Решение № 69 от 21.8.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 142/2025 г.

С присъда № 16/17.03.2025 год., постановена по НОХД № 428/2024 год., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. В. С., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 06.10.2022 г. в гр. Созопол, ваканционно селище „Санта Марина“, в къща № 608, ап. 13, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30, чл, 31 и чл. 73 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал, 1, т. 1 и ал. 2, т.1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 и Приложение № 1 „Списък 1 - растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: коноп с нето тегло 0,589 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 27,00%, на стойност 3,53 лв., хашишово масло с нето тегло 0,096 гр. със съдържание на активно наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол - 90,10 %, на стойност 2,40 лв., коноп с нето тегло 2,087 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 19,70 %, на стойност 12,52 лв., коноп с нето тегло 9,435 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30 %, на стойност 56,61 лв., коноп с нето тегло 9,432 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 22,50 %, на стойност 56,59 лв., коноп с нето тегло 9,525 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 28,70 %, на стойност 57,15 лв., всичко на обща стойност 188,80 лв., определена съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г., за определяне на цени наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 206,14 лева, както и по сметка на ОС-Бургас сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв, на основание чл. 190, ал.2 от НПК. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки отнемането им в полза на държавата. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. С. чрез упълномощения от него защитник – адвокат К. А. от САК. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на подс. С. като такова по чл.354а, ал.1 от НК. Изтъква се, че доказателствата, които подкрепят изводите относно целта на държане на процесните наркотични вещества, изводими от показанията на свидетелите на обвинението Д.Д.,Т.В.,К.П. и К.Г.а, са със съмнителен характер, тъй като всяко от посочените лица има интерес да свидетелства в определена насока. Навеждат се доводи, че свидетелите са били „обработени“ от полицията, едва след което същите са започнали да твърдят, че са купували от подсъдимия наркотици. Съдът е упрекнат и в това, че не е обърнал достатъчно внимание да допуснатите множество нарушения на процесуалните правила от страна на полицейските служители, в това число заблудата, която са ползвали, за да влязат в жилището на подсъдимия; манипулацията с призоваването му за разпознаване, забавянето на привличането му в качеството на обвиняем, за да може да се извърши разпит на свидетелите без негово участие. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В жалбата не са направени искания по доказателствата. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на подадената жалба, за която изтъква, че е с бланкетен характер. Намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. В насока горното посочва, че в хода на проведеното съдебно следствие е бил допуснат до разпит свидетелят З. С. – полицейски служител, за когото се установява, че е извършил действия по разследването - провел на 07.10.2022 г. разпит на свидетеля Ч.. Кредитирането от съда на приобщените в нарушение на процесуалните правила показания на полицейския служител З. при извеждане на фактите по казуса прокурорът изтъква, че е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице. Сред основанията за отмяна на атакуваната присъда прокурорът изтъква и непълнота на съдебните мотиви, която обосновава със съдържащото се в тях изявление на съда, че кредитира както приобщените по делото писмени доказателства - заповед за задържане на подсъдимия и протокол за личен обиск, така и показанията на разпитаните свидетели С. и Г., които писмени и гласни източници на доказателствена информация твърди, че стоят в колизия помежду си. Горното прокурорът намира, че води до неяснота в позицията на съда относно доказателствата, които кредитира в полза на възприетите факти, съответно обуславя и непълнота на мотивите. С така изложените съображения, прокурорът предлага присъдата на окръжния съд да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Пред въззивния съд подсъдимият А. С. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. К. А. от САК, който поддържа жалбата ведно с оплакванията, наведени в нея. Присъединява се към аргументацията на прокурора относно допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, като подчертава, че основното възражение на защитата е свързано с осъждането на подс.С. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК - че е държал процесното наркотично вещество с цел разпространение. Във връзка с горното поддържа, че макар и пространни, мотивите на съда заобикалят всички наведени от защитата аргументи относно извършените незаконосъобразни действия на полицията в гр. Созопол. Изтъква, че в отличие от отразеното в обвинителния акт, като причина за извършеното посещение на полицейските служители в дома на подсъдимия, а именно – получена на 06.10.2022 г. в РУ-Созопол оперативна информация за това, че подс. А. С. държи в обитаваното от него жилище наркотични вещества с цел разпространение, в хода на съдебното следствие се изяснява, че полицаите са посетили жилището на подс. С., след като той е подал сигнал за нанесен побой над него. Именно по този начин сочи, че полицията е установила основните свидетели по делото, при което от жертва на престъпление подсъдимият се е превърнал в обект на полицейско разследване. Представяйки собствена интерпретация на показанията на разпитаните като свидетели по делото полицейски служители С. и Г., защитникът навежда довод, че зад твърденията им относно получена при тях оперативна информация за дейност на подс.С., свързана с противозаконно държане на наркотични вещества, в действителност се крие информация, която същите са получили от свидетелите Д., П. и В., по повод сигнала на подсъдимия за осъществени спрямо него грабеж и побой. Поради това и отбелязвайки честотата на житейските ситуации, в които между полиция и свидетели се постига договаряне последните да дават уличаващи показания срещу освобождаване от отговорност, намира, че в конкретния случай показанията на основните свидетели на обвинението следва да бъдат поставени на внимателен анализ, какъвто сочи, че първостепенният съд не е извършил. Развива теза, че вместо да се ангажира с дължимата задълбочена преценка на показанията на свидетелите на обвинението, съдът е приел да кредитира изнесените от тях сведения при разпита им в хода досъдебното производство, без да отчете, че те са лишени от всякаква детайлност по отношение на време, място, обстановка, проведени разговори, както и че информацията, които тези свидетели дават, не съответства на обективните факти по делото. Подчертава, че в хода на съдебното следствие нито един от споменатите свидетели не заявява ясно, че си е купувал наркотични вещества коноп от подсъдимия. Пресъздавайки част от показанията на разпитаните по делото свидетели, защитникът поддържа, че присъдата срещу подс. С., с която същият е осъден да е държал процесното наркотично вещество с цел разпространение, се основава на показания, които са приобщени по ал. 4 на чл. 281 от НПК, което е в противоречие с регламента по ал. 8 на чл. 281 от НПК. Сред процесуалните нарушения, допуснати от първия съд, защитникът изтъква също липсата на мотивиран отговор по повдигнатото възражение, засягащо оценката на показанията на свидетелите П.,В. и Г., дадени пред съдия по реда на чл. 223 НПК, в отсъствието на подсъдимия и защитника му. Съдът е упрекнат и в това, че в коментара на наведеното възражение относно условията, при които полицейските служители са били допуснати в дома на подсъдимия, е приел, че действията им са „типичен пример за използване на оперативна комбинация, която е напълно допустима при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗМВР“. Така приетото от съда защитникът сочи, че не държи сметка за личните права на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Основавайки се на практика на Съда на Европейския съюз, защитникът поддържа, че в случая е налице нарушение на правото на справедлив процес. В заключение, моли, ако съдът не прецени, че присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, да преквалифицира деянието по по-леко наказуем състав от НК, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението да е държал наркотичното вещество с цел разпространение, както и да изследва въпроса дали деянието не е с характеристиките на маловажен случай. Упражнявайки правото си на лична защита, подс.С. се присъединява към доводите на защитника. Заявява, че никога не е разпространявал, нито е имал намерение да разпространява наркотични вещества, като именно отказът му да продава такива е довел до образуване на наказателно производство срещу него. Процесните наркотични вещества сочи, че е ползвал като билки, за да облекчава болка и гадене, провокирани от нарушение на вестибуларния апарат. Моли да бъде оправдан. Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл. 318, ал.3 от НПК, в посочения в чл. 319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. По естеството на оплакванията следва да се отговори най-напред на доводите, развити от представителя на АП-Бургас пред съда, поддържани и от защитника на подс. С., относно допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които се претендира, че са накърнили правото на защита на подсъдимия и обуславят отмяна на акта на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Основното възражение на прокурора касае допустимостта на показанията на свид. З. С. в контекста на забраната на чл. 118, ал. 2 НПК, като се твърди незаконосъобразност на действията на съда по допускането му до разпит, въпреки съществуващите данни за извършени от същия действия по разследването, както и кредитиране на неговите показания при извеждане на фактите по процесния казус. Горното се окачествява като изключително съществено нарушение в доказателствената дейност на първата инстанция, отстраняването на което се твърди, че налага отмяна на атакувания акт и връщане на делото за новото му разглеждане. Прегледът на материалите по делото действително показва, че по искане на защитата съдът е допуснал и провел разпит на полицейския служител – З. С., установяващ се като лице от кръга по чл. 118, ал.2 от НПК, за които законът не допуска да бъдат свидетели по делото. Същият данните по делото сочат, че е извършил действия по разследването – провел на 06.10.2022г. разпит свидетеля Т. К. Ч., възложен му с постановление на разследващия орган от същата дата /спр. л.10, л.32 от ДП/. Показанията на посочения свидетел е видно също така от мотивите към присъдата, че са ценени от съда при формиране на фактическите му изводи като такива, подкрепящи тезата на обвинението. Констатираното в горната насока обаче, макар да съставлява съществено процесуално нарушение, то не попада сред абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, поради което и отчитането му не обуславя задължително отмяна на атакувания акт, каквото искане се поставя от прокурора. Изтъкнатото нарушение се отнася до правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, което налага преценката му в контекста на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като се осмисли до каква степен са били нарушени процесуалните права на страните и в частност правото на защита на подсъдимия. Отделно следва да се прецени и съществуващата възможност допуснатото нарушение да бъде отстранено от настоящата инстанция по реда на въззивната проверка в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК. В конкретния случай въззивният съд намира, че правото на защита на подсъдимия не е било нарушено, тъй като игнорирането на информацията, съдържаща се в показанията на разпитания в нарушение на процесуалните правила свид. З. С., не води до промяна на съществените за правилното решаване на делото факти относно времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние, които са изяснени посредством множеството други приобщени по делото гласни, писмени и веществени доказателствени източници, включително изготвена химическа експертиза. Прочитът на съдебните мотиви освен това сочи, че осъдителните изводи на първата инстанция не се основават единствено на показанията на свид. С., а на цялостна и вътрешно съгласувана доказателствена съвкупност. Показанията на този свидетел са били преценени от решаващия съд в съпоставка с останалите доказателствени източници и са кредитирани именно доколкото се подкрепят от тях. Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира, че искането на прокурора за отмяна на присъдата и за връщане на делото, мотивирано с порочност на действията на първостепенния съд по инкорпориране към доказателствената съвкупност на показанията на полицейския служител З. С. и ползване на същите при извеждане на фактите по казуса, е без основание и не следва да бъде удовлетворено. Допуснатото в случая от съда процесуално нарушение, макар и съществено, може да бъде отстранено от настоящата инстанция, като приобщените в нарушение на процесуалните правила – чл. 118, ал.2 от НПК и ценени от съда показания на свид. С., бъдат изключени от доказателствената съвкупност, на основата на която се извличат релевантните по делото факти и обстоятелства, което в разглеждания казус не води до дефицит на доказателства в подкрепа на обвинението. Без основание е и оплакването, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на процесуалния закон, поради това че в тях се съдържат изявления на съда относно кредитиране на отделни доказателствени източници, които стоят в колизия помежду си, имащо за последица неяснота в позицията му относно ценените такива в полза на възприетите изводи по фактите на обвинението. Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са възприети и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна интерпретация. Необходимо е да са обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. При противоречия на доказателствените материали, съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема за достоверни, а други отхвърля. В случая, прочитът на съдебните мотиви налага извода, че първостепенният съд се е съобразил с тези принципни законови положения, тъй като изложеното в мотивите съдържание дава възможност да се проследи процеса на изследване на годността, обективността и достоверността на отделните доказателства и техните източници, фактическите изводи, които е извел от тях и правните заключения, до които е достигнал, т.е. ясно може да се проследи процеса, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение относно доказателствената обезпеченост на обвинението, изводите му по приложимото право и съответното наказание. Обсъждайки събрания по делото доказателствен материал, първата инстанция е изложила подробни и ясни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. При анализа на свидетелските показания съдът много внимателно е проследил съдържащата се в тях информация, констатирал е в кои части показанията на отделните свидетели се препокриват и в кои се наблюдава несъответствие между тях, изложил е убедителни съображения относно причините, поради които се доверява на сведенията, изнесени от свидетели при разпитите им в хода на ДП, приобщени по съответния процесуален ред, съпоставил е тяхното съдържание с писмените и веществените доказателствени материали, сред които и изтъкнатите от прокурора заповед за задържане на подсъдимия и протокол за личен обиск, като недвусмислено е заявил също кои от тях кредитира и по какви съображения. Акуратно и детайлно също така е даден отговор на всички възражения, повдигнати от защитника на подсъдимия по отношение на годността, относимостта и тежестта на конкретни доказателствени източници. Настоящият състав на въззивния съд не установи съдебният акт да страда от непълнота и неяснота на изложените съображения относно ценените в полза на възприетите изводи по фактите доказателствени източници, както и следващите ги правни заключения, което да поставя под съмнение действителната воля на проверявания съд и в този смисъл не се констатира несъобразяване с нормата на чл. 14 НПК. Поради това и твърденията на прокурора и защитата за наличие на допуснато нарушение от вида на визираното в чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, не може да бъде прието за основателно. В заключение, АС-Бургас не констатира допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановената от нея присъда и връщане на делото за ново разглеждане, в каквато насока е отправено искане в съдебното заседание от страна на прокурора от БАП и защитника на подсъдимия. Относно изразеното от защитника на подсъдимия несъгласие с мотивите на решаващия съд, свързани с кредитиране на определени доказателствени източници, то по своята същност се явява довод срещу дейността на последния по оценка на същите, поради което и с обсъждането му въззивната инстанция ще се занимае при решаване на въпроса за обосноваността на атакуваната присъда. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. Окръжен съд- Бургас е положил всички усилия за изясняване обстоятелствата по делото и въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, както и експертни заключения е направил обосновани изводи по фактите. Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият А. В. С. е български гражданин, роден на .. г. в гр. София , завършил средно образование, без постоянна трудова ангажираност, неженен, неосъждан, с адрес по местоживеене - гр. София, ул. „В.. В края на месец септември 2022 г. подс. С. пребивавал в гр.Созопол, където бил отседнал в имот, стопанисван от негова позната – Л.М., находящ се в к.к. „... Подсъдимият употребявал наркотични вещества - марихуана (коноп/канабис), която пушил, включително и на публични места, когато се разхождал в гр. Созопол. За да се придвижва в курортния комплекс и в гр.Созопол, подсъдимият използвал електрическа тротинетка. На неустановена дата в края на септември 2022 г., около полунощ, подсъдимият се придвижил с тротинетката от к.к. „Санта Марина“ до заведение „Фууд парк“ в гр. Созопол, намиращо се в близост до друго заведение - „Бар Джак“ и до градската градина на Созопол. По това време в заведението се намирали св. Д.Д., св. К.П., барманът - Б., когото подсъдимият познавал /неустановен в хода на разследването/ и още двама души от персонала – работещи на щанда за пици и щанд за бургери /неустановени по делото/. Подсъдимият влязъл в разговор със свидетелите, пред които се представил с малкото си име: „А.“ /„С.“/, като им споделил също, че е от гр. София и е отседнал в к.к. „Санта Марина“. По време на разговора подсъдимият предоставил на бармана електронна машинка /електронна цигара/ - „вейп“ с течност „ТНС“, за да пуши от нея, а на останалите присъстващи в заведението свидетели заявил, че има в себе си марихуана и им предложил, ако желаят, да им продаде. Св. Д. и св. П. решили да се възползват от предложението, при което двамата заедно с подсъдимия се отправили към градската градина. Там подс. С. извадил от гащите си пакет, в който имало завити топчета с марихуана, обяснявайки на свидетелите, че всяко от тях е по 1 грам, на цена 15 лева. Св. Д. и св. П. си закупили по едно топче марихуана, като всеки заплатил на подсъдимия обявената от него цена. Няколко дни по-късно, докато двамата свидетели пребивавали в заведение „Фууд парк“ в гр. Созопол, те отново се срещнали с подсъдимия, който също посетил заведението. В разговор помежду им отново бил повдигнат въпроса за закупуване на марихуана, при което, след като подсъдимият споделил, че разполага с такава, тримата се отправили към градския парк, където С. извадил от панталоните си две топчета с „трева“, всяко по 1 грам и ги продал на двамата свидетели на цена от по 15 лева. На 04.10.2022 г., в тъмната част на денонощието, подсъдимият отново посетил заведение „Фууд парк“ в гр. Созопол. До заведението същият се придвижил, както обичайно, с помощта на електрическа тротинетка. Там С. се срещнал със свидетелите Д.Д., К.П., Т.В. и К.Г., която била приятелка на св. В.. В разговор с посочените свидетели подсъдимият отново предложил да им продаде марихуана, при което всички се отправили към градската градина. Там подс.С. продал на св. В. две топчета с марихуана за по 15 лева всяко. Останалите не си закупили от предлагания наркотик. Междувременно между подсъдимия и св. В. възникнало спречкване по повод тротинетката, управлявана от първия. Като последица от конфликта, в резултат на падане на подсъдимия на земята, същият претърпял физически наранявания – травма на носа и оток на главата. Същата нощ – в 02.25 часа на 05.10.2022 г. подсъдимият посетил УМБАЛ-Бургас, където бил прегледан от дежурен лекар. На подсъдимия бил издаден „Лист за преглед на пациент“ № 030753/05.10.2022 г., в което лекарят отразил, че лицето е в добро общо състояние, като се наблюдава оток на главата и болезнен нос, без активно кървене. На подсъдимия била направена също рентгенография на носните кости, резултатите от която, вписани в листа, показвали, че изследваният орган е без отклонение от нормата /„Б.О.“ / Веднага след като напуснал болничното заведение, подсъдимият се отправил към полицейското управление в гр.Созопол с намерение да подаде оплакване за нанесен му побой. В управлението същият попълнил заявление, регистрирано под № 346000-3508/05.10.2022 г., в което отразил, че на 04.10.2022г., около 23:00 – 00:00 часа, в близост до паркинга на к.к. „Санта Марина“ е бил нападнат от непознати за него лица, най-малко двама, с качулки на главата, които са го съборили на земята и са му нанесли побой. Посочил, че не би могъл да разпознае нападателите си, тъй като носи очила с висок диоптър, които паднали от лицето му, когато е бил повален на земята, а и мястото било слабо осветено. Отразил също, че няма липсващи вещи, че не си е вадил медицинско удостоверение, както и че не се е карал с никого в гр. Созопол и не дължи нищо на никого. По повод подаденото от подсъдимия заявление била образувана полицейска преписка и започнала проверка по случая. Междувременно, в РУ-Созопол била налична оперативна информация, постъпила по-рано, за лице, което се придвижва с тротинетка в град Созопол и разпространява наркотични вещества. Узнавайки за подаденото от подс.С. оплакване, че му е бил нанесен побой от непознати лица, докато се е придвижвал в града с тротинетка, полицейските служители З. С. и К. Г., първият „разузнавач“, а вторият „младши разузнавач“ в РУ-Созопол, които били запознати с постъпилата по-рано оперативна информация, решили да проверят дали отделните случаи имат връзка помежду си. За целта били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, вкл. извършен преглед на записите от видеокамерите в района, в резултат на което били установени и свидетелите Т. В., К.П. и Д.Д.. В хода на проведени с посочените лица беседи, същите заявили информираността си за случай с лице, познато им с името „А.“, за когото съобщили, че е пострадал при инцидент с управлявана от него тротинетка, но отрекли някой от тях да е упражнявал физическа сила върху него. Споделили също за случаите, в които въпросното лице „А.