Решение № 436 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 6/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 вр.чл. 327, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. В. П.-Й. - прокурор в Районна прокуратура - Русе (РП – Русе) против заповед № РД-06-280 от 19.12.2025 г. на административен ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе, издадена на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт, с която е наложена мярка „обръщане на внимание“ на прокурор Д. В. П.-Й. да не допуска нарушения по организацията на работата си, които да водят до неоправдано забавяне на производството по възложените й дела. Изложени са твърдения за пороци относно съдържанието на заповедта, материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и несъобразяване с целта на закона при постановяването му. Претендира се отмяната на оспорената заповед. Не се претендират разноски по делото. Ответникът по жалбата – административен ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе депозира отговор на жалбата вх. № 351 от 26.01.2026 г. по описа на съда с приложени към него писмени доказателства (л. л. 88 – 100 от делото и отделно пр. пр. № 6357/2020 г. по описа на РП – Русе – том I и II). Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с наведените от страните доводи, установи следното от фактическа и правна страна: Оспорената заповед № РД-06-280 от 19.12.2025 г. на административен ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура – Русе (л. 18 и л. 19 от делото), издадена на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт, с която е наложена вътрешноорганизационна мярка „обръщане на внимание“ на прокурор Д. В. П.-Й. да не допуска нарушения по организацията на работата си, които да водят до неоправдано забавяне на производството по възложените й дела, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на адресата й. Съгласно изричната разпоредба на чл. 327, ал. 2 от ЗСВ заповедта може да се обжалва пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването й като съгласно препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ при липсата на особени правила в ЗСВ, се прилагат съответно правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта е връчена на прокурор П. на 22.12.2025 г., видно от саморъчното вписване на последната страница от заповедта (л. 19, гръб от делото). Оспорена е пред Административен съд – Русе, който е и местно компетентния административен съд, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК като жалба е депозирана директно пред съда на 05.01.2026 г. (л. 2 от делото). Налице е и активна процесуална легитимация на жалбоподателя в процеса като адресат на оспорената заповед. Гореизложеното прави жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. На основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование „Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет“. По своето естество съдебната практика безпротиворечиво приема, че „обръщането на внимание“ е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - административен ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе по смисъла на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, с оглед и правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма като законът изисква тя да е мотивирана (чл. 327, ал. 2 вр.чл. 314, ал. 1 от ЗСВ). Според разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са мотивите, които основават разпоредения от съответния орган резултат и поради това изискването за обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на страните в административното производство. С излагането на мотивите на първо място се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт и така подпомага страните в избора на защитните средства срещу такива актове, а от друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта. В случая са изложени мотиви, съдържащи описание на фактическа обстановка относно проверка по образуването, движението и организацията на работата на прокурор Д.П. по ДП пр.№6357/2020г. по описа на РП-Русе, позоваване на проверка и по друго ДП пр.373/20г. по същия опис и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на пропуски в организацията на работата на прокурор П., които, според органа, са довели до значително забавяне на разследването по наблюдавани от нея досъдебни производства през едни и същи периоди от време. Действителното наличие на сочените от административния орган факти и направените въз основа на тях правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на наложената административнодисциплинарна мярка. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано въз основа на заповед № РД-06-255 от 19.11.2025 г., с която по повод постъпила справка изх. № 12214/2025 г. от 07.11.2025 г. на отдел 10 „Инспекторат“ при Върховна касационна прокуратура административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе е образувал проверка относно образуването, движението и организацията на работа на прокурор П. по наблюдаваното от нея досъдебно производство пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе) за периодите от 04.10.2022 г. до 06.06.2023 г., от 12.10.2023 г. до 26.06.2024 г. и от 03.04.2025 г. до 17.09.2025 г. Със същата заповед е възложено на съдебния администратор на РП - Русе извеждане на данни, относими за периода от 2022 г. до 17.09.2025 г. досежно въвежданията в УИС относно посоченото досъдебно производство, ползван отпуск през периода от прокурор П., командировки на прокурора през посочения период, индивидуална натовареност и натовареност на РП - Русе. Изисканите данни са били представени на административния ръководител, районен прокурор на РП - Русе. Данни за натовареността на прокурора, както и други относими към правилното решаване на настоящия правен спор писмени доказателства са представени и от двете страни – жалбоподател и ответник в настоящото съдебно производство. Материалите по административното производство са били докладвани на прокурор П. с искане за изготвяне на становище относно движението на досъдебно производство преписка вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР - Русе). Т. е изготвено и същото е представено пред административния ръководител. Административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе е обсъдил изготвената от прокурор П. справка и нейното изразено становище за забавянето на