организации и ловни сдружения, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет са получили разрешение за придобиване и съхранение, подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители или членове. Според чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ при постъпване на документите, органът оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение, уредени в чл. 58, ал. 1 от същия закон, в това число и предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 за наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на исканото разрешение. В ал. 1 и ал. 3 на чл. 81 са посочени предпоставките, за наличието на които органът следва да извърши преценка преди произнасяне по исканото за издаване на разрешение по ЗОБВВПИ, каквато преценка в настоящия случай не е направена. Поради изложените съображения и с оглед допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, обжалваният отказ следва да бъде отменен, а преписката върната на началника на РУ - Сандански към ОД на МВР – Благоевград за ново произнасяне по заявлението на „Вип Секюрити“ ЕООД на основание чл. 173, ал. 2 от АПК при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР – Благоевград (§ 1, т. 6 от ДР АПК) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 500.00 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Благоевград