“ им е продало марихуана, като сведенията в тази насока не били отразени в дадените от тях писмени обяснения по сигнала, подаден от подс.С.. С цел проверка на данните, съобщени от В., П. и Д., относно притежаване от подс. С. и продажба от последния на наркотични вещества – марихуана, изясняването на въпроса дали постъпилата по-рано в управлението оперативна информация касае същото лице, както и с оглед събиране на допълнителни сведения от подс.С. по оплакването за нанесен му от непознати лица побой, на 06.10.2022 г. около 15.00 - 15.30 часа полицейските служители К. Г., З. С. и колегата им - С.С. /инспектор в РУ-Созопол/ посетили к.к. „Санта Марина“ и предприели действия по установяване местонахождението на С.. Тъй като не разполагали с конкретна информация за адреса, на който С. е отседнал в комплекса, полицейските служители потърсили съдействието на охраната на к.к. „Санта Марина“ - св. Т. Ч.. Последният от своя страна се свързал със собственичката на апартамента, в който подс.С. пребивавал и предал получената от нея информация на полицейските служители. Впоследствие св. Ч. лично транспортирал със служебната количка полицейските служители до апартамента, в който бил настанен подсъдимият. При пристигането им на адреса те установили подсъдимият да напуска апартамента. Легитимирайки се пред подсъдимия, полицаите първоначално заявили, че посещението им е във връзка със сигнала, който е подал в полицията за нанесен му побой. Поискали от подсъдимия да ги пусне да влязат в апартамента, за да поговорят. Подсъдимият отказал да допусне полицейските служители в жилището, изтъквайки различни причини - че не е почистил, че е много разхвърляно и т.н. Тъй като полицейските служители продължили да приканват подсъдимия да ги допусне до апартамента с цел изясняване на случая, същият се свързал по телефона със св. Г.К., който бил адвокат към АК-София. В разговор със св. К. подсъдимият поискал съвет как да постъпи, при което К. пожелал лично да разговаря с някой от полицейските служители. В проведения по телефона разговор св. К. бил уведомен от един от полицаите, че посещението им е по повод сигнала, който подсъдимият е подал в полицията. Осъществявайки непосредствено след това отново контакт с подсъдимия, св. К. го посъветвал да допусне полицейските служители в апартамента. Подсъдимият се съгласил и поканил полицейските служители в обитавания от него апартамент. Влизайки в помещението, полицейските служители установили силна, характерна миризма на марихуана, както и забелязали пепелник със саморъчно свита цигара в него. На база така възприетото полицейският служител С.С. преценил, че следва да се пристъпи към извършване на процесуално следствени действие по претърсване и изземване в условията на неотложност с оглед данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. За целта било осигурено присъствието на две поемни лица - св. Я.М. /портиер/ и св. Д.К. /комплексен управител/, както и специалист - технически помощник - Т.С€ - експерт в РУ-Созопол. При претърсването на апартамента присъствал и св.Ч.. В хода на извършеното претърсване на помещението, обитавано от подс.С. били намерени и иззети: от стая, разположена непосредствено след преддверието, в ляво, обособена като спално помещение – от пепелник на пода - саморъчна свита цигара (Обект 1), както и един бой електронна цигара, съдържаща течност (Обект 2); от сак, намерен в същата стая - един брой буркан, съдържащ суха зелена тревна маса (Обект 3), както и полиетиленова торба, съдържаща три броя прозрачни полиетиленови плика, със зелени съцветия в тях (Обект 4 - Обект 4.1; Обект 4.2 и Обект 4.3). Всички намерени и иззети при претърсването вещи били надлежно описани и запечатани, като за самото действие бил съставен протокол, подписан от съответните лица /спр. л.4-5 от ДП/. В обясненията си за намерените вещи в апартамента, подс. С. посочил, че са негови и са за лична употреба поради всекидневни болки. След приключване на действията по претърсване и изземване на ползвания от подс.С. апартамент, последният се свързал отново със св. К. на когото споделил, че са му намерили марихуаната. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР. След освобождаването му, същият се прибрал в гр. София. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, намира своята категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно: частично от обясненията, дадени от подс.С. в хода на съдебното дирене; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. Ч., Д.Д., К.П., К.Т., К. Г., Я.М., Д.К., Т. В., К.Г. и Г.К., както и дадените такива в хода на ДП от свидетелите Д., Т.ов, Г., П., В. и Г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 т. 2 от НПК – за първите трима и по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – за последните трима; протокол за претърсване и изземване от 06.10.2022г. /спр. л. 4-5 от ДП/ ведно с фотоалбум към него /спр. л. 124-126 от НОХД №428/2024г. по описа на БОС/, протоколи за разпознаване на лице по снимки ведно с фотоалбуми / спр. л. 65 – 68, л. 71 - 74 от ДП/, разписка за предаване на наркотични вещества /спр. л. 35 - 36 от ДП/, приемо-предавателни протоколи /спр. л. 45, л. 209, л. 210 и л. 211 - 212 от ДП/, заповед за задържане на лице по ЗМВР и протокол за личен обиск /спр. л. 39 - 40 от ДП/, материалите по преписка с рег. № 346000- 3508/05.10.2022 г. на РУ-Созопол /спр. л. 175 - 189 от ДП/, справка за съдимост на подс. С. /спр. л. 29 от ДП/; заключението по назначена в хода на ДП експертиза – химическа експертиза – протокол № 873/11.10.2022г. /спр. л.24-26 от ДП/; веществените доказателства, описани в протокола за претърсване и изземване, както и предадените такива в Централно митническо управление –София съгласно чл.91 и чл.98, ал.2 от ЗКНВП. Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.С.. Направените с жалбата оплаквания за необоснованост на присъдата и допуснати нарушения на процесуалния закон, довели до неправилно приложение на закона, са неоснователни. Основна част от тях са насочени срещу процесуалната дейност на съда във връзка с проверката и оценката на наличните по делото доказателства, като се твърди пренебрегване на допуснатите от страна на полицейските органи процесуални нарушения при предприемане на действията по претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подсъдимия, както и използването на манипулативни подходи за разпознаване на дееца от свидетелите по делото като лице, от което са си закупили наркотични вещества. Оспорва се оценката, дадена от съда на свидетелските показания, снети по реда на чл. 223 от НПК, без участието на подсъдимия. Поддържа се, че в случая е налице тенденциозно забавяне на действията по привличане на С. в качеството му на обвиняемо лице с цел провеждане на разпити на свидетелите по реда на чл. 223 от НПК без негово участие, както и че свидетелите са били предварително „обработени“, за да дадат показания в полза на обвинението. Последното, според защитата поставя под сериозно съмнение обективността на информацията, представена от тези свидетели в хода на ДП, поради което и кредитирането им от съда при извеждане на фактите по казуса се явява неправилно. Проверката, извършена от въззивния съд на съставените в хода на разследването протоколи за действия по разследването - протокол от 06.10.2022 г. за претърсване и изземване в жилищно помещение - апартамент № 13 в къща № 608, находяща се в к.к. „Санта Марина“, гр.Созопол /спр. л.4-5 от ДП/, както и протоколи от 02.12.2022г. за извършено разпознаване на лице, с участието на свидетелите К.Г. и Т. В. /спр. л.65-68, л.71-74 от ДП/ установи, че същите са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие. Фактите по делото сочат, че предприетите от полицейските служители действия по претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подс.С. в к.к. „Санта Марина“, гр.Созопол, са в хипотеза на неотложност съобразно регламента на чл.161, ал.2 от НПК, като протоколът за извършеното действие по разследването е одобрен от съдия, при спазване на законоустановения срок. Обстоятелството, че действията по претърсване и изземване не са извършени от разследващ орган, а от инспектор С.С. – полицейски служител при РУ-Созопол, не обуславя тяхната порочност, тъй като по силата на чл. 194, ал.4 от НПК полицейските органи в МВР могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 НПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМВР. В разглеждания случай се установява, че извършените от полицейския служител - инспектор С. действия по претърсване и изземване като неотложни такива, са дали основание за образуване на досъдебното производство по реда на чл. 212, ал.2 от НПК. Данните по делото сочат понататък, че предварителната информация, с която полицейските служители са разполагали към момента на посещението си на адреса, на който се е намирал подс.С., не е била ясна и категорична по отношение както на самоличността на лицето, занимаващо се с разпространение на наркотични вещества на територията на гр.Созопол, така и по отношение на мястото, на което се съхраняват тези вещества. Естеството на постъпилата оперативна информация – за лице, което се придвижва с тротинетка в гр.Созопол и разпространява наркотици, както и допълнителните сведения, които полицейските служители са получили при беседата с лицата, установени в хода на извършваната проверка по жалбата на подсъдимия - Т. В., К.П. и Д.Д. /конституирани впоследствие като свидетели по образуваното ДП/, съдът правилно е приел, че не са позволявали ясната преценка за възможното развитие на ситуацията, за да се изисква от полицейските органи да организират дейността си съобразно с изискванията на закона за получаване на предварително съдебно разрешение за претърсване на апартамента, обитаван от подсъдимия, а е налагала незабавни действия. Следва да се отбележи също, че отправянето на искане до съда за предварително разрешение да се извърши претърсване и изземване предполага образувано вече досъдебно производство /арг. от чл. 161, ал. 1 НПК/, съответно, наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, събрани доказателства, които да обосноват в по-сериозна степен вероятността, че в обекта, в който ще се извърши претърсване, е възможно да бъдат намерени повече или по-малко точно определени предмети от значение за делото. В настоящия случай, доколкото полицейските органи не са разполагали с конкретни данни, сочещи на сериозна вероятност в апартамента, ползван от подсъдимия, да бъдат открити забранени вещи и предмети, действията им по претърсване на помещението без получено предварително разрешение от съд, са съставлявали единствена възможност за установяване и запазване на доказателства, както и за осуетяване на възможността те да бъдат укрити или унищожени. В този смисъл и изводът на първостепенния съд относно неотложността на следственото действие, което е било извършено без предварително разрешение от съдия от съответния съд, респективно за процесуалната годност на съставения протокол, настоящият състав на въззивния съд намира за правилен и законосъобразен. Оплакването в жалбата, че подсъдимият е бил подведен от полицейските служители относно повода за посещението им в обитавания от него апартамент, във връзка с което се твърди, че е засегнато правото му на неприкосновеност на жилището и на личен живот, съответно и се поставя под въпрос законността на извършените действия по претърсване и изземване в помещението, не може да бъде споделено. Възражение в тази насока е било повдигнато и пред първоинстанционния съд, който в отказа си да го уважи е изложил аргументи, с които настоящата инстанция не намира основание да не се съгласи. В случая, както вече се посочи по-горе, поводът за предприетата проверка по установяване местонахождението на С. е включвал изясняване едновременно на обстоятелствата по жалбата на последния за нанесен му от трети лица побой и проверка на постъпилите по-рано в управлението оперативни данни за разпространение на наркотични вещества на територията на гр.