Решение № 718 от 18.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3027/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 3394 от 26.06.2023 г. по гр.д. № 10657/2022 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Н. Г. П., ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН ••••••••••, че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, представляващо по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) самостоятелен обект с идентификатор № 68134.8550.355.1.2, находящо се в град София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, улица „•••“ № •, предназначение на самостоятелен обект: жилище. Съдът е признал за установено на основание чл. 21, ал. 4 СК, че липсва принос на С. Б. Н., ЕГН ••••••••••, за придобиването на 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.355, кафе-аперитив с идентификатор 68134.8550.355.1.1 и жилище на две нива с идентификатор 68134.8550.355.1.3, придобити на името на Н. Г. П., ЕГН •••••••••• с нотариален акт № 53 том I рег. № 1794 дело № 49/2015 г., по описа на нотариус В. М.. Решението е обжалвано с въззивна жалба от Н. Г. П. в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените искове от него искове с правно основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН ••••••••••, че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, с доводи, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, както и в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че неправилно съдът е приел, че предназначението на пристройката е да бъдат посрещнати жилищните нужди на семейството на ищеца и действията, насочени към реализация на строежа, преди сключване на брака, сочи на дарствено намерение, но тъй като не е обективирано в предписаната от закона форма и преди сключване на брака, то подобно намерение не може да породи право на собственост. Поддържа, че приетото е в противоречие с константната съдебна практика на ВКС, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, както и, че само придобиването в резултат на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена общност. Възразява срещу приетото, че ответницата е имала принос за изграждане на електроинсталацията, поради липса на конкретика, което не може да се противопостави на събраните по делото писмени доказателства за движение на пари и материали, които са предоставяни от родителите на ищеца, лично и персонално, и заключенията по съдебните експертизи. Сочи, че не е следвало да се кредитират свидетелските показания на св.К., тъй като е в служебна зависимост с ответницата. По отношение на имота с идентификатор 68134.8550.355.1.2.- триетажно жилище, поддържа, че го е придобил само формално по време на брака с ответницата, сключен на 25.05.1997г, и прекратен с развод с решение № 20030271/2.02.2021г по гр.д.№ 55705/2020г на СРС, в сила от 2.02.2021г. Строежът е бил завършен през април 1997г, а констатираното завършване на грубия строеж е на 17.07.1997г, след сключване на брака между страните. Имотът е бил построен изцяло с имущество, придобито преди брака, с дадени средства от родителите му на 21.04.1996г., което се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза за преведени 11 970 германски марки. Сочи, че обстоятелството, че сградата е била завършена на степен груб строеж, се установява и от свидетелските показания на св.К. и М.. Излага доводи, че ответницата не е могла да докаже, че е изтеглила кредит, за какви цели е бил използван-за семейни или лични, както и че е имала минимален доход през 1997 г., а от края на 1999г. до 2001г. е била по майчинство. Сочи, че неправилно съдът е приел, че фактическото владение е упражнявано съвместно от съпрузите. Счита, че след като е отхвърлил исковата претенция по чл.20, ал.3 СК за цялостен принос, то за съда е възникнало задължение да се произнесе относно наличието на частично преобразуване. Претендира да се отмени решението и да се уважи исковата претенция, че Н. Г. П. е изключителен собственик на недвижимия имот, поради пълна трансформация, алтернативно да приеме, че има по-голям принос в придобиването на процесния имот-жилище на три нива, представляващо по кадастрална карта и регистри, особрени със Заповед № РС-18-61/27.09.2010г на изп. директор на АГКК, самостоятелен обект с идентификатор № 68134.8550.355.1.2., находящ се в гр.София, район „Кремиковци“, кв.Враждебна, ул. „•••“, № •, с предназначение-жилище. Ответната страна-С. Б. Н., чрез адв. Н.Ш. от САК, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че изводите на съда са правилни, че ищецът не е изградил със свои собствени средства и труд процесното жилище, а по-голям дял има тя, за което е представила документи за трудови доходи и договори за заем. Поддържа, че е била приета експертиза, касаеща увеличената стойност на имота след брака, като вещото лице е посочило, че същата е увеличена след сключване на брака със 73 689лв. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба. Решението, в частта му, с която съдът е признал за установено на основание чл. 21, ал. 4 СК, че липсва принос на С. Б. Н., ЕГН ••••••••••, за придобиването на 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.355, кафе-аперитив с идентификатор 68134.8550.355.1.1 и жилище на две нива с идентификатор 68134.8550.355.1.3, придобити на името на Н. Г. П., ЕГН •••••••••• с нотариален акт № 53 том I рег. № 1794 дело № 49/2015 г., като необжалвано, е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Г. П. с искове с правно основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН ••••••••••, че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, представляващо по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) самостоятелен обект с идентификатор № 68134.8550.355.1.2, находящо се в град София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, улица „•••“ № •, предназначение на самостоятелен обект: жилище. В исковата молба ищецът Н. Г. П. е посочил, че по време на брака си с ответницата - на 28.05.2015 г., се е сдобил с констативен нотариален акт за процесния недвижим имот. Навел е довод, че имотът е обхванат от презумпцията за съпружеска имуществена общност и е твърдял, че ответницата няма принос в придобиването на имота, поради което е поискал да бъде признато за установено, че имотът принадлежи единствено на него. Ответницата е оспорила исковата претенция, като е заявила, че е била в брак с ищеца за периода от 25.05.1997 г. до 02.02.2021 г., от който имат две деца. След сключения брак всички средства, които основно получавала тя, отивали за довършване на жилището, съответно за ремонти и дострояване на “стара къща”, където живели до 2000 г. Твърд яла и че за проектите, съответно реализацията им в част електро взели участие нейният баща и негови колеги. Къщата била измазана през периода 2001-2002 г. изцяло с нейни средства. Тя поръчала и платила външни ролетни щори за първи и втори етаж на къщата, четири врати, шест прозореца за сумата от 7487 лв., през 2011 г. изтеглила заем в размер от 18327 лв., а през 2015 г. изтеглила допълнителна сума от 8000 лв. за плащане на разноски за издаване на нотариалните актове. Купила тротоарните плочки и платила за изграждане на барбекю в имота. Посочила е, че е лишавала себе си и децата си от средства, за да осигури изграждането и довършването на тази сграда като все още изплащала кредита. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно обстяотелството, че триетажната жилищна сграда е била изградена в степен „груб строеж“ – с положен покрив, още пред 1997 г. Приел е, че правото на собственост върху изградената в чужд имот пристройка на основание чл. 92 от Закона за собствеността е възникнало в полза на собственика на земята. Доколкото дарственото намерение на родителите на ищеца не е обективирано в предписаната от закона форма, само по себе си такова намерение не е в състояние да породи право на собственост. Съдът е направил извод, че с оглед събраните по делото доказателства се установява страните по делото да са придобили правото на собставеност в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 77 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез давностно владение в продължение на десет години собствеността върху процесния недвижим имот. Приел е, че тъй като не е предявен иск за определяне на по-голям принос по реда на чл. 29, ал. 3 от СК, то и не следва да се произнася по този въпрос. Ето защо е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните по делото е безспорно, че са бивши съпрузи, като бракът помежду им е бил сключен на 25.05.1997 г. и прекратен с решение от 02.02.2021 г. по гр.д. № 55705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав, че процесната сграда с идентификатор 68134.8550.355.1.2 е изградена до степен “груб строеж” преди встъпването им в брак, която степен на изграждане е установена и с представения по делото Акт обр. 14 от 17.07.1997 г. От заключението на вещото лице п о съдебно-техническа експертиза се установява, че предпоставка за издаване на този документ е изпълнението на всички елементи, които натоварват конструкцията, в това число външни зидове и покрив. По делото е представен констативен нотариален акт от 28.05.2015 г., Акт № 112, ХХ, 2192/2015 г. по описа на нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара, с който Н. Г. П. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот „жилище на три нива“ с идентификатор № 68134.8550.355.1.2. Представени са множество писмени доказателства, от които е видно, че всеки от двамата бивши съпрузи е реализирал разноски за строителни материали и обзавеждане на имот. На л. 46 от делото е представено копие от договор за потребителски кредит от 09.06.2011 г., сключен между „Райфайзенбанк“ ЕАД с кредитополучател С. Б. П. и със съдлъжник Н. Г. П.. Представено е копие от договор за потребителски кредит от 03.02.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк“ ЕАД с кредитополучател С. Б. П. със съдлъжник Н. Г. П.. В искането за отпускане на кредит до банката е отбелязано, че целта на кредита е „ремонт на жилище Враждебна ул. •••“. Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което въззивната инстанция кредитира като компетентно изготвено, от което се установява, че ищецът е изтеглил на 14.05.1996 г. сумата от 15 150.00 DEM от банкова сметка в „Булбанк“ АД. Приложените по делото финансови и платежни документи от л. 40- 86 след превръщане на отразените в тях суми в германски марки по фиксинга на БНБ за деня, посочен в тях, подробно отразени в Приложение № 1 от експертизата, са в размер на 8579, 61 DEM. Вещото лице е посочило, че част от писмените доказателства са без дата, други са нечетливи, както и че с оглед на всички обстоятелства е невъзможно да извърши презчисляване от една валута в друга. По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, което също следва да бъде кредитирано от въззивния съд. От същото се установява, че липсват документи, по които да се проследят етапите на строителство на процесния имот и влагането на строителни материали, а доколкото вещото лице не е присъствало на строежа, то не може да се установи дали и кога са вложени. Количествата на закупените материали (л. 45-85) са съизмерими с количествата материали за изграждане на подобна сграда в груб строеж и част от довършителните работи. В констативната част на експертизата подробно е описано състоянието на имота към момента на изготвяне на заключението – 28.02.2022 г., както и какво се предполага да е било към 17.07.1997 г., когато е издаден Акт /обр.14/. За изпълнените видове работи по Акт 14, в размер на 49, 55 % е в размер на 34 553 500 неденоминирани лева /= 34 553, 5 деноминирани лева/. Оценката на имота с подобренията към 02.02.2021 г. без движимите вещи възлиза на 108 242, 50 лв. В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Свидетелката С. К. е дала показания, че същата познава страните – С. от 45 години, а Н. от 30 години. Посещавала е веднъж имота през 1997 г., като къщата е била на етап груб строеж и вътре не е можело да се живее. Не е имало електрическа и ВиК инсталация, мебели и подова настилка, стените не са били измазани. Ответницата С. се е допитвала до нея относно намерението за теглене на кредити за довършване на къщата. От показанията на свидетеля Е. М. се установява, че същият е дал показания, че живее в съседство на процесния недвижим имот и познава страните като съсед от 1995- 1997г. Сочи, че строежът на неговия имот през 1996 г. е съвпаднал със строежа на процесния имот и той е помагал на бащата на ищеца при строителството. Грубият строеж завършил със слагане на бетонен покрив, едната част била циментов покрив, а другата била с етернит. Виждал е Н. на строежа с брат му и майка му. Ответницата си гледала децата докато тече строителството, била добра съпруга. Преди 2000-та година страните започнали да живеят в къщата, но била неизмазана, а по-късно бащата на ищеца направил санирането след 2000-та година. Основната дейност по строежа е реализирана от бащата на ищеца. Свид. В. П. - майка на ищеца, е дала показания, че страните са живели заедно в нейната къща до 2019 г. в съседен вход, имали две деца - син, роден през 2000 г., а 6 години по-късно се родила и дъщеря им. Ищецът карал децата на детска градина и училище, а свидетелката ги прибирала. Свидетелката водела децата и на тренировки и готвела през седмицата. Ответницата готвела понякога събота и неделя, но не й давала храна. От 2017 г. свидетелката претърпяла различни операции като при отсъствие на сина й получава помощ от наемател в имота. Свидетелят С. К., който от 2015 г. бил наемател в старата къща, е дал показания, че страните са живеели в новата къща. Ищецът помагал на майка си при нужда, а когато той ходел на почивка, свидетелят се грижел за майката на ищеца. Свидетелят виждал майката на ищеца да готви, чисти и прави зимнина и не е виждал ответницата да ходи в частта на къщата на майката на ищеца. Предимно пращала децата или ищеца, ако имало нужда да се вземе нещо. Свидетелят не е виждал ответницата да прави нещо, а само да си чете. Ищецът или майка му готвели. Ищецът пазарувал и купувал дрехи за децата като не знае ответницата да е пазарувала, да донася нещо. Много пъти им ходел на гости и виждал ответницата да се прибира, да сяда да се нахрани, след което да се качва горе. През време на брака при законов режим на общност по СК, какъвто е бил и режимът между страните по делото, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични и в съпружеска имуществена общност. Искът по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК (чл. 19 и чл. 20 от СК /отм./). И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. /т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС/ Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е. собствеността се придобива от владелеца с изтичане на срока. Съгласно разясненията в т. 2 от ПП-8-80 г., което не е обявено за изгубило силата си и е действаща задължителна съдебна практика, възможни са три хипотези. Когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, следва извод, че двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и придобиват имота по давност. Същото разрешение е дадено и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижимия имот още от преди сключване на брака, а придобивната давност изтича през време на брака. В този случай придобиват и двамата съпрузи защото от значение за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ е момента на придобиване на имота. Без значение е основанието, на което е започнало владението - предварителен договор или наследяване. Третата хипотеза е когато един от съпрузите е завладял наследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението си спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече по време на брака, имуществена общност става частта, която е извън частта му по наследство, а наследствената му част е индивидуална собственост. Във всички тези случаи същественото е, че придобивната давност изтича по време на брака, а това е релевантният момент за придобиване на имот в режим на СИО. /В този смисъл решение № 11 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 2122/2021 г., I г.о. на ВКС/. С оглед на горните правни постановки и приетите по делото писмени доказателства, въззивната инстанция намира, че бившите съпрузи са придобили през време на брака на основание давностно владение процесния недвижим имот с идентификатор № 68134.8550.355.1.2. Независимо че в констативния нотариален акт от 28.05.2015 г. единствено Н. Г. П. е признат за собственик на имота, то по силата на чл. 19, ал. 3 от СК /отм./ следва да се приеме, че последният е придобит в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на съвместен принос. За да се приеме, че жилищната сграда е дарена от родителите на Н. П. лично на него, трябва да са ангажирани писмени доказателства, доколкото законът изисква писмена форма за действителност на договорът за дарение. От изслушаните свидетелски показания в хода на първоинстанционното производство се установява, че че бившите съпрузи са заживели заедно в процесния имот малко след сключването на брака помежду им през 1997 г. до момента на развода, което се явява период повече от десет години, т.е. двамата заедно са упражнявали фактическата власт с намерение да придобият собствеността върху имота. В случая от данните по делото е видно, че състоянието на сградата към момента на сключване на брака през 1997 г. е било на етап „груб строеж“, като към момента на изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза жилищната сграда - 28.02.2022 г., сградата е в завършен вид. В констативната част на експертизата подробно е описано как изглежда имотът, а именно – на първия етаж има входно антре, блиндирана входна врата и PVC врата; под – теракот, стени и таван- латекс, опушени; дневена с отворен кухненски бокс, камина, баня с тоалетна, като навсякъде подът е с теракот, а стените са с латекс; втори етаж – спалня, детска стая, общ балкон с кръгла форма между двете стаи, парапет, измазана стена, под мозайка, детска стая, баня с тоалетна; подът отново е с теракот, а стените с латекс; тавански етаж в подпокривното пространство, има инсталации за ток и вода, стените и таваните са на груба мазилка. Дограмите на прозорците са PVC. Следва да се има предвид, че тъй като липсват документи, по които да се проследят етапите на строителство на процесния имот и влагането на строителни материали, то не може да се установи дали и кога са вложени материалите, за които ищецът е представил доказателства да са закупени. Отделно от това, в част от представените касови бележки като купувач е посочен Г. П. – бащата на ищеца. Количествата на закупените материали (л. 45-85) са съизмерими с количествата материали за изграждане на подобна сграда в груб строеж и част от довършителните работи. На следващо място, ангажирани са доказателства, от които е видно, че ответницата е сключила два договора за потребителски кредит, един през 2011 г. и един през 2015 г., като кредитополучател, а ищецът като съдлъжник по договорите. Доколкото в заявлението до банката за получаване на кредит е посочена цел на кредита – „ремонт на жилище във Враждебна ул. •••“, то може да се направи извод, че средствата са послужили именно за вложение в процесното жилище. При приложение обаче че липсват документи за етапите на строителство, за съда е невъзможно да направи извод закупените строителни материали, дограма, плочки и др. дали действително са вложени в процесния имот. Правните изводи не може да почиват на предположения, а следва да бъде проведено пълно и главно доказаване на факта за изключителен принос на ищеца към придобиване на недвижимия имот. Видно е, че двамата бивши съпрузи съвместно са допринесли за довършването и обзавеждането на триетажното жилище, като не може категорично да се определи принос само на единия, доколкото не е проведено такова доказване. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че имотът бил изцяло построен преди сключване на брака от неговите родителите, тъй като са ангажирани писмени доказателства – Акт обр. 14, че строежът през 1997 г. е бил завършен на етап „груб строеж“, а към настоящия момент, последният е изцяло завършен и годен за живеене. Показанията на всеки един от свидетелите са в унисон с писмения доказателствен материал, поради което няма причина показанията на св. К. да не бъдат кредитирани относно обстоятелството, че имотът през 1997 г. е бил на етап „груб строеж“. По отношение на оплакванията във въззивната жалба, че след като съдът не е установил пълна трансформация на триетажната жилищна сграда, е следвало да се произнесе за наличието на частична трансформация са основателни. Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, когато при иск по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) се установи само частична трансформация на лично имущество, съдът е длъжен да се произнесе по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), като определи идеалната част от имота, съответстваща на преобразуваното лично имущество на съпруга – ищец, независимо дали е направено такова искане. /в този смисъл решение № 885 от 19.11. 2009 г. по гр.д. № 2768/2008 г., I г.о. на ВКС/. В нормата на чл. 21 СК (отм.), понастоящем в чл. 23 СК - 2009 г., са уредени две хипотези на преобразуване на лично имущество: пълна трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е изцяло със средства от лично имущество на съпруга по чл. 20, ал. 1 СК (отм.), или друго негово лично имущество, придобито преди или по време на брака, като в тези случаи новопридобитото вещно право става изцяло лично на съответния съпруг; и частична трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е отчасти със средства от лично имущество на единия съпруг, а останалата част от цената се доплаща с общи средства на двамата съпрузи или със заем, като в тези случаи лично притежание на съпруга е само съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 21, ал. 2 СК (отм.). "Незначителността" на трансформираната част от имота е въпрос на конкретна фактическа преценка, като се изхожда от справедливостта. Поради това е редно тя да се преценява и като абсолютна стойност с оглед на жизнения стандарт на съпрузите. Във всички случаи, от значение е да се установи, че именно средствата, получени от "осребряването" на личното имущество са вложени в новопридобитото през време на брака вещно право, като в противен случай не би била налице трансформация на лично имущество. В случая процесният недвижим имот е придобит на основание десетгодишно давностно владение съвместно от двамата бивши съпрузи, като не само е упражнявана фактическа власт от двамата, но и имотът е пригоден за живеене чрез ремонт и обзавеждане съвместно от тях, така че вложените средства в сградата от родителите на жалбоподателя нямат отношение към личния принос на последния за придобиване на имота. Към момента на изграждане на сградата във вид на „груб строеж“ през 1997 г. недвижимият имот е бил собственост на родителите на ищеца на основание чл. 92 от Закона за собствеността, доколкото земята е била тяхна собственост. С оглед на изложеното, по делото не се установява да е било вложено лично имущество на жалбоподателя в новопридобитото по време на брака право на собственост върху процесното жилище. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия казус, доколкото липсват доказателства за притежание на жилищноспестовен влог на името на някой от родителите на ищеца, който да му е бил прехвърлен. Затова не е налице и трансформация на лично имущество. Презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместния принос, който е бил налице именно при придобиване на веща, не е оборена. При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно в обжалваната му част. При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна по жалбата С. Н.. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., който се явява под минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поради неоснователност на възражението за прекомерност, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв. Мотивиран от горното, съдът