Решение № 575 от 11.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 40/2023 г.

Производството е по реда на чл.613а ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 300973 от 10.12.2020г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, срещу решение №260480 от 03.12.2020г., постановено по търговско дело № 193 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 8 състав, с което е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 131448682, и е определена началната им дата - 31.12.2018г.; открито е производство по несъстоятелност на длъжника „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 131448682, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Изгрев”, ул.„Самоков” № 28 И, комплекс „ЕСТЕ”; назначен е временен синдик, на когото е определено възнаграждение и срок за встъпване; свикано е първо събрание на кредиторите на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, необосновано и постановено в нарушение на матариалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, по подробно изложени съображения, като иска да бъде обезсилено и прекратено производството по делото, а ако са приеме за за допустимо, да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени всички сторени разноски.

Твърди, че за молителят не е налице превен интерес от водене на производството при наличие на вече образувано изпълнително дело.

Според него молителят е допуснат до участие в процеса, без да притежава активна лагитимация. Съдът се позовал единствено на силата на пресъдено нещо и признал безусловно претенцията и кредиторовото качество на молителя, въпреки наличието на многобройни и убедителни писмени доказателства, включително съдебно влязло в сила съдебно решение и изходящи от самия молител документи, удостоверяващи неблагоприятни за него факти.

Необосноваността на решението е проявена в два основни аспекта: съществена част от ангажираните доказателства са определени като неотносими, без мотиви; от другата част, на приетите и взети предвид от съда, доказателства е подходено избирателно.

При постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения: липсата на достатъчно подробни и аргументирани мотиви; отказът на съда да извърши пълноценна проверка за допустимост на иска; неизпълнението на чл.229, ал.1, т.4. ГПК; превратно тълкуване на данни от представените доказателства и заключението на вещото лице.

Постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като е мотивирано изцяло на база алтернативно изготвени модели, в които без съответно законово основание едни показатели са пренебрегнати, а други - фаворизирани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, вр. с чл.613а ТЗ, „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД /в несъстоятелност/, ЕИК 200117532, чрез синдика И. Л. К., е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището, че същата е неоснователна, съответно за правилност и законосъобразност на постановеното решение, по изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.633, ал.1 ТЗ, в редакцията действаща към момента на постановяване на решението и момента на подаване на въззивната жалба, от лице имащо право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.613а, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба вх.№ 11264 от 29.01.2020г. по описа на СГС на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД /в несъстоятелност/, ЕИК 200117532, против „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, с правно основание чл.625 ТЗ, с която е поискано обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, с начална дата 01.07.2008г.

Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по редица търговски сделки, съобразно издаден изп.лист от 1.02.2019г. от Апелативен съд - София по т.д.

№3395/2018г., 6 - ти състав, по който е образувано изп.д.№20199260400139 на ЧСИ В. Ц., с длъжник „Ватия трейдинг“ ЕООД и дължимата сума, заедно със законните лихви към 17.01.2020г., в размер на 2 411 442 лв. Поканата за доброволно изпълнение по това дело е получена от длъжника на 5.04.2019г., но няма плащане към датата на подаване на молбата.

При ЧСИ В. Ц. има образувано и изп.д.№220199260400320 с длъжник „Ватия трейдинг“ ЕООД - образувано по делегация за изпълнение на определени изпълнителни действия. Първоначалното изп. дело по издаден изп. лист по т.д. №15/2013г. на Пазарджишки окръжен съд е образувано при ЧСИ Г. С., като поканата за доброволно изпълнение е получена от „Ватия трейдинг“ ЕООД на 10.12.2018г. По това изп. дело са присъединени като взискатели „Булгар Минерали- Стрелча“ АД и „Минерал груп България” ЕООД, а общия размер на задълженията на длъжника е 2 963 474.48 лв.

Най - старата по дата фактура по търговски доставки, извършени от „Булгар Минерали- Стрелча“ АД, която не е заплатена от длъжника е фактура №1/30.06.2008г., като още на следващият ден „Ватия трейдинг“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност - спряло е плащанията, не е извършвало плащания и по следващите фактури, описани в изп.лист.

Според представените в Търговски регистър счетоводни отчети на длъжника, той е изпаднал в неплатежоспособност през м. юли 2008г., като не подава за обявяване своевременно счетоводните си отчети в Търговския регистър - за 2015, 2016 и 2017г., подадени през 2019г., а счетоводния отчет за 2018г. все още не е подаден.