разследването, според което последното се дължи на няколко причини: ● повишаване на натовареността на всички прокурори от РП - Русе след 2020 г.; ● фактическа и правна сложност на делото, в хода на разследването по което са извършени голям обем следствени действия - разпити на свидетели, противоречиви данни за авторство, наложило допълнителни разпити и множество изготвени експертни заключения; ● по делото не са били изготвяни от водещия разследването доклади за установената до момента фактическа обстановка и предстоящите следствени действия; ● произнасяне по голям брой постъпили за решаване в РП - Русе преписки и досъдебни производства като прокурор П. е включена в разпределението на 100% във всички групи; ● здравословни проблеми, поради които в края на 2023 г. и началото на 2024 г. прокурор П. няколко пъти е ползвала отпуск поради временна неработоспособност като е постъпвала за изследвания и лечение в болнични заведения. Според прокурор П., въпреки забавеното връщане на делото, е положила необходимите и възможни усилия за провеждане на пълно, обективно и всестранно разследване. При тези данни съдът приема, че е спазена общата разпоредба на чл. 26 от АПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ. На засегнатия прокурор е била предоставена възможност да се запознае с документацията, която според ответника съставлява преписката, относима към процесния акт, както и да упражни право на отговор, какъвто е даден в писмено становище. Т.е. налице е уведомяване на засегнатия магистрат, че спрямо него се инициира административно производство от страна на административния ръководител на РП - Русе и по кои факти същият да се защитава. Следва да се има предвид, че по отношение на акта по чл. 327 няма изрично предвидено изискване за спазване на установената в този специален закон (ЗСВ) процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарни наказания на магистрат, като например изслушване или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Във връзка с гореизложеното отмяна на акт по чл. 327 от ЗСВ може да се обуслови единствено, ако бъде допуснато такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта, в смисъл, че би довело до друг правен извод. По отношение на цитираното в заповедта досъдебно производство по пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе) административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе е констатирал, че същото е започнало на 21.10.2020 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.чл. 342, ал. 1 от НК. С протокол на РП - Русе за случаен избор за наблюдаващ прокурор е определена прокурор П.. По досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия: разпитани свидетели, изискани и приобщени са документи и справки, обявени са за издирване лица, назначени и изготвени са съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, техническа експертиза, дактилоскопна експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, биологична експертиза на веществени доказателства, повторна авто-техническа експертиза. Изготвено е постановление за привличане на обвиняемо лице, което не е предявено, поради неоткриването на лицето и обявяване за издирване. С постановление на РП - Русе от 29.10.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр.чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК. Административният ръководител, районен прокурор на РП - Русе е посочил, че през периодите от 04.10.2022 г. до 06.06.2023 г., от 12.10.2023 г. до 26.06.2024 г. и от 03.04.2025 г. до 17.09.2025 г. материалите по делото са се намирали на доклад при наблюдаващия прокурор П., изпратени от разследващия орган като общият период на престояване на делото в РП - Русе бил една година и девет месеца и по него не са били извършвани следствени действия като е приел, че това е забавило разследването за значителен период от време. Счел е, че тези периоди съществено надвишават както нормативно определения, така и разумния срок за запознаване с разследването, независимо от фактическата и правна сложност на делото и констатираната висока натовареност на прокурор П. през периода. Посочил е, че тази повишена натовареност е била налице както за нея, така и за всички останали прокурори от РП - Русе. От приложената по преписката справка за натовареността, административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе е установил, че през периода 2022 г. – 2025 г. прокурор П. е била с натовареност по-висока от средната за РП - Русе. През периода от 28.10.2024 г. до 05.11.2024 г., включително, прокурор П. е била изключена от разпределение на досъдебни производства и преписки поради констатирана висока натовареност през периода. Отчетено е обстоятелството ,че в периода края на 2023г. и до средата на 2024г. е налице влошаване на здравословното състояние на прокурор Д.П.,включително и постъпване три пъти на болнично лечение. За да постанови оспорената в настоящото производство заповед, административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Русе се е позовал и на обстоятелството, че на идентично основание със заповед № РД-06-232 от 27.10.2025 г. на административен ръководител, районен прокурор на РП - Русе е била образувана проверка на организацията на работа на прокурор П. по наблюдаваното от нея досъдебно производство пр. пр. вх. № 373/2020 г. по описа на РП - Русе, като в хода на тази проверка било установено, че това дело се е намирало при нея за доклад и запознаване за периода от 14.10.2024 г. до 16.09.2025 г. Въз основа на гореизложеното административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура – Русе е приел, че са налице пропуски в организацията на работата на прокурор П., които са довели до значително забавяне на разследването по наблюдавани от нея досъдебни производства през едни и същи периоди от време. Това са и мотивите му да постанови процесната заповед, с която на основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ е наложил вътрешноорганизационна мярка „обръщане на внимание“ на прокурор Д. В. П.-Й. да не допуска нарушения по организацията на работата си, които да водят до неоправдано забавяне на производството по възложените й дела. Относно съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и с целта на закона съдът формира следните правни изводи: „Обръщане на внимание“ по чл. 327 от ЗСВ по своя характер се възприема в практиката като вътрешноорганизационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Мярката се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. Основание, за да се приложи тази мярка, е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл. 327 от ЗСВ. Въпросната мярка се прилага, когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението на делата или организацията на работата му. Правната уредба на производството по установяване на нарушение и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ. Но в него, както вече се посочи, се установяват единствено нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, които обаче нарушения в много по-ниска степен съставляват законово укоримо неизпълнение на служебните задължения в сравнение с дисциплинарните нарушения. „Обръщането на внимание“ по реда на чл. 327 от ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата. В този смисъл, следва да се отбележи, че за да се приеме, че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата следва да бъдат установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при отчитането на причините, довели до описания в процесния акт неблагоприятен резултат, като се държи сметка за причините за допускането му - следва да се отчетат вида и сложността на разпределените и разгледани от магистрата дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които оказват влияние върху обективната възможност и/или субективната способност на магистрата да осъществява дейността си в съответствие със закона. В конкретния казус оспореният акт се явява постановен при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, както и в противоречие с целта на закона. Видно от описанието на фактите в обстоятелствената част на заповедта, както и предвид ангажираните по делото относими към спора и към материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед писмени доказателства, на практика мярката е наложена поради констатирано неоправдано, според административния ръководител, забавяне в разследването само на едно досъдебно наказателно производство - пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе), въз основа на което е направен общ извод за наличие на пропуски в организацията на работата на прокурор П., които са довели до значително забавяне на разследването по наблюдавани от нея досъдебни производства през едни и същи периоди от време. За този общ извод е налице и позоваване на проверка по друго досъдебно производство пр. вх. № 373/2020 г. ,но без конкретизация. Предвид обстоятелството, че по отношение на другото цитирано в процесната заповед досъдебно производство - досъдебно производство пр. пр. вх. № 373/2020 г., което административният ръководител сочи, че също било налице забавяне в разследването и по отношение на което също била образувана проверка на организацията на работа на прокурор, пред съда са представени писмени доказателства, въз основа на които по безспорен начин се установява, че тази проверка е приключила с отказ на административния ръководител да наложи административнодисциплинарна мярка на прокурора по реда на чл. 327 от ЗСВ и проверката е била прекратена със заповед № РД-06-254 от 19.11.2025 г. (л. 102 и л. 103 от делото). Видно от последната заповед № РД-06-254 от 19.11.2025г. приложена и от двете страни, административният ръководител е приел, че дейността на прокурор П. не разкрива нарушение по конкретно обсъжданото в заповедта досъдебно производство - досъдебно производство пр. пр. вх. № 373/2020 г. и по организацията му на работа. Счел е, че прокурор П. е упражнила надзор и контрол върху разследването в необходимата и възможна степен, произнасянията й са в предвидения законов срок. При тази предходна проверка /на практика по-малко от месец преди настоящата/ административният ръководител е констатирал висока натовареност на прокурор П. с разпределени голям брой преписки и досъдебни производства, значителна част от тях с фактическа и правна сложност. Видно от обстоятелствената част на заповед № РД-06-254 от 19.11.2025 г. административният ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура – Русе изрично е поставил акцент върху проблем с високата натовареност, незает щат, командировани, напуснали и преместени в други органи на ПРБ прокурори през последните пет години, посочвайки, че това води до затруднения при пълноценното и срочно изпълнение на функциите на наблюдаващ прокурор при досъдебните производства не само за прокурор П., но и за други прокурори от РП – Русе. За да прекрати проверката по досъдебно производство пр. пр. вх. № 373/2020 г. по описа на РП – Русе със заповед № РД-06-254 от 19.11.2025 г. административният ръководител се е позовал и на установената трайна съдебна практика, според която нарушенията по образуването, движението на делата или по организацията на работата трябва да водят до системно забавяне на произнасянето и да се отразяват на цялостната работа на магистрата, за да обусловят предприемането на мерки по реда на чл. 327 от ЗСВ, а такава системност в случая липсвала. Според съда на първо място, недопустимо е при извършване на настоящата проверка и налагане на процесната административнодисциплинарна мярка по реда на чл. 327 от ЗСВ на магистрата, административният ръководител да се позовава на забавяне на разследването по наблюдавано от прокурор П. досъдебно производство пр. пр. вх. № 373/2020 г., за което в предходен свой акт административният ръководител вече се е произнесъл, констатирайки, че дейността на прокурор П. не разкрива нарушение по конкретното производство и по организацията му на работа и приемайки, че прокурор П. е упражнила надзор и контрол върху разследването в необходимата и възможна степен, а произнасянията й са в предвидения законов срок. Всъщност липсата на конкретизация в оспорената заповед по отношение на пр. пр. вх. № 373/2020 г. по описа на РП – Русе, при положение, че е налице изричен акт в явен противовес на направения общ извод и начина на формулиране на мярката „ обръщане на внимание“ –да не допуска неоправдано забавяне на производства, според съда се отразява на мотивите на оспорениия акт, отнесено към постановения резултат, отнасящ се изцяло към работата на магистрата, а не по конкретно наблюдавано производство и което е подробно изложено и което го прави необоснован. Такъв е не само, че визираното фактическо основание не е налично,а и съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта. Т.