Решение № 11925 от 7.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 217/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Карол Капитал Мениджмънт“ ЕАД срещу Решение без номер от 30.11.2024 г., постановено по НАХД № 13379/2024 г. на СРС, НО, 9 състав. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-160/15.08.2024 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор по инвестиционната дейност“, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. на основание чл. 290, ал. 9, т. 1 от ЗПФИ, за нарушение на чл. 54, § 10, ал. 1, вр. с чл. 1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. с § 4 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ. В касационната жалба е посочено, че решението на СРС е неправилно. Твърди се, че не е извършено описаното в НП нарушение. Сочи се още, че дори и и да се приеме, че от дружеството е извършено административно нарушение, то на същото е дадена неправилна правна квалификация. Моли се решението на СРС да бъде отменено, като бъде отменено издаденото НП. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация - Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София - град, V касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийски районен съд е установил от фактическа страна, че УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е вписано под № РГ-08-5 във водения от Комисията за финансов надзор Регистър на управляващите дружества по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закон за Комисията за финансов надзор. Съгласно издаденият лиценз, УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД има правото да предоставя дейностите и услугите по чл. 86, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно финансиране (ЗДКИСДПКИ). В хода на извършена проверка от КФН е установено, че клиентът Д. Б. К. (с клиентски номер 10431) има при УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД два действащи договора за управление на портфейл със служебни номера на портфейли 1035 и 1179, съответно сключени на 19.08.2021г. и 01.12.2021 г. Съгласно договореното в чл. 1, ал. 3 от сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г., доверителят (Д. К.) дава своето изрично предварително одобрение и съгласие при извършване на Доверителното управление Управляващото дружество да инвестира активите на Доверителя във всякакви финансови инструменти, според инвестиционните му цели и ограничения по чл. 2. В чл. 2 от сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. е регламентирано, че при осъществяване на доверителното управление УД ще се ръководи от инвестиционните цели и ограничения, така както са посочени от Доверителя в Приложение 4, представляващо неразделна част от договора. К. Д. Б. К. е посочил като инвестиционни ограничения относно сключеният договор да не бъдат извършвани инвестиции в: акции на дружества със седалище в Република България; корпоративни облигации, издадени от дружества със седалище в Република България; банкови депозити и дялове на колективни инвестиционни схеми, предлагани в Република България. В последствие, обаче, в портфейла на клиента Д. К. е била налична извършена инвестиция в акции, издадени от дружество със седалище в Република България, а именно „АмонРа Енерджи“ АД, ISIN, код BG1100021226. Тази инвестиция не отговаря на заложените от клиента ограничения по силата на сключения договор за доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. В хода на проверката било установено, че през м. декември 2021г. за сметка на клиента са били закупени акции, издадени от български емитенти, а именно: „Дронамикс Кеиигьл“ ЕАД, ISIN код BG1500007213, и „Ейч Ар Кепитъл“ АД, ISTN код BG1500006215, а през м. декември 2022г. - акции на „АмонРа Енерджи“ АД, ISIN код BG1100021226. В портфейла на клиента Д. К. към 31.12.2021 г., съответно към 31.12.2022г., са били налични неподходящи финансови инструменти, доколкото същите не отговаряли на заложените от клиента в Приложение № 4 към договора инвестиционни ограничения. В писмена декларация от 07.12.2023г. до КФН от представляващите УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е посочено, че не са били сключени допълнителни споразумения и/или анекси с клиента Д. К.. На 10.08.2022г. е била подадена поръчка № 2938 за закупуване на акции, издадени от „Шелли груп“ АД (старо наименование „Алтерко“ АД), ISIN код BG1100003166, на стойност 5 994.00 лева, като на същата дата със сделка с реф. № 2699 са били закупени акции на същата стойност. Впоследствие клиентът Д. К. е актуализирал инвестиционните си ограничения, като е разширил обхвата на възможните инвестиции чрез включването на акции на дружества със седалище в Република България и корпоративни облигации, издадени от дружества със седалище в Република България. От друга страна, УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД провело среща с клиента си Д. К.. Последният поискал от УД в обхвата на допустимите инвестиции и за двата му портфейла по двата му договора да бъдат включени такива на Българска фондова борса - София (БФБ). Тази уговорка и със съгласието на УД „КАРОЛ КАПИТАЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД залегнала като изрично разписана в приложение № 4 от сключения договор за доверително управление № 10431-115 на 01.12.2021г. В този договор, обаче, бил допуснат технически пропуск, като договора не бил актуализиран с добавянето на уговорката за включване на инвестиции на БФБ-София. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № Р-06-45/23.02.2024 г. След запознаване с преписката от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор по инвестиционната дейност“ било издадено процесното НП № Р-10-160/15.08.2024 г. за нарушение на чл. 54, § 10, ал. 1, вр. с чл. 1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. с § 4 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ. За да потвърди процесното НП, Районният съд е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че посоченото нарушение е безспорно установено. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на СРС е валидно и допустимо. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Според нормите на на чл. 54, § 10, ал. 1, вр. с чл. 1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. с § 4 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ, управляващото дружество следва да осъществява инвестиции по сключени с клиенти договори, съобразно определените за допустими такива от предпочитанията на клиента. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че дружеството не е изпълнило това свое задължение, като е закупило акции на дружество със седалище в Република България, въпреки изричното желание на клиента да не бъдат извършвани такива инвестиции, описано в приложение № 4 от 19.08.2021 г. към сключения договор за управление, с оглед на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Доказателства които да оборят констатациите на АНО и изводите на СРС не бяха представени в настоящото касационно производство.Съгласно чл. 290, ал. 9, т. 1 от ЗПФИ имуществената санкция за това нарушение е в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв. за юридически лице. Определената имуществена санкция е в минимален размер, поради което същата е законосъобразна. Настоящият касационен състав споделя напълно и изводите на СРС относно липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – София-град, V касационен състав