Длъжникът е и свръхзадлъжнял, тъй като притежаваните от него имущества /два недвижими имота/ не са достатъчни за да се изплатят задълженията само по посочените в молбата изпълнителни дела. Освен това цялото предприятие на длъжника е предоставено в особен залог на кредитора „Минерал груп България“ ЕООД, присъединен взискател по изп.д.320/2019г. на ЧСИ В. Ц.. Длъжникът не води и редовни счетоводни записвания, тъй като задълженията към „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н/ не са осчетоводени.

Длъжникът „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, е оспорил молбата по чл.625 ТЗ, като твърди недопустимост на производството - поради липса на правен интерес; липса на правомощия на синдика да води делото; молителят не е кредитор на длъжника; евентуално за неоснователност на молбата, поради липса на задължения към кредитора, по подробно изложени съображения в писмен отховор вх. № 48122 от 04.06.2020г. по описа на СГС. Поддържа, че вземанията на молителя са погасени чрез извършени прихващания - протокол за прихващане от 31.12.2009г.; протокол за прихващане от 30.04.2010г.; протокол за прихващане от 30.09.2010г.; протокол за прихващане от 30.12.2010г.; протокол за прихващане от 31.12.2010г.; уведомление за прихващане изх. №98/31.03.2011г., доказателства за които са представени с отговора на исковата молба.

Първоинстанционният съд, след като е описал подробно установената фактическа обстановка от представените по делото доказателства, е приел за допустима, а разгледана по същество за основателна молбата по чл.625 ТЗ, по следните съображения:

Приел е, че е компетентен по смисъла на чл.613 ТЗ и е сезиран от легитимирано лице.

Ответникът „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ.

Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество от търговски сделки - договори за продажба на стоки, обективирани в посочени фактури/чл.1, ал.1, т.1 ТЗ/.

Вземанията на молителя са установени по основание и размер във воденото между страните съдебно производство с влязло в сила решение №755/12.04.2018г. по т.д. №2494/2014г. на СГС, ТО, 3 състав, потвърдено с решение №230/28.01.2019г. по т.д. №3395/2018г. на Апелативен съд - София, 6 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. №1027/2019г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. Поради това съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице Й., в частта, относно погасяване на тези вземания чрез прихващане в периода 2009г. - 2011г. възраженията на ответника са разгледани в предходно съдебно производство относно вземанията на молителя и не са уважени. На основание чл.298, ал.4 ГПК, влязлото в сила решение има действие и по отношение на разрешените с него възражения за прихващане, и този въпрос не може да бъде пререшаван производството по несъстоятелност, в което решението не се ползва със сила на присъдено нещо относно вземанията на молителя. Представената от ответника молба за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№2494/2014г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, не променя горния извод.

С оглед на горното и предвид събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел, че вземанията на молителя са изискуеми. Ответникът не е представил доказателства за погасяването на вземанията на молителя, поради което съдът е приел, че молителя е материално-правно легитимиран.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, както са представени вземанията и задълженията по ГФО на ответното дружество и от основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, е установено, че към 31.12.2016г. и 31.12.2017г., коефициентите на обща, бърза и аболютна ликвидност са в референтните стойности. Към 31.12.2018г. и 31.12.2019г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности поради липса на парични средства.

Единствено счетоводно записване на един актив като текущ /краткотраен/ актив, възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово - икономическо състояние на търговеца. При анализиране на счетоводните данни на ответното дружество и изслушаните основно и допълнителни заключения на вещото лице съдът е констатирал, че краткосрочните вземания към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към 31.05.2020г. са в размер на около 2 370 хил. лева и формират над 97% от всички краткотрайни активи на дружеството. От тях вземане в размер на 2 358 965, 45 лв. е от длъжника „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС - САЩ, което съгласно договор за заместване в дълг от 17.01.2018г. е заместило длъжника ГЕОМИНЕРАЛ ЛЛП - Великобритания. Макар вещото лице да сочи в първото допълнително заключение, че в договора за поемане в дълг не е посочен падеж на задължението, по делото са представени от ответника две споразумения от 15.01.2019г. и съответно от 13.01.2020г. за отсрочване на задължението, поето от длъжника с договора за заместване в дълг. Няма данни за плащане от „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС към ответника „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД през периода 2018г. - 02.09.2020г. /датата на второто заключение на вещото лице/, няма данни и за извършени плащания от предишния длъжник. Тези вземания на ответника към чуждестранното юридическо лице, единствено се отсрочват за 12 месеца два поредни пъти, а няма данни за събирането на никаква част от тях. Това според съда води до извод, че този актив, включен в баланса на ответното дружество, е трудно реализируем, най - малкото трудно събираем или въобще несъбираем. Ако тези краткотрайни активи /вземания в размер на 2 359 хил. лева/ не бъдат отчетени в актива при изчисляване на показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.