е такива допълнителни съображения за постановената мярка обхващаща цялостната дейност на жалбоподателя не са безспорно установени като факти. Независимо от това констатирано от съда нарушение, все пак следва да се отчете, че процесната заповед се явява издадена и в нарушение на основни принципи на административния процес, заложени в чл. 6 от АПК – „съразмерност“ и чл. 13 от АПК – „последователност и предвидимост“. Недопустимо е едни и същи факти и обстоятелства в хода на двете проверки, проведени от административния ръководител по данни, изнесени в справка на отдел 10 „Инспекторат“ при ВКП, да бъдат интерпретирани по диаметрално различен начин – при първата проверка, прекратена със заповед № РД-06-254 от 19.11.202025 г. е съобразена високата натовареност на прокурора като е посочено, че това е проблем като цяло в РП – Русе и затруднява пълноценното и срочно изпълнение на функциите на наблюдаващ прокурор от всички прокурори в ПР – Русе, а в настоящото производство - й е наложена процесната административнодисциплинарна мярка въпреки високата й натовареност като е посочено, че повишена натовареност е била налице и за всички останали прокурори в РП – Русе като обаче не е правена проверка дали и при друг прокурор се наблюдава забавяне по движението на наблюдавани дела. При тези данни се следва извод, че на практика в настоящото производство по реда на чл. 327 от ЗСВ, за да наложи процесната мярка на прокурор П., административният ръководител е разгледал и обсъдил само едно досъдебно производство пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе) по отношение на което е приел, че са налице три периода на необосновано бездействие от страна на наблюдаващия прокурор – прокурор П., което забавило разследването по делото за значителен период от време. И в тази връзка, ако са налице основанията за отправяне на забележка, то именно тази мярка следва да е насочена към работата на магистрата по това досъдебно производство, а не с обща насоченост изцяло към организацията на работата, в какъвто смисъл е оспорената заповед. Така в контекста на изискването за мотивираност липсват удостоверени в цялост конкретни фактически констатации и формирани въз основа на тях правни изводи, които да са относими към процесното разпореждане/ заповед/ с правните последици за цялостната дейност на магистрата, което безспорно в цялост дава и негативна оценка за цялостната дейност, а не по конкретно производство. В контекста на всички изложени до тук съображения, трябва да се припомни, че мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда, или на страните в процеса. И тъй като се касае за твърдяни пропуски в организацията на работата на жалбоподателката -прокурор от РП-Русе и всички наведени доводи за осъществената от нея лична защита, за пълнота съдът отбелязва: С оглед представеното по делото досъдебно производство пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе) се установява, че същото се отличава с висока фактическа и правна сложно, което всъщност не се и оспорва от административния ръководител. Не е наличен спор относно отразяванията в УИС като деловодна система за движението на досъдебното производство-л. 59 -62 от делото, то това не отразява действия по разследване. Такива безспорно за извършвани под ръководството на наблюдаващ прокурор и за тях не е формиран спор. Те са видни и налични от приложеното Досъдебното производство пр. пр. вх. № 6357/2020 г. по описа на РП - Русе (ДП № 144/2020 г. по описа на ОД на МВР – Русе) , започнато на 21.10.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие. Производството се води за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 20.10.2020 г. на главен път I-5, Русе - Велико Търново, в района на км.29+300, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка и модел „БМВ 320Д“ с рег. № [рег. номер], са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Г. М. Р. от гр. Русе. Повод за образуване на производството е сигнал, подаден около 23:30 часа на 20.10.2020 г. от К. П. В.. Същият, преминавайки покрай местопроизшествието с личен автомобил за пътна помощ, спрял да окаже помощ на пострадалите. На място били непознатите за него А. Т. А., Р. Г. М. и Г. М. Р.. Поради оплаквания на Р., В. го транспортирал до УМБАЛ „К. – Русе“. По-късно Р. Г. М. и също били откарани в същата болница от друго лице, установено като Р. К.. При първоначално проведените беседи с лицата от страна на ангажираните със случая полицейски служители при РУ - Две могили, Р. М. заявил, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът бил управляван от А. А. и отрекъл той да е пътувал с него. На 21.10.2020 г. Р. заявил писмено, че отказва да даде обяснения по случая. От своя страна А. А. заявила, че тя била водач на автомобила. По повод подадения сигнал за настъпилото ПТП, на 21.10.2020 г. е извършен оглед на местопроизшествие, с който като първо действие по разследването е образувано досъдебното производство. Процесният автомобил е приобщен като веществено доказателство. Извършените процесуално-следствени действия по делото са следните: ● на 21.10.2020 г. е извършен оглед на вещественото доказателство; ● на 21.10.2020 г. е приобщен протокол за извършено химическо изследване в БНТЛ при ОД на МВР - Русе на взетите от Г. Р. кръвни проби; ● на 21.10.2020 г. е изготвено писмо до директора на „Пътно управление“ - Русе с искане за предоставяне на информация; отговор на писмото, ведно с приобщени по него документи, е постъпил на 24.02.2021 г.; ● на 21.10.2020 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на К. П. В.; ● на 22.10.2020 г. е назначена СМЕ на Р. Г. М.; експертизата е била изготвена на 24.06.2021 г.; ● на 22.10.2020 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на А. Т. А.; в него свидетелката поддържа версията, че тя е управлявала автомобила към настъпване на ПТП, като е пътувала само с Р., а М. отишъл при тях впоследствие; ● на 27.10.2020 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК са дадени указания по разследването, а именно, както следва: да бъде извършен оглед на приобщения като веществено доказателство по делото лек автомобил; да бъдат проведени разпити в качеството на свидетели на всички установени по делото лица, на които са известни обстоятелства, от значение за разкриване на обективната истина; да бъдат приобщени относимите справки и информация - в т.ч. справка за нарушител/водач, справка за съдимост и др.; да бъдат назначени необходимите експертизи - СМЕ и ATE; по преценка на водещия разследването да бъдат извършени и други процесуално-следствени действия; ● на 22.12.2020 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на пострадалия Г. М. Р., в който дава показания по случая; по негови твърдения водач е бил М., а А. е седяла на предната дясна седалка; ● на 29.12.2020 г. е назначена комплексна съдебномедицинска експертиза на Р. и авто-техническа експертиза; експертизата е изготвена на 09.08.2021 г.; ● на 21.01.2021 г., на основание чл. 159 от НПК е изискана информация от директора на Пътно управление - Русе и отговор е постъпил на 24.02.2021 г.; ● на 24.06.2021 г. е изготвено заключението на назначената съдебномедицинска експертиза; ● на 09.08.2021 г. е изготвено заключението по назначената КСМЕАТЕ; ● на 04.11.2021 г. е проведен нов разпит в качеството на свидетел на Р., по реда на чл. 223 от НПК; ● на 16.02.2022 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК са дадени указания по разследването, както следва: да бъде изискана подробна информация от РЦ 112 - Русе относно подадения по случая сигнал на ЕЕН 112, както и съхранявания при тях аудио запис, с оглед последващо установяване на съдържанието на сигнала; от сектор ПП - Русе да бъде изискана подробна информация относно процесния автомобил, както и справки нарушител/водач по отношение на лицата А. А. и Р. М.; да бъде изискана справка за съдимост по отношение на Р. М.; да бъде проведен разпит на полицейския служител, който е извършил ОИМ по досъдебното производство и е снел писмени обяснения от установените лица, в който да изложи всички обстоятелства, които служебно са му станали известни; да бъдат предприети действия /възлагане на ОИМ, изискване на информация на таксиметровите фирми, осъществяващи дейността си на територията на Русенска област/ за установяване на водача на таксиметровия автомобил, който е осъществил превоз на лица от района на местопроизшествието до УМБАЛ „К.“ - Русе, предвид наличието на свидетелски показания в тази насока; при събиране на информация в тяхна подкрепа и при установяване на водача на таксиметровия автомобил, същият да бъде разпитан в качеството на свидетел; да бъде назначена дактилоскопна експертиза на иззетите при огледа на местопроизшествие следи; след изпълнение на указаното, водещият разследването лично да докладва делото на наблюдаващия прокурор в РП - Русе за запознаване със събраните доказателства и преценка дали е необходимо извършването на други процесуално-следствени действия, с оглед приключване на разследването; ● на 27.01.2022 г. делото е изпратено в РП - Русе по искане на наблюдаващия прокурор; ● на 16.02.2022 г. е изготвено писмо до ОС - Русе по повод изискана информация относно хода на производството; ● на 16.02.2022 г. с постановление делото е върнато на водещия разследването и на основание чл. 196 от НПК са му били дадени указания; ● на 25.03.2022 г. е изготвено писмо до РЦ 112 - Русе, с което е изискана информация относно подадените във връзка с процесното ПТП сигнали; отговорът на писмото е постъпил на 31.03.2022 г.; ● на 04.04.2022 г. е направено искане за изготвяне на справка за съдимост; ● на 01.04.2022 г. е назначена техническа експертиза на предоставен от РЦ 112 - Русе оптичен носител; експертизата е изготвена на 05.04.2022 г.; ● на 05.04.2022 г. е назначена дактилоскопна експертиза, която е изготвена на 08.04.2022 г.; ● на 05.04.2022 г. с постановление на водещия разследването е постановено провеждането на ОИМ; справката за резултатите от издирвателните мероприятия е приобщена по делото на 07.04.2022 г.; ● на 05.05.2022 г. е проведен разпит в качеството на свидетел на Р. С. К.; ● на 27.05.2022 г. е назначена допълнителна СМЕ със задача да бъде даден отговор къде се е намирал в процесното МПС М. към момента на настъпване на ПТП, както и да бъде уточнено по кой медико-биологичен признак да се преценяват установените телесни увреждания на Р., поради пропуск в първоначално изготвената за същото лице СМЕ; експертизата е изготвена на 19.08.2022 г.; ● на 04.10.2022 г. разследващият орган е изпратил делото в РП - Русе за преглед и указания; ● на 11.01.2023 г. в РП - Русе е постъпило писмо от ОС - Русе с искане за предоставяне на информация, във връзка с което на 12.01.2023 г. е изпратен отговор; ● на 06.06.2023 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК са дадени указания по разследването, както следва: да бъде изпълнено даденото указание относно провеждане на разпит на полицейския служител, който е извършил ОИМ по досъдебното производство и е снел писмени обяснения от установените лица, в който да изложи всички обстоятелства, които служебно са му станали известни; да бъдат предприети действия за установяване самоличността на посоченото от А. и М. лице „В.“; при установяването му, същото да бъде разпитано в качеството на свидетел; да бъде назначена биологична експертиза на установените в процесния автомобил следи от кръв, с цел установяване на кръвно-груповата им принадлежност, както и дали тя отговаря на тази на установените по делото лица - Т., М. и Р.; във връзка с твърденията на пострадалия, че е бил убеждаван от Р. да затаи истината относно действителния водач на автомобила, в т.ч. и чрез текстови съобщения, да бъде установено, дали пострадалият ги съхранява и ако е така същите да бъдат приобщени по съответния ред; след изпълнение на указаното, водещият разследването лично да докладва делото на наблюдаващия прокурор в РП - Русе за запознаване със събраните доказателства и преценка дали е необходимо извършването на други процесуално-следствени действия, с оглед приключване на разследването; ● предприети са действия за призоваването на Р. М. за разпит на 21.06.2023 г.; поради неустановяването му на адреса, на който е регистриран, разпитът не бил проведен; ● на 27.06.2023 г. е разпоредено привеждането на М. от Затвора - Ловеч; ● на 03.07.2023 г. е проведен нов разпит на свидетелката А., при който свидетелката е променила показанията си и заявила, че всъщност водач на автомобила е бил М.; ● на 04.07.2023 г. е проведен разпит на М. в качеството на свидетел, при който свидетелят поддържал първоначално заявената от него версия, а именно, че водач на автомобила е била А. и заедно с нея е пътувал Р., а той отишъл на местопроизшествието след настъпването на ПТП; ● на 04.07.2023 г. са взети образци за сравнително изследване, а именно кръвна проба от Р. М.; ● на 15.09.2023 г. е назначена биологична експертиза, която е изготвена на 02.10.2023 г.; ● на 26.06.2024 г. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК са дадени указания по разследването, както следва: във връзка с изясняване на въпроса относно собствеността на процесния автомобил, да бъде проведен разпит в качеството на свидетел на С. П. Б., който според приобщената по делото справка за МПС фигурира като негов собственик; да бъде възложено провеждането на ОИМ във връзка с твърденията за други участници в движението, непосредствено преди процесното ПТП, чието поведение е допринесло за настъпването му; в тази връзка да бъде изяснено налице ли са в района на местопроизшествието камери на АПИ и заснети ли са от тях, съответно съхраняват ли се относими към разследването данни; при наличие на такива, същите да бъдат изискани по надлежен начин за приобщаване по делото; при установяване на конкретни МПС, респ. на техните водачи, на същите да бъдат проведени разпити в качеството на свидетели; след изпълнение на указанието, дадено в предходната точка, да бъде назначена нова САТЕ; това се налага, тъй като при изготвянето на заключението по КСМЕАТЕ, касаещо автотехническата й част, от страна вещото лице напълно били игнорирани дадените от свидетелите - Р. и А. показания, относно наличие на други участници в движението, непосредствено преди настъпване на ПТП и за нарушаване на правилата за движение от тяхна страна, което е било причина за предприето от страна на М. екстремно спиране, а оттам и до настъпване на ПТП; не било съобразено също, че двамата свидетели не съобщават за поведение на водача, което да сочи на загуба на контрол от негова страна върху автомобила, извън движението с превишена скорост, което да предхожда предприетото от негова страна екстремно спиране; посоченото дава основание да се счита, че даденото заключение в автотехническата му част не е обосновано, което от своя страна поставя под съмнение неговата правилност; при изготвяне на новата експертиза, следва да бъдат съобразени и допълнително събраните доказателства, в резултат на изпълнените указания по предходната точка; освен поставените в КСМЕАТЕ въпроси, касаещи автотехническата й част, следва да бъдат поставени и следните задачи: какво е било взаимното разположение на участниците в движението (транспортните средства) при описаната от свидетелите ситуация преди и по време на настъпване на ПТП; каква е била скоростта на движение на всяко едно от превозните средства, в т.ч. на л.а. с рег. № [рег. номер], преди и към момента на настъпване на ПТП; доказателствата по делото и по-конкретно обективните находки при огледа на местопроизшествие, обосновават ли загуба на контрол над МПС преди предприетото от него екстремно спиране; установената скорост на движение на л.а. с рег. № [рег. номер] преди настъпване на ПТП причина ли е за промяна на траекторията му на движение, в т.ч. при наличие на възникнала опасност на пътя и при липса на такава; предотвратимо ли е било настъпването на ПТП от страна другите участници в движението, освен посочения л.а. и по какъв начин; възможно ли е било предотвратяване на настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. с рег. № [рег. номер] при наличие на други участници в движението и на неправомерно поведение от тяхна страна, съответстващо на описаната от свидетелите ситуация, чрез разминаване, съответно чрез спиране без излизане от очертанията на пътя; предотвратимо ли е било настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. в описаната от свидетелите ситуация, при движение с максимално разрешената скорост на движение или с по-ниска; след изпълнение на указаното, водещият разследването лично да докладва делото на наблюдаващия прокурор в РП - Русе за запознаване със събраните доказателства и преценка дали е необходимо извършването на други процесуално-следствени действия, с оглед приключване на разследването; ● на 26.07.2024 г. е назначена повторна авто-техническа експертиза; необходимостта от такава е била обусловена от дадените от Т. и Р. показания за навлизане на друго МПС в тяхната лента за движение, поради извършване на изпреварване на трето намиращо се на пътя МПС, които не били съобразени при изготвяне на заключението по КСМЕАТЕ; ● на 01.07.2024 г. от наблюдаващия прокурор е възложено на водещия разследването връчване на постановление; ● на 16.09.2024 г. и 13.12.2024 г. отново е изискана информация от ОС - Русе, на които са изпратени отговори, съответно на 04.10.2024 г. и на 17.12.2024 г.; ● на 26.03.2025 г. е изготвено заключението по назначената повторна КСМЕАТЕ; ● на 03.04.2025 г. делото е постъпило в РП - Русе за преглед и указания; ● на 02.06.2025 г., 02.09.2025 г. и 10.09.2025 г. в РП - Русе е постъпило писмо от ОС - Русе, на които са изготвени отговори, съответно на 21.07.2025 г. и 17.09.2025 г.; ● на 10.09.2025 г. е изискана справка по делото от ОП - Русе и такава е била изготвена от наблюдаващия прокурор на 17.09.2025 г.; ● на 17.09.2025 г. от наблюдаващия прокурор е изготвено постановление за привличане на обвиняем; на същата дата е изготвено постановление за даване на указания на водещия разследването, както следва: съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 4 от НПК да предяви на обвиняемия Р. Г. М., постановлението на наблюдаващия прокурор по делото от 17.09.2025 г., с което същият е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр.чл. 342, ал. 1 от НК и да го разпита в това му качество по реда и при условията на чл. 221 от НПК; след извършването на горепосочените действия делото да се докладва на наблюдаващия прокурор лично за преценка на необходимостта от извършване и на други действия по разследването; ● на 30.09.2025 г. от страна на водещия разследването е възложено провеждане на ОИМ, резултатите от които са получени на 09.10.2025 г.; ● на 02.10.2025 г. е изготвено искане до PC - Русе за предоставяне на справка съдимост; ● на 13.10.2025 г. е направено искане за полицейска регистрация на Р. М.; ● на 15.10.2025 г. е приобщена по делото справка за невръчена призовка на М.; ● на 20.10.2025 г. от страна на водещия разследването е изготвено искане за обявяването на М. за ОДИ като справка е постъпила на 22.10.2025 г.; ● на 28.10.2025 г. делото е постъпило в РП - Русе с писмено мнение на разследващия орган за спиране на производството; ● на 29.10.2025 г. с постановление на наблюдаващия прокурор производството е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр.чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК. Определено съпоставимостта от данните на УИС и действията по разследването, съпоставимо с данните за законен отпуск,вкл. и такъв по болест, открояват някакви различи в посочените три периода на забава, което съдът приема за несъществено, поради общия разпореден диспозитив. В конкретния казус административният ръководител на Районна прокуратура – Русе необосновано е приел, че констатирано нарушение при движението на това досъдебно производство при три периода на необосновано бездействие от страна на наблюдаващия прокурор – прокурор П. – период от общо една година и девет месеца, разделено по периоди ,през които материалите по делото са се намирали при прокурор П. и по него не са били извършвани следствени действия, което забавило разследването, обосновава основание за предприемане на дисциплинарна мярка без оглед на останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение и здравословното състояние в тези периоди. На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Както вече беше посочено в настоящото изложение, цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета, раздел първи с наименование „Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет“. По своето естество „обръщането на внимание“ е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата (в същия смисъл решение № 7294/12.06.2017 г. по адм. д. № 3200/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение). При налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят (в конкретиката на настоящия случай) и останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение като всички тези обстоятелства следва да бъдат отразени и в мотивите на акта, с който се налага мярката (в този см. е и актуалното и към настоящия момент Постановление № 4 от [интернет адрес] г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, т. 7 относно задължението на административния орган да мотивира административния акт). Поради това тази мярка следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени чрез налагането на мярката по реда на чл. 327 от ЗСВ. Както вече се изложи по-горе, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Установеното в случая нарушение, състоящо се в забавяне на едно досъдебно производство обаче, не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на прокурора, липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски, с оглед обема на натовареност /както беше посочено по-горе недопустимо е административният ръководител да се позовава на забавяне на досъдебно производство, по отношение на което при предходна проверка с влязъл в сила акт е постановил, че не е констатирал пропуски на наблюдаващия прокурор/. От значение са и данните за влошено здравословно състояние на прокурор П. през периода, както и тези за цялостното поведение на магистрата – оценката при провеждани му атестации. Констатираното в конкретния казус забавяне на връщане на делото на разследващия, може би се дължи на обективни причини- натовареност, отпуск, болнични, а не се касае за необосновано небрежно/ най- ниска форма на вина/ бездействие, съответно на виновно поведение от страна прокурора. Дори съобразно обема на извършените процесуални действия по разследването и след това „престоя“ на производството на разположение на наблюдаващия прокурор, който твърди че се води от изискване на качествено и в пълнота разследване , и при налично и това негово бездействие, постановената в оспорената заповед мярка, определено надхвърля наблюдаваното едно производство, тъй като обхваща цялостната дейност на оспорващия/ тук отметка към вече коментираните мотивите/. Следва да бъде съобразено, че не само през периодите, през които въпросното дело се е намирало в РП - Русе, а въобще след 2020 г. служебната натовареност на прокурор П. се е повишила като негативното влияние на този фактор станало по-осезаемо с течение на времето. Като обективна причина за това би могла да се приеме /а това е съобразено и от административния ръководител при предходната проверка/ трайно намаления брой на реално работещите прокурори в РП - Русе след 2020 г., което е видно от представената по делото справка. Високата индивидуална натовареност, съответно значителният обем служебни задължения водят до обективна причина за невъзможност за нужната бързина и произнасяне по всички наблюдавани досъдебни производства и преписки в срок. В тази връзка извършването на дължимото действие следва да бъде възможно при полагане на нормални усилия и мобилизация като свръхусилия не могат да се полагат непрекъснато. Не се спори и за това, че в периодите, в които делото се е намирало при прокурор П., паралелно с него тя е наблюдавала и множество други досъдебни производства като броят им в периода от 2020 г. до 2025 г. е достигал до 100 - 120 дела. Значителен е и броят на разпредените й преписки, като през целия период след 2020 г. е била включена на 100% във всички групи за разпределение. Значителният обем на текущите задължения, в т.ч. такива, които не намират статистическо отразяване, както и необходимостта от произнасяне в законоустановения срок по разпределените й за решаване други досъдебни производства и голям брой преписки, неизбежно и обективно обусловено води до забавяне на работата й по конкретното досъдебно производство. Видно от представените по делото справка - приложение № 1 (л. 20 от делото), отчетената й за периода от 2020 г. – 2025 г. обща натовареност в брой постановени актове с тежест единица възлиза на стойност 3869, 8 като при съпоставянето й с реално отработените дни води до индивидуална натовареност от 3, 79 като от изчислените стойности за всяка една от годините се наблюдава тенденция на нарастване от 3, 2 за 2020 г. до 4, 15 за 2025 г., които се явяват над средните коефициенти за средна натовареност за прокурор в страната и са с незначителна разлика от изчислените за прокурор в РП - Русе. Значителен е и броят на постановените от прокурор П. актове за решаване в посочения период. През проверяваните периоди се е явявала и в съдебни заседания, което също е изисквало време за проучване на делата и за подготовка. Във връзка с наблюдаваните от нея множество други досъдебни производства и преписки са били извършвани доклади от разследващите и полицейските органи, което на практика в повечето случаи не се обективира писмено. Не без значение е и че възникналите след 2022 г. затруднения в хода на разследването по въпросното досъдебно производство и доказването на значими за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства /по-горе изчерпателно бяха изложени всички извършени процесуално-следствени действия по производството/ несъмнено са изисквали повече време за анализ и преценка относно по-нататъшния ход на производството. Така, въпреки допуснатото забавяне, последното не е довело до вредни последици, които да са от естество да обосноват порицание към цялостната работа на прокурор П. като наблюдаващ прокурор по воденото досъдебно производство с налагането на посочената мярка с дисциплиниращ характер. Констатираните от административния ръководител периоди на забавяне не биха могли да се приемат и като основна причина за забавяне на разследването като цяло. Същите не са осуетили провеждането на необходими действия по него, съответно не са попречили на разкриването на обективната истина. Настоящия състав на съда няма да се спира на разминаване в спровката от УИС и данните за действията / процесуално документирани като такива в досъдебното производство/, поради тяхната незначителност и неоспорване. В периода след образуване на досъдебното производство на 21.10.2020 г. във връзка с него са били извършени множество процесуално-следствени действия като значителна част от тях са в изпълнение на дадени от прокурор П. указания по разследването. Въпреки това, не е бил изяснен по безспорен начин механизмът на настъпване на ПТП, доколкото пострадалият и още едно лице, явяващи се, освен извършителя на деянието, единствени свидетели на произшествието, твърдят за неправомерно поведение на други двама участници в движението, което хронологично е било осъществено непосредствени преди настъпване на процесното произшествие. Показанията и на двамата свидетели обаче са били противоречиви и лишени от конкретика, което се явявало пречка на този етап да бъде дадено заключение по какъв начин и до каква степен деянията, за които се твърди са допринесли за настъпването на процесното ПТП. Същевременно, липсвали други обективни източници на информация в тази насока, вкл. други свидетели, както и относими към разследването видеозаписи. На практика към периода на последното изпращане на делото в РП - Русе са били изчерпани всички възможни процесуално-следствени действия. Поради това, с оглед възможността лицето, установено като извършител на деянието да даде подробни обяснения по делото в тази насока, в случай че желае, и с цел осигуряване на пълнота на разследването, било предприето привличането му към наказателна отговорност. Поради неустановеното местонахождение на лицето, производството е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр.чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК. При тези данни, въпреки забавеното връщане на делото, следва да се приеме, че прокурор П. е положила необходимите и възможни усилия, с оглед провеждането на пълно, задълбочено, обективно и всестранно разследване. Видно от представените материали по въпросното досъдебно производство, до 19.08.2022 г. указания във връзка с разследването прокурор П. е давала два пъти – първия път на 27.10.2020 г. след като делото й е било разпределено и след това на 16.02.2022 г., при връщането му на водещия разследването в срок по-кратък от месец, откакто е било изпратено в РП - Русе по нейно искане /на 27.01.2022 г./. При последвалите три изпращания на делото – на 04.10.2022 г., на 12.10.2023 г. и на 03.04.2025 г., след м. август 2022 г., въпреки допуснатото забавяне, прокурор П. е счела, че с оглед обективното изясняване на фактите, следва да проучи обстойно събраните доказателства, за да прецени какви конкретно последващи процесуално-следствени действия следва да бъдат извършени по разследването като е връщала делото на водещия разследването с подробни писмени указания за извършване на възможните процесуално-следствени действия за съответния етап от разследването /от 06.06.2023 г., от 26.06.2024 г. и от 17.09.2025 г./, а това е било нужно и предвид че делото й е било изпращано без писмен доклад и без писмено изразено становище по хода на разследването като за целия период на разследване от страна на разследващия са били изготвени само три предложения за срок. В хода на настоящото съдебно производство се събраха данни и за влошено здравословно състояние на прокурор П. през периода, което несъмнено е оказало влияние изобщо на работата й и в частност отразило се е негативно върху бързината й на работа по конкретното досъдебно производство. Без съмнение това обективно обстоятелство също следва да бъде съобразено при преценката, която административният ръководител дължи при налагане на мярка по реда на чл. 327 от ЗСВ. При произнасянето си административният ръководите е следвало да вземе предвид и че в периода от встъпването й като мл. прокурор, считано от 2016 г. до момента, на прокурор П. са били извършени две атестации, съответно първоначална и периодична като и по двете са й били поставени оценка „много добра“. На база оценките от проведените й атестации, е била повишена в ранг, съответно на прокурор в ОП и на прокурор в АП. По делото не се установиха данни, които да сочат на лошо качество на работата на жалбоподателката като прокурор. При това фактическо положение приложената мярка „обръщане на внимание“ се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. В този смисъл е и константната съдебна практика, намерила отражение например в решение № 9815 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2018 г., VI о., решение № 4597 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12816/2018 г., VI о., решение № 10084 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14696/2019 г., VI о., решение № 2325 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2021 г., VI о., решение № 7354 от 21.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2022 г., VI о. и др. Предвид гореизложеното, обжалваната заповед следва да бъде отменена. Не съществува законова пречка в ЗСВ, ако по множество дела на производство са констатирани резки отклонения от срокове и действия да се инициира друго производство. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ Административен съд - Русе