Решение № 23 от 9.2.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 463/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №889/27.06.2023 г. по гр.д.№406/2022 г. на ОС – Пловдив – 2-ри гр.с-в, В ЧАСТТА МУ, с която, по предявен от Я. Н. Ж. против П•• иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. ал.3, пр. 2, във вр. ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда от 14.02.2017 г. по НОХД №68/2012 г. на ОС – С., ведно със законната лихва върху главницата, считана от 14.02.2017 г. до окончателното плащане, съдът частично е уважил исковата претенция до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница за периода от 11.02.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата над размера от 30 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., като неоснователен, а иска за лихва – за периода от 14.02.2017 г. до 10.02.2019 г. – като погасен по давност. С Въззивна жалба вх.№21725/05.07.2023 г. ответникът П•• обжалва решението в осъдителната му част по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, с оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - ищецът не е доказал претърпени от него неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с разследването и действията на П. по воденото производство, в нарушение на чл.172 от ГПК са кредитирани показанията на св. Ж.а и св.Т., поддържа се допуснато нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД – взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „гаранция“ не е довела до ограничаване на правата му, ищецът е оправдан още от първата съдебна инстанция, същият е бил осъждан за други престъпления с наказание „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за лихви, а при условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение, със съответна редукция на присъдените в полза на ищеца разноски. Въззивната жалба на ответника е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. С Въззивна жалба вх.№22512/12.07.2023 г. ищецът Я. Н. Ж., чрез адвокат Е. М., обжалва решението В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв., с оплаквания за определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, който не кореспондира на интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди. Съобразно установената съдебна практика, ищецът следва да установи засягането на съответното благо, и ако са доказани останалите предпоставки, искът за обезщетение е доказан по своето основание, като решаващият състав следва да определи размера на дължимото обезщетение съобразно принципа на справедливостта. Наказателното производство е по обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да постанови лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, продължило е повече от 9 години, постановената от първостепенния съд оправдателна присъда е била протестирана, и делото е върнато на прокурора, поради съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. След връщането на делото отново е внесен обвинителен акт, и в образуваното ново съдебно производство по НОХД №68/2012 г. ищецът е признат за невиновен за престъплението, в което е обвинен, с Присъда №8/31.10.2014 г. Оправдателната присъда отново е протестирана от П•• и с въззивно решение №109/21.04.2016 г. по ВНОХД №502/14 г. на ПОС оправдателната присъда е потвърдена. Въззивното решение също е протестирано от П•• пред ВКС, като с Решение №227–14.02.2017 г. по касационно дело №876/2016 г. на ВКС – 1- во н.о. е оставено в сила въззивното решение. Сочат се обстоятелства, обосноваващи присъждане на обезщетение над обичайните размери - медийна разгласа на повдигнатото на ищеца обвинение, което е във връзка с упражняваната от ищеца икономическа дейност, което е затруднило търговската му дейност и е засегнало професионалния му авторитет; настъпили са и имуществени вреди; на ищеца е наложено ограничение да напуска пределите на РБ, довело до ограничаване правото му да вижда внучето си; наложени са запори и възбрани върху имуществото му; ищецът е бил на 40 г. към момента на привличането му, когато обичайно човек има най-успешна професионална реализация, каквато не е могъл да реализира, поради незаконното наказателно преследване. Поддържа се, че със събраните свидетелски показания са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, но е допуснато процесуално нарушение от съда, като не е допусната Комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза. Въззивната жалба на ищеца е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещните страни, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК никоя от тях не се е възползвала от възможността да депозира отговор на жалбата на насрещната страна. На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което обжалваният съдебен акт e допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания. На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното: С Искова молба вх.№3754/11.02.2022 г. ищецът Я. Н. Ж. е предявил против ответника П••, обективно съединени искове: иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 2 745, 55 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 1000 лв. и пропуснати ползи в размер на 1745, 55 лв./ от повдигнатото му на 19.11.2008 г. по ДП №•••-••/•••• г. на ОД на МВР - С. незаконно обвинение за извършено престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 14.02.2017 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията, за периода от 14.02.2017 г. до окончателното плащане. С първоинстанционния съдебен акт на Окръжен съд – Пловдив предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен частично, до размера от 30 000 лв., искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, е бил уважен изцяло, частично е била уважена претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, до размера от 1322, 93 лева, и частично е била уважена акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху присъдените главници на обезщетениято за неимуществени и имуществени вреди – за периода от 11.02.2019 г. до окончателното плащане. За размера над сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, както и за сумата над 1322, 93 лв. до претендирания размер от 1745, 55 лв. на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, както и акцесорната претенция за законна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 10.02.2019 г. предявените искове са били отхвърлени. Предмет на въззивна проверка по жалби на двете страни е решението на първостепенния съд в частта му само по предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част – по иска за обезщетение за имуществени вреди, както и по акцесорната претенция за присъждане на законни лихви върху главниците на обезщетенията, решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано – както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, поради което тези части на решението са извън обхвата на въззивната проверка. Между страните не се спори, че с постановление от 19.11.2008 г. по пр.пр. №••••/•••• г. по описа на Окръжна прокуратура – С., по досъдебно производство ДП №•••-••/•••• г. на ОД на МВР - С., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено в периода от 07.09.2006 г. до 06.11.2006 г. продължавано престъпление по чл.212, ал.4, предл. Първо, във вр. ал.3, във вр. ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Не се спори, че така започналото наказателно преследване на ищеца е приключило окончателно на 14.02.2017 г., когато с влязла в сила оправдателна присъда ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. При така установените безспорни между страните обстоятелства, съдът намира, че е налице предвиденото основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди от проведеното срещу него незаконно наказателно производство. Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се счита за установена по основание и въз основа на формираната между страните сила на пресъдено нещо с влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционния съдебен акт – по иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. За установяване на характера и интензивността на наказателното преследване срещу ищеца, по делото са приобщени материалите по ДП №•••-••/•••• г. на ОД на МВР - С., както и материали от водените срещу ищеца съдебни наказателни производства, от които се установява следното: Наказателното производство е било образувано на 11.01.2008 г., първоначално срещу две лица – К. С. Д. – кмет на О. Д., и ищеца Я. Н. Ж., във връзка с получени сведения за извършени неправомерни действия на длъжностни лица от общинската администрация на О. Д., по изпълнение на проект, финансиран от Европейския съюз по програма „ФАР“ с бенефициент О. Д.. На 18.03.2008 г. ищецът е бил разпитан пред съдия в качеството на свидетел, по ч.н.д.№12/2008 г. а ОС – С. /на л.94, т.4 от ДП/. Във фазата на досъдебното производство ищецът е бил за първи път привлечен в качеството на обвиняем на 19.11.2008 г., за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 07.09.2006 г. до 06.11.2006 г., като управител на собственото му търговско дружество „Е.“ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание – 3 броя протоколи образец 19, е получил без правно основание за актувани, но неизвършени СМР, чуждо движимо имущество - сума в размер на 52 329, 33 лв. с намерение да я присвои, с което е извършил престъпление по чл.212, ал.4, предл. Първо, във вр. ал.3, във вр. ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години, като съдът може да постанови конфискацияна част или цялото имущество на виновния, и го лишава от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. На същата дата по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. /съгласно Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.2008 г. на л.10 от делото на ПОС, и на л.44, т.4 от приложеното ДП/. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник /от Протокол за разпит на обвиняем на л.58, т.4 от ДП/. Наред с наложената на ищеца мярка за неотклонение, му е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на РБ“. Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е бил на 49 години, семеен с едно дете – дъщеря М. Я. Ж.а, родена през 1984 г. /видно от справка за лице на л.71 от ЗМ/, която тогава е била пълнолетна - на 24 години. От представената Справка за съдимост от 09.05.2022 г. /на л.222 от делото на ПОС/ се установява, че към момента на привличането му в качеството на обвиняем на 19.11.2008 г., ищецът е бил осъждан, но реабилитиран по право за предишното осъждане с присъда на А.