Созопол и к.к. „Санта Марина“ от лице, придвижващо се с тротинетка, за които сведения е преценено, че е възможно да имат връзка помежду си. При тези фактически обстоятелства не би могло да се приеме, че достъпвайки до жилището на подсъдимия, на когото е разяснено, както самият той сочи в обясненията си пред съда, че се извършва проверка по сигнала, който е подал в полицията за нанесен му побой, полицейските служители са използвали заблуда, нарушавайки по този начин правото му на неприкосновеност на жилището и на личен живот. Правилно в коментара на изтъкнатото от защитата възражение съдът е отбелязал също, че в НПК не се съдържа изискване за получаване на съгласие от ползвателя на имота за достъпването му с цел предприемане на действия по претърсване и изземване, без оглед на това дали се касае за хипотеза по ал.1 или ал.2 на чл. 161 от НПК. В конкретната ситуация, която попада в хипотезата на чл.161, ал.2 от НПК, сходно с първата инстанция, въззивната такава не констатира незаконосъобразност на извършените действия по претърсване и изземване. Цитираната разпоредба допуска изключение от правилото за предварителното съдебно разрешение за извършване на процесуално-следствени действия, което представлява гаранция за предотвратяване засягането на законни права и свободи на лицето и неприкосновеността на жилището. То е допустимо в случаите, когато тези действия са неотложни. Процесуалната норма предвижда възможността да се извършат действия в условията на неотложност, когато те са единственият начин за събирането и запазването на доказателства, което означава, че същите следва да бъдат осъществени незабавно, веднага след като е установено наличието на признаци за извършване на престъпление. Това отклонение от принципа за предварителна съдебна санкция при намеса, засягаща неприкосновеността на жилището и на личния живот, се компенсира от въведения последващ съдебен контрол върху законосъобразността и необходимостта на извършеното процесуалноследствено действие, при който следва да прецени дали претърсването е извършено в съответствие с изискванията на закона и дали случаят е неотложен с оглед особеностите на ситуацията и възможностите за нейното развитие /Решение № 103 от 21.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 396/2021 г., III н. о., НК/. Такъв е и разглежданият случай - претърсването и изземването е извършено на 6.10.2022г., след установяване на безспорна, пълна и достоверна информация относно самоличността на подсъдимия и неговия адрес, а на 7.10.2022г. е внесено искане до РС-Бургас за одобряване на протокола, което е сторено с мотивирано определение на същия съд от 7.10.2022 г., при надлежно извършена преценка дали случаят е бил неотложен, а действиетоединствената възможност за събирането и запазването на доказателства. Мнението на органите на досъдебното производство за неотложност на случая и на утвърдилия това мнение по реда на чл. 161, ал. 2 НПК съдия не освобождава решаващия съд от задължението да провери и при наличие на основания да реши същия въпрос по различен начин, разглеждайки делото по същество. В настоящия случай първостепенният съд не се е дистанцирал от това си задължение, а е направил коректна преценка на предпоставките за извършване на претърсването и изземването в хипотеза на неотложност. Съображенията на съда в тази насока не търпят отклонение от практиката на ЕСПЧ относно критериите за законосъобразност на извършените следствени действия, проведени в условията на неотложност без предварително съдебно разрешение, които следва да се разглеждат в контекста на допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ /„Смирнов срещу Русия“ по Жалба № 71362/01; „Манчевски срещу Молдова“ по Жалба № 33066/04 и др./. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ под "предвидена от закона" намеса в правата на засегнатото лице, гарантирани от чл. 8 от ЕКПЧ се има предвид наличие на правно основание в законодателството на държавата, което трябва да е достатъчно достъпно и предвидимо и да е в съответствие с принципа на върховенство на закона. Необходимо е разрешенията да се основават на закона, да преследват легитимна цел и намесата в личната сфера на засегнатото лице да е необходима в едно демократично общество. Изхождайки от горното, въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция за липса на допуснати нарушения при претърсването, базирана на установените данни относно условията, при които е проведено. Същото е извършено при спазване на изискванията на чл. 162 и чл. 163 от НПК - в присъствието на подсъдимия и с участието на поемни лица, като иззетите веществени доказателства са надлежно опаковани, надписани и фотографирани. Отразените в съставения протокол обстоятелства по установяването и изземването на инкриминираните наркотични вещества при извършеното претърсване в обекта – ап.13 в къща №608, ваканционно селище „Санта Марина“ в гр. Созопол, обитаван от подс.С., стоят в пълна кореспонденция с приобщените по делото гласни доказателствени източници - показанията на К. Г., Д.К., Т. Ч., както и обясненията на подсъдимия С., който потвърждава факта, че в ползвания от него апартамент са намерени наркотични вещества, за които обаче твърди, че е ползвал за лична употреба. В същата насока са и показанията на св. Г.К., който като лице, упражняващо адвокатска професия, е консултирал по телефона подс.С., посъветвал го да допусне в апартамента полицейските служители, а впоследствие и при обратна връзка с подсъдимия узнал от него, че в апартамента са намерени наркотични вещества. Наред с горното, данните по делото сочат, че всички намерени при претърсването вещи /инкриминирани по обвинителния акт/, са били надлежно описани, запечатани и съхранени, като същите са били подложени и на внимателен оглед и фотографиране /спр. л. 124 – 126 от НОХД №428/2024г. по описа на БОС/. Предоставянето на обектите за експертното им изследване е извършвано с нарочен акт на разследващия орган, като всички те са били запечатани със съответни стикери – обстоятелства, които са удостоверени в заключенията на вещото лице по назначените химически експертизи. Действията на експерта - химик от своя страна са в рамките на възложените му от разследващия орган задачи и на неговите правомощия, включващи и боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени им по съответния процесуален ред от разследващия орган. При така установените по делото обстоятелства, свързани с предаване, описване и изследване на коментираните веществени доказателства, преценката на първата инстанция за отсъствие на съмнение относно тяхната принадлежност и идентичност, както и съмнение за манипулирането им в неблагоприятен за подсъдимия план, се явява напълно обоснована. Данните от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда химическа експертиза – Протокол 873/11.10.2022г. сочат, че намереното и иззето при претърсването в процесния апартамент веществото в Обект 1 /саморъчно свита цигара/ представлява коноп с нето тегло 0,589 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 27,00%; в Обект 2 /електронната цигара -„вейп“/ е открито хашишово масло с нето тегло 0,096 гр., със съдържание на активно наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол със съдържание 90,10 %; зелената тревна маса в Обект 3 /буркан/ експертизата определя като коноп с нето тегло 2,087 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 19,70 %; в Обект 4 /три пликчета/ експертизата установява наличие на коноп, както следва - в Обект 4.1 - коноп с нето тегло 9,435 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30 %; в Обект 4.2- коноп с нето тегло 9,432 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 22,50 %, и в Обект 4.3 - коноп с нето тегло 9,525 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 28,70 %. Съгласно т.4 от заключението на химическата експертиза растението коноп /канабис, марихуана/, веществото хашишово масло и техният активен компонент – тетрахидроканабинол, нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – чл.3, ал.2 и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – чл.3, ал.1 „Списък 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1“ /спр. л. 23 - 26 от ДП/. Изчислена съгласно приложение №2 към член единствен от Постановление на МС №23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на иззетото при претърсване на апартамента, обитаван от подс.С., количество наркотично вещество, възлиза на 188,80 лв. Експертното заключение по назначената химическа експертиза, представено по-горе, не се оспорва от страните от гледна точка както на компетентността на вещото лице, изготвило същото, така и във връзка с обективността на резултатите, които отразява на основата на извършения анализ и изследване на предоставените му обекти. Въззивният съд се присъединява към оценката, дадена от първостепенния такъв касателно научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвената химическа експертиза, която ангажира подробно и ясно становище на вещото лице по поставените му задачи, при отразени данни за използваните методи, принципи и подходи на изследване и анализ. Въззивната инстанция споделя дадената от първия съд оценка за допустимост и истинност на показанията на св. К. Г. - младши разузнавач в РУ-Созопол, за когото се установява по данни от делото, че е присъствал при претърсването на апартамента, обитаван от подс.С.. В своите показания пред съда св. Г. изнася сведения както за условията, при които полицейският екип е установил местонахождението на подс.С. и пристъпил към претърсване на обитаваното от него жилище, така и пресъздава непосредствените си впечатления относно извършените действия по претърсването и изземването в обекта и намерените там вещества, за които химическата експертиза установява, че представляват наркотични такива – марихуана. Доказателствената информация, която посоченият свидетел съобщава по делото, касаеща непосредствено възприетите от него факти и обстоятелства за местонахождението на жилището, в които е било извършено претърсване, обстановката, при която са реализирани процесулно-следствените действия, участниците в същите, вещите, които са намерени и иззети, както и поведението на подс.С., съдът правилно е приел, че има своята съществена значимост за разкриване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. В случая няма спор, че показанията на обсъждания свидетел съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице противоречия в съобщените от него данни, както и предвид кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, кредитирането им от първата инстанция в полза на възприетите изводи по фактите не търпи никаква критика. Обсъждайки информационната насоченост на този гласен доказателствен източник, съдът правилно е установил, че същата се препокрива с констатациите, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване и с изготвения към него фотоалбум /спр. л.4-5 от ДП и л.124-126 от НОХД № 428/24г. на БОС/, както и с показанията на свидетелите Д.К. - участвал като поемно лице при претърсването и Т. Ч. – охранител в к.к. „Санта Марина“, съдействал при установяване адреса, на който пребивава подсъдимия, а впоследствие и поканен да наблюдава действията по претърсване и изземване /спр. л.11 гръб- 112, л.69-70 от НОХД 428/24г. на БОС/. Необходимо е да се отбележи, че съдът не е имал законово основание да откаже да разпита като свидетел полицейския служител Г., доколкото видно от данните по делото за него не е била налице хипотеза по чл. 118, ал.2 от НПК, изключваща възможността да участва във воденото наказателно производство в качеството на свидетел. Присъствието на св.Г. като служител на полицията по време на извършване на действията по претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подс.С. по никакъв начин не го легитимира като лице, извършило действия по разследването /по смисъла на ал.2 на чл. 118 от НПК/, нито му придава качество на разследващ орган. Посоченият свидетел не се установява също да е извършвал разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, съдържанието на които да пресъздават в своите показания. Ето защо и съобразявайки регламента на чл. 118, ал.1, т.3 от НПК, съдът законосъобразно е приел липсата на процесуална забрана полицейският служител Г. да участва като свидетел по делото, и като се е позовал на показанията му, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Констатациите, направени по-горе, са изцяло относими и спрямо разпитания като свидетел по делото полицейски служител К.Т., в показанията на когото се съдържат данни относно начина, по който е установен собственикът на апартамента, в който подсъдимият е бил отседнал – Л.М., както и за разговора, проведен с последната, при който тя е потвърдила, че лично е предоставила апартамента на С. за ползване без заплащане на наем /спр. л.72-гръб от НОХД 428/24г. на БОС/. Прочитът на показанията на двамата полицейски служители –Г. и Т.ов не разкрива противоречия – нито вътрешни, нито помежду им, или с останалите доказателствени източници по делото, като такива не са били констатирани и от първата инстанция. Показанията на двамата свидетели от досъдебното производство са били приобщени поради липса на пълен и детайлен спомен за обстоятелствата по делото, които и при двата разпита са съобщени еднопосочно. При тези данни изводът на съда, че като последователни, взаимосвързани и кореспондиращи с останалите доказателства техните показания следва да бъдат кредитирани при извеждане на фактологията по казуса, не може да бъде критикуван. Внимателно обсъдени от съда са и показанията на свидетелите Д.К., Я.М. и Т. Ч., като същите са изследвани както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставката им с останалите доказателства и доказателствени средства. Посочените лица се установява, че са сред присъствалите такива в хода на извършеното претърсване и изземване в процесния апартамент, ползван от подсъдимия, първите двама от които като поемни лица, а третият – като независим наблюдател. Констатирайки в случая, че показанията на свидетелите Т. Ч. и Д.К. са еднопосочни в пресъздаването на обстановката, възникнала и развила се в претърсения обект, както относно присъствалите на мястото лица, сред които и подс.С., така и във връзка с предметите и веществата, намерени в помещението, съдът, обосновано е приел, че следва да им се довери при изясняване на обстоятелствата по казуса. В оценката си за достоверност на тези свидетелски показания, съдът е съобразил също и кореспонденцията им с информацията, съдържаща се в протокола за извършеното следствено действие, както и е отчел, че по делото отсъстват данни за пристрастност или заинтересованост на двамата свидетели от изхода на делото, което да постави под съмнение обективността на изнесените от тях сведения. Анализирайки показаният на св. Я.М., първостепенният съд коректно е констатирал, че в определена част, а именно по отношение на твърдението му, че св. Д.К. не е присъствал в хода на претърсването, остават изолирани от останалия доказателствен материал и поради това не следва да бъдат ценени като истинни. Това твърдение на свидетеля, както и поддържаното такова от последния, че не е имал знание какви точно действия извършва полицията в апартамента на подсъдимия, съдът вярно е посочил, че се опровергават напълно от показанията на самия К., който ясно и категорично потвърждава в своите показания участието си като поемно лице при претърсването в апартамента, ползван от подсъдимия, както и присъствието на М. при извършване на следственото действие, също в качеството му на поемно лице. Изявлението на К. в тази насока, както правилно е отбелязал съдът, съответства напълно на информацията, обективирана в изготвения при провеждането на съответното следствено действие протокол, в който като поемни лица, положили своите подписи във финалната част на документа, са вписани именно К. и М.. Настоящата инстанция не намира основание да се дистанцира и от оценката, дадена от първостепенния съд, на показанията на св. К., който свидетелства относно разговора си, проведен с подсъдимия преди проведеното претърсване и изземване, както и за разговор с полицейски служител, присъствал на мястото, като пресъздава също и съдържанието на повторно проведен с подсъдимия разговор, при който последният му е съобщил, че в апартамента са намерени наркотици /спр. л.167 гръб- л.168 от НОХД № 428/2024г. на БОС/. Обсъждайки показанията на този свидетел, съдът правилно е приел, че заявеното от него убеждение, че при претърсването не са присъствали поемни лица, не може да бъде ценено като факт от обективната действителност, доколкото съставлява лично негово предположение, което бива оборено изцяло от данните, отразени в самия протокол за проведено следствено действие, потвърдени от показанията на свидетели, присъствали в хода на извършването му. Въззивният съд не споделя доводите, развити от защитата в подкрепа на оплакването за пороци, допуснати от първата инстанция, при съдебната оценка на свидетелските показания на Т. В., К.П. и К.Г., депозирани в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, приобщени от първостепенния съд по чл. 281, ал.1 от НПК, както и на показанията на св. Д.Д., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, по който ред са прочетени и показания на св. Г., дадени от нея в хода на досъдебното производство на 01.11.2022г. На първо място, неоснователно се претендира недопустимост на показанията на свидетелите В., П. и Г., дадени по реда на чл. 223 НПК пред съдия, като се заявява, че те са събрани в разрез с изискванията на процесуалния закон, а именно – без да се осигури присъствието на обвиняемия съобразно регламента на ал.2 на чл. 223 НПК. Известно е, че преценката за това дали да се проведе разпит на свидетел на досъдебното производство пред съдия - чл. 223 от НПК, принадлежи само на органа на досъдебното производство. Тя се определя от стратегията по разследването, от важността на показанията на съответния свидетел за хода на делото и за обвинението, както и от други обстоятелства, посочени в нормата на чл. 223, ал. 1 от НПК. От материалите по делото се установява, че посочените по-горе трима свидетели са били разпитани пред съдия, съответно на 19.10.2022 г. и на 22.12.2022 г., а подс.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 06.07.2023г. /с постановление за привличане, докладвано на прокурора и одобрено от последния на 10.04.2023г. - спр. л.16-17, л.19-20, л.63 и л.103-105 от ДП/. Следователно разпитът на всеки от свидетелите пред съдия е бил проведен преди привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем, поради което за законосъобразността на действието не е било необходимо да бъде осигурена възможност за него и защитника му да присъстват на разпита съгласно изискванията на чл. 223, ал. 2 от НПК. Разпитът пред съдия на досъдебното производство е институт, който охранява интересите на правосъдието - да се закрепят показанията на важни свидетели и то по начин, който изключва всяко накърняване на правата на бъдещите страни в съдебния процес. В случая данните по делото сочат, че органът по разследването е мотивирал искането си за провеждане на разпитите по реда на чл. 223 от НПК с изключителното им значение за разкриването на обективната истина, както и с обстоятелството, че на свидетелите им предстои да напуснат страната, двама от които с цел работа зад граница, които са сред законовите предпоставки, предвидени за провеждане на такъв разпит. Констатираното дава основание за извод, че разпитите пред съдия на посочените трима свидетели са извършени при наличие на предпоставките на чл. 223 от НПК, поради което не е налице твърдяното от защитника на подсъдимия нарушение на процесуалните правила. Не може да бъде споделено по-нататък и оплакването, че по-късното привличане на С. като обвиняемо лице е било именно с цел заобикаляне на императивното изискване на чл. 223, ал. 2 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че решението кога да бъде установена фигурата на обвиняемия се взима единствено и само от прокуратурата като единствената институция, която в изпълнение на основната си функция в процеса /тази по обвинението/ взима решение кога, за какво и срещу кого да повдигне обвинение. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи /с изключение на висшестоящия прокурор/, и особено от съда. Ето защо повдигането в случая на обвинение срещу С. и привличането му в качеството на обвиняемо лице след провеждане на разпитите по чл. 223 НПК не може да бъде оценено като нарушение на процесуални правила, каквато теза се поддържа от защитата /в т. см. Решение № 365/2011 г., ВКС, I I н.о.; Решение № 496/2011 г. ВКС, III н.о.; Решение 310/2013 г., ВКС, III н.о. и др/. Наред с горното следва да се посочи, че използването като доказателства на изявления, направени в досъдебната фаза на процеса, според практиката на ЕСПЧОС не е несъвместимо с чл. 6, т. 3 (d) на ЕКЗПЧОС, даваща право на обвиняемия да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението, и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението. Според практиката на ЕСПЧОС не е налице нарушение на чл. 6, т. 3 (d) от конвенцията ако на обвиняемия е предоставена пълноценна и своевременна възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на свидетел, който дава показания срещу него, в момента, в който свидетелят дава показанията си или на по-късен етап от производството. В тази насока са и постановките, заложени в Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 8 декември 2022 г. по дело C-348/21 във връзка с тълкуването на Директива (ЕС) 2016/343 относно презумпцията за невиновност и правото на присъствие на съдебния процес в наказателното производство. В конкретния случай, свидетелите, чийто показания защитата оспорва, а именно В., П., Г. и Д., са били разпитани в хода на пълноценно проведеното съдебно следствие. На подсъдимия С. и на неговия защитник е осигурено правото да разпитат свидетелите по прочетените показания, т.е., те не са били лишени от възможността чрез поставяне на въпроси по същество на показанията да демонстрират пред съда евентуалната ненадеждност на съответните обвинителни доказателства. Именно в хода на проведените разпити на свидетелите пред съда, същите са потвърдили информацията, представена от тях в показанията им на досъдебното производство относно случаите, в които подсъдимият е продавал наркотични вещества, макар и не достатъчно ясно, подробно и последователно поради отдалечеността във времето на събитията, за които са били призовани да свидетелстват. Непълнотата в показанията им пред съда аргументирано е била оценена не като опит за укриване или изопачаване на истината, а като последица от естественото избледняване на спомена за хронологията и детайлите от събитията, значими за изясняване на релевантните факти, което е преодоляно по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК – чрез огласяване на показанията им от досъдебното производство. Процедирайки по този начин, съдът не е допуснал нарушение. Съдебната практика е последователна в разбирането, че всички доказателства /средства за тяхното установяване/, независимо в коя фаза на процеса са събрани, подлежат на проверка и оценка от решаващия орган и това произтича от принципните норми на чл. 13 и чл. 107 от НПК. Съдът не само може, но и е длъжен да приложи предвидените в закона процесуални техники за приобщаване на показанията на свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, при наличие на регламентираните предпоставки в чл. 281 от НПК – в разглеждания случай поради заявена от свидетелите липса на спомен относно някой обстоятелства, за които са представили сведения в предходните си показания на досъдебното производство, както и поради отчетени противоречия в показанията на св.