Решение № 106 от 2.9.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 58/2025 г.

Производството е по чл. 258 ГПК. С Решение № 127/19.11.2024г., постановено по т.д. № 125/2023г., Окръжен съд – Плевен е осъдил на основание чл. 327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 211 ГПК „СЕВАН" ООД с ЕИК 81277560, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул."Захари Стоянов" № 89, представлявано от управителя А. А. А. чрез Адвокатско дружество „А.", с БУЛСТАТ 177229322, представлявано от адв. Ц. А. ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО АКМ“ ЕООД, с ЕИК201090020, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул."Дойран" № 160, ет. 2, офис 11, представлявано от управителя А. К. М. със съдъебен адрес: 1113, София, ••••••••••, адв. Д. П. сумата от 141 392, 00 лв., представляваща неизплатена цена на доставена пшеница по Договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко - продажба на пшеница и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06. 12. 2023 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 211 ГПК „СЕВАН” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО АКМ” ЕООД сумата от 16 150 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28. 12. 2022 г. до 05. 12. 2023 г. върху главница от 141 392, 00 лв., представляваща неизплатена цена на доставена пшеница по Договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко- продажба на пшеница и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. Съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл. 240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД срещу „АГРО АКМ“ ЕООД за сумата от 318 132, 00 лв. платена по Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 06. 07. 2023 г. до окончателното й изплащане, като погасена чрез прихващане.

Окръжен съд - Плевен е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН” ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 1732, 05 лв., представляваща договорна лихва по чл. 3, б."б" от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ.

С решението е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 25 767, 37 лв. представляваща мораторна лихва по чл. 7 от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ за периода от 01. 02. 2023 г. до 16. 05. 2023 г. Съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 92 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 95 439, 60 лв. представляваща неустойка по чл. 7 от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ.

ОС – Плевен е осъдил на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 и чл. 211 ГПК„СЕВАН" ООД с ЕИК81277560 да заплати на „АГРО АКМ" ЕООД с ЕИК201090020 направените деловодни разноски в размер на 46 610, 15 лв.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „СЕВАН" ООД с ЕИК81277560, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул."Захари Стоянов" № 89, представлявано от управителя А. А. А. чрез адв. А. К., преупълномощен от отадв. Ц. А.. Обосновават се оплаквания за неправилност. Навежда се, че решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навежда, че съдът е постановил решението си в противоречие с цитирана практика на ВКС, без да се произнесе и да формира вътрешното си убеждение по въпроса за действителността на договор за търговска продажба, когато цената не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена, с оглед разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. Сочи, че отразеното в приетата данъчна фактура не може да се приеме за договорна цена, тъй като посочената в нея цена е непротивопоставима с ясно отразената клауза в договора за търговска продажба, че цената 650 лв./м.т. не е окончателна, а ще се определи като по ниска или по-висока при изискващо се активно действие- изявление на продавача в указан срок.От друга страна ищецът не бил ангажирал съответните доказателства за определяне размера на цената, съгласно чл. 326 ал.2 ТЗ в хипотезата, когато същата не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена, т.е. установяване на цената, която обикновено се плаща за същия вид стока при същите обстоятелства по време сключването на договора. Според жалбоподателя, съдът е следвало да назначи служебно вещо лице за изясняване въпроса за цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства, доколкото отговорът му предполага специални знания от областта на пазарната конюнктура. Това нарушение на процесуалните правила било съществено според въззивникаи е основание за отмяна на първоинстанционно решение, с последици, съгласно закона.

Жалбоподателят посочва още, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност своевременно представени и приети доказателства, доказателствени средства, които сочели недвусмислено, че цената, в уговорения договор не е окончателна, а подлежи на окончателно определяне в по-висок или по-нисък размер, съобразно задължение за активно действие от продавача - изрично изявление за определяне на цена. Това нарушило правото на страните на защита и равнопоставено участие в процеса.

Видно било от мотивите на обжалваното решение, че съдът бил обсъдил хипотетично направено в хода на съдебното производство възражение за прихващане, без такова да е изрично въведено в доклада по делото и без изрично произнасяне по него, което също представлявало процесуално нарушение, предвид установената съдебна практика.

Жалбоподателят изтъква съображения в насока, че решението на съда не било съобразено с прието в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

Въвеждат се доводи за неправилност на съдебния акт. Прави се извод от въззивника за основателност на ищцовата претенция за връщане на сумата по договора, както и основателност на акцесорната претенция за заплащане на предвидените в договора лихви и неустойки, така както са предявени в първоначалната искова молба.

Анализират се събрани в процеса доказателства и доказателствени средства и се прави извод, че са налице достатъчно преки и косвени доказателства за съществуването на сключения между страните договор за временна финансова помощ. Необосновано първоинстанционният съд бил ценил представеният от Агро АКМ документ - „писмо за разчети", без да излага причините за това, предвид изричното възражение на жалбоподателя – ищец в производството, че лицето, което го е подписало не е компетентно да извършва това, а не взел предвид надлежно заверен документ - отговор от „Севан“ ООД на искано от „Агро АКМ“ писмо за потвърждение на разчети от 2024 г., от съдържанието на което се установява, че „Севан” ООД отричало наличие на задължения. Цитираното уведомление от „Севан" ООД относно „потвърждение за разчети" било представено по делото с допълнителен отговор на допълнителна искова молба по предявен насрещен иск от м. 03.2024г.

Във връзка с направения от въззивника с жалбата му извод, че по делото е доказано наличието на заемно правоотношение между страните, същият предвиждал заплащане на възнаградителна лихва за периода в размер на 4%. Договорът за заем бил реален договор, същият се считал за сключен от момента на предаване на сумата, което било и доказано в процеса. Дължимостта на уговорените в договора санкции се обуславяла от неизпълнение на задължението на ответника да върне заетата сума. Изтъква се, че уговорената неустойка не е нищожна като противоречаща на морала, тъй като липсват данни за накърняване на договорната свобода във вреда на длъжника или липса на равнопоставеност в процеса на договаряне. Договореният от страните размер не противоречал на дефинитивно заложената по закон обезщетителна функция на неустойката, поради което клаузата не била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното решение №127/19.11.2024г., постановено по т.д. №20234400900125 по описа на Окръжен съд Плевен, включително в частта за разноските, като по същество уважи предявените от „Севан" ООД искове срещу „Агро АКМ" ЕООД: за сумата от 318 132 лв., платена по Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 1732.05 лв., представляваща договорна лихва по чл.3, б. „б" от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ; за сумата от 25 767.37 лв., представляваща мораторна лихва по чл.7 от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г. и за сумата от 95 439.60 лв., представляваща неустойка по чл.7 от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ, както и да отхвърли предявеният насрещен иск от „Агро АКМ" ЕООД, включително в частта за разноските.

При евентуалност се иска, въззивният съд да отмени решението и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав по обективно съединените искове.

Претендира присъждането на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „АГРО АКМ" ЕООД по подадената въззивна жалба. Обосновават се доводи за нейната неоснователност, поради което въззиваемата страна отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърден изцяло атакувания съдебен акт.

Претендират се сторените разноски във въззивната инстанция. Въззивният съд е оставил без уважение направеното доказателствено искане на въззиваемото дружество за разпит на свидетел.

Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

По същество на въззивната жалба:

Дружеството - ищец „Севан“ ООД е твърдяло с исковата молба, че между страните е сключен Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., по силата на който е предоставило на “АГРО АКМ” ЕООД сума в размер на 318 132 лв. (триста и осемнадесет хиляди сто тридесет и два лева). Сумата по договора била преведена на “АГРО АКМ” ЕООД с платежно нареждане.

Съгласно клаузите на договора „Севан“ ООД имало право да получи обратно дадената сума - 318 132 лв. при поискване, но не по - късно от 31.01.2023 г., като помощополучателят се задължил да върне получената сума в срок не по-късно от 31.01.2023г., ведно с премия, изчислена за дните на ползване на сумата.

Ответникът не бил изпълнил задължението за връщане на получената сума.

Предвид това върху неплатеното задължение се дължала лихва. Твърди се, че съгл. чл.7 от сключения договор, при неизпълнение на задълженията си, както и при просрочие, помощополучателят “АГРО АКМ” ЕООД дължи неустойка в размер на 30 % от стойността на предоставената временна финансова помощ. Претендираните лихви и неустойка възлизали общо на 122 939.02 лв., като от тази сума: сумата 1732.05 лв. представлявала лихва по Договора (4%) за периода от 14.12.2022г. до 31.01.2023г., 25 767.37 лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г., а сумата 95 439.60 лв. представлявала неустойка по Договора. Общият размер на задължението - главница, лихви и неустойка било 441 071.02 лв.

Ищецът отправя искане за заплащане на следните суми: 318 132 лв. (триста и осемнадесет хиляди сто тридесет и два лева), представляваща предоставена на ответника и невърната временна финансова помощ по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г.; 1732.05 лв. - лихва по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г. (4%) за периода от 14.12.2022г. до 31.01.2023г., 25767.37 лв. - лихва за забава по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г. за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г., 95439.60 лв. - неустойка, дължима по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., ведно с дължимата се законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответното дружеството “АГРО АКМ” ЕООД с писмения си отговор оспорва исковата молба като неоснователна и предявява насрещен иск срещу „Севан“ ООД. Твърди, че дружеството не е сключвало цитирания в исковата молба на „Севан“ ООД Договор за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г., поради което същият не обвързва дружеството. Този договор не носел подписа на представляващия дружеството А. К. М., макар същият да се сочи като негов автор, поради което представеният документ бил неистински - неавтентичен. Сключването на договор с такъв предмет се явявал и нарушение на закона, тъй като представлявал извършване на банкова дейност без съответните разрешителни и лиценз. Оспорва автентичността на Договор за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г., като заявяват и твърдят, че управителят А. К. М. не е сключвал и подписвал от името на ответното дружество представения договор.

Навежда, че между страните по делото на посочената дата - 14.12.2022 г. наистина е имало сключен договор. Това обаче не бил цитирания в исковата молба договор, а Договор № 33 550 от 14.12.2022 г., с предмет покупко-продажба на пшеница, с количество 706, 906 метрични тона, с продавач „Агро АКМ“ ЕООД и купувач „Севан“ ООД. Цялото количество пшеница, съгласно сключения между страните договор била предадена от „Агро АКМ” ЕООД и получена от „Севан“ ООД в периода от 07.12.2022 г. до 12.12.2022 г. За предаването на стоката, в базата на „Агро АКМ“ ЕООД в град Славяново, били съставени и подписани общо 28 броя товарителници – за времето от 07.12.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл.. След предаването на продадената пшеница, на 14.12.2022 г., на основание чл. 321 от ТЗ, на „Севан“ ООД била издадена надлежно оформена данъчна фактура № 0000000446/14.12.2022 г., на стойност 459524, 00 лева, с което било изпълнено условието за определяне на цената. Във фактурата изрично били посочени вида стока: „пшеница - реколта 2022 г., код по КН 10019900“ и количество: „706960 кг.“, които напълно съответстват на предмета на сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница от 14.12.2022 г. Посочена била и единична и обща цена, съответно 0, 65 лева за килограм или общо 459524, 00 лева, с начин на плащане „по сметка“. Фактурата била подписана, приета и осчетоводена от ищеца, като същата била включена в дневника за покупките и в справката декларация по ЗДДС. С представеното от ищеца като доказателство към ИМ преводно нареждане за кредитен превод от 14.12.2022 г. „Севан“ ООД бил извършил частично плащане към „Агро АКМ“ ЕООД именно по договора за покупко-продажба на пшеница и издадената към него фактура, а не по някакъв друг договор. Тези факти се потвърждавали от изготвеното, подписано и потвърдено от ищеца на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството „Потвърждение за разчети“ от 20.06.2023 г. С този документ „Севан“ ООД потвърдил, че към датата на потвърждението — 20.06.2023 г. имат задължение към „Агро АКМ ЕООД по фактура № 0000000446/14.12.2022 г., с остатък в размер на 141 392, 00 лева.

Навежда, че клаузата на чл.7 от договора за временна финансова помощ, с която се претендира от другата страна да и се заплати финансова тежест в размер на приблизително 70 % от размера на предоставената сума е нищожна поради следното: недопустимо било кумулирането в един текст, за едно и също неизпълнение на три отделни санкции - неустойка, законна лихва и лихва за забава, състояща се от ОЛП + надбавка от 25 пункта;

Клаузата противоречи на морала, тъй като излиза от присъщите си функции и се трансформира в източник на неоснователно обогатяване за ищеца; Клаузата на чл. 7 от представения от ищеца Договор за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г. била нищожна и поради чисто смислово неяснота и неразбиране, водещи до невъзможност да се тълкува действителната воля на страните. Така например, в цитирания текст се употребявала думата „стойността“, като думата препраща към временната финансова помощ. Не ставало ясно как се определя „стойността и следва ли да се разбира или приема, че „стойността“ е равна на „размера”? „Севан“’ ООД бил длъжник на „Агро АКМ“ ЕООД за разликата до 459 524, 00 лева по сключения договор за покупко-продажба на пшеница и издадената към него фактура, или за сума в размер на 141 392 лева, за което вземане ответникът предявява насрещен иск.

С исковата молба по насрещния иск отново са описани 28 – те броя товарителници, издадени във връзка с договор № 33 550 за покупко-продажба на пшеница от 14.12.2022 г. Сочи се, че в тези товарителници подробно са описани данните на изпращач, получател и превозвач, място на натоварване, регистрационен номер на автомобила, имена на водача, вида товар, неговото тегло и др. Ищецът по този иск „Агро АКМ“ ЕООД, навежда, че в т. 3 от договора, страните били уговорили продажната цена в размер на 650, 00 (шестстотин и петдесет) лева за метричен тон, без ДДС, франко базата на продавач в град Славяново. След пълното предаване на продадената пшеница на 14.12.2022 г., на основание чл. 321 от ТЗ на „Севан“ ООД била издадена надлежно оформена данъчна фактура № 0000000446/14.12.2022 г., на стойност 459 524, 00 лева, с което било изпълнено условието за окончателното определяне на цената. Във фактурата изрично били посочени вида стока: „пшеница - реколта 2022 г„ код по КН 10019900“ и количество: „706 960 кг.“, които напълно съответствали на предмета на сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница от 14.12.2022 г. Посочена била и единична и обща цена, съответно 0, 65 лева за килограм или общо 459 524, 00 лева, с начин на плащане „по сметка“.

Твърди се с насрещната искова молба, че ответникът по насрещния иск - „Севан“ ООД, се бил съгласил с така определената окончателна цена на стоката, фактурата била подписана, приета и осчетоводена от „Севан“ ООД, същият съставил и протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, като фактурата била включена в дневника за покупките и в справката декларация по ЗДДС. Съгласно т. 3.3 от сключения между страните договор, цитираната фактура следвало да бъде заплатена от „Севан“ ООД чрез банков превод при определяне на окончателната цена, което според ищеца по насрещния иск - „Агро АКМ“ ЕООД, е станало с издаването на фактурата на 14.12.2022 г. Независимо от това, с цел избягване на спорове относно тълкуване, кога е настъпил падежа, „Агро АКМ“ ЕООД желае да се приеме от съда, че фактурата е следвало да бъде платена в 14-дневен срок, съгласно изискването на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно на 28.12.2022 г., като тази дата „Агро АКМ“ ЕООД приема за падеж на задължението.

Навежда, че плащане не е извършено, като следвало да се приеме че ответникът по насрещния иск е извършил частично плащане по тази фактура на 14.12.2022 г., в размер на 318 132 00 лева, като към датата на подаване на настоящия насрещен иск „Севан ЕООД остава да дължи сумата от 141 392, 00 лева за доставената (продадена) пшеница по сключения договор и горецитираната фактура.

Обосновава, че претендираното вземане било признато от ответника по насрещния иск - „Севан“ ООД, видно от изготвеното, подписано и потвърдено от ответника на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството „Потвърждение за разчети“, от 30.05.2023 г., подписано и подпечатано от него на 20.06.2023 г. От този документ ставало видно, че „Севан“ ООД потвърждава, че към датата на потвърждението - 20.06.2023 г., имат задължение към „Агро АКМ“ ЕООД по фактура № 0000000446/14.12.2022 г., с остатък в размер на 141 392, 00 лева.

Отправя се искане за заплащане от „СЕВАН” ООД, ЕИК 812077560, на сумите:

141 392, 00 (сто четиридесет и една хиляди, триста деветдесет и два) лева, представляващи неплатена част от цената за доставената (продадена) от „Агро АКМ“ ЕООД на „Севан“ ООД стока — пшеница — реколта 2022 г., 16 150, 00 (шестнадесет хиляди, сто и петдесет) лева, на основание чл. 86 от ЗЗД, представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената част от стойността на издадената фактура за стоката от датата на падежа / 28.12.2022 г./ до завеждането на настоящия насрещен иск – 05.12.2023 г., отчитайки извършеното на 14.12.2022 г. от ответника частично плащане, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума - главница от датата на подаване на настоящия насрещен иск в съда, до окончателното им изплащане, както и всички разноски по делото, в т.ч. и адвокатското възнаграждение.

С допълнителна искова молба, ищецът по първоначалния иск -„Севан“ ООД, в отговор на твърдяното от „Агро АКМ“ ЕООД, че дружеството - ответник не е сключвало процесния Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., представя като доказателство – уведомление, отправено с пощенска пратка на 23.05.2023 година от представляващия ответното дружество, в което същият ясно и недвосмислено бил направил изявление и потвърдил така сключването на договора за временна финансова помощ №1/ 14.12.2022 г. в размер на 318 132 лв.. Представляващият ответното дружество потвърдил, че задължението за връщане на сумата е станало изискуемо на 31.01.2023 година. За първи път в това уведомление, изходящо от 23.05.2023 година /стр.2, абз. последен/ се правело изявление за прихващане на задължението за връщане на заетата сума с насрещно вземане на ответника от ищеца по фактура № 446/ 14.12.2022 година до размера на по- малкото - 318 132 лв. на осн.чл.104, ал.2 ЗЗД. Прави се извод, че правопогасяващият факт е настъпил месеци след падежа на задължението за връщане на сумата по финансовия договор.

С електронно писмо, отправено на 10.05.2023, ответникът, признавайки факта, че продажната цена е неопределена, поискал индикативна актуална пазарна цена, която му била предоставена, като по негово искане му бил предоставен и проект за анекс.

С нарочно уведомление, получаването на което ответникът потвърдил, „Севан“ ООД упражнило правото си да развали договор № 33550/ 14.12.2023 година поради неизпълнението на задълженията на продавача, след като му бил даден достатъчен срок за изпълнение. Договорът за продажба бил развален, считано от 25.05.2023 г., като се прави възражение за недължимост на продажната цена. При развален договор се дължало връщане на даденото по него - доставената пшеница с неопределена цена.

В писмения си отговор по насрещната искова молба, „Севан“ ООД оспорва всички твърдения изложени в нея. Посоченият в насрещната искова молба договор №33550/ 14.12.2022 г. счита за недействителен, предвид очевидна липса на съгласие по отношение на особено съществена негова клауза- определяне на окончателна цена на продаваната стока. Твърди, че лшпсва изявление от страна на продавача за ценообразуване и окончателна цена не била определена. Налице е неизпълнение на чл.3.2 от процесния договор, съгласно който „Определената в т.3.1 цена не е окончателна. Същата може да бъде по ниска или по висока от определената в т.3.1., съобразно пазара към момента на ценобразуване. Окончателната цена ще се определи в срок до 31.01.2023 по пазарни цени към момента на ценообразуване по искане на продавача“.

Многократно продавачът бил приканван да направи изявление за определяне на окончателна цена, но той не извършил това. Тази клауза била въведена по искане и в интерес на продавача, който очаквайки по висока цена, след датата на сключване на процесния договор в пазарна ситуация, действително на повишаващи се цени, пропуснал със свое изявление да фиксира окончателна цена и така се достигнало до липса на съгласие за определянето и, а от друга страна се явявал неизпълнение на негово задължение съгл.чл.3.2 от договора.

Липсата на постигнато съгласие за цената на стоката водело до недействителност на договора.

Евентуално, в случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, „Севан“ ООД заявава следните настъпили факти: С нарочно уведомление, получаването на което ответникът „Агро АКМ“ ЕООД потвърдил, дружеството упражнило правото си да развали договор №33550/ 14.12.2023 година поради неизпълнението на задълженията на продавача, след като му бил даден достатъчен срок за изпълнение. Договорът за продажба бил развален, считано от 25.05.2023 г. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на претендираната от ищеца по насрещният иск сума с насрещно негово задължение за заплащане на сумите по основния иск: 318 132 лв. (триста и осемнадесет хиляди сто тридесет и два лева), представляваща предоставена на ответника и невърната временна финансова помощ по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г.; 1732.05 лв. - лихва по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г. (4%) за периода от 14.12.2022г. до 31.01.2023г., 25767.37 лв. - лихва за забава по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г. за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г., 95439.60 лв. - неустойка, дължима по Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., ведно с дължимата се законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С отговора си по допълнителната искова молба „Агро АКМ“ ЕООД поддържа заявеното в първоначалния отговор възражение, с което оспорва сключването на Договор за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г., тъй като същият не носи подписа на представляващия дружеството А. К. М., поради което представеният документ бил неистински - неавтентичен.

Алтернативно и при условия на евентуалност, ако съдът прецени че представеният от ищеца и оспорен Договор за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г. е действителен, се прави възражение за прихващане с дължимата на „Агро АКМ“ ЕООД сума по Договор № 33550 от 14.12.2022 г. за покупко-продажба на 706, 906 метрични тона пшеница и издадената към него данъчна фактура № 0000000446/14.12.2022 г., в размер на 459524, 00 лева. Дори да се приеме, че договорът за временна финансова помощ № 1 от 14.12.2022 г. е действителен, то неговият падеж се твърди, че е 31.01.2023 г. На основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, падежът на вземането на „АГРО АКМ“ ЕООД по Договор № 33 550 от 14.12.2022 г.. за покупко-продажба на пшеница и издадената към него фактура № 0000000446/14.12.2022 г. бил настъпил на 28.12.2022 г. - тоест повече от месец преди настъпване на падежа на вземането на ищеца по цитирания от него договор за временна финансова помощ (31.01.2023г.). Съгласно изявленията и твърденията на ищеца, както и видно от представеното от него с допълнителната искова молба като доказателство „Уведомление от „Агро АКМ“ ЕООД“ (изпратено с пощенска пратка от 23.05.2023 г.), е направено извънсъдебно изявление и възражение за прихващане съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД от страна на „Агро АКМ“ ЕООД още тогава, с цитираното писмо от 23.05.2023 г. Заявява се, че не е правено никога изявление от тях или признание, че не е определена цената на пшеницата. Отново се твърди, че определянето на цената по Договор № 33 550 от 14.12.2022 г. за покупко-продажба на 706, 906 метрични тона пшеница е извършено, изпълнено и завършено с издаване на фактура № 0000000446/14.12.2022 г., която е приета и осчетоводена от ищеца „Севан“ ООД. С цитираното в допълнителната искова молба електронно писмо от 10.05.2023 г., лица, които не са служители на „Агро АКМ“ ЕООД, но са имали достъп до електронната поща, единствено са проявили интерес и са запитала каква е актуалната цена на зърното към конкретен момент.

Заявява се, че не приемат изявлението и твърдението на ищеца, че Договор № 33550 от 14.12.2022 г. е развален, считано от 25.05.2023 г.. Твърди се, че тъй като всички задължения на продавача по него са напълно изпълнени в срок, не съществува никакво основание или причина за неговото разваляне. Неизпълнението по този договор било единствено и само от страна на купувача, който не платил продажната цена, за което били предявили и насрещния иск.

С допълнителната насрещна искова молба „Агро АКМ“ ЕООД оспорва направените възражения от ответника по насрещния иск - „Севан“ ООД.

С писмен отговор по допълнителната насрещна искова молба – ответникът по нея „Севан“ ООД навежда, че страните по процесния договор за покупко - продажба на пшеница № 3350/14.12.2022 г. - чл.4 изрично са предвидили, адреси за кореспонденция, на които да бъдат предавани на ръка, електронна поща или куриер, изходящата от и до страните кореспонденция. Поддържат направените по-рано възражения и развитите съображения.

Страните претендират сторените по делото разноски. Направили са своите доказателствени искания и първоинстанционният съд се е произнесъл по тях.

Установява се от събраните пред първоинстанционния съд доказателства следното:

Видно от приетия по делото като писмено доказателство - Договор за временна финансова помощ № 1/ 14.12. 2022 г., страните по него: ”СЕВАН” ООД, наричан ПОМОЩОДАТЕЛ и „АГРО АКМ” ЕООД, наричан ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛ са се споразумели за следното:

ПОМОЩОДАТЕЛЯТ предоставя временна финансова помощ от 318 132 лева на ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛЯ, срещу задължението последният да върне предоставената сума, при поискване от ПОМОЩОДАТЕЛЯ, но не по - късно от 31 януари 2023 г. Евровата равностойност на предоставената финансова помощ изчислена на база официалния курс на БНБ към датата на сключване на настоящия договор се равнява на 162 658, 31 ЕВРО ( сто шестдесет и две хиляди шестстотин петдесет и осем евро и тридесет и един евроцента). ПОМОЩОДАТЕЛЯТ се задължава да преведе по банкова сметка № BG78STSA9300152••••••• сумата от 318 132 лева; ПОМОЩОДАТЕЛЯТ има право: да получи обратно предоставената сума от 318 132 лева, при поискване от ПОМОЩОДАТЕЛЯ, но не по - късно от 31 януари 2023 г. и при условията на чл.5, т.Б от настоящия договор. върху размера на предоставената временна финансова помощ да получи премия в размер на 4 % - годишна база, изчислена за дните на ползване на сумата по чл. 1 от договора. Страните са съгласни, че при съответна промяна в условията на пазара в банковото кредитиране, ПОМОЩОДАТЕЛЯТ има право едностранно да промени уговорената по договора премия. Промяната е в сила от датата на получаване на уведомлението. При несъгласие за промяна на уговорената премия ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да развали сключеният договор, като в този случай дължи връщане на всички дължими се суми по договора в тридневен срок, считано от получаване на уведомлението. ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да получи сумата, както и да върне предсрочно получената финансова помощ. ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛЯТ е длъжен:

А. да върне полученото по договора, плюс полагащата се по този договор премия, при поискване от ПОМОЩОДАТЕЛЯ, но не по - късно от 31 януари 2023 г. Б. В случай, че към датата на издължаване на получената финансова помощ плюс полагащата се по договора премия, курсът на БНБ EUR/BGN- 1, 95583 е променен в посока обезценка на лева ПОМОЩОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да върне сума равняваща се на евровата равностойност на получената, съгласно чл.1 от договора, финансова помощ плюс полагащата се по договора премия по официалния курс на БНБ към датата на издължаване.

• При виновно неизпълнение на задълженията по договора, изправната страна има право да развали договора, като изпрати писмено известие до другата страна.

• При неизпълнение на задълженията си, както и при просрочие, неизправната страна дължи неустойка размер на 30 % /тридесет процента/ от стойността на предоставената временна финансова помощ, ведно със законната лихва, както и лихва за забава, състояща се от основния лихвен процент, увеличен с 25 /двадесет и пет/ пункта от деня на падежа за всеки просрочен ден до окончателното издължаване.

Представя се от „АГРО АКМ” ЕООД сключен на същата дата - 14. 12. 2022 г. между същите страни и друг договор с № 33550, за покупко - продажба на пшеница, по силата на който, ПРОДАВАЧЪТ „АГРО АКМ” ЕООД прехвърля на КУПУВАЧА „Севан“ ООД собствеността върху определеното в този договор количество пшеница от български произход, реколта 2022 г., опаковка - 100 % насипно, наричана по-нататьк “СТОКА” срещу заплащането от страна на КУПУВАЧА на цена, в размер, по начин и в срокове, определени в този Договор. Правото на собственост върху СТОКАТА преминава върху КУПУВАЧА от момента на сключване на договора. Количеството на СТОКАТА е 706, 960 МТ ( седемстотин и шест метрични тона и деветстотин и шестдесет килограма ) и се определя по кантарните бележки издадени от базите му, както и от данните от претегляне в пунктовете за разтоварване. При разлика в показания страните приемат показания по постигнато съгласие.Уговорената продажна цена е в размер на 650, 00 лева за метричен тон от стоката, без ДДС, франко базата на ПРОДАВАЧА- гр. Славяново, общ. Плевен, обл. Плевен. Страните уговорили, че определената цена не е окончателна. Същата може да е по-ниска или по - висока от определената съобразно пазара към момента на ценообразуване, Окончателната цена ще се определи в срок до 31.01.2023 г. по пазарна цена към момента на ценообразуване по искане на ПРОДАВАЧА.

Страните уговорили, че плащането на цената на стоката се извършва в лева, при определяне на окончателната цена, включително с прихващане насрещни вземания на КУПУВАЧА от ПРОДАВАЧА.

Предвиден е реда за уведомяване, а също и случаите на прекратяване на сключения договор.

Съставени са от „АГРО АКМ” ЕООД 28 броя товарителници за периода от 07.12.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл., от които е видно кога и какво количество от договореното зърно е предадено на „СЕВАН” ООД. Количеството зърно 706, 960 т. отговаря на договореното с продажбата и е транспортирано от база Славяново.

Издадена е фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. от „АГРО АКМ" ЕООД с получател „СЕВАН" ООД, на стойност 459 524, 00 лв. за пшеница реколта 2022 г., количество 706, 960 т. на стойност 650 лв./ т. От приложеното дневно извлечение № 145/ 14.12. 2022 г. на БАНКА ДСК ЕАД е видно, че по сметка на „АГРО АКМ" ЕООД е постъпила сумата от 318 132, 00 лв. паричен превод от „СЕВАН" ООД, с посочено основание - „плащане по договор".

По делото е прието като писмено доказателство и потвърждение на разчети, с което „АГРО АКМ" ЕООД е поканило „СЕВАН"ООД да потвърди, че „АГРО АКМ" ЕООД има задължение към ищеца в размер на 141 392, 00 лв. по фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г. към 31. 12. 2022 г. В писмото е приканено дружество „Севан“ ООД, при съгласие с посочената сума по задължението, да подпише разчета.

Писмото е подписано на 20. 06. 2023 г., но „Севан“ ООД оспорва компетентността на техния служител, който е работел в счетоводството им, да подписва такова изявление.

Във връзка с възникналия спор между страните е отпочнала по инициатива на „Севан“ ООД и кореспонденция между тях – л. 51 и сл. от първоинстанционното дело.

В отговор на получено уведомление, „АГРО АКМ” ЕООД е изпратило на свой ред свое такова – л.53 до „Севан“ ООД, с което е заявил, след като се е позовал и на още един договор от 06.12.2022 г. за отговорно пазене на зърно, че зърнодателят има право да фактурира количество по свое желание. Издадената фактура следвало да бъде платена от „Севан“ООД в срок от 2/два/ работни дни и/ или да се прихване за задължения, които зърнодателят има към отговорник-пазителя. Посочил, че при тази хипотеза „Агро АКМ“ ЕООД не заплаща никакви разходи за отговорното пазене, съгласно чл.3.3, изр.2 от Договора за отговорно пазене на зърно №1 от 06.12.2022г. Пояснил, че на 14.12.2022г. между същите страни били подписани още два договора - Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., в размер на 318 132 лв., която следвало да се върне в срок най-късно до 31.01.2023г. и Договор № 33 550 за покупко- продажба на пшеница 706 960 кг. на стойност 459 524 лв.

Посочва също с уведомлението, че на 14.12.2022г. „Севан“ООД е превел по сметка на „Агро АКМ“ ЕООД сумата в размер на 318 132 лв. На 14.12.2022 г. „Агро АКМ“ЕООД бил издал на „Севан“ООД данъчна фактура за продажбата на 706 960кг. пшеница, реколта 2022г. при цена 0.650лв. за килограм, подписана от двете страни или общо за 459 524лв. На тази основа и в изпълнение условието по чл.3.2, изречение 2 от Договор № 33 550 за покупко-продажба от 14.12.2022 г., с издадената данъчна фактура, подписана от двете страни, окончателно била определена крайната цена на продадената пшеница. Така издаденият документ бил подписан и приет от „Севан“ООД. Същата фактура била отчетена в съответните регистри по чл.124 от ЗДДС. Според „АГРО АКМ” ЕООД, цената е окончателно определена между страните на 14.12.2022г. и няма причина, поради която продажната цена на вече продадена пшеница да бъде променяна в един много по-късен период.

На основание издадената от „Агро АКМ“ЕООД фактура и приета от „Севан“ООД, за последния било възникнало задължение да плати сумата в размер на 459 524 лв. в двудневен срок или да я прихване, при наличието на насрещни задължения между продавача и купувача /чл.3.3 от договор №33 550 за покупко- продажба на пшеница от 14.12.2022г./.

В срока, предвиден в договора за продажба на пшеница „Севан“ООД не било изпълнило задължението си за заплащане на сумата в размер на 459 524лв. за продадената му пшеница. На тази основа, купувачът дължал на продавача законната лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10/десет/ пункта, за периода от 17.12.2022г. до настоящия момент.

Заявява се още от „АГРО АКМ” ЕООД в уведомлението, че в срока по чл.5 т.А от Договора за временна финансова помощ №1/14.12.2022г. помощодателят, в случая „Севан“ООД, не е поискал от „Агро АКМ“ЕООД връщане на дадената финансова помощ, поради което същата е станала изискуема на 31.01.2023г. На основание издадената данъчна фактура №446/14.12.2022г. за сумата от 459 524лв. и договора да финансова помощ за 318 132лв., към 31.01.2023г. между „Севан“ООД и „Агро АКМ“ЕООД са налице две ликвидни и изискуеми вземания, които следва да се прихванат до размера на по-малкото т.е. до 318 132лв., съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД. По този начин задължението на „Агро АКМ“ ЕООД по договора за финансова помощ се погасявало, а „Севан“ ООД оставал да дължи остатъка по издадената фактура в размер на 141 392лв. /сто четиридесет и една хиляди триста деветдесет и два лева/.

„АГРО АКМ” ЕООД навежда, че в чл.З, т.Б от договора за финансова помощ било предвидено, че върху предоставената помощ „Севан“ ООД следва да получи премия в размер на 4% годишна база, изчислена за дните на ползване на сумата. Сумата била използвана от 14.12.2022г. до 31.01.2023г. т.е 48 дни. Премията за периода на ползване следвало да бъде 0.53% от 318 132лв. или 1 686.10лв., съотнесено за периода на използване на временната финансова помощ. Според това дружество, в случая не било налице просрочие на задължението по договора за временна финансова помощ, поради което неустойка не се дължала от страна на „Агро АКМ“ ЕООД. За това задължение на „Агро АКМ“ЕООД, също изявяват желание да се прихване от задължението на „Севан“ООД за продажбата на пшеница и да остане задължение в размер на 139 705.90лв.

Претендира се с уведомлението сумата в размер на 139 705.90лв. да бъде заплатена по сметка на „Агро АКМ“ЕООД, тъй като това задължение все още не е заплатено от страна на „Севан“ООД.

Уведомлението изхожда от управителя на „АГРО АКМ” ЕООД - А. М. и е получено от „Севан“ООД на 26.05.2023 г. Във връзка с направените възражения и заявени оспорвания са допуснати и назначени съдебнографологична, съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.

От изготвеното от вещото лице М. М. заключение по съдебнографологичната експертиза се установява, че подписът, за „управител” на „АГРО АКМ" ЕООД, положен в Договора за временна финансова помощ №1/ 14. 12. 2022 г. - не е положен от управителя А. К. М.. В заключението е посочено, че подписът положен за управител на „АГРО АКМ" ЕООД в Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. и Договор №33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко - продажба е на едно и също лице.

От изготвеното от вещото лице Р. Г. заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че за извършената доставка на пшеница „АГРО АКМ" ЕООД е издало фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. за пшеница реколта 2022 г., 760, 960 т. на стойност 459 524, 00 лв. Вещото лице е посочило, че „СЕВАН" ООД е извършило плащане на 14. 12. 2022 г. по банков път към „АГРО АКМ" ЕООД в размер на 318 132, 00 лв., като е посочено основание за плащане „съгл. договор", и това се установява и от потвърждение за разчети, приложено по делото. Вещото лице е посочило, че разликата между извършеното плащане и стойността на пшеницата по фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г. е 141 392, 00 лв. Към 31. 12. 2022 г. в счетоводството на „АГРО АКМ" ЕООД тази сума стои в дебитно салдо на счетоводна сметка 411 „Клиенти", в партида клиент „СЕВАН"ООД, като неплатено задължение от клиент в размер на 141 392, 00 лв. По- късно на 05. 12. 2023 г. в счетоводството на „АГРО АКМ" ЕООД е осчетоводена като сума по насрещен иск, предявен по настоящото дело. По отношение на фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. експертът е установил, че в счетоводните регистри на „СЕВАН" ООД фактурата е заведена в счетоводството на дружеството с нулева стойност на 14. 12. 222 г., а издаденият протокол по чл. 117 ЗДДС е осчетоводен с данъчна основа 459 524, 00 лв. и ДДС в размер на 91 904, 80 лв. Пшеницата е заведена счетоводно в дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки" - заприходена като стока на склад. Вещото лице е установило, че по партида на „АГРО АКМ" ЕООД в счетоводството на „СЕВАН" ООД към 14. 12. 2022 г. има кредитно салдо на стойност 459 524, 00 лв., което към 01. 01. 2023 г. е прехвърлено по създадена аналитичност на сметката 401/1 „Доставчици по неценообразувани стоки". Представено е извлечение от тази сметка, като за периода от 01. 01. 2023 г. до 31. 12. 2023 г. няма движение и към 31. 12. 2023 г. и сметката е с кредитно салдо, което показва неплатено задължение към доставчик „АГРО АКМ" ЕООД. При проверката вещото лице по ССЕ е установило, че договорът за временна финансова помощ от 14. 12. 2022 г. е осчетоводен в „СЕВАН" ООД в счетоводна сметка 409 "съгласно договор", като в тази сметка се осчетоводяват други разчети с доставчици. Осчетоводено е и плащане в размер на 318 132, 00 лв. на „АГРО АКМ" ЕООД на 14. 12. 2022 г. с основание „съгласно договор", като не е представена счетоводна аналитичност, за да се установи кой е този договор. От 01. 01. 2023 г. „СЕВАН" ООД одита договори за временна финансова помощ по счетоводна сметка 419 „Други разчети и клиенти", наименована в дружеството 419 „Разчети по договори за ВФП". В начално салдо на сметката е начислена сумата от 318 132, 00 лв. На 01. 06. 2023 г. по дебита на счетоводна сметка 419 е извършено начисляване на лихва и неустойка в общ размер на 122 939, 02 лв. по договор партньор „АГРО АКМ" ЕООД. Сумата от 318 132, 00 лв. е изплатена на ответника от ищеца „СЕВАН" ООД, като липсват данни по кой точно договор е направен банковият превод поради липса на информация за вещото лице. При проверката вещото лице не е установило счетоводни документи и записвания в счетоводството на „АГРО АКМ" ЕООД по договора за временна финансова помощ. Вещото лице е посочило, че при запитване в счетоводството е даден отговор за липса на такъв договор и съответно липсват отразени счетоводни операции.

При проверката вещото лице не е установило извършено прихващане на двете насрещни задължения.

Вещото лице е посочило по какъв начин е извършено счетоводното отразяване по двата договора. По договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. в счетоводството на "АГРО АКМ" ЕООД са използвани издадени товарителници, фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г., банково извлечение № 145/ 14. 12. 2022 г. за изпащане на сумата от 318 132, 00 лв., като в счетоводството на дружеството е отразено извършено плащане в размер на 318 132, 00 лв. на 14. 12. 2022 г. и е направено счетоводно записване чрез счетоводен документ № 378/ 14. 12. 2022 г.: Дебит 503"Банкови сметки"/ Кредит 411 „Клиенти" „СЕВАН" ООД 318 132, 00 лв. Представено е и копие от потвърждение на разчети от 20. 06. 2023 г. Отразено е счетоводно записване: Дебит 444 „Разчети": съдебни спорове/ Кредит 411 „Клиенти" „СЕВАН"ООД 141 392, 00 лв.

При „СЕВАН" ООД, счетоводното отразяване на договор № 33550 е въз основа на фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г., като е осчетоводена с нулева стойност на 14. 12. 2022 г. Счетоводното записване при издаване на фактурата е Дебит 304"Стоки" / Кредит 401"Доставчици" лв. Издаден е протокол по чл. 117 ЗДДС, който е осчетоводен с данъчна основа 459 524, 00 лв. и ДДС в размер на 91 904, 80 лв. Протоколът е деклариран в справка - декларация за данъчен период месец 12.2022 г., в дневник за покупки и в дневник за продажби в същия данъчен период.

По договора за временна финансова помощ в счетоводството на „АГРО АКМ" ЕООД не са установени документи и записвания в счетоводството на този договор. При „СЕВАН" ООД договорът е осчетоводен: Дебит 409 „Други разчети с доставчици / Кредит 503 „Разплащателни сметки в лева" 318 132, 00 лв.

От изготвеното заключение от вещо лице инж. Росен Александров по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че на електронната поща на ответника „АГРО АКМ" ЕООД, на 14. 12. 2022 г. ••••••••••••е постъпило електронно съобщение ( и - мейл) от електронната поща на ищеца „СЕВАН" ООД, ••••••••••, като този и- мейл е съдържал два прикачени файла: ДВФП (договор за временна финансова помощ) и търговски договор на „АГРО АКМ" ЕООД. Тези два договора не са подписани с електронен подпис и са подписани с химикалка от „АГРО АКМ" ЕООД, сканирани са в pdf формат, в един общ pdf файл и още същият ден, този файл е изпратен на и- мейл на „СЕВАН" ООД. Вещото лице посочва, че след като този файл не е подписан с електронен подпис, той не притежава никаква защита. По отношение на времето на създаване на файла вещото лице е отговорило, че, ако е налице манипулация или преправяне или подправяне на документите, файловете, ако са променяни изкуствено или злонамерено неговите атрибути, дата, час на създаване, то след една такава манипулация неминуемо остават т. нар."следи" в метаданните на файла. На 10. 05. 2023 г., сряда, вещото лице е установило, че е има постъпил един и- мейл от и- мейл адрес agro akm@abv.bgелектронния адрес на „СЕВАН" ООД, като този имейл е изпратен в 10: 11 часа АМ от П. И. от „АГРО АКМ" ЕООД като съдържа запитване за актуалната цена на зърното на „АГРО АКМ" ЕООД, съхранявано при „СЕВАН" ООД. На същата дата в 10: 44 АМ е изпратен обратен и- мейл от и- мейл адреса на „СЕВАН" ООД до „АГРО АКМ" ЕООД с отговор дза индикативната цена за пшеница към 10. 05. 2023 г., като има прикачен файл Анекс 1 ценообразуване.

Въззивният съд кредитира заключенията по изготвените три съдебни експертизи, като обективни, пълни и ясни.

В хода на съдебното дирене са допуснати до разпит като свидетели: М. М. С., П. Б. И., Е. Г. Н. и К. А. М.. Свидетелят М. С. е търговски управител на „Севан“ ООД. Заявява, че имат трайни търговски отношения с „АГРО АКМ" ЕООД. Твърди, че това дружество е предоставило на „Севан“ ООД за съхранение пшеница реколта 2022 г. до края на месец януари 2023 г., след която дата ответникът „АГРО АКМ” ЕООД е следвало да определи продажна цена и да продава пшеницата, оставена на съхранение. При решение за продажба от собственика, на зърното оставено на съхранение, предпочтително то се продава на „СЕВАН" ООД. Ако поиска, собственикът „АГРО АКМ” ЕООД може да продава и на друго лице, като взема стоката и заплаща такса съхранение. Срокът за съхранение бил продължен след 31. 01. 2023 г., поради ниската цена на зърното на стоковата борса - 375 лв./ тон пшеница. Свидетелят твърди, че документите във връзка с договорните отношения с ответника е вземал от сина на А. М. - К. М.. Във връзка с цената от 375 лв./ тон свидетелят посочва, че е изпратен анекс в офиса на фирмата или в офиса на обслужващата счетоводна кантора в гр.Плевен, но този анекс не бил подписан от ответника „АГРО АКМ” ЕООД. Свидетелят потвърждава, че подписът на фактура № 446/ 14. 12. 2022 г. на „получател" е негов, положен срещу името на управителя А. А.. Предишните отношения с ответната фирма били чисто търговски – с договори за покупко-продажба. Този договор бил първият, който се сключвал и за съхранение на зърното.Всички очаквали по-високи цени поради войната в Украйна, но това не се случило. Ищцовото дружество предложило разликата до размера на финансирането, да се покрие с количество зърно от следваща реколта. Свидетелят останал с впечатлението, че ответното дружество се е съгласило, но след това управителят заявил, че спорът ще го отнесат пред съда.

Свидетелят К. А. М. работи в „Агро АКМ“ ЕООД като „Ръководител - земеделие“. Познава служебно М. С.. Известно му е, че има договор за покупко- продажба на пшеница и че същата се съхранява пшеница в склад на „Севан“ ООД“. Твърди, че не се занимава с документация и че не е предавал договор за финансова помощ и договор за покупко-продажба на пшеница на М. С.. При очната ставка на свидетеля М. С. и на свидетеля К. М., последният заявява, че не си спомня да е получавал или да е предавал документи от М. С.. От разпита на свидетелката П. И., която работи на длъжност "офис мениджър" в „АГРО АКМ" ЕООД, се установява, че същата обработва и изпраща документи по нареждане на управителя на фирмата, като не може да каже дали точно договорите от 14.12. 2022 г. ги е сканирала и изпратила на ищеца „СЕВАН" ООД. Свидетелката твърди, че и- мейл, с наименование „Петя Иванов" е създаден от нея, но се ползва от ответното дружество служебно, като впоследствие този и- мейл е бил на А. М. и от две години е на ответното дружество. Свидетелката твърди, че този и- мейл се ползва от служители на ответника и от управителя на същия, много хора имат достъп до кода за достъп.

Свидетелката Е. Г. Н., чрез своя външна фирма е счетоводител на фирма „АГРО АКМ” ЕООД от около 15 г.. Твърди, че съгласно Закона за счетоводството, на всички фирми изготвя документ за потвърждаване на разчети, като дори счетоводният софтуер помага за това нещо. Николова била поела като ангажимент да разпраща на страните. Подобно потвърждаване на разчети свидетелката изпратила и до „Севан“ ООД. Помни случая, защото в края на периода - юни месец се подават годишните отчети, и преди да се подпише на отчета проверявала дали са върнати всички потвърждения. В този случай не било върнато. Потърсила телефон за контакт и открила такъв за лицето М. А.. Тя отговорила, че е получено, но се е забавило. А. се ангажирала да го върне, като върнала и обаждане, че за достоверността на салдото и при тях е същото като при „АГРО АКМ” ЕООД. А. изпратила писмото на „АГРО АКМ” ЕООД, който препратил писмото на счетоводителя, а след няколко дни бил изпратен по пощата в офиса и, и оригинала на документа, който все още се намирал там.

Съдът е предявил на свидетелката при разпита и копие от потвърждение на разчети от 20.06.2023 г. на л.24 от делото. Свидетелката е потвърдила, че това е нейният подпис и това е документа, който се е върнал и е получила.

При условията на чл. 176 ГПК, управителят на „АГРО АКМ” ЕООД А. М. е отговорил, че няма спомен дали е сключен между двете дружества договор за временна финансова помощ от 14.12.2022 г. Имейл адресът “••••••••••••” се ползва от него и от негови служители - Петя и Лили. Няма спомен на 14.12.2022 г. да е получавал на този мейл адрес проект на договор за временна финансова помощ, както и Анекс № 1 към договор № 33550 за покупко-продажба на пшеница от представител на „Севан“ ООД. При „Севан“ ООД било само зърното, собственост на „Агро Акм“ ЕООД, което е продадено. Като управител се бил консултирал с адв. Оля Ботева, но не я бил упълномощавал да представлява „Агро Акм“ ЕООД пред „Севан“ ООД.

При тази установена от въззивния съд фактическа обстановка, първоинстанционният съд направил своите крайни изводи: за неоснователност на предявените искове от „Севан“ ООД срещу „Агро Акм“ ЕООД, с правно основание чл. 286 ТЗ вр. чл. 240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 318 132 лв.; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1732, 05 лв.; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 25767, 37 лв.; с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 95 439, 60 лв., и за основателност на предявените насрещни искове от „Агро Акм“ ЕООД срещу „Агро Акм“ ЕООД, с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 392 лв. и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 150 лв.

Съдът извел водещи мотиви в насока, че: в отношенията между страните е приложима и по двата договора разпоредбата на чл. 292, ал.1 ТЗ - предложението до търговец, с когото предожителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. В случая нямало отхвърляне от страна на ответника на договора за временна финансова помощ, сумата по договора била приета от ответника, поради което съдът приел, че е налице валидно сключен договор за финансова помощ между страните. Договорът за покупко - продажба на пшеница № 33550/ 14. 12. 2022 г. също следвало да се приеме, че е сключен, тъй като е разменен като документ по електронната поща на страните и никоя не се е противопоставила на предложението. Приел, че следва да се зачетат последиците на двата сключени договора: че е предоставена с единия договор временна финансова помощ на „Агро Акм“ ЕООД в размер на 318 132 лв., а с другия договор – че „Агро Акм“ ЕООД е продал пшеница по фактурирана цена на „Севан“ ООД.- 459 524, 00 лв. без ДДС.

Първоинстанционният съд приел още, че: ищецът по първоначалния иск „СЕВАН" ООД притежава срещу „АГРО АКМ" ЕООД право на вземане, което е ликвидно и изискуемо в размер на 318 132, 00 лв. платена на ответника „АГРО АКМ” ЕООД на 14. 12. 2022 г.. Съответно „АГРО АКМ” ЕООД притежава също ликвидно и изискуемо право на вземане срещу „СЕВАН" ООД в размер на 459 524, 00 лв. по договора за покупко- продажба на пшеница № 33550/ 14. 12. 2022 г. и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. на стойност 459 524, 00 лв. без ДДС.

Приел, че следва да се уважи направеното с допълнителния отговор „Агро АКМ“ ЕООД възражение за прихващане със сумата от 318 132, 00 лв. по договора за временна финансова помощ и сумата от 459 524, 00 лв. по фактура № 00000000459524, 00 лв., издадена по договора за покупко - продажба на пшеница, тъй като са налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания съгласно изискванията на чл. 103, ал.1 ЗЗД. Приел, че след извършеното прихващане, задължението на „АГРО АКМ" ЕООД към „СЕВАН" ООД по договора за временна финансова помощ в размер на 318 132, 00 лв.

• се счита погасено чрез прихващане, считано към 28. 12. 2022 г. Съдът приел тази дата, на която може да бъде извършено прихващането, с оглед заплащането на цената по фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. в 14- дневен срок, поради липса на уговорен срок между страните за заплащане по фактурата съгласно чл. 303а ал.3 ТЗ. С това прихващане, задължението на „АГРО АКМ" ЕООД към „СЕВАН" ООД по договора за временна финансова помощ се счита за погасено чрез прихващане и по отношение на главницата, искът на „СЕВАН"ООД към „АГРО АКМ" ЕООД, съдът приел, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Първоинстанционният съд приел още, че исковите претенции на „СЕВАН" ООД по първоначалния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за договорна лихва по чл. 3, б."б", мораторна лихва и неустойка по чл. 7 от договора за временна финансова помощ - са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са налице условията на цитираните клаузи от договора, за да са дължими тези суми. Предвидената договорна лихва била за ползването на сумата от 318 132, 00 лв. от ответника „АГРО АКМ" ЕООД, а по отношение на мораторната лихва и на неустойката същите били предвидени при просрочие на сумата. С извършване на прихващането към 28. 12. 2022 г., при падеж на 31. 01. 2023 г. за изпълнение на задължението за връщане на сумата от „АГРО АКМ" ЕООД, според окръжния съд отпадат предпоставките за плащане на неустойка, евентуално за заплащане на мораторна лихва, поради което тези суми са недължими от ответника по първоначалния иск. Не следвало да се излагат съображения за недействителността на клаузата за неустойка и мораторна лихва в контекста на чл. 92, ал.1, изр. 2 ЗЗД, че кредиторът може да иска обезщетение и за по- големи вреди. Приел, че този въпрос би стоял на разглеждане, ако съществуваха предпоставките за присъждане на неустойка, евентуално мораторна лихва.

По насрещния иск въз основа на изложените по- горе съображения и направеното прихващане, следвало да се приеме, че е налице дължим остатък от „СЕВАН" ООД по фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г., издадена въз основа на договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко- продажба на пшеница, който е в размер на 141 392, 00 лв. съгласно заключението на ССЕ. Тази сума не е платена от „СЕВАН" ООД на „АГО АКМ" ЕООД, поради което считано от 28. 12. 2022 г. на основание чл. 303а, ал.3 ТЗ е изискуема. Основателна била претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 16 150 лв. доколкото след 28. 12. 2022 г. ответникът „СЕВАН" ООД е изпаднал в забава и към настоящия момент не изплатил сумата по главницата на ищеца „АГРО АКМ" ЕООД. С оглед забавата на ответника по насрещния иск, следвало да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 06. 12.2023 г. до окончателното заплащане на главницата.

Първоинстанционният съд приел още, че не са налице основанията за уважаване на възражението за прихващане на „СЕВАН" ООД поради липса на насрещно в полза на „СЕВАН" ООД изискуемо и ликвидно вземане срещу „АГРО АКМ" ЕООД, след извършеното прихващане във връзка с претенцията по фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г. Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, споделя направените крайни изводи от първоинстанционния съд по основателността, съответно неоснователността на исковите претенции, като излага следното от правна страна, съобразявайки направените с въззивната жалба оплаквания:

1. По Договора за временна финансова помощ № 1/ 14. 12. 2022 г. и предявените от „Севан” ООД обективно съединени искове:

Първоинстанционният съд е зачел действието на първия договор и е признал съществуващо вземане за главницата по него в полза на „СЕВАН" ООД в размер на 318 132 лв., като се е позовал на разп. на чл. 292, ал.1 ТЗ.

В исковата молба твърдението на ищеца и жалбоподател във въззивното производство - „СЕВАН" ООД е, че процесните суми са дадени на „АГРО АКМ“ЕООД като временна финансова помощ. В платежните документи за тяхното предаване е посочено само договорно основание за извършеното плащане, без да е конкретизиран вида на договора, поради което принципно не може да презюмира, че задължението им за връщане произтича именно от договора за предоставяне на временна финансова помощ /сходни изводи в Решение № 52 от 22.05.2009 година по т.дело № 695 /2008 година на ВКС I т.о./.

В случая, ищецът твърди, че е дал пари като временна финансова помощ, които следва да му бъдат върнати от ответното дружество, поради което е негова доказателствената тежест да установи наличието на договор за временна финансова помощ и предаването на сумата по него, а ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, т.е. че паричните средства са дадени на друго основание – по договора за продажба на зърно, сключен на същата дата – 14.12.2022 г..

Освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора за временна финансова помощ. Страните следва да са се споразумели както по предмета на договора, също така и по срока, възмедност/безвъзмезност и пр.

Доказано е заявеното оспорване, направено от ответната страна, че подписът не е положен от представляващия ответното дружество АГРО АКМ ЕООД управител. Процесният договор за временна финансова помощ е неавтентичен в частта му, касаеща авторството на управителя на ответното дружество и не обективира негово волеизявление за сключването му. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретните факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка/действие, с момента на узнаване на сделката/действието, без законът да е въвел специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за това. В този смисъл, разрешаването на въпроса дали и кога търговецът е узнал за извършените действия от мнимия представител е винаги фактически и се разрешава за всеки конкретен случай, съобразно съществуващите факти.

Поради реалния характер на договора обаче за предаване на суми, такова писмено съгласие не е и условие за неговата валидност. Съвпадащите неформални волеизявления на страните по предмета и съществените елементи на договора са достатъчни, а условие за валидност е реалното предаване на сумата като временна финансова помощ. В случая предаването на сумата е осъществено по банкова сметка на ответното дружество на 14.12.2022 г. Въззивният съд приема, че ответникът по първоначалния иск „АГРО АКМ“ ЕООД е направил извънсъдебно признание за дължимост на сумите по този договор за временна финансова помощ с отправено до ищцовото дружество кредитор нарочно волеизявление - уведомление, получено от „СЕВАН" ООД на 26.05.2023 г. /л.53 -56 от първоинстанционното дело/. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване на спора. Признанието може да се направи пред съд, друг орган на власт или трето лице, но когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно. Извънсъдебното признание може да бъде доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 176 ГПК /в случая е проведено изслушване по този ред на управителя на „АГРО АКМ“ ЕООД/, което съдържа изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. Съдът е длъжен да прецени извънсъдебното признание за неизгоден за страната факт като приеме, че се е осъществил само ако това признание е установено чрез пълно доказване. Въззивният съд споделя практиката на ВКС, възприета с решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ІV г.о.; решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС, I т.о. и др., относно признание на страна на неизгоден факт.

Настоящата инстанция приема, че ответното дружество е узнало преди 26.05.2023 г./ датата на получаване от „Севан”ООД на уведомлението/, но въпреки това не е оспорило извършените от негово име без представителна власт действия, напротив признало е съществуването на тази договорна връзка за предоставяне на временна финансова помощ, поради което действията на лицето, без представителна власт, следва да се счетат за потвърдени на осн. чл. 301 ТЗ.

Сумата 318 132 лв. се дължи от „АГРО АКМ“ ЕООД на „СЕВАН” ООД, във връзка с предоставянето и като временна финансова помощ на 14.12.2022 г. Освен размерът и основанието на получената сума, ответното дружество „АГРО АКМ“ ЕООД е признало с посоченото по-горе уведомление и датата на изискуемостта му - 31.01.2023 г. 2. По Договор № 33550 от 14.12.2022 г. за покупко-продажба на зърно и насрещната претенция на „АГРО АКМ“ ЕООД срещу „СЕВАН” ООД:

Неоснователно се явява с оглед направените изводи и възражението на „АГРО АКМ“ ЕООД, че преведената сума 318 132 лв. касае частично плащане по Договор от 14.12.2022 г. за покупко-продажба на зърно.

„СЕВАН” ООД не отрича съществуването на договорни отношения с „АГРО АКМ“ ЕООД относно покупко-продажба на пшеница реколта 2022 година /уведомление л.51 от първоинстанционното дело/. Твърди обаче, че окончателната цена не е определена от продавача по сделката „АГРО АКМ“ ЕООД, който е имал задължение да стори това до 31.01.2023 г., че поведението му представлява виновно неизпълнение на задължения по договор и прави изявление, че счита договора за покупко-продажба на зърно за развален.

Касае се в случая за търговска продажба по см. на чл. 318 ТЗ. Съгласно разп. на чл. 321 ГПК - По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

Съгласно разп. на ал.1 и ал.2 на чл.326 ТЗ - Цената се определя от страните при сключването на договора. Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.

Разпоредбата на ал.3, чл.303а ТЗ предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

Член 24, ал.2 ЗЗД предписва, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Съгласно разпоредбата на чл. 292, ал.1 ТЗ - Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

Няма спор между страните, а това се установява и от събраните гласни доказателства, че до тази процесна, по-специфична сделка, включваща временно финансиране, а преди това и влагане на зърното в складове на „Севан” ООД /като във връзка с предаването на зърното в склад и двете страни не навеждат факти и обстоятелства, относими към претендираните с исковата молба и насрещна такава – вземания/ същите са били в трайни търговски отношения по отношение и на други търговски продажби на зърно.

Предложението за сключване на Договор № 33550 от 14.12.2022 г. за покупко- продажба на зърно е достигнало до купувача и същият го е подписал. Установи се по делото чрез изготвената съдебнографологична експертиза, че подписът за продавач на този договор, не е положен от представляващия „АГРО АКМ“ ЕООД управител. Няма законова норма, която да презумира основанието на правоотношения между търговци, само въз основа на факта на "трайни търговски отношения" помежду им. Законодателят е въвел значимост на същите в аспект на специфика в доказване договарянето между търговци /чл. 291, ал.1 ТЗ/, но в съответствие с предмета и основанието на отправената оферта / в т.см. Решение № 192 от 11.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2573/2024 г./.

В конкретния случай отправилият офертата е именно продавачът, чийто подпис не е положен от представляващия дружеството. Това дружество обаче не твърди да не е изготвяло и оферирало на купувача договор за покупко-продажба на зърно от 14.12.2020 г. „АГРО АКМ“ ЕООД не е оспорило извършените от негово име без представителна власт действия, поради което действията на лицето, без представителна власт, следва да се счетат за потвърдени на осн. чл. 301 ТЗ.

При договора за продажба „продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати” – чл. 183 ЗЗД.

Договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален и не във всеки случай е необходима писмена форма за сключването му.

Съдът приема, че страните са постигнали съгласие за вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и цената, която купувачът се е задължил да плати.

Установени са следните факти по делото като осъществили се: Издадени са 28 броя товарителници – за времето от 07.12.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл., видно от които пшеницата е доставена в склад на „Севан” ООД. След предаването на продадената пшеница, на 14.12.2022 г., на основание чл. 321 от ТЗ, на „Севан“ ООД като купувач, е издадена данъчна фактура № 0000000446/14.12.2022 г., на стойност 459 524, 00 лева. Във фактурата с а посочени вида стока: „пшеница - реколта 2022 г., код по КН 10019900“ и количество: „706 960 кг.“. Посочена е и единична и обща цена, съответно 0, 65 лева за килограм или общо 459 524, 00 лева, с начин на плащане „по сметка“. Фактурата е подписана от представители на двете страни, приета и осчетоводена е / чрез приетата съдебносчетоводна експертиза се установява направено счетоводното записване при издаване на фактурата - Дебит 304"Стоки" / Кредит 401"Доставчици" лв. и е издаден протокол по чл. 117 ЗДДС, който е осчетоводен с данъчна основа 459 524, 00 лв. и ДДС в размер на 91 904, 80 лв. Протоколът е деклариран в справка - декларация за данъчен период месец 12. 2022 г., в дневник за покупки и в дневник за продажби в същият данъчен период/ и отговаря на количеството доставена с 28 броя товарителници стока. Това действие от страна на ответника по насрещния иск „Севан” ООД по своята правна характеристика съставлява признание за съществуването на задължение по фактурата и доказва неговото съществуване. В тази насока е и формираната константна съдебна практика, относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др. Следва да се приеме, че с фактурата ищецът по насрещния иск е определил цена на продажбата и това е 650 лв./тон, тъй като други доказателства за промяна на тази цена впоследствие не са установени по делото, а свидетелските показания за цена от 375 лв./ тон не може да бъдат противопоставени на цената във фактурата.

В тази връзка следва да се сподели направеният от първоинстанционният съд извод, че договорът за покупко-продажба на зърно не е развален на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение от „АГРО АКМ" ЕООД.

С подписаната от представители и на двете страни фактура № 0000000446/14.12.2022 г., на стойност 459 524, 00 лева. „АГРО АКМ” ЕООД е изпълнил задължението си за ценообразуване на пшеницата за продажба и не са налице както предпоставките на чл. 326, ал.2 ТЗ, така не са налице и предпоставките на чл. 87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора за покупко - продажба на пшеница между страните. Цената по фактурата е приета от „СЕВАН” ООД, същата е осчетоводена с протокол по чл. 117 ЗДДС, с който е начислен и ДДС, поради което сумата от 459 524, 00 лв. представлява цената на доставена от „АГРО АКМ” ЕООД пшеница и която „СЕВАН” ООД е приел да плати.

Съгласно договора за покупко-продажба на пшеница, само продавачът може да определя окончателна цена в срок до 31.01.2023 г., извън уговорената със същия договор. Предвидена е една възможност, а не задължение за продавача в този срок да определя окончателна цена.

Продавачът е издал на 14.12.2022 г. фактура, след като е доставил стоката на купувача, като няма данни до 31.01.2023 г. да е отправил изявление за определяне на друга цена, поради което следва да се приеме, че с посочената в във фактурата стойност продавачът всъщност е определил окончателно цената на зърното по договора.

Цената е съществен елемент от договора за продажба и същата трябва да бъде определена или определяема /договорът да посочва начина на нейното определяне/, като при търговската продажба и това не е необходимо – с оглед разп. на чл. 326 ТЗ.

В конкретния случай обаче, цената веднъж е определена в договора за покупко- продажба, и второ - същата е обективирана и в издадената фактура от 14.12.2022 г. С насрещния иск се претендира сума в размер на 141 392, 00 лв., представляваща според ищеца по този иск - остатък след погасяване от страна на длъжника „Севан” ООД на сума в размер на 318 132 лв. – част от общо дължимо вземане по фактура № 0000000446/14.12.2022 г., на стойност 459 524, 00 лева.

Претендираният размер по насрещния иск се включва в доказания по-висок размер на вземане на „АГРО АКМ” ЕООД.

По възражението за прихващане, направено при условия на алтернативност/евентуалност с допълнителния отговор от ответника по първоначалния иск - „АГРО АКМ” ЕООД:

Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД, които разпоредби са материалноправни.

Съобразявайки Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приема, че се изискват за приложение на този институт насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо.

Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно - установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение или неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по- малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т. нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата.

Заявено е от „АГРО АКМ“ ЕООД, че извършва извънсъдебно прихващане на насрещните задължения по двата обсъждани в това производство договора, с уведомлението, достигнало до знанието на „Севан” ООД на 26.05.2023 г. /л. 53 и сл. от първоинстанционното дело/, като се твърди, че „Севан” ООД е потвърдил прихващането чрез изготвен счетоводен разчет за дължими суми, подписан на 20.06.2023 г. /л. 24 от първоинстанционното дело/. Т.е. ликвидността на претендираното активно вземане се свързва с неоспорването му от длъжника.

Въззивният съд приема, че този разчет между двете дружества от 20.06.2023 г., не може да послужи за недвусмислено волеизявление на длъжника, че потвърждава съществуването на конкретния дълг по договора за покупко-продажба на пшеница от 14.12.2022 г. към кредитора. В същия не са цитирани основанията на задълженията в конкретизираните им размери.

Така например в решение № 98 /26.07.2013 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 851/2012 г. е прието, че счетоводното записване на размера на задължението към отделен кредитор от длъжника не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б.”а” от ЗЗД, тъй като счетоводните записвания са вътрешен акт на предприятието на длъжника, съдържат информация за нуждите му и не са насочени към външни потребители.

Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора / в.т.см. Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК/.

Въззивният съд приема, че способът на извънсъдебно прихващане на насрещни вземания за пари между страните не се е осъществил.

Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.

Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса.

В случая има направеното изявление на „АГРО АКМ“ ЕООД с уведомлението, достигнало на 26.05.2023 г. до „СЕВАН” ООД, но няма насрещно изявление, че не се оспорва вземането, напротив спорът се повдига и пред съда. При извършено в процеса, т. нар. "съдебно прихващане", изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска, възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на пасивното вземане.

Материалноправното възражение за прихващане с ликвидно вземане по същността си е позоваване на правната промяна. С това възражение не се променя спорният предмет, тъй като предявеното с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, и съответно за доказване на възражението не е необходимо събиране на доказателства.

При всички положения обаче, когато е осъществено съдебно възражение за прихващане, това налага привнасяне на допълнителни факти и обстоятелства в предмета на доказване на съдебното производство.

С решение № 60107/22.12.2021 год. по т.д.№523/20 год. на ВКС, І т.о., е дадено разрешение в насока и което въззивният съд споделя, че в първоинстанционното производство по търговски спорове възражение за съдебно прихващане може да се заяви до приключване на съдебното дирене, но само ако за доказването му не се налага събирането на нови доказателства. Следователно за страната, направила възражението след срока за отговор, не отпадат преклузиите за посочване и представяне на доказателства, а необходимостта от събиране на нови доказателства за произнасяне по възражението е предоставена на преценката на съда за всеки конкретен случай.

С тази норма се зачитат последиците от непосочване и представяне на доказателства в срока за отговор, но едновременно с това на страната се предоставя по-дълъг срок за въвеждане на възражение за прихващане / по арг. на чл. 371 ГПК/, по което ще се формира сила на пресъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 ГПК.

В конкретния случай, всички доказателства и доказателствени средства, относими към направеното с допълнителния отговор по допълнителната искова молба - възражение за прихващане, са поискани за събиране своевременно от „АГРО АКМ” ЕООД, още в срока за писмен отговор и с подаване на насрещния иск, тъй като размерът на вземането е обсъждан във връзка с този иск.

С оглед установеното, че ищецът по първоначалния иск „СЕВАН" ООД притежава срещу „АГРО АКМ" ЕООД право на вземане, в размер на 318 132, 00 лв. – сума, заплатена на ответника „АГРО АКМ” ЕООД на 14. 12. 2022 г. и съответно „АГРО АКМ” ЕООД притежава също вземане срещу „СЕВАН" ООД в размер на 459 524, 00 лв. по договор за покупко- продажба на пшеница № 33550/ 14. 12. 2022 г. и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. на стойност 459 524, 00 лв. без ДДС, следва да се уважи направеното възражение за прихващане със сумата от 318 132, 00 лв. по договора за временна финансова помощ и сумата от 459 524, 00 лв. по фактура № 00000000459524, 00 лв. по договора за покупко - продажба на пшеница. Съдът приема, че следва това възражение да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл. 103, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по- малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Действието на прихващането винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо.

Независимо, че вземането е било спорно, то при заявяването на съдебно възражение за прихващане с това вземане, се установява в процеса неговото съществуване, като е установено основанието за възникване, неговият размер, както е и установена възможността към миналия момент /когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо/, двете вземания, под въздействие на изричното изявление на носителя на вземането, да се погасят до размера на по- малкото.

След 28.12.2022 г. активното вземане на „АГРО АКМ” ЕООД е било изискуемо, тъй като окончателната цена по договора за покупко-продажба е определена с издаването на фактура /в 14 дневен срок след издаване на фактурата от 14.12.2022 г./, а пасивното вземане на „Севан” ООД е било изпълняемо от „АГРО АКМ” ЕООД в срок не по-късно от 31.01.2023 г. съгласно сключения договор за временна финансова помощ. Пасивното вземане е било изпълняемо в периода от сключване на договора за временна финансова помощ на 14.12.2022 г. до определения с договора краен срок от 31.01.2023 г. по арг. на чл. 70, ал.2 ЗЗД, но това е хипотетична възможност. Следва да се приеме, че пасивното вземане е изискуемо на 31.01.2023 г. – така както е предвидено с договора, поради което при спазване на правилото на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, прихващането е могло да се извърши на 31.01.2023 г., поради което и от този момент се счита настъпил погасителния ефект на направеното от „АГРО АКМ” ЕООД възражение за прихващане.

Предявеният иск на „Севан” ООД срещу „АГРО АКМ” ЕООД за заплащане на вземане по договор за временна финансова помощ от 14.12.2022 г. в размер 318 132, 00 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане, на основание чл. 103, ал.1 ЗЗД с вземане на „АГРО АКМ” ЕООД в размер на 459 524, 00 лв. без ДДС по договор за покупко - продажба на пшеница № 33550/ 14. 12. 2022 г. и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. Първоинстанционният съд е направил идентичен краен извод в мотивите си, но в диспозитива си е посочил само, че отхвърля този иск – като погасен чрез прихващане, без да индивидуализира активното вземане, с което е направено прихващане.

Това представлява очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния акт, поради което, след влизане в сила на решението, първоинстанционният съд може да я отстрани сам или по искане на някоя от страните, с оглед разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК.

Въззивният съд приема, че исковите претенции на „СЕВАН” ООД за вземания по чл. 86, ал.1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за договорна лихва по чл. 3, б."б", мораторна лихва и неустойка по чл. 7 от договора за временна финансова помощ - са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са налице предпоставките за дължимост на тези суми. Активното вземане на „АГРО АКМ” ЕООД е определено като цена с издаването на фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г. и „СЕВАН” ООД е имал яснота, че е длъжник, макар и по друго правоотношение на „АГРО АКМ” ЕООД, за по-голяма сума от предоставената като финансова помощ. Не са налице предпоставки за начисляване на мораторна лихва и неустойка, доколкото н а 31.01.2023 г. – крайната дата за погасяване на помощта, е настъпил погасителния ефект на направеното от „АГРО АКМ” ЕООД възражение за прихващане.

С въззивната жалба се навеждат доводи за съществуващо заемно правоотношение и дължимост на лихви и неустойки. Следва да се има предвид, че с исковата молба се е твърдяло от ищеца, че сумата е предоставена като временна финансова помощ. Не се е обосновавало заемно правоотношение, което по същество е ново основание за съществуване на договорна връзка.

По насрещния иск, въз основа на изложените по - горе съображения и направеното прихващане, следвало да се приеме, че е налице дължим остатък от „СЕВАН" ООД по фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г., издадена въз основа на договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко- продажба на пшеница, който е в размер на 141 392, 00 лв. съгласно заключението на ССЕ. Тази сума не е платена от „СЕВАН" ООД на „АГО АКМ" ЕООД, поради което считано от 28. 12. 2022 г. на основание чл. 303а, ал.3 ТЗ е изискуема. Основателна е претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 16 150 лв. доколкото след 28. 12. 2022 г. ответникът „СЕВАН" ООД е изпаднал в забава и към настоящия момент не изплатил сумата по главницата на ищеца „АГРО АКМ" ЕООД. С оглед забавата на ответника по насрещния иск, следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното заплащане на главницата.

След извършеното прихващане във връзка с претенцията по фактура № 00000000446/ 14. 12. 2022 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за уважаване на възражението за прихващане направено от „СЕВАН" ООД с писмения отговор по насрещната искова молба, поради липса на насрещно в полза на „СЕВАН" ООД изискуемо и ликвидно вземане срещу „АГРО АКМ” ЕООД.

Въззивната жалба е неоснователна. Не се констатират твърдените извършени от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Извършен е доклад по делото, разпределана е тежестта на доказване, в т.ч. и на направените възражения от страните за прихващане, поради което е станало ясно, че същите ще бъдат разгледани.

При съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от спора, разноски се следват за въззиваемата страна, претендирани по списък по чл. 80 от ГПК и доказани като сторени за адвокат в размер на 36 000 лв. с ДДС.

Водим от горното, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативенсъд – Велико Търново