ския РС №62/1986 г., влязла в сила на 06.03.1986 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било условно отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. След това осъждане през 1986 г., до образуване на настоящото производство, ищецът няма други осъждания – както преди привличането му като обвиняем на 19.11.2008 г., така и по време на воденото срещу него наказателно производство – предмет на настоящото дело, така и след приключването му – до настоящия момент. На 05.12.2008 г. е извършено ново привличане на ищеца в качеството на обвиняем, за същите деяния, по прецизирано обвинение при непроменена правна квалификация, като е потвърдена същата мярка за неотклонение /от Протокол на л.50, т.4 от ДП/ и на същата дата е разпитан в качеството на обвиняем /от протокол на л.60, т.4 от ДП/. На 10.12.2008 г. са му били предявени материалите по досъдебното производство /протокол на л.237, т.4 от ДП/. След връщане на делото от наблюдаващия прокурор за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, е изготвена допълнителна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, и са проведени допълнителни разпити на свидетели, като на 06.01.2009 г. е извършено ново привличане на ищеца в качеството на обвиняем, по утежнено обвинение за присвояване на по-голяма сума – в размер на 62 795, 19 лв., при непроменена правна квалификация, като отново е потвърдена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. /от протокол на л.54, т.4 от ДП/ и е проведен нов разпит в качеството на обвиняем /от протокол на л.62, т.4 от ДП/. На 08.01.2009 г. са му предявени материалите по досъдебното производство /протокол на л.270, т.4 от ДП/. След приключване на досъдебното производство, по внесено в съда искане на П., с определение от 20.01.2009 г. по ЧНД №7/2009 г. на ОС – С. на основание чл.72, ал.1 от НК във вр.чл.390 от ГПК е допуснато обезпечение на предвиденото наказание „конфискация“ за престъплението, в което ищецът е бил обвинен, чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана“ върху недвижим имот на ищеца, както и обезпечителна мярка „запор“ върху срочен депозит на Я. Ж.. Така допуснатите обезпечителни мерки са наложени по изп.д.№••/•••• г. на ДСИ при АРС. На 19.01.2009 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в съда, и е образувано НОХД №8/2009 г. на ОС – С.. По това дело са проведени общо 6 открити съдебни заседания – на 09.04.2009 г., 12.05.2009 г., 04.06.2009 г., 30.06.2009 г., 24.09.2009 г. и на 25.02.2010 г. На всички съдебни заседания ищецът се е явил лично и не е ставал причина за отлагане на делото. В съдебното заседание на 12.05.2009 г. не се е явил упълномощеният от него защитник, поради което не е бил даден ход на делото и защитникът е глобен. По делото е постановена Присъда №6/25.02.2010 г., с която ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение /на л.60-69, т.1 от делото на ПОС/. Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от П., и по протеста е образувано ВНОХД №417/2010 г. на АС – Пловдив. По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 09.11.2010 г., на което ищецът се е явил лично с упълномощения от него защитник. Постановено е Решение №228/12.11.2010 г. /на л.527, т.2 от делото на ПОС/, с което постановената оправдателна присъда е отменена, и делото е върнато в стадия на досъдебното производство, като съдът е преценил, че в досъдебното и съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия. След връщане на делото в стадия на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, в съответствие с дадените от съда указания – назначена е тройна комплексна съдебна строително-техническа и финансово-икономическа експертиза, издирена и приобщена е допълнителна проектна и счетоводна информация, изискана е данъчна и осигурителна информация /след разрешение на съда/, разпитани са нови свидетели, извършен е следствен експеримент, изготвена е графическа експертиза, привлечени са още двама обвиняеми. На 09.03.2012 г. на ищеца са предявени материалите по досъдебното производство /протокол на л.135, т.6 от ДП/. На 16.07.2012 г. срещу ищеца отново е внесен обвинителен акт в съда /на л.533, т.2 от делото на ПОС/, с обвинение за същото престъпление, по който е образувано НОХД №68/2012 г. на ОС – С.. По това наказателно производство са проведени общо 16 открити съдебни заседания: на 28.02.2013 г., 01.03.2013 г., 23.04.2013 г., 28.05.2013 г., 29.05.2013 г., 11.07.2013 г., 17.09.2013 г., 28.11.2013 г., 09.01.2014 г., 28.02.2014 г., 27.03.2014 г., 07.05.2014 г., 24.06.2014 г., 15.07.2014 г., 28.10.2014 г., както и на 31.10.2014 г., когато е била обявена и постановената Присъда №8/31.10.2014 г., с която ищецът отново е бил оправдан по повдигнатите му обвинения /на л.81-88 от делото на ПОС/. С протоколно определение от 31.10.2014 г. са отменени: наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и наложените обезпечителни мерки „възбрана“ върху недвижим имот, и „запор“ върху срочен депозит на Я. Ж. в „Б. Д••“ЕАД. Така постановеното определение е било протестирано с частен протест. Постановената оправдателна присъда е протестирана от П., и по протеста на 18.12.2014 г. е образувано ВНОХД №502/2014 г. на АС – Пловдив. В разпоредителното заседание за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът се е произнесъл по частния протест на П. срещу определението от 31.10.2014 г., с което са отменени мярката за неотклонение, както и обезпечителните мерки. С окончателно определение №20/16.01.2015 г. по ВНОХД №502/2014 г. Пловдивският апелативен съд /на л.382, т.1 от делото на ПОС/ е отменил определението, с което се отменят обезпечителните мерки „възбрана“ и „запор“, както и е постановил заменяване на мярката за неотклонение „парична гаранция“ с „подписка“. В производството пред въззивния съд са проведени общо 13 открити съдебни заседания: на 23.02.2015 г., 30.03.2015 г., 25.05.2015 г., 06.07.2015 г., 12.10.2015 г., 16.11.2015 г., 23.11.2015 г., 07.12.2015 г., 18.01.2016 г., 01.02.2016 г., 22.02.2016 г., 14.03.2016 г. и 21.03.2016 г. На всички тях ищецът се е явил лично и с упълномощен защитник. В две от тях не е бил даден ход на делото по причини, независими от поведението на ищеца и неговия защитник. Постановено е Решение №109/21.04.2016 г. /на л.304, т.2 от делото на ПОС/, с което присъдата на първостепенния съд е потвърдена в частта, в която ищецът е бил оправдан, като е частично отменена по отношение на друг подсъдим. Решението в частта му, в която е потвърдена оправдателната присъда, е протестирано от П., и по протеста на 17.08.2016 г. е образувано КНД №876/2016 г. на ВКС – I н.о. По това дело е проведено 1 о.с.з. – на 24.10.2016 г., на което ищецът не се е явил лично, а се е явил само неговият защитник. С окончателно Решение №227/14.02.2017 г. /на л.141-154 от делото на ПОС/ е оставено в сила решение №109/21.04.2016 г. в частта му, с която е потвърдена оправдателната присъда по отношение на Я. Ж.. След приключване на наказателното производство, по направено от защитника на Я. Ж. искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца, с Определение №354 от 19.04.2017 г., постановено по НОХД №68/2012 г. на ОС - С. /на л.239 от делото на ПОС/, наложената с Определение №1/20.01.2009 г. по чнд №7/2009 г. на СмОС обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижимите имоти на Я. Н. е отменена, и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. Към наказателното производство срещу ищеца е имало изразен медиен интерес, с оглед на обстоятелството, че то се е водило и срещу длъжностно лице от общинската администрация /кмета на О. Д./, за присвояване на средства от европейския съюз, отпуснати на О. Д. по проект по програма „Фар“. За установяване на това обстоятелство по делото на ПОС, на л.188, т.1 е приета като доказателство медийна публикация от 18.11.2010 г. от електронен сайт ••••••••••••••••• със заглавие „Върнаха за ново разследване делото срещу ••••••••• на Д.“. На л.189-190, т.1 е приета публикация от 27.11.2013 г. в електронния новинарски сайт ••••••••••••••• със заглавие „•••••••••••••••••••“. И в двете публикации ищецът е посочен поименно с двете си имена – Я. Ж., и е визирана поименно собствената му фирма „Е.“ЕООД, и е посочено седалището на фирмата в с. П. Е. След приключване на наказателното производство ищецът е инициирал производство по Глава IIIа от ЗСВ, по което е извършена проверка от ИВСС на материалите по наказателното производство, за резултатите от която е съставен Констативен протокол от 12.12.2017 г. /на л.160 от делото на ПОС/. Констатирано е нарушение на правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок – наказателното производство срещу него е продължило общо 8 години и 3 месеца, като е констатирано, че ищецът не е допринесъл за забавянето на производството. Прието е, че наказателното производство е било с особено голяма фактическа и правна сложност, поради проведените разпити на 40 свидетели, изготвянето на множество експертизи, и повдигнатите обвинения на четирима обвиняеми. Въпреки това, е установено неоправдано забавяне на производството с 5 месеца във фазата на съдебното производство по НОХД №68/2012 г. на ОС – С., но като причина за основното забавяне на наказателното производство е отчетено наложилото се връщане на производството във фазата на досъдебното производство с Решение №228/12.11.2010 г. по ВНОХД №417/2010 г. на ПАС, поради допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемите във фазата на досъдебното производство, както и правото на защита на подсъдимите във фазата на съдебното производство по НОХД № 8/2009 г. на ОС – С.. Въз основа на тези констатации, с Писмо от МП /на л.156 от делото на ПОС/ на ищеца е направено предложение за споразумение, за изплащане на обезщетение в размер на 900 лв., което не е било прието от ищеца. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Н.а Ж.а /съпруга на ищеца/ и адвокат З. Т. /защитник на ищеца в наказателното производство/ в о.с.з. на 12.09.2022 г. /протокол на л.249-250 от делото на ПОС/. От показанията на св. Ж.а се установява, че при започването на разследването през 2006 г. животът на ищеца се променил коренно, като изцяло били осуетени неговите планове за търговска дейност в областта на строителството, за които бил регистрирал фирмата си. Не могли да осъществят планирания ремонт на къщата си и да подпомагат образованието на своята дъщеря, както възнамерявали. Наказателното производство срещу ищеца обхванало най-силните години от живота му. Той бил възпитан на село, цял живот живял на село, и изкарвал прехраната си с труд. Наказателното производство срещу него било ужасяващо за него, почувствал се унизен, не можел да повярва, че му се случва такова нещо. Животът за него сякаш спрял. Особено шокиран ищецът бил през 2009 г., когато се запознал с обвинителния акт, който бил внесен срещу него в съда, в който пишело, че бил извършил документна измама с цел облага, и бил представен като престъпник. Притеснявал се от наложения запор върху имуществото му. Била отнета възможността му да ловува, тъй като било отнето ловното му оръжие. Била му отнета възможността да подпомага своята дъщеря да завърши образованието си. Страхувал се, че ще бъде лишен от свобода, и че семейството му ще остане на улицата, като отнемат имотите му. Не можел да изпълни ангажиментите си като глава на семейството. Започнатият строителен бизнес замрял. Семейството живеело в несигурност дълго време. Ежемесечно се получавали призовки, и той трябвало да се явява в съда в С.. Това било съпроводено и с много унижение, тъй като призовките се получавали в с. П. Е. където хората се познават. Семейството живеело в село П. Е.по време на цялото наказателно производство, макар че имали и жилище в гр. П.. Майката на ищеца не смеела да си купи хляб, защото хората я спирали и я разпитвали, говорели, че той ще влезе в затвора. Хората започнали да гледат със съмнение на него, със снизхождение, загубил много приятели. В крайна сметка ищецът изпаднал в социална изолация, престанал да излиза, било почти невъзможно за него да си намери работа, поради несигурността какво му предстои. Всичко било оповестено в местната преса, по радиото съобщили, че П. ще пледира за ефективна присъда от 4 години. Първата присъда през 2010 г. била оправдателна, но много скоро след това била отменена. Върнали делото за доразследване и всичко започнало отново, което било още по-депресиращо. Годините, през които продължило наказателното производство, трябвало да са най-силните и най-хубавите в живота му, но били страшни и много дълги, с много безпокойство, несигурност, безперспективност и безнадеждност. През този период дъщеря им родила дете в А., но той не могъл да отиде да види внучето си, поради наложената му забрана да напуска страната. Той бил работлив и достоен човек, но бил смазан и с наведена глава. Когато наказателното производство приключило, психиката му вече била разбита, той вече не бил същия човек, бил посечен и сринат. Преди бил жизнен и отворен към живота човек, но вече не е такъв. Когато бил много млад, станал нелеп инцидент – двамата с братовчед му взели пушката на неговия баща, който бил ловец, и ищецът неволно прострелял братовчед си. Тогава го осъдили условно, като тогава наказателното производство също било съпроводено с много притеснения. От показанията на св. Т. се установява, че била наета от ищеца и от другия подсъдим в същото наказателно производство в съдебната фаза, след отмяната на оправдателната присъда и връщането на делото от ПАС за ново разглеждане. Още при първата й среща с Я. Ж. правело впечатление, че той е изключително притеснен човек – не можел да си събере мислите, преди всяко заседание бил изключително мълчалив, трудно се комуникирало с него, а след заседанията бил още по-разстроен. Непрекъснато я питал „Ще вляза ли в затвора, адвокат Т.?“. Обяснил, че имал малка фирма, която се ангажирала със СМР по проект на О. Д., и въпреки че работата била свършена и била приета с подписани документи – актове образец 19, изведнъж започнали да твърдят, че нищо не е свършено и са получили по незаконен начин парите. Той не виждал начин, по който може да се защити. Той и другият подсъдим я завели на мястото, за да се убеди, че работата е свършена. Между заседанията понякога сядали да хапнат набързо, но ищецът почти не се хранел, непрекъснато бил зачервен, пиел лекарства. Притеснявал се и за това, че недвижимите му имоти били възбранени. Имал и забрана да пътува извън страната, и споделил със сълзи на очите, че не може да отиде в А. да види внучето си. Когато окончателно приключило делото с решението на Върховния съд, с което била потвърдена оправдателната присъда, ищецът се разплакал и нищо не могъл да каже. Съдът преценява показанията на двете свидетелки при условията на чл.172 от ГПК, като отчита, че първата е съпруга на ищеца, а втората е била в доверителни отношения с ищеца, като негов упълномощен защитник по наказателното производство. Посочените качества обосновават евентуална заинтересованост на свидетелите в полза на ищеца, но съдът намира, че показанията и на двете свидетелки са подробни, конкретни и обективни – основани са на личните впечатления на двете свидетелки от обективираното поведение на ищеца по време на наказателното производство. Първата свидетелка е имала възможност да наблюдава ежедневно поведението на ищеца преди и след привличането му в качеството на обвиняем, и да констатира промените в поведението, емоционалния и социалния му статус по време на наказателното производство, както и след постановяване на оправдателната присъда – до настоящия момент. Втората свидетелка има непосредствени впечатления от поведението и емоциите на ищеца в хода на съдебното производство, като съобщава обективни доказателствени факти на външни прояви, от които може да бъдат направени изводи за психологическото и емоционално състояние на ищеца по време на наказателното производство. Показанията на свидетелките са житейски и логически обосновани, непротиворечиви са помежду си, кореспондират на събраните по делото доказателства от воденото срещу ищеца наказателно производство, и обоснованите въз основа на тях изводи не се разколебават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът кредитира показанията на тези свидетели. Пред въззивната инстанция е приета Комплексна съдебно-психологическа и психиатична експертиза вх.№10315/28.12.2023 г. /на л. 55-73 от въззивното дело/. От същата се установява, че в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало съществено негативно влияние върху всички аспекти на неговия живот – личностов, социален, професионален, финансов, емоционален. Настъпила е негативна личностова промяна – понижава се самочувствието и самооценката му, накърнена е честта и достойнството му на мъж и глава на семейството, за което е свикнал да се грижи. Налице е наложена продължителна социална изолация в резултат от публично отразена в медийното пространство злепоставяща го информация, която е затруднен да опровергае. Налице е прекъсване на професионалния маршрут, който е следвал до този момент, и настъпили финансови затруднения, които пораждат усещане за несигурност за бъдещето, усещане за предателство, което е болезнено преживяно, затруднена е социалната му адаптация. Комплексът от множество негативни събития са повлияли съществено психическото му и емоционално равновесие. Продължителният наказателен процес и ограничения личностов ресурс за рационално справяне и преодоляване на проблема, формира хронична стресова реакция, на базата на която се е развило Посттравматично стресово разстройство. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът не е компенсирал напълно психологическите и емоционални последици от наказателното производство срещу него – налице е повишена сензитивност при обсъждане на темата, не са отреагирани натрупаните негативни емоции, видими са белезите на чувствителност, ранимост, емоционално страдание, налице е предпазливост на фона на остатъчно чувство за тревожни очаквания. Изразени са невротични сомато-вегетативни прояви в рамките на констатираното ПТСР. Ценностната система е съхранена. Не са установени нарушения на останалите психични сфери – няма данни за нарушения във възприятно-представната сфера, качествени нарушения на мисленето и речта, както и нарушения на когнитивните функции. Така приетата по делото експертиза съдът намира за компетентно изготвена, подробна, обоснована, основана на проведен личен преглед на ищеца и проведено освидетелстване в амбулаторни условия чрез интервю-беседа, психиатричен преглед и психологично изследване. Взети са предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, като експертизата кореспондира с тях, и не са налице по делото данни, които да опровергават заключението на вещите лица, поради което съдът го кредитира. При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че на ищеца, когато той е бил на 49 години, е било повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок, по-дълъг от 5 години, а именно – за срок от 3 до 15 години, с установен специален минимум на наказанието от 3 години, и възможност за кумулативно налагане и наказание „конфискация“ на част или цялото имущество на виновното лице, както и наказание „лишаване от права“ по чл.37, т.6 и т.7 от НК – т.е. лишаване от права за заема определена държавна или обществена длъжност, или да упражнява определена професия или дейност. Обвинението е за престъпление, извършено при условията на продължавана престъпна дейност, и във връзка с упражняваната от него търговска дейност в областта на строителството. Към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил реабилитиран по право за осъждането му през 1986 г., като няма установени други осъждания след това. Съдът намира, че осъждането на ищеца в много млада възраст, 18 години по-рано, за което ищецът е реабилитиран по право, при липса на данни за друга престъпна дейност, не обосновава по несъмнен начин извод за лоши характеристични данни на ищеца към момента на привличането му в качеството на обвиняем. Напротив – налице са данни, че ищецът е бил семеен и трудово ангажиран през целия период след 1986 г., изпълнявал е родителски отговорности, които обстоятелства разколебават извода той да е бил с лоши характеристични данни. Наказателното производство срещу него е продължило общо 8 години и 3 месеца – за периода от 19.11.2008 г., когато за пръв път е привлечен в качеството на обвиняем, до 14.02.2017 г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена постановената спрямо него оправдателна присъда. В периода на наказателното производство ищецът е бил лично ангажиран за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие общо 10 дни в стадия на досъдебното производство, и 36 дни в съдебната фаза на производството - два пъти в първоинстанционно наказателно производство и два пъти въззивно наказателно производство. Делото е било разгледано и от касационната инстанция в открито съдебно заседание, на което ищецът не се е явил лично. При привличането му в качеството на обвиняем на 19.11.2008 г. по отношение на него е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 2000 лв., която сума е внесена на 21.11.2008 г. Тази мярка за неотклонение е заменена с по-лека мярка – „подписка“, с определение от 16.01.2015 г., която е останала наложена до приключване на наказателното производство срещу него на 14.02.2017 г. Така ищецът е търпял мярка за неотклонение „парична гаранция“ за срок от 6 години и 2 месеца, и мярка за неотклонение „подписка“ още 2 години и 1 месец. Търпените от ищеца мерки за неотклонение не са възпрепятствали възможността му да води обичайния си начин на живот - определеният размер на паричната гаранция е бил съобразен с възможността на ищеца да го заплати, като не се твърди и не се установява ищецът да е бил затруднен да внесе определената гаранция. Сами по себе си тези мерки за неотклонение не са възпрепятствали ищеца да извършва търговска дейност, или да реализира трудови доходи и да бъде в подкрепа на близките си. Наред с мярката за неотклонение, ищецът е търпял и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска страната“, в резултат от което той не е могъл да отиде в А. при раждането на първото си внуче, за да види него и своята дъщеря непосредствено след раждането, и е бил принуден да чака те да дойдат в Б., когато това стане възможно за тях. По отношение на неговото имущество, с Определение №1/20.01.2009 г. са наложени обезпечителни мерки „възбрана“ върху недвижимите му имоти, и „запор“ върху наличен спестовен влог, за обезпечаване на предвиденото за престъплението наказание „конфискация“. Наложената обезпечителна мярка „възбрана“ е отменена с влязло в сила Определение №354/19.04.2017 г., в резултат на което за период от 8 години и 4 месеца ищецът е бил възпрепятстван да се разпорежда с недвижимото си имущество. Същевременно обаче, така наложените обезпечителни мерки не са попречили на ищеца да ползва недвижимите си имоти съобразно тяхното предназначение, или да извлича граждански доходи от тях. Не се твърди ищецът да е бил така материално затруднен, че да е имал нужда да се разпореди с недвижимите си имоти, за да посрещне нуждите на своето семейство. Относно наложения запор върху средства по спестовен влог не са наведени твърдения ищецът да е претърпял конкретни вреди от него, като се има предвид и обстоятелството, че за престоя на средствата по спестовния влог е била начислявана съответна банкова лихва. Наказателното производство срещу ищеца не е приключило в разумен срок – констатира се необосновано забавяне с 5 месеца в съдебната фаза, както и допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното и съдебното производство, наложили връщането на делото в предходна фаза – в стадия на досъдебното производство, за събиране на голям допълнителен обем доказателства, повдигане на допълнителни обвинения, изготвяне на допълнителни експертизи, след което повторно е проведено съдебно производство в три съдебни инстанции. Наказателното производство срещу него е публично оповестено – налице са множество публикации в пресата, в които ищецът е визиран със своите имена, местоживеене, търговска фирма, и по отношение на личността му е изнесена пред обществото силно злепоставяща го информация. По време на наказателното производство ищецът е живеел в малко населено място – с. П. Е. в което личният и професионалният му авторитет на работлив и почтен човек е бил напълно разрушен, общественото доверие е снето от него, в резултат от което е изпаднал в социална изолация от обичайния си социален кръг, затруднена е била възможността му да работи и да реализира доходи от търговска дейност, с което е влошен финансовия статус на семейството му. Възпрепятствана е професионалната му изява в областта на строителния бизнес с регистрираното от него еднолично търговско дружество „Е.“ЕООД, но следва да бъде взето предвид, че тази фирма е била регистрирана през 2006 г., непосредствено преди сключване на договора за СМР, във връзка с който е било образувано наказателното производство. Накърнени са отношенията в близкия му семеен кръг – изпитвал е тревога за близките си, които са търпяли негативи от повдигнатото му обвинение, лишен е от възможност да подпомага финансово обучението на своята дъщеря, и да види първото си внуче непосредствено след неговото раждане. През периода на наказателното производство ищецът е търпял значителни негативни промени във всички сфери на неговото функциониране – личностова, семейна, социална, професионална, емоционална. В резултат от продължителния наказателен процес срещу него, търпяната стресова реакция е била хронифицирана, на която база е развил психологическо разстройство – посттравматично стресово разстройство, от което значително са влошени възможностите му за личностово функциониране и адаптация. След приключването на наказателното производство ищецът не се е възстановил от психологическите и емоционални последици от него - налице е повишена сензитивност при обсъждане на темата, не са отреагирани натрупаните негативни емоции, налице е чувствителност, ранимост, предпазливост, остатъчно чувство за тревожни очаквания. Изразени са невротични сомато-вегетативни прояви в рамките на констатираното ПТСР. От друга страна, ценностната система на ищеца е съхранена. Не са налице нарушения на останалите психични сфери – няма данни за нарушения във възприятно-представната сфера, качествени нарушения на мисленето и речта, както и нарушения на когнитивните функции. Не са установени по делото конкретни соматични заболявания, причинени в пряка причинна връзка с наказателното производство. Не са настъпили неблагоприятни последици в отношенията с неговите близки от най-тесния семеен кръг - получавал е подкрепа и е съхранено доверието към него на членовете на неговото семейство и най-близкия приятелски кръг. Съдът взема предвид, че към момента на привличането му в качеството на обвиняем ищецът е бил на 49 години – активна възраст, в която обичайно се осъществява най-добра професионална реализация на личността, предвид облекчаване на родителските ангажименти, натрупан професионален опит и материален ресурс за осъществяване на професионалните и лични планове. Вместо това, ищецът е претърпял крах на изградения професионален и личен авторитет, възпрепятствана е започнатата самостоятелна търговска дейност, в продължение на повече от осем години е бил непосредствено ангажиран с участие в многобройни процесуално-следствени действия, не е имал контрол върху ангажиментите си с наказателното производство, поради което не е могъл да планира бъдещето си, живял е в тревожност и несигурност. При приключване на наказателното производство той е бил на 58 години – възраст, ориентирана към край на професионалната кариера, със затруднено функциониране предвид възрастови промени, със затруднена адаптация, и затруднени възможности за психологическо, физическо и емоционално възстановяване и за справяне с негативните последици от наказателното производство. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че дължимото на ищеца справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за претърпените от него неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение в извършено престъпление, за което с влязла в сила присъда е бил оправдан, следва да бъде определено в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/. Съдът намира, че този размер е съобразен със значителната продължителност на наказателното производство, тежестта на повдигнатите обвинения и връзката им с професионалната реализация на ищеца, предвиденото наказание „лишаване от свобода“ със специален минимум, и възможността за кумулативно налагане на допълнително наказание с тежки последици за ищеца и неговите близки – „конфискация“ на част или цялото му имущество, и лишаване от негови лични права, многобройността и интензивността на проведените процесуални действия с участието на ищеца, публичното разгласяване на позоряща ищеца информация, която е станала известна в обществото на малкото населено място, в което ищецът и неговото семейство са били организирали живота си, настъпилите трайни негативни промени в социалната, професионалната и личностната сфера от живота на ищеца, установеното по делото трайно влошаване на психическия и емоционален статус на ищеца от проява на посттравматично стресово разстройство. Същевременно, той отчита липсата на настъпила промяна в ценностната система на ищеца, на влошаване на соматичното му здраве, и на негативни промени в семейния му статус. Така определеният размер е съобразен и с обстоятелството, че по време на наказателното производство по отношение на ищеца са взети леки мерки за неотклонение – „парична гаранция“ в достъпен за ищеца размер, и „подписка“, които не са възпрепятствали ищеца да води обичайния си начин на живот и да реализира трудови доходи, семейството е притежавало и жилище в гр. П., където е могло да организира живота си извън общността в с. П. Е. където ищецът е бил поставен в социална изолация и е бил затруднен да реализира доходи. Към този размер на обезщетението следва да се добави и дължимото на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с нарушеното право на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок. Съдът намира, че това обезщетение следва да бъде определено в размер на 5 000 лв., който размер отчита, че наказателното производство е било със значителна фактическа и правна сложност, повдигнати са обвинения на четири лица, разпитвани са 40 свидетели, събрани са голям обем доказателства, извършени са многобройни процесуално-следствени действия, изготвени са множество експертизи. Така определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. е съобразен с критериите за справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г., с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /влизане в сила на оправдателната присъда/, както и със съдебната практика по сходни случаи. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част по този иск. При този изход от спора, в полза на въззивника-ищец следва на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърления обжалваем интерес на ответника. Общия обжалваем интерес пред въззивната инстанция е в размер на 50 000 лв., от които по отхвърленият обжалваем интерес на ответника е 30 000 лв., поради което в полза на ищеца следва да се присъдят 3/5 от направените от него разноски за процесуално представителство за въззивното производство в размер на 2200 лв., а именно – сумата от 1320 лв. Доколкото с решението на въззивния съд е потвърдено частичното осъждане на ответника, на основание чл.10, ал.3, предл. първо от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените във въззивното производство разноски за експертиза от бюджета на съда, в размер на 1604 лв. Така мотивиран, съдът