Решение № 3379 от 10.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 6238/2025 г.
Софийски районен съд10.09.2025 г.докладчик ФЕНЯ ВЛАДИМИРОВА СТОЯНОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2500145 /03.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на труда”- гр.София, с което на ••••••, представлявано от управителя Ю. Н. М. със седалище и адрес на управление: •••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••••••, представлявано от управителя Ю. Н. М., срещу наказателно постановление № 22-2500145/03.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на труда”- гр.София, с което за нарушение на чл.63, ал.2 КТ вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изплащане на уведомлението по чл.62, ал.5 КТ /Наредба № 5 /29.12.2002г./ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ. Жалбоподателят твърди, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон – налице била неправилна квалификация на нарушението, неправилна била посочената дата на издаване на НП, вместо НП проверяващите следвало да издадат предписание за предотвратяване и преустановяване на нарушение на трудовата дисциплина, наложената санкция била определена в противоречие с разпоредбата на чл.413, ал.3 КТ, както и с разпоредбата на чл.12 и чл.27, ал.2 ЗАНН. Моли съда да отмени наказателно постановление № 22-2500145/03.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на труда”- гр.София, като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да бъде намалена наложената имуществена санкция до предвидения от законодателя минимум. Жалбоподателят •••••• не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото Въззиваемият Директорът на Дирекция „Инспекция на труда”- гр.София се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията, направени в жалбата и моли съда да остави жалбата без уважение като потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от обратна разписка за доставяне, наказателно постановление № 22-2500145/03.04.2024г. е връчено на жалбоподателя на 12.04.2025г. Жалбата е депозирана в деловодството на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.София на 12.04.2025г.- в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. От фактическа страна При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в Информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Регистър на уведомления на трудови договори, било установено, че на 31.10.2024г. работодателят •••••• подал уведомление, с което регистрирал в системата на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ данни за сключен трудов договор с Г. В. К., с ЕГН ••••••••••. На 05.11.2024г. подал ново уведомление, с което заличил подадените преди това данни, като по този начин изпратил уведомление по чл.62, ал.5 КТ до съответната ТД на НАП без да е налице сключен трудов договор. Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена проверка Изх.№ ПР2504700/27.02.2025г. Констатирайки нарушение на трудовото законодателство свидетелката Р. В. А. – •••• в Дирекция „Инспекция по труда”- гр.София съставила акт за установяване на административно нарушение № 22-2500145/27.02.2025г., като субсумирала нарушението под разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5/29.12.2002г. АУАН бил надлежно връчен на нарушителя на датата на съставяне. Проверяваното дружество не възразило при връчването на АУАН и не се възползвало от правото си да възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН срещу констатациите по АУАН. Административнонаказващият орган приел, че нарушителят реализирал нарушение на чл.63, ал.2 КТ вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5/29.12.2002г. и издал наказателно постановление № 22-2500145 /03.04.2024г., с което е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ От правна страна и доказателствата Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 22-2500145/27.02.2025г. и наказателно постановление № 22-2500145/03.04.2024г., същите са издадени в законовия срок, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление. По отношение на материалната законосъобразност съдът намира: Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националният осигурителен институт, а според чл. 62, ал. 4 от КТ, данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с Наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Националния статистически институт. Редът за регистриране на трудовите договори е конкретизиран в Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда. Задължението за уведомяване е за работодателя (по смисъла на §1 т.1 от КТ ) и неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция - съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодателят или длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500лв. – 15 000лв. В тридневен срок от сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати писмено уведомление по утвърден