Г., дадени на досъдебното производство и представените такива от последната пред съда. Що се касае до преценката на първата инстанция за достоверност на показанията на четиримата свидетели, то тя по никакъв начин не може да бъде определена като абстрактна и повърхностна, както се твърди от защитата, а е направена съобразно с критериите на закона и на съдебната практика, като са взети предвид качествените характеристики на тези показания, включително вътрешната и външната тяхна съгласуваност, последователността им, тяхната логичност, точност и информативността им. Обсъждайки показанията на посочените лица - В., П., Г. и Д. като такива, съдържащи данни в подкрепа на възприетата по казуса фактология, първостепенният съд правилно е приел, че същите не могат да се считат за опорочени само заради това, че свидетелите са били установени по повод сигнала, подаден от подс.С. в полицията за нанесен му побой, първо - защото няма законови пречки за това едно лице да бъде едновременно съпричастно към определена престъпна дейност и свидетел на друго извършено престъпление, второ – защото показанията им подлежат на оценка за достоверност на общо основание, без да се ползват с предварително определена сила /чл. 14, ал. 2 НПК/, и трето – защото в случая не се установява техните показания от досъдебната фаза на процеса, да са били дадени в резултат на оказано им недопустимо въздействие от полицейските служители с цел склоняването им да свидетелстват по предпочетен от същите начин, в каквато насока е развитата от защитата теза. С основание първостепенният съд е приел, че показанията на свидетелите В., П., Г. и Д. са еднопосочни, логични и съвпадащи помежду си по отношение на релевантните за процеса факти и обстоятелства, както и че същите способстват за установяване на специалната цел, с която подс.С. е държал процесните наркотични вещества в апартамента, а именно предназначението им да бъдат разпространени на трети лица. Разпитани непосредствено пред съда, четиримата свидетели са категорични, че познават подс. С., като съобщават за конкретни действия на последния през есента на 2022г. по продажба на наркотични вещества - марихуана, в близост до заведение „Фууд парк“ в гр.Созопол. Описвайки обстановката, при която С. е реализирал въпросните продажби, свидетелите ясно сочат мястото, където това се е случвало – в заведение „Фууд парк“ в гр.Созопол и в близост до него, като В. и П. споделят и за това, че лично са си закупували от подсъдимия марихуана на цена 15 лева топчето – обстоятелство, което се потвърждава и от останалите двама свидетели. Свидетелствайки по случая, лицата Г. и В. съобщават също и за конкретна проява на подсъдимия по предоставяне на наркотични вещества на бармана на заведението, в което са се срещали /спр. л.70, л.71-гръб, л.131, л.132 от НОХД № 428/2024г. на БОС/ Анализирайки представените в горното им съдържание еднопосочни сведения от четиримата свидетели, относими към главния факт, съдът вярно е отчел, че същите стоят в синхрон и с данните, отразени в протокола за претърсване и изземване в процесния апартамент, обитаван от подс.С., както и със заключението на химическата експертиза, поради което и основателно ги е оценил като правдиви и подкрепящи тезата на обвинението относно характера и авторството на деянието, инкриминирано по обвинителния акт. Що се отнася до дейността на съда по огласяване на показанията на свидетелите В., П., Г. и Д. от досъдебното производство, то тя е осъществена при наличие на законовите предпоставки за това, с цел преодоляване на констатираните непълноти в разказа на всеки от свидетелите по значимите за процеса факти, съпоставка с дадените в хода на съдебното следствие показания и проверка за вътрешна последователност и непротиворечивост. Пристъпвайки към прочитане на показанията на посочените свидетели от досъдебното производство, съдът се е основал на изявленията им, че нямат ясен спомен относно конкретни детайли от събитията, които са възприели назад във времето, както и на установеното при разпитите им разминаване по определени факти, наложило изясняване на причините за това. Извършеното по реда по чл. 281 от НПК процесуално действие не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, доколкото последният е имал възможност да участва в разпита, да поставя въпроси, да прави възражения и да излага съображения относно доказателствената стойност на показанията, каквито е видно от съдебните протоколи, че реално са били направени от защитата в хода на процеса. Следва да се посочи, че при разпита на свидетелите в съдебната фаза показанията им са били еднопосочни с това, което те са разказали и на досъдебното производство, относно действията на подс.С. по предлагане и продажба на наркотични вещества, времето и мястото, когато това се е случвало и лицата, имащи отношение към реализираните продажби, с тази разлика, че сведенията, представени от тях в предходния етап на процеса /в хода на ДП/ се характеризират с по голяма последователност, пълнота и конкретика на детайлите. Освен това, след запознаването им със съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство, четиримата свидетели са потвърдили изцяло показанията си, позовавайки се на актуалността на собствените си възприятия към съответния по-ранен момент /по-близък до събитията/, а отсъствието на спомен при свидетелстването им в съдебното заседание, същите са обяснили с изминалия продължителен период от време, промяната в начина им на живот, включваща за св. Д. и отказ от употреба на наркотични вещества. Важно е да се подчертае, че в разясненията на свидетелите пред съда по повод прочетените им показания от досъдебното производство, липсва каквото и да е изявление, от което да е възможно да се направи заключение, че някой от тях е бил „обработен“ от полицията, за да даде показания в полза на обвинението, какъвто довод се развива от защитата. Напротив, както правилно е възприел окръжният съд, различието в показанията им, дадени на отделните етапи от развитието на наказателния процес, може да бъде логично обяснено с продължителността на изминалото време /повече от две години/ от датата на разпита на всеки от тях в хода на досъдебното производство, до датата на непосредственото им изслушване от съда в хода на образуваното съдебно производство, повлияващо спомените им относно събитията и възможността да ги възпроизведат коректно и в детайли. Аргументите на защитата за упражнен полицейски натиск върху свидетелите с цел депозиране на показания във вреда на подсъдимия срещу облекчаване на собственото им наказателноправно положение /като лица, срещу които е била подадена жалба за осъществен побой над подс.С./, не могат да намерят своята основателност и с оглед естеството на процедурата по реда на чл. 223 от НПК, проведена по отношение на В., П. и Г., която изключва осъществяването на подобен род въздействие при депозирането на показанията на свидетелите пред съдия. На основание горното въззивната инстанция намира, че положителната преценка на съда относно процесуалната годност и доказателствената стойност на показанията на свидетелите В., П., Г. и Д., дадени от тях на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред, не може да бъде критикувана. В случая частичното несъответствие на дадените от свидетелите показания пред съда с изложеното от тях в хода на досъдебното производство, е било предмет на задълбочено обсъждане в мотивите на първата инстанция, която не само се е съобразила със забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителните й изводи да не почиват единствено на показанията на св. Д. и на св. Г. /при разпита на последната от 01.11.2022г./, дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, но и убедително е защитила извода си за тяхната достоверност. Необходимо е да се отбележи, че ценените от първата инстанция показания на свидетелите Д. и Г. в разпитите им на досъдебното производство /за последната в разпита и от 01.11.2022г./, не са единствена основа за възприемане на фактическите обстоятелства, характеризиращи специалната цел, с която подс. С. е държал предмета на престъплението, в извършването на които е обвинен, предвид че разпространителската цел на държане на процесните вещи – наркотични вещества, се явява защитена в доказателствен аспект и на база само на данните, изводими от показанията на В., П., Г. и Д., дадени от тях в хода на съдебното следствие. Съдът вече посочи по-горе в мотивите си, че обсъжданите свидетели, макар да заявяват липса на ясен спомен относно последователността на събитията, датиращи от есента на 2022г., с участието на подс.С., съответно и да не излагат в подробности обстоятелствата, при които са се срещали с последния, са категорични в твърденията си относно извършвана от същия продажба на наркотични вещества – марихуана, от която дейност самите свидетели В. и П. съобщават, че са се възползвали, закупувайки си лично от него марихуана. Относно развитата от защитата теза за несъответствие на фактите, описани в обвинителния акт с установените такива в хода на съдебното дирене във връзка с момента и условията, при които полицейските органи са се сдобили с информацията за извършвана от подсъдимия дейност по разпространение на наркотични вещества, предпоставило действията им по установяване адреса на подсъдимия и следващите такива по претърсване на обитаваното от него жилище, следва да се посочи, че подобно несъответствие настоящият съд не съзира. Обстоятелството, че при изготвяне на обвинителния акт прокурорът не е споменал източниците на оперативна информация и условията, при които тази информация е достигнала до полицейските служители, не води до порочност на процесуалния документ, нито води до твърдяното несъответствие на отразените в него фактически данни с установените такива в хода на съдебното производство. Посочената в случая в обвинителния акт дата 6.10.2022г. като такава, на която е била придобита оперативна информация, съвпада с датата на предприетите от полицейските органи действие по установяване местонахождението на подс.С., в каквато насока са и данните, установени по делото на база събраните доказателства. Разкритите в хода на процеса нови сведения, че сигнал за лице, занимаващо се с продажба на наркотични вещества, е бил подаден в полицията и преди посочената дата, не налага фактически изводи, различни от приетите такива от съда, доколкото по отношение на тази поранна информация се установява, че не е била достатъчно конкретизирана, съответно и не е позволявала идентифициране на извършителя на деянието, за което е била относима. Поради това и доводите на защитата за неотчитане от съда на промяната във фактите, описани в обвинителния акт, рефлектираща върху правилността на изводите му, не могат да бъдат приети за основателни. Не почива на обективните данни по делото и възражението на защитата относно порочност на извършените в хода на досъдебното производство процесуално - следствени действия "разпознаване" с участието на свидетелите Т.В. и К.Г., защитено с довод, че подсъдимият е бил подведен по телефона относно причината за призоваването му да се яви пред разследващия орган. Коментирайки така повдигнатото и пред него възражение, първоинстанционният съд коректно е отбелязал, че данни за това подсъдимият да е бил призоваван по телефона за извършване на разпознаване, съответно и да е бил погрешно информиран относно характера на следственото действие, което предстои да бъде извършено, не съществуват по делото /липсва удостоверено по надлежния ред призоваване по телефона/. Съдейки обаче от депозираното по делото /в хода на ДП/ писмено становище на адвокат К. А. в качеството му на пълномощник на А. С. /спр. л.44 от ДП/, в което е описана фактология, съответстваща на поддържаното понастоящем твърдение, че С. е бил уведомен по телефона за необходимостта да се яви пред разследващия орган с цел провеждане на „разпознаване“, както и са посочени причините, поради които С. е отказал участие в това следствено действие, посъветван от адвоката, съдът прави извод, че в действителност С. е заявил отказ от лично участие в планираното в хода на разследването процесуално-следствено действие „разпознаване“. Може да се предположи също така от хронологията на извършените действия по разследването, че при съобразяване именно с горното становище на адв.А., в постановлението на прокурора от 23.11.2022г. / спр. л.55 -56 от ДП/, на разследващия орган е дадено указание за извършване на разпознаване по снимки, сред които да фигурира и такава на подс.С.. При тези данни, както и след извършена внимателна преценка на съдържанието на протоколите, материализиращи извършване на следствените действия "разпознаване на лица", сходно с първата инстанция настоящата такава не констатира на досъдебното производство да е било допуснато съществено процесуално нарушение, което да е опорочило съответните действия по разпознаване. В случая извършването му по снимки е било обусловено от категоричния и безусловен отказ на подсъдимия /потвърден в становището на защитника му/ да участва лично в подобно действие по разследването. От друга страна, протоколите, удостоверяващи извършените разпознавания /спр. л.65-68, л.71-74 от ДП/, не сочат да са допуснати нарушения на нормите на чл. 169 - чл. 171 от НПК. Преди провеждането на двете разпознавания - по снимки, са били проведени подробни разпити на свидетелите Т.В. и К.Г. /спр. 64 и л.69 от ДП/ съобразно изискванията на чл. 170 от НПК. При тези разпити свидетелите ясно и точно са заявили по какви белези биха разпознали лицето, което им е предлагало за продажба наркотични вещества – марихуана, каквато св.В. посочва, че си е закупил от него, а впоследствие и по същите характеризиращи го белези всеки от свидетелите без колебание е разпознал подсъдимия сред показаните му четири снимки на лица със сходство във външните белези. Разпознаванията са били извършени в рамките на разследването, преди установяване на фигурата на обвиняемо лице, при спазване на всички процесуални изисквания за провеждането им, поради което и преценката на първоинстанционния съд относно липса на допуснато същественото процесуално нарушение, настоящата инстанция намира за правилна. При това положение, след като правилата, гарантиращи законосъобразното осъществяване на процесуално-следствените действия, са спазени, то не е налице основание за изключване от доказателствената съвкупност на протоколите за провеждането им. В този смисъл и критиката, отправена към първата инстанция относно оценката на доказателствата, разкриващи авторството и характеристиките на инкриминираното деяние, сред които и изводимите такива на база извършените разпознавания, се явява без основание. За да изгради вътрешното си убеждение най-вече относно авторството и механизма на престъпна деятелност, а оттам - да обоснове правни изводи в тази насока, първоинстанционният съд внимателно е анализирал и обясненията на подс.С., като оценката за достоверност на същите напълно се споделя от въззивния съд. Отчитайки двойствената им роля - на гласно доказателствено средство, но и на средство за защита, съдът основателно е приел, че при изграждане на фактическите си изводи следва да кредитира с доверие само онази част от обясненията му, която намира подкрепа и в останалите доказателства по делото. В случая правилно е констатирано, че изложените от подсъдимия твърдения при разпита му в хода на съдебното следствие относно условията, при които се е настанил в апартамента в к.к. „Санта Марина“ – гр.Созопол; използваното от него средство за придвижване в града и курортния комплекс - тротинетка; личната употреба от последния на наркотични вещества-марихуана, включително на публични места; познанството му с лицето, работещо като барман в заведение „Фууд парк“, както и осъщественото запознанство със свидетелите - Т. В. и К.П., за последния от които изтъква, че е заявявал желание да си закупи от него марихуана /спр. л.168 гръб-л.169 от НОХД № 428/2024г. на БОС/, като подкрепени такива от останалите събрани по делото доказателства и същевременно допринасящи за изясняването на обективната истина по казуса, следва да бъдат ползвани при формиране на изводите по фактите и обстоятелствата, характеризиращи процесното деяние. Относно поддържаната от подсъдимия теза, че не е предлагал на трети лица да си закупуват от него марихуана, както и че по никакъв повод, включително по искането на св.П. да си закупи от него наркотични вещества, не е продавал такива, а откритите в апартамента вещества са изцяло за лична употреба, първата инстанция обосновано е достигнала до заключение, че същата не може да получи положителна оценка за достоверност, тъй като се явява категорично опровергана от показанията на разпитаните свидетели В., П., Г. и Д., еднозначно и безпротиворечиво съобщаващи за случаи, в които С. е предлагал и продавал наркотични вещества – марихуана, какъвто е и видът на веществата, намерени при претърсване на апартамента, обитаван от него към инкриминираната дата. Въззивната инстанция обаче не може да се съгласи с дадената от първия съд оценка за допустимост и истинност на показанията на св. З. С. - полицейски служител от „Криминална полиция“ при РУ – Созопол, чийто разпит е бил проведен по искане на защитника на подс.С. /спр. л.74 гръб от НОХД №428/2024г. по описа на БОС/, съответно и данните, изнесени от него, съдът е анализирал и ценил в подкрепа на възприетите изводи по фактите на обвинението. Видно от материалите по делото св. З. С. е представил подробни сведения относно това в кой момент е била получена оперативна информация, касаеща разпространението на наркотични вещества на територията на гр.Созопол, какви действия са били предприети за проверка на същата, как е преценена връзката между наличните оперативни данни и жалбата на подс.С., подадена в управлението, за нанесен му побой от трети лица, по какъв начин са установени свидетели по случая, както и при каква обстановка са били предприети действията по претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подсъдимия, и резултатите от тях /спр. л. 109 – 111 от НОХД №428/2024г. по описа на БОС/, които първата инстанция е обявила в мотивите към съдебния акт, че кредитира при извеждане на фактологията по казуса. В случая първостепенният съд очевидно е пропуснал да констатира, че св. С. се установява като лице, извършило действия по разследването в хода на проведеното досъдебно производство, в хипотезата на чл. 194, ал.4 от НПК – провел разпит на свидетеля Т. Ч. /спр. л.10 от ДП/, което конкретно действие му е било възложено с постановление на разследващ полицай при РУ-Созопол /спр. л.32 от ДП/. Установеното в горната насока налага извод, че показанията на този свидетел са негоден доказателствен източник и не могат да бъдат ползвани в подкрепа на обвинителната теза, тъй като, в противен случай, би се стигнало до игнориране на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК. Съдът е имал законово основание да откаже да допусне до разпит като свидетел полицейския служител З. С. така, както е сторил това по отношение на полицейския служител С.С., за когото също се установява, че е налице абсолютна процесуална пречка за разпита му по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК, предвид че е извършил процесуално - следственото действие претърсване и изземване в апартамента, обитаван от подс.С.. Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че действията на ОС- Бургас по приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията на св. З. С., са осъществени в нарушение на процесуалните правила, поради което и тези свидетелски показания не могат да бъдат ползвани като годна процесуална основа за формиране на изводи по фактите, а следва да бъдат изключени от ценената доказателствена маса. Изключването на този гласен доказателствен източник обаче според въззивния съд не води до дефицит на доказателства в подкрепа на обвинението, тъй като фактите и обстоятелствата, които се разкриват чрез него – относно получената в РУ- Созопол оперативна информация, проверката на същата, както и резултатите от проведеното претърсване и изземване в обитавания от подс.С. апартамент в к.к. „Санта Марина“ – гр.Созопол, се установяват в процеса посредством показанията на останалите, разпитани по делото свидетели /обсъдени вече погоре/, обективираното в протокола за претърсване и изземване на процесния апартамент, иззетите при него веществени доказателства, както и заключението на химическата експертиза, които са били правилно обсъдени и ценени и които установяват разследваното деяние и неговия автор съобразно параметрите, очертани в обвинителния акт. На основание изложеното по-горе настоящата инстанция намери, че процесуалната дейност на окръжния съд не страда от преписваните й от страните пропуски и пороци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение. Изводите на съда по фактите не се основават нито единствено, нито изключително на изолирани доказателства, които поотделно да носят характеристиката на процесуално недопустими - било поради забрана по чл. 118, ал. 2 НПК или по чл. 281, ал. 8, вр. ал. 4 НПК. Ето защо и повдигнатите от защитата и прокурора от БАП възражения в тази насока следва да бъдат преценени като неоснователни. Обсъждайки на основата на така установените по делото фактически данни поведението на подс. А. С., съдът правилно е възприел извод за доказана деятелност на последния, съставомерна по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК. В конкретния случай от фактическа страна е установено, че при извършено на 06.10.2022г. претърсване в имота, обитаван от подс. А. С., находящ се на адрес - гр. Созопол, ваканционно селище „Санта Марина“, в къща № 608, ап. 13, в същия са били намерени и иззети: коноп с нето тегло 0,589 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 27,00%, на стойност 3,53 лв., хашишово масло, с нето тегло 0,096 гр. със съдържание на активно наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол със съдържание 90,10 %, на стойност 2,40 лв., коноп с нето тегло 2, 087 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 19,70 %, на стойност 12,52 лв., коноп с нето тегло 9,435 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол - 25,30 %, на стойност 56,61 лв., коноп с нето тегло 9,432 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 22,50 %, на стойност 56,59 лв., коноп с нето тегло 9,525 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол - 28,70 %, на стойност 57,15 лв. или всичко на обща стойност 188,80 лв., определена съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. Предметът на престъплението – коноп и хашишово масло съдът вярно е констатирал, че представлява високорисково наркотично вещество, което няма легална употреба, пазар и производство, и подлежи на контрол съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3 т. 1 и Приложение № 1, Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Правилно в рамките на приетата за установена фактология съдът е приел, че престъплението с предмет описаните високорискови наркотични вещества е било извършено от подсъдимия при форма на изпълнително деяние „държане“. Аргументирайки правните си изводи, първостепенният съд е съобразил, че понятието „държане“ по смисъла на чл.354а от НК /разяснено в съдебната практика и доктрина/, е с по – широко съдържание от категорията „държане“ във вещноправен аспект. За осъществяване на криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – „държане“ на наркотични вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно предметът на престъплението - наркотичното вещество да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Касае се за фактическо състояние, за възникването и за съществуването на което е достатъчно упражняването на владение, като факт, осигуряващ възможност на дееца да разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства върху тях, без обаче да е необходимо непременно да се извършват такива въздействия или фактическата власт да се манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри. В казуса подс. С. е държал процесните наркотични вещества - коноп от момента на тяхното придобиване, който е неизвестен, до изземването им от органите на полицията по време на извършените в процесния имот следствени действия по претърсване и изземване. По делото е безспорно установено и обстоятелството, че подс. С. не притежава надлежно разрешително, издадено по реда на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, за държане на високорискови наркотични вещества. Законосъобразно в преценката си за субективните измерения на деятелността, осъществена от подс. С., първостепенният съд е достигнал до извод, че у същия е бил налице пряк умисъл. Данните по делото, свидетелстващи за възрастта на подсъдимия, неговия житейски и социален опит, физическо и психично развитие и степен на образование, убедително позволяват да се направи заключение, че той е съзнавал запретеността на извършваната от него дейност по държане на наркотично вещество – коноп и хашишово масло, предвид също и твърдението на самия С., че употребява наркотични вещества - марихуана. Налице е било съзнание у последния и относно обстоятелството, че съществува разрешителен режим за дейностите, свързани с този наркотик, каквото надлежно разрешително се установява от данните по делото, че той не притежава. Нещо повече, в последната си дума пред БОС, подс. С. е заявил „Това, което се чудя е какъв е духът на закона и за кого е писан. Със сигурност не ми изглежда да е писан за някой като мен, който търси да си запази здравето и да се лекува.“ /л. 173 гръб, л. 174 от НОХД №428/2024г. на БОС/. Извършените от него действия са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл, както правилно е счела първата инстанция. Вярно според въззивния съд е и становището на състава на ОС-Бургас, според което в казуса е налице и специалната цел за разпространение на държаното от подсъдимия наркотично вещество – коноп и хашишово масло. Тази цел, както правилно е отбелязал окръжният съд, е изводима от доказаните по несъмнен начин действия на С. по реално осъществено предлагане на наркотични вещества на свидетелите Д., П. и В., които споделят в показанията си за реално извършени покупки от него на марихуана, както и от показанията на св. Г., която пресъздава преките си наблюдения върху активността на подсъдимия, когато е предлагал на приятелите й да си закупят марихуана, и не на последно място, като се изходи от механизма на осъществяване на деянието – съхраняване на наркотичното вещество на различни места в апартамента, количеството на наркотичното вещество – над 30 грама и вида на последното /с различно съдържание активен компонент/. Правилно също така съдът е подчертал, че сведенията, които посочените погоре свидетели са представили в показанията си относно дейността на подсъдимия по разпространение на наркотични вещества, касаят един много кратък период – дни до няколко седмици, преди датата, на която е извършено претърсването в апартамента на последния, където са били намерени процесните забранени вещества. Горното допълнително стои в подкрепа на извода, че държаните от подс.С. наркотични вещества не са били предназначени за лични нужди, както той твърди в обясненията си, а с цел продажбата им на трети лица, без това непременно да изключва възможността същият сам да употреби от тях, ако прецени необходимост от такъв прием. Представените в случая от подсъдимия медицински документи /спр. л.136-166 от НОХД №428/2024г. на БОС/, удостоверяващи заболяване на очите при него, протичащо в определени периоди с усложнения, вкл. с гадене и замайване, не могат да обосноват защитната му теза, че процесните наркотични вещества са били осигурени и предназначени за личната му употреба - за облекчаване на състоянието му. Дори да се приеме, че употребата на марихуана от подсъдимия, е имала успокоителен ефект за него, облекчавайки болките му, както той твърди, това не може да наложи извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно, че наркотичните вещества, намерени в апартамента му, са имали именно такова предназначение. Това е така, предвид наличните данни, изводими от показанията на разпитаните свидетели, че в кратък период преди процесната дата /през м. септември и октомври 2022г./ подсъдимият не само е предлагал, но и продал наркотично вещество от същия вид /марихуана/, каквато е била открита в апартамента му, както и предоставил устройство - електронна цигара, съдържаща хашишово масло на бармана в заведение „Фууд парк“, за да пуши от нея. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за постановяване на оправдателна присъда срещу подс. С., каквото основно искане се поставя в жалбата. Липсват и основания за изменение на присъдата и преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав, както и за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда, в каквато насока се направиха искания от страните в съдебното заседание. Преценката на настоящия съд за отсъствие на законово основание за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на чл. 354а, ал.3 от НК, изключва необходимостта от обсъждане на въпроса за приложението на ал.5 на чл. 354а от НК, предвиждащ „маловажен случай“, който засяга единствено престъпните състави по ал.3 и ал.4 на чл. 354а от НК, но не и по ал.1 на чл. 354а от НК, в каквито обективни и субективни параметри попада деянието, извършено от подс.С.. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че аргументацията на първата инстанция, с която същата е отхвърлила искането на защитата за оценка на деянието като „маловажен случай“, е изцяло споделима. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за явна несправедливост на отмерената на подс.С. санкция, развити в контекста на претенцията за квалифициране на деянието като полеко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, съответно по чл.354а, ал.5 от НК, са неоснователни. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият С. следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на същото към инкриминираната дата, подходил е обективно към събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на деянието, обществената опасност на личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъплението, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху неговата отговорност, и съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието. Въззивният съд не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на първата инстанция, нито тяхната относителна тежест да е била неоправдано надценена или подценена. Обсъдените и оценени от първоинстанционния съд обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, са дали основание на последния да определи санкция на подс.С. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно щест месеца лишаване от свобода. По силата на чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил по – лекото наказание "глоба". Решението на съда в горната насока е мотивирано с наличие единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за които е преценил, че удовлетворяват законовото изискване за многобройност, като е достигнал и до извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Въззивният съд напълно споделя оценката, дадена от първостепенния съд на фактите и обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието на подс.С.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас не е допуснал неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите такива в кориците на делото. Основателно е приел, че както конкретно извършеното деяние с присъщите му характеристики, така и личността на неговия извършител – подс.С., не разкриват висока степен на обществена опасност. В насока горното вярно е отчел характеризиращите конкретното деяние особености – начин на извършване, вид и количество на наркотичното вещество – коноп с общо тегло 31,068 гр. и хашишово масло с нето тегло 0.096 гр., във връзка с което и съобразявайки също чистото съдебно минало на подсъдимия и здравословното му състояние, за което са налице доказателства по делото, обосновано е достигнал до заключение, че отмереното наказание следва да бъде значително под долната граница на наказанието, предвидено за съответното престъпление от две години лишаване от свобода, а именно – шест месеца лишаване от свобода. Въззивният съд се присъединява към изводите на първата инстанция, че отчетените смекчаващите отговорността обстоятелства удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност, като е налице и втората предпоставка, обуславяща намалена отговорност - несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. За законосъобразно въззивният съд прецени и решението на първата инстанция да приложи чл.55 ал.3 от НК, като освободи подсъдимия от тежестта на кумулативната по-лека санкция „глоба“. В случая това решение правилно е мотивирано с наличните медицински данни за влошено здраве на С., засягащо зрението му, изискващо системно наблюдение и лечение, а същевременно и препятстващо лицето в трайното упражняване на трудова дейност с цел осигуряване на постоянни доходи. Въззивният съд не намери основание да се дистанцира и от аргументацията на първата инстанция, на основата на която последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Анализирайки всички обстоятелства относно личността на подсъдимия С., личната му степен на обществена опасност и възможностите за поправянето му, конкретните характеристики на проявената престъпна проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието на последния не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, защото условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, тъй като не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на определения от съда изпитателен срок от три години, който съответства на законовия регламент. С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно и в съответствие с изискването на чл. 189, ал.3 от НПК съдът е присъдил в тежест на подсъдимия С. направените по делото разноски, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива. Извършената служебна проверка от съда не установи допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия и налагащи отмяна или изменяване на съдебния акт. Изложените във въззивната жалба оплаквания са лишени от основание, поради което същата не може да доведе до претендираните правни последици. С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, атакуваната присъда следва се да потвърди изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд