Решение № 12583 от 1.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1760/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и е образувано по касационна жалба на началника на отдел «Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП , подадена чрез главен юриск. Д. Й. Ф., против решение № 507/29.04.2026 г. , постановено по АНД № 1362//2026 г., по описа на Районен съд – Варна. Релевира се «нарушение на закона» – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Неправилен е изводът на решаващия съд за необосновано заключение в НП относно отсъствие на обективни икономически фактори, които да обуславят повишаване на продажната цена на предлаганите услуги от наказаното дружество, понеже няма данни за назначени нови лица , които пряко да са ангажирани с процесните услуги , няма прозрачен, подробен и проверяем алгоритъм за формиране на цената . Освен това санкционираното търговско дружество е концесионер на гражданските летища за обществено ползване във Варна и Бургас , като съвместява функции на наземен оператор, летищен оператор и летищна администрация , което обуслява неговото господстващо положение относно услугите по престой и паркиране в зоната на тези летища . Налагането на необосновано високи такси на тези услуги представлява злоупотреба с господстващо положение. Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът , редовно призован, не се явява , но неговият проц. представител поддържа жалбата на заявеното касационно основание. Ответникът по касация – «ФРАПОРТ ТУИН СТАР ЕЪРПОРТ МЕНИДЖМЪНТ» АД , се представлява от гл. юриск. М. П. С., която счита постъпилата жалба за неоснователна предвид доводи , развити в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се юриск. възнаграждение. Съдът счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното: Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 877779-[рег. номер]/04.03.2026г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД е наложена имуществена санкция от 2600 евро на основание чл.59 ал.5 т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България / ЗВЕРБ/. От фактическа страна предходната съдебна инстанция е приела, че на 08.01.2026г. служители към ТД на НАП- Варна са извършили проверка на търговски обект- паркинг на летище - Варна, стопанисван от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД. Била е извършена документална проверка и данъчните служители са счели , че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на услугата по паркиране в обекта, тъй като увеличението е от 01.11.2025г., а не от 01.01.2026г. , т.е. преди да има увеличение на МРЗ и няма увеличаване на наема по ползване на теритията за паркиране. На 28.01.2026 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД, което е подало писмено възражение, разгледано от наказващия орган и преценено като лишено от основателност. Последвало е издаване на обжалванато НП. От правна страна ВРС е преценил необоснованост на правното заключение на административнонаказващия орган. Въпреки увеличението на продажната цена на предлаганите услуги по паркиране, той не е изследвал въпроса дали същото се дължи на обективни икономически фактори. В НП няма коментар за наличие или отсъствие на промяна в други разходи на търговеца. Липсва информация в НП относно възприетия период по проверка на цените и за «конкретните параметри, влияещи върху преценката». Касационната инстанция счита обжалванато съдебно решение за валидно, допустимо , но неправилно поради грешно тълкуване и прилагане на регламентацията на ЗВЕРБ . Първо , посочените в НП три дати не са произволно определени от наказващия орган, тъй като първата от тях дава сведение за цената на таксата за паркиране на летище Варна към началото на периода по двойно обозначаване на цените на стоките и услугите , третата дата е свързана с въвеждане на еврото като официална парична единица в страната , а втората е средната продължителност между предходните две дати. Със събиране данни за цената на таксата към трите дати се гарантира обективност при изследване движението на цената на предлаганите услуги. С подобен подход наказващият орган може да проследи дали са спазени нормативно зададените принципи по въвеждане на еврото / чл. 6 от ЗВЕРБ/ , като един от тях е принципът за защита правата на потребителите. Второ, според правилото на чл. 15, ал.4 от ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. При тази правна рамка в администативоннаказателоното производство върху търговеца лежи тежестта по доказване на благоприятния за него в това производство положителен юридически факт по съществуването на обективни икономически фактори. Трето , необосновано е становището на районния съд за незаконосъобразност на НП поради липсата на „коментар за наличие или отсъствие на промяна в други разходи на търговеца“. В конкретния случай от значение са само тези разходи , които формират себестойността на услугата по престой и паркиране , а не „други разходи на търговеца“. Четвърто, контролните органи са проявили нужната процесуална активност , като са изпратили писмо до нарушителя , в което подробно, точно и ясно са посочили какви сведения искат- посочване на конкретните причини за настъпилата промяна в цените - напр. договорни условия ,смяна на доставчик, промяна на транспортни или суровинни разходи ; фактури за доставка преди 11.08.2025г., 11.10.20205г. и към 08.01.20206г. , анекси, протоколи, първични счетоводин документи , обуславащи увеличението на цената; посочване на процентната промяна в разходите за логистика и/или енергия , имащи отношение към формиране крайната продажна цена ; изброяване на конкретните показатели , по които е настъпила промяна / транспортин разходи, , цени на горива, електроенергия , складови разходи, вкюлчително прилагане към отговора на документи в тази връзка ; посочване на всички други външни фактори / икономически, форсмажорни , регулаторни, пазарни/, оказващи влияние върху ценообразуването на стоката. Нарушителатг се е задоволил да представи само справка за размера на таксите за престой и пакриране към посочеинте в писмото три дати , декларации, свидетелстващи, че дружеството има наети само двама работници като оператори по паркиране; справка за ремонти и заплатени абонаментни такси, без да се придружава от счетоводни документи, таблица за инвестиции в нематерилани актови, също без приложени първични счетоводни документи , потвърждаващи достоверност на данните . Следователно нарушителят не е представил данни за вида и процентното съотношение на преки и непреки разходи, които формират цената на таксата за престой и паркиране . Подобна процесуална пасивност не сочи на извод за съществуването на обективни икономически фактори , обуславящи увеличение на крайната продажна цена. Пето, в писмени обяснения, придружаващи справките , „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД е изложило фактическо твърдение, че промяната на цените за паркиране е резултат от „обстоен анализ и прецизна преценка на пазарните условия на паркинг услугите не само в България, но и в други държави в Европа“ , както и сравнителен анализ на сходни обекти, но в потвърждение на достоверността на това твърдение не са представени никакви писмени доказателства . Шесто , подходът на нарушителя по „ ценово напасване на предлаганите услуги към пазарните нива в бранша“ не попада в обхвата на правното понятие „ „ обективни икономически фактори“ по §1 т. 6 от ЗВЕРБ , защото не е свързано с промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, не е свързано с нормативни промени, няма връзка с извънредни обстоятелства или пък други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността / в случая себестойността на услугата по престой и паркиране/. Седмо , звучи крайно неубедително тезата на наказаното дружество, че е решило да промени цените на услугата , привеждайки я в съответствие с пазарните нива, точно след въвеждане на двойното обозначаване цените и след въвеждане на еврото , след като в предходните три календарни години , при направените през тези години значителни разходи за закупуване на камери за разпознаване на номера и въпреки ежегодното увеличение на заплащаната от него абонаментна такса за поддръжка на паркинг системата , не е увеличавало цената на таксата. Осмо, пореден довод в насока необосновано завишение на цените от касационния ответник , рефлектиращо върху правата на потребителите , е факта, че най-често използваната от граждани услуга по престой и паркиране в зоната на летище Варна от 1 час е с по-високо процентно увеличение спрямо таксите за паркиране от 2 или 3 часа , който подход на ценонобразуване не е икономически издържан откъм разходи по предлагане на услугата , която е с най-кратката продължителност. В обобщение, при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира основателност на подадената касационна жалба на началника на отдел «Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови потвърждаване на издаденото НП . При този изход на правния спор на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции или 154 евро. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна