Решение № 231 от 12.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10486/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 23.04.2021г. на СРС, ГО, 170 състав по гр.д.№ 24212/2020г. е осъден ответника ЗД „Е.“ АД да заплати на, , А.“ ООД на основание чл. 405 КЗ сумата 367. 99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Мазда 6“, рег. № •••• за застрахователно събитие, настъпило на 04.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2020г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 87.60 лв. – лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода 15.02.2018г. - 11.06.2020г., както и разноски в размер на 610 лв. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника като неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за настъпило на 04.08.2017г. ПТП, както е описано в исковата молба, са необосновани. Сочи, че съгласно представените от самия ищец доказателства, процесният автомобил е ремонтиран на 18.01.2019г., след завеждане на щетата на 15.01.2019г., т.е. почти две години след описаното в протокола за ПТП събитие. Поддържа, че описаното в уведомлението за щета събитие от 15.01.2019г. не е идентично с описаното в протокола за ПТП. Излага доводи, че е основателно възражението му за липса на покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2, б.“б“ от Общите условия по застраховка Каско на МПС, тъй като не са ангажирани доказателства от ищеца, че водачът на процесното МПС е бил правоспособен. Сочи, че не е налице уведомяване за описаното в исковата молба събитие, поради което неправилно е присъдена мораторна лихва. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски. Въззиваемата страна, , А.” ЕООД /предходна правноорганизационна форма „А.“ ООД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното: При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество жалбата е основателна. Предявеният иск за главницата с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 367. 99 лв., съгласно сключен между страните договор за застраховка Каско, сключен на 23.02.2017г. за лек автомобил марка Мазда, модел Мазда 6, рег. № СВ •••• КВ за вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2017г. при управлението на автомобила от В.Б.. Сочи се в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило при излизане от закрит паркинг на сградата, като шофьорът закачил стената, вследствие на което били нарушени боята на задния ляв калник и задната лява врата на автомобила. Излага се, че за настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП AR176917/04.08.2017г. и подадено уведомление на 15.01.2019г., за което е образувана щета № 0500800566/15.01.2019г. В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете с твърдения, че не са налице доказателства за настъпило на 04.08.2017г. застрахователно събитие, както и че не е налице уведомяване от ищеца за подобно събитие. Отделно е направено възражение за липса на покрит застрахователен риск, поради управлението на автомобила от неправоспособен водач. По делото не е спорно и установено наличието на застрахователен договор между страните по застраховка Каско при условията на Рамково споразумение от 03.10.2013г., сключен при Общи условия от 18.03.2017г. По делото е представен протокол за ПТП № AR176917 от 04.08.2017г., съставен едностранно от водача на лек автомобил Мазда 6, рег. № СВ •••• КВ В.Б., в който се сочи, че при излизане от закрит паркинг на сградата, в която живее с посочен адрес в гр. София, ул. ••••, водачът закачил леко стената, вследствие на което са настъпили следните щети – увредена боя на заден ляв калник и задна лява врата. Съгласно представеното по делото искане за завеждане на претенция по застраховка Каско на МПС от 15.01.2019г. и декларация към него от същата дата, подадени от К.Г., на 15.01.2019г., в 9. 30 ч. при управление на процесния автомобил Мазда 6 в гр. Банкя, бул. Цар Освободител, при опит за маневра за излизане от паркинг, автомобилът е ударен в бетонно колче и са увредени задна лява врата и заден ляв калник. Съгласно заключението на приетата САТЕ, описаните в протокола за ПТП от 04.08.2017г. вреди – нарушено лаково покритие на задна лява врата и заден ляв калник, от техническа гледна точка е възможно да бъдат получени вследствие на реализираното ПТП на 04.08.2017г. При така изложеното, искът за главницата е недоказан. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ включва наличието на следните кумулативни предпоставки, които следва да бъдат установени при наличието на главно и пълно доказване: валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; вреди по застрахованото имущество, настъпили в причинно –следствена връзка със застрахователното събитие. В случая по делото не е доказан горния фактически състав. На първо място, по делото не е доказано при условията на пълно доказване от ищеца, чиято е доказателствената тежест, настъпило на 04.08.2017г. застрахователно събитие, съгласно описания в исковата молба механизъм. Представеният протокол за ПТП е едностранно съставен, не представлява официален документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Поради това при изричното оспорване на удостоверените в него обстоятелства от страна на ответника, ищцовото дружество следва да проведе пълно доказване в тази връзка, каквато не е налице по делото. По отношение установяване на оспорения факт на настъпването на ПТП на сочената дата с описания в него механизъм и вреди, по делото не са ангажирани никакви други доказателства, включително и гласни. Обстоятелството, че органите на МВР не са били длъжни да бъдат уведомени за настъпването на процесното ПТП, не налага различен извод. Поради изложеното, при приложение на общото правило по чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, недоказаният факт следва да се приеме за ненастъпил. Отделно от изложеното, дори да се приеме за установено по делото настъпило на 04.08.2017г. ПТП в гр. София, при управление на процесния лек автомобил от В.Б., което е предмет на предявения иск, предмет на уведомяването и на образуваната преписка по процесната щета е друго застрахователно събитие и други щети - настъпило на 15.01.2019г. в гр. Банкя при управление на същия лек автомобил от водача Константин Симеонов Губерков, с друг описан механизъм. Претендираните от ищеца реално вреди по делото са именно настъпилите на 15.01.2019г., а същевременно същите се претендират като настъпили на 04.08.2017г. Съгласно чл. 403, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. По арг. от чл. 403, ал. 4 КЗ, застрахователят има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. В случая е налице пълна липса на уведомяване от застрахования за настъпило на 04.08.2017г. застрахователно събитие, като от ответника – застраховател, чиято е доказателствената тежест, не е доказано изрично това да е умишлено по смисъла на чл. 403, ал.4, пр. 1 КЗ или да е налице хипотезата на чл. 403, ал. 4, пр. 2 ЗЗД. Независимо от изложеното, с оглед обстоятелството, че в самата искова молба ищецът се е позовал на уведомяване на застрахователя за процесното застрахователно събитие с декларацията от 15.01.2019г., в която е описано застрахователно събитие, напълно различно от описаното в протокола за ПТП от 04.08.2017г., следва да се приеме, че самият ищец с представените от него доказателства е опровергал удостовереното в протокола за ПТП. Ето защо от ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е доказано описаното в исковата молба застрахователно събитие, настъпило на 04.08.2017г., при описания в исковата молба механизъм. Поради изложеното, е безпредметно да се обсъжда евентуалното възражение на застрахователя за липса на покрит застрахователен риск, поради управлението на автомобила от неправоспособен водач С оглед горните мотиви, релевираните в жалбата доводи за липса на доказан фактически състав за уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ са основателни и искът за главницата следва да бъде отхвърлен. Поради изложеното, е неоснователен и недоказан и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. Поради несъвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне на исковете. При този изход на делото, на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. и 125 лв. – за въззивното производство. Така мотивиран, Софийски градски съд