образец (Приложение № 1 към Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ) до съответното териториално поделение на НОИ, където е регистриран като осигурител. Уведомлението трябва да съдържа данните, посочени в чл.5 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Към него се прилага подписано и подпечатано придружително писмо в два екземпляра по утвърден образец (Приложение № 2 към Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ). ТП на НОИ след получаване на уведомленията издава справка (Приложение № 3 към Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ), която съдържа списък на заверените уведомления и списък на приетите уведомления с описание на причината, поради която не са приети. Справката се заверява от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на представител на работодателя или се изпраща по Интернет или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка (чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ). В тридневен срок от получаване на справката работодателят е длъжен да поправи грешките в уведомленията, които не са приети и да ги изпрати отново (чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ). Когато горепосочените контролни органи при проверка констатират несъответствие между данните в завереното уведомление и условията на трудовия договор, работодателят е длъжен да коригира данните, като изпрати ново уведомление в седемдневен срок от установяване на несъответствието. Работодателят може и по своя инициатива да коригира данните в заверените уведомления, като изпрати ново уведомление (чл.8, ал.1 и 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ). Страните по делото не спорят, че на 31.10.2024г. работодателят •••••• подал уведомление, с което регистрирал в системата на Националната агенция за приходите данни за сключен трудов договор с Г. В. К., с ЕГН ••••••••••. Неизпълнението на това задължение по аргумент от чл.404, ал.1, т.11 КТ /неизпълнението в срок на задължението за изпращане на уведомление за сключване, изменение или прекратяване на трудовото правоотношение/, представлява нарушение на трудовото законодателство, за което законът е предвидил възможност за налагане на принудителна административна мярка – даване на задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато се установи, че не е спазен срокът за това. В случая с оглед изпълненито на това свое задължение съдът приема, че възражението за нарушение на материалния закон поради неиздаване на задължително предписание на работодателя е неоснователно и незаконосъобразно - липсват предпоставките на чл. 62, ал.4 КТ за даване на задължителни предписания по отношение на •••••• за изпращане на уведомление по чл. 62, ал.3 КТ, тъй като такова безспорно е било представено в срок пред НОИ. Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ на НАП № 30Е001269543/31.10.2024г., трудовият договор е регистриран в НАП. Жалбоподателят е изпълнил задължението по чл.62, ал.3 КТ като в определения от закона 3-дневен срок е изпратил уведомление до НОИ за сключения трудов договор с Г. В. К. С изпращането на ново уведомление по чл.62, ал.3 КТ на 05.11.2024г. пред ТД на НОИ работодателят •••••• е заличил данните, предадени с уведомление по чл.62, ал.3 КТ от 31.10.2024г. Съгласно приложимата норма на чл.8, ал.2 от Наредба № 5/2002г. когато констатира несъответствие между данните в завереното уведомление и условията по трудовия договор работодателят може да коригира данните в заверените уведомления, като изпрати ново уведомление. Установяването на такива несъответствия не е скрепено със срок и винаги когато такива са констатирани могат да бъдат отстранени по реда на чл.8, ал.2 от Наредба № 5/29.12.2002г./ Решение № 1356 от 29.02.2016 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 9291/2015г./. Съдът намира, че жалбоподателят е действал съобразно установената с Наредба № 5/29.12.2002г. процедура и не е нарушил в тази връзка относимото към деянието трудово законодателство. Независимо от това съдът намира, че административно-наказващият орган не е подвел под относимата правна квалификация констатираното нарушение – разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредба № 5/29.12.2002г., с която е направена привръзката, е относима към други фактически обстоятелства. Поради горните причини съдът намира, жалбата срещу наказателно постановление № 22-2500145 /03.04.2024г. е основателна и обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Предвид горните мотиви съдът
Цитирани разпоредби
22- чл. 62, ал. 3 КТ
- чл. 62, ал. 4 КТ
- чл. 414, ал. 3 КТ
- чл. 27, ал. 2 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ
- чл. 413, ал. 3 КТ
- чл. 416, ал. 5 КТ
- чл. 62, ал. 5 КТ
- чл. 63, ал. 2 КТ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 1
- чл. 12
- чл. 4, ал. 1
- чл. 4, ал. 2
- чл. 42
- чл. 5
- чл. 62, ал. 4
- чл. 8, ал. 1
- чл. 8, ал. 2