Така при кредитиране на изчисленията на показателите в допълнителното заключение на вещото лице коефициентът на обща ликвидност е 0, 0685 за 2019г. и 0, 1600 към 31.05.2020г.; коефициентът на бърза ликвидност е 0, 0060 за 2019г. и 0, 0560 към 31.05.2020г.; коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са 0, 0000 за 2019г. и 0, 0000 към 31.05.2020г.; коефициентът на финансова автономност е - 0, 0405 за 2019г. и 0.0898 към 31.05.2020г.; коефициентът на задлъжнялост е -24, 7019 за 2019г. и 11.1366 към 31.05.2020г. За пълнота съдът служебно е изчислил тези показатели при алтернативния вариант и към 31.12.2018г., когато е налице задължението по договора за поемане на дълг, както следва: 1) коефициентът на обща ликвидност е 0, 0135 към 31.12.2018г.; 2) коефициентът на бърза ликвидност е 0, 0135 към 31.12.2018г.; 3) коефициентът на незабавна ликвидност е 0, 0017 към 31.12.2018г.; 4) коефициентът на абсолютна ликвидност е 0, 0017 към 31.12.2018г. направен е извод, че е налице е сериозно влошаване на коефициентите на ликвидност на ответното дружество, същото не може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения и е зависимо от кредиторите си.

В счетоводството на ответното дружество не са намерили отражение вземанията на молителя по изпълнителния лист, издаден на 01.02.2019г. по т.д.№ 3395/2018г. по описа на Апелативен съд - София, 6 състав, в общ размер на 1 234 672, 02 лв. - главница по фактури, в размер на 380 464, 89 лв. - законната лихва за периода от 09.04.2011г. до 09.04.2014г. и законна лихва за периода от 25.04.2014 година и до окончателно погасяване на главницата. Същите са били изискуеми и е следвало да намерят счетоводно отражение в пасива на ответното дружество. Ако тези краткосрочни задължения бъдат отчетени в пасива на ответното дружество, това води сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.

Съдът служебно е изчислил алтернативен вариант на показателите при отчитане в пасива на баланса на ответника и на неосчетоводените вземания на молителя в общ размер на 1 615 136, 91 лв. /главницата от 1 234 672, 02 лв. и лихвата от 380 464, 89 лв.) и при неотчитане в актива на баланса на вземанията от „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЛЛС в размер на 2 359 хил. лв., съгласно гореизложените съображения. При този алтернативен вариант показателите на ответното дружество са следните: 1) коефициентът на обща ликвидност е 0.0036 към 31.12.2018г., 0, 0232 към 31.12.2019г. и 0, 0378 към 31.05.2020г.; 2) коефициентът на бърза ликвидност е 0, 0036 към 31.12.2018г., 0, 0232 към 31.12.2019г. и 0, 0378 към 31.05.2020г.; 3) коефициентът на незабавна ликвидност е 0, 0004 към 31.12.2018г., 0, 0000 към 31.12.2019г. и 0, 0000 към 31.05.2020г.; 4) коефициентът на абсолютна ликвидност е 0, 0004 към 31.12.2018г., 0, 0000 към 31.12.2019г. и 0, 0000 към 31.05.2020г.

През анализиран период и горепосочените алтернативни варианти показателите на финансова автономност и на задлъжнялост са под референтните стойности, което показва, че дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

С оглед на изложеното съдът е приел, че към 31.12.2019г. и към 31.05.2020г. е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество, каквото е налице още към 31.12.2018г. при алтернативния вариант на изчисляване на коефициентите, при който са отчетени в пасива на ответника неосчетоводените изискуеми задължения към молителя и не са отчетени в актива вземания към чуждестранното юридическо лице. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Съдът е приел, че към датата на приключване на съдебното дирене длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя, и обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения.

Разгледани са и законоустановените презумпции по чл.608, ал.4, 3 и 2 ТЗ по реда, посочен в молбата по чл. 625 ТЗ.

Представени са доказателства за образувано по молба на молителя на изп.дело №20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.02.2019г. по т.д.№3395/2018г. по описа на САС, 6 състав, по невлязло в сила въззивно решение. Въззивното решение е влязло в сила на 19.06.2020г. - след подаване на молбата по чл.625 ТЗ. В случая от датата на влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, и съответно от съобщението за това по изпълнителното дело не са изминали шест месеца, поради което съдът е приел, че не са налице предпоставкита на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ.

Изслушаното и прието заключение на съдебно - счетоводната експертиза установява, че задълженията на ответното дружество към молителя не са платени - ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл.608, ал.1, т.1 ТЗ. Забавата на длъжника предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608, ал.3 ТЗ. Липсата на представени доказателства за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи към датата на приключване на съдебното дирене, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, обосновава този извод. С оглед на горното съдът е приел, че са налице изискуемите предпоставки на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ.

От справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество е установено, че ГФО на ответното дружество за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. са заявени за обявяване, а към датата на приключване на съдебното дирене същите са и обявени в Търговския регистър. Доколкото към датата на подаване на молбата ответникът е заявил за обявяване отчетите за 2015г., 2016г. и 2017г., без значение за настоящото производство е дали същите са заявени в сроковете по чл.40 от ЗСч от 2001 г. /отм./, съответно чл.38 ЗСч, или по-късно, от което е направен извод, че не са налице предпоставките по чл.608, ал. 2 ТЗ.

При така установеното съдът е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, поради неплатежоспособност.

При условията на кумулативност е направено и искане за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост. От изслушаното и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 31.12.2018г. и 31.12.2019г. общата балансова стойност на всички активи на ответника не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения /текущи и нетекущи/, като към 31.12.2018г. задълженията превишават активите със сумата от 128 хил. лева и към 31.12.2019г. - със сумата от 104 хил. лева. Съдът е съобразил тези данни, с оглед характера на активите /с най-голям относителен дял от всички активи са вземания/. Същевременно към 31.12.2018 г. и 31.12.2019г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. Под референтните стойности за този период е и коефициентът на задлъжнялост. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост на ответното дружество.

Ако към посочените от вещото лице в основното заключение към 31.12.2018г. общ размер на задълженията /текущи и нетекущи/ от 2 604 хил. лева се добавят задълженията на ответника към молителя от общо 1615 хил. лева, а от посочените от вещото лице активи /дълготрайни и кратоктрайни/ от 2 476 хил. лева се извадят вземанията от „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС в размер на 2 359 хил. лева, то към 31.12.2018 г. недостигът на активи на ответното дружество за покриване на задълженията е - 4 102 хил. лева и силно се влошава. По същия начин ако към 31.12.2019г. към посочения общ размер на задълженията /текущи и нетекущи/ от 2 569 хил. лева се добавят задълженията на ответника към молителя от общо 1 615 хил. лева, а от посочените от вещото лице активи /дълготрайни и кратоктрайни/ от 2 465 хил. лева се извадят вземанията от “ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС в размер на 2 359 хил. лева, то към 31.12.2019 г. недостигът на активи на ответното дружество за покриване на задълженията е - 4 078 хил. лева и силно се влошава.

Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите, от което е направен извод, че дружеството е свръхзадължено.

Като е съобразил доказателствата по делото и е отчел трайното финансово- икономическо състояние на длъжника, съдът е приел, че длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си по търговска сделка към молителя към 31.12.2018г., към която дата дружеството е и свръхзадължено, и може да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания.

С решение № 784 от 17.12.2021г., по в.т.д.№ 81 по описа за 2021г. на САС, търговско отделение, девети състав, съдът е приел, че у молителя „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н/ липсва качеството на кредитор на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, и същия не е активно материалноправно лигитимиран по чл.625 ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – жалбоподател. С посоченото решение съдът е отменил решение №260480/03.12.2020г, постановено по т.д.№193/2020г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-8 с-в, и е отхвърлил молбата на „Булгар Минерали-Стрелча” АД /н/, ЕИК 200117532, за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 131448682, и е осъдил „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н/ да заплати на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД разноски – 125лв. С определение № 24 от 17.01.2022г. е допълнено решение №784 от 17.12.2021г. по делото, като „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н/, е осъдено да заплати на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД разноски за вещи лица в размер на 1 280 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600лв.

С Решение № 50113 от 30.11.2022г. на ВКС по т.д.№ 775 /2022г., II т.о., ТК, е отменено решение № 784 от 17.12.2021г. по т.д.№ 81/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Видно от мотивите на решението на ВКС, съдът е обсъдил направените с представените протоколи и уведомление прихващания от ответника, при липса на произнасяне по тези прихващания с влязло в сила решение. След като зачел установителната сила на мотивите на влязлото в сила решение № 276 от 15.07.2015г. по т.д. № 1385/2014г. на ПАС, постановено по предявен от „Минерали Индустриали” ООД против „Ватия Трейдинг” ЕООД и „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ иск по чл.694, ал.1 ТЗ, с което е прието за установено несъществуване на вземания на „Ватия Трейдинг” ЕООД, приети от синдика в производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./, поради погасяването им чрез прихващане, извършено от страните с двустранно съставени протокол от 31.12.2010г., съгласно който задължението на „Булгар Минерали Стрелча“ АД в размер на 746 852 лв., представляващо неустойка, е прихванато с част от задълженията на „Ватия Трейдинг“ ЕООД по фактури за доставки, и протокол за прихващане на разчети от 31.12.2009г., съдът е приел за установено в отношенията между страните, че са настъпили целените с посочените протоколи последици и насрещните вземания на страните са погасени поради прихващане.

Обсъдено е съдържанието на уведомление за прихващане изх.№98 от 31.03.2011г.; уточнението на ответника, че вземането към ищеца произтича от договор от 10.03.2010г., с който ищецът му е възложил да извърши плащания за изпълнение на негови парични задължения при условия и по ред, определени в договора; извършените ответника за сметка на ищеца плащания за периода от 01.01.2011г. - 31.03.2011г.; решение № 35 от 21.03.2011г. по дело №66/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали - Стрелча“ АД; обстоятелството, че част от посочени в справка представена по делото плащания в размер общо на 9 118, 17 лв. са заплатени от ответника след 21.03.2011г. /датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, посочени в решението по основание и размер; обстоятелството, че част от вземането на кредитора „Ватия Трейдинг“ АД /за извършени от него за сметка на ищеца плащания в периода от 21.01.2011г. - 31.03.2011г. в размер на 8 106, 17 лв./ е възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника по него, като съдът е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл.645, ал.1 ТЗ за настъпване на целените с уведомлението последици за тази част от вземането.

Като е съобразил първото допълнително заключение на ССЕ, според което, съгласно счетоводните данни при ответника към момента на уведомлението задължението му към „Булгар Минерали - Стрелча“ АД /н./ е възлизало на 97 173, 45 лв., съдът е приел, че дори към датата на уведомлението ищецът да е имал задължения към ответника в посочения размер, извършеното с уведомлението прихващане е могло да породи последици само до размера на задължението на ищеца, възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на същия, т.е. до размера на 92 262, 01лв. - платени от ответника за сметка на ищеца суми в периода от 11.01.2011г.-21.03.2011г., и е поради това е останала непогасена част от задължението на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 4 911, 44 лв.

При така установеното, съдът е приел, че твърдяното от ищеца задължение на ответника не се явява погасено в пълен размер и същият има качеството на кредитор на ответника.

На основание чл.293, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по наличието на състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ и чл.630 ТЗ след изследване на икономическото му състояние към момента на постановяване на съдебното решение, и произнасяне по разноските в касационното производство.

При първоначалното разглеждане на делото във въззивния съд са представени и приети като доказателства:

• решение № 1 от 14.06.2021г. ВКС по т.д.№ 2153 /2022г., I т.о., ТК, с което е отменено по молба на „Ватия Трейдинг“ ЕООС на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение №230/28.01.2019г. по т.д.№ 3395/2018г. на САС /съгласно решение №60177 от 23.09.2021г. по чл.247 ГПК/, с което се е произнесъл по жалба срещу решение от 12.04.2018г. по т.д. № 2494/2014г. на Софийски градски съд, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

• определение № 264593 от 27.09.2021г., по т.д. № 193/2020г., на основание чл.692 ТЗ.

В настоящето производство, в съотвествие с указанията на ВКС в отменителното решение, съдът е допуснал финансово – икономическа експертиза, като вещото лице да отговори на формулираните въпроси към експертизата в първоинстанционното производство и на допълнително поставени въпроси от състава на съда, като изследва периода от 31.05.2020г., последната дата съгласно второто допълнително заключение от 02.09.2020г., до датата на изготвяне на заключението.

На 29.05.2023г. по делото е представено заключение по извършената съдебно - счетоводна експертиза, в което вещото лице е отговорило на поставените въпроси, както и на допълнителни въпроси на страните в съдебно заседание на 06.06.2023г.

В последното по делото съдебно заседание на 06.06.2023г. са представени и приети като доказателства по делото: експертна оценка на активи собственост на „Ватия Трейдинг“ в с.Нови хан и с. Негушево към м.октомври 2021г.; разпределение по изп.д. № 320/2019г. на ЧСИ В. Ц., с което е насрочено предявяване на разпределението за 21.02.2020г., както и договор за заместване в дълг от 01.04.2011г.

С решение № 300 от 12.05.2023г., постановено по т.д.№ 627 по описа за 2021г. на САС, 5 – ти търговски състав, е отменено № 755 от 12.04.2018 г. по т.д.№ 2494/ 2014г., СГС, ТО, 3 състав, в частта, в която е осъдил „Ватая трейдинг“ ЕООД, ЕИК 131448682 да заплати на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, ЕИК 200117532 на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327, ал. 1, вр. чл.318 ТЗ сумата в размер над 455 890, 42 лв., представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени стоки и услуги по фактури, подробно описани в решението, както и в частта, в която е осъдил „Ватая трейдинг“ ЕООД, ЕИК 131448682 да заплати на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, ЕИК 200117532 на основание чл. 86 ЗЗД, сумата над 140 482, 88 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима върху присъдената главница за периода 09.04.2011 г. – 09.04.2014 г., както и в частта за разноските и вместо него са отхвърлени предявените от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./, ЕИК 200117532 срещу „Ватая трейдинг“ ЕООД, /н./ ЕИК 131448682 иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327, ал. 1, вр. чл.318 ТЗ за сумата в размер над 455 890, 42 лв., представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени стоки и услуги по фактури, подробно описани в решението, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 140 482, 88 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима върху присъдената главница за периода 09.04.2011г. – 09.04.2014 г., като в останалата обжалвана част решението е потвърдено и „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./ е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността на „Ватая трейдинг“ ЕООД, /н./ разноски за производствата пред СГС, САС и ВКС в размер на 79 937, 95 лв.

При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА“ АД - /в несъстоятелност/, подадена чрез синдика, против „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, за обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, с начална дата 01.07.2008г.

За да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, съдът следва да установи наличието на твърдяните материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 или чл.742, ал.1 ТЗ, и липсата на предпоставките по чл.631 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност доказва фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си /чл.154, ал.1 ГПК, вр. с чл.621 ТЗ/.

Неплатежоспособността на длъжника е обективно състояние, което се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл.608, ал.1 ТЗ видове изискуеми парични вземания и се предполага, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години /чл.608, ал.2 ТЗ/; от момента на спиране на плащанията /чл.608, ал.3 ТЗ/; ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение/чл. 608, ал.4ТЗ/.

В чл.742, ал.1 ТЗ е дадено легалното определение на състоянието свръхзадълженост - Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

Финансово - икономическото състояние на търговеца е подвижна величина, като от него зависи възможността търговеца да погасява задълженията си без опасност за кредиторите и установяването му е от значение за преценката на съда за наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 или чл.742, ал.1 ТЗ, съответно липсата на предпоставките по чл. 631 ТЗ.

Според Решение № 46 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., ТК, което настоящият състав споделя - За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово - икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще.

Допустимостта на производството и активната легитимация на молителя, като кредитор по смисъла на чл.625, ал.1 ТЗ, е доказана, предвид установеното от ВКС в отменителното решение, че длъжника има неизпълнени изискуеми парични задължения към молителя, породени от търговски сделки, след преценка на доказателствата по делото и представените протоколи и уведомление прихващания от ответника, подробно описани в постановените решения по делото, която се споделя и от настоящия състав на съда, и задължителния характер на указанията на ВКС по чл.294, ал. 1, изр. 2 ГПК, които задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция / Решение № 217 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 579/2011г., IV г. о., ГК; Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г., I т. о., ТК и др./, като не се налага допълнително произнасяне по действителността и автентичността на представените по делото протоколи за прихващане, съответно по възраженията в срещу тях, както и по възраженията на длъжника срещу недопустимост на производството. В подрепа на този извод е и решение № 300 от 12.05.2023г., постановено по т.д.№ 627 по описа за 2021г. на САС, 5 - ти търговски състав. Предвид възражението във въззивната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, следва да се отбележи, че такова липсва, предвид безпротиворечивата съдебна практика, според която - наличието на висящ исков процес относно вземането на кредитора - молител, не представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производсвото по молбата по чл. 625 ТЗ /вж.Решение № 108А от 13.05.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 26/99г., V г.о.; Определение №646 от 8.12.2022г. на ВКС по к.т.д №2251/2022г.; Определение № 60419 от 18.11.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2029/2021г., II т. о., ТК, и др./.

Длъжника е спрял плащанията на задълженията към молителя – не са ангажирани доказателства за плащане на задължението и след отменителното решение на ВКС.

Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установените презумпции в разпоредбите на чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 ТЗ, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка /в този смисъл Решение № 376 от 19.05.2005г. на ВКС по т.д.№730/2004г., ТК; Решение № 64 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 959/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 46 от 20.04.2021г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., ТК/, което в случая е направено, предвид установеното финансово - икономическото състояние на длъжника към момента на устните състезания.

В първоинстанционното производство за изслушани и приети: заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвена и представена по делото на 18.05.2020г. /л.696/; допълнително заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвена и представена по делото на 27.07.2020г. /л.952/; второ допълнително заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвена и представена по делото на 02.09.2020г. /л.1011/, констатациите на които са подробно описани в първоинстанционното решение и установяват финансово – икономическото състояние на длъжника към 31.05.2020г., поради което не се налага преповтарянето им.

Представеното по делото на 29.05.2023г. /л.36/ и приетото в съдебно заседание на 06.06.2023г. заключение по допуснатата финансово – икономическа експертиза /посочена от вещото лице, като съдебно – счетоводна експертиза/, установява финансово – икономическото състояние на длъжника за периода от 31.05.2020г. до датата на изготвяне на заключението/момента на устните състезания, съобразно разясненията на вещото лице в съдебно заседание, в съотвествие установената трайна съдебна практика за момента, към който следва да бъде извършвана оценка на това състояние.

Според заключението на финансово-икономическата еспертиза, прието в настоящето производство, като според настоящият състав същото следва да бъде кредитирано, като не оспорено от страните, пълно, обосновано и правилно:

• показателите за ликвидност са както следва: коефициент на обща ликвидност: към 31.05.2020г. - 4, 8780; към 2020г. - 2, 7277; към 2021г. - 2, 3224; към 2022г. - 7, 5469, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./; коефициент за бърза ликвидност: към 31.05.2020г. – 4, 7740; към 2020г. - 2, 6690; към 2021г. - 2, 2750; към 2022г. – 6, 7344, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./; коефициент на незабавна ликвидност: към 31.05.2020г. – 0, 00000; към 2020г. – 0, 0000; към 2021г. – 0, 1230; към 2022г. – 2, 1094, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./; коефициент на абсолютна ликвидност: към 31.05.2020г. – 0, 00000; към 2020г. -0, 00000; към 2021г. – 0, 1230; към 2022г. – 2, 1094.

• коефициента за финансова автономност е както следва: към 31.05.2020г. – 0.0898; към 2020г. „- 0, 1495“; към 2021г. „- 0, 2055“; към 2022г. – 0, 5079, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./;

• коефициента на задлъжнялост е както следва: към 31.05.2020г. – 11, 1366; към 2020г.

„- 6, 6893“; към 2021г. „- 4, 8670“; към 2022г. – 1, 9689, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./;

-финансовия резултат е както следва: към 31.05.2020г. – 309; към 2020г. „- 337“; към 2021г. „ -243“; към 2022г. - 377, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./;

• пасивите са както следва: към 31.05.2020г. – 2 283; към 2020г. – 2 950; към 2021г. – 3 329; към 2022г. – 886, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./;

• обща сума на активите е както следва: към 31.05.2020г. – 2488; към 2020г. - 2509; към 2021г. - 2645; към 2022г. – 1336, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./.

В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че: увеличението на резервите по баланса към 31.12.2022г. са от последващата оценка; споразуменията са основанието, краткосрочните задължения на длъжника към 31.12.2021г. и 31.12.2022г. да са осчетоводени като дългосрочни; новопоявилите се през 2021г. 135 000лв. са предоставени от „Ватия холдинг“ за оборотни средства и същите фигурират в баланса.

При съобразяване на така установеното финансово – икономическо състояние на длъжника за периода от 31.05.2020г. до датата на изготвяне на заключението/момента на устните състезания, и еднозначните отговори на вещото лице, че: към 31.12.2022г., длъжникът разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на кредиторите; към 31.12.2022г. активите - текущи и нетекущи на обща стойност 1336 хил. лв. са достатъчни за изплащане на задълженията - текущи и нетекущи в общ размер на 886 хил. лв., което определя затрудненията на длъжника като временни; счетоводството на „Ватия Трейдинг” ЕООД за изследвания период е водено редовно съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти; цялото имущество на дружеството е ликвидно/продаваемо. Това не би затруднило нормалната дейност на „Ватия Трейдинг” ЕООД, тъй като дружеството не извършва производствена дейност, а извършва само търговска дейност, настоящият състав на съда приема, че при условията на пълно обратно доказване длъжникът е оборил установените презумпции в разпоредбите на чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 ТЗ и по несъмнен начин и доказал, че са налице предпоставките по чл.631 ТЗ.

Дори и да се приеме, че в предходните години длъжникът е имал затруднения да покрива задълженията си към кредиторите, предвид заключенията на съдебно - счетоводните експертизи приети в първоинстанционното производство, установеното към момента финансово - икономическо състояние на длъжника дава възможност тези затруднения да бъдат определени като временни по смисъла на чл.631 ТЗ и след като длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, молбата по чл.625 ТЗ на поддържаните основания - неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, следва да бъде отхвърлена, на основание чл.631 ТЗ.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията на молителя, поддържани в отговора на въззивната жалба и в настоящето производство. Заключението на финансово - икономическата еспертиза, прието в настоящето производство, което съдът кредитира, опровергава твърденията на молителя за нередовно водено счетоводство и неправилно установено финансово - икономическо състояние на длъжника, а обстоятелството, че към момента липсва плащане към него по изпълненителното производство и за злоупотреба с процесуални права, чрез твърдяни фактически и правни действия от длъжника в изпълнителното производство и извън него с цел увреда на молителя, не може еднозначно да обоснове различен извод от направения, предвид предмета на делото, образувано по молбата по чл.625 ТЗ. Молителят поддържа, че недвижимата собственост не може да се има в предвид при определяне на платежоспособността на търговеца – предвид обстоятелството, че единствения реален актив на длъжника са два недвижими имоти в с.Нови хан и с.Негушено, което не може да бъде споделено като абсолютно правило от което не се правят изключения, тъй като при преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене, а и в случая констатациите на вещото лице са, че - цялото имущество на дружеството е ликвидно/продаваемо, тъй като дружеството не извършва производствена дейност, а извършва само търговска дейност, което е съобразено от съда. Представените в последното съдебно заседание писмени доказателства от молителя също не могат да обосноват различен извод от направения, предвид заключението на финансово - икономическата еспертиза, прието в настоящето производство.

Тъй като крайните изводи на съдилищата не съвпадат обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено решение, с което молбата по чл.625 ТЗ на поддържаните основания - неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.273 ГПК, и чл.294, ал.2 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в първоинстанионното, въззивното и касационното производство.

В първоинстанционното производство в последното съдебно заседание на 10.11.2020г. длъжникът е претендирал направени разноски в общ размер на 37 280 лв., от които: 36 000 лв. – адвокатски хонорар /фактура №795 от 19.02.2020г. за 10 000лв. и платежно нареждане от същата дата; фактура № 805 от 08.04.2020г. за 12 000лв. и платежно нареждане от същата дата; фактура №809 от 08.05.2020г. за 14 000лв. и платежно от същата дата, като всичките не са заверени, съгласно изискванията на чл. 183 ГПК/; 700 лв. съдебна финансово икономическа експертиза; 300 лв. - за допълнителна експертиза; 280 лв. – за допълнителна експертиза, за които е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК.

При първото разглеждане на делото във въззивния съд с въззивната жалба ответникът е претендирал всички направени разноски по делото. С отговора на въззивната жалба и в проведеното на 12.05.2021г. ищецът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. На 03.11.2021г. ответникът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК за сумата от 125 лв. – държавна такса. В съдебно заседание на 03.11.2021г., в което е даден ход на устните състезания, ищецът е взел участие чрез процесуалния си представител адв. В., но не направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С молба по чл. 248 ГПК ответникът е поискал допълване на постановеното по делото решение, с присъждане на направените разноски пред СГС. Със становище от 12.01.2022г. ищецът е направил по същество възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съдът е съобразил направеното възражение и с определение № 24 от 17.01.2022г. е допълнил решение №784 от 17.12.2021г. по делото, като „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н/, е осъдено да заплати на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД разноски за вещи лица в размер на 1 280 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600лв.

В касационното производство ответникът с отговора на касационната жалба и със становище от 21.09.2022г. е поискал присъждане на всички разноски.

В настоящето производство в съдебно заседание на 06.06.2023г. ответникът е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, а ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В., не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Предвид изложеното, като съобрази, че за заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лв. в първоинстанционното производство са представени незаверени копия от документи /фактура №795 от 19.02.2020г. за 10 000лв. и платежно нареждане от същата дата; фактура № 805 от 08.04.2020г. за 12 000лв. и платежно нареждане от същата дата; фактура №809 от 08.05.2020г. за 14 000лв. и платежно от същата дата/, в нарушение на изискванията на чл.183 ГПК, настоящият състав на съда приема, че този разход не е доказан, в съотвествие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, и не следва да бъде присъждан.

Предвид изложеното на ответника следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1 280 лв. за вещи лица и 125 лв. – държавна такса за въззивното производство, за касационното производство не са направени разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.

На основание чл.620, ал.5 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 250лв., съгласно чл. 24, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Воден от изложените мотиви и разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.1, предл.2 ГПК Софийският апелативен съд