Решение от 4.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11011/2019 г.

Производството е образувано по искова молба от Д.Б.И., Л.И.М., С.И.В., З.Р.Д., И.Д.Д. и Б.Д.Д., последните трима конституирани на мястото на починалия първоначален ответник Д.И.Д., К.С.М., Н.М.Г., А.С.Г., В.Л.Х., В.Х.А., А.К.С. и А.К.С., последните двама конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ищца Н.Н.С., Б.С.Г., Д.М.А., К.И.Т., С.Д.И., В.С.П. и Ц.С.П., последните двама конституирани по чл. 227 ГПК на мястото на П.С.Л., П.Т.Х., В.Р.С., М.С.И., П.Т.Д., П.К.Д., Н.Т. Л., Ц.В.П., Д.А.Б., Д.Ф.К., И.Б.А., Д.Ф.М., М.В.Г. и В.Г.М., последните двама конституирани на мястото на М.П.Г., Л.С.А. и Е.Я.А. срещу Държавата чрез М.на Р.Р.И Б. Предявени са искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника държавата, представлявана от М.на регионалното развитие и благоустройството, че държавата не е собственик на обособен парцел с площ 287,90 дка, находящ се в кв. „•••••••••“ , София, приет с план на новообразувани имоти на план на УОП въз основа на назначена със заповед № 1 от 24.09.1999 г. на МЗГАР, представляващ част от поземления имот с идентификатор 68134.8591.1., подробно описан в АПДС № 08404 от 2014 г. Ищците сочат, че са собственици на земи, с признато право на възстановяване по реда на ЗСППЗ, които земи погрешно след възстановяването им са актувани с АПДС № 08404 от 2014 г., което неправомерно препятства упражняването на правото им на собственици, като препятства и завършването на административни и съдебни процедури по възстановяването. Сочат, че въпросните земи, актувани с АПДС № 08404 от 2014 г. са били внесени от наследодателите на ищците в ТКЗС. С разпореждане № 2134 на МС от 10.12.1960 г., на основание чл. 101 от Закона за собствеността са отчуждени за нуждите на Висшия селскостопански институт ВССИ /Г.Д. •••/ 300 дка от блока на ТКЗС „Шопска комуна“ в землището на с. •••••••••, Столична община. Впоследствие ВССИ /Г.Д.-•••/ е преместен в гр. Пловдив, поради което земите със заповед № 1-6490/09.11.1969 г. на Министерство на икономиката и промишлеността се предоставят на същото за реализиране на станция на младите агробиолози. Сочат, че такава станция не се създава и на базата на заповед от 1969 г. е издаден АДС № 3615/06.07.1969 г., който е актуализиран на 18.01.1989 г. след издаване на Постановление № 22/08.04.1987 г., което е отменено с „ДВ“ бр. 54/08.06.1990 г. Сочат, че със заповед № РД-14-32/13.12.1993 г. на М.на образованието и науката се създава Учебно - опитно поле /УОП/ към министерството, на което се предоставят за управление и стопанисване посочените в разпореждането на МС 300 дка земя. Със заповед № РД-46–1915/17.11.1998 г. на М.на земеделието, горите и аграрната реформа, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗСППЗ на УОП се запазва правото на ползване върху 355,614 дка от землището на с. •••••••••, впоследстие отменена. Със заповед № РД 1440/20.04.1999 г. на М.на образованието се закрива учебното опитно поле и с договор се предоставя на Лесотехнически университет. Ищците сочат, че въз основа на договор № 212219/23.12.1998 г., с възложител МЗГАР и изпълнител „ГЕОС-92“ ООД, на 29.09.1999 г. се приема план за новообразуваните имоти на обект „Учебно – опитно поле“ на МОН в кв. „•••••••••“ от приемателна комисия, назначена със заповед № 1/24.09.1999 г., като се обособяват два парцела в този план – един на учебно-опитно поле и втори за възстановяване на бившите собственици. Сочат, че ОСЗГ – Кремиковци е издала удостоверение с изх. № ВС-05-33/12.03.2009 г. на Лесотехнически университет, в което е посочено, че за имот по картата на възстановената собственост с № 190002 с площ от 350.712дка, местност „Прогоно“ в землището на кв. „•••••••••“, район „Кремиковци“ има предявени реституционни претенции от бивши собственици на земеделски земи, като този имот, съвпада с имота предоставен за стопанисване на МОН. Твърдят, че от ОСЗГ – Кремиковци са издадени решения за признаване право на собственост по всички преписки, в които са заявени за възстановяване, попадащи на територията на опитното поле в кв. „•••••••••“, като решенията са постановени по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППСЗПП за признаване правото на собственост в съществуващи стари реални граници. До момента не са постановявани решения на бившите собственици за определяне правото на обезщетение на признати, но невъзстановени земи, попадащи в територията на УОП, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. На територията на УОП „•••••••••“ има възстановени 3 бр. имоти въз основа на съдебни решения. Ищците поддържат, че оспореният АДС е издаден в нарушение на ЗДС и неправомерно засяга имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и представляващи частна собственост. Поддържат, че в случая не е налице хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ. В исковата молба и уточнителни такива, са изложени твърдения, че правният интерес на ищците произтича от обстоятелството, че те са придобили по наследство и реституция по ЗСПЗЗ по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ на право на възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници/ респ. върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне или на право обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗП, с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд. Ответникът държавата, представлявана от М.на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез пълномощник – Областния управител на област София, оспорва изцяло исковата молба, като недопустима и неоснователна. Счита, че претенцията е недопустима, защото правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, има само онзи правен субект, който не предявява самостоятелно право на собственост. Поддържа, че процесните имоти са публична държавна собственост, като с разпореждане на МС № 2136 от 10.12.1960 г. на основание чл. 101 от ЗС са отчуждени за нуждите на Висшия селскостопански институт „Г. Д.“•••, 300 дка земя от блока на ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челопечене, Софийско, в землището на кв. „•••••••••“, район „Кремиковци“, като и било разпоредено за отчуждаването блокът да бъде обезщетен с 300 дка земя, намираща се в землището на с. Горни Богров (•••••••••). За гореописаните отчуждени земи е съставен АДС № 1074/06.07.1970 г. Цитира заповеди за предоставяне на имота за ползване, като последно със заповед № РД-11-7 от 22.04.2008 г. на М.на образованието и културата, имотът е предоставен безвъзмездно за управление на Лесотехническия университет – гр. София. Ответникът сочи, че на 18.03.2014 г. е съставен АПДС № 08402 за поземлен имот с идентификатор 68134.8591.1. с площ 340 959 кв.м., заедно с построените в него 20 бр. сгради. Оспорва представените от ищците решения и протоколи на поземления решения, като сочи, че не го обвързват и са незаконосъобразни. Счита, че процесните имоти не са подлежали и не подлежат на възстановяване, като се позовава на чл. 2, ал.2, чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 2, ал.2, т. 4 от ЗДС. Третото лице помагач на страната на ответника Лесотехнически университет – оспорва исковата претенция като недопустима, а по същество като неоснователна. Поддържа, че доводите на ищците са взаимоизключващи, като обезщетяването заради невъзможност за възстановяване право на собственост и възстановяване на правото на собственост чрез план за земеразделяне не зависят от изхода на делото по предявените отрицателни установителни искове. Поддържа, че държавата е собственик на реалната част с площ 287,9 дка въз основа на Разпореждане № 2136 от 1960 г. на Министерския съвет. Третото лице помагач Министерство на образованието и науката оспорва исковата молба, като неоснователна. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: Относно допустимостта на производството, настоящият състав е обвързан от определение № 1927 от 19.07.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1659/2022 на САС, 12-ти Граждански състав, като в изпълнение на указанията на въззивната инстация съдът са изискани административните преписки от ОСГЗ – Кремиковци, съобразно уточнителна молба с вх. № 273898 от 02.05.2023 г. /л. 262/. Видно от разпореждане № 2136 от 10.12.1960 г. на МС, за нуждите на Висшия селскостопански институт „Г. Д.“•••, са отчуждени 300 дка от блока на ТКЗС „Шопска комуна4, с. Челопечене, Софийско в землището на с. •••••••••. Със същото разпореждане е прието, ТКЗС – с. Челопечене да бъде обезщетено с 300 дка земя на ДЗС – София, намираща се в землището на с. Горни Богров, местността „Герена“. За тези отчуждени земи е съставен АДС № 1074/06.07.1970 г. Видно от представената извадка от „ДВ“ бр. 108, със заповед № РД-14-32 от 13.12.1993 г. на М.на образованието, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за народната просвета, е открито Учебно-опитно поле при Министерство на науката и образованието, като самостоятелно звено със седалище София и с предмет стопанска и учебна дейност за нуждите на средното и висшето образование. На същото, видно от т. 2 от заповедта е предоставена за стопанисване и управление 300 дка земя, в кв. •••••••••, община Кремиковци, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 47, сгради, временни постройки и инвентар опис. От заповед № РД-46-1915 от 17.11.1998 г. на М.на земеделието, горите и аграрната реформа, се установява, че е наредено на Учебно-опитното поле кв. „•••••••••“ към МОН да се запази правото на ползване върху 355,614 дка за нуждите на Лесотехнически университет - София. Впоследствие, със заповед № РД-11-7 от 22.04.2008 г. на М.на образованието и науката е предоставено за безвъзмездно управление на Лесотехническия университет София, УОП с площ от 350 000 кв.м., актуван с АДС № 1074/06.07.1970 г. Видно от представения акт № 08404 от 18.03.2014 г. като публична държавна собственост е актуван поземлен имот с идентификатор 68134.8591.1 с площ от 340 959 кв.м., заедно с построените върху имота сгради, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, „•••••••••“, м. „Прогоно“, съставен на основание чл. 68, ал.1, чл. 2, ал. 2, т. 4 и чл. 71, ал. 1 от ЗДС. Предоставени права за управление, видно от акта, са на Министерство на образованието и науката – Лесотехнически университет, София. Към исковата молба са представени множество решение на ОСЗГ – Кремиковци за признаване право на собственост на наследодателите на ищците на ниви в различни местности в кв. •••••••••, решения за отказ на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, както и съдебни решения в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В уточнителни молби с вх. № 5108417 от 24.06.2019 г. и вх. № 305893 от 23.12.2020 г. /в последната са посочени множество откази/ ищците сочат 20 бр. новообразувани имоти попадат в имота, предмет на оспорения АДС, както сочат и наследодателите на ищците, като посочват земеделските земи – ниви, имотите за които на техните наследодатели е признато право на възстановяване по ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ /съответно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, е предвидено че Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделие след проучване, анкетиране и проектиране. В чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСЗЗ е предвидено, че в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Относно решения на ОСЗГ /преди ПК/, по отношение на които е осъществен съдебен контрол в производства по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ не е допустимо да се осъществява косвен съдебен контрол, поради което съдът намира възражението на ответника в тази насока за недопустимо. Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно- техническа експертиза от 18.11.2025 г., изготвена след оглед на място, действително на процесното място около 1970 г. е изградена и функционира напоителна система, като някои елементи са подземни. Съгласно вещото лице в „УОП“, ползвано от Лесотехническия университет, за терена и сградите на което е съставен АПДС № 08404/18.03.2014 г., функционира изградена и напълно годна за експлоатация напоителна система с надземни и подземни елементи и съоръжения, разположени върху спорните имоти. Заключението се подкрепя от свидетелските показания на св. С.В.А.. В обратната насока са показанията на св. З.Б.Б., която сочи, че опитното поле пустее и сградите се рушат. От заключението на изслушаната и приета техническа експертиза от 09.04.2026г., която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява следното: В констативната част на заключението вещото лице е посочило следното: В архива на НАГ не се съхранява кадастрален или друг план, отразяващ земеделските имоти на територията на УОП преди създаването на ТКЗС през 1957г., като малка част от оградения терен на УОП е отразена в кад. лист 11 от стария кадастрален план на кв. „•••••••••“ от 1962 г. През 1982 г. е създаден КП на планоснимачен район „Нова •••••••••“ (VIII-10-I), в който терена на УОП не е отразен. Границите на УОП са отразени в цялост в картен